дневник Лондон - Come From Away

[домосед]

Домоседска отбивка в Лондон за три дни по мартеничено време

 

• Четвъртък

Мислех да тръгна към Хайд парк, но заваля дъжд и се хвърлих на първия минаващ покрай Падингтън рейс. 27-мицата. Закара ме в Камден. Покрай една огромна ар-деко сграда, която не бях забелязвал, а сега даже слязох от рейса, за да снимам. Добър избор на посока! Не бях минавал по пазара от години. Цял мол се пръкнал по средата! Преди това минах през квартален парк с църква, в която младежки младша възраст (основно училище) оркестър се учеше да надува тромби, тромпети и тромбони в някаква невъзможна хармония. А каква ли улична храна да си избера на от сергиите край шлюза? Отговор: колумбийски бъркоч за пешеходци. Допълнителен отговор (за насищане): три кърита в кутийка. Плюс еспресо и пастейш д’ната от португалеца, който според цитиран от него самия вестник предлагал най-добрият пастейш д’ната в Лондон. И после открих Сейнт Панкрас! Не гарата, а средновековната църква, тихия спокоен парк с огромните дървета, викторианско-готическата болница и достолепните ар-деко кооперации. Лондон винаги може да те изненада с неочаквана гледка зад ъгъла! Заподозрях, че изненадата отвъд жп линията ще е още по-голяма, но бързах в друга посока. Към родното Блумсбъри. Оставих за утре

• Петък

Няколко часа прекарах в wow-ване на модерността, дизайна и архитектурата на Коул Дроп Ярдс . Обърнали са не само складове на бутици, ами газови резервоари от индустриалната ера на шик апартаменти с гледка към Регентския канал. Избрах едно  супер тренди заведение,  където обядвах със салата от булгур, рукола, синьо сирене, орехи и (екстра) пиле плюс жасминов чай на фона на афробийт на Фела Кути. Там, където няма да се разберем с модерността, е кампанията по елиминиране на парите в брой. Даже и по мобилните кафенета, където се продават неща за под 5 лири, сложили табели No Cash. И то с надменна гордост, като че ли правят някаква услуга на планетата, съизмерима със спасяването на гигантските панди. И през ум не им минава, че не всеки изгаря от желание Джулиан Асанж да знае точно къде си е пил кафето. Или че по този начин дискриминират клиенти, които по различни фактори или съображения не са влезли в матрицата и не са се сдобили с пластмасови или електронни портфейли. Да налагаш правила срещу плащане в брой на имоти, оръжие и човешка плът, може би има фискален и правоохранителен смисъл. Но кафе с бисквитка? Шкиперът-букинист на вързана в канала лодка-антикварна книжарница, не страдаше от мания да оправя света. И ми продаде един роман на Бен Окри, който и в Лагос го нямаха, срещу банкнота от пет лири. По ирония на модерността – и тя пластмасова. Разговорихме се. Можел да се издържа от това, предвид че и живеел на лодката. Следобед хванах един рейс, който ме откара без смяна, седнал на предния прозорец на втория етаж, през целия централен Лондон чак до Виктория. Оттам минах пеша по моста на реката да огледам грандиозните строежи около ТЕЦ Батърсий. И тук развитието е подобно на района зад Сейнт Панкрас, но в по-голям мащаб. А по-надолу на десния бряг около моста Пимлико вече са изпуснали мярката на етажността и силуетът е пострадал.

• Събота

Грозна птица в Хайдпарк! Ще пусна сигнал до българското посолство, което е съвсем наблизо, да решат проблема! (шега с референции към спор с един приятел от студентските години лебедът ли е по-красив или гларусът и сюжетна линия в романа „Мисия Лондон” на Алек Попов). Новото за мене е мемориалният фонтан за Лейди Даяна – двоен улей събиращ се в ниското – край Серпантината. Там най-после се подкрепих с нещо английско след закуска с кроасан, пен-о-шокола и кафе-о-ле. Силен черен чай! Добре, че ме подсети после да презаредя за вкъщи от Чаената къща край Ковънт Гардън. В парка отсъстваха две знакови категории хора – плувците в мястото за плуване и ораторите на мястото за говорене. Брекзит съвсем е отровил душата на Лондончанина. Защото към времето не можеше да има никакви оплаквания. Огледах за пореден път войнишките мемориали около триумфалната арка на Уелингтън, а на излизане през Парк Лейн открих още един нов – на животните, загинали на военна служба. „Те нямаха избор”.  Чунким наборниците са имали. Следваща ситуация: Мейфеър. Обядвам с брекзитарско меню (тестена баничка с говеждо и бъбреци с варени моркови, нещо попарено зелено и картофено пюре) в Таверната на козата с гледка към Главата на краля, където кракът ми няма да стъпи. Прокарвам го с игуменско пиво. Край мене французи гледат задълбочено мач Тотнъм-Арсенал. Арсенал водят. Гледах две театрални постановки в един ден! Матинето беше мюзикъл. Канадски! В театър Феникс в Уест Енд. Come from away. Което било нюфаундлендски начин на изразяване за хора, дошли от извън Нюфаундленд. Това е пример от какво никакво събитие/житейска ситуация може да излезе цяло сценично произведение. При това – добро, най-вече заради музиката и бликащата положителна енергия. Събитието – 9/11 – не може да се нарече никакво, но в случая героите са пътниците в отклонените от американското небе самолети. И 7000-те жители на град Гандер Нюфаундленд, разполагащ по ирония на авиационната история едно от най-големите летища за презареждане в света. Доставило им още 7000 объркани пътници и екипажи в рамките на няколко часа. И задържали се няколко дни, през което време се оформят приятелства, цъфти любов, разпадат се (гей)връзки, лекуват се предразсъдъци. Идеята да се напише тоя мюзикъл дошла, след като хората си направили юбилейна среща 10 години по-късно. И сега е абсолютен хит по Бродуей и Уест енд.  Във втория театър най-важен беше декорът! „Свидетел на обвинението” на Агата Кристи, поставен в залата на старото кметство срещу двореца Уестминстър, която досущ пунтира съдебна зала. Идеята е много добра и работи. Като налага сравнително сложен мизансцен – когато разговарят актьорите трябва да си сменят ненатрапчиво позициите през реплика, за да показват лицето си на публиката в различните зони. Аз имах едно от най-добрите места, добито на дневната разпродажба на билети на Лестър Скуеър. Гледал съм го на филм с Марлене Дитрих, но никакъв спомен нямах какво става накрая. С едно наум, че въпреки че главният герой с най-много присъствие на сцената е адвокатът, заглавието подсказва за важността на свидетеля.

 

И, разбира се, през цялото време апаратът ми не се спря да щрака!

 

Но ... за останалите снимки очаквайте следващия пост 🤨

 

 

[домосед]

Ето ги илюстрациите към горното разказче.

(Включват и неспоменати изрично местта)

 

За да не се гледа повърхностно, към албума се прикрепя подробен куиз:

1. Да се посочи Ламасу (Жокер: направен е от празни кенчета за иракски сок от фурми)
2. Да се посочи мемориал на принцеса Диана
3. Да се уточни кои не са имали избор
4. Да се посочи масонска ложа
5. Да се посочи изоставено американско посолство
6. Да се посочи повтаряща на повече от една снимка кола
7. Да се посочи черна котка
8. Да се преброят червените коли

Тук е пълният комплект снимки в нормален размер: https://photos.app.goo.gl/YCKaDySpQCAhZ5uq8

 

 

[bulpa]

В десктоп версията нещо се е "счупило"

 

А отговор на втори въпрос е в тази картинка - най-долу вдясно

[Фил]

преди 35 минути , домосед каза:

 

1. Да се посочи Ламасу (Жокер: направен е от празни кенчета за иракски сок от фурми)

На четвъртия постамент на Трафалгар

преди 39 минути , домосед каза:

 

1. Да се посочи мемориал на принцеса Диана

 

[Фил]

преди 45 минути , домосед каза:

 

1. Да се посочи масонска ложа

[домосед]

преди 9 минути , Фичо каза:

На четвъртия постамент на Трафалгар

Да. Скулптурата се казва "Невидимият враг не трябва да съществува". Художник - Майкъл Рабиновиц, САЩ.

Обръща внимание на проблема с изнесените (измародерствани) от Иракския национален музей артефакти в резултат от войната и на затритите отрасли като производство на сокове от фурми

И масонската ложа е иденифицирана правилно. А на мене трябваше йоханесбургските масони да ми я посочат. Тя им е нещо като майка-ложа

[Фил]

Старата американска амбасада не можах да я открия, та ще ми е интересно да видя отговора на загадката. 

[домосед]

преди 21 минути , bulpa каза:

В десктоп версията нещо се е "счупило"

Едната снимка се качи от втори опит. Нищо не липсва

преди 5 минути , Фичо каза:

Старата американска амбасада не можах да я открия, та ще ми е интересно да видя отговора на загадката

Упс. В последния момент не се е класирала в колажите. Има я обаче в албума. Да се търси занемарена сграда в процес на отнамиране за нова функция

 

https://photos.app.goo.gl/YCKaDySpQCAhZ5uq8

[Фил]

преди 28 минути , домосед каза:

Има я обаче в албума.

Да, верно  че в албума я има. 

[Goal & Boss]

Фотогеничната кола да не е Land Rover?

Оооо! И оня класически микробус Citroen!

[Goal & Boss]

Хах, черната котка е изправила внушителна снага над белия ролс!