Вулканите по света

[Tedy]

По идея на @master_of_germs, започвам една много близка до сърцето ми тема за огнените природни феномени, или иначе казано - вулканите. Съвсем скоро разбрах, че във форума си имаме и спец геофизик, който може да разкаже интересна информация за образуването им и каквото друго му е на сърце да сподели. @Adventurer

Преди 4г. си пийвах питието на една сбирка, в компанията на 2ма много любими ми магеланци. Случайно им зададох въпроса от всичко видяно като природни забележителности, какво най-много ги е впечатлило. И двамата отговориха еднакво - огненото лавово езеро на Нирагонго, красавецът на Конго. Аз вече бях обърнала взор към Африка, бях видяла това - онова по света, бях чула тежкото дихание и прословутот дум - дум - дум на Маут Тонгариро в Нова Зеландия,  и моментално се запалих по идеята. Първосигнално ми хрумна да дзакна за какво става въпрос в Етиопия. Дзакнах и така се запалих по огнената стихия, която видях, че това се превърна в най-вълнуващото ми приключение. И реших да го повторя още няколко пъти. 🙂В резултат за 3г. успях да видя лава и изригвания на 5 активни вулкана по света, както и да се разходя около още десетки на 5 континента. Хубаво нещо е статистиката, но по-важна е изпитаната емоция, разтопените подметки на обувки, нетърпимата жега, обгазяването и още стотици малки нещица, които ми останаха като спомени от преживените пътувания.

Ще продължа при първа възможност, а който иска може да се включи с информация и снимки от интересни природни паркове по темата.

 

Най - близкото ми съприкосновение с лава беше вулканът Килауеа, Хаваи. Малко след това той изригна със страшна сила и сега е спокоен, та чак скучен, но някой ден отново ще се прояви. 🙂

[Tedy]

Първият ми осъзнат досег с вулкани беше през 2014г. в Нова Зеландия. Тотално вдъхновен от трилогията "Властелинът на пръстените". Върл фен съм на филма и през целия ми престой в страната, не спирах да разглеждам една интересна книжка, която намирах в почти всеки магазин за сувенири - пътеводител с локациите, където е сниман филмът. Подробен, със снимки и описание на местата, заснетите сцени, всичко. Бях абсолютно очарована, разгръщах страниците и гледах в захлас гори и чукари тилилейски... Вътрешно ме топлеше мисълта, че към финала на пътуването ще се разходя около черните вулканични камъни и ще видя с очите си не какво да е, а самия прототип на Маут Дуум.  Бях твърдо решена да направя 20 километровия трек в Национален парк Тонгариро и да изживея фантазиите си на макс. Речено - сторено. 🙂Дойде денят Х. Прогноза за перфектно време, букнат от хостела шатъл, който да ме отведе на стартовия паркинг и да ме вземе от другия, където свършва трека. Чуден план, който се провали с гръм и трясък в момента, в който с невярващи очи изпратих отпрашващия по пътя си бус. А аз бях в стаята, с нос залепен за стъклото, както се подразбира. 😄 Все пак имах на разположение кола и шофьор, който предпочете на направи трека до половината, а после да се върне за возилото и да ме посрещне на финалната права. Така дори се получи още по-добре, защото не бях вързана с група и можех да следвам собственото си темпо... Което беше доста по-стегнато от обичайното ми бързо придвижване, а причината... Еххххх, драматична за мен. Не носех на гърба си тежкото фотографско обoрудване, а само лека сапунерка на врата. Въздъх... Два дена по-рано бях удавила първия си професионален фотоапарат, залят от прилив. Бях малко тъжна, но вълнението да видя онова думкащо нещо беше толкова голямо, че ме погълна и сравнително рядко се сещах за случката. Та снимах се на черните камъни, сред които Фродо се криеше, минавах от кратер в кратер, дивях се на цветовете, щраках със сапунера, а сърцето ми беше пълно с вихър от емоции. Тежък фен, както вече споменах. 🙂 Съжалявам единствено, че не качих върха. Трябваше, имах време и физически сили, но явно психиката ми поддаде. Все пак беше един щастлив ден, който помня ясно и днес, 5г. по - късно. Особено разтърсващото земята думкане, което се чуваше от активния кратер на Те Маари, предполагам оттам идеята за звуковия ефект и във филма.

Прилагам карта от нета, която показва маршрута през Южния кратер, Червения, Изумруденото езеро, Синьото, Централния кратер и после покрай изпепелената зона на Те Маари, избухнал само година и половина по-рано. Надолу направо летях край хората пълна с адреналин и енергия.

В началото на пътеката и цветовете на изгрева.

Черните вулканични камъни за мен бяха особено вълнуващи като гледка.

Зад мен е Маут Нгаурухое. 😍

Маут Нгаурухое и Южния кратер под него.

Червения кратер

Изумруденото езеро и горе вляво - Синьото. И над тях парите, които идват от активния Те Маари.

 

[Tedy]

Продължавам разходката в Тонгариро, Нова Зеландия...

Много цветове и красиви панорами. По времето, когато бях в парка, кратерът на Те Маари беше доста активен. Постоянно се чуваше как бумка, а парите и облаците прииждаха плътни, и на моменти изцяло заливаха с мъгла пейзажа.

Колко малки сме пред могъществото на природата.

Жълтеникавия цвят на езерото се дължи на сяра.

 

 

Няколко минути блях щастливо пред тази табела. Такъв адреналин!!! 😄

Гледките от другата страна. Пушещи гейзери вдясно.

И по-отблизо поглед към Те Маара.

 

Да не забравя най-важното. Вход за парка няма, както навсякъде в НЗ, извън земите на маорите. 🙂

[krasen_denev]

За вулканите 🌋 нямам какво да напиша и покажа,но ще постна един пътепис на @Valle,който може да обогати и допълни темата.😉

 

 

 

П.П.@Tedy,продължавай....моля!!!

[Tedy]

преди 9 минути , krasen_denev каза:

За вулканите 🌋 нямам какво да напиша и покажа,но ще постна един пътепис на @Valle,който може да обогати и допълни темата.😉

 

 

 

П.П.@Tedy,продължавай....моля!!!

Не бях попадала на пътеписа на Вальо, но е интересен. Хахаха, не е успял да изпревари фотографите, но все пак сам се е справил в тъмното, което е похвално.

И да, той е човекът, който ме запали по вулканите. 🙂

[Аmélie]

Страхотни разкази и снимки, Теди. Обожавам да чета как хората сбъдват мечтите си, макар и да минават през перипетии. Разказите винаги са изпълнени с едно вълнение, че чак и аз го усещам. 

[Tedy]

преди 56 минути , Аmélie каза:

Страхотни разкази и снимки, Теди. Обожавам да чета как хората сбъдват мечтите си, макар и да минават през перипетии. Разказите винаги са изпълнени с едно вълнение, че чак и аз го усещам. 

Моите разкази винаги показват личните ми впечатления и гледна точка. Сухата информация, статистика и цени са лесно достъпни в нета и не виждам смисъл да правя копи/пейст. 

Благодаря. 🙂

[jungfraujoch]

преди 23 часа, Tedy каза:

Моите разкази винаги показват личните ми впечатления и гледна точка

Теди,споделянето на личните впечатления,гледна точка и емоции е нещо много хубаво!Продължавай все така неуморно да следваш мечтите си и да вдъхновяваш!Щастлива съм,че те познавам!❤️🌍🌋

[Oshko]

На 14.07.2019 г. в 22:51, Tedy каза:

Не бях попадала на пътеписа на Вальо, но е интересен. Хахаха, не е успял да изпревари фотографите, но все пак сам се е справил в тъмното, което е похвално.

И да, той е човекът, който ме запали по вулканите. 🙂

И аз съм от запалените от Вальо 🙂

Напиши и за Вануату моля, мисля, че бяхте на Тана. Мен поне, той ме е впечатлил най-много.

[Adventurer]

Перуанския вулкан Убинас е започнал на бълва пепел и газ, обявен е код "оранжев" и последваща евакуация в зона от 15 км, димният стълб е достигнал до 9000 м над вулкана и ветровете са го отнесли към границата с Боливия.

 

 

Satellite view of the ash cloud drifting over Bolivia.

 
 

 

 

 

 

Убинас е исторически най-активният вулкан в Перу с вече около 27 епизода с емисии на газ и пепел от приблизително 8560 г. пр.н.е. насам. Част е от централната вулканска зона на Андите простираща се от Чили до Перу и формирана в резултат на продължително подпъхване (субдукция) на текстонската плоча Наска под Южноамериканска плоча по дължината на Перуанско-Чилийската падина. Представлява стратовулкан с височина 5672 м и връх отрязан от малка калдера с диаметър 1.4 км и дълбочина около 150 м включваща пепелен конус с 500 м широк и 200 м дълбок кратер.     
 

a. Location of the Ubinas volcano on the SRTM-90 DEM (90 m resolution) of South America." NVZ " , " CVZ " , and " SVZ " stand for North Andean Volcanic Zone, Central Andean Volcanic Zone, and South Andean Volcanic Zone, respectively.
b. DEM of Ubinas volcano superimposed on a ASTER image (2002) showing the peculiar location of Ubinas volcano, which straddles a staircase-like morphology between the low-relief high plateau and the steep valley flank of Ubinas.

 

Geologic setting of the present volcanic range in southern Peru, with emphasis on Ubinas volcano. Inset: Central Andean Volcanic Zone with study area (in box)

 

 

A view into the summit crater at Ubinas on 14 April 2017 revealed only sporadic steam emissions.

 

 

PS1: Ако има интерес към такъв тип информация тук, може да си пишем разни любопитни неща от време на време, както може и да напиша нещо и за формирането на вулканите по принцип (мерси за поканата @Tedy) с научно популярен характер с цел именно приличане на интерес...

 

PS2: Вулканите не са ми точно специалност, по-скоро лично-професионален интерес, въпреки че ако можеш да избирам сигурно щяха да бъдат, иначе се занимавам с далеч по прозаични неща като нефт...  

[cck]

Кадърче от онзи със сложното име Eyjafjallajökull (снежната планина на заден план, това отпред е демоверсия):

 

[Tedy]

@Adventurer, на мен ми е интересно, а предполагам и на другите, които следят темата. 🙂

[cck]

Не съм особено вулканичен пътешественик, но в Исландия видях и кратера на Kerid (отдавна поугаснал):

[Tedy]

преди 13 часа, cck каза:

Не съм особено вулканичен пътешественик, но в Исландия видях и кратера на Kerid (отдавна поугаснал):

Исландия е благодатна по темата дестинация. 

[Adventurer]

За вулканите по света

Ексклузивна научно-популярна версия за магеланци в опит да се обяснят страшно много неща по възможно най-кратък начин, без излишна научност и с незначителни съкращения в рамките на до няколкостотин милиона години тук там и с набързо взети на заем до една картинки избирани по симпатичност.

 

 

Тектоника на плочите и вулканизъм

 

Някъде към 19 век в началото на своето развитие модерната геология се затруднявала да обяснява приликите между геоложки характеристики и животинските видове на територии разделени от океани, което довело до любопитни теории за междуконтинентални мостове и паралелна еволюция. Така до публикуването през 1915 г. на "Произход на континентите и океаните" на немския геофизик Алфред Вегенер, бройте го за "Произход на видовете" на Чарлз Дарвин, представящ теорията за "континенталния дрейф", в която Вегенер сръчно напаснал пъзела от всички континенти до един древен супер континент Пангея, който в последствие се разпаднал. И сега да не си помислите, че са го посрещнали с хляб и сол, естествено че не, грабнали са сопите (някои още ги държат) и като всяка революционна теория и тази трябвало да си извоюва мястото под слънцето и да мине през много битки (някои още се водят) до към 1960 г., когато от доразвитите идеи на Вегенер се ражда модерната "тектоника на плочите".

 

 

Според съвременните представи литосферата т.е. най-външната твърдата обвивка на Земята (земната кора + горната най-твърда част на мантията) се състои от седем (или осем) основни (94% от Земята) и множество по-малки плочи, които се плъзгат върху долния по-пластичен слой на мантията (астеносфера), задвижвани от мантийната конвекция. На картинката са дадени границите на основните плочи, както и относителното им придвижване за година в сантиметри.

 

 

И тук стигаме до вулканите, за който младата геология е предполагала, че едва ли са случайно разпръснати по Земята, но до появата на тектонската теория не е могла напълно да си изясни картината. Основната връзка между двете е, че движението на плочите осигурява механизмът, чрез който скалите от мантията се разтопяват, за да генерират магма. Трите основни зони на вулканска активност са:

 

- деструктивните граници (1 и 4) на плочите - там където плочи се сблъскват и едната се подпъхва (субдукция) под другата и се унищожава стара кора. (субдукционни зони)

 

- конструктивни граници (3) - там където плочите се раздалечават (спрединг) и се създава нова кора от достигащата повърхността магма. (срединни океански хребети, континентални рифтове)

 

- горещи точки (2) - бавно издигане на необичайно горещи магмени стълбове от дълбочина в мантията до повърхността, позицията им не зависи от границите на плочите. (hot spots)

 

 

В Тихоокеански огнен пръстен (Ring of Fire) са съсредоточени повечето деструктивните граници (субдукционни зони), както и съответно около 75% от вулканите по света и около 90% от епицентровете на земетресенията. Тази зона е отговорна за повечето от най-силните земетресения и почти всички от най-големите вулкански изригвания на планетата през последните повече от десет хиляди години. Съществуването и е резултат от движението и сблъскването на няколко основни и множество малки литосферните плочи с изключение на зоната на трансформния разлом (плъзгане на плочи една спрямо друго) Сан Андреас намиращ се на границата между Тихоокеанската и Северноамериканската плоча.

 

 

Средноатлантическият хребет e конструктивна граница (спрединг) на дъното на Атлантическия океан (вертикалната начупена линия вдясно на горната карта), разделяща Северноамериканската и Евразийската плоча. Част е от системата на средноокеанските хребети (цялата начупената линия на горната карта) с обща дължината от около 65 000 км обграждаща земното кълбо като шевовете на топка за бейзбол и представляваща най-дългата планинска верига на Земята, като над 90% от нея са под вода на средна дълбочина от около 2 600 м. Младия в геоложко отношение вулкански остров известен като Исландия, чието формиране вероятно е започнало преди около 24 млн. г. е едно от малкото места, където част от веригата може да се види на повърхността. Комбинацията от гореща точка и зона на спрединг отговорна за формирането на острова го превръщат в интересно място, на което се е изляла 1/3 от лавата в световен мащаб за последните 500 г. 

 

 

Хавайската острови пък са типичен представител на вулканизма предизвикан от горещи точки (hot spots), обърнете внимание на възрастта на вулканите и посоката на движение на плочата. Преместването на плочата спрямо горещата точка оставя следа от угаснали и прогресивно по-стари вулкани. 

 

 

Класификации на вулканите

 

Характера на експлозиите на вулканите зависи от няколко основни фактора - състава на магмата, нейната температура и количеството разтворени в нея газове. Изригванията са динамични феномени, особено експлозивните и техния характер може да се променя непрекъснато, въпреки това те могат да бъдат класифицирани в няколко типа кръстени на характерни вулкани, част от тях показани на картинката.

 

 

Вулканите също могат да формират различни постройки: Лавата се излива на земната повърхността при пукнатините вулкани. Щитовидните вулкани са с полегати склонове и спокойни изригвания. Лавовите куполи са хълмообразни и образувани от бавно бликане на вискозна лава. Повечето пепелните вулкани се образуват от единични краткотрайни пирокластични изригвания формиращи стръмни конуси. Стратовулканите(композитни) са високи и стръмни изградени от редуващи се пластове пепел и лава, характерни са с дълги периоди на неактивност и последващи експлозивни изригвания. Калдерите се получават основно при: пропадане на върха на големи стратовулкани след експлозивно изригване (кратерно езеро); пропадане на горната част на щитовиден вулкан при подземно дрениране от магмената камера (Хавайски тип); пропадане на голяма площ след изливане на огромни количества лава и пепел от кръгови пукнатини (супервулканът Йелоустоун). 

 

 

Продукти на вулканските изригвания

 

Няма да се спирам на това, което може да избълва един вулкан под формата на лава, газ и пирокастика, както и свързаните с тях последствията, а само ще спомена някои атрактивни вулкански продукти, които заслужат внимание.

 

Лавовите тунели са може би най-атрактивният тип лавови пещери, образувани са от стичаща се от вулкана лава, чиято повърхност, стени и основа се охлаждат и втвърдяват при директния контакт със студения въздух и земя докато така изолираната вътре лава продължава да се движи дълбаейки тунели, оставащи след оттичането и. Най-дългият лавов тунел известен до момента е Казумура с обща дължина с разклоненията близо 70 км.  На снимката е тунелът Nāhuku също в националния парк на вулканите на Хаваите, който все още е затворен след изригването на Килауеа миналата година.

 

 

Лавовите езера в постоянният им вид са рядко срещано явление и се образуват, когато достатъчно количество лава достигне до кратера, което може да стане по различни начини. Това всъщност беше и причина наскоро да заговорим за вулкани, от лавовото езеро на Нирагонго…

 

 

…до наскоро потвърденото чрез сателитни снимки едва осмо подобно езеро на необитаемия остров Сандърс част от Южните Сандвичеви острови съставен от активния стратовулкан Mount Michael.  

 

 

Завършвам темата отново със стратовулкана Нирагонго, чиято дейност е свързана с Източноафриканския рифт, който е в процес на разделяне на Африканската плоча на Сомалийска и Нубийска.

 

 

[Adventurer]

Най-големите вулкани

 

Както вече споменах, вулканите обикновено са свързани с границите на тектонските плочи, освен тогава, когато не са, а именно над т.н. "горещи точки" (hot spots). Хубав пример за вулкани, създадени от гореща точка са също споменатите в предишния текст Хавайски острови, при които движението на тектонската плоча спрямо горещата точка формира верига от вулкани. Какво би се случило обаче, ако няма подобна тектонска активност?

 

Ще се случи това, че лавата достигаща повърхността ще продължава да "гради" на едно и също място и вместо верига от малки вулкани при всяко изригване, след дълъг период от време ще получим един огромен вулкан. Въпросния гигант се казва Олимп и се намира на Марс, където има и други благоприятстващи фактори като ниската гравитация и високата вулканска активност в миналото.

 

Олимп (Olympus Mons) е щитовиден тип вулкан с височина от около 25 км, което го прави най-високият вулкан в Слънчевата система, диаметър около 624 км обграден от 6 км висок ръб и калдери с обща ширина около 80 км на върха.

 

Mosaic of Olympus Mons, Mars

 

Слизайки на Земята, където формирането на вулкани с такива размери се смята за невъзможно, и гмуркайки се до платото Шатски (Shatsky Rise) на дъното на Тихия океан се натъкваме на странна и все още не добре изучена структура наречена Масивът Таму (Tamu Massif) с височина около 4.5 км и диаметър около 650 км, която въпреки, че при откриването и през 2013г. се предполагаше, че може да е най-големият вулкан на Земята е по-скоро уникален хибрид между срединен океански хребет и щитовиден вулкан, какъвто до този момент не сме срещали. Не случайно от доста години се търкаля една фраза "знаем повече за повърхността на Луната и планетите отколкото за океанското дъно" и то най-вече поради проблема с директното наблюдение независимо от наличните технологии.

 

Bathymetry of Tamu Massif, Shatsky Rise

 

Най-големият вулкан на Земята си остава Мауна Лоа, който е един от петте вулкана формиращи Хавайските острови в Тихия океан. Върхът на "Дългата планина"  се издига на около 17 км от най-ниската и точка, като от тях само 4 км виждаме над водата, други 5 км са под нея до морското дъно, а останалите 8 км са напълно невидими и са "огънали" земната кора под формата на обърната планина. Дължина на видимата част е около 120 км с близо 40 документирани изригвания откакто островът е бил посетен за пръв път от "западняци" в началото на 19 век, въпреки че местните са ги наблюдавали от векове.

 

Bathymetry and elevation of Mauna Loa, Hawaiian Islands

 

Ако се опитаме да направим едно леко сравнение, което само да щрихира разликата в мащаба между най-високите планини на Марс (Олимп), на Земята (Еверест) и Венера (Максуел), и на Луната и Меркурий трябва да отчетем факта, че процесите формиращи планини могат да бъдат от различен характер. Релефът на повърхността на Луната и Меркурий е силно повлиян от сблъсъците с космически тела преди милиарди години, а "изтласканият" материал е създал големите планини, много от кратерите са запазени поради липсата на атмосфера и скорошни геоложки процеси, за разлика от Земята, където подобни "следи" бързо се заличават. Докато на Марс повечето големи планини са формирани от повтарящи се изригвания на лава на едни и същи места, на Земята и Венера те са в резултат на компресия и издигане. Конкретно на Земята компресионните движения създали Хималаите, Апалачите, Урал, и Алпите са породени от сблъскваме на континентални плочи.   

 

 

Най-мощните изригвания

 

Събитията разиграли се през 1815 г. на връх Тамбора, остров Сумбава, Индонезия са най-мощното регистрирано вулканско изригване в съвременната ни история. Пепелта от изригването в атмосферата отразявала част от слънчевите лъчи, понижила глобалните температури и превърнала 1816 в "годината без лято" най-вече за Северна Америка и Европа с всичките възможни катастрофални последици и явления невиждани от последния Ледников период. Допълнителните фактори утежнили предварително ситуацията в годината известна в САЩ още като "Eighteen Hundred and Froze To Death" са свързани с активността на Слънцето (Dalton minimum) и промените в неговата позиция спрямо центъра на Слънчевата система в резултат на гравитационното привличане на планетите.

 

Mount Tambora before (4.3 км) and after (2.85 км) eruption

 

Характерното съотношение на червеното и зеленото в красивите залезите увековечени в картините на Джоузеф Търнър (Joseph M. W. Turner) от този период всъщност отразявали количеството на аерозолите в атмосферата след изригването.

 

Chichester Canal, painted by J.M.W. Turner around 1827-31

 

Драматичните времена намерили своето отражение и в литературната, като именно в този тъмен период се родили образите на "Франкенщайн" и "Вампирът" около Женевското езеро, което било предпочитано място за почивка от британските поети. Точно там "безконечния дъжд" и "онова мокро, нерадо лято" събрало Мери Годуин, бъдещият и съпруг Пърси Шели и Лорд Байрон в една вила и историите за духове, които си разказали по-късно накарали Мери Шели да напише едноименното си произведение, а приказките на Байрон насърчили неговия доктор и също участник в срещата Джон Полидори да даде началото на вампирсия жанр, самият Байрон обрисува ситуацията в поемата "Мрак".   

 

"I had a dream, which was not all a dream.

The bright sun was extinguish'd, and the stars

Did wander darkling in the eternal space,

Rayless, and pathless, and the icy earth

Swung blind and blackening in the moonless air."

 

Caldera of Mount Tambora formed after the eruption of 1815

 

Тука ще направя едно не съвсем малко отклонение и ще спомена Майон, който е активен вулкан намиращ се на остров Лусон във Филипините с височина близо 2,5 km и заради формата си на почти перфектен конус представлява "архетипа" на симетричния стратовулкан. Според местната легенда е кръстен на легендарната принцеса Дараганг Магайон (буквално Красивата девойка), част е от Албайския биосферен резерват на ЮНЕСКО. Класически стратовулкан има малък централен кратер, част е от Тихоокеанския огнен пръстен (ring of fire), образуван чрез слоеве от потоци лава и пирокластични вълни от минали изригвания и ерозия.

 

Mayon, Philippines

 

Изригвал е близо 50 пъти за последните 500 години, като най-разрушителното е от 1814 г., за което се смята, че също е допринесло за натрупването на пепел в атмосферата и "годината без лято".  По традиция от незапомнени времена, при всяко разрушително събитие бива увековечена някоя и друга оцеляла църква,  в случая част от сградата на францисканстата Cagsawa се запазва след изригването от 1814 г., а оцелялата и след други бедствия камбанария е туристическа атракция и до днес.

 

Cagsawa Ruins after the eruption of 1914 and the Bell Tower remains of today. 

 

Определянето на най-мощното вулканско изригване въобще е свързано, разбира се, със "следите", които сме намерили и частта от пъзела, която сме успели да сглобен за събития случили в този случай наистина много много отдавна. Калдерата Ла Гарита в Сан Хуан, Колорадо се образува в резултат на това, което на този етап поне смятаме за най-мощното супервулканско изригване в историята на Земята случило се преди приблизително 27 милиона години. Колапсът направил огромна "дупка" в земята с размери 35 x 75 км, по-голямата част от Колорадо била опустошена и покрита с пепел, а количеството изригнала магма можело да "потопи" целия щат на Калифорния на дълбочина от 12 м. Дебелите слоеве вулканична пепел постепенно се превърнали в скали и след много дълъг период ерозията изваяла днешните впечатляващи формации Fish Canyon Tuff.

 

The Fish Canyon Tuff ignimbrite, Colorado

 

Ла гарита е също и най-мощното събитие от времето на образуването на кратера Чиксулуб на полуостров Юкатан в Мексиканския залив от падането на астероид преди около 66 милиона години и за който са смята, че е оказал една или друга роля върху живота на Земята и в частност съдбата на симпатичните иначе, поне до колкото можем да си ги представим, динозаври.

[Diana Doncheva]

А за първи вулкан в темата ще предложа най-високия активен вулкан в Европа - Етна на о.Сицилия. Височина 3329 м.