дневник Етиопия: с агенция или free style - впечатления

[Цвета]

Преди седмица с мъжа ми се върнахме от двумесечно пътуване из Етиопия. Изминахме общо 6000 км само по земя: с раздрънкани автобуси, претъпкани микробуси, джипове, нает микробус, мотори и рикши и още 500 км пеша и макар че видяхме и разбрахме много, нямаме претенцията, че познаваме Етиопия в дълбочина. Все пак вероятно бихме могли да бъдем полезни с опита, който натрупахме. Първите 20 дни бяхме компания от 6 човека: наехме си от агенция микробус с шофьор и направихме Северния кръг и Данакил. През следващите 40 дни с мъжа ми пътувахме само двамата, без помощта на агенция, с публичен транспорт и обиколихме Харар, езерата в Голямата рифтова долина и племената в долината на Омо.

Никъде не сме имали предварително запазени хотели - навсякъде сме намирали на място.

Маршрутът ни беше:

С наетия микробус: Адис Абеба - Комболча - Лалибела - Мекеле - Хаузен (Тиграй) - Аксум - Дебарк (Симиен) - Гондар - Бахр Дар - Адис Абеба. Наемането на микробуса с шофьора ни струваше по 20 долара на човек на ден или 0,13 лв. на км (на човек).

Данакил (3 дни с джипове на същата фирма): Мекеле - соленото езеро Карум и Асса Але - Далол - вулканът Ерта Але - соленото езеро Алидженда - Мекеле. Цената беше по 100 долара на човек на ден, като включваше всичко - транспорт, нощувки, храна, гид.

Самостоятелно пътуване: Адис Абеба - Харар - Адис Абеба - Арба Минч - Консо - Кей Афар - Джинка - Турми - Арба Минч - Ауасса - Шашамене- Зиуай - Адис Абеба. Средният разход за транспорт беше 0,04 лв. на км (на човек).

Ако ви интересуват повече подробности - насреща сме.

Ето и малко снимки, без особен подбор:

[mililia]

Ще е от голяма полза за всички, ако опишете пътешествието. 

Интересни снимки! 

[Topfly]

Едва ли има Магеланец, който да е обикалял повече от 2 месеца в Етиопия! С удоволствие ще следя темата и всички подробности.

[Цвета]

Разчитах да минем в режим въпроси и отговори, но явно ще трябва да разказвам подред. 🙂

 

Пътувахме от Истанбул със Саудитците с прекачване в Рияд - не бих ви ги препоръчала. Нищо особено като обслужване, меню или развлечения на борда. На връщане сменяхме на Джеда - е там пък беше просто ужас от навалица, проверки, гадни тоалетни и безобразна организация. Но това по-нататък, де. Така или иначе това беше най-евтиният вариант, който намерихме. Етиопските линии бяха по-скъпи, а не смятахме да ползваме вътрешни полети, та да се жертваме за тях, за да ползваме впоследствие намаление за вътрешните линии.

За първите две нощувки в Адис Абеба (произнасят го Адис Абаба с ударение на първата сричка и в двете думи) бяхме запазили места в гестхаус близо до летището. Не беше лош, но нямаше вода, което ни вкисна. Впоследствие се оказа, че това е проблем на много места в Етиопия- понякога има проблем с водоснабдяването не само на отделни сгради или квартали, но и на цели градове дни наред. По-скъпите хотели имат резервни варианти като буферни резервоари, в по-евтините решението е кофи свода, които се разнасят по стаите.

Адис не ни спечели с нищо - навалицата на големия град в комбинация с прашни улици и остарял автопарк. Има някой и друг по-представителен булевард, но не бих прекарала там ваканцията си, ако трябва да избирам. Все пак очарованието на първите впечатления си каза думата - красотата на етиопците (и особено етиопките), хубавата и евтина наливна бира, опознаването на етиопската кухня... И, разбира се, етиопското кафе. 🙂

 

 

[Цвета]

Първоначалният ни план беше да пътуваме изцяло с публичния транспорт, но на място видяхме, че за група от 6 души това ще е доста сложно. Разстоянията са големи, транспортът не е особено добре организиран и цялата логистика изисква доста жертви и лишения, за които не всички са готови. Докато търсехме откъде да купим билети за автобус за Лалибела - което се оказа голям проблем, защото съвпадаше с навечерието на всенародния празник Тимкат (Благовещение), когато цяла Етиопия се юрва да пътува - та в търсене на билети попаднахме на централния туристически офис на централния площад Мескел, където любезен и словоохотлив служител ни насочи към туристическа агенция, която би могла да ни помогне. След 5 минути пристигна кола от агенцията, която ни закара до техния офис и там започна голямото пазарене. Накрая се споразумяхме за пакет, който включваше 12 дни с микробус с шофьор по маршрут, определен от нас, по 120 долара на ден (т.е. по 20 долара на човек на ден) плюс три дни в Данакил по 100 долара на ден на човек (което включваше освен транспорта спане, храна и всички такси). С други думи, платихме по 540 долара на човек на фирмата. Микробусът, който ни предоставиха, беше нова тойота, шофьорът Зазу беше с приличен английски и изпълняваше частично и функциите на гид, освен това много активно съдействаше за бързо намиране на хотели на място, така че като цяло се получи добре.

Първите два дни минаха в път и беше интересно да получим впечатления от различни райони на страната. Някои от впечатленията бяха потресаващи - първобитното земеделие с дървени рала и волски впрягове, вършитба, както са я правили прабабите и прадядовците ни, многолюдните тълпи, стада и деца по пътищата, безразсъдното каране, монументалната природа... Всичко беше изненадващо, въпреки че уж бяхме попрочели едно-друго. 

 

[Цвета]

В Лалибела пристигнахме вечерта преди Тимкат (Благовещение). Това е един от основните празници в Етиопия и е абсолютна лудница. Имахме резервация през букинг, която се оказа абсолютно фалшива - мошеникът дори не беше посочил верен адрес. Нямаше много варианти за смяна на хотела - всичко беше претъпкано и цените бяха скочили 5-6 пъти. Шофьорът ни заведе в хотел, с който работи тяхната фирма, където ни предложиха да приютят 3-има  души в една стая, един отиде в друг хотел за 60 долара  нощувката, двама останахме да спим в буса с нашите си спални чували. Спасихме положението за първата нощ. За втората от хотела специално купиха палатка, която разпънаха в двора, за да има къде да спим. Добре, че никъде не тръгваме без спалните си чували. 🙂

Извън перипетиите по настаняването, Тимкат в Лалибела е страхотно преживяване - процесии, песни, танци, празнични облекла и прически, церемонии - въобще не можеш да разбереш на кой свят си. Обиколихме скалните църкви, разбира се, но за тях няма какво да ви разказвам, виждали сте ги на безброй снимки. Само ще кажа, че никоя снимка не може да предаде усещането. В една от църквите даже ни заключиха, та замалко да нощуваме безплатно. 🙂 Все пак ни откриха своевременно, та успяхме да се омешаме с пеещите и танцуващи вярващи. Впрочем етиопското православие е доста далече от нашето - има толкова много ориенталски и местни африкански елементи, че единствено по иконите успяваш да разчетеш общото.

Трите дни в Лалибела бяха много вълнуващи и горещо препоръчвам да отидете там по празници - вижда се живота в скалните църкви, не е просто някакви паметници. От гид нямате нужда - искаха ни 50 долара за един ден, което е абсолютно безсмислен разход: всичко е на един хвърлей място, много лесно достъпно, а митове и легенди за мястото можете да си прочетете и сами. Входният билет за всички църкви е 50 долара - доста завишена цена на фона на местния стандарт, но общо взето дебнат чужденците и ги проверяват. Билетите са уж индивидуални, с написано лично име, но става и да се редувате двама с един билет. Като цяло на чужденците се гледа като на добър източник на доходи, така че следят да няма пропуск в билетите.

 

[Гост]

Ееее... много готино разказваш, благодаря ти! Припомни ми колко исках (и искам) Етиопия... 

[Цвета]

От Лалибела пътувахме цял ден до Мекеле. Там изоставихме микробуса и ни прехвърлиха на джипове - по 3-има души в джип. Предстоеше ни Данакил.

 

В Данакил се пътува само организирано, в конвой, с разрешителни и с въоръжена афарска охрана. Афарите са уж граждани на Етиопия, но много-много не се подчиняват на законите й и често избухват напрежения и конфликти. Изключително бедни са и нямат задръжки да си набавят, каквото им трябва, с всякакви средства. Освен това никой не може да им хване края колко са, кой къде живее и с какво се занимава, така че автономията им е значителна. Не сме усетили агресия по отношение на нас, но през цялото време ръководителите на експедицията ни следяха да не се разпръскваме и никой да не остава извън охраняваната група. Казаха, че преди две години немски турист се отклонил и после го намерили мъртъв - как и защо, никой не знае.

 

Първият ден пътувахме от Мекеле до депресията - само по себе си впечатляващо пътуване, при което слизаш от 2000 м, което е горе-долу средната височина на Етиопското плато, до минус 125. Температурата рязко се покачва - на платото е около 25 градуса, долу - с десетина повече. Обяд, вечеря - в походни условия, малко като в казарма, но не беше неприятно. Тоалетно - помалкото места с храсти, дори специолно ни караха до тях. Спане - на плетени легла под звездите. Матраци, чаршафи и спални чували носеха отгоре на багажниците на джиповете, при това чаршафите бяха и прани. 🙂 Вярно, че втората вечер вече не беше ясно кой чаршаф на кого е бил, ама то е друга история.

Първият ден надвечер ни разходиха до соленото езеро и солената планина Асса Але. Видяхме и керваните, натоварени със солни плочи, поминък на афарите в тази част на депресията. На залез ни направиха парти с дегустация на етиопско вино в солената пустиня. А по пълнолуние се возих до лагера на покрива на джипа  - беше страхотно преживяване през пустинята.

 

 

 

преди 24 минути , Rainy каза:

Ееее... много готино разказваш, благодаря ти! Припомни ми колко исках (и искам) Етиопия... 

Ами май дълго ще е разказването, доста има. 🙂

Дано да ти помогне да се ориентираш какво да очакваш.

[Цвета]

Вторият ден в Данакил беше най-невероятното изживяване - Далол. Отидохме рано сутринта и прекарахме около 2-3 часа, накрая жегата беше вече нетърпима. Но всякак си струваше - може би едно от най-ярките впечатления от Етиопия. Виждаш сътворението на света в реално време. И го чуваш - как бълбука, пръска и хруска под краката ти. Не знаеш къде да стъпиш, защото те е страх, че унищожаваш уникалните образувания. А те се образуват отново почти зад гърба ти. Предполагам, че скоро ще регулират достъпа, но в момента е - кой където си иска.

Тук сериозно прекалявам със снимките, но то не е за изпускане. И в допълнение - не са обработени. Природата е свършила всичката работа.

 

 

[Цвета]

След Далол видяхме и едно нефтено-киселинно езеро, а после подкарахме на юг, към Ерта Але. Пътувахме над 100 км по хубав асфалтов път, който свързва Етиопия и Джибути, а след това подкарахме през пустинята - първо около час през прах и пясъци, после през вълни от застинала лава. Е, няма такава машина като тойотата! Не вярвах, че нещо друго освен танк може да мине по този маршрут, но джиповете ни превозиха без гък. Смляхме се от друсане и лашкане, но все пак пристигнахме цели. Дори видяхме няколко газели в буша.

Вечерта в базовия лагер ни нахраниха на светлината на фенерчета, връчиха ни по две бутилки по литър и половина вода на човек и тръгнахме да катерим Ерта Але по тъмно.Желаещите можеха да се качат на камили, които да ги изнесат по 10-те километра нагоре - срещу допълнително заплащане, разбира се. Впрочем, още на първата стръмнина един от качените на камила падна на камъните, за щастие без сериозни последствия. Като цяло изглеждаше като че ли качването с камили не е голямо удоволствие.

Ходенето  пеша не беше много трудно, като изключим разнобоя в групата - едни бързаха напред, други не можеха да поддържат това темпо и колоната се разкъсваше. Охраната се опитваше да не оставя никого без наблюдение. За късмет беше пълнолуние, та на практика не ни се наложи да използваме челниците. За около 3 часа се изкачихме до кратера на вулкана - някъде към 1 след полунощ надникнахме в гърлото му. Е, не бяхме от късметлиите, които са видели на живо живата лава - тази нощ Ерта Але само пушеше и лютивите му изпарения ни караха да кашляме и да се увиваме в шалове до очите. Чуваше се клокоченето на лавата под краката ни, усещаше се топлината, която лъха от пукнатините, имаше и леко червеникаво сияние като от преизподнята, но лава не се видя. Около ръба на вулкана няма никакви предпазни съоръжения - можеш да се надвесваш колкото си искаш на своя отговорност. Но си е страшно - въобще няма гаранция, че това под краката ти няма да се отрони и да провериш отблизо какво е положението с лавата.

За късмет вятърът се обърна, така че преспахме на високото над кратера без да се задушим. С камилите бяха донесли матраците и спалните чували и честно казано, вече ни беше все едно колко са мръсни и кой е спал в тях предната вечер. На сутринта станахме в 5, за да видим дали няма да се види лавата. Е, пак не се видя. Така че тръгнахме надолу. Групата вече напълно се разкъса, но един афарски охранител с автомат упорито оставаше най-отзад и зад най-изостаналия. Не говореше и дума английски, не се усмихваше, само изпилените му на триъгълници зъби проблясваха от време на време. Но не изостави никого.

Като се смъкнахме в базовия лагер, вече напичаше. От там, пак през невъзможния маршрут през скалите и пясъците ни закараха до соленото езеро Алидженда, където - изтощени, прашни и потни - се накиснахме с най-голямо удоволствие. После се топнахме и в топлия сладък извор до езерото, та щастието беше пълно. И толкова се бяхме пренаситили с впечатления, че обратно до Мекеле вече всичко ни изглеждаше не особено впечатляващо. 

 

 

[MayaS]

Разказваш много увлекателно, а снимките са прекрасни. Нама начин човек да не се размечтае. Очаквам продължението с нетърпение.

[AlexandraKo]

@Цвета, много ти благодаря за невероятния и  цветен разказ!

Това са най-красивите снимки на Далол, които съм виждала, браво!

Чакам продължението с интерес!

[Tedy]

Жалко, че не сте видели лава в кратера, но природа. Последната година вулканът не е толкова атрактивен за посещение. 

[Topfly]

Как решихте да обикаляте Етиопия 2 месеца? Нещо специално ли ви привлече или просто така обичате да пътувате? С такова темпо трябва ужасно много време човек да обиколи света... Ако трябва да направиш програма за две седмици, какво би включила в нея?

[stanimir]

Прилича ми като на бъдещо пътуване. Много хубави снимки,  по-добре  необработени за по-реална представа. 

 

 

[Цвета]

преди 8 часа, Topfly каза:

Как решихте да обикаляте Етиопия 2 месеца? Нещо специално ли ви привлече или просто така обичате да пътувате? С такова темпо трябва ужасно много време човек да обиколи света... Ако трябва да направиш програма за две седмици, какво би включила в нея?

Така обичаме да пътуваме. Последните десет години си отделяме по два месеца през зимата, които прекарваме на различни места - къде по-динамично, къде по-лежерно. Нямаме за цел да натрупаме списък с посетени дестинации, по-скоро се опитваме да усетим различните места. Все пак с времето се натрупва "биография" - имаме над 60 посетени страни, което само по себе си нищо не значи.

Етиопия  се появи като дестинация от споделянето на приятели, които пътуват по подобен начин на нас - с раници на гръб и с публичния транспорт на съответната страна. Имахме намерение цялото пътуване да е по този начин, но впоследствие се присъединиха и други приятели, така че минахме на варианта с агенция или поне с нает от агенция микробус. Това всъщност е единственият такъв случай в пътешественическата ни биография досега, иначе винаги сме пътували самосиндикално.
За две седмици бих избрала Лалибела, Данакил, Тиграй, Симиен, Гондар, Харар и долината на Омо. Но ще са доста напрегнати две седмици. 🙂

[Цвета]

Нямахме много време да предъвкваме преживяването в Данакил, защото на следващия ден заминахме за Тиграй. Нямахме ясен план кои точно скални църкви да посетим и малко го оставихме на случайността, импровизирането и сугестирането от страна на нашия шофьор. Така се оказахме в църквата в Уукро (Wukro), която не ни впечатли кой знае колко освен с настървението на пазачите на входа да си приберат входната такса. Те поне чинно си седяха до вратата и претендираха за полагащите им се 150 бира (birr, произнася се бр), за разлика от цяла банда наглеци, които буквално ни устроиха засада в църквата в Хаузен: на входа на двора нямаше никакви индикации, че се очаква някакво заплащане, същото беше и около самата църква, и на входа на малкия скален параклис. На излизане обаче ни обгради тълпа от 5-6 мъже, един от които с пушка, които започнаха да ни дърпат и да настояват да платим по 150 бира, при положение, че там нямаше нищо особено за гледане. На всичкото отгоре не говореха английски, само повтаряха "money, money" и се ожесточаваха все повече и повече. Пушката взе да сочи към нас доста агресивно, а погледите да стават леко кървясали. На фона на милите и любезни етиопци, с  които имахме работа до този момент, беше доста стресиращо. Добре, че се намери едно момченце, което поназнайваше английски, та през него успяхме да проведем някакви преговори и в края на краищата да платим само за един от нас, към когото имаха най-големи претенции, че отишъл най-навътре в тайнствата на двора.

На другия ден отидохме да видим Абуна Йемата - една от най-хубавите църкви в Гералта. От село Мегаб, където е асоциацията на гидовете, си наехме задължителния гид - 450 бир за група до 4 човека, 600 за повече от 4 човека. Отделно се плаща вход за Абуна Йемата – по 150 на човек. Контролата за билетите стои още в полето и пресреща колите. Пътеката тръгва плавно, но бързо става стръмна и стига до последният участък, където вече се катериш по отвесна скала, само с дупки и издатини, в които да запънеш ръце и крака. Можеш на място да си наемеш обезопасително въже - по 150 бир на човек - с което да ти помогнат да се изкачиш по скалата. Помагачите те насочват и къде е следващата издатина или дупка, за която да се захванеш – независимо дали си вързан с въже или рискуваш да се качваш без него. Наистина вършат работа. След този отвесен участък има още един-два трудни, които излазваш на четири крака, и там няма никакво осигуряване. Накрая се озоваваш на тясна козя пътечка покрай скалата над поне 300-метрова пропаст. Предпазните мерки включват основно припълзяване, плътно прилепнал до скалата, защото нито парапет, нито въже те отделят от ръба на пропастта.

Църквата Абуна Йемата е кръстена на Светият отец, най-главния от 9-те светии, донесли християнството в Етиопия. Групите влизат една по една, като чакащите отвън трябва да пазят тишина и да не застават на входа, защото пречат на светлината да влиза. Чакането и търпението обаче си заслужават - стените са изписани с много запазени и свежи стенописи, въпреки че църквата е от 5-6 век. Разбира се, никой не може да гарантира колко пъти са подновявани и дорисувани през вековете, но това е характерно за Етиопия - там традицията е жива и променяща се, не е музеен експонат. Свещеникът ни показа древна книга върху пергамент от козя кожа и спокойно позира с нея за снимки. Според гида всяка седмица цялото село – около 150 души – се качва за служба в църквата. Тя не може да ги побере, но те се редуват да влизат. Така ли е или не, не можахме да видим, но ни беше лесно да си го представим.

 

 

 

 

[Гост]

преди 4 минути , Цвета каза:

На излизане обаче ни обгради тълпа от 5-6 мъже, един от които с пушка, които започнаха да ни дърпат и да настояват да платим по 150 бира, при положение, че там нямаше нищо особено за гледане. На всичкото отгоре не говореха английски, само повтаряха "money, money" и се ожесточаваха все повече и повече. Пушката взе да сочи към нас доста агресивно, а погледите да стават леко кървясали. На фона на милите и любезни етиопци, с  които имахме работа до този момент, беше доста стресиращо. Добре, че се намери едно момченце, което поназнайваше английски, та през него успяхме да проведем някакви преговори и в края на краищата да платим само за един от нас, към когото имаха най-големи претенции, че отишъл най-навътре в тайнствата на двора.

 

Пътеката тръгва плавно, но бързо става стръмна и стига до последният участък, където вече се катериш по отвесна скала, само с дупки и издатини, в които да запънеш ръце и крака. Можеш на място да си наемеш обезопасително въже - по 150 бир на човек - с което да ти помогнат да се изкачиш по скалата. Помагачите те насочват и къде е следващата издатина или дупка, за която да се захванеш – независимо дали си вързан с въже или рискуваш да се качваш без него. Наистина вършат работа. След този отвесен участък има още един-два трудни, които излазваш на четири крака, и там няма никакво осигуряване. Накрая се озоваваш на тясна козя пътечка покрай скалата над поне 300-метрова пропаст. Предпазните мерки включват основно припълзяване, плътно прилепнал до скалата, защото нито парапет, нито въже те отделят от ръба на пропастта.

Тези два фактора бяха основните да не е изпреварила Етиопия всички останали държави досега. Агресията ме стресира, а насила искане на пари просто ме отблъсква. За страха от височини с липса на осигуровки, което прави безмислено желанието ми да видя именно най-хубавите църкви даже не ми се и отваря дума... 

 

Чудесен разказ наистина!

[Цвета]

След Тиграй продължихме по много красив път към Адуа и Аксум. Впрочем, такова нещо като не-красив път в Етиопия няма - природата е изключително впечатляваща, релефът е много разнообразен, изкачванията, спусканията, завоите непрекъснато променят гледната ти точка и разкриват нови и нови перспективи. Самото пътуване не е никак лесно - много от пътищата са разбити, а и движението по тях е много напрягащо - правилата са доста пожелателни, а тълпите пешеходци, ленивите стада, свободно шляещите се крави, кози, камили или кокошки, керваните магарета, щъкащите навсякъде деца - всичко това е с предимство или поне игнорира тотално колите. Шофьорите карат както дойде и размазаните край пътя камиони, автобуси, коли, микробуси въобще не подобряват усещането ти за сигурност.

В Аксум обиколихме основните забележителности, но честно казано, не останахме особено впечатлени. Обелиските наистина са грандиозни, но някак безлични. Легендите около съхраняването на кивота със завета придават пикантност на преживяването, но ние сме си скептици, така че повече се забавлявахме да ги иронизираме, а предполагаемите останки от обиталищата на Савската царица са нищо повече от няколко каменни основи. Много по-интересно ни беше да наблюдаваме самите етиопци - религиозния плам, с който се отдаваха на молитва покрай оградата на църквата, неподправената пищност на сватбените шествия, жените, които продават пъстроцветни плетени кошници или пък мъжете, които усърдно бродират шевици за пищните традиционни дрехи на поклонниците.

 

 

[Цвета]

От Аксум тръгнахме към Дебарк, откъдето може да се влезе в Националния парк Симиен. Както вече стана дума, всички пътища в Етиопия са красиви, но в личната ми класация този участък през планините Лималиму и Симиен е на първо място. Пътят не е никак лек - много изкачвания и спускания, много дупки, дълги участъци с липсваща асфалтова настилка, стръмни пропасти, остри завои, много прахоляк - но гледките са невероятни. 

В Дебарк трябваше да отидем до офиса на Националния парк Симиен, където ни таксуваха за вход по 90 бир на човек,  за скаут (2 бр. за група от 6 човека) – 240 бир, за гид – 770 бир. Въпреки че е задължително за група от 6 човека да се плати за двама скаути, с нас в колата се качи само един, той и ни придружаваше по време на прехода.  Опитаха се да ни накарат и да си купим сандвичи по 100 бир от посочен от тях ресторант, но ние ги отказахме. 

Самият преход в парка беше много приятен - за около 3 часа минахме по ръба на едно от големите скъсвания и срещнахме стадо маймуни челада - символът на парка. Беше много любопитно и вълнуващо да ги наблюдаваме и снимаме от една ръка разстояние в естествената им среда, в обичайните им занимания: хранене, пощене, притичване от място на място. Не е като в зоопарк. Самите маймуни са доста спокойни и неагресивни - със сигурност скаутът не ни пазеше от тях. По-скоро имаше за задача да отпъжда тълпите местни деца, които се опитваха да стигнат до нас с най-различни предложения за продажби или с преследващото ни навсякъде из Етиопия "You! You! You!" и "money, money". Гидът ни разказа много интересни неща за начина на живот на маймуните и другите обитатели на парка - леопарди, орли, ибекси - и техните взаимоотношения с местното население. Хубав ден беше.

 

 

[Цвета]

Следващата ни цел беше Гондар. Честно казано, нямах големи очаквания, защото все пак дворците в кралския комплекс са от 16-18 век, доста "младички".  Въпреки крехката си възраст комплексът има някак средновековно внушение. Всеки владетел си е строил нов замък, и всеки замък е различен. Не са големи, но са внушителни, малко мрачни. Имат доста европейско звучене – забравяш, че си в Африка, само слънцето е много ярко и гълъбите са с червено около очите. Билетът от 200 бир важи и за другия комплекс - баните на Фасиладите - който не е толкова впечатляващ, но пак си струва да се види. 

Най-приятната изненада беше църквата Дебре Бирхан Селасие (Света Троица върху планина от светлина), прочута с фреските от 18 в. , изобразяващи осемдесет ангелски лица върху тавана. Те са по някакъв начин символ на етиопското православие и иконопис, но самата църква е очарователна със сламения си покрив, тихия двор, безмълвната усмивка на свещеника, който отваря с огромен ключ тежките дървени двери и те пуска заедно със светлината да се вмъкнеш в тъмните дълбини на храма. Входът е 100 бир.

 

 

[Цвета]

В Бахр Дар няма нищо забележително, но разположението му на брега на езерото Тана го прави доста приятен и ведър град. Основното забавление е разходката с лодка по езерото, до островите, до полуостров Зеге с неговите манастири и до изворите на Сини Нил и хипопотамите. Ние си избрахме половиндневен тур, който струваше по 250 бир на човек, като в лодката бяхме само нашата група от 6 човека.

Езерето само по себе си не е кой знае какво, като изключим, че е второто по големина в Африка. Любопитни бяха срещите с местни рибари в тръстикови лодки, които доста напомняха "Ра" на Тур Хейердал - неслучайно, впрочем.  Птици имаше в далечината, не позволяваха да ги доближим. 

Минахме покрай островите Entos Eyesu Monastery Island с женския и Kibran St. Gabriel Monastery Island с мъжкия манастир и акостирахме на пристанището на Azwa Mariam. Веднага ни налазиха спредложения за гидове, но няма нужда от тях - за 10 мин. през пътеката с прилепчивите търговци на сувенири стигнахме до Betremariam Monastery от 14 в. Много уютен, с ярки пъстроцветни икони в типичния етиопски наивистичен стил.  Вход 150 бир, без проблеми със снимането, само да не е със светкавица. Втората спирка беше манастирът Ura Kidane Meret - на 500 м от пристанището, но заради сергиите по пътя се минава бавно, защото се зазяпваш и се изкушаваш да влезеш в пазарлъци. 🙂  В манастира има църква със стенописи и музей,. Двата манастира си бяха по наш избор, можеш да си направиш маршрута по свой вкус.

Като се наситихме на история, изкуство, сувенири и пазарлъци, отидохме да видим изворите на Сини Нил и хипопотамите. Изворите са всъщност нещо като канал, по който изтича водата от езерото и започва реката. Хипопотамите бяха семейство - майка с малко, които се киснеха във водата и не ни обръщаха внимание. От време на време се потапяха под вода или отваряха уста, за да видим огромните им зъби и... това беше. Но пак беше интересно.
Нещо с качването на снимките не ми се получава, ама колкото - толкова.

 

Редактирано 22 март, 2019 от Цвета

[Цвета]

След като видяхме изворите на Сини Нил, отидохме да видим и водопадите Тис Исат. Пътят до селото Тис Абай, където е изходната точка, е някакъв ужасен макадам - хем тресе, хем се вдига страшен прахоляк. На всичкото отгоре продължаваха някакви тържества и 20 километра се промъквахме през тълпи и церемонии. В селото веднага ни прибраха по 50 бир на човек "вход" за водопада и много агресивно настояваха да си вземем гид за още 300 за цялата група, но ние го отказахме. Както и предполагахме, не ни трябваше - шофьорът ни остави на една пряка и оттам за 10 минути стигнахме до брега на Сини Нил, където да се качим на лодка да пресечем реката. Гидът може би щеше да е полезен да отпраща тълпите деца, които ни следваха с вечния рефрен "money. candy, money. candy... ", но и без него се справихме. Пресякохме реката с паянтова лодка с мотор за по 20 бир на човек и оттам продължихме пеша през ниви и насаждения от кат (растение със стимулиращ ефект, подобен на коката) до мястото, където водите на Сини Нил падат отвисоко при едно скално скъсване. Имаше два ръкава, които даваха представа как водата се срива от 40 метра височина, но за съжаление беше сухият сезон и водопадът беше далече от пълната си мощ. Все пак добихме представа, та после, като гледахме снимки на пълноводния водопад, ни беше ясно за какво става дума. 🙂 Връщахме се по тъмно, пак сред тълпи по пътя. По едно време някой замери с камък буса, шофьорът слезе да се разправя в пълната тъмница наоколо, тълпа млади мъже го наскача, но се размина само с размяна на реплики. 

Петстотинте километра до Адис Абаба ни отнеха цял ден, но пък видяхме долините, където се отглежда теф - основната зърнена култура за Етиопия и основа за тяхната инджера, а после пресякохме и каньона на Нил - грандиозно природно образувание. На влизане в Адис преседяхме около два часа в задръстване и на практика това беше краят на груповата фаза в нашето пътешествие.

 

Пак имам проблем с качването на снимките. След уикенда, ако все още ви е интересно, ще продължа с разказ за втората част от пътуването, когато вече останахме само двамата и не ползвахме услугите на агенция.

 

 

[Гост]

преди 6 минути , Цвета каза:

След уикенда, ако все още ви е интересно, ще продължа с разказ за втората част от пътуването, когато вече останахме само двамата и не ползвахме услугите на агенция.

Да, моля! 🙂 

[ДиянаВ]

Интересно е👍