Говорим си за Турция (извън ол инклузивите)

[edbloom]

Forry, гледам, че често пишеш за Турция и ми е интересно -  в колко турски градове си бил общо ? Къде ти е харесало най много, какво би препоръчал, и откъде,кога датира любовта ти към Турция Аз никога не съм ходил досега там, дори и в Истанбул и мисля живот и здраве 2014 да се насоча натам. Не видях къде е темата за Турция, затова пиша тук.

[forry]

Ами и аз ще ти отговоря тука с надеждата любезният ни администратор да не ни се кара (много) и да премести поста ми, където трябва

   В Турция за пръв път отидох 2007-ма или 2008-ма (вече съм забравил) и то като се присламчих към един приятел, който тръгваше натам и си търсеше компания. Дотогава представите ми бяха, че Турция е "ол инклузив" море и останалото е някакви чукари, индианци и мизерия Е, нищо подобно!

Какво ми харесва ли? Харесват ми хората най-вече. Особено тези извън големите мегаполиси. Определено още не са се поевропейчили. Отделно ми харесва невероятно Истанбул. Това е град, в който винаги като отида ми висва ченето. Ама е трудно да се обясни точно защо... Просто трябва да се види и усети.

А иначе къде съм бил? Ами почти в цяла Турция (с изключение на крайните югоизточни райони). Понеже обикалям основно с мотор имам преимуществото да съм я кръстосал надлъж и нашир (нещо, което със самолет няма как да се случи)

Какво бих препоръчал в Турция ли? Непременно Истанбул! Непременно и Кападокия. Останалото вече е с оглед нагласите и потребностите на конкретния човек - дали си пада по море, по планини, по плажове, по природа, по исторически забележителности, по цивилизация и т.н.

   П.п. Ама дайте наистина да направим една тема (ако няма) за Турция, че да можем да се поразпрострем по-подробно и да добавяме и дописваме във времето, защото на прима виста се сещам сигурно за не повече от 20 % от това, което бих казал и препоръчал за тази дестинация!

Редактирано 12 декември, 2013 от forry

[edbloom]

Да и аз искам да се направи цялостна тема, ако трябва град по град и т.н - най-важните неща, съвети и мнения за транспорт, нощувки и какво ли още не,а не някакви разпилени тук пътепис за Истанбул, там тема за вътрешни полети с Пегасус . Усещам, че ти ще бъдеш ходеща енциклопедия там Мерси за отговора и евала на ентусиазма ти да кръстосваш из Турция.

[Polina]

АМи айде де.. направете я!

[Георги]

И на мен ми е интересно, с кеф ще чета както римската тема. Дори си мислех да направим тематични дни на Гърция и Турция, да покрием малко периметър извън традиционните места, но това някъде на пролет като стане повече сезон. 

[forry]

А, ето я вече и темата

Честно казано не знам как точно да дам еднозначен отговор на въпроса защо ходя и ми се ходи отново в Турция.

Както казах по-горе - основно заради хората.

Ще илюстрирам с няколко случки:

1. Път насред нищото нейде из далечния турски изток. Спираме, защото пътят ще бъде затворен в следващия час заради ремонтни дейности. Зад нас спира един камион, с който сме се гонили и засичали последния половин час, включително сме си показвали недвусмислени жестове с преобладаващ среден пръст. От камиона слизат двама усмихнати типове и ни канят на чай "ей там от другата страна на реката в кафенето". Понеже очаквах да си разменяме не чак толкова любезни реплики, зяпвам от изумление и съответно тръгваме като зарязваме на мотора ключовете му, каските, якетата и в якетата всичките ни пари, документи и телефони. След час, когато се върнахме всичко си стоеше така както го бяхме оставили! Както тогава се майтапех - барем пачката с доларите да бяха взели...

2. По същият път - 50 км по-нататък. Спираме на един Шел да зареждаме. От бензиностанцията вадят студена диня, разрязват я върху хладилника със сладоледите и ни канят настойчиво да хапнем и отморим.

3. Бензиностанция нейде из Турция. Сядам на бордюра да поотморя и изпуша цигара. Веднага отвътре доприпква чирака и носи стол, за да не седя на земята!

4. Автомивка край пътя. Спирам, за да измием мотора, че е целият в кал. Момчето, което мие изглежда откровено бедно-с опърпани дрехи и с някакви скъсани обувки, от които му стърчат пръстите. "Можеш ли да ни измиеш мотора?" "Мога". Моторът е старателно измит и подсушен. Момчето и дума не дава да си платя за услугата! Разправяме се и се гоним десет минути по плаца! Йок, та йок! Така и не успях да платя. За сметка на това ни черпи чай...

5. Закъсваме с мотора малко преди Ондокузмаис. В ресторантче в центъра сервитьорът пита закъде сме и след като му казваме, че ни се е повредил мотора и ще се прибираме към вкъщи яваш яваш, човекът зарязва сервитьорстването, качва се на един скутер и ни води в сервиза на негов познат - майстор на мотори. Събота следобед е. Майсторът си е вкъщи. В сервиза са само чираците. Звъни му се по телефона и човекът си зарязва рахата и идва да ни прави мотора. Черпи ни с вода и чай, поне десет пъти ни покани да преспим вечерта в тях, да се изкъпем и да си починем и след като видя, че няма да стане, се ограничи само с покана да ни заведе у тях да се изкъпем и подремнем на хладно докато направят мотора... Паднах, признавам си! Даже си мислех, че има някаква уловка и иска нещо да тършува я по мотора, я по багажа и затова гледа да ни разкара от сервиза. Направи мотора и ни изпроводиха по живо по здраво без да вземе една стотинка за труда и частите!

6. Невшехир. Ранна сутрин. Чакаме един сервиз да отвори. Демек пак допряхме до майстори - този път за друго. Влизам в една работилница да питам за "Моторджу Адем уста". Вътре един чичко на години-стругар. Каза, че майстор Адем ще дойде след час и ни покани при него да чакаме. Човекът закусваше. Сипа ни по чай и раздели повече от скромната си закуска с нас - комат хляб и пържени маслини, без да даде дори и една цигара да го почерпим ние!

   Това са няколко примера защо харесвам хората в тази страна. За съжаление не мога да се сетя за шест подобни примера от общо всичките други страни, в които съм ходил (предимно европейски)...

    П.п. Сетих се и за още една случка. Мой приятел, с който сме отседнали в къмпинг Кая до Гьореме в Кападокия, но сме тръгнали всеки със своя културна програма за деня, погрешка влиза в един подземен склад за лимони, като го бърка с една скална църква. Собственикът го кани вътре да разгледа, обяснява му защо в скалите се съхраняват, там температури, влажност, ала бала, какви сортове лимони има и така нататък и накрая му дава няколко лимона. Нашият човек му казва, че му е неудобно, че му е загубил времето и че така или иначе не мисли да купува лимони, а собственикът му отговаря обиден, че не го е вкарал вътре, за да му продава лимони, а защото за него е чест и удоволствие да му разясни с какво точно и как се занимава!

Редактирано 12 декември, 2013 от forry

[maialearrosto]

Темата е благодатна, да си я направим хубава.

 

Най-силно впечатление ми прави мотивацията за работа в Турция и особено Истанбул. Ако продаваш гевреци, ще хвърчиш като луд, ако си на Капалъто - шиеш яке за нула време, чираче ли си, лелей, чорбаджията ти къса д...то от юркане, но общо взето, ставаш човек. Ако си ресторантьор и ти е свършила баклавата, отиваш в бакалията, за да задоволиш желанието на клиентите. Е, после можеш да си поставиш някоя юнашка надценка, ама беркет версин.

 

Най-обичам анадолските села. Ако има мома за женене в къщата, се разбира от нарочно поставена до комина бутилка. Ако булката е якичка, бутилката е като дамаджанка, ако е слабичка - лимонадено шише.

 

Така се прави алъш-вериш на любовния пазар. Па и името "любов" на турски - "севда"...

[stanimir]

Мда Турция трябва да се види . Не съм срещал никъде по-приятелско отношение на хората към нас спрямо останалите ни съседи.

Изчезнаха всичките ми предразсъдъци за " три синджира роби" и прочие стереотипи от далечното минало.

Относно Истанбул , е това е наистина цяла Вселена . Тоя град все едно няма край , мисля е около 130 км. по най-голямата дължина и толкова разнообразен.

Като се почне от стария град със забележителностите , Фенер , гледката към Златния рог , през клубовете по Истиклял , ресторантчетата на Невизаде сокак около рибния пазар , Бешикташ , шикозния Нишантъшъ и Шишли , баровските квартали около Босфора , никнещите като гъби небостъргачи на Левент и Маслак.

В азиатската част безброй нови красиви жилищни комплекси където за разлика от София не газиш кал , а с алейки , подредени паркове ... изобщо много по-европейско от всичко което може да се види у нас.

"Мода" , Баъдат джадеси - най-дългата търговска улица в Европа 6 км. , ако щете и прекрасното летище Сабиха Гьокчен.

 

Голямата ми мъка е , че не обичам и почти не ям сладки неща , ама ей сега веднага бих сгънал един огромен кумпир или поне един балък екмек : )

 

Първият път изкарах седмица само в Истанбул и много се радвам , че му отделих необходимото внимание.

Редактирано 12 декември, 2013 от stenk

[lesy]

Да добавя за бутилките до комините - ако е обърната, значи вече е била омъжвана. Вероятно овдовяла. Аз приключих с Турция в следващите поне 5 години. Остана ми Кападокия само. В Турция харесвам историята, но основно елинска, римска и византийска. Извън Истанбул фаворит ми е Библиотеката в Ефес. В Истанбул освен известните забележителности препоръчвам Църквата Кхора с красиви запазени византийски мозайки.

[Еmilia]

Турците като говорят за нас, казват "нашите българи". Наистина са с много добро отношение.

 

Да попитам по темата: искам да отидем с мъжа ми до Троя, с колата. Не че е планирано, но все някога ще се случи. Препоръка къде да спим, от тук ли да си букнем хотел или на място и т.н.? Там наоколо дали има плажове, защото ние сме водни зверове и има ли море, трябва да се преплува.

[lesy]

Троя е близо до Дарданелите. Ние спахме в Чанаккале - град след Дарданелите. Обикновено там се спи, когато се пътува с кола на юг. Приятно курортно градче. Но в Троя са само разкопки. Всичко е изнесено. Море има, но аз съм скептична към турските плажове. 

[edbloom]

Ех, forry,forry... пълниш ми душата с тия истории Айде да ни е честита темата, а теб те назначавам като главен разказвач и помагач по турските въпроси Айде и първия въпрос - кой месец предлагаш да се посети Турция и главно Истанбул и колко дни престой като за първи път. И втори, като ходиш сам къде спиш най-често?

[гост]

 Айде и първия въпрос - кой месец предлагаш да се посети ......главно Истанбул и колко дни престой като за първи път.

И аз питам.

[neuromancer]

Април месец е хубаво в Истанбул като време, а и всичко е в лалета.

Аз съм голям фен на Кападокия, нещо което трябва да се види. Достъпна е и с кола, 1300 км от София. Аз бях към края на октомври, прекрасно време.

[Polina]

Аз ви препоръчвам пролетта (април-началото на май), когато всичко навсякъде е с цъфнали лалета, а времето не е много горещо и става за дълги разходки.

По всяко време Истанбул си заслужава.

 

ПС. neuromancer вече ме е изпреварил с моя отговор

Редактирано 12 декември, 2013 от Polina

[forry]

Ами предполагам летните месеци При мен все така се случва, че ходенето специално в Истанбул го правим есента или пролетта и обикновено случваме на дъждовно-ветровито време, което все пак за едно пешеходстване насам-натам из града не е особено приятно. Лятно време обикновено сме с мотора и гоним по-източни цели от Истанбул и или го минаваме транзит,или въобще не минаваме през него.

А що се отнася до спането... Ами аз сам рядко ходя някъде - обикновено вървим с половинката комплект. За отсядане дебна промоциите и обикновено резервирам нещо на пешеходно разстояние от синята джамия и след това продължавам с дебненето и съответно канселирам/резервирам и т.н. докато се получи задоволителен резултат или стане време за пътуването.

А колко дни престой? На това не мога да отговоря. Мен като цяло бързо ми писва на едно място и гледам да не прекалявам със седенето. Предпочитам много пъти по малко, отколкото всичко наведнъж... А Истанбул поне е близо и е с редовен и евтин автобусен транспорт ако не друго.

[stanimir]

С оглед на ужасното време в момента не бих казал чак по всяко време

Абе не става между ноември и началото на април . Близостта до морето вади един пронизващ вятър дето реже кости

 

Аз препоръчвам седмица и гарантирам , че няма да видиш всичко.

[forry]

Април месец е хубаво в Истанбул като време, а и всичко е в лалета.

Аз съм голям фен на Кападокия, нещо което трябва да се види. Достъпна е и с кола, 1300 км от София. Аз бях към края на октомври, прекрасно време.

000007.JPG

Кападокия е една отделна вселена! Влюбен съм в това място! Мисля, че е от местата, които човек задължително трябва да види през живота си! Още повече, че е срамно близко...

Това са Оупън еър музея в Гьореме, Зелве, кулите Учхисар и Ортахисар, множеството скални образувания околовръст, някой от подземните градове (примерно Деринкою и Мазъкьой), Змийската църква, долината Ихлара... Всичко това може да се допълни със спане в някой от романтичните скални хотели и полет с балон А за любителите на къмпингуването - между Ортахисар и Гьореме се намира къмпинг "Кая", който е уникален не само с условията, които предлага, но и с гледката към долината, от която рано сутрин излитат балоните.

Редактирано 12 декември, 2013 от forry

[edbloom]

Онзи ден докато гледах Галатасарай-Ювентус за първи път видях такъв странен сняг, нещо като мини градушка под формата на сняг Страшна виелица, стана ми толкова студено... А уж там винаги времето е 3-5 градуса нагоре от София.

[Фил]

Е тук му викаме суграшица

[stanimir]

Абе зимата Европа просто не става освен ако не сте запалени по ски дестинациите.

Дори Малта и Сицилия са компромис.

[neuromancer]

Зимата се ходи на студено, Алпите, Лапландия при дядо Коледа, такива неща 

[гост]

Зимата се ходи на студено, Алпите, Лапландия при дядо Коледа, такива неща 

А може и в Бразилия..., на който не му понася студът!

[stanimir]

Е нали за Европ ставаше дума ...иначе свят широк

[Tedy]

Точно преди година си направихме страхотна коледно - новогодишна обиколка на Турция, 4600 км барабар с децата. И си изкарахме наистина добре. Все се каня да пусна един пътепис, но не остава време. Естествено съм пълна със снимки.