baiKolio Публикувано: 1 юли, 2019 Сподели Публикувано: 1 юли, 2019 Отдавна се каня да напиша нещо за тоя mileage run 🙂 с Индийските железници, но все отлагам и най-накрая ще стане като с пътеписите за Азорите, Мароко и куп други... започнати и оставени да си прашасват на харда... Та, ще взема да го почна тук, че поне да нямам извинение да не го довърша. А всичко започна с едно изкушаващо педложение на KLM София-Делхи-София... Терзанията по подготовката и борбата с онлайн резервационната система на индийските железници може да се видят тук - Общо взето набързо скалъпихме план, напазарихме рупии, забърсахме една застраховка от номадите и зачакахме заветният ден. Началото :- Всичко вървеше по план, даже прекалено добре... След бърз набез в салона на Т2 се паркирахме пред гейта готови за бординг на птицата на България еър за Амстердам. Само дето вместо бординг бяхме инструктирани за смяна на гейта с обявения първоначално за полета за Париж. Парижани си ги натовариха от "нашия" гейт и си отлетяха, а ние зачакахме присъдата. .... и се започна 😞 Първоначално обявените 30 минути закъснение станаха час, после и час и 30... и 45 ... От 2+ часа трансферно време в Амстердам се очертаваха да ни останат няколко минути 😞 Най-накрая ни качиха и след цяла вечност разходки по пистата излетяхме. Все още имахме реален шанс да си хванем връзката за Делхи, но в сметките не бях сложил едно неизвестно. Всъщност известно. В момента в който долепихме пистата в Амстердам и всички наскачаха по пътеката и взеха да вадят багажи, а аз увяхнах в намерението си да говоря със стюардесите да се опитаме да минем напред. Та се наложи после няколко пъти да подканям учтиво, обяснявайки какъв ми е зора, а после и не толкова учтиво да поразмествам препятсвията по пътя с което си навлякох укорите на някакъв пасажер за нарушаване на личното му пространство потупвайки го енергично зад врата. Изчакахме чинно и някакво семейство български американци/американски българи на които самолета вече беше излетял, защото примерът който щели да дадът на децата си пропускайки ни (т.е. да ни направят евала ли, що ли) не бил ок 😞 😞 Даже и милото не се сдържа та помоли учтиво на по-висок тон който си няма бърза работа да си седне на дупето и да даде шанс на тези които все още го имаха... Та ако някой е летял на 29/03/2019 с FB SOF-AMS и е станал свидетел на тия грозни сцени, как някакъв двуметров балкански субект ( светъл ) разбутва хората от пътеката или им дава начално ускорение, пробивайки път и за следващата го устата спътница, приемете изкрените ми извинения... След бърз спринт из летището (мам*а му, голямо е) се озовахме пред гейта за полета ни до Делхи, където вече и ни издирваха поименно. Успяхме! Натовариха ни на един 777 конфигуриран за 400+ човечета от които поне 380 си отиваха по родните места... Който не е летял 10 часа с още 400 индийци, няма как да си го представи... То, както беше ни тръгнал късмета нямаше как да не сложат до нас и един мургав татко, за когото мога с чисто сърце да се закълна, че работи във фабрика за разфасовка за риба, с две ревящи на смени чаавета. Майката предвидливо седна с тъщата на предния ред 🙂 Преживяхме ги и тия 10+ часа... Заради някаква отколешна вражда на местна почва Пакистан беше затворил въздушното си пространство за всички самолети от и до Индия, та добавихме още час и нещо към първоначално обявеното полетно време. Най-накрая кацнахме! В Индия сме!!! Взеха ни пръстови отпечатъци, валидираха ни е-визите и ни пуснаха да се оправяме в лудницата... докато се измъкнем то станало 3 и кусур... Имахме уговорен трансфер от хотела, трябваше да ни чака в залата за пристигащи. Да бе, да! Направих три тегела покрай стоте ( и отгоре ) посрещачи с бележки - нашия го няма. Един мургавелко беше заел стратегическа позиция в демилитаризираната зона между пътниците и хайката посрещачи, разположил два телефона за екстремални ситуации като нашата. Пробвах се с хотела, ама кой да ти отговори. Тъкмо почвах да се спичам, реших да се пробвам още веднъж с тълпата. Намерих го! Конското не му се размина 🙂 Първи впечатления от трафика посред нощ в Делхи - ЛУДНИЦА Е! Коли, мотори, рикши, хора... абе, тия не спят ли? Правилника за движение и тука е с препоръчителен характер. Единственото заради което тук биха спряли кола от движение би било липсата на клаксон! Без него си е заникъде! Той е за завиване, пристрояване, искане на предимство, даване на такова... Страничните огледала, ако са здрави, са прибрани да не ги отнесе някой 🙂 Как да е, закара ни живи и цели до хотела - близо до Аеросити-то, нов, но занемарен. Явно хигиената не им беше приоритет. Разхождах ти за кърпи, хартия, за нови чаршафи... Опънахме по едно малко от неприкосновените запаси... няколко пъти, за вътрешна дезинфекция и успокоение, и отнесохме плувката... Предстоеше сблъсъкът с действителността на дневна светлина... Ха, ама то не било толкоз страшно! 😉 Ако успееш да се обстрахираш от специфичната миризма и просяците си е нормален азиатски мегаполис... Транспорта от района на летището е перфектно уреден - с експресен влак се стига до центъра и главната гара на Делхи. Чисто, бързо и сравнително евтино. Изсипахме се на гарата, гмежта е невероятна! Трябваше да отметнем ангажимента със сим картата, което се оказа доста по-голяма драма отколкото можех да предположа. След неколкократни неуспешни опити ( на никой не му се занимава с чужденци - копия на паспорт, на виза, номер на местен за свръзка/гарант... ) най-накрая успях да хвана на къс пас някакво момче с тениска на мобилния им оператор, люпещо семки на лафмоабет до будка за сим карти. Издадоха го другите кибици на будката 🙂 Подкарах го към офиса им да свършим работата 🙂 Не беше много добре с чуждите езици, ама разбирахме се. Във всеки случай отлично разбра намека за дланта зад врата заедно с най-чаровната ми усмивка 😉 В офиса греда, явно нашия нов приятел беше още много ниско е йерархията, та не можа да придума колегите си да ни продадат така заветната карта... Но пък излезе разбрано момче, хвана един шернат туктук за умопомрачителнте 20 рупии за трима ни, и ни замъкна в друг техен офис. И там същата работа 😞 Накрая явно и на него му писна и вика - Искаш ли на Водафон? Все ми беше тая на кой ще е! Само да приключва вече тая одисея, че отидоха два часа... нашия свали брандираната тениска и хукна към конкуренцията 🙂 Ей го де е стиснал фирмената им тениска в лявата ръка 🙂 Разгеле, там вече свършиха работата! Още половин час бумащина и най-накрая имахме нет, карти и .... транслейт 🙂 Веднага му вкарах оферта да зае*ава работата за деня и да идва с нас. Прие 😉 Беше станало обяд, имахме си водач ( щото в тая лудница си или загубен, или лесна плячка за бакшишите ) и така заветната сим карта. най-накрая го счупихме тоя карък! 🙂 Вече можехме да се отдадем на културната програма 🙂 29 3 2 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 2 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 2 юли, 2019 Ако в предното мнение лъха леко негативизъм - абсолютно случайно е ! Така се стекоха обстоятелствата... Отърсвайки се от първоначалният шок ( още от самолета ) всичко си дойде на мястото 😉 Наблюдения върху индийската народопсихология - попаднеш ли на индивид за когото не си шансът да изкара необходимото за да преживее и настоящият ден всичко ще е ок. Добронамерени са, отзивчиви, горди ... и любопитни 🙂 Верно, има много мизерия и досадници, и на много места можеш да се вкараш във филм дето не е за разправяне, ама просто абсолютното число човеци е голямо. И за много от тях живота никак не е лесен... Но, да си дойдем на приказката за какво всъщност си донесохме белите меки подкръстия тука... Докато сме обикаляли с нашия най-добър нов индийски приятел 🙂 сме се озовали в историческата стара част на Делхи... Джамията Jama Masjid... като действащ религиозен храм вход няма... но, има такса за всяко! устройство което може да снима. като ни насмятаха апарати, телефони и т.н. и станаха 600 техни пари ( 15 кинта 😞 ) Моят дрес код нещо не им се понрави, та ми омотаха с някакъв парцал красотите... Милото си го пуснаха да щъка без претенции Стиска си в ръчичка чепичките за да не й търсим после нови на битака, като @stanimir 🙂 🙂 Зад джамията е Старият пазар, и след него - Червеният Форт, нашата основна цел за тоя ден Набихме се и ние вътре, вземе пък да изтървем нещо 🙂, тарапаната е голяма, алъш-вериша върви с пълна сила... Най-накрая се добрахме и до основната ни цел за деня - Червения Форт Пътьом хапнахме по един сладолед, почерпихме и просячетата дето ни налазиха... Хм, мръщят се на евтино ескимо, искат от скъпото... Билетче за местни - 40 рупии = левче, за сахиби - 600 - 15-тачка ... Общо взето навсякъде е така, билетите за чужденци са между 15-20-25 пъти по-скъпи 😞 Тия хора за нищо ги нямат тез рупии... Тая размазана снимка я сложих само да се изфръцкам с ключодържателя 🙂😉 Мястото е перфектно да си изкараш един лежерен следобед Никой от местните не ги отразяваше тия табели, та и ние с тях 🙂 В Рим като римляните 😉 Тук някъде до нас се присламчиха семейство местни, първо хлапетата плахо се примъкнаха така че да им влезем в кадър, после дойдоха и мама и тате.... после и бабите... и цялата рода ... и се започна 🙂 Имах чувството, че съобщиха по местната радиоточка за нас 🙂 За жалост басейните и фонтаните бяха пресушени и само можех да си представям как е изглеждало всичко в пълния му блясък Но пък някои хора им намериха приложение и пресушени 😉 Изкарахме до мръкнало, хич не ни се тръгваше... Контрастът с лудницата навън беше впечатляващ... Пътьом отбих десетина атаки на местните бакшиши, хванахме си метрото, оттам на експреса до Аеросити-то, стегнахме багажа и зачакахме полета до Варанаси... 34 1 1 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 2 юли, 2019 Сподели Публикувано: 2 юли, 2019 Много ми харесва разказа - благодаря ти! 🙂 И Червеният Форт много хубав... да видим кога ще сколасам и аз там... Връзка към коментар
Цвете Публикувано: 2 юли, 2019 Сподели Публикувано: 2 юли, 2019 Много хубави тениски!😉 1 Връзка към коментар
ven62 Публикувано: 2 юли, 2019 Сподели Публикувано: 2 юли, 2019 @baiKolio, много преди да пуснат евтината линия до Акаба четох дневника ти за Йордания. Запали ме, … викам си, някой ден ще отидем да видим това чудо Петра... Боднах си една виртуална карфица… и се случи... Сега боднах поредната карфичка - Индия. Но преди нея трябва да махна една друга, забодена благодарение на @Цвете - Перу. Благодаря! 5 1 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 3 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 И така... дойде денят за Варанаси. Да си кажа честно, малко се притеснявах как ще го възприеме милото... щото от това което й показах не остана много очарована. Изненада ме! Ентусиазмът й надмина даже моят 🙂 Особености на индийските секюрити проверки по летищата - взимат запалки, кибрити, огнива... абе, всичко що прави огИн... Все пак са се смилили и са оставили зали за пушачи, с електрически запалки вътре... вградени в огнеупорни дървени кутии 🙂 🙂 ей го де е колегата зад Милена, опъва за да запали 😉 IndiGo си ни натовари съвсем навреме и поехме... Бях проследил няколко полета по отсечката и стратегически се позиционирахме отдясно на джамовете с надеждата да успеем да видим Тадж Махал от въздуха, но мъглата (или смогът) ми развалиха цялата планировка... язък, че и места плащах... Кацнахме си навреме, взехме раницата от лентата и бодро напред към посрещачът ни... Пак ни бяха забравили!!! Отвън чакаха настървени местните бакшиши, огледах набързо, табелка за нас - йок 😞 Аз обаче ербап, имам си сим карта, ей сЯ ги оправих! Опппа, сим картата не работи. Що бе, джанъм? Втасахме я... Междувременно всички си се натовариха, кой го взеха, кой го прилапаха... само ние дремем на летището. Дойде един чичка - Айде, че ще метем! Кво ми се моткате тука още! Тия като разбраха, че хартисахме и се овълчиха! - Аз съм ви спасението! -- Возя евтино! Кой ви е хотела... Прескочиха бетонните заграждения и ни налазиха. Добре, че дойде властта с една голяма тояга, та въдвори ред връщайки ги пак зад бетона... Половин час се борих с тоя Водафон, е не ще и не ще! Нямаше как, ще си гърмя жокера - помощ от приятел... Докато тя се разправяше с хотела ни на хинди, мъжът й/приятел/гадже ми превеждаше Накратко - Как не ви е срам да си изоставите гостите тука!? Де ви е транспорта?! Не е сериозно! Да се излагаме пред чужденците! Нареди ги както и аз не бих могъл 🙂 После поостанаха с нас да дочакаме шофера ни, поприказвахме си, и се разделихме със снимка за спомен 😉 Шофера явно ни се разсърди леко, щото изглежда и от хотела го бяха подфиртили, по пътя кара като безсмъртен. Абе, знам ли, може и онзи в Делхи така да е карал, ама беше тъмно и малко ми се спеше та не съм му обърнал внимание... Докато пристигнем му прегракна свирката 🙂 нашия посърна 🙂 Как ще си вади хляба с тая куца кола без тромба... ми тя инвалид! Хотелът ни беше току до Ганг в старата част на града, а там е адски лабиринт, медините в арабския свят пасти т.е. баклава да ядът... Затуй и беше тоя зор те да ни пратят шофьор, който да ни предаде на момчето за всичко на хотела, което чинно ни чакаше в началото на лабиринта... За извинение ни дадоха стаята с най-хубава гледка на последния (трети) етаж и мнооого добър курс долар/рупия. Почнаха да ми харесват 😉 Много се чудех защо навсякъде е опасано с решетки догоре, даже и покривните тераси... Е, светна ми - тия маймуни крадът! Стаята, макар и семпла, приятно ни изненада - чиста, мирише свежо, климатика пуснат предварително, само с тия отделни чучури за топла и студена вода ми беше мъка, ама няма пълно щастие... Настанихме се, освежихме се .... ох, навън е 41 градуса.... ама няма как, за какво го бихме тоя път до другия край на Индия. Ставай бачо Кольо, взимай раницата с водата и ... дай, да го видим тоя Варанаси! 27 1 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 3 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 Варанаси - един от най-важните религиозни центрове за индусите... Град на мъртвите, град на смъртта... и на освобождението чрез нея... Първи впечатления - абе, тоя град наистина си е умрЕл. За разлика от новат част, където на идване живота кипеше с пълна сила, тук няма жива душа... Жега, много жега! Макар и до реката, сухата жега е всепоглъщаща. Чувството е като да си във фурна и конвекцията на макс 😞 Ясно е, че няма да издържим много, поне да разузнаем кое къде е... Всичко живо се е изпокрило по сенките, даже бездомните кучета и маймуните ги няма. Използвахме момента докато няма тарапана да си напазарим малко сувенири Като му гледам физиономията, явно аз съм по-щастлив от сделката 🙂 🙂 Голям пазарлък падна 😉 Издържахме навън сигурно към час и половина... Мозъкът ми беше напът за заври... нито сладоледите, нито ледените "компреси" помагаха... Предадох се. Айде обратно при климатика... Пътьом се отбихме и през кварталния "магазин", колкото кибрит да си вземем (нали ни го прибраха на летището), за друго не се престрашихме 🙂 На следващия ден бяха изложили на "витрината" капан с огромен плъх в него. Само не разбрах ще го продават ли, или се хвалеха, че вече няма мишки в магазина... След обед, вече по заник температурите паднаха с цели пет градуса... на 36... Просто спряха вентилатора 🙂 Събрахме кураж, нарамихме дисагите с вода и се понесохме отново 😉 Ти да видиш! Ма то имало живец в туй място! Приготовленията за церемонията Ganga Aarti вървят с пълна сила Настанихме се високо в ложата за сахиби 🙂 И зачакахме кулминацията на вечерта Церемонията беше впечатляваща! Не знам, може и заради мястото да е било, но усетих мравки по гърба си... За съжаление така и не се наканих да събера десетките клипчета в нещо Междувременно на съседния Гат бяха организирали някакво тържество - песни, танци... И там се занесохме. Как тий нещо ще се случва без нас 😉 Накрая дойде ред и на по-прозаичните неща от живота - манджата 🙂 Бях се разтърсил за ресторант с най-малко негативни бледолики отзиви относно храна/хигиена и последиците.... Спряхме се на Dolphin restaurant с тераса над реката Тук настана малка суматоха с поръчката След сервитьорката дойде и управителя... -Сър, поръчал си бира? Ама тя е 500 рупии кенчето... -Добре, и първият път разрах! Носете я вече тая бира! За сефте виждам бира с бандерол Основен източник на калории в индийската кухня - ядките, ползват ги като заместител на месото. В случая кашу с къри използвахме, че температурите паднаха с още цели 2-3 градуса, та разходихме на хладинка храната да ни е леко на стомахчетата и се занесохме в хотела, че утре ни предстоеше ставане в 5 за обиколка с лодка по изгрев по реката... 25 2 Връзка към коментар
mililia Публикувано: 3 юли, 2019 Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 @baiKolio, много ме кефиш с разказа си! Толкова колоритно разказваш, че голям смях пада. Голяма хапка е тая Индия, мисля, че няма да мога я преглътна, ама те чета с интерес. На Милена определено много и харесва и това личи на всички снимки. Ти може и да си се озорил с отбиването на атаките от страна на търговци и навлеци, ама явно и при теб накрая ще останат само хубавите спомени. 3 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 3 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 преди 4 минути , mililia каза: На Милена определено много и харесва и това личи на всички снимки. Ти може и да си се озорил с отбиването на атаките от страна на търговци и навлеци, ама явно и при теб накрая ще останат само хубавите спомени. Абсолютно! Те само хубавите останаха, ама гледам да съм обективен 🙂 🙂 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 3 юли, 2019 Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 На глас се смях с този "инвалид" Аз най-много от всичко искам да посетя точно Варанаси... Благодаря! Връзка към коментар
Йосиф Милчов Публикувано: 3 юли, 2019 Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 Голям смях как са се изредили всички да те питат сигурен ли си за бирата, щото струвала 12 лева кенчето. Явно, това е бая колосална сума за Индия. 1 1 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 3 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 преди 1 час, BlackArt77 каза: Голям смях как са се изредили всички да те питат сигурен ли си за бирата, щото струвала 12 лева кенчето. Явно, това е бая колосална сума за Индия. Идея си нямам дали е била колосална, в Каджурахо наехме просторна и чиста стая в хубав хотел, с климатик и огромна модерна баня за целия ден за нещо от сорта на 800 рупии, не повече... Верно, не са малко пари. Еле пък на фона на техния стандарт... Ама то, кеф цена няма 🙂 и по-скъпи бири сме пили 😉 2 Връзка към коментар
Йосиф Милчов Публикувано: 3 юли, 2019 Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 @baiKolio Абсолютно съгласен, че кеф цена няма. Последно пих в Лондон, някаква италианска боза, наливно Марети за почти 17 лева 0.400 мл. ма пусто на концерт пък и душичката си иска. 😁 3 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 3 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 преди 4 часа, Rainy каза: На глас се смях с този "инвалид" Аз най-много от всичко искам да посетя точно Варанаси... Благодаря! @Rainy, ей го де е нашинкият... взе му душата на тоя клаксон 🙂 А даже не се бяхме набили още в тарапаната... Но това си е в реда на нещата, общо взето ситуацията обичайно изглеждаше ей така - 6 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 3 юли, 2019 Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 преди 7 минути , baiKolio каза: @Rainy, ей го де е нашинкият... взе му душата на тоя клаксон 🙂 Просто искам да му видя физиономията, когато бибитката е прегракнала Спомни ми моето единствено посещение в Индия - командировка в нетуристическата част, ние бяхме огромна атракция - при едно от пътуванията от хотела до завода другият бял в групата, един австралиец, не издържа и се разкряка: "Стига с тази бибитка, бе! В Австралия досега да са те обезглавили!" Шофьорът го погледна и продължи да я натиска... Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 3 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 3 юли, 2019 преди 2 минути , Rainy каза: Спомни ми моето единствено посещение в Индия - командировка в нетуристическата част, ние бяхме огромна атракция 🙂 🙂 🙂 Нещо такова се случи и при нас. Във Варанаси имаше много чужди туристи, но по другите места тук-таме се забелязваше някой бледолик, колкото за цвят. Голяма атракция бяхме, еле милото 🙂 хем, тя, мургавичка си ми е малко 🙂 🙂 Но пък подхождаха с респект. Не досаждаха нахално. Пращат първо най-отвореното да се присламчи и примоли за снимка, и после цялата тайфа те е наобиколила докато се усетиш 🙂 3 2 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 4 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 4 юли, 2019 Станахме си чинно в 5 и се занесохме във фоайето да си чакаме лодкаря... Съвет - кажат ли ти точен час за нещо в Индия, спокойно можеш да си отспиш/починеш/айлякуваш поне още час... Евентуално тогава може да се случат нещата, а може и никога да не се случат. Не било писано. Карма... Ни лодкар, ни персонал, даже и крадливите маймуни още спяха... Кофти ми беше да сбутам момчето, спящо в стаичка до рецепцията, ама нямаше как. Работата отиваше като да утървем изгрева... Тъй като управителят ми беше вкарал офертата за тая лодка, вдигнахме и него та се задвижиха нещата... С изгрева и животът по гатовете се събужда Нямаше как да не отидем и до най-емблематичното място по Ганг - Маникарника гат... На тези стълби кладите никога не спират Пуснахме една паничка с дарове, да се извиним, че им смутихме спокойствието Ей, като децата е. Ти му казваш недей, то си прави неговото Сега като се замисля, е кво пък толкоз... хората се къпят, мият си зъбите, перат се, все в тая река. Че даже и калната утайка използват вместо сапун... Аз за едно бъркане вътре се дертя... Не, че там на момента не я дезинфекцирах до лактите с всичко налично, де 😉 След лодката поседнахме на стълбите просто за да погледаме ежедневието на местните Просяците и те наизлязоха... И разни екзотични птици, мога да се закълна, че беше европейка! Тоя пич ги търка и лъска тез кофи сигурно 30 минути... и изглеждаше адски щастлив... жив е, здрав е, работа има, колко му трябва на човек... Накрая се скара на тия дето простираха отзад... навярно са му цапали чистите кофи с тия чаршафи... Какво ли е целият ти живот да е събран в една торбичка и всичките си притежания да ги носиш със себе си... Постелка, скъсаните чехли за възглавница, празно пластмасово шише за вода и всичките ти дрехи на гърба... След сутрешният туалет са врътнали е една пералня Сергиите и те отвориха Температурите отново започнаха да гонят рекорди, та благоразумно решихме да се оттеглим на хладно. Трансферът за влака беше в 5 така че, щяхме да имаме време следобед и да позапаме по чаршиите в Лабиринта... Така и не се престраших да си взема улична храна, за разлика от Тайланд 🙂 там нямах никакви терзания на тая тема 🙂 Разхождайки се из тия сокаци най-накрая на Милена й излезе късмета 😉 Откога им се точеше на тез сарита 🙂 Чиляка кат видя парата и разхвърли целия магазин, омотах се като пате в калчища... поне 30 разпъна, пък те по 5-6 метра всяко... Айдеее, вече мога да я пускам в лентата за местни по забележителностите 🙂 Ми, трябва да го избия някак туй сари, поне от билетите да спестя 🙂 Този път трансфера разцепи минутата, направо се почувствах излъган в очакванията. Тамън бях почнал да им свиквам на номерата 🙂 Момчето от хотела ни изведе от Лабиринта, получи поредния порядъчен бакшиш и ни предаде на тук-тука Предстоеше първи сблъсък с индийските железници... 22 2 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 4 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 4 юли, 2019 ... Някак си съм пропуснал една емблематична снимка на Милена от Варанаси... ... в контекста на мястото първата ми асоциация беше със Харон, лодкарят отвеждащ мъртвите души през реката в царството на Хадес... 12 2 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 4 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 4 юли, 2019 преди 3 часа, baiKolio каза: Предстоеше първи сблъсък с индийските железници... Като станеше въпрос за влаковете в Индия първата картинка, която изникваше в съзнанието ми бе с ония, накачулените и висящи тълпи 🙂 Но явно това се случва само на най-големите им празници когато повечето от тия милиард и кусур човечета тръгнат при родата... Странно, но и в съзнанието на милото изниквала същата картина 🙂 Е, влакът си беше съвсем нормален, някои твърдят, че дори били по-добри от на БДЖ, ама аз като не съм се качвал при бдж-то, не ми е меродавно мнението. Вътре климатик, раздадоха пакетирани нови чаршафи, културна работа. Мина шафнера да ни провери е-билетчетата, а след него и пича с кетъринга 😉 Храна в билета нямаше, но можеше да си поръчаме. Пиле с къри. Я, по тия ширини и месо ядяли... Бях взел самостоятелната двойка легла до страничния джам, което се оказа добра идея. Във вагона беше карашик - срещу нас двойка японки на златна възраст, до тях тийн кореец, местен, явно от средната класа ( билетите отново бяха в порядъка на 20х цената на място в общите вагони) Явно само аз с моята европейска визия се сторих подходящият кандидат на кетъринга да изкара някоя рупия отгоре, та съзаклятнически се присламчи към мен с офертата - - Сър, имаме бира! По 300 рупии бройката... - Дай една! ( милото бира не пие хич, освен ако не я застрашава жадна смърт, но и тогава би предпочела бяло винце 😉 ) - Ама сър, аз само веднъж ще минавам... - Добре де, дай три! И две пилета с къри! Първо пристигна манджата... Божкее, деЙ пилето?! Значи, да обясня - ако на някой махараджа ( имат си ги все още и живот си живеят ), щото аз махараджа си представям като оня лакомия дебеланко от "Индиана Джоунс - Храмът на обречените" дето лапаше живите змийчета и бръмбари със завиден апетит... Та, ако на тоз махараджа му бяха сготвили гърдичките на цяло ято пътпъдъци, за клетите клиенти на железниците бяха оставили крилцата и бутченцата на горките птички... Абе, по коректно беше да го обявят като къри с аромат на пиле, ама нейсе. Та донесе той "пилето", поне ориз и чапати имаше доволно... аз си чакам амброзията, няма да го гълтам на сухо тоз ориз... Дойде нашия, кърши ръце - Сър, бирата свършила! .... Е*аси късмета, къде ги намерихте тия пияници да ви изкъркат всичката бира! Куца им планировката, куцааа... Върна с треперещи пръсти и хиляди съжаления рупиите, а аз се примирих, че ще я карам на водица. Добре поне, че се сетих да питам и за вторият ми порок - може ли да се пуши нейде в тоя влак... Може бе, що да не може... в тоалетната. Глобата била 500 рупии, направо да съм си я платял предварително на шафнера. Пратих го да преговаря за цената, свали на 250+ дребните дето ми се намираха. Спогодихме се. После се сетих, че и Милена пафка. Е, няма да ходим и двамата заедно я! Когото хванат на негово име ще пишем амнистията от шафнера 😉 Хич не беше лош тоя влак, даже и похърках за ужас на комшиите 🙂 В ранни зори, още по-мръкнало, пристигнахме в Каджурахо. Аз се бях подготвил психически да се разправям с хотела за уговорения трансфер дето щеше да го няма, пак. И сим карта имах! Оказа се, че за карта купена в друг щат трябва да й се активира роуминга за да работи. Все си е една държава, ама го броят за роуминг... Разтоварихме се на Каджурахо джънкшън и смело се втурнахме към тълпата посрещачи. Вече бяхме стари кучета, на цели три дена опит, няма им се плашим 😉 Упссс, изненада! Чакат ни! На мозъкът ми му трябваха 20 секунди да асимилира факта 🙂 Сред тълпата стоеше момък вдигнал високо лист с имената ни разпечатан му от хотела... Дадох му знак, че е за нас ииии... настана екшън! 🙂 По-искрена и щастлива усмивка скоро не бях виждал наоколо! Размаха листа победоносно пред носовете на всички останали и тръгна напред през тълпата продължавайки да го размахва докато останалите се отдръпваха с респект и се отвори път за да минем... Като шпалир ги нареди 🙂 На паркинга някои от другите дето нямаше как да са в час със ситуацията ни се пробваха, ама омагьосания лист вършеше перфектна работа 🙂 🙂 Тоя тип ми харесва! Реших да си го оставим за целия ден! Закара ни до хотела, настанихме се да се освежим и се уговорихме да мине да ни забере към 8:30 да ги мятаме тия храмове... 19 6 1 Връзка към коментар
ЕмиЖор Публикувано: 4 юли, 2019 Сподели Публикувано: 4 юли, 2019 Ееее.... много къси тези разкази...тъкмо се зачете и засмее човек, и то свърши... 2 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 4 юли, 2019 Сподели Публикувано: 4 юли, 2019 Ох, чудно разказваш! Чак мен ме хвана яд за бирата 😄 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 4 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 4 юли, 2019 Каджурахо - Мястото с палмите ( от хинди май беше, или някакъв местен диалект ) Според легендата местните владетели, когато не са били заети с войни със комшулука, основно за роби и наложници, са оползотворявали свободното си време в практическото усъвършенстване на познанията си за Кама Сутра. Като доказателство за това са останали барелефите на храмовите комплекси наоколо... Шоферчето цъфна според уговорката в 8:30 ,ама междувременно бяхме решихме да положим главици на възглавниците след освежаващият душ и още не се бяхме осаферили. Тъкмо си допивахме кафетата... Та се разприказвахме за живота, бизнеса, туристите. Беше началото на април. За тях вторият ден от слабия сезон. Стана ми странно, все едно с нож го режат. Вчера силен, днеска вече слаб... Та беше въодушевен, че си има клиенти 🙂 Даже предложи да ни води у тях, правил страшно пиле с къри, дежавю 🙂 Ама ний тъкмо бяхме го яли вече, а и вечерта хващахме следващия влак, та се разсъхна вечерята... Побъбрихме, допихме кафетата, нарамихме батерии, карти памет, води и хукнахме да се образоваме 😉 Метнахе ги - Голям кръг, Малък кръг... опс, туй беше в Ангкор. Тукашните са групирани на Западна, Източна и Южна група храмове. Подкарахме ги наред 🙂 Вход има само на Западната група. Естествено за бледолики е 15х от билета за местни - 600 рупии/човечЕ Милена задълбочено изучава тактиките на древните 😉 Тук преговаряме 🙂 Казах, че ще я изпитвам... Обсъдихме кой какъв нов мурафет е научил и продължихме с обиколката Пак я прищипаха за снимки. Таз на терасата хартиса горката, маха отчаяно да я изчакат... Изчакаха я 🙂 Последни снимки със желаещите, който сварил, сварил, цирка си заминава... Разгледахме, колкото разгледахме и взехме да се оглеждаме де да хапнем. Поисках препоръка от водачът ни - вкусно, чисто и евтино 🙂 Отговорът бе - Сър, все ще е вкусно, ама избирай - чисто или евтино... Избрахме ... чистото... Заведе ни на ресторанче, собственост на италианец с единствената пещ за пици в близките 250км... Поканихме го с нас, то си ни е традиция. Така можеш да го разпиташ хубаво каквото те интересува като се отпусне. Италианеца ни посрещна с менюто, ама го попарих, че пици мога и ям в Италия 😉 Ние поръчахме индийско, нашия човек - пица! Мечта му било. Как няма да е, като струва повече от надника му... Но го разбирам, сега му се е паднало. Но пък не беше свидлив 🙂 счупи по едно парче от пицата да кусаме... Стана въпрос и за лютото. В тая жега, вика, ако не ядем люто ще сме като флегми. А така мама като ми даде една купа къри с чили на закуска - главата ми избухва, отварят ми се чакрите 🤣 Аз повторих с бирата, и в тая жега ме налегна дрямката та решихме да приключим с обиколките за деня. А и беше ранният следобед, времето отново се опитваше да счупи температурния рекорд. Довършихме с още два храма и се прибрахме на хладно докато стане време за влака за Агра . Отпочинали и готови за приключения. То станало време да хващаме трена, отново... Изпрати ни до гарата и даже ни съпроводи до влака. Предстоеше ни т.1 в must-do листа на Милена... 21 4 Връзка към коментар
ven62 Публикувано: 4 юли, 2019 Сподели Публикувано: 4 юли, 2019 Много хубави снимки! 1 Връзка към коментар
antea Публикувано: 4 юли, 2019 Сподели Публикувано: 4 юли, 2019 страхотно готин разказ се получава, ако наистина навсякъде ви е било такова лежерно и забавно, както звучи, сте едни много приятни пътешественици 👍 1 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 6 юли, 2019 Автор Сподели Публикувано: 6 юли, 2019 Следваше поредната отсечка с Indian railways ... Този път ни кетъринг, ни бира 😞 Свалят гарда... Отново раздадоха запечатаните в хартиени пликове чаршафи, отметнаха ни в списъка и ... поехали 😉 Пристигнахме в Агра в 02:30 посред нощите. Чакаха ни! И нямаше как иначе, бях им подпалил what's up-a по пътя 🙂 Бяха ни пратили най-личният и известен сред тук-тукаджиите в града. Чак по вестниците го били писали 🙂 Закара си ни чиляка в хотела, обсъдихме тарифите му за обиколките из Агра и си стиснахме ръцете с уговорка да ни чака сутринта... В голяма чуденка бях кога да посетим символът на Индия - Тадж Махал... А за милото той беше нещото заради което преглътна своята непоносимост, стигаща до фобия, към абсолютната мизерия с която се славеше Индия ( а както се оказа, леко преувеличена слава )... Та, исках да е щастлива. Нямаше да позволя да се разочарова... Едни казваха сутрин, най-красив е по изгрев, други - по залез, още по красив. Така и така щяхме да сме два дни там, решихме да го видим и по залез, и по изгрев 😉 Междувременно щяхме да си уплътним предиобеда с другите градски забележителности... Агра Форт За билетите да казвам ли? Вдясно от мен са цените за местни... Платих си чинно, тия хора милост нямат... иначе, имат някаква странна политика при плащане с карта - отстъпка 50 рупии... обаче скъпо излиза 😞. Ама за тоя случай по-късно... Сега трябваше да ги оправдаем тия 1200 рупии Добре бе, кажИ ми сега - може ли все на Милена да й се лепят нЕкви индийски каки, а на мен - плъшоци... тъй де катеричоци нЕкви !? Аз за 'кво ви говоря... пак й се лепнаха 😉 На опашка се наредили за нея... за мен - нъцки 🙂 Индийският клас на г-жа Проданова 🙂 Беше много приятно вътре и бихме откарали още, ама имахме програма да изпълняваме та... Следваща цел - мавзолеят Итимад-уд-Даула, наричан още Малкият Тадж Махал. Строен 10-на години преди прочутият си съименник, тук за пръв път са използвали техниката за вграждане/вкопаване на скъпоценни и полускъпоценни камъни в мрамора. Техника използвана впоследствие и при Тадж Махал. И тъй като стана време за поредната доза люто с чапати, решихме да завършим обиколката с градините Мехтаб Баг, от отсрещната страна на реката стрещу Символът на вечната любов... Гледките пътьом- Милена си има сантимент към ученици и не може да спре да се учудва, и радва на уважението което имат към институцията в по-бедните страни... Градините се оказаха ткур капан малко... ама, дойдохме, видяхме, нащракахме се. Имало е някаква опция и за нелегално наемане на лодка по реката, ама опциите като те хванат не ми се понравиха, та се задоволихме с тая гледна точка само... Решихме, че толкоз разглеждане ни стига, ама шофера нямаше как да пропусне да ни пробута и едно посещение на работилница за мрамор. А аз просто питах за сувенири, що ли не си траех... 30 минути ме увещаваха да купя нещо. Все повече се убеждавам, тия хора бъркат индийски с индонезийски рупии... не познават нулите.. За назидание го накарах (шофьора) да обиколи половината квартал щот' бях зърнал магазин за алкохол 😉 Че даже и дойде с мен да правим пазарлък 🙂 Взех си малко бирчоци, че и едно уиски, че нашето привърши... Няма как, трябва и вътрешна дезинфекция освен външната 😉 Тук е момента да споделя за цените в Индия. На всяка стока в магазин има етикет с максималната продажна цена... Е, на тоя импровизиран тезгях нямаше как да пропуснат да сложат по някоя рупия отгоре, ама под зоркия поглед на местния ми водач нямаше как да прекалят. А той, горкият, после ми се обяснява с извинителен тон, че видиш ли ми взели по 170 рупии за бира, вместо 155... ти, ако знаеш по колко ги дават във Варанаси... Та заредих се аз както подобава и се занесохме в хотела да им пробваме ресторантЯ... Културно питах мога ли да си извадя бирата, щото те не предлагаха, помолиха ме да изчакам съседната маса мюсюлмани да тръгнат и после да правя каквото си знам 😉 Което не ми попречи да отида на масата на комшиите ( дето ги чаках да се изметат, та да ми дойде сърце на място ) за да ги разпитам какво е туй дето изглежда и ядът така вкусно 🙂 И менюто оправихме 😉 Между двете снимки храната не е пипната, ама бирата свършила 😉 Жега бе... много жега! Гладнички сме били... и жадни 🙂 🙂 🙂 ... и се занесохме до одаята да си отдъхнем на хладно докато стане време за Тадж и залезът... 16 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега