дневник 4 дни яваш-яваш из Истанбул

[antea]

... дойде му реда и на него - хем наблизо, хем никога не бяхме ходили семейно /само синът ни като малък на някакъв обмен и се върна възхитен/ и решихме да уплътним поредните празнични дни и неговата почти последна възможност да пътува с нас, като навестим тази космополитна околия

 

половината от кефа беше, че ще се тантуркаме с нощен влак, сякаш отиваме на море през 80-те, и никак не останахме разочаровани, в добрия смисъл  така че сутринта се озовахме в града, набързо се снабдихме с 3 Istanbulkart-и, метнахме се на трамвай и към 10 се нанесохме в новия си дом - доста кокетно airbnb в прекрасна уличка, завършваща от едната си страна до Галата, а от другата - стигаща до Истиклял и метро спирка Шишане - не мисля, че има по-хубав район за първа среща с Истанбул - напълни ни душата, атмосферата си беше като в стара Италия с разни бутически арт-студиа и кафенета и спрени моторетки със спящи котета върху тях, идилия!

 

тамън беше станало време за кафе /добре, добре - чай/ и от всичките ни опити на различни места за цялото прекарване установихме, че турците правят страхотно капучино, евала комшу!  както вече се сещате, надали от моите писания ще научите нещо полезно или интересно, защото обичайната ни схема на пътешестване е да се придвижваме от едно място за сядане към друго - тук да пийнем, там да хапнем а пътем да подишаме самия град като настроение и вайб - за пореден път се убедихме, че нашата страст са точно градовете - не че бих отказала и красива природа, в никакъв случай, ама ще бъде за кратко, в пъти повече ни радва ей така да шумолим из улички, да оглеждаме сгради, мислени и построени от хора, с отпечатък от времето - миналото и сегашното, така местата ни стават истински близки.... а тук имаше и бонус - котките! добре отглеждани и царствени, без никакъв уплах, с приоритет пред всички, способни да спят навсякъде и определено радващи се на обожанието от местните - ашколсун ♥️

 

та, огледахме си вилаета, после минахме по Истиклял до края и продължихме след Таксим, където стана време след чая да пробвам и пиде, надявайки се тайно, че е нещо, несъдържащо фиде /защото тамън бях мернала макарон да виси от устата на един мустакат турчин, похапващ сладко-сладко/ - ура, пидето се оказа квази-пица! и така лека-полека обиколихме Nisantasi  - популярна шопинг-местност, която ни убеди, че и те си имат бутици, а не само Капалъ, уважихме за пръв /но не и последен/ път местната сладкарска индустрия, и достигнахме Sapphire - колкото ме е страх от високо, толкова където има -  все се катерим по големи сгради, за да може аз някакси да свиквам... тя се оказа, че е по-висока от Main Tower - Франкфурт и Sky Garden - Лондон, и я покорихме, отбелязвайки я в списъка си като поредната височина, от която не съм гледала надолу! а 4D-то всъщност се оказа и доста по-забавно, отколкото очакваше скептичната ми натура, така че 10-те минути отделено време определено си струваха

 

привечер се прибрахме за малко, да съберем сили за (?) ..... поредното ядене -  тук вече направих силен удар, пренебрегвайки списъка с препоръките от хоста и провеждайки собствено проучване, нацелих този ресторант - Antiochia, в който някак на магия си намерихме маса, а половин час по-късно гледах опашка по стълбите да чака жално някой да си тръгне; за пръв път ям храна, докосваща всеки рецептор на небцето ми - вероятно така си представям и гурмето, само че без малките дози, а всъщност си бяха едни агнешки котлетчета с 4 mezze-та, нищо завързано, но приготвено божествено - ако някой има път натам, може да ги провери, само дано не ме изложат :))

 

последва отново пешеходна разходка - този път на тъмно и до Eminonu, откъде се върнахме с метро до Шишане /стратегически ход, за да слизаме само надолу към апартамента, че с тия стръмни улички... язък за цялото хапване/, и финално се кротнахме по леглата с чинийки баклава, доволни от първия ден

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Нещо, охраната на банкомата ми се види, че дреме с кеф:)))))Горното коте, как е кръстосало крачета:))))

[antea]

действително са удивителни, моята любимка я открих в центъра на Света София, настанена и гледаща мъдро, пълен непукист за всичките тълпи, все едно е някакъв прероден султан, който просто си мълчи, защото знае всичко

 

 

 

а този документален филм, показващ какво е да си улична котка в Истанбул, бих го гледала с удоволствие

 

 

 

[ДиянаВ]

Аферим машала😆 за използваните в разказа ти турцизми. Много ме забавляват и чакам продължението. 

Точно това имах предвид преди няколко дни в поста на @Radnev за пътуването му до Турция - да използваме забавни чуждици съобразно местата, където сме. Уцели ме 👏

[antea]

на следващата сутрин мъжът ми и аз се събудихме от самосебе си, а не от мюезин 📢, както грешно предполагах /изобщо районът там е доста светски и рядко ги чувахме, обикновено започваха да пеят 7-8 минути след някакъв кръгъл час привечер/ и излетяхме навън да огледаме.... значи, в София няма сила, която да ни накара да закусваме, обаче мръднем ли извън, и се почват всички салтанати така се озовахме на едно приятно кафененце, пак в пресечка на Галата, и като едни същински стари турци заседнахме на гьозлеме и палачинки, само вчерашен вестник ми липсваше да се опитвам да чета и да се вживея съвсем....аз така мога и цял ден да откарам в блеене на живота по улицата, обаче синът ни ни локализира на google maps, дойде и ни подбра, и пак тръгнахме да си туристваме

 

на Султанахмет пристигнахме към 11, заедно с незнаен брой автобуси откъде ли не, и хора в стройни редички образуваха едни не особено привлекателни опашки; пък и петък беше, Синята Джамия отваряше следобед, пред Света София на ум си сметнах, че ще трябва час-два да повисим, в Топкапъ сякаш беше по-рехаво, но общо-взето нямаме развито особено влечение към палати и царски дворове и само леко се разходихме, и решихме да минем и видим това легендарно чудо на търгашеството - Капалъ Чарши; пътят натам минаваше през две златарски улици, където буквално очите ме заболяха от жълтоне след дълго влязохме лесно в чаршията, но да се измъкнеш от тези дебри направо ми беше досадно

 

честно казано, така и не разбрах там скъпо ли е или евтино, понеже никъде не видях обявени цени; аха!, викам си, ето тук е моментът да проведа един учебен пазарлък и смело се залепих за един шал, който изобщо нито ми хареса, нито го исках, ама ей така да видя как се случват нещата.... и никак не ми се случиха, приближи се един ленивец с калкулатор, на който ми беше поднесена сумата от 60; 60 ама what? той вика "доларс". екскюз ми?!? 60 лира мейби? но, но доларс! за да не стане грешка, синът ми му взе калкулатора и написа 10, онзи пак - сиксти доларс! та реших да си тръгнем преди да ги е докарал в евро вече с тази упоритост, и така шалът и аз се разделихме завинаги, понеже никой не ме подгони да ме увещава, ако щат

 

по някое време се отбихме в някакъв Ortaklar, а след него, вече понатъпкани с искендер и айряни и леко сънливи на слънцето, решихме да се запознаем с Босфора; проправихме си път сред всякакви герои с оферти за специален ТРИП НА ЯХТА, и се метнахме на ферито до Саръйер, поплавахме си чудно и лежерно, чудя се дали е романтично всеки ден да се прибираш така от работа, седнал на палуба, но сигурно все някога и това омръзва

 

вечерта решихме все пак да пробваме нещо от препоръките на хоста и така се озовахме в района зад Çiçek Pasajı, който се оказа буквално претъпкан с ресторанти и заведения от всякакъв сорт, шумотевица и глъч; набелязаната Ney'le Mey'le Meyhane беше пълна, но от там любезно ни казаха да седнем в съседния им ресторант, който също бил добър; не че беше лош, но тамън се настанихме на терасата във видимо спокойна обстановка, и изведнъж от засада изскокна оркестър и започна една тумба-лумба, не ти е работа, свирни и надсвирвания; добре че близо до нас имаше един кисел руснак с дама, който бутна кеш в джоба на "диригента", за да му заобиколят масата, та и ние покрай тях отървахме кожата, макар и попретупвайки лаврака, ама нейсе

 

за лека нощ си взехме кратка нощна разходка из малките улички, далеч от тъпани и зурли, чат-пат чайки само леко грачеха 🌙🌟

 

 

[antea]

третия ден отново беше заделен за свободни разходки без изрични цели, затова с бодра крачка и междинен автобус се отправихме към квартала Балат /а може би Фенер, така и не разбрах/, където прекарахме едни страхотни два часа - имахме някакви бегли очаквания какво ще видим, но със сигурност ги надградихме заради чистото усещане из тези пусти цветни улички и къщи, една такава ултра носталгична атмосфера сякаш си отишъл в 60-те... камионче бръмчи и разнася зеленчуци на повикване, баби викат по внучета, ритащи топка; дядковци разцъкват табла... и уау ефекта, когато изведнъж Phanar Greek Orthodox College изникна отникъде, изобщо не знаех за него и със сигурност ми спря дъха, мощен и грандиозен, кацнал над тези сокаци, абсолютна прелест е районът

 

от там се прехвърлихме в Uskudar - вълнувах се, за пръв път кракът ми стъпва в Азия, сбогом стара майко Европа!! естествено, не се почувствах променена никак, нито пък по нещо видимо личеше, че сме напуснали родния си континент, а и кюфтаците в местния Filizler Köftecisi не бяха по-различни от предишните /т.е. вкусни/, така че просто си се поразходихме по крайбрежния път, гледайки морето... крачейки обаче с идеята да стигнем пеш до Kadikoy, разбрахме, че тая няма да стане, поради някакви препятствия по пътя; намерихме нещо като спирчица и според транспортната схема на Moovit през нея на няколко минути трябваше да минават рейсове... само че някакви такива странни, без номер, само с крайна посока  - охоо, ще се возим на дошмул!, подсказа услужливата ми памет, чела-недочела някъде, и побързах да видя в google как точно се работи с това тъкмо търсачката ми върна нула смислени резултата по дума /после открих, че е долмуш/, видях че по улицата залетяло се носи някакво бусче, което истерично премигва с дългите си светлини, и аз, поради невъзможност също да му присветна, просто махнах с ръка и то закова пред нас - супер, натъпкахме се в тази ми ти маршрутка и наивно размахахме инстанбулкартите - усетихме дружен смях в тълпата зад гърба ни и порой от реплики на турски, може нищо да не им разбирахме, но стана ясно, че няма къде да ги чекираме тези карти, освен ако не опитам в челото на шофьора; последва още 5 минути жужилка докато схванем, че сега пък питат къде отиваме, за да определят цената - разгеле, в този момент се сетих кой беше купил Токуда в София и с апломб се провикнах - Аджъбадем!, като мексиканска вълна в буса се понесе облекчена въздишка, взеха ни 6 лири, а като пристигнахме на спирката, учтиво ни потупаха да слизаме, услужливи хора

 

от там на ферито до Бешикташ, минахме покрай стадиона, и с фуникуляра си дойдохме пак на Shishane; вечерта вече ни беше писнало яко от кебапи и разядки, та не изневерихме на себе си да търсим пица навсякъде, където ходим, и открихме чудна и типична - Pizzeria Pera, ама наистина италианска /защото във Виена например се насадихме в една сицилианска на чистокръвни анадолци/ - разбрахме го по намусената гримаса на синьорето, когато беше запитан за кетчуп, а след перфектната вечеря - щом като в Рим правиш като папата, в Истанбул какво да правиш....? отидохме на наргиле! ама такова пак, проверено и китно, че аз съм си с леки предразсъдъци и ми беше леко неспокойно; сервираха ни чая и лулата, и тамън почна да ми става уютно, гледам собственикът подхванал разговор с момчето ни, от който само подочух, че пита дали това са истинските му очи  .... това ми се стори съмнително и малко заплашително, и за секунда ми хрумна да подам дискретно знак, след който да метнем наргилето и да търтим да бягаме, но някак представата как рипваме пъргаво и незабелязано от миниатюрните столчета, разположени по стълбите на стръмна улица, не ми се получи и че най-много да стане сеир, затова си премълчах и се заслушах по-внимателно, схващайки, че иде реч за комплимент за синеокия ни син, кротнах се и всъщност си прекарахме страхотно там чак до полунощ

 

[antea]

последният ден започна с едно такова смътно усещане, че някак не е редно ей така да пропуснем разни исторически ценности, еле пък Галата, дето ни е на 100 метра от "вкъщи", надъхахме се за културни мероприятия и в 9 без малко се оказахме на входа й; влязохме почти веднага, направихме дежурния 360-градусов тигел, макар и трудно - както винаги въпреки табелите, указващи посока на движение, половината народ върви наопаки... от там към Синята джамия - за пръв път влизам в такава институция и ми беше интересно цялото това с шал върху косите и събуване, обаче извън него, да ме извинят Аллах и Пророка, не успях да се впечатля, ама никак

 

след кафе на припек насред площада навестихме и Водохранилището - ами много ни хареса! тотално creepy обстановка, медузи, горгони - какво му трябва повече на човек... единствено май Плачещата колона, дето се оказа може би най-сухата от всички заради цялата опашка хора, които бъркаха с пръст да пипнат мокрото, но нейсе

 

последва много приятна разходка из Sultan Ahmet Mahallesi на юг до морето, съчетана със супер релаксиращ обяд в градината на ей това прекрасно място - Garden Mezze, също препоръчвам от сърце

 

финално, отново почти без опашка, видяхме и Света София, която, както и да си говорим, си е изумителна - никога няма да спра да се възхищавам на човешкия технически гений от най-стари времена, способен да проектира в такива мащаби, аферим!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

изобщо Истанбул е наистина страхотен и впечатляващо многолик, не бих дръзнала да кажа, че го покорихме, но той нас - със сигурност... а следващия път дано превземем и този хоризонт 🙃

 

 

 

 

 

 

[Mary]

Благодаря за хубавия разказ! Пак да отидете и пак да разкажеш.  

Въпреки, че съм била по всички тези места, обичам да чета как хората виждат Истанбул с техните очи.

 

Видях от снимките, че ремонта в Света София все още продължава, а Йеребатан и той все още е без вода. Вече не ми се вярва, че е просто ремонт това... С водата вътре беше още по-впечатляващо. Мистика някаква имаше, а рибите плуваха и радваха туристите.

[ven62]

@antea, изкарали сте си страхотно.

За мен беше удоволствие да си припомня Истанбул.

Много увлекателно!

 

А снимките ти са - the best.

В някои от тях има такъв драматизъм - Дали пък Ердоган не си е направил преврат сам на себе си.

 

[antea]

На 15.05.2019 г. в 19:48, antea каза:

 

 

а този документален филм, показващ какво е да си улична котка в Истанбул, бих го гледала с удоволствие

 

 

 

за обичащите този вид животинка,  да кажа, че всъщност споменатия филм, който иначе е с платен достъп, го открих из торентите (замунда), и то с български субтитри, и ни достави страхотно удоволствие в качеството ни на любители на котки и почитатели на Истанбул едновременно 🐈