По какво съдите, че един град ви харесва?

[Spqr]

Разни хора, разни идеали. 

 

Та, имате ли изграден механизъм, по който преживявате някой град и евентуално вътрешно да го оцените за себе си? Каква е причината някое място да стане любимо? Или се пускате на емоционална база и каквото сабя покаже? Аз имам  и затова полюбопитствам. Темата е отворена за интерпретации, защото посещението на един град разгръща широко светогледа, както много малко други сфери от живота. Следователно и самите ние се променяме, базата за сравнения се обогатява и след това споделяме еди-кой си град ни е любим, друг пък ми е харесал повече ... ама защо, има ли някакъв критерий?

Дали е архитектурата, хората, атмосферата,музеите, времето, храната, цените, мръсотията и т.н., или нещо по-детайлно, или събития от случаен характер. Вие сте

Редактирано 3 декември, 2013 от Spqr

[NikolaiRG]

Където и да отида, навсякъде ми харесва, така че е лесно да отговоря на този въпрос - разнообразието.

[гост]

Много градове ми харесват, но любими са ми два: Барселона и Рим.

 

Морето е важен фактор дали един град ще ми хареса, като изключение е Рим, но там морето се усеща съвсем наблизо и винаги отделям по един ден да го посетя.

 

Другото си е емоция.  

[Георги]

Нямам по-субективна представа от това дали ще ми хареса един град. Аз по принцип съм повече фен на природата и там мога да си кажа - ей тоя отенък на синьо ми харесва, ей тая гледка с тия дървета е страшна. Но града е просто усещане. Не разбирам от архитектура за да кажа "постройките във Париж са по-добър представител на неокласицизма от тези във Виена, значи Париж ми харесва повече" (сигурно казах голяма глупост тук). Идеята ми е, че на количествени фактори не мога да подчиня който и да е град, а обикновено мисленето ми винаги търси количествени фактори. Парадокс!

 

Санкт Петербург ми хареса най-много от всичко. И не мога да обясня какво му е по-хубавото спрямо Париж. Дали е заради величествените постройки на всяка крачка? Дали е заради реката? Дали е заради хората и това, че кирилицата ни кара да се чувстваме по-"у дома"? Дали е заради историята? Нямам идея, всичко е в мозъка. 

 

А и не мисля, че лесно могат да се създадат подобни правила, за това ми е интересно да чуя твоите По какъв критерий примерно да сравним Санкт Петербург, Лондон, Ню Йорк и Хо Чи Мин?

[Прасунсен]

Нямам никакви системи, всичко е до усещане. Като цяло харесвам малките градчета и селата повече от големите градове, но пак зависи. В Истанбул винаги ми е приятно, нищо че е лудница.

[Spqr]

Сега ще разясня моите критерии. Като посетя ново място съм си изградил механизъм как да видя града. Започвам от най-важния критерий. Съдя главно по централните зони, не покрайните.

 

1. Естетика или колко е красиво дадено място. Да, субективно е, но все пак може да се съди. Разглеждам главно градовете от архитектурна гледна точка. Площади, фонтани, градини, църкви, дворци, улици и т.н.

 

2. Стойност. По-лесно измерим фактор. Как мястото е въздействало в европейски/световен мащаб? Има си източници, по които може да се отговори на въпроса. Какви музеи има? Има ли шедьоври или няма? Нещо иновационно виждаме или поредното копие? Множество градове са красиви, но не носят достатъчна стойност. Сега ще дам примери

 

2.1. Красив град и високо стойностен - Флоренция. Има ли нужда да разяснявам? Например, Санта Мария дел Фиоре освен, че е изумителна катедрала и е световен архитектурен шедьовър, който е повлиял на много други църкви. 

 

2.2 Красив, но не достъчно стойностен - Будапеща. Да, хубав град, но няма нито един шедьовър. Парламентът е повлиян от готиката, но самата сграда на никого не е повлияла. Следователно за да се усети пълноценно града, не е нужно да се влиза във вътрешни пространства. Още такива градове: Прага, Барселона, Виена

 

2.3 Не достатъчно красив, но високо стойностен - Лондон. Изключителни музеи, Сейнт Пол е влиятелна катедрала, но за мен градът отстъпва естетически на други европейски места.

 

3. Атмосфера. Едно място не е съвкупност от сгради. Духът на мястото. Усещането за мястото, хората, храната, времето.

3.1. Красив град и с атмосфера - Прага

3.2  Красив град, но с по-стерилна атмосфера - Виена

3.3  Красив град, но с по-курортна атмосфера - Барселона

 

4. Изящност. Градът може да е красив, но не достатъно изящен. Това е цедката, която само топ градовете я минават. Трудно е за обяснение, по-скоро е до усещане и възприятие.Тук е моментът с ефекта "уау", синдрома на Стендал 

4.1. Красив и изящен - Рим

4.2  Красив, но не изящен - Барселона

 

В общи линии става дума за европейско съровневание, не съм бил извън Европа и осъзнавам, че са високи критериите. Степен на цивилизованост е базисен, но това го приемам за всички места в Европа. Например, Саудитска Арабия още тук се дъни.

 

Какво не ме вълнува и съответно не съдя за града? 

- Чистота. Ако съдя за ниво на чистота, по-добре да си ходя на село.

- Етнически предразсъдъци.

- Говорят ли английски?

- Хотели, хостели, апартаменти под наем и т.н. Ако не попадна в удовлетворително място за настаняване, не означава,че градът не струва.

- Всякакви събития от случаен характер. Това, че може да се попадне на група от араби, които да те погледнат неприятелски в Париж, не се отразява на мнението ми за града. Или това че може да те оберат в Рим, също не влияе.

- Всякакви битовизми от сорта на някой с някого се скарал; на летището са те проверявали по-обстойно; разбираш ли, не са ти приели кредитната карта; щорите в хотела не работят функционално; таксиджията пуши в колата; някой на някого му мирише; в метрото си видял клошари, а може и плъх; 

Редактирано 4 декември, 2013 от Spqr

[stanimir]

При мен всичко е изцяло емоционално и нямам никаква система. Някой места ме грабват от раз като с Рим и Барселона други от второ-трето посещение като Мадрид , трети са ми интересни само в първите едно-две посещения като Виена ,  в четвърти не виждам смисъл да се връщам.

Има го и момента с пренасищането - места които много харесвам в един момент просто ми омръзват.

 

Все пак в Европа единствените в които не ми омръзва да се връщам останаха май Рим , Барселона и Лондон.

 

Не харесвам никак строгата имперска архитектура било на Виена , Мадрид или пък Лондон. Падам си по средиземноморието с красивите детайли , балконите от ковано желязо  и пастелни цветове 

При мен водеща е  най-вече атмосферата. Искам да усещам как кипи  живота в дадено място. Затова и по-принцип немскоезичният свят не ме привлича особено.

[Childish]

При мен всичко от изброеното - архитектура, история, атмосфера и пр., но също какви са били емоциите и личните преживявания, имала ли съм контакт с местните и също много важно за мен - дали е било хубаво времето (разбирай "слънчево").

[forry]

При мен нещата също са с превес на емоционалното... Което пък е трудно за дефиниране. Нямам обяснение кое точно ме кара да се чувствам уютно в един град и да ми бъде интересно. И аз като Георги не съм музеен тип, така че факторът "музеи" не играе. Архитектурата? Ами да - вълнувам се от архитектура, особено от църковната, защото ми е специалност тъй да се каже. Не харесвам прекалено туристическите градове. Там може би ме потиска непрестанният поток от хора, а и прекалената преекспонираност на въпросното туристическо място. Такова за мен е Дубровник да речем. Не харесвам "сиви" градове от типа на Варшава и Подгорица примерно (айде да не казвам София, че някой софиянец ще го приеме лично).

   От друга страна факторът "хора" също ми е важен. Много харесвам Швеция, но хората там ми идват малко по-студени и дръпнати, което донякъде убива кефа от всичко останало....

   И ако трябва да давам примери, с които да онагледя това, което се опитвам да кажа, ще дам следните: за разлика от повечето хора не харесвам Барселона (както и архитектурата на Гауди), но съм влюбен във Валенсия, не ми харесва Лондон, но със страхотен кеф посещавам Истанбул, Париж хич не ми е романтичен, но се "разтапям" в Сараево, не харесвам Виена, но обичам Будапеща (която иначе би трябвало да и е бледо копие), обожавам да ходя в Амстердам и Хага , но ако ме питате заради какво - не мога да отговоря... И прочие примери много. Та не знам дали може да се дефинира и подреди в някаква стройна система какво точно човек го привлича в един град. Нещата комай са повече емоционални, отколкото да подлежат на систематизиране

    П.п. И да - и за мен е важно времето да е хубаво (разбирай слънчево), защото колкото и да са ми на сърце Батуми, Дъблин и Белфаст, първото, за което се сещам за тях е зъзненето и непрестанния дъжд...

Редактирано 5 декември, 2013 от forry

[mililia]

Ами не мога да кажа със сигурност, кое е онова нещо което ме кара да харесвам или не един град. Със сигурност емоцията играе много голямо значение, но съществен фактор са и архитектурата,  забележителностите, удобствата на града, атмосферата, както и сигурността. Разбира се от значение е времето и това как съм прекарала там.

Харесва ми Лондон заради историята, архитектурата, забележителностите, любезността на хората и сигурността в централната му част. Не на последно място причина да харесвам този град е и храната - там може да се опита кулинария от цял свят. Чувствах се ужасно комфортно втози град.

Харесвам Париж заради архитектурата и забележителности. Чувствах отминалото кралско величие на града. Не ми харесаха тълпите от продавачи на сувенири и просяците по улиците, които ме караха да се чувствам несигурна.

Харесвам Венеция заради архитектурата, културата, сигурността и природната даденост да бъде във вода.

Харесвам Севиля заради атмосферата и забележителностите.

Въпреки опитите ми да обикна Рим нещата определено не се получават. Има страшно много история и забележителности, които всеки трябва да види, но за мен това е един ужасно неудобен град, препълнен с хора и поне аз не мога да усетя атмосферата му.  

Барселона също ме отблъсна, без да знам точно как. Поставила съм си за цел да я опозная и да се опитам да променя мнението си, но първото ми отиване там ме накара да поискам възможно най-бързо да я напусна. Естествено съкратих престоя си там.

Странно е чувството ми относно Палермо. Там се чувствах ужасно стресирана за сигурността си. Боклуците, емигрантите и неспирния вой на сирени са нещата, които ме отблъснаха, но пък от друга страна се чувствах далбоко очарована от нещо в града и това ме кара да искам отново да го посетя.

 Дубровник и Будапеща са просто градове, в които бих се върнала, но и не оставиха някакъв значим отпечатък в съзнанието ми.

[Прасунсен]

Странно ми е малко това със слънчевото време. Ако сте отишли някъде на юг с идеята да се печете разбирам, но не може да се очаква навсякъде Примерно едно пътуване до Ирландия винаги предполага не чак толкова слънчево време и дъждец, така че човек би трябвало да е подготвен. Това си е част от чара на мястото.

 

Влюбих се в ледения вятър и дъжд в Кефлавик. Не мисля, че щеше да ни хареса толкова, ако беше слънчево и топло

[Childish]

Ами важно ми е слънчевото време. Чувствам се потисната, ако няма слънце, Затова не вирея на места, на които го няма. След известен престой в северна Германия ми трябваха години, за да се възстановя. А на плаж не ходя изобщо. Смешката е, че пък преди няколко години получих топлинна алергия в Малта и след това ми се проявява навсякъде в топлите страни, но предпочитам да се мъча с нея.

[Meidj]

Има една дума - уют!

[wilks]

Дъжд и вятър понасям без неудоволствие май единствено в Амстердам, и Холандия като цяло. Даже като съм там ако е слънчево и по-топло от 23 градуса ми е някак необичайно, и дори некомфортно...все едно не съм в истинската Холандия, ами в някакво зле направено копие. Холандия си е създадена и свързана с водата, и всяко друго твърдение и състояние е неестествено за страната. Дъжда в Лондон също ми е неприятен, но вятъра там е слабото място - много е шантав.

Като цяло нямам нищо против дъжда, стига да не е в комбинация с вятър. Затова и обичам да обикалям места, когато е топло - ако не уцеля сухо време, поне да не е и студено.

Най-непредсказуем е Дъблин обаче. Там за 2 часа се изредиха всички метеорологични състояния на климата - от ярко и напичащо слънце, през лек дъждец, до вятър и падане на градусите с поне 10 деления. Само сняг не заваля.

[vesi]

Аз, като се замислих, май има само един град, който не харесвам- Виена (много стерилно, много подредено, нагласено).

Доста съм обикаляла, ама по един или друг начин, съм намирала очарованието на градовете, в които съм била- дали ще бъде в улиците, в хората, в архитектурата (ама, не тази помпозната, а онези, малките детайли)... 

Не ме интересува какви съкровища има в даден град, колко "струва", защото каквото и да си говорим в Париж има страхотни музеи, с какви ли не шедьоври на изкуството, откраднати откъде ли не, но на мен не ми е по- любим от Флоренция, например, а да не говорим за Хавана (този музей, намираш се на открито) или Тунг-ши, или едно мааалко градче в Тунис- Сиди бу саид- с белите фасади, със сините прозорчета и гледка към моренцето, или Лука с уникалното си площадче, паважа по уличките и безобразно гостоприемното си излъчване, или Сан Миниато с уникалните си гледки, или Хуе със зеленясалите си отбранителни стени, или Банкок с многолюдието и разнообразието си, или Шанхай с небостъргачите... Не мога да определя кое има повечко "добавена стойност":). Важното е усещането- на възхищение, на преклонение, на възторг, на радост или просто спокойствие...

Не знам, аз например, се опитвам да се абстрахирам от предубежденията си, да "попивам", да се влея...А после? После не се опитвам да пресмятам, то просто чувството или го има или-не. Като влюбването, химия било...

Редактирано 5 декември, 2013 от vesi

[theo]

– По какво съдите, че един град ви харесва?

– По това дали е добра предлаганата бира в този град .  Примерно.

[Duke]

Кратък отговор: "Circle Line"

 

Дълъг отговор: атмосфера (местни: манталитет, култура, специфични особености), кухня (местна, разбира се), архитектура, транспорт и инфраструктура, стандарт на живот и най-вече чувството "мога да остана да живея тук до края на дните си..."