Стая с гледка

[jungfraujoch]

преди 7 часа, Argentique каза:

@Pantelej Putnik, обичам целия средиземноморски регион, защото ми е най-близък по светоусещане,  та няма как да не обичам и Гърция.

Прекрасната природа, безбройните места и кътчета за "цветотерапия", вкусната храна, топлите и сърдечни хора създават цялата вълшебна атмосфера,  която е толкова важна за един истински Телец като мен. 🙂

 

Писах (и ще допълвам) тема за турското море, защото тук никой не беше писал за него, но не мога, а и няма как да пиша за всички останали места, където ходя. Вероятно затова се създава впечатление,  че обичам само Турция, но не е така. 🙂

 

Пускам линк към няколко снимки от Самос, където любовта ми към Гърция ме завладя окончателно. Любовта се дължи донякъде на спокойствието, тишината и липсата на "туризъм', които най-сетне открих в тази страна. Останалите съставки на любовта нямат обяснение.

 

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid0SokPpgqYVKjeg3Fwa8Q2Pcz7XdAbUHtUDXa4ESpTgayWmTzdnwKCA9HWYkz73bMgl&id=100063945101278

 

Извинявам се на останалите четящи темата за спама - повече няма да правя така! 🙂

Поне не и днес. 🙂

@Argentique,пълниш ми душата с красота,за което ти благодаря!

Толкова мило и уютно ми е да чета всичко,което публикуваш и тук и във Фейсбук.

Ти си един неуморен пътешественик с открита душа и нестихващ ентусиазъм!

Продължавай все така да търсиш и преоткриваш красотата,без значение в коя точка на света се намираш!

 

[Madelin]

И на мен гледките са ми важни. Когато търся настаняване, голямо внимание обръщам има ли балкон/тераса и какво е вю-то. Балкончето ми е важно, защото сме пушачи и дори да е разрешено, предпочитам да не одимяваме мястото на хората. А гледката, когато има възможност за такава, си е страшен бонус. Не че много стоим в стаята, но сутрешната церемония кафе с цигарка е мноооого по-сладка с хубава панорама. Да седнеш вечерта и да изпиеш едно питие, също.

 

Та да споделя каква красота гледах всяка сутрин и вечер на остров Сирос преди месец. Лелеее, с това време в София, имам чувството, че е било поне преди 5:(

 

 

 

 

А тези - от Тинос:

 

[FlyTraveler]

Лагерът ни в концесията Куай, периферията на делтата на Окаванго, Ботсвана. Пример за екслузивен къмпинг (само за нас, не обществен), без постройка с общи тоалетни и душове. Зад всяка палатка се слага брезентово заграждание с тоалетна (изкопана в земята дупка, отгоре със столче с дупка) и душ (мях с кранче, вдигнат на стойка). За целта с нас пътуваше спомагателен джип с екип от 5 човека, които отиваха на местата преди нас да построят лагера и оставаха след нас да приберат всичко, мъкнеха вода за душовете, готвеха и пр. Вечер имахме посетители между палатките - слонове, хиени, медни язовци (тези поне ги видяхме).
 

 

 

 

[Argentique]

Още малко кадри от последната година-две. Извинявам се предварително за някои мацаници.

Нил, от каютата. 

 

Когато ковид ограниченията и другите глупости в разгара на лятото ми идваха в повече, просто се местех да работя другаде. 

Созопол. Чаках хората да се поизнесат след 6-ти септември и си подредих офиса така.

 

 

Добра квадратура имаше.

 

 

Септември изгревите са по-късни, виждаха се дори от леглото. От мен да мине, излизах да посрещна един-два в офиса навън. 🙂

 

 

Поморие, на косата между морето и езерото. Другите са на плажа, защото са в отпуска, но не и аз. Езерото следобед.

 

 

И езерото извън прозорците. 🙂

 

 

Фетие миналия септември. Тази година се получи по-добре с гледката.

 

 

Неапол. Първото ми самостоятелно пътуване (без компания) по неволя се случи точно в този град. 🙂 Като изключим силно нежелана прегръдка от случаен имигрант, останалото се получи доста добре. 🙂

 

 

Генуа. Виа Гарибалди. Обожавам мансарди от времената на Карлсон още. 🙂 Заден двор - някой свири на пиано, някой готви паста с фрути ди маре, а аз се вписвам в атмосферата с едно просеко с ръка.

 

 

Тасос, този април/май.

 

 

 

Истанбул, който никога не ми омръзва.

 

 

 

Олюдениз

 

 

Джардини Наксос (под Таормина), Сицилия.

 

 

Лекко. Дворът. Нашите прозорци са най-горе вдясно.

 

 

И гледката от прозореца. Тези камбанарии са много, много ранобудни. 🙂

 

 

 

 

 

 

[Argentique]

Не е личен опит (все още 🙂), но какво съзряха очите ми в airbnb, които от няколко месеца са с обновен интерфейс и се появи лента с предложения за различен тип жилища.
Разбира се, окото ми веднага грабна категорията OMG, която напълно отговаря на името си, че и повече...
Всякакви шантави постройки, къщи-тикви, кранове, мелници, пещери, сламени колиби и каквото се сетите още. 🙂
https://www.airbnb.com/?tab_id=home_tab&refinement_paths[]=%2Fhomes&search_mode=flex_destinations_search&flexible_trip_lengths[]=one_week&location_search=MIN_MAP_BOUNDS&price_filter_input_type=0&price_filter_num_nights=5&search_type=category_change&category_tag=Tag%3A8225

 

Понеже още съм в лятно настроение, веднага ме грабна това:

 

 

https://www.airbnb.com/rooms/34749360?adults=1&category_tag=Tag%3A8225&children=0&infants=0&search_mode=flex_destinations_search&check_in=2022-10-23&check_out=2022-10-28&federated_search_id=624a0ec7-7c7a-412d-a246-c6e978f15899&source_impression_id=p3_1665756910_Y9P2oKIww4I8W9bH

Пък и всичко останало...

Ако търсят инспектор по OMG, аз съм кандидатът! 🙂 С две думи, искам навсякъде. 🙂

 

 

[домосед]

Най петък-вечерната гледка от стая в Болоня (Градът с най-стария университет в Европа)

 

 

Забележка: и в четвъртък вечер гледката беше същата

 

[Argentique]

преди 8 часа, домосед каза:

Най петък-вечерната гледка от стая в Болоня (Градът с най-стария университет в Европа)

 

 

Забележка: и в четвъртък вечер гледката беше същата

 

Nessun dorma. 🙂 Озвучаването, вероятно в стил мелодична какафония, би изчезнало за кратко, ако някой изпее ария от отворения си прозорец. 🙂

[cck]

преди 11 часа, домосед каза:

Най петък-вечерната гледка от стая в Болоня (Градът с най-стария университет в Европа)

Така и трябва да изглежда един студентски град - кафенета и бирарии, че да има живец!

А университета в Болоня вярно е стар, мнооого стар - ще има 1000 годишнина през 2088 🙂

[Pantelej Putnik]

Доколкото знам, преди университета в Болоня е имало арабски университет в Кордоба. За него обаче май почти не се споменава, защото не е християнски. Победителите пишат историята.

[neuromancer]

то май всичко зависи къде четеш, защото напр.

"The University of Al Quaraouiyine is the oldest existing, continually operating and the first degree-awarding educational institution in the world according to UNESCO and Guinness World Records.

 

Location: Fez, Morocco

Established: 859

"

[jorocontrola]

преди 49 минути , neuromancer каза:

то май всичко зависи къде четеш, защото напр.

"The University of Al Quaraouiyine is the oldest existing, continually operating and the first degree-awarding educational institution in the world according to UNESCO and Guinness World Records.

 

Location: Fez, Morocco

Established: 859

"

Това е така. Но този в Болоня е най-старият в Европа и втори след този в Мароко.

[Pantelej Putnik]

Имах предвид - Кордоба, Испания, Европа, университет, арабски, преди този в Болоня. А не университет в Мароко. Но всъщност - все тази. Много важно кой е най-стария. Важното е, че е имало университети.

[Eva eva]

Гледката от апартамента ни в Катания /в близост до Дуомо/ 

 

 

[FlyTraveler]

Изгрев, сниман от Kubu Island, солната равнина Макгадикгади, Ботсвана. Снимките не са правени баш от палатката, но наблизо. 

Кадри от самия лагер, като стигна до там с прегледа и селекцията на снимките.
 

 

 

 

 

[cck]

Билбао, Испания - малко градска симетрия 🙂

 

 

[coolpix]

Seashell Beach Villa 

 

[Niceday]

На ранина, мъглата на отсрещния бряг полека се вдига, бунгалото още в сянка, пълна липса на човешка дейност/звуци... Като в рая - яз. Доспат в последните дни на циганското лято 🙂

[Argentique]

Понякога ми се налага да спя в София, обикновено заради ранни/късни полети. Тази мансарда е от онзи ден. Шест етажа без асансьор, но това са глупости в сравнение с идеята за мансарда. 🙂

 

Следващите кадри са от преди, различни пъти, но една локация.

 

 

 

 

 

 

Бари от миналото лято. Реалната гледка от терасата - най-старата църква в Бари Векиа, Сан Марко деи Венециани.

 

 

Входът ни е вляво долу, а терасата е горе вляво.

 

 

Така изглежда от партера. Бонус: седиш на терасата, пиеш розе с гледка към стара църква, отдолу минават местни туристи (още чужденците не бяха плъзнали масово) и на висок глас се възхищават на въпросния обект. Втори бонус, без връзка с гледката: имаше четвъртфинал на ЕП по футбол с участието на Италия, всичко живо в квартала пя химна с пълно гърло и по време на целия мач се крещеше в несвяст. Мачът завърши в полза на италианците и последва, меко казано, шумна нощ. 🙂

 

 

Питагорио, Самос, това лято. 

 

 

Питагорио.  

 

 

Потокаки, Самос. На два метра зад дърветата е летището, заради отказана резервация в последния момент се наложи това.

 

 

Поне самолетите, по десетина дневно, бяха активни от осем до осем. Пък и плажът е на десет метра в обратна посока.

 

 

 

[FlyTraveler]

Стигнах до някои снимки от май месец тази година, които не бях виждал до момента. Едно от най-красивите места, на които съм бил където и да било по света. Див ексклузивен къмпинг в частен резерват на ръба на пустинята Намиб. Никакви други хора на километри. За две вечери престой не видяхме нито един друг посетител.

Гледкаките са в различни посоки от миниатюрна дюна на 30-40 метра от къмпинг мястото.
 

 

 

 

 

 

[Argentique]

@FlyTraveler, небето на снимка две е вълшебно, благодаря. 🙂

 

При мен изборът на място за нощувка е важна съставка от удоволствието при планиране на пътуване. Ако няма гледка, поне да има характер...

Севиля – голямата ми испанска любов. Знаех и предвкусвах какво ще ми се случи там. От няколко варианта в рамките на бюджета е грехота да избера стандартен интериор при наличие на друг. За повече дни предпочитам апартамент пред хотел – заради чашите за вино, ножа за сирене и пространството за обикаляне.

Локация – в старата част на града, но далеч от катедралата, тълпите и туристическите заведения. В лабиринт от криволичещи улички с ниски къщи в бяло и охра някъде до манастира Санта Исабел. Идеалното място за наблюдение на живота на местните и посещение на неугледен махаленски бар на ъгъла (в Испания – колкото по-очукан, толкова по-добре, сериозно).

 

Къщата е строена през 1927 г., пише го над вратата. Четири ве́чери от живота ни обитаваме апартамента на третия (последен) етаж. Хазяите, испанка и французин, над 65-годишни, живеят отсреща.

 

 

 

 

 

Мебелите са стари, но с подобрения. Никой не бърза да ги заменя за нови безлични представители на конвейерното производство. Италианците са още по-големи факири в опазването на вещи с история.

 

 

 

Заради климата най-важните неща при севилските къщи са малките прозорци, плътните щори и климатиците. През 1927 г. разчитат само на първите две. Част от прозорците излизат към вътрешен двор-кладенец, където слънце не огрява.

 

 

 

 

 

То е заето да огрява на покривната тераса на три стъпала над нас. Тук е място за сушене на пране и пиене на следобеден аперитив за всичките шест апартамента в сградата. Успявам да участвам и в двете дейности.

 

 

Севилските покриви са отделна песен – не се сещам за по-чудесно оползотворяване. Като поресна, ще поживея малко на такъв покрив... 🙂

 

 

Тази снимка е от Хиралдата.

Опознавам Севиля през февруари – животът навън е приятен целодневно, но сградите са проектирани за по-дългия летен сезон, така че вътре е прохладно. Електрическите радиатори донякъде спасяват положението, особено с помощта на закупената бутилка ром.

 

Гледката от терасата не буди особено възхищение...

 

 

Но под близкия ламаринен покрив има популярна зала за зумба. Всяка вечер разни мъжаги товарят и разтоварват тонколони и музикални инструменти. Един запушва с микробуса си улицата за двайсет минути, но никой от търпеливо чакащите шофьори зад него не изразява ни най-малко недоволство от този факт. Всяка вечер назумбени щастливи клиенти пият бира на контейнера със строителни отпадъци под терасата ни, танцуват под звуците на латино ритми на средата на улицата, махат ни и ни канят при тях.

 

 

 

Някъде там севилската радост неусетно ми се промъква под кожата и съм обречена да я нося навсякъде до края на дните си.

 

[Eva eva]

Four Oceans Resort, Bon Bien Resort Mui Ne, Vietnam 

 

 

 

 

[домосед]

Вади Рум, декември 2022

 

[FlyTraveler]

И от мен гледка без стая (от къмпинг). Гората с алое дърветата (Quiver Tree Forest) в Намибия е едно от най-красивите места, които съм виждал, а къмпинг мястото е направо вътре в нея. Направихме си лагера под дърво с огромно гнездо на социални тъкачи. Издание месец май, 2022 година.

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

Дубай:

 

 

 

 

 

Pangboche и гледка към Ама Даблам: 

 

 

 

Chukhung с гледка към Лхотце : 

 

 

Hotel Fitzroy Inn - Gokyo :

[menki]

Гледката от апартамента ни този уикенд в Малага.