дневник За Исландия с любов

[Lindt]

Ден 7 - като за последно

 

И сега като напълно автоматично станах топ разказвач 🙃 да си довърша разказа.... 

За последния ден и пътуването към летището имахме различни варианти в зависимост от настроението. Включително и отхвърленият за връщане при тюлените. Но предвид трайно отсъстващата топла вода в къщата и неспособността ни да намерим къде да се топнем при толкова дни из един от най-активните геотермални райони, мен ме влечеше най-силно басейн в Рейкявик 🙂 Така че към 9 си бяхме събрали багажа, изпили последните си пакетчета кафе и готови с програмата - да разгледаме Боргарнес, да прекараме 2 часа на басейн в Рейкявик, да се разходим из центъра и после да обиколим каквото можем на Рейянес в оставащото ни време до 5, когато трябваше да се разделим с колата. 

Това, което не бяхме изчислили,  е че единственият резултат при запалването на количката ни, ще е мирис на изгорял съединител. Много неприятна миризма, придружена от никакво движение в нито една посока. През нощта беше навяло забележително количество сняг, набит сериозно под колата ни. На третия опит сестра ми заключи, че ще останем без съединител и по-добре сега да се огледаме за помощ. Тоест Жижо тръгна към къщата на хостовете ни, а аз прецених, че мога да запълня времето си и да се застраховам, ако не ги намери, с източване на джакузито и изливането на хладка вода около колата, докато унищожа цялото снежно находище. Явно съм кипяла от енергия, защото замъкнах поне 4 кофи, преди да се върне, а в София не можеш да ме накараш да вдигна повече от 2 кг, защото ще си прецакам кръста и ще стана като високите хора, тоест с нежелани проблеми. 

Та Жижо разказа, че е намерил буден човек и той изобщо не е изненадан от настоящото ни положение. Щял да дойде да ни издърпа. Доста се позабави като официалната версия е, че си е довършил закуската, но според мен е търсил най-подходящия на цвят трактор за нашата количка. 

Е, спаси ни, при това имахме честта да видим исландец! Предните ни хостове не сме убедени, че бяха местни, а по пътя не се срещат много хора. В магазина имаше разни русоляви хора, ама и те могат да са поляци, тоест не гарантирам, че сме виждали исландци. Докато изпълзим от капана-къща вече минаваше 10:30 и времето ни доста намаля. 

Този ден беше слънчево-снежен, тоест имаше от всичко, но снегът падаше нормално и беше около 0 градуса. Бяхме се престрашили да зарежем защитното облекло, но само крайна нужда би ме убедила да си сваля шапката и да си покажа косата пред хора 😉. 

Първата ни спирка беше Боргарнес, който ни хареса на отиване. Още с излизането от колата заваляха големи снежни парцали и ние се ограничихме до разходка около църквата. Тя е в непосредствена близост до училище и там вече видяхме исландци, макар и не много пораснали. Много ми бяха интересни децата, наизлезли да играят футбол в снега. Вдигаха шум като за 5 пъти повече отколкото бяха и някак застиналото градче оживя от тези напълно човешки звуци. Погледахме ги известно време, всеки припомняйки си нещо от детството, но не ги снимах, защото подозирах, че са като норвежците и няма да одобрят такова действие. Толкова е готино като завали сняг, а е тихо и топличко, да излезеш да си поиграеш, а не да се чудиш как по дяволите да стигнеш до работа... 

Много интересно беше как футболните врати бяха изпъкнали спрямо оградата на училището. От там можехме да шпионираме миниатюрните викинги 🙂

След тази удоволетворяваща разходка потеглихме към Рейкявик. И навлизайки в града доста се изненадахме от напрегнатото движение. Мисля, че исландците са доста зависими от автомобилите си, защото иначе при 150 000 жители, разпръснати из града, няма как да се получи такова задръстване в обедно време. Слънцето грееше весело, лебедите се разхождаха отстрани на пътя, патици се къпеха в морето, имаше паркове и дървета, а мама хареса къщите наоколо. В интерес на истината за разлика от Норвегия, тук изобщо не бяхме видели много населени места и въобще обитаеми постройки, та ни беше ново и любопитно. Жижо категорично заяви, че от паркинга до басейна той тръгва да си обикаля града, а ние като станем отново чисти и доволни, може да му се обадим. Аз прецених, че може би не съм чак толкова мръсна и също бих се разходила. А майка ми и сестра ми се намусиха, че и те искат да разглеждат и си имат вода и вкъщи. Така че всички дружно изядоха по един сладолед и се отказаха от басейните. 

[master_of_germs]

преди 23 минути , Lindt каза:

 

Много интересно беше как футболните врати бяха изпъкнали спрямо оградата на училището. От там можехме да шпионираме миниатюрните викинги 🙂

 

"HÚ!" 🙂 ⛹️‍♂️🇮🇸

 

 

Редактирано 13 април, 2019 от master_of_germs

[Lindt]

Първата ни задача след сладоледа беше да си намерим паркинг в центъра, за да се разходим спокойно за ограниченото ни време: 

информация за зоните за паркиране

 

По принцип не обичаме много градските разходки, но няколко часа в напълно нова среда са ни интересни. Например виждаме с какво темпо се движат хората, какви за характерните звуци в града, какви кучета имат, с какво се хранят и дали се усмихват. Е, и основните забележителности, разбира се. 

Та Рейкявик е симпатичен град, с цветни къщи, много графити, изненадващо количество птици и като цяло е приятно да се разходиш по улиците. Аз повече си харесвам Норвегия, но не ангажирам никого с това си мнение. 

Разбира се няма как да пропуснем супер известната катедрала със странна форма - Халгримскиркя. Прилича на ракета, макар че проектът е вдъхновен от Сфартифос. Тя е най-високата сграда в града и в ясно време качването с асансьор би трябвало да си заслужава. Ние като решихме да си платим, се оказа, че трябва доста да почакаме да дойде нашия ред.  Не е като да разполагахме с толкова време, така че се задоволихме с интериора на сградата. Той е доста различен от храмовете в Италия, които обожавам, но аскетичното обзаваждане също ми харесва. Органът е много красив. Интересно беше и дърво, накичено с шарени прежди, което ми напомни за мартеничките, които все още носех. Та идеята е да си избереш цвят прежда в зависимост от това за какво се молиш и да я завържеш на дръвчето. Легендата потвърди това, което знам за исландците - зеленото символизираше желанието да опазиш природата и преждата в този цвят беше свършила 🙂 Наложи се да си избера по-голяма толерантност, но тайничко исках зелена прежда ( в българския език няма синоним на прежда, така че трябва да преживеете повторенията 😉 )

След молитвите се спуснахме по цветна улица към морето. Ще си помислите, че сме много подготвени и вървим към концертната зала, но не - просто търсехме пряк път към супер известните хотдози, но маршрутът ни си имаше своите бонуси 🙂 

 

Излязохме точно при скулптурата Sun Voyager, около която весело плуваха патенца. Продължихме покрай морето и точно когато заваля, се вмъкнахме в концертната зала Харпа. Изключително красива постройка, една от задължителните забележителности в столицата. 

А след това прекосихме красив площад и по опашката се ориентирахме къде е издирвания хот дог. Сестра ми определи хлебчето като "меко като ангелско дупе". Аз понеже не обичам хляб, а и наденици, още по-малко кренвирши, не мога опитно да потвърдя дали е най-добрият хот дог в света, но беше вкусен. 

След като подобаващо се помотахме в сувенирен магазин и гордо излязохме с чаши за кафе за 14 евро едната, но пък с пъфини и Рейнисфара, разходката ни наближаваше своя край. Оставаха ни една къщичка за елфи, красив павильон, забавна статуя и езерце с лебеди.

Чао, Рейкявик!

 

 

Редактирано 13 април, 2019 от Lindt

[rdd]

Браво! Много хубаво ми беше с вас! Чакам следващото пътуване.

[Lindt]

Оставаше ни малко време за Рейянес на път към летището. Този полуостров през цялото време на подготовка ми се струваше еднообразен, да не кажа скучен. Една набързо прочетена легенда за 2 сестри, които не можели да си разделят имота и взаимно се прокълнали, така че в земите им да не може да бъде отгледано друго, освен камъни, ми даваше причина да мисля, че и исландците не гледат на тази територия като особено благоприятна за живеене 🙂 

Бях сложила вето на посещение в Синята лагуна, защото популярността и цената ми се сториха отблъскващи. Сформира се случайно, благодарение на станция, която използва изключително горещата вода за производство на електроенергия. Вече охладената вода, поради висока минерализация, не може да се използва повторно и се източва в близкото лавово поле. Млечносиният цвят на водата се дължи на високото съдържание на силициев диоксид. 

Така постепенно започват да се образуват басейни и местните ги използват. Изгражда се модерен спа център и популярността му нараства, заедно с цената на посещението. Дори да не се топнем, все пак беше редно да се отбием и там и да видим синята вода.

На паркинга измежду стотици коли и поне 30 автобуса, се натъкнах на този микробус:

След разказа за сиянието, би трябвало да се досетите, че колкото и да не ни се тръгваше от Исландия, този знак нямаше как да не предизвика неконтролируемо забавление в групата ни. Не знам какво си мислеха минаващите наоколо, виждайки една кокошка, която се превива от смях до буса, и още трима, които се подпират на колите, за да не паднат от смях. 

 

Отстрани на входа за лагуната е изградена пътека и след мъхестата лава стигаш до басейнчета. На женската част от групата много ни хареса мястото. Не бяхме виждали подобно в предните дни и ни беше много интересно. При това Лора беше съобразила днешния си клин с мястото и беше редно да снимаме русалката 🙂 

 

Последната ни спирка беше мостът между Америка и Европа. Ловко изпреварихме бус с туристи и притичахме до моста преди да слязат. А после съумяхме да си тръгнем преди да паркира втория автобус. Не бих определила мястото като супер интересно, но ако бяхме останали и слушали беседата, може би щеше да ни хареса повече. 

 

Връщането на колата беше бързо и безпроблемно, а след проверката на летището и щурма на фрийшопа за исландски сладки, беше дошло време да излитаме. Последва съвсем приятен полет с easyjet, на който ни обещаха да ни събудят, ако има сияние.  Нямаше, разбира се, нали чакаме 2024?

Колата ни беше престояла на паркинг близо до Лутън за 6 дни срещу скромната сума от 33 паунда, така че единствената ни задача беше да поддържаме шофьора ни буден до 2 през нощта. Между другото когато въпросният шофьор се качи в собствената си кола, запали си цигара и подкара с отворени прозорци, май оцени по-високо английския климат 🙂 

Спътниците ми малко се бунтуваха на идеята да разкажат какво точно са правили последната седмица, но в крайна сметка така прекараха следващите 2 часа до леглото. И им хареса 🤗. Аз знам, че е удоволствие да си разкажеш пътуването, но на глас и с допълнения и поправки от околните, е доста по-весело.  А по доволния разказ и избраните любими места мога да заключа, че правилно ги изюрках и за двете крайни точки в маршрута.

Тоталът ни е 1800 изминати км за 6 дни, но сестра ми не се сърди 🙃 

преди 7 часа, rdd каза:

Браво! Много хубаво ми беше с вас! Чакам следващото пътуване.

Благодаря! Сега вече свърших с писането 😜

[patilana]

преди 38 минути , Lindt каза:

Сега вече свърших с писането 

Само за сега нали ?

Много, много благодаря, че намираш време и вдъхновение да ни показваш света през твоите очи! Прекрасни снимки, уловили духа на снега и вятъра!

Пожелавам ви всички сияния през 2024. Няма значение къде ще ви връхлетят.

[Lindt]

В момента, patilana каза:

Само за сега нали ?

Много, много благодаря, че намираш време и вдъхновение да ни показваш света през твоите очи! Прекрасни снимки, уловили духа на снега и вятъра!

Пожелавам ви всички сияния през 2024. Няма значение къде ще ви връхлетят.

E, да, ако ми остане време, ще опиша накратко малко пролет в Англия, преди пак да отпрашим към сестра ми. И после Мадейра, Комо и Швейцария. И Борнео. Това май ни е любимата година 🙃

[Ushakal]

Браво! Големи сладури сте! Започнах много приятно неделята - с чаша кафе и изключително интересния ти разказ. Много ми допада стила ти. Мисля, че никой няма да се разсърди, ако следващите ти разкази са и по-дълги. Попътен вятър ви желая и много истории!

[ДиянаВ]

Браво, чудесен разказ, непринуден и забавен. Ще чакам с нетърпение следващите. Мисля, че е дошла нова емоционална вълна в пътешествията ти - към зелената и бялата неподправена природа. Така, че май ще трябва да смениш снимката си в стил “айларипи”😉

[Gentleman Basta]

Дойде време за рубриката "Дай да вземем и нещо полезно да напишем"

 

Роуминг - като в ЕС

GPS - google maps

Google карта - тази на @П.Кръстев и The Iceland Supermap - цък

 

Програма: 6 пълни дни в края на март

 

Нощувки:

 

Кола: 450 EUR с пълна застраховка

Втори шофьор: 6х6 = 36 EUR

Цена на горивото: ~1.68 EUR за литър

Километри: 1800км

Разходи за гориво: 181.62 EUR

Разходи за паркинг и вход: 46.5 EUR

 

Разходи за храна (4 човека): 211.9 EUR

 

Общо: 2106 EUR*

Общо на човек: 526.8 EUR

*Разходи, които са направени в Исландия като се изключва паркинг в Лутън и самолетни билети. Изключени са и разходите за сувенири

 

Самотелни билети: 120 EUR на човек (от България до Исландия през Великобритания)

Редактирано 14 април, 2019 от Gentleman Basta

[patilana]

Тъкмо да напиша, че няма начин тези прекрасни ,предвидени, места да не превърнат годината ви в любима и чета вметката на Жижо... Ехаааа, поставяте нов стандарт за разказ за дестинации !!! 

Аз никога няма да успея да се справя по него.  Докато тръгна, вече съм забравила цената на билета, пък съм успяла да загубя и разпечатката за плащането 

 

 

 

 

[Lindt]

Пускам и бонус пост от Лора, която помолих да сподели впечатления за шофирането в Исландия 🙂 Не осъзнах колко сериозно се отнася към задачите си, докато не ми прати файла. Не беше разбрала, че се шегувам за броя думички и изцяло се е събразила с предписанието ми за 200-300 думи. Та, ако не го бях казала, сигурно щеше да е по-дълго 😉 

Цитат

Първо искам да си призная, с известна доза вина, че това е един от малкото разкази на сестра ми, които съм чела до край, но пък и един от малкото, на които съм присъствала и мога напълно да разбера.

Както вече се видя, аз си заслужих покана за това пътуване, защото никой друг не се съгласи да шофира в това време и едновременно с това да понесе прищевките на Марти (може би проблемът е по-скоро идеята, че тя ще трябва да се съобрази с някой друг). 

Та към въпроса - шофирането в снежни бури, което се оказа по-голям проблем от липсата на водоустойчиви панталони. Изненадващо оцеляхме на 4-5 пъти, което пък ни даде смелост да продължим с опитите, понеже както се спомена - не сме от най-умните. Липсата на видимост, десетките километри без жива душа по пътя и рязко влoшаващата се пътна обстановка са достатъчна причина да изплашат всеки (освен Марти, тя беше безстрашна). За всеки не до там опитен шофьор, не бих препоръчала да се учи как се кара точно там, aз спирачки не съм ползвала, но съвсем спокойно се пързаляхме по пътя и без тях.

При 1800-те километра, с шофиране по цял ден, на моменти, признавам, съм мрънкала доста повече, от колкото е необходимо, но нито един отделен водопад, глетчер или камък не може да се сравни с всички великолепни пейзажи, които непрекъснато се откриват покрай пътя. Пък и който от вас се навие да заведе Марти и Живко на подобно място, сега би се радвал на доста по- добре подредена програма.

И да опитате лава вафлите- жестоки са, а аз ще си ги поръчам от Амазон за 8 паунда, да си припомня вкуса.

 

[Mary]

преди 3 минути , Lindt каза:

И да опитате лава вафлите- жестоки са, а аз ще си ги поръчам от Амазон за 8 паунда, да си припомня вкуса.

Я ги покажете тези вафли, моля.

[Lindt]

преди 20 минути , Mary каза:

Я ги покажете тези вафли, моля.

Ето линк към зимния вариант  

 

и в по-топлия вариант, не знам Лора кои предпочита 

 

Редактирано 15 април, 2019 от Lindt

[patilana]

Специални благодарности на Лора, за това, че се е наела да опише за нас, своето важно участие в това пътуване. 

Слушах си аз Бьорк докато четях и гледах, и се чудех какво ли му е било на шофьора ? Щото то, всичко хубаво, ама нали трябва и да се върнете щастливи

Браво на нея!

 

[Брани]

преди 16 часа, Lindt каза:

Пускам и бонус пост от Лора, която помолих да сподели впечатления за шофирането в Исландия 🙂 Не осъзнах колко сериозно се отнася към задачите си, докато не ми прати файла. Не беше разбрала, че се шегувам за броя думички и изцяло се е събразила с предписанието ми за 200-300 думи. Та, ако не го бях казала, сигурно щеше да е по-дълго 😉 

 

Имперска директива: Лора да се регистрира във форума!

[DenitsaS]

С интерес чета разкази за зимна Исландия, все не ми се случва да отида в този сезон (а трябва 🙂 ). Búðakirkja също ми е в списъка с непосетени места, на фона на снега изглежда още по-красива 💜

[ven62]

На ‎14‎.‎4‎.‎2019‎ г. в 14:02, Gentleman Basta каза:

Дойде време за рубриката "Дай да вземем и нещо полезно да напишем"

 

Роуминг - като в ЕС

GPS - google maps

Google карта - тази на @П.Кръстев и The Iceland Supermap - цък

 

Програма: 6 пълни дни в края на март

 

Нощувки:

 

Кола: 450 EUR с пълна застраховка

Втори шофьор: 6х6 = 36 EUR

Цена на горивото: ~1.68 EUR за литър

Километри: 1800км

Разходи за гориво: 181.62 EUR 

Разходи за паркинг и вход: 46.5 EUR 



 

Разходи за храна (4 човека): 211.9 EUR

 

Общо: 2106 EUR*

Общо на човек: 526.8 EUR

*Разходи, които са направени в Исландия като се изключва паркинг в Лутън и самолетни билети. Изключени са и разходите за сувенири

 

Самотелни билети: 120 EUR на човек (от България до Исландия през Великобритания)

 

Бюджет за 4-ма, от които 3 жени.

Да бе, да!

Ако все пак е вярно, би ли публикувал и "компенсациите" в Лондон.

[Gentleman Basta]

преди 26 минути , ven62 каза:

 

Бюджет за 4-ма, от които 3 жени.

Да бе, да!

Ако все пак е вярно, би ли публикувал и "компенсациите" в Лондон.

В тази сума се включват и 101 EUR за 4л твърд алкохол, закупен на летището в Лутън.

 

Иначе нямаше и компенсации, дори не сме ходили в Лондон. Така че сега е моментът да започнеш да завиждаш 😄

[ven62]

преди 1 минута , Gentleman Basta каза:

...Така че сега е моментът да започнеш да завиждаш 😄

О-о, аз започнах да завиждам … и продължавам, още от първия пост на @Lindt с който тя започна да реди програмата.

Изкарали сте си супер.

Поздравления!

 

[Красимира]

Не съм чела по-интересни пътеписи от тези на @Lindt