дневник До Троя без малкия Пу

[Radnev]

След като изпих сутрешното си кафе и се повъртях малко реших, че нещо не ме свърта и отпраших за Турция😁. 

Малкият Пу бе бързо командирован в Раднево, а след няколко часа  вече бях преполовил европейска Турция. Крайната ми дестинация бе Троя и всичко в околността, което хич не е малко😀. 

По пътя спрях в Узункьопрю, където се намира най-дългият каменен мост в света (172 арки🤨). 

На 500 години е, но се ползва и колите си пердашат по него без притеснения. Толкова е дълъг, че на практика е невъзможно да го снимаш.

Друг проблем е, че в реката текат фекалии и мирише ужасно на кенеф. А когато се приближиш до водата се получават едни дребни пръски и докато се усетиш си се нагъкал с акано😁.

За момента все още не съм получил дезинтерия или жълтеница, така че всичко е ОК😅.

Хванах ферибота на Галиполи(Гелиболу) - Лампаск(Лапсеки), което си беше прецакване, защото имаше брутален трафик на камиони. На Ечеабат - Чанаккале са само коли! Хем го знам, ама... 

Набръскаха Голфа между няколко тира и потеглихме. 

Слезнах в Лапсеки, покарах малко, задминах някое друго тракторче по пътя

порадвах се на зеленината

и най-после бях на уреченото място!

Вече съм в Чанаккале, а навън тече етнофолк концерт.

Пищят зурли, дрънчат дудуци... въобще голям кеф... 😁. 

 

 

[Polina]

@Radnev, нима кучетата покрай моста, които зимата лаеха като озверели вече ги няма? 😉

 

[Radnev]

На 3.05.2019 г. в 23:02, Polina каза:

@Radnev, нима кучетата покрай моста, които зимата лаеха като озверели вече ги няма? 😉

 

Аааа, там си  бяха ... но кротко си лежаха на сянка под арките😃.

Може би имам подход към кучетата, така че мен да не ме лаят😉.

Редактирано 4 май, 2019 от Radnev

[ДиянаВ]

5 minutes ago, Radnev said:

Аааа, там си  бяха ... но кротко си лежаха на сянка под арките😃.

Може би имам подход към кучетата, така че мен да не ме лаят😉.

Турцизмите в българския език ми създават искрено настроение. Така е и с другите чуждици. Добра идея е да използваме чужди думи, навлезли в нашия език, при разни смешни снимки или ситуации където сме. В случая много се смях като си представих тези кьопеци-бездомни кучета.

[Radnev]

П.П. Това нещо си стана като пътеписче.

Моля някой от модераторите, ако е възможно, да отдели постовете ми в отделна тема, където да си драскам😃.

***

Древният Асос.

Наемам си хотелче. Струва 27 лв. + закуска😯 

Тераската ми е баш до аварийната стълба, така че всеки и по всяко време може да ме ограби. 

Някой ненормалник е пуснал парното и се потя зверски. Отварям всички прозорци и смело влизам в банята. Вземам си душ и излизам. Бързо установявам, че едното перде липсва, а другия корниз не работи. Размотавам се полугол, а от паркинга долу ме зяпат някакви хора🤨.

Мотая се малко из улиците на Чанаккале, удрям голямо уиски и заспивам.

На сутринта съм свеж като краставичка. За толкова бюджетен хотел, закуската е истински пир. Дори си сгъвам малко за из път и потеглям.

Планът ми отново е тотален хаос. Уж съм тръгнал за Троя, пък я оставям за последно.

Сега главната ми цел е древният Асос. Движа се по главния път за Измир. Вероятно някоя от задните ми гуми нещо се е поизметнала, защото след 120 задницата на колата започва да получава някакво странно усукване, което не престава да ме дърпа към страничната мантинела. Това е добър повод да зарежа основния път и да се впусна из дебрите на Троянския полуостров.

Час и нещо време минава като миг, а Асос се указва истински удар. С тарите къщурки са превзели един от многобройните планински хълмове.

На върха намирам останки от най-малко пет епохи, а някъде под вездесъщия храм на Атина се намира и огромна археологическа част, която продължава да се проучва.

Междувременно откривам и нов вид гущер, чието проучване може да ме постави рамо до рамо със самия Дарвин.

Горе е просто страхотно. Любувам се на гледките, слънцето и приятния морски бриз. Времето обаче тече неумолимо, така че трябва да тръгвам.

Минавам покрай великански саркофаг с размерите на малка къща.

И достигам до моста на Махмуд I, строен преди 500 години.

Тук вкарвам два банана плюс няколко фурми и страшно ожаднявам, но няма никакво време да търся чешми, така че директно се насочвам към археологическата част ... която се оказва ЗАТВОРЕНА за посещения😯🤬.

Това, кога ли ме е спирало, така че се каширам зад едни храсти и съвсем случайно прескачам през оградата.

Гоня се с някакви змии🐍, които не са от нашите. Надявам се да не са отровни, че са навсякъде😯. 

Докато си играя на кришка-мишка отнякъде изскачат двама човеци. Мъж и жена са, като мъжа носи една голяма туба с вода. Гледаме се право в очите и се чудим кой какъв е и за какво се бори? Напрежението може да се реже с хабен нож, а въпросът е кой ще извади пистолетите си пръв? Нямам намерение да им цепя басма, така че ги прострелвам право в главите, като им задавам въпроса какво дирят тук? Мънкат нещо на турски, а аз ги гълча на английски. Накрая благосклонно ги пускам да си ходят без да ги глобявам и важно продължавам напред😎.

Правя си и слефи, току пред древния амфитетаър. Все пак тая голема глъвъ не е само за носене, ами и за показване😅. 

Тамън да се промотирам и тука!!!

И без това все ме хокат, че съм много срамежлив и затова не съм можел да се оженя.

ТОП ОФЕРТА - Адрес 4000  - неженен, не пие, не пуши, без психически отклонения и физически цял (все още) си търси ........ белата 🙃.

След обиколката на старините, продължавам по наскоро павиран път, който трябва да ме изведе на някакъв много готин залив ...🤠.

Редактирано 5 май, 2019 от Radnev

[Mary]

преди 3 часа, Radnev каза:

И без това все ме хокат, че съм много срамежлив и затова не съм можел да се оженя.

ТОП ОФЕРТА - Адрес 4000  - неженен, не пие, не пуши, без психически отклонения и физически цял (все още) си търси ........ белата 🙃.

Не знам къде блеят момите!

Да се надяваме, че магеланките са дейни и няма да допуснат това хубаво момче още да стои само.

[iMari]

преди 3 часа, Radnev каза:

удрям голямо уиски и заспивам.

 

преди 3 часа, Radnev каза:

неженен, не пие, не пуши,

Редактирай докато е време,че подробното женско око не пропуска нищо🙃

[Zaro]

На 3.05.2019 г. в 22:15, Radnev каза:

По пътя спрях в Узункьопрю, където се намира най-дългият каменен мост в света (172 арки🤨). 

Разрових старите семейни архиви от балканските войни и попаднах на това:

Цитат

Стигаме гара Узун-Кюпрю (на български дълъг мост). Гарата е далече от градеца със същото име около 5 километра. На гарата имаше складирана много храна, ечемик, жито и пр. Тръгваме от гарата. За пръв път в живота си виждам такъв дълъг мост. Мостът на Цариградското шосе има 356 гьоза (гьоз – свод на мост), построен на р. Ергене. Не че реката е толкова голяма, а мостът е построен под цялата широчина на долината на реката, защото реката донажда много голяма във време на дъждовни дни и облива цялата долина, па и долината на много места има мочури и вода, та не може да се мине.

 

Редактирано 5 май, 2019 от Zaro

[Radnev]

"От Асос Лиман до крепостта на Бабакале"

Пътят е павиран и много друса, така че карам бавно🚗.

Подминавам някакво туркинче, което разгърдено пердаши в следобедната жега. След кратък размисъл, решавам да бъда великодушен и джентълменски отбивам в страни, където я изчаквам. Предлагам й да я хвърля долу. За моя изненада, тя взема, че приема😯.

Тази нещо много модерна го раздава, да не вземе да ми извади някоя бела🤔???

Сяда на задната седалка, но там са ми хвърлени бисквитите. Успявам да ги спася от угрозата да бъдат смачкани в последния момент. Туркинчето обаче ми сяда на ръката, така че леко я опипвам😳.

Хич не се и дърпа, да не кажа, че направо се нагажда. Червен съм като домат🍅, надявам се да не ми личи много. От шаш си забравям граматиката.

Тя не ми и трябва, защото момичето не знае и дума английски. След първоначалното смущение нещо си говорим. Не, че се разбираме, но поне става някакъв лаф😎.

Накрая все пак разбирам, че иска да я оставя малко преди селцето. Може би, за да не я излагам? Джентълменски се съгласявам.

Правя обиколка на кея. Странно, но мястото ужасно много ми напомня на Пераст в Монте Карло .... ъъъ Негро де😁.

Лелеее и от тук не ми се тръгва, но за жалост трябва. Поемам към Бабакале, където ме очаква някаква средновековна крепост. Тайно се надявам да е поне наполовина хубаво като тук. 

Междувременно туркинчето е седнало на някакво заведение и въодшевено ми маха. Да, да ... и аз съм влюбен, но сега ме чака важна крепост😃.

Пердаша към Бабакале🚗. Пътят е теснав и доста крив, но за сметка на това изключително живописен.

Докато блея наляво-надясно на косъм се разминавам с няколко пикапа и един трактор🚜.

Най-после пристигам. Стените са изцяло възстановени, но самата крепост не е нещо впечатляващо. Османска е, и е строена, за да ограничи постоянните набези на венецианския флот по малоазийското крайбрежие.

Междувременно за мен се залепя някакъв строителен работник, който вони на пот, та се не трае. Странното е, че знае няколко думи на английски и ми се представя като гид. Аз тази игра вече съм я играл и то в Йордания, където са истински професори в тази област, тъй че изчезни🤬!!!

Разкарвам го бързо, а той покорно се изнизва. Чак ми става жал. Викам го обратно и му давам 5 лири😀.

Мотая се още малко и политам към селцето Гюлпинар, където са останките на древния Сминтеон.

Надявам се да ми остане и някакво време за Александрийска Троя...

Редактирано 7 май, 2019 от Radnev

[Radnev]

 

На 5.05.2019 г. в 15:07, Mary каза:

Не знам къде блеят момите!

Да се надяваме, че магеланките са дейни и няма да допуснат това хубаво момче още да стои само.

 Айде, от твоята уста в божиите уши ...😉

На 5.05.2019 г. в 15:19, Мари Николова каза:

 

Редактирай докато е време,че подробното женско око не пропуска нищо🙃

Много има да се излагам още ... може би трябва да обърна взор към някои по-непридирчиви моми😄

 

На 5.05.2019 г. в 16:20, Zaro каза:

Разрових старите семейни архиви от балканските войни и попаднах на това:

 

 А, да ни споделиш нещо повече от тези архиви, че ми възбуди интереса?

Редактирано 8 май, 2019 от Radnev

[Radnev]

„Древният Сминтеон и Александрийска Троя“.

Сминтеон се оказва много яко място, за което преди няколко дни въобще не бях и чувал. Обектът функционира от около година, а основната атракция е Храмът на Аполон, чийто могъщи колони доминират над целия обект.

Именно около храма е изграден и целият град, който е бил нещо като поклоннически център. От тук до Алекандрийска Троя (да не се бърка с другата Троя) е бил направен 30 километров павиран път, по който не са открити никакви следи от колесници или подкови. Това означва, че всички поклонници са преминавали по пътя само и единствено пеша.

Тук разбирам и каква е разликата между дорийски, йонийски и коринтски фриз, което ме прави много щастлив.

Междувременно обаче следобедното слънце си напича и започвам да усещам, че вратът ми започва да гори. Чудя се, дали да не си увия фанелката на врата, като някогашна пионерска връзка. Единствен посетител съм, така че мога да правя каквото си поискам. После обаче се присещам, че тука нравите са малко странни и в крайна сметка се отказвам. Геройски крача под жежкото слънце и обикалям из древния град.

Правя снимки, чета обяснителни табели.

Ей ме пак мене. Да не ме забрайте или някой да не рече, че не съм бил😉😁.

Въпреки тежките условия съм доволен. Градът е добър и надхвърля очакванията ми многократно.

В Гюлпинар удрям една хладка вода на екс и летя за Александрийска Троя. Отново съм изнедадан, но този път по различен начин.

Проучванията ми сочат, че градът е бил много, ама много голям. Направо гигантски. Когато Рим се е разделял на западна и източна част, Александрийска Троя е била един от вариантите за столица на Византия. В крайна сметка е надделял Константинопол.

Разкритата част от Александрийска Троя обаче е съвсем минималистична. Да не кажа смешна.

А поради липсата на интерес, което е съвсем естествено с оглед на разкритото, на обекта е хлопнат и катинар.

Тука няма жив човек, така че спокойно си прескачам. Тамън се приготвям да си тръгвам, когато спира някакъв автобус с китайци. Малките жълтури наскачат по оградата и започват да снимат. В един момент, един от тях се приближава към мен и покорно ме пита позволено ли е да се влиза? Въпросът е доста глупав с оглед на факта, че има мрежа и врата с катинар.

По природа обаче съм добър, така че естествно му разрешавам. Жълтурите прескачат мрежата и започват да щъкат из останките като истински скракалци. Само си представям какво ще се случи ако тука ги завари истински пазач, а не такъв като мен. Това обаче не е мой проблем, така че паля и продължавам.

След няколко километра започват да ме глождят съмнения. В mapsa съм видял някакви гигантски арки, които сякаш останаха някак си скрити.

Активирам роуминг пакета си за Турция и си пускам интернет от Тюрксел. Отново преглеждам местността и ето, че ги намирам!

Обръщам обратно. След внимателен оглед, забелязвам, че из храсталака има някакви табелки.

Каширам Голфа под едни дръвчета и се впускам в неизвестното.

В близост стърчат древни камъни. Ще ми служат като ориентир, ако взема, че се изгубя.

В началото има добре отъпкани пътечки. После обаче следите бързо изчезват. Вра се из разни храсти и шубраци. Покрай мене съскат някакви змии, но вече съм претръпнал, така че смело крача напред. Чувствам се като същински Индиана Джоунс.

Откривам обектите сам, опитвам се да установя кое какво е и от кой период е? На моменти растителността е толкова гъста, че сякаш съм в джунглите на Централна или Южна Америка, но вместо превзети от джунглата пирамиди на ацтеки, инки или маи, намирам останки от древни гръко-римски градове.

След като обхваналия ме адвенчърски бяс поутихва, усещам че вече съм много уморен.

За моя изненада, на връщане налитам на момче и момиче, които смело се врат из храсталака. Питат ме нататък има ли още? Тука има навсякъде! Градът е бил гигантски и разкопаването му би струвало десетки милиони, вероятно и затова все още стои зарязан.

След изтощителния ден, решавам че е време да си поотдъхна, така че се насочвам към селцето Далян (Dalyan). Хапвам кюфтенца в местната кръчма и пия аирян с каймак.

След тази живителна глътка, решавам да се помотая малко по плажа. Много е готин. Тамън решавам да си ходя и попадам на табелка, която ми сочи, че някъде напред имало останки от древен порт.

Ей, тая мойта орисия ...

Няма място за отстъпление. Тръгвам да го издирвам.

Хубавото е, че природата е много красива и най-вече различна от това, което съм видял до момента. Лошото е, че вече съм на края на силите си, но не се предавам. След дълго обикаляне, най-после го намирам. Нищо и никакви останки...но въпреки това им се радвам.

Изтягам се на плажа в цял ръст😎. 

Това са особени моменти. Обикновено човек ги оценява едва в последствие и тогава си казва „Ейййй, добре, че отидох и там!“. В не малко случаи именно те превръщат едно обикновено пътуване в пътешествие, че дори и в нещо повече ...

Поемам по пътя на обратно. Дотътрям се до колата с последни сили, паля и отпрашвам за Чанаккале, където ме очаква малкото ми хотелско стайче...😃

Редактирано 8 май, 2019 от Radnev

[Zaro]

 

преди 7 часа, Radnev каза:

А, да ни споделиш нещо повече от тези архиви, че ми възбуди интереса?

Семейните архиви са дневници на моя дядо, които е водил по фронтовете по време на Балканските войни и (тогава) Голямата война и от студентските си години в Белгия и Швейцария. Винаги съм ги знаел, но не се бях зачитал. Преди време отворих на случаен принцип един и попаднах на това:

 

 

После седнах и страничка по страничка го преписах и редактирах в съвременен правопис. Дългосрочната ми идея е да ги издам за роднините.

Цитат

14 март 1913 г. Днес научихме окончателно за падането на гр. Одрин. Най-после непревземаемата турска крепост падна падна под ударите на победоносната българска войска. Крепостта, която учудваше целия свят, падна в български ръце. Но с падането на гр. Одрин колко къщи ще се затворят, колко майки ще останат без любимите си рожби, колко жени ще останат вдовици и деца сираци. Горко на тогози, когото закачи!

Гр. Стaра Загора, 25 март 1913 година

 

Дядо ми е бил пътешественик за онези години. С уговорката, че Голямата война е била позиционна, той си е пътувал по фронта - Одрин, Родосто (Текирдаг) - в проучване на новите български земи, както са се наричали тогава. Впоследствие и работата му е била такава (съдия от висок ранг), та си е магеланствал доста по Европата.

 

Редактирано 8 май, 2019 от Zaro

[Radnev]

преди 17 часа, Zaro каза:

 

Семейните архиви са дневници на моя дядо, които е водил по фронтовете по време на Балканските войни и (тогава) Голямата война и от студентските си години в Белгия и Швейцария. Винаги съм ги знаел, но не се бях зачитал. Преди време отворих на случаен принцип един и попаднах на това:

 

 

После седнах и страничка по страничка го преписах и редактирах в съвременен правопис. Дългосрочната ми идея е да ги издам за роднините.

 

Дядо ми е бил пътешественик за онези години. С уговорката, че Голямата война е била позиционна, той си е пътувал по фронта - Одрин, Родосто (Текирдаг) - в проучване на новите български земи, както са се наричали тогава. Впоследствие и работата му е била такава (съдия от висок ранг), та си е магеланствал доста по Европата.

 

Това е уникалано ... много ме изкефи👍.

Изчетох писмото няколко пъти, преди да разбера всичко така както е написано. Всъщност по-голямото затруднение в разбирането е свързано с ръкописното изписване на думите, а не в начина на изразяване.  

Мисля, че тези дневници ще бъдат интересни не само на роднините ти.

Според мен по-добрият вариант е да запазиш автентичния начин на изразяване от началото на XX Век. Такова описание би дало много по-пряка връзка с онова време, нрави, въжделения и притеснения...

[Radnev]

„Чанаккале“.

Чувствам се доста уморен, така че решaвам да полегна, но нещо не ме свърта.

Преди да тръгна съм си взел уиски на промоция от Billa. Нямам намерение да го жаля, така че гаврътвам едно голямо Paddy. Хваща ме бързо и чувствам прилив на нова енергия. Вземам бърз душ, сменям си тениската и отново съм навън.

Очакванията ми от Чанаккале са долу-горе никакви, така че съм приятно изненадан. Градът гони 150 000 души и е много жив. Има си и стара част, която изглежда доста добре.

Намирам си готино място до порта. С пура в ръка и пластмасова чаша уиски си гледам как непрестанно пристигат и заминават фериботи. Всяко фери изсипва купища народ, други пък се качват. После всеки отпрашва забързан нанякъде.

На отсрещния бряг е Европата. Срещу мен свети огромния надпис над Килитбахир – „Спри врага!“

До мен спира младо момче, което ме моли да му направя снимка. Вперва поглед в пурата и най-вече в чашката ми и очите му се ококорват. Май, че тука не е разрешено да се пие на публични места🤔.

Хмм, ако някой ми направи проблем, ще го излъжа, че пия чай😁. Поне на цвят го докарва😃.

По няко е време ми омръзва да зяпам феритата и тръгвам по крайбрежната алея. Гледам да вървя по настрана от множеството и стигам до военномеорския музей на града. Заглеждам се в работното време, когато отнякъде изскача унформен и ме пита „Mister, are you drunk?”. Не, не съм drunk. Добре съм си!

Онзи обаче е настоятелен и иска да ми души чашата. Тази нечувана наглост много ме изнервя. Решавам да залича всички доказателства като си изпивам „чая“ на екс.

Демонстративно му обръщам гръб и продължавам напред. Бързо установявам, че „чая“ или е бил много силен, или ми е дошъл в повечко, защото трудно вървя в права линия. Полагам зверски усилия, за да следвам реда на плочките пред мен. Долу-горе се движа без да залитам. Особено внимавам на светофарите, където уж пресичам на зелено и най-после се дотътрям до хотела.

Спя като къпан и на другия ден, вече по светло и трезвен, отново бродя из улиците на града.

Чанаккале затвърждава положителните ми впечатления.

Отново съм пред военноморския музей, където за моя изненада изскача същия униформен от снощи🤨. Вероятно е нещо като пазач на музея.

Усмихвам му се, а оня ме гледа лошо. Пак съм с чашка в ръка, но този път пия само „кафе“😁. Оня обаче не ми вярва. Ебаси подозрителния. За да ми прави напук ме проверява със скенер, който за бела, нещо изписуква.

Най-после на смръщената му физиономия се появява победоносна усмивка. Свалям раницата и почвам да вадя багажи. Тука е по- зле от летище. Накрая източникът на проблема е разкрит. Малкото ми хабно ножче за салам. Униформеният го взема и важно го занася някъде. Вече започвам да се чудя, дали пък няма да ме арестуват😕???

През това време се е насъбрала опашка. Всички са притихнали. Сигурно ме мислят за опасен терорист. Най-после униформеният се връща, но този път води със себе си друг униформен. Може би някакъв началник?

Агата ми казва, че мога да продължа, но ножчето ми щяло да остане при тях. На излизане съм щял да си го взема😀.

Вземам си комбиниран билет за музея и крепостта, та чак си плащам и да снимам.

Военноморският музей всъщност се намира в добре поддържан парк, където са наредени стари топове, торпеда и подводни мини.

Най-интересният експонат в музея е може би малкото бойно катерче "Нусрет".

 

По време на Първата световна война, под прикритието на нощта, без радар и под постоянен обстрел, този катер цяла вечер пускал подводни мини из Дарданелите, които впоследствие причиняват тежки щети на британския флот.

Веднага след паркомузея, следва и крепостта на Чанаккале, в която реално е невъзможно да се влезе без да се прекоси парка.

Строена е от османците в борбата им срещу венецианците.

На излизане си забравям ножчето, а "новият ми приятел“ ме гони, за да ми го върне. Пита ме как е „добре дошли“ на български.

Казвам му, а за моя изненада онзи го повтаря повече от добре.

Приключил съм и тук, така че съм доволен.

Потеглям за Троя...😀

Редактирано 9 май, 2019 от Radnev

[iMari]

Чакай,да видим дали съм разбрала!В рамките на два дни,в мюсюлманска и силно консервативна страна като Турция,ти срещаш две млади момичета,които умират да им обърнеш внимание.Първата,разкрепостена и свободомислеща,сама пада(сяда)в ръцете ти,оставяш я,а тя пак ти маха влюбено.Втората,въпреки вродената си срамежливост и консервативно възпитание,въпреки гангстерският ти вид(пура и чаша с уиски) се престрашава да поиска снимка от(с) теб.🙂🙃😋

 

Той,Господ,помага....ама ти - крепости,та крепости!Освен да се смили над теб и следващата девойка да я качи връз някоя крепостна стена.🙂

 

@Radnev,не се сърди,зкачам се добронамерено.Пътеписът ти е чуден,както винаги👏

 

Още малко офтопик.След като дядо ми почина намерихме писмата,които той е писал на баба ми от фронта(ВСВ).Впечатли ни нежността и човещината,с която някой,попаднал на толкова страшно място може да пише.За това се сетих четейки архивите на @Zaro.

[Zaro]

преди 2 часа, Radnev каза:

Това е уникалано ... много ме изкефи👍.

Изчетох писмото няколко пъти, преди да разбера всичко така както е написано. Всъщност по-голямото затруднение в разбирането е свързано с ръкописното изписване на думите, а не в начина на изразяване.  

Мисля, че тези дневници ще бъдат интересни не само на роднините ти.

Според мен по-добрият вариант е да запазиш автентичния начин на изразяване от началото на XX Век. Такова описание би дало много по-пряка връзка с онова време, нрави, въжделения и притеснения...

В интерес на истината го преписах първо в стария правопис, но после говорих с редактори и ми казаха, че ако се издава, би трябвало да е в съвременен правопис, защото съвременният читател няма да разбере всичко от стария. Но старият, ах, старият предава всичко, даже и гласовете чувам!

 

Още един кратък цитат за Родосто и няма повече да ти развалям темата::

Цитат

"Събуждаме се вече и виждаме голямото небесно светило, слънцето, се е показало над хоризонта и хвърля първите се лъчи вече в моята стая. И от това по-красиво не може да намери човекъ и не може да иска. Какъ да не бъдатъ старите гърци такива мислители и поети, когато са живели покрай такива красиви места близо до вечниятъ шумъ на морските вълни, които се разбиват о канаристите брегове. "

 

 

[Mary]

преди 1 час, Мари Николова каза:

Чакай,да видим дали съм разбрала!В рамките на два дни,в мюсюлманска и силно консервативна страна като Турция,ти срещаш две млади момичета,които умират да им обърнеш внимание.Първата,разкрепостена и свободомислеща,сама пада(сяда)в ръцете ти,оставяш я,а тя пак ти маха влюбено.Втората,въпреки вродената си срамежливост и консервативно възпитание,въпреки гангстерският ти вид(пура и чаша с уиски) се престрашава да поиска снимка от(с) теб

 

преди 3 часа, Radnev каза:

До мен спира младо момче, което ме моли да му направя снимка.

Ех, Мари, поне едното е момче. Та поне в единия случай Раднев не е проспал ситуацията.

[iMari]

Преди 1 час, Mary каза:

 

Ех, Мари, поне едното е момче. Та поне в единия случай Раднев не е проспал ситуацията.

Ха-ха, наистина е момче!

Може пък харизмата му да привлича и двата пола.

 @Radnev, извинявай,явно женското око не винаги е подробно.🙂

 

[Фил]

преди 4 часа, Zaro каза:

че ако се издава, би трябвало да е в съвременен правопис, защото съвременният читател няма да разбере всичко от стария. Но старият, ах, старият предава всичко, даже и гласовете чувам!

 

А вариантът с обяснения под черта? 

 

[Radnev]

На 9.05.2019 г. в 16:41, Мари Николова каза:

Чакай,да видим дали съм разбрала!В рамките на два дни,в мюсюлманска и силно консервативна страна като Турция,ти срещаш две млади момичета,които умират да им обърнеш внимание.Първата,разкрепостена и свободомислеща,сама пада(сяда)в ръцете ти,оставяш я,а тя пак ти маха влюбено.Втората,въпреки вродената си срамежливост и консервативно възпитание,въпреки гангстерският ти вид(пура и чаша с уиски) се престрашава да поиска снимка от(с) теб.🙂🙃😋

 

Той,Господ,помага....ама ти - крепости,та крепости!Освен да се смили над теб и следващата девойка да я качи връз някоя крепостна стена.🙂

 

@Radnev,не се сърди,зкачам се добронамерено.Пътеписът ти е чуден,както винаги

 

Ха ха ... знам, че се шегуваш👍.

Както вече се изясни, вторият път беше момче. Едно такова дългокосо и с леко влажен поглед. Абе малко съмнителен беше🤔, но си беше момче.

Към онзи момент все още не бях прекалил с алкохола толкова сериозно, че да не го различа😁.

 

 

[Radnev]

На 9.05.2019 г. в 16:54, Zaro каза:

В интерес на истината го преписах първо в стария правопис, но после говорих с редактори и ми казаха, че ако се издава, би трябвало да е в съвременен правопис, защото съвременният читател няма да разбере всичко от стария. Но старият, ах, старият предава всичко, даже и гласовете чувам!

 

Още един кратък цитат за Родосто и няма повече да ти развалям темата::

 

 

С тези откъси само и единствено допълваш темата и то по един нов и по своему уникален начин. На мен тези откъси от човек, който е бил по тези места преди толкова много време и по някакъв начин е описвал тогавашните лични и народни въжделения са ми безкрайно интересни👍. 

Миналата година, в края на лятото бях точно по тези места - Силиври, Галиполи, Родосто...

Дори си имам и нахвърлени някакви чернови на пътеписи. Само, че в стил доста по-различен от този тук😃, който си е някаква лигня в общи линии😁.

П.П. На мен стария, автентичен стил от началото на миналия век си ми харесва повече ... 

[Radnev]

„Троя“.

Излитам от Чанаккале с рева на същински изтребител.

Не за друго, ами едното ми гърне нещо пак се е разместило. Преди няколко седмици бяхме ходили с Малкия Пу до някакъв никому неизвестен язовир, където опрях на корен от топола и ауспуха падна. Понаместихме го долу-горе, но както казвам само долу-горе😄. От тогава често ми надува главата, но нямам време да го оправям. Твърде съм зает, все с важни работи😋.

На една пешеходна пътека решавам да дам път на някакъв старец с бастун и получавам брутални освирквания + няколко тона турски псувни. Сякаш не съм разбрал, че единственият господар на пътя в турско е негово величество шофьорът. Докато колите мощно реват по улиците, майки с колички на бегом притичват по пешеходните пътеки, а малки дечица с големи чанти уплашено се оглеждат дори, когато пресичат на зелено.

Вече зная, че ако спазя ограничение съм си направо за акт, а ако взема, че мина под него, полицаите направо ми вкарват и няколко палки😄.

Така, че не давам предимство на никой. Правя ограниченията на пух и прах, а Голфът реве като истинска рали машина от Дакар🚗.

Троя е близо, така че скоро съм там.

Вместо величествени останки от древен град, намирам гигантски саркофаг😯.

Всъщност това е музеят, който е наистина огромен, но в същото време и доста грозноват. Изграждането му е струвало 20-30 милиона, но какво ли е това за другаря Ердоган? 

На касата заварвам една най-красивите туркини, която някога съм виждал. Тя конкуренцията там не е много голяма, но все пак😁. Косата и е русолява или по-скоро светло кафява, а очите прекрасно сини, с нюанс на зелено. Ако тази е туркиня, аз съм извънземен🙃.

Вземам си билетче и хвърча към музея. По пътя разминавам няколко древни саркофага (истински) и банда лежащи кучета. Никъде няма по-мързеливи кучета от тези в Турция.

Вече съм в музея.

Следват четири етажа, проследяващи историята на целия Троянски полуостров. За мащаба си, музеят няма чак толкова много образци. Древните градове наоколо обаче са толкова много, че ако се върна тук след няколко години, може и да е претъпкано.

А ако някой се чуди какво се е случило с някога великата Троя, отговорът е в ето тази снимка.

В древността Троя е била проспериращо пристанище, намиращо се на входа на Хелеспонта. Дълбоко скрито в плиткия лиман, то е давало сигурен пристан на всички търговски кораби пътуващи между Бяло и Черно море. Именно поради тази причина ахейците взели, че му завидели и после го превзели. Троянските войни обаче продължили почти две десетилетия и силно отслабили както победените, така и победителите. И тогава по бреговете на Мала Азия се появили войнствените траки, които отдавна чакали своя миг. От Албания пък, към земите на древна Гърция плъпнали илирите, които също били гърци, но малко по-различни.

И едва тогава започнало истинското разрушение. Или поне така археолозите предполагат, че се е случило.

Ако някой обаче си мисли, че това „убило“ Троя, дълбоко греши. Троя падала и се въздигала безброй пъти. Археолозите са намерили останки от поне 8 различни цивилизации живели на нейна територия. Това, което смазало града била майката природа, а нейното оръжие се казвало река Скамандър. Някога мощната река, в продължение на хилядолетия носила стотици хиляди тонове тиня по поречието си, докато накрая не затапила плиткия лиман, който към наши дни е напълно изчезнал. Троя загубила важната си стратегическа роля и малко по-малко била изоставена. Между другото, тази история е застигнала не един и два древни града, някога радвали се на небивал просперитет.

След музея, който ми отне доста повече от предвиденото бе време и за останките от древния град.

Ако някой ви каже, че там няма нищо, не му вярвайте. Има и то повече от достатъчно. Все пак не забравяйте, че градът е бил в най-големия си разцвет по време на Троянските войни, които са се водили 1200 г. пр. Хр. или казано с други думи преди 3200 години, когато хората все още не са познавали желязото и са разчитали на добрия стар бронз.

Аз лично останах искрено учуден от големината на стените, които древният град е имал. За времето си, те са били направо чудовищни.

А преди да излезна от града станах свидетел на интересна катерича игра.

Най-странното бе, че останалите посетители въобще не обръщаха внимание на малките пакостници, които в един момент достигнаха умопомрачителната бройка от пет😯🐿️. Вероятно, бяха твърде изтощени от обиколката и с досада обсъждаха как от Троя не е останало нищо ...

🤨

Планът ми за деня бе изпълнен, така че можех да се върна към Чанаккале, където си бях оставил за последно археологическият музей на града. Към онзи момент обаче сякаш вече се бях попреситил на древни градове и прилежащите им артефакти.

Бе късен следобяд, така че имах още няколко часа, които можех да оползотворя наоколо, така че се насочих към дивия, но красив „Папаз плаж“...

 

[Radnev]

Приключения около "Попския плаж“.

Тръгвам към „Папаз плаж”, който трябва да се намира някъде след селцето Йеникьой (Yenikoy). Проблемът е, че вече съм доста гладен, а Троянският полуостров, като цяло си е доста диво местенце. Макар и със зор намирам нещо крайпътно, по което се веят всякакви знаменца с изключение на българското😕.

Малкото заведенийце има собствен чар и ми е гот. Хапвам набързо. Изненадват ме със сметка от 45 лири. За стандартите на Турция, това е истински грабеж🤯!

Отклонявам се към селцето Кумкале и оттам излизам на някакъв прашен черен път. Едва ли, това ще да е пътя?

Пускам навигацията и чакам. Вече съм сменил старото очукано „Леново“ с някакъв „Хуавей“, който определено зацепва по-бързо. Проблемът е, че ме връща назад, прекарвайки ме по някакъв невъобразимо обиколен маршрут🤨.

Аааа .... тая няма да стане. Продължавам напред, пък каквото ще да става!

Движа се по някакъв макадамов път, а зад мен се вдига невъобразима пушилка. Преди няколко часа си въобразявах, че съм на рали Дакар и ето, че мечтата ми е на път да се сбъдне😄.

По пътя се разминавам с някакви трактори, около мен се точат язовири и блата. Предполагам, че се движа около бившето поречие на древната река Скамандър.

Лошата новина е, че пътят става все по-лош и все по-тесен. Чудя се ако Голфа вземе, че се строши баш тука, кого точно ще викам и как ще обяснявам къде съм😧???

Скоро разбирам, че май нещо съм се объркал, защото пред мен стърчи някаква кула, която определено ми прилича на военна.

Отбивам в страни и чакам GPS-а да ме намери. Междувременно откривам някакви изоставени оръдия.

Ха, каква находка😎!!!

Времето, когато са били действащи не е било толкова далечно, защото едно от оръдията все още се мести нагоре-надолу. Играя си на артилерист известно време, а после се мотая из тунелите на изоставената военна база.

След като се насищам на този „дарк туризъм“, решавам че е време най-после да продължа към „Папаз плаж“.

По пътя се преследваме с някакви овчици.

Най-после успявам да ги изпреваря. Махам на овчаря, а оня ми вика „Сальам альейкум“.

Хммм, така не се ли поздравяваха само арабите🤔? Няма значение, крещя му „Альейкум салям“ и бързам да  затворя прозореца, че зад мене е непрогледен димилник. Ситуацията адски много ми прилича на извадена от един як турски филм - "Отомански каубои"😆.

Докато се опитвам да се присетя и за други сцени от него, най-после излизам на търсеното място – „Папаз плаж“!!!

Посреща ме море, но от зеленина.

Паркирам Голф машината под едно голямо дърво ...

 .... и тичам с всички сили към плажа.

Предишният ден бях на плажа на Далян и беше страхотно. Тук обаче е направо невероятно. Плажът е дълъг няколко километра. На две-три места виждам и хора, които вече се приготвят да си ходят. Вече съм наистина уморен и краката ми се влачат по пясъка, но геройски вървя до самия му край.

Накрая оставаме само Аз, безкрайната морска синева и девственият пясък. Имам чувството, че само преди минута, единствено заради мен, морето се е отдръпнало, за да открие своето безкрайно фино пясъчно дъно, по което никога досега не е стъпвал човешки крак.

Аз ще съм първият и направо ми се свиди да стъпя по пясъка. Накрая, макар и трудно, се престрашавам.

Разхвърлям се и се изтягам

Попивам последните лъчи на следобедното слънце.

Лежа си и не мога да повярвам как по дяволите се озовах тук? Тя Троя си е Троя, но ако трябва да сравнявам двете части на деня, то втората е направо размазваща в сравнение с първата😃. 

Кое тогава превръща едно пътуване в истинско пътешествие? Дестинацията ли, обектите ли, забележителностите ли ...... ???

Истината е, че го правят случките. Без тях и до Бали, Мали или Кали да стигнеш, все едно не си бил никъде ... Така си лежах и си мислех такива ми ти работи.

А подухваше и лек ветрец ...