дневник За Исландия с любов

[Lindt]

Исландия отдавна е сред мечтаните ни дестинации. През годините сме се чудили много пъти какво би било да посетим всички места с непроизносими имена, които гледаме на снимки. В зависимост от настроението съм си мислила дали пък няма да имам свръхочаквания и да съм първата, която не харесва тази страна. 

 

Естествено това не е неоснователно - Исландия е олицетворение на причините да пътуваме 🙂 Поне ние двамата, защото не успяваме да се впечатлим от културните забележителности толкова, колкото когато природата се опитва да ни убие. При това всеки ден по различен начин 🙂 

 

Та така, причините да отлагаме така дълго са много - ние обичаме да сме си сами, не шофираме, не обичаме да прекарваме времето си в кола, а и разбира се, дестинацията си е заслужила славата на скъпа. 

 

Миналия септември се опитахме да се убием с неправилна екипировка в неподходящо време в Норвегия. На четвъртия ден почнах да си мисля, че щом сме оцелели там, ще се справим и с Исландия. И дори питах Добри за преходи, защото хич не си представях да обикаляме по нормалния за страната начин - с кола или турове. Та прекарвах следващите дни в преходи, а вечерите в размисли за Исландия. И все пак не си представях, че следващото ни пътуване ще бъде именно там. 

 

Освен интересна за идиоти като нас, Исландия има навика да изглежда привлекателна за хора, които по принцип не пътуват. След цяло лято преходи с мама, прецених, че ще можем да се спогодим за цяла седмица, сбъдвайки една от големите й мечти. Най-изненадващо и сестра ми си мечтаеше в същата посока. Горкият Жижо... 

 

Подредихме си малко притеснително наситена програма за 6 дни през зимата в края на март. Наехме си мъничка кола, окуражени от Георги. Запазихме си 5 чудесни къщички в нищото, за да гледаме сияние. Всяка от тях с напълно оборудвана кухня, защото още в Норвегия забелязах, че изобщо не ми тежи да си сготвя нещо интересно по мой вкус с местни продукти. Това доста намалява бюджета и няма нито една причина да съжалявам за решението си. 

Програмата по дни: 

23.03 - кацане в 18:30 и взимане на малка количка от blue rental с пълна застраховка. Пазаруване и зяпане по пътя. Настаняване в Arabær Holiday Home срещу скромните 150 евро за 4 човека.

24.03 Urriðafoss,Seljalandsfoss и Gljúfrabúi Waterfall, Skógafoss, Reynisfjara Black Sand Beach. Нощувка в подножието на водопад и базалтови скали Foss a Sidu. Настаняване в Hamrafoss Holiday Home за 220 евро.

25.03 Две ледени лагуни, глетчери и ледници, тюлени. Guesthouse Birkifell 200 евро

26.03  Шофиране от Хофн до Brautarholt със спирки на всичко от предния ден, защото беше слънчево и абсолютно различно + Vestrahorn и Свартифос. Нощувка в South Central Country-Apartment само за 129 евро.

27.03 Златният кръг до Snorrastadir Farm Holidays в Rauðamelur, където сме 2 нощувки за 380 евро. 

28.03 Обиколка на полуостров Snaefellsnes.

29.03 Разходка из Боргарнес, Рейкявик и из Рейкянес. Полет в 19:30.

Равносметката за 6 дни в Исландия при 4 човека: общо 2100 евро в Исландия за кола, пълна застраховка и втори шофьор, хотели, паркинги, храна и гориво. Подробностите по-нататък.

[ven62]

Първата снимка - urridafoss

 

Започваш мно-о-го обещаващо.

[ДиянаВ]

Ама сте готини, много😆

[Гост]

Нали знаеш - слабост си ми като автор. Ерго - първи ред заемам 🙂 

[Mary]

Гледам Жижо изобщо се се чувства като “горкият” - направо се радва на тази прекрасна компания! 

 

И аз съм от почитателите на писмените слова на Lindt, та чакам с нетърпение продължението.  

[ven62]

преди 4 часа, Mary каза:

Гледам Жижо изобщо се се чувства като “горкият” - направо се радва на тази прекрасна компания! 

 

Артист!

[Lindt]

ДЕН 1 - пристигането  

 

Понеже пътуването ни започна с полет на уиз до Лутън в 6 сутринта, когато достигнахме до летището на Кефлавик в 18:30 тяхно време, вече не бяхме особено адекватни.  А аз като съм уморена,  получавам паник атаки,  свързани с това какво не съм проверила.  Мога ли да внеса ядки или тези 3 кг ще ми ги вземат? Французите са виновни,  още не съм преживяла сиренето си. Следващата е по-сериозна - ще ни пуснат ли с лични карти? Аз преди 4 месеца съм погледнала, ама в сайта на нашето министерство, ами ако исландците мислят друго? Едва ли ще разчетат на български какво пише. А роумингът? Намирам всички доказателства, че ще ни пуснат в Исландия и ще има с какво да храним катерици, така че бавно се успокоявам. 

Пристигаме и бързаме да обиколим и намерим blue car rental, но толкова припряни движения обикновено блокират мозъка ми и чак след една обиколка и разговор със служител на летището, се сетих да споделя със съорганизаторите на пътуването ( частта с шофиране и навигация),  че офисът не е вътре,  а има шатъли.  Хубаво, намерихме въпросния бус, зарязахме багажа, настанихме се и зачакахме. 2 минути по-късно се сетихме да питаме и кога тръгва и се оказаха 15 минути.  За 200 метра разстояние аз не мога да чакам чак пък толкова дълго.  Натоварихме се с багажа и тръгнахме пеша.  Гениално решение, защото вече си получавахме колата,  когато пристигна буса с поне 3 клиента за коли.  А ние пък си бяхме първи.

 Следваща спирка супермаркет. Жижо беше проверил и намерил Netto, работещo след 19:00. Сестра ми вече мрънкаше за неудобната кола, скоростта, снега и въобще не пърхаше с ушички от задоволство, че ще кара с 90 1500 км.  Изчислихме, че ще стигнем след 9:30, така че стратегията ни беше бърза вечеря. С голяма радост намерих прясна паста, пакет настърган пармезан и сметана. А също и кафе и мляко. Готова съм с животоспасяващите продукти и се започва издирването с какво да направим сандвичите за следващия ден, какви сокове има и такива безинтересни за мен подробности. Намирам си междувременно и 2 кг парче вакуумирано месо с неясен произход и надписи само на исландски, преценяваме,  че е за фурна,  ще го изпечем с картофи и вече имаме осигурена вечеря и за другия ден. Нямам никаква идея какво точно сме купили,  но сметката е 56 евро, а сме 4 човека и сме предвидили храна за 2 дни. Добър удар, тръгвам си доволна от магазина.

Къщата е по-широка и уютна от очакваното. Снимки тук! Има някакво чисто небе и прозорци в спалните ни, а леглата са високи, удобни и вече пеят примамливо или  поне аз ги чувам. Успяваме дори да вечеряме,  да изпием по едно уиски и да се изкъпем преди да припаднем. Уговаряме се към 2 и 4 да си ставаме за проверка на сиянието, защото се води активно този ден. Не разпределяме ясно дежурствата, но по една или друга причина,  всеки е правил обиколки в някакъв момент на нощта, защото спалните ни не бяха на север. Видяхме множество звезди и светли облачета в странни форми, но за наше разочарование нищо зелено. 

 

Сутринта настъпва и за наша изненада сестра ми се събужда и става около 4 минути след нас. Тя хич не е ранобудна, а и живее в Англия, така че часовата разлика не работи както при нас. Затова и сме я натиснали за втори шофьор, за да си дреме сутрините в колата, колкото и да се противи на идеята. 

Имаме си всичко в кухнята - кафе, машина, сосове, захар, миялна и сме готови за кафе. За наша изненада млякото с исландски надписи се оказва айрян, но пък е много вкусен и ние сме доволни. Добавяме си сметана в кафето и сме спасени. Е, мама има някакви странни самовнушения, че без кафе я боли глава, а ако не е вкусно, силно и с мляко, не се брои, но ние невъзмутимо и предлагаме филтър кафе с готварска сметана и се преструваме, че не забелязваме погнусата, с която отпива 😉 

 

След подготовката на сандвичите в 9 вече е време да тръгнем и да видим какво ще ни предложи денят. Слънчево е, което е доста неочаквано и .. измамно 🙂 

Редактирано 1 април, 2019 от Lindt

[Брани]

Е тъкмо да почне интересното - и cliffhanger! Може би ще изчакам да се натрупат разкази в тази история за огън и лед, за да ги чета плавно. Както си събирах по няколко епизоди на една game of thrones - една друга история за ice and fire - е много съм горд с готината аналогия, която спретнах!

[Lindt]

Ден 2 Водопади с вятър

 

В нашите представи за обикаляне на природни забележителности, за да видиш нещо красиво, трябва да отделиш време за път към него, да се поизпотиш малко и да си оставиш възможност да се насладиш на гледката и заслужената почивка. Така че както и да четях за hop on, hop off пътуване по Ring road, все си мислех, че трябва да намаля количеството атракции за сметка на качеството. 

В тази стратегия има логика, ако си извън Исландия или поне я посещаваш лятото. Защото зимата условията са много впечатляващи със суровостта си и нито има много отворени пътеки за разтъпкване, нито времето предразполага към дълга разходка. 

Значи пече си слънце, подухва ветрец и ние спокойно тръгваме по дънки и клинове с идеята да видим 4-5 неща, да им се любуваме по 40-60 минуи всяко и така лежерно да стигнем до следващата си къща. 

Първата ни спирка е Уридафос, който е нисичък водопад, но самата река е доста мощна и водата синя. Паркингът е безплатен и на около 6 крачки от пункта за наблюдение. Жижо старателно си мъкне и статива 🙂 Излизаме от колата и осъзнаваме, че хич не е топло и подухване е слаба дума. Мързеливо се чудя дали и мъжете усещат как вятърът минава свободно през  вътрешностите им както аз се чувствам, гениално облечена с клин. С две думи мястото е красиво, но на 15-тата минута вече сме се сетили, че няма как да съзерцаваме тази прелест и е по-добре да се измитаме.

 

 

Натрупала съм разни водопади по пътя и правим грешка като бъркаме Gljúfrabúi с Глюдафос и се отклоняваме по друг път. Тук е първото изпитание на нашия шофьор : Пътят е двупосочен, двулентов и самопочистващ се от снега чрез вятъра. Но изведнъж попадаме в малко по-снежен участък, а непосредствено срещу нас има джип. Те се подхлъзват първи и сестра ми осъзнава, че снежецът се е превърнал в дълбок сняг. Джипът залита, овладява се и спира да си плюят в пазвата, но ние също губим контрол заради инстиктивно натисната спирачка и се пързаляме към тях... Спираме някак си и всеки си изживява премеждието по някакъв начин. Аз не де, щото по принцип изобщо не се впечатлявам от такива неща. 

Продължаваме по-внимателно и с едно наум. Стигаме въпросния водопад, но вятърът се е усилил, Глюдафос не е много впечатляващ и въобще сестра ми не изпитва желание да излезе от колата. Ние отиваме на експедиция, но отблизо не е по-интересно и се връщаме с подвити опашки и отвят мозък. 

 

Идва времето за големите водопади в програмата. Seljalandsfoss е на всяка 3-та картичка и изглежда изключително привлекателно. Знам, че има пътека зад него, откъдето се правят магическите снимки, но е подходяща когато не духа, за да не излезеш мокър като кокошка. Ние имаме доста резервни дрехи и бих рискувала, но пътеката е затворена заради лошо време. Вижда се още от пътя и е страшно впечатляващ и така фронтално, така че спираме, плащаме паркинга и се насочваме към този гигант 🙂 Изключително красиво място, но вече вали и отново не сме предразположени за съзерцание. По-скоро имаме нужда от невротично ходене, за да се стоплим и се засилваме към Gljúfrabúi на около 700 метра. Сложила съм го като задължителен в програмата, но да ме убиеш, не мога да се сетя как трябва да изглежда. На средата на пътя куфарите ни се отказват от целта, защото тотално не знаят защо водят тази битка с времето. Аз междувременно успявам така да си ударя устата в статива, че да видя звездички и да си представям каква красива гледка ще ме посрещне по-късно в огледалото, но упорито продължавам пътя си 🙂 

По пътя се разминаваме с подозрително ухилени и много мокри хора и се чудя дали да прескочили оградата за пътеката или има нещо друго. Оказва се, че крайната ни цел се намира в каньон и отпред само леко се загатва за съществуването на голям водопад. А той обещава да е много красив, но аз съм само с олицетворението на разума и не ми позволява да джапам из реката и да подскачам по камъчетата, за да видя какво има вътре в дупката. Другите хора явно имат по-безотговорни половинки или по-дълга каишка, но виждате, подредили са се на опашка, за да тестват баланса си 😉

Вече съм много доволна от деня и се успокоявам, че на връщане ще е по-топло, няма да духа и ние ще се пъхнем зад водопада. 

 

По принцип съм оставила за обратната посока рзглеждането на Skogafoss, защото имам надежда и за поне част от каньона, но точно минаваме от там и изгрява слънце. Пак се вижда от пътя и както сме си говорили, че спираме с водопадите и отиваме да гледаме плажове, колата самичка си завива към него.

Слънцето весело си пече, дъгите галят очите ни, а хората изобщо не са чак толкова много. Опитите да снимам се провалят с гръм и трясък, защото пръските са толкова много, че обекивът ми става на капки още преди да фокусирам. Норвегия ме е научила да не плача за такива неща, в такова време обективът редува две фази - или е запотен, или на капки и това си е. Каквото направят телефончетата, това е. А и пак вали 🙂 

  

След като така и така вали и духа брутално, защо да не се качим по стълбите нагоре и да опитаме да видим околността от високо? А и да хвърлим едно око на затворения каньон? Няма причина да се въздържим и тръгваме 🙂 Само че се пързаля и духа в гърбовете ни, така че хич не ми е ясно как ще слизаме после. Със сестра ми определяме площадката за наблюдение като страшна и се оттегляме настрани. Усещам как въздухът със засилка влиза през едната ми ноздра и прави сополиви балончета през другата. Съгласете се, че не е много женствено и красиво подобно нещо. Правим няколко крачки по пътеката горе, но се предаваме бързо. Мама и  Жижо се инатят и продължават.

Слизането се оказва дори по-сложно от очакваното. Вятърът е на пориви и при по-силните всички се впиваме в парапета от едната страна и чакаме да мине, надявайки се да не отлетим и ние. Ако вятърът се задържи по-дълго, ние си седим инатливо вкопчени в перилата. Измерваме се с очи с тези в обратната посока и поне аз смятам, че мога да си седя там вечно, но няма да пусна парапета, за да се разминем. Противниците са нетърпеливи и се отказват в даден момент. На техен риск си е, аз не се смятам за слаба, но като нищо ще излетя, ако се пусна, а ми се живее! 

 

Изчакваме на топло в колата идиотите в групата да се върнат и продължаваме, доволни, че сме оживели 🙂 

 

 

 

Редактирано 1 април, 2019 от Lindt

[Lindt]

Следващите неща в програмата бяха около Вик. Оставих Dyrhólaey за следващ път, защото си бях запомнила, че там духа изключително много, така че се насочихме направо към Reynisfjara, бях наистина любопитна да видя истински черен плаж и базалтовите скали. Е, малко пъфини щяха да са добре дошли, но не ги обвинявам, че чакат лятото. 

Мястото е доста популярно за туристи и с полузапълнен огромен паркинг. Тук вятърът вече беше толкова силен, че подпомагаше бързото ми придвижване към скалите. Правих опити да се облегна на вятъра и ми беше изключително забавно. Е, ако се обърнеш срещу вятъра, не трябва много да се смееш, защото ще глътнеш част от пясъка наоколо, а и поне няколко камъчета. 

Аз се влюбих в Рейнисфара, в големите вълни, внушителните скали, убийствения вятър, който запращаше камъни в лицето ми и доста затрудни позирането за снимки. Изключително красив плаж, но не по нормалния начин, в който се отпускаш и зазяпваш в пространството, а е доста динамично и предизвикателно занимание.  На първо място по най-тъпи действия в Исландия е класифицирано да се опиташ да караш сърф там. Въобще да се доближаваш до морето не е много умно. Сестра ми при скок за снимка се приземяваше на поне 50 см от първоначалното място. Което е много яко, все едно летиш 🙂

Ей този върви срещу вятъра 🙂 Тези отзад също, но се пазят от камъните като гледат настрани. 

Една странна азиатка по бански също ни учуди безкрайно, като придружителите й май се мусеха, че нагло ги снимаме. Винаги като съм свидетел на подобни странни занимания си мисля, че хората са загубили някой бас. Но е по-вероятно да са загубили ума си. 

След доза неуспешни снимки като например това да си задържа косата извън кадър трябваше да си тръгнем. Мисля, че там изкарахме най-дълго през този ден и поне на мен ми е любимото нещо. Водопадите са красиви, ама аз там почувствах Исландия за пръв път. 

 

Небето ни беше чисто и имахме относителна видимост от двете страни на пътя, така че пътуването до къщичката ни изобщо не беше скучно. Точно под Фос а Сиду има струпани няколко къщи, а нашият дом беше от другата страна на пътя. При това си имахме наши си коне, кротко седящи на полянката пред прозореца ни. В книгите хората много се притесняват да не им простинат конете, ако потичат малко и не ги подсушат. Ами глезльовци, исландските си седяха невъзмутимо във всякакви условия - от ураганен вятър до снежна виелица. Така че може би има логика да ги развъждат и продават по цял свят. 

А къщата я препоръчвам. Много хубава гледка от всички прозорци, 4 спални и доста различна от сглобяемите бунгала от дърво. По-скоро като че е на някоя исландска баба, с доста стари вещи и уютна обстановка, много книги, различни мебели и поне според мен традиционна къща, макар че нямам идея какви са им всъщност традициите в обзавеждането на исландците. 

Толкова за този ден, играхме карти, вечеряхме, пихме уиски и на части се престрашавахме да направим дългия преход до водопада отсреща. Разбира се бяхме предвидили и няколко аларми за сияние, защото Георги ни прати още един сайт, според който ще има активност. 

 

 

Редактирано 2 април, 2019 от Lindt

[Георги]

Втори път бивам споменаван в разказа и нещо вътрешното ми гласче подсказва, че не е за хубаво и двата пъти...

[Lindt]

В момента, Георги каза:

Втори път бивам споменаван в разказа и нещо вътрешното ми гласче подсказва, че не е за хубаво и двата пъти...

Как пък разбираш, не съм те тагвала? А и знаеш края на историята със сиянието, така че си мълчи 🙂  Споменаван си, защото умирам да ти досаждам с въпроси за всевъзможни неща и ти приемам мнението за авторитетно и изчерпателно 😉

[Георги]

преди 5 минути , Lindt каза:

Как пък разбираш, не съм те тагвала?

Еми чета, бе. Разкази за Исландия ми дай на мен...

[Lindt]

преди 1 минута , Георги каза:

Еми чета, бе. Разкази за Исландия ми дай на мен...

Ще ни вземеш ли другия път? Искаме средата и севера или пък само едното 🙂 Аз вече правя много хубави сандвичи и съм супер полезна 🙂

[Георги]

преди 4 минути , Lindt каза:

Ще ни вземеш ли другия път? Искаме средата и севера или пък само едното 🙂 Аз вече правя много хубави сандвичи и съм супер полезна 🙂

Следващото ми ходене ще е екслузивно Западни Фиорди. Ама кога...нямам идея. Може и да проведем преговори относно взаимната полезност, ще видим. 

[Брани]

Еха, от Империята сме пращали хора на тоя плаж!

[Goal & Boss]

Ако има желаещи за Исландия август-септември:

 

 

[Брани]

Пускам един офтопик Фреди да подгрява публиката до следващия пост!

 

[Lindt]

Ден 3 - първа среща с леда

 

След напрегната нощ с аларми в малките часове, броене на звездите и подозрително вглеждане на светлите петна в небето, станахме за сутрешно кафе и къпане. За наша изненада още преди кафето се появи сестра ми. Е, щом имахме буден шофьор, тогава къпането се отлагаше за вечерта и пристъпвахме към бойните задачи. Например неиндентифицираното месо се беше оказало 2 кг бекон и предвид размера му, щеше да влезе в сандвичите за по път. 

В този ден вече не ми се експериментираше с облеклото. На мама и Жижо също, така че бяхме непромокаеми и ветроустойчиви от където и да ни погледнеш. Още на първото отваряне на вратата на колата, осъзнахме, че това е истината.

В Норвегия ни беше зверски трудно и този път се придържахме към максимата "няма лошо време, има зле облечени хора". Наоколо беше малко мъглясало и ръмеше, но пак беше супер красиво, така че неусетно стигнахме първата цел - Snæfellsjökull . Тоест стигнахме до отбивката за ледника и една странна метална конструкция, на която спряхме за снимки. За наша изненада не духаше, така че пушещият шофьор да може да изкара спокойни минути за пръв път от пристигането ни. Между другото Исландия не е място за пушачи - не може в къщата, не може в колата, а навън в повечето време също не е точно удоволствие 🙂 

Ние бяхме доста шокирани от това, че виждаме ледник ей така, почти до пътя. И в Грузия, и в Норвегия, бая се озорихме докато стигнем до точка за наблюдение. И ей така, само като го видях, ми стана супер интересно. Не че нямах очаквания за този ден и късовете лед в лагуните и по плажа, ама едно е да си четеш, друго е да седиш срещу леденото чудовище. В Норвегия е най-големият глетчер в континентална Европа. Той ни е за следващото посещение, миналата година докоснахме късче от по-малкото му братче и се влюбихме. В сините цветове, величието, въздуха около него. Усещането да се взираш в камара лед е неочаквано силно и пропито с вълнение. 

Та в Исландия има много лед, нищо че на снимките много често е зелено или черно, пушещо и димящо. И там се намира Ватнайокул - най-големият в Европа, с площ 8000 кв км. Бях се отказала от разходка с котки или посещение на ледена или кристална пещера и ми беше убягнало, че все пак ще видя повече лед, отколкото в целия си досегашен живот. 

И така, да се върнем на металната платформа - взирам се аз в мъглата невярващо, че след малко ще мина покрай 2 ледника, свършващи буквално до пътеката. Нямам търпение и адреналинът се чувства в цялото ми тяло. Явно и на сестра ми й действа подобно, защото виждайки 3 ями по пътя, паркира на първото местенце, което вижда и изскачаме от колата. Ще ходим 2 км до целта, но внимаването в пътя и особеностите му би ни забавило повече. 

Жижо, който както може би съм споменавала, не може да чака туткащи се хора и на първите 200 метра вече се е отделил забележимо. Ние замаяно вървим и коментираме всяко камъче, всеки цвят мъх и въобще не напредваме, но се чувстваме щастливи. Той е съсредоточен върху целта и с леки колебания взима решение да ни зареже, но после, доволен от решението си почти търчи към леда. Мама няма да я коментирам, тя е тотално омагьосана и трудно говори. Подминаваме единия глетчер и едно черно хълмче ни блокира гледката към леда. Всички замлъкваме и припряно си размърдваме дупетата по-бързо, за да видим пак тази прелест. И стигаме... хихикаме като група идиоти, подскачаме, въртим си главите във всички посоки. Изобщо не можем да повярваме какво има пред нас. Толкова сини късове, блестящ лед, плуващ си спокойно наоколо. Очаквах като се приближим да ни отвее както в Норвегия, но не, все още е почти тихо и можем спокойно да се размотаем. Вали, но не забелязваме. Връчвам фотоапарата на Жижо, не ми се снима, гледа ми се. Това е първото място, на което можем да съзерцаваме. Ще имаме и други, но това е зашеметяващо и доста време не можем да се откъснем. 

 

 

След това тръгваме по този път към следващата цел 🙂 

 

Редактирано 4 април, 2019 от Lindt

[Lindt]

В това интересно време ние искахме да видим и малката ледена лагуна. Така и така е на пътя 🙂 Подходящото облекло, както вече казах, е много важно, а Лора не разполагаше с такова. Затова малко мокра и доста замръзнала, не изпита потребност да излезе от колата и да се срещне с Голямата стъпка. Ние обещахме да не се бавим, изскочихме от колата, прекосихме паркинга, обитаван от 3 коли, и пристъпихме в нищото. Е, личеше си, че има хълмче, защото се движехме нагоре, но в толкова девствен бял сняг, че се чувствахме сами на света. Или пък извън него, не знам. Решила, че със сигурност като се изкача, ще видя тюлени, не можах да удържа порива си да тичам по снега 🙂

 

Жижо извади някакви спомени от детството тези дни и как се радвали като температурата е около 0 градуса и навън вали сняг. Аз явно съм по-стара и не помня такава радост, та сега си наваксвахме. Всичко беше бяло, пухкаво и много готино. И понеже не ни беше студено, си се забавлявахме като деца. 

След около 6 минути ходене, видяхме и обекта си на интерес - вода, купчини лед и на заден план в бялата мъгла нещо като планина с остър връх. Имаше обозначителни колчета и пътека, така че е възможно ( не съм проверявала) да се обиколи цялата лагуна. Много красиво място си бяхме открили, само за нас, така че тичахме, скачахме, подвиквахме и лежахме под ледовете и се пъхахме между тях. 

Е, по едно време ни налегнаха угризения за горкото дете в колата и си затръгвахме, решили, че утре пак ще дойдем 🙂  Тъкмо и вие да видите как изглежда без мъгла и сбъркан режим на апарата, който ни правеше розови като сварени прасенца. 

 

След още няколко минутки се озовахме на Диамантения плаж. Или този черния от снимките с ледени късове. Мислех, че ще ми е любимото място, така че бях въодушевена и много ми хареса, но май на другите повече. Очаквах късове лед с всевъзможни форми, които блестят, улавят и пречупват светлината и даже правят дъгички, когато им е скучно. Е, сега беше зима и бяха по-големи и грубо оформени късове, а и дори с въдица трудно щяха да намерят каква светлина да ловят. Но пясъкът беше много як и видяхме няколко точки, плуващи из водата, които набедихме за тюлени. Изучавайки ги усилено, решихме, че от съседния паркинг ще ги видим по-добре, така че изчегъртахме мама и Лора от плажа и потеглихме. Знаете, утре ще е слънчево и ние, естествено, ще спрем и тук за малко.

Отиваме в голямата ледена лагуна Jökulsárlón Glacier Lagoon. Изключително внушително творение на природата, с много лед, тоест рецептата "как да впечатлим Марти" е изпълнена перфектно 🙂 Пак валят някакви глупости и сестра ми е съвсем мокра и посиняла, но явно не забелязва. Щом е така и аз се отпускам да зяпам всичко наоколо. Георги е казал, че тюлените там не си играя с топка пред теб, но все се чудя ако имах такава, дали пък нямаше да дойдат? Виждаме само главичките им, а и в далечината как са се изпльоскали на един леден къс за почивка, но няма как да ги приближим. 

Не съм казвала досега, но Исландия е странно място. Много е ледено, диво и пусто и просто не очаквах особена фауна. Обаче летят поне 4 вида птици, патенца се къпят в ледените води, а ята лебеди прехвърчат на няколко пъти покрай нас. Като съм свикнала да си мисля, че нашата зима е студена и затова си тръгват, ми е много странно да ги гледам в Исландия. Та при ледената лагуна на по-високите ледове са се настанили гарвани и контрастират с бяло-синия свят, в който сме попаднали. Не знам какво правят там и ми е много интересно да ги наблюдавам. Тръгваме към моста и се озоваваме на още един плаж с ледени късове. Пак има хора, но на мен много повече ми харесва от първия. Отворен е към морето и има по-големи вълни. А и вече не бързаме, почти сме изпълнили планираното за деня и сега се наслаждаваме, докато ни носи наслада мястото. 

В колата всички сме превъзбудени и говорим един през друг. Виждаме някаква спряла кола и разказвам за един пътепис за Щатите, в който това значи, че наоколо се случва нещо интересно. Е, може и да искаш да пишкаш, но кой би се съблякал в Исландия? Така де, мисля, че са стадо овце. Подминаваме ги и се оказват елени. Сестра ми почти плаче, защото тя не спира на пътя, а иска да види елен. Не може, ще пречи, ще блокира линейка, ще се подхлъзне някой, ще направи проблем и ... абе не спира на пътя и ме вбесява вече втори ден. Та ние се разминаваме с 1 кала на 5 минути. Ще чакат, и те са туристи.  Аз пък негодувам, ако стъпват по снега, защото може отдолу да има мъх и да го смачкаме. Ужасни туристи, нищо няма да видим с тези разбирания. В случая не издържам и плахо предлагам да обърнем и да се върнем да паркираме при другата кола в отбивката. Предложението е мигновено прието без гласуване и колата обръща. Още не сме спрели и Жижо тича полугол по полето да снима елените. Е, по полар, но без шапка и яке, което е повод бабичката в мен да почне да цъка с език. 

 След време срещаме още едно стадо. И него го снимаме и се чувстваме вече тотално в дивата природа. С безпокойство си мисля, че утре трябва да се връщаме в цивилизацията, а точно е почнало да ме кефи пътуването и да го усещам всяка минута. Тъй като още е рано, а ние на другия ден имаме 400 км със спиране на всички места от днес + няколко нови, би било добре да видим и Вестрахорн сега, но времето ни прави скептични дали изобщо ще видим скалите. И това остава за утре. Остава ни само пазаруване в Хофн, зареждане на колата и прибиране. Имаме си къща при отбивка за глетчера Хофел, 2 кучета за игра, страхотна гледка и вечеря със сьомга и сладки картофи. Е, и много вкусна бира с мед, но после се оказва, че не е бира, така че няма да я хваля. Пием си я на верандата без якета, защото не духа!

Домакините ни казват, че няма да има сияние, защото е топло, така че спираме алармите 🙂 Пак обикаляме из къщата в малките часове и проучваме звездите и петната, но не е на живот и смърт. 

Редактирано 4 април, 2019 от Lindt

[Брани]

Иска ми се да напиша някоя от моите дежурни лигавщини, но оставам безмълвен тук!

[Lindt]

преди 3 минути , Брани каза:

Иска ми се да напиша някоя от моите дежурни лигавщини, но оставам безмълвен тук!

Абе и аз си мислех, че се отказа от пътуването прибързано. Обаче ако отидеш през септември за 8 дни и ни вземеш 😉 

Още не сме стигнали до любимия ми слънчев ден 🙂 Трудно е писането, докато те държи емоцията от пътуването. И не само теб, ами и сомнамбула, който те буди и кара да ставаш, защото си легнал върху тънък сняг и ще се нацапаш. Или гони сияние. Абе не е лесно след Исландия. 

[Брани]

преди 11 минути , Lindt каза:

Абе и аз си мислех, че се отказа от пътуването прибързано. Обаче ако отидеш през септември за 8 дни и ни вземеш 😉 

Още не сме стигнали до любимия ми слънчев ден 🙂 Трудно е писането, докато те държи емоцията от пътуването. И не само теб, ами и сомнамбула, който те буди и кара да ставаш, защото си легнал върху тънък сняг и ще се нацапаш. Или гони сияние. Абе не е лесно след Исландия. 

Не знам за септември ... ще вдигам сватба на внуците!

 

Иначе, не съм се отказал в дългосрочен план. Като четох темите и на Георги, и на Светльо, на Деница, на Сънчо, на Вен и т.н., все повече се навивах. Дори малко захапах скандинавска митология. А някои може би знаят, че в една друга вселена работя като миротворец в .. ъъ .. помощен железен костюм, и с Тор сме първи дружки хаха ... Та покрай тия теми тук и ровенето из нета имам чувството, че вече съм бил и когато най-накрая се пльосна там, експириънсът сигурно ще ми е още по-пълен. И май предпочитам да я посетя в не толкова снежни времена. Което ще позволи и осъществяването на знаменитата Обиколка. Сиянието не ми е чак толкова важно - сигурно по-нататък винаги може човек да направи някакъв бърз "Рейкявик и близките села и паланки" в по-сияен период от годината и да го нащрака тоя природен кич 🙂

 

 

[boogy83]

преди 3 часа, Lindt каза:

 

След това тръгваме по този път към следващата цел 🙂 

 

Всичко е уникално което показваш като снимки, но тази която цитирам......мечта ми е да си се возя по такъв път, отстрани всичко сняг 🙂

Много обичам зимата като падне сняг и видя ли нещо подобно веднага си намирам причина да пътувам 🙂
Жалко, че всичките ми приятели обичат само топлото и ми е трудно да намеря съмишленици за дестинация като Исландия. На края ще измисля нещо, но ще навестя и Исландия 🙂

Страхотно пишеш, продължавай 🙂

[Lindt]

преди 8 часа, Брани каза:

Не знам за септември ... ще вдигам сватба на внуците!

 

Иначе, не съм се отказал в дългосрочен план. Като четох темите и на Георги, и на Светльо, на Деница, на Сънчо, на Вен и т.н., все повече се навивах. Дори малко захапах скандинавска митология. А някои може би знаят, че в една друга вселена работя като миротворец в .. ъъ .. помощен железен костюм, и с Тор сме първи дружки хаха ... Та покрай тия теми тук и ровенето из нета имам чувството, че вече съм бил и когато най-накрая се пльосна там, експириънсът сигурно ще ми е още по-пълен. И май предпочитам да я посетя в не толкова снежни времена. Което ще позволи и осъществяването на знаменитата Обиколка. Сиянието не ми е чак толкова важно - сигурно по-нататък винаги може човек да направи някакъв бърз "Рейкявик и близките села и паланки" в по-сияен период от годината и да го нащрака тоя природен кич 🙂

 

 

За сиянието ще си напиша размислите след ден 6. Аз също не го смятах за важно, но като отидеш и има активност и се нахъсваш да видиш какво е. 

Зимните снимки на Мари и Рейни ме обезпокоиха. Мислех, че ще видя сняг и нищо от цветовете на Исландия. Та ние видяхме и други неща, но най-въодушевяващ си беше снегът. В зависимост от посоката си на летене и силата си създаваше толкова много нови за мен емоции,  че се чувствах като в някакъв екшън. 

Тоест на снимка може и да е спокойно, малко еднообразно и лъхащо на безвремие, обаче на място е супер различно - все едно ти участваш в това около теб, бориш се, справяш се с предизвикателство. 

Разбира се,  нямам представа как ще се чувстваме в друг сезон.  Явно е,  че бихме проверили, но още нямаме концепция. 

А, за елените - вероятно животните са по-лесни за виждане в този период, защото слизат в ниското да намерят храна. Когато снежната покривка намалее и във високите части, сигурно отиват там.  А мога да твърдя,  че и 4-те ни срещи с тях бяха сред най-хубавите преживявания. 

П. П. прати ми я тази митология, ако е интересна и е проза. 

Редактирано 5 април, 2019 от Lindt