дневник В Йордания за един уикенд (удължен) :)

[ven62]

След като половин България отиде до Йордания, а и тука имаше една тема с над 50 страници (@Георги я раздели в последствие на няколко) реших и аз да се включа.

Взех два билета до Акаба (Февруари, 2019), разбира се, през онези сайтове за по 5-6 евро на посока. Супер.

 

Програмата:

• Кацане а Акаба вечерта в сряда.

• Кола под наем

• Газ до Петра

  Четвъртък – ден за Петра

• Ставане рано, така че около 6:00-6:30 да влезем в Петра

• Късния следобед/привечер към Мадаба

• Петък (почивен ден в арабските страни)

• След закуска до Джераш (Jerash)

• По обяд хлътваме в Аман, пазара в Даунтаун и 2-3 забележителности.

• Вечерта връщане пак в Мадаба

  Събота

• Разглеждане на църквата и мозайките (ако не сме ги видели преди това)

• Небо

• Хващаме пътя покрай Мъртво море, топване на крачета в него и по някое време преди залез в лагера на Хасан във Wadi Rum (Hasan Zawaideh Camp)

• Неделя

• Тур в пустинята

• Късния следобед към летището, връщане на колата и обратно в София

 

Плана готов. Резервирах хотелите и колата. Спазарих се с Хазанчо. Всичко точно.

 

Екскурзията започна забавно още в самолета.

Акаба се оказа дестинация, популярна за какви ли не българи. Нещо като Кушадасъ.

В самолета сядаме с жена ми на местата, разпределени от Майкъл О´Лиъри на случаен принцип. Жена ми два реда зад мен. ОК. Ще го преживеем. Аз, както обикновено с нагласата да седна и … да заспя. В повечето случай не дочаквам дори и театралното шоу на стюардесите с поясите, дето си ги надуваме, свирките и коланите. Коланът вече си го знам - как се закача/откача, даже мога да регулирам дължината му.

Сядам и започвам да задрямвам. Изведнъж нещо се разтриса. Трите седалки се олюляват. Не сме излетели, знам, чувам хората как се настаняват. Отварям очи и виждам едни огромен фитнес батка се намества точно до мен. Бицепсът му е нещо огромно – пречи ми да гледам. Дръпнах се максимално до прозореца. Сега виждам – гръдния му кош е изпълнил почти цялото пространство от неговата седалка до тази пред нас. Брадат, ама това вече не е изненада. Половината мъже са така. С мъка (между наместванията му) виждам и гаджето му на седалката до пътеката. Цялото, заедно с ръчния багаж е не повече от 35 кг. Чурулика нещо – „Тук ли са ни местата, мило,… ние сега кога ще тръгнем, а мило, таксито дали ще е скъпо, мило, …“. Оня не говори – все пак това е интелектуално занимание. Ясно, няма да се спи. Не искам да умра в съня си от задушаване. Този почти е прелял в моята седалка. Размърдвам се и аз, един вид, заявявам се. А и не съм някакъв щиглец – 95 кг. над 180 см. Поглежда ме. Прочитам в погледа му – „А, тук имало човек. Ок, ето малко място“ И се транслира с две педи към милото. Другите хора все още се наместват. Текат усилени трансфери – аз ще седна на това място, вие седнете на мястото на тази жена, тя е съгласна да седна на мястото на този младеж, а той на мястото на жена ми. Тъкмо да реализират плана и някой в средата се отказва. Започват нови преговори. Всички са прави на пътеката. Така няма да излетим още 1 час. Загубвам интерес, хвърлям един поглед на жена ми. Чете си нещо. ОК. Мога да се опитам да дремя като с едното око гледам тоя до мен да не ме застраши. Изведнъж, неясно как в това задръстване, на пътеката до нас, се е появил младеж – пълна противоположност на фитнеса до мен. Слаб, та чак изгърбен, с хлътнали гърдички, очевидно прекарал остра форма на рахит като бебе, с очилца, къдрав и с ръчички/бицепсчета вдлъбнати т.е. извити наобратно – към коста на ръката му. „Извинете, седнали сте на мястото ми.“ И гледа към нас двамата т.е към големия до мен и аз зад него. С тия очила не става много ясно кой гледа, на кой точно говори. Аз, естествено, съм си седнал на мястото и посягам към телефона си, за да му покажа. Мъжагата до мен ме изпреварва и вика – „Аз тук си седя – платил съм 5 евро. Седай некъде другаде.“ Не мога да повярвам. Каква наглост. Къде другаде да седне, това да не е стадион. А къде е платил, на кого… И се надява това да мине? Оживявам се. Напразно. Ядрения физик отвори уста, след това се сгърчи още повече и … толкова. Започна да се озърта. В това време пътеката се освободи малко и напиращите след него го отнесоха назад в самолета. Бре, на тоя как му мина номера. Не можех да оставя нещата така. Приготвих се да ставам и да довлека слабушаркото обратно на правилното му място – така си гарантирах 3 часа сън. Но на пътеката до нас една ниска дебеланка на средна възраст 50-60 г. вика на девойката-гадже на големия „Това е моето място“. И тъпче от крак на крак. Дебелия нищо не разбра, но девойката стана и само изсъска   „Ссста-вай“. На „-вай“ големия беше вече на пътеката. Ей, тия жени, магьосници са.   А пък този едрия, ква пружинка бил.    Е, стига толкова за самолета – заспах.

 

Кацнахме, жена ми ме събуди. Имах нагласата да си купя sim карта, но за съжаление, гишето не работеше. Оставаше резервния вариант – преди Петра да се отбием до Акаба и да взема от там.

Офисите на рент-а-кар компаниите са отворените багажници на няколко джипа на паркинга пред летището. Взехме колата – Тойота Ярис – автоматик. За Ярис ми се видя доста голяма. Супер. Арабчето беше отбелязало по-големите драскотини, Аз спрях под една лампа – маркирахме още няколко. Накарах го да ми се подпише на моя екземпляр на протокола и потеглихме. Предварително бях източил картата на Йордания на google maps-a и си бях отбелязал една от улиците с магазинчета зa GSM-и в Акаба. Спирам баш пред магазина. Идеално, така имам визуална връзка с жена ми, която си чака в колата. Излизам от магазина чак след 30-40 минути. Няма такива шматки. Случих на един по-възрастен арабин дето по телефона се консултираше кое как при оживяването на картата на моя телефон. 10 минути отидоха и за традиционния пазарлък. Разгеле – тръгнахме към Wadi Musa – селцето/градчето пред Петра. Хотелът беше доста приличен (Sharah Mountains Hotel). Големи стаи, закуска – средна хубост. Като пристигнахме във Wadi Musa започна да припръсква. Дъжд!?  Хмм, това е Йордания – няма страшно. Само слънце сме си поръчали за утре в Петра. Заспивам оптимистично, въпреки облачните и леко дъждовните прогнози на телефона ми.

Ставаме малко преди 6 и точно в 6 цъфваме за закуска. Бре, изненада, буден арабин, любезен, чай, кафе. Всички блюда строени на блок масата. Не ми е до гастрономия. Нетърпелив съм – Петра. Едно от съвременните чудеса на света. Изнасям ръчните куфарчета до колата – на 10 метра от хотела и … подгизвам. Егати дъжда. Проливен. М—ка му. Няма да се отказваме. Продължаваме за Петра. До паркинга пред Петра не спира да вали. Да-а-а, няма да стане. Седим в колата с жена ми и мълчим. Тя знае колко мразя да променям планове. Направо ми е ... Абе… не ги променям. Но сега няма как да стане. Петра щеше да е някакъв кошмар, а не жадувано удоволствие. От яд ми се парализира мозъка, но жена ми си е на мястото. Предлага да минем сега по пътя покрай Мъртво море, накисването в солата отпада. Не е голяма загуба. Правили сме го от другата страна – в Израел. После се качваме на Небо и си спим в Мадаба. Няма спор - умно, хладнокръвно, оптимално - няма как да не се съглася. Сугестирам се да се разведря, бодро пускам няколко шеги, но аз си знам, от вътре ме яде…

Тръгваме, каквото - такова, променям плана. Но край на изненадите!

Леле какъв съм наивник. Можело и по-лошо. Тъкмо излизаме от Wadi Musa и мъгла, а дъжда си вали. Но не някаква си вяла мъгличка, ами такава, дето за първи път виждам през живота си. Честно! А трябва и да карам по непознат път в някаква Арабия. Абсолютна белота пред мен. Включвам всякакви светлини. С мъка виждам 2-3 метра пред колата. Жена ми изцяло поема навигацията. „Тука завий наляво.“ „Къде наляво – то няма нищо“, … а, ето го пътя. Катерим някакъв баир. Минаваме през някакво населено място. Може би пазар. Кашони на пътя, кофи за боклук, не шофиране, а слалом. Вали, мъгла, ад. Няма как да не джасна нещо. Дано не е човек – ще вляза в арабски затвор. Дано не е и камила – ще ме линчуват на местопрестъплението. Да спра! Не, втора промяна в плана няма да понеса. Овен!  … Познавам жена си. Мълчи! Но по нейния си начин. Мислено ми го предлага, първоначално плахо, … после настоятелно, … накрая заканително, … с разумни аргументи, и все наум. Не издържам и й и се тросвам – „Няма да спирам!“  „Нищо не съм казала“. Да бе, аз ли не знам…  След известно време - леко облекчение. Забелязвам, че се движим в еднопосочен път. След още няколко минути още една въздишка - в правилното плато сме. Дотук добре. И изведнъж жена ми вика: „Трябва да завиеш наляво“. Е, как наляво, нищо не се вижда. Не мода и да спра, някой отзад ще ме хакне. Изпуснах разклонението. Жена ми ме успокоява – след няколкостотин метра може да обърнем посоката на движението. Сега вече е по-лесно – ще завиваме надясно и … пак пропускам завоя. Този път се усетих почти навреме и спрях буквално на 5-10 метра след кръстовището. Имаше спрели и други коли. Арабите се събрали на групичка, пушат, приказват си. Слизам и аз да питам. Ама какво да питам. Кога ще се вдигне мъглата. Идиотска работа. Бесен съм. В този момент чувам един от арабите. „Сър, с кого пътувате. Със сестра ви ли?“ Тоя тъп ли е. Кой ходи на екскурзия със сестра си. „Не, с жена ми съм.“ „Сър, имате много хубава жена. Имате моето огромно уважение и респект.“ … Най-после провидението ми се усмихна. Имам си обект върху който да излея целия си гняв. И сега като го пребия и като му махна тъпата глава на тоя арабин поне ще се успокоя. Мигновено се отправям към него и точно тогава виждам лицето и очите му. Амi тоя дребосък е напълно искрен и чистосърдечен, без пошли мисли. Излъчваше само искрено уважение и нескрито възхищение. Омекнах. В крайна сметка какво ми е виновен човека. А и на едно мнение сме … за жена ми.

Размина му се.  Изчаках 2-3 минути, докато хвана момент повечето араби да са си изпушили цигарите и набързо ги организирах. В индианска нишка през 2 метра през цялото кръстовище. Разстановката сработи. Те викат, махат с ръце – не че ги виждам. Аз давам назад докато успях да хвана завоя и да продължа. Дори и да се беше появила друга кола – нямаше да се ударим -  първо някой арабин щеше да даде фира.

Дъжда беше намалял още на кръстовището, но мъглата не. Добре че имаше осева линия и мантинела. Карам докато видя мантинелата, рязко наляво, виждам осевата линия – надясно, пак мантинелата и така на зигзаг още половин-един час. Толкова се бях напрегнал. Гърдите ми на кормилото – по-напред няма как. Източил врат, така че лицето ми се размазваше на предното стъкло … Кошмар. Та след около час прехвърлихме хребета на някаква планина/възвишение и започнахме да спускаме. Мъглата лека, полека се разсея ииии красота – след поредния завой ни се белна т.е. сиина Мъртво море. След още 5 минути вече си карахме нормално по крайбрежния път. От едната страна морето, от другата скали. Сториха ми се много красиви.

 

 

 

 

 

 

 

Поразвеселих се. Даже започнах да мисля и за забележителностите. Кое следва – да не пропуснем нещо. Спряхме на входа на Wadi Mujib.

 

 

В този сезон каньонът е затворен. Не, че ако беше отворен щях да се катеря и мокря. Сега ни очакваше Небо. За там се изисква подходящо настроение. Агресивност, яд – несъвместими са с мястото, където Мойсей е видял обетованата земя. Спряхме на паркинга. Слънцето изгря. За съжаление само за минутка. Докато стигнем до кръста и църквата пак стана облачно. Но поне не валеше и нямаше мъгла. Нямаше тук горе, но надолу към обетованата земя си беше … мъгла. Така, че Мойсей и целия еврейски род са били късметлии. Представяте ли си, ако беше случил ден като нашия. Е това щеше да види.

 

 

И кой знае още колко години щяха да бродят евреите, докато си намерят Обетованата земя.

Кръста, направен от Giovanni Fantoni е впечатлавящ. Символизира медната змия увита около стълб, която Моисей направил, за да може израелтяните, ухапани от змии, като я погледнат и да оздравяват. Но, лично на мен тази скулптура не ми подхожда за това място, символ на надежда, на нов живот, на просветление. Кръста ми внушава някакъв песимизъм, измъченост, предопределена трагичност … Но това са си мои размисли.

 

 

 

 

Е, след Небо ни очакваше Мадаба. Хотелът ни (Moab Land Hotel) беше точно срещу входа на църквата с мозайката. Буквално се пресича улицата и сте в двора на църквата „Св. Георги“. Хотел, като за една-две вечери. Непретенциозен, на границата на мизерен. Но с тераса на покрива с хубави гледки към половината град.

 

 

 

 

Мозайката не е най-голямата, нито най-красивата подова мозайка. Вероятно е най-старата мозайка-карта. Важното е, че е добре запазена/реставрирана и има огромно историческо значение. От нея се съди и за знанията на древните за света, както и за състоянието на региона през онези години. Освен забележителности, ние с жена ми не пропускаме и пазари, сергийки, вкусотийки. Време беше за кафето с кардамон, както и за кюнефе и другите арабски сладкишчета, а после щеше да дойде реда и на сергиийките с подправки. 🙂 

 

 

 

Без заатар нямаше да се върнем. Е, ние не се върнахме и без сумак, кардамон, йордански микс, …, мързи ме сега да ходя в кухнята и да чета още няколкото подправки, които домъкнахме. На ядките им простихме – доста скъпи ни се видяха, а и като цяло не ни впечатлиха. Дойде време за вечеря. Настроението съвсем ми се оправи – как не, щом ще се яде нещо ново, завързано и вкусно.

Сигурно избрахме най-скъпарския ресторант в Мадаба – Haret Jdoudna. Всичко беше на ниво – като се почне от хлебчетата, топли, топли (трябваше да ги чакам да изстиват) козето кисело мляко с кедрови ядки, айряна с подправки, агнешкото (mansaf) с дехидратираното мляко, хумуса, сладкишите, …,интериора, обслужването, …, вси-чко, вкл. и цените.

 

 

 

На следващата сутрин плана (новия) беше Джераш. По пътя спряхме на една бензиностанция. Зад нея имаше 2-3 магазинчета за кафета. В едно от тях ни почерпиха с превъзходно еспресо, типично италианско – силно, ароматно, много, много късо – 12 капки. Поръчахме си още по едно – да го усетим както си трябва и решихме да си купим и за в къщи. Малко му усложних задачата на арабина – да сложи и кардамон. Не очаквах такава реакция – човека категорично отказа. Не можело еспресо с кардамон – само турско кафе с кардамон. Е как да не може. Сипваш кафето на зърна, слагаш кардамона, хубаво го умешваш и сега го мелиш не като за турско, а като за еспресо. С моя помощ – справихме се. Арабинът със сигурност си мислеше че нещо не сме в ред и му беше съвестно да вземе много пари - направи чувствителна отстъпка – какво да печели от тези хорица, тя природата ги е „ударила“, а ние си тръгнахме с 1 кг. евтино кафе с отлично качество и аромат, примесено и с кардамон. Идеално! 🙂 

Джераш - Градът е много древен. Преплетени са гръцки и римски храмове и постройки. Последно Балдуин II го превзема. След което се оттегля, но не пропуска да го разруши. Тоя Балдуин не е „нашия“ – този от Царевец. Нашияt е Балдуин I – първия латински император на Константинопол. А този от Джераш е последния латински император на Константинопол. Връзката им е през майката на Балдуин II – сестра на Балдуин I. (А това за Балдуиновата кула в Царевец е по-скоро легенда, но не пречи ние, българите, да си я разпространяваме. Те, гърците, почти цялата туристическа индустрия си правят така. Сещам се за  „пъпа на света“ – един от многото дялани камъка в Делфи.)   Принципно, не се впечатлявам от археологически разкопки. Бедно ми е въображението и не мога да си представя величието на цяла една сграда/храм/комплекс от пет камъка до колената. Може би Помпей прави изключение. Още по-гадно ми става като видя нещо застроено т.е. бутафорно надсторено върху тия няколко камъка, за да видят туристите колко е било величествено. Все давам за пример, последния път когато бяхме в Акропола и един кран монтираше чисто нова „антична“ колона. Но Джераш – еха, много запазен и много красив. Наистина човек добива впечатление за целия град – портите, горна, долна или западна, източна. Нямат голямо значение наименованията им. Овалния площад, улиците, амфитеатрите, хиподрума, храмовете, баните … Красиво и запомнящо се. А и времето вече беше с нас – слънчево.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

От паркинга до входа на Джераш се минава през един закрит базар.

 Сергии, шалове, джунджурии, наргилета, магнити. Ние с жена ми мразим магнитите. Считаме ги за изключително кичозни и не можем да си представим как ще наклепаме беличкия си хладилник с разни халтурни и грозновати магнитчета. За това винаги си купуваме някое дребно сувенирче, флюнтифлюшка, която в повечето случаи е поне толкова кичозна, колкото магнитите. И докато нормалните хора загрозяват само кухните си, облепвайки вратите на хладилниците си, ние си имаме специален ъгъл ... в хола. Там си слагаме всички тия дребни сувенирчета и всеки път като минем от там или им бършем праха, си спомняме за местата, които сме посетили: ужасна, бяло-прозрачна плексигласова кула - бледо копие на Айфеловата кула – Париж или недодялано жълто трамвайче – Лисабон, кичозна жълтозлатиста камила с лъскави камъчета, дето гърбицата и е чекмедженце - Доха и .т.н.   Та, с всички тези словоизлияния исках само да кажа че си купихме/спазарихме шишенце с разноцветни пясъци, символизиращи Wadi Rum и Йордания. Сега и него го бършем всяка събота.

 

 

След Джераш, пропускаме Аман (тъпата мъгла е виновна) и отново се връщаме в Петра т.е. в същия хотел. Прежалихме 20-30 лв. – толкова струваше втората ни вечер в Мадаба. Успокоявам се за Аман с отзивите, че не бил чак „уау“. Бях планирал да видим Roman theatre, Grand Husseini Mosque и да се пошляем по пазара, за да се комплектоваме с необходимите подправки. Е, поне част от този план (подправките) го изпълнихме в Мадаба. По пътя спряхме на едно крайпътно средище. Имаше няколко магазина, бензиностанция и заведение за shawarma (йордански дюнер). Не може да пропуснем такова нещо. Купих по един за мен и жена ми. След като ги изядохме, а аз помогнах и на жена ми, едвам се набутах в колата. Много храна, много нещо … и вкусна. Тъкмо да тръгнем и гледам, че на ъгъла има още някакво заведение. Слязох да видя какво е – нещо като пекарна/хлебарница/сладкарница. Махнах на жена ми и тя да слиза – пак ще се яде. 🙂 

 

 

 

В хотела всичко ни е ясно. Беше същия арабин-рецепционист. Изобщо не ни отрази. Пука му на него тия защо пак са тук. Преди да си легна изтичах 100 метра надолу по улицата – предишния ден бях забелязал едно обещаващо заведение – да, имаше кюнефе. Правеха го на жар пред мен. Поразпитах как го приготвят. С английския, който ползвахме с арабина, разбрах че основните съставки са брашно и сирене. Чакай сега – cheese има много. Ние имаме поне две думи – кашкавал и сирене. Той, вместо да ми дообяснява, извади от кутията едно парче и ми даде да опитам. Бяло сирене, много подобно на кипърското халуми. Такова ми се видя.

 

 

Нов ден – нов късмет. Петра!

 

Слънце, тихо, в последствие, през деня, и топличко. Идеално време за дългите преходи, които ни очакваха в Петра.

Какво да разказвам за Петра. Каквото и да кажа… който не го е видял, нито думи, нито снимки биха го приближили и на 50% до тази красота. Петра - Must see!

За Петра се бях подготвил – бяхме си взели специални трекинг спортни обувки, от Декатлон, скъпи, 24 лв./чифта. Принципно, това за мен са хвърлени пари на вятъра. Но много четох за Петра и разбрах, че се ходи здраво. 5 км. до тук, 10 км. до там. Тази пътека 8 км., онази 12 км.  Аз бях набелязал да отидем до Манастира – програма минимум. А доколкото се познавам - колко съм пъргав и колко много обичам да ходя и да се потя – това щеше да е и програмата максимум. Но за всеки случай  бях разучил и “Trail The Treasury From Above” за да видим Съкровищницата от високо. Толкова е красива тая Петра, че дори аз не усетих многото ходене. Изпълнихме и двата маршрута и с нежелание си тръгнахме от Петра. От там взехме и 10-на магнита за нормалните ни приятели и роднини.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

SpiderVen62:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Е, остана още едно важно нещо в програмата – красивата червена пустиня – Wadi Rum. Превода, ако не се лъжа беше Червена долина или Долината на пясъците !?

От Петра директно към Wadi Rum. Привечер бяхме в лагера на Хасан. Още от София бях спазарил цена с Али – един от многото братя на Хасан. Шатрите, реално са бунгала, „облицовани“ с черги. Една от тях си имаше заглавие – Reception. Там ни очакваше самия Хасанчо. Дребосък, с физиономия на уличен хитрец. Като разбра че сме от България – Ракия?  Ей, как бърже се учат всякаквите чужденци – англичани, американци, немци, араби. Ракия! Ракия – Йок. Не пия! Той, разбира се, не ми повярва. Българите бяха оставили траен отпечатък в мозъка му. Няма начин българин да не пие алкохол. Дремеше ми какво точно си мисли Хасан. Да плащам и да ходя да се поизлегна малко и да се изкъпя. Казвам му, да викне Али и че сме се разбрали за 50 йордански долара. Хасанчо подскочи като ужилен. Не е възможно. Али го няма сега, но утре ще е тук и ще се разберем. Пич, не на мен тия. Ето ти whatsapp кореспонденцията, ето ти парите. Кажи сега за тура в пустинята - кой ще ни вози утре в 8 , ама точно в 8. И него го нямало, но утре ще е тук. ОК. Айде – чао. Нещо, взаимно не се харесахме с тоя Хасан. Вечерята беше много вкусна и обилна. Агнешко с няколко вида гарнитура. След вечеря 2-3-ма от 40-те братя на Хасан се разтанцуваха. Започнаха с някакво преспивно-омайващо арабско полюшване, но после се разкършиха в рок и диско. Арабин с роба танцува диско – впечатляващо. Започнаха да придърпват и девойки от туристите. Изобщо, оформи се някакъв купон. По едно време заваляха салфетки по дансинга. Опа, ясо. Тука има някакви наши. Оказаха се гърци от Атина. И от там имало полет за 10-15 евро до Акаба. Разговорихме се. Препоръчах им Джераш. Не отстъпва по нищо на Олимпия, Делфи, …

Но кулминацията предстоеше. По диагонал на помещението имаше група „китайци“. Кавичките са, защото аз и сега не знам какви бяха китайци/корейци/японци…

Арабите пуснаха „Гангнам Стайл“ Гърците се развихриха, но изведнъж на дансинга довлякоха един китаец-дебеланко. Оказа се гвоздея на програмата.

 

 

След танците, в съседното помещение по един чай, по някоя и друга дума разменена с другите гости. Три литванки имаше – кой какво е видял, какво му предстои, … и по леглата.

Ставаме сутринта – приготвени, оборудвани. Специалните трекинг обувки, противовятърни якета. Заредени батерии на gsm-ите и фотоапарата. Готови за пустинята. Отивам да питам къде ни е водача. Посочват ми един арабин, много странно облечен. С кожух т.е. нещо като шинел от кожа. Това палто/шинел дълго до глезените. Абе ние къде отиваме. Гледам аз, слънце, с жена ми  сме леко облечени, с едни тънички якенца. Малко се притеснихме. Напразно. Арабина се оказа бедуин, който си живее в пустинята и те, явно, така си ходят.

Денят обещаваше да е чудесен завършек на екскурзията  ни в Йордания. Wadi Rum, Червената пустина си е … наистина червена. 

Да, червено си е, красиво, нюансирано червено. Не са случайни сравненията с Марс.

За пустинята. Не е важно тая или оная забележителност, гъба, арка, каньон, дюна. Важно е усещането, което ти дава, чувсването на това величествено творение на природата.

Бедуинът беше истинско попадение. Човекът беше влюбен във Wadi Rum – неговия дом. Заведе ни на места – наистина много красиви. Например на края на пустинята, на едно леко възвишение. Имаше зеленина, постепенно пясъците я превземаха, първоначално жълтеникави, после оранжеви, после достигащи до червено, ама едно такова пурпурно, след това започваха планините, и те в своите си нюанси – сиво, жълтеникаво, оранжево, охраво, червено, и накрая небето – синьо, наситено, с бели пухести облачета. Само една дума – Красота!

Предложи ни да се отбием да видим къде живее с майка си, жена си, децата и брат си. Оказа се сестра (английския е виновен) Полагаше ни се обяд в пустинята.

 

 

Той го организира в дома си т.е. на една черга между двете палатки. Едната беше спалнята им, другата всекидневна и кухня. Това беше домът му. А достиженията на цивилизацията. Тези хора не се ли стремят към това. Нима наистина нямат изход или предпочитат този начин на живот.

 

 

 Останахме много доволни от този тур в пустинята.

 

 

 

Имал съм неподозирани възможности:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Бедуина ни върна в лагера в ранния следобед. Качихме се на колата и през Акаба, после на една бензиностанция за да налея бензин и измия колата и на летището. Върнахме Ярисчето. Арабина се опита да задържи моя протокол с отбелязаните щети при взимането на колата. Не си носел неговия. Ха, отиди и си го вземи. Чак в Акаба бил. ОК, копирай си моя. Нямал копирна машина. А мобилен телефон имаш ли? Да. Еми, снимай с него и не ме занимавай повече. Подписа ми се, че колата е ОК при връщането и Чао.

 

Очаквах поредното българско шоу в самолета. Разочаровах се. Не се случи нищо интересно. Явно, след полета от София до Акаба по-голямата част от пътуващите бяха осъзнали, че ще оживеят, дори и ако не седят до половинките си в самолет.

 

[antea]

това как съм го пропуснала, нямам идея

съмнявам се, че до края на годината ще излезе нещо по-яко от този разказ, и силно стискам палци да пътувате нон-стоп, за да разказваш повече!

[Светославов]

На 17.06.2019 г. в 10:08, ven62 каза:

Познавам жена си. Мълчи! Но по нейния си начин.

Как само го умеят това с мълчанието...! Царици са 🙂

Благодаря за фотосесията!

[ven62]

В момента, Светославов каза:

Как само го умеят това с мълчанието...! Царици са 🙂

Благодаря за фотосесията!

Жена ми умее и да говори … но гледам да не се докарвам дотам.

[AlexandraKo]

На 1.07.2019 г. в 12:45, ven62 каза:

Жена ми умее и да говори … но гледам да не се докарвам дотам.

Викаш - слушкаш и амкаш, че да няма проблеми.

Радвам се, че ни послуша за Джераш. Струва си, нали?

За Аман не съжалявай толкова.

[Дани Магелани]

На 1.07.2019 г. в 12:45, ven62 каза:

Жена ми умее и да говори … но гледам да не се докарвам дотам.

Чета внимателно форума и те номинирам за "Съпруг-мечта". Май трябва да напишеш за младите Ръководство за добър семеен живот "Как да стана съпруг, баща и дядо на столетието". Идеята ти я подарявам. Ти си на ход!

[ven62]

преди 3 часа, AlexandraKo каза:

...

Радвам се, че ни послуша за Джераш. Струва си, нали?

...

Да, добре че ви послушах. Изобщо не съжалявам, напротив. Благодаря!

Но и снимката дето сте като мартенички (бели панталони и червени суитчъри) със сър Антъни изигра не малка роля.

 

преди 2 часа, Дани Магелани каза:

Чета внимателно форума и те номинирам за "Съпруг-мечта". Май трябва да напишеш за младите Ръководство за добър семеен живот "Как да стана съпруг, баща и дядо на столетието". Идеята ти я подарявам. Ти си на ход!

Ха-ха!

Сетих се, че на времето имаше една журналистка/тв водеща - Бригита Чолакова и предаването й "ТВ Неделник". Та от там, от едно състезание, имах награда "Най-добър татко" - руски будилник. Изхвърлихме го, защото така цъкаше, че 2-3 нощи не можехме да заспим с жена ми. Малко съжалявам, защото пък как звънеше. Можеше да те върне от ония свят …  и щях да съм си осигурил безсмъртие...

 

Сега остава и @Георги да ми сложи някой картинка до книжката "Разказвач".

 

[Дани Магелани]

преди 12 минути , ven62 каза:

Да, добре че ви послушах. Изобщо не съжалявам, напротив. Благодаря!

Но и снимката дето сте като мартенички (бели панталони и червени суитчъри) със сър Антъни изигра не малка роля.

 

Ха-ха!

Сетих се, че на времето имаше една журналистка/тв водеща - Бригита Чолакова и предаването й "ТВ Неделник". Та от там, от едно състезание, имах награда "Най-добър татко" - руски будилник. Изхвърлихме го, защото така цъкаше, че 2-3 нощи не можехме да заспим с жена ми. Малко съжалявам, защото пък как звънеше. Можеше да те върне от ония свят …  и щях да съм си осигурил безсмъртие...

 

Сега остава и @Георги да ми сложи някой картинка до книжката "Разказвач".

 

Е, щом такъв познавач като Бригита, царство и небесно, те е усетила, значи има хляб (и масълце) в моята идея.

[AlexandraKo]

Преди 1 час, ven62 каза:

Да, добре че ви послушах. Изобщо не съжалявам, напротив. Благодаря!

Но и снимката дето сте като мартенички (бели панталони и червени суитчъри) със сър Антъни изигра не малка роля.

 

Ха-ха!
Сетих се, че на времето имаше една журналистка/тв водеща - Бригита Чолакова и предаването й "ТВ Неделник". Та от там, от едно състезание, имах награда "Най-добър татко" - руски будилник.

Радвам ти се, защото си мега-отдаден на семейството си, а според мен, доброто семейство е най-важното нещо в този живот.

Ако в къщи не ти е наред, нищо не ти е наред. / мое си заключение, изказвам лично мнение, на човек, също, отдаден на семейството на 100%/

Все се каня да пусна една философска тема за семейството, за възпитанието на децата, за поведението ни в обществото,  за това, кога ни върви и кога не ни върви, зо това, че сърцата са огледала  и все не сколасвам.

Някой ден...

[ven62]

 

Да "върна" малко темата.

Вчера си прочиствах "Documеnts" и намерих един забравен файл с GPS координати на някои места в Йордания. Може да са от полза.

 

 

№	Заглавие в Maps	Наименование	Координати	Забележка
1	Alawneh Exchange, Aqaba	Магазин за SIM карти и Чейнч бюро до него	29.529271, 35.003936
2	Sharah Mountains Hotel	Sharah Mountains Hotel	30.320687, 35.480864
3	Бесплатная парковка	Petra Visitor's Free Car Park	30.326329, 35.468191
4	Petra Visitor Center	Petra Visitor Center	30.324567, 35.468127
5	Moab Land Hotel	Moab Land Hotel, Madaba	31.717633, 35.793708
6	Greek Orthodox Basilica of Saint George	Greek Orthodox Basilica of Saint George	31.717725, 35.794199	Мозайките
7	Jerash Visitor Car Parking	Jerash Visitor Car Parking	32.271810, 35.889573
8	Great Mosque of Salt	Great Mosque of Salt	32.039821, 35.725298
9	Al Quds Falafel, Rainbow St., Amman	Al Quds Falafel	31.949514, 35.926521	Най-вкусните фалафели
10	Konafa Habiba, K. Faysal Sq	Konafa Habiba и Bekdash	31.951950, 35.933322	Кюнефе, Bekdash – сладолед, близо до Konafa Habiba
11	Al Quds Restaurant	Al Quds Restauranт, Complex No 8, King Al Hussein St	31.952846, 35.932352	За Мансаф
12	Sha'aban 9 St, Amman	Магазин за подправки Karkadeh	31.952243, 35.932462
13	Abu Al Samen Herbs	Abu Al Samen Herbs	31.947494, 35.933122	Подправки, Около и зад  джамията Grand Husseini Mosque
14		Началото на паркинг близо до DownTown и до амфитеатъра	31.951231, 35.937133
15	Roman Odeon	Амфитеатър - забележителност	31.952342, 35.939954
16		Паркинг - Цитаделата	31.954611, 35.936763	Паркинг на входа на Цитаделата
17	Hasan Zawaideh Camp 29 39 37.9N…	Hasan Zawaideh Camp	29.660528, 35.487250	Кампа  във Wadi Rum
18	Mount Nebo Visitor Car Park	Nebo	31.765704, 35.732284
19	King Hussein International Airport	Летището	29.605415, 35.020830
20	Petra Jewelry	Една от уличките в Даунтауна	31.951516, 35.933831	Не знам защо съм го запомнил
21	Hashem Restaurant	Hashem Restaurant	31.952294, 35.931940	Наблизо Jafra кафе - самобитно
22	31.627466, 35.573779	Топване в Мъртво море.	31.627466, 35.573779	Има топла сладка вода за да се изкъпем след това, Съд за водата

 

[ivailo_radev]

Аз обикновено заради такива пътеписи си купувам билети. За Занзибар си купих заради една снимка на Илиан Шопов и сега вече и за Йордания имам 🙂

[Braykoff]

На 17.06.2019 г. в 10:08, ven62 каза:

 

Взех два билета до Акаба (Февруари, 2019), разбира се, през онези сайтове за по 5-6 евро на посока. Супер.  

Здравейте, 

Кои са "онези сайтове", че ми стана интересно и на мен, а не съм все още голям Магеланец? 🙂 

Поздрави... 

[neuromancer]

преди 42 минути , Braikoff каза:

Здравейте, 

Кои са "онези сайтове", че ми стана интересно и на мен, а не съм все още голям Магеланец? 🙂 

Поздрави... 

Ето тук пише:

ама си приготви свободен ден

[Braykoff]

🙂 Благодаря, 

Приготвям нощта. 

[ven62]

преди 8 часа, Braikoff каза:

🙂 Благодаря, 

Приготвям нощта. 

Чети първата страница и отзад напред последните 10-на.

[Happy_Traveler]

Супер пътепис! То остана ли някой друг, освен мен, който да не е бил вече в Йордания... 🙂

[neuromancer]

Аз 😂

[ven62]

преди 11 часа, Happy_Traveler каза:

То остана ли някой друг, освен мен, който да не е бил вече в Йордания

преди 11 часа, neuromancer каза:

Аз 😂

 

@Фичо и @chandni...

Имам тука един списък и ви отмятам по него...

[Фил]

преди 11 часа, Happy_Traveler каза:

Супер пътепис! То остана ли някой друг, освен мен, който да не е бил вече в Йордания... 🙂

 

преди 36 минути , ven62 каза:

 

Имам тука един списък и ви отмятам по него...

и аз 

[darinamarinova]

преди 1 час, Фичо каза:

 

и аз 

 

преди 12 часа, Happy_Traveler каза:

Супер пътепис! То остана ли някой друг, освен мен, който да не е бил вече в Йордания... 🙂

 

преди 12 часа, neuromancer каза:

Аз 😂

И аз 😂😂😂 Накрая Ryanair ще спре полетите и ще плачем колективно още повече 🙂 

[ven62]

Ейй, имало по-големи шматки и от мен.

Ето, за 15 евро еднопосочен

София-Акаба-София (сряда-неделя) 22.01.2020-26.01.2020 - 30 евро

през rumbo.es - 10 евро еднопосочен

jetcost.com.au - 12-13 euro еднопосочен

 

[Йосиф Милчов]

Аз си взех преди около 2 месеца за 08-12.01.2020.

[neuromancer]

Супер

ама на мен Йордания ми е като на вас Австралия

[chandni]

преди 11 часа, ven62 каза:

 

@Фичо и @chandni...

Имам тука един списък и ви отмятам по него...

Чаках, чаках да паднат цените за Йордания тази година, пък като не дочаках... взех, че напазарувах други дестинации. Така де... няма да става зян отпускът! 

 

Пък и сега не ѝ е времето на Йордания честно казано... Миналия юли - Мароко и Сахара, този юли Намибия и Намиб... Опасявам се, че пренасищането с пустини няма да е в услуга на Йордания... По-нататък!

[Фил]

преди 3 часа, chandni каза:

Пък и сега не ѝ е времето на Йордания честно казано... Миналия юли - Мароко и Сахара, този юли Намибия и Намиб... Опасявам се, че пренасищането с пустини няма да е в услуга на Йордания... По-нататък!

А аз понеже само дубайската съм виждал, може би ще ми е добре като за ентри левъл?