дневник Персийската приказка в Иран

[Роси 777]

... и оставяме избора да направи нашия приятел ..... нееее, не защото нищо не сме разбрали от менюто, а просто от уважение оставяме на него. Той поръчва фреш от манго и банан и кима с глава въпросително дали одобряваме избора му.
Успокояваме го - перфектен избор... и ние на това се бяхме спрели първоначално като прочетохме менюто ама..... 😂

Собственика ги носи и моли за селфи с нас и обяснява че ще го качва в инстаграм. Чакай бе човек станала е няква грешка ние не сме Анджелина Джоли и Брат Пит недей ни засрамва моля ти се 😂🤣

Иска да си напишем имената под снимката и вече сме изтипосани у ирански инстаграм.
Чакай, че се отплеснах и забравих да кажа за "витаминозната бомба" както я нарече Хюсеин ....значи няма такава напитка. Беден ми е речника .... невероятно като вкус, отгоре са поръсили орехи, шамфъстък и някакъв мед.

[Роси 777]

Сервират го със сламка и лъжичка. Страхотен ...направо да си оближеш пръс....сламката и лъжичката
След "бомбата" все пак минаваме през дома му за да ни даде една хартиена карта на английски за Иран (за която го бяхме помолили още от България) да си имаме за всеки случай и да си оправим "сметките" като цяло.
Ако сме си мислили, че ще стигнем до дома му и ще ни остави да стоим в колата докато донесе картата......жестоко сме се заблуждавали. Това няма как да се случи.....няма мърдане...слизайте и това е 😀

   Влизаме вътре, запознава ни с майка си, баща си, брат си и тъй като ние упорито продължаваме да отказваме гостито се разминаваме с по един чай докато се разплатим.
Питаме какво дължим за всичко, което направи за нас днес и отговора беше ами .....за всичко 20Е...... не можах да скрия реакцията си която издаваше примерно - ".....само това ли....." Плащаме с малка горница която той пък упорито отказва да приеме и се качваме отново в колата за да ни върне до застрахователния офис да си приберем кемпито.
По пътя се майтапя дали помни къде сме зарязали "добичето", защото аз идея си нямам къде е то и къде сме ние. Не пропускам да се пошегувам с това дали все още е там, където го оставихме и дали е цял. Обяснява ни , че няма за какво да се тревожим в Иран било "абсолютли сейфти" както се изрази той.

   Стигаме до офиса...кемпи си е цял целиничък, взимаме си довиждане ,даваме му подаръците които му бяхме приготвили от България , а той не пропуска да каже, че на връщане ако имаме време да не пропуснем да му се обадим. Разбира се правим една снимка за спомен и "кой от къде е"

Май мааалко по прекалихме с подробностите, но смятаме ,че това са "важни" неща, които е хубаво да се опишат по-обстойно.

[stebal]

Не, Роси, изобщо не си прекалила. Супер интересно ми е приключението Ви и чакам с нетърпение продължението. Вярвам не само аз....

[antea]

моята "информираност" за Иран е спряла до събитията от края на 70-те и ерата на аятолясите, така че ми е супер интересно да следя как сте усетили страната, и ще се радвам да го опишете максимално подробно 🙂

[patilana]

Моля, продължавай да прекаляваш ! 

Като начало, може ли да споделиш как да се свържем с Хюсеин? 

[Kalina Ivanova]

Чудесно разказваш и увлекатлено, и фактологично...водя си записки✍️

Очаквам продължението ти с нетърпение.

[Роси 777]

преди 2 часа, patilana каза:

Моля, продължавай да прекаляваш ! 

Като начало, може ли да споделиш как да се свържем с Хюсеин? 

На 4.08.2019 г. в 14:03, Роси 777 каза:

 

 

Продължавам с моята подготовка : Имаме координати на иранец , който е популярен с помощта си сред хората, които ще влизат през сухопътна граница в Иран.  Момчето предлага всякаква помощ.

 

Facebook: Hossein Sheykhlou  има и страница  Hossein's Guest House

 

Уебсайт: www.overlandtoiran.com

 

Ние също смятаме да се възползваме от помощта му за преминаване на границата / времето ми е ценно и предпочитам да го прекарвам в разглеждане, а не в стоене на границата и да се чудим как да се оправяме с бумащината там, нито фарси говорим,  нито английския ни е силната страна  /,  правилно да ни попълнят карнета с необходимите печати / после да можем да си вземем депозита, който сме оставили в СБА/, да ни помогне да си купим карти с интернет и да си обменим парички.

 

Вече от  1-2 месеца  си комуникираме с него по фейса, задаваме си нашите въпроси той ни отговаря , като за пари изобщо не говорим . Знам, че услугите му се заплащат и 2015 г са били около 40 лева, сега и 100 лв да са станали предпочитаме да ги дадем, за да ми е спокойно. Момчето е механик има сервиз за мотори , но имал контакти на сервизи в цял Иран.  Дано да не чува дявола  и да не ни се налага да прибягваме  и до тези услуги.😀

 

 

 

 

 

[patilana]

Извинявай , не съм обърнала внимание. 

[Роси 777]

Мятаме се на коня и потегляме.

Минаваме по дигата на соленото езеро до Урумия и тъй като вече стана кофе тайм дърпаме ръчната на паркинг на самата дига и си пускаме по едно кафе. До нас има спрели няколко ирански коли и гледаме как хората вадят от багажника си едно персийско килимче около 2х2 метра, възглавнички, газов котлон и чайник и след малко ги гледаш как блажено си сърбат чай поседнали ..... излегнали ....
Ние допиваме кафетата и продължаваме.

На края на дигата следва плащанка , таксата е 55 000 риала , което и идея си нямаме в момента колко наши парички е, но пък не ни и интересува ....нали сме милионери - кво ни пука 😂  Плащаме като араби и продължаваме.

Извън градовете движението си е съвсем нормално, но с навлизането в Табриз нещата придобиват оня "серт" характер , Роси е захапала колана и ще счупи от стискане дръжката на вратата.🤣🤣

[Роси 777]

Движим се по околовръстното на града и установяваме, че хаоса всъщност си е един вид "контролиран" хаос, защото не е точно както изглежда на пръв поглед, че нямат правила за движение. Има едно единствено правило и то е: предния прави каквото си поиска... ама на истина каквото му скимне, а задния го пази и това е 😂

Можеш примерно от най-дясна лента на кръстовище да направиш обратен завой на ляво минавайки през три ленти и сечейки пътя на 5 коли и… няма никакъв проблем, нито свирят клаксони, нито се нервират, изчакват си те и готово. По едно време се усещаме, че много малка част от шофьорите дават мигачи. Шарят по шосето както си искат, без да дават сигнализация.Не вярвам да са им изгорели крушките на всички и единственото логично обяснение което ми хрумва за тоя масов "феномен" е, че може би…  религията не им позволява (шегувам се разбира се).

Задали сме координати N 38°08'17.3" E 46°29'19.0" след селцето Khaje, но те по-скоро са нещо като ориентир от колкото точно и конкретно място за паркиране.

[Роси 777]

Обяснявам това защото самите шарени планини не са само една купчина на конкретно място и с наближаването им си харесваме едно местенце и спираме на него преди да сме достигнали крайната точка според гарминката. С две думи избора е голям... където ти е кеф.
Кратка фотосесия … с кемпера... без кемпера...  лека разходка насам... натам.

Сами сме... и решавам, че ако се "скрия" зад кемпера от погледите на преминаващите коли по шосето бихме могли да "поразходим" дрончо на бързо.
Речено - сторено, изхабяваме на бързо една батерия и го прибираме отново в скривалището му 😂
Получи се супер, че успяхме да хванем залеза, защото тогава планините са много готино огрени от залязващото слънце.
То вече се скри така, че "мисията" ни тук е изпълнена, вкарваме координати N 38°01'32.3" E 46°22'10.5" на паркинг до парк "EL-GÖLÜ PARK" , който е в покрайнините на Табриз и се отправяме към него, там ще нощуваме.

Пристигаме,  вечеря, баня...маня и по леглата.

[neuromancer]

преди 26 минути , Роси 777 каза:

Речено - сторено, изхабяваме на бързо една батерия и го прибираме отново в скривалището му 😂
Получи се супер, че успяхме да хванем залеза, защото тогава планините са много готино огрени от залязващото слънце.

а снимчица може ли, плииз? 😀

[Роси 777]

преди 10 часа, neuromancer каза:

а снимчица може ли, плииз? 😀

За съжаление по-принцип снимки с дрона не правим, предимно видео, което използваме за сглобяване на клипчета, също така и от Gopro , за да запечатаме спомените си. Клипчето в което има от Rainbow mountains е готово, но в него има и от други природни  забележителности на Иран. Мислех да ви го сложа по-нататък , но нищо гледайте го сега, после ще разказваме за другите места.   

 

[Роси 777]

На сутринта пием кафе и ще се изстрелваме към Qom. Преди това обаче се сещам , че пропуснах да спомена нещо важно от разговора ни с Хюсеин вчера.

Та докато му разказвахме за плановете ни да посетим островите Ормуз и Кешим, които се намират в началото на Персийския залив той каза, че надолу от Шираз (на юг) може би дизела ще е проблем. Попитахме го дали ще можем да напълним нафта в пластмасова бутилка (10л) от вода, на което той с широка усмивка казва ...."разбира се....тук е Иран , няма проблеми".Още преди да тръгнем знаехме, че зареждането на гориво не е както при нас под път и над път, и затова в багажника се търкалят няколко празни шишета от вода... за всеки случай и май ще им дойде реда да влязат в употреба.

Другото което забелязваме до като пием кафето е, че нямаме интернеееет.... Ако през деня не се появи ще трябва да търсим помощ като стигнем Qom. Така… готови сме с кафетата и е време да си бием камшика , че път ни чака.До там са около 750км. и деня ни ще премине основно в каране. Задаваме координати N 34°39'41.4" E 50°53'53.5" на паркинг в града и газ.

 

Качваме се на магистралата и не след дълго започват "плащанките", а на някой от "тол-ловете" дори не ни взимат парите, то са някакви стотинки но... Широка усмивка..... "welcome to Iran" и пускат "free"
Пътя върви през шарените планини и гледките навън са страхотни....като от друга планета. Караме си, кефим се на пейзажите навън и неусетно сме преполовили деня както и горивото в резервоара, май е време да зареждаме.

 

Първата бензиностанция покрай която минаваме няма колонки за нафта и подминаваме. В Иран дизеловите колонки са жълти на цвят и са отделно от бензиновите така, че липсата им се забелязва още от пътя.
Минаваме още може би около 150км докато зърнем жълтите колонки и се нареждаме на една такава. Слизам и обяснявам на момчето, че нямаме карта за зареждане, а то кима с глава, бърка в джоба и вади неговата. Но проблем ми вика и допълваме резервоара, след което набирам смелост и вадя едно шише и с жестове и ръкомахане давам да се разбере, че искам да напълним и 2 такива. Младежа усмихнат и лееееко зачуден маха с ръка като да казва " давай ги тука". Пълним и тях и ги прибирам в багажника за дълбоооока резерва. Плащаме някакви хиляди ирански риала, които отново си нямаме идея колко точно са обърнати в левове... ама това ли е най-важното
Не отдаваме голямо значение колко точно струва нафтата, защото предварително знаем, че е стотинки. Мятам се на коня и продължаваме по план.

Чакай до като пътуваме да кажем 2-3 думи за Qom:
Това е най-свещения град за шиитските мюсюлмани. В него се намира светилището на Фатима Масуме, която е била сестра на Имам Реза много почитан от персийците /осмият имам на дванайсетте шиити /
Това е огромен комплекс с обща площ 38 000 кв. м, целия е покрит с бял мрамор , има 3 малки двора, 3 големи молитвени зали и погребална камера. Всяка година хиляди шиитски мюсюлмани пътуват до Qom, за да почетат Фатима Масуме и да я помолят за благословия. Някои поклонници остават там с часове и дни, за да се молят в джамията и да обикалят гробницата и.
В късния следобяд  сме на набелязания паркинг...

[Роси 777]

… тъй като интернета ни все още го няма първо ще потърсим офис на Ирансел, а Фатима.....Фатима...тя няма да избяга.

Заключваме кемпи и поемаме към центъра. Минаваме покрай малко ресторантче и сервитьора (младо момче) ни заприказва на английски. Разменяме няколко изречения от типа : от къде сте...къде отивате...харесва ли ви Иран. Възползваме се от момента и го питаме за офис на мобилния оператор. За наш късмет се оказва на няма и 5мин. Като момчето дойде с нас почти до половината път за да ни упъти загърбвайки неговата си работа.

В офиса ни обясняват, че картата е блокирана... не ме питайте защо... така и не разбрах, но ни успокояват,  че всичко ще е ОК. Искат паспорта ми и попълват някакъв формуляр, който разписвам и ми взимат пръстови отпечатъци....стига бе ....чак пък отпечатъци 🤣

Другия служител в офиса явно прави същата процедура с един иранец, защото и на него му свалиха отпечатъци, явно така си трябва. Привършваме с бумащината и ни обясняват, че картата ще е активна в рамките на 24 часа.

Сега като знаете нивото на нашия английски сигурно си мислите: как точно сме се разбрали с момчето в офиса. Ами труднооооо..... 🤣това в кръга на шегата, а иначе да е жив и здрав гугъл преводача. Искаме паролата на рутера им и от там аз пиша на телефона момчето чете, после той пише на компютъра си - аз чета и така.

Мисията ни тук е изпълнена и идва ред на светилището на Фатима. До като вървим към него забелязваме, че доста жени забулени от глава до пети в черно отиват на там. На входа ни спират и поясняват, че имат религиозен празник и туристи не се допускат. Утре след 07ч. можем да дойдем и да влезем.

Еми какво да се прави искаше ни се да го видим вечер, защото е осветено много красиво, нооо.....ще се задоволим и с дневно посещение… няма как.

На сутринта Роси се барва в тоалет "решен изцяло в черно" и след кафето се отправяме към светилището.

На входа ни обясняват, че трябва да изчакаме да ни поеме местен гид "придружител", защото не може туристи да влизат самостоятелно. До като чакаме на Роси и дават да се наметне с "чадър" въпреки черния тоалет. Това представлява нещо като наметало с качулка което покрива главата и цялото тяло на жената.
След няколко минути при нас идва един човек приличащ на... може би на вълшебник от приказка или нещо такова. С бяла брада, наметало и тюрбан на главата и казва, че ще е нашия гид и моли да го последваме. Обяснява , че така облечени могат да бъдат само учители по исляма, какъвто бил той ...един вид нещо като униформа

Въпреки знака на входа,че снимането е забранено, нашия придружител с усмивка казва, че ако желаем може да снимаме.
Може би виждайки , че мъкнем апарат, телефон закрепен на селфи стик и гопро- то го накара да ни съжали.

[Роси 777]

Разхождайки се ни разказва за историята на това място и пояснява, че едната му част е на 5000г, а другата на 6000г. в началото не е било така декорирано, а е направено в последствие от дарени пари.
Обяснява ни, че молитвените зали не може да влезем защото там е само за мюсюлмани.

Много впечатляващо място... усеща се някакво спокойствие... трудно за обяснение.
Разходката завършва там от където започна, разделяме се с нашия "вълшебник", след което оставяме чадъра на входа.

Правим малка разходка на около и се връщаме на паркинга където кемпи си седи и ни чака на припек. Задаваме на гарминката нови координати
N 33°56'50.2" E 51°22'20.5" на паркинг в Кашан, който е на 100-тина километра и казваме довиждане на Qom.

[Роси 777]

За да се оправяме по-лесно още от България си свалих на гугълмапса офлайн карти на Иран, като си набелязах всички забележителности, които ще посещаваме. И така, като погледна в телефона, виждам къде сме в момента и на къде да вървим .  

Пристигаме на набелязания паркинг, който се намира в покрайнините на града. Платен е 40000 риала за 24 часа, има и чешми с вода.  

Хващаме такси, което да ни отведе до старата част на Кашан, където са и забележителностите.
Всичко което искаме да посетим е на пешеходно разстояние. Мятаме се в първото такси, а шофьора му се оказва доста начетен иранец и владеещ много добър английски. То аз пък с моя от къде разбрах, че английския му е добър ама поне така изглеждаше.
Няма таксиметров апарат, карат си го по старомодния начин, може би по километраж или пък "на око".
Плащаме си 100 000-те риала, които поиска и слизаме.
Купуваме си комбиниран билет 480 000 риала на човек, който включва входове за "Sultan Amir Ahmad Bathhouse", "Tabatabaei natanzi Historical House" и "Abbasian Historical House" и запопваме обиколката от банята на Султан Амир.

[Роси 777]

Задължителна разходка и по покрива и ...

Сядаме на по чай в традиционния ресторант, който е "залепен" до "Abbasian Historical House"

След което следва Централната джамия на Кашан - "Aqa Bozorg"

[Роси 777]

Минаваме през базара на града, който датира от края на 12-ти век.

Тук се намира "Aminoddoleh Caravansaray" ...

...и няма как да не "ударим" по един чай в най-малката чайна.

 

[Роси 777]

Времето напредва и вече са минали 20-тина часа от както обещаха, че ще отблокират картата, а интернета ни все още го няма. Верно че има още 4 часа до като станат точно 24, ама няма да чакат последната минута я.
Явно ще се наложи да ги тормозим пак ( тия от Ирансел). Питаме случаен минувач да ни упъти, а той вместо да каже нещо от сорта "втората пряка в ляво" идва с нас до самата врата на офиса. Сега... вярно, че нямаше и 3мин. вървене, ама самия жест, че  човека се върна от пътя си, за да ни покаже мястото. Благодарим му, влизаме в офиса и се започва пак вчерашната песен на нов глас.
......Оня ден купихме карта, но вчера интернета спряяяя... ходихме до офис в Qom .... дрън... дрън... обяснявам се аз с моя зашеметяващ английски. Младото момиче зад бюрото ме изслуша старателно (кой знае колко от това което казах схвана, а и не се знае аз какво точно съм казал де) и поиска паспорта ми. Чука нещо на компютъра си, попълва формуляр може би като вчерашния... подписвам го.
Не минаваме и без пръстовите отпечатъци, след което взима документа и излиза от офиса.
Връща се след малко и ми казва, че най късно до 00:00 картата ще е активна. Всъщност казва не е точната дума, защото девойчето го написа на гугъл преводача и ми обърна монитора да си го прочета... направо на български
Ееееми... остава само да чакаме
Излизаме на улицата и махаме на първото такси, което минава. Човека спира и въпреки,, че вътре има две "каки" ни подканя да се качваме и ние... ами добре.
По път оставяме двете момичета по отделно на различни места след което идва и нашия ред. Плащаме му колкото поиска или поне ние така си мислим
Казвам това, защото той не знае английски и си иска парите на фарси, от който ние и бъкел не разбираме. Подавам му телефона да ми изпише сумата на клавиатурата, а той не познава нашите( арабски) числа. Показва ми неговата клавиатура... на фарси е и не вдявам нищо. Явно така няма да стане и вадим една шепа техни пари да си дръпне колкото е нужно.
Дръпва си внимателно едно 100 000 и кима,че е ОК.
Слизаме и точно отсреща на улицата виждаме малка фурна, от която се носи такъв аромат на току-що изпечен хляб, че хич да не си гладен да ти се прияде. Взимаме си два хляба...то всъщност "хляб" не е точната дума защото изобщо не изглежда, като нашия хляб, а по скоро нещо като много тънка питка.
До като пазаруваме иранския телефон "избибитква" и получава СМС, то добре ама са ни го пратили на фарси и тъй като и идея си нямаме какво пише моля случаен младеж да го погледне. Момчето го прочита и казва, че всичко било ОК.
Какво му е ОК... нямаме интернет от вчера се майтапя аз на чист български. Сещаме се да рестартираме телефона и воала.....пак сме онлайн. Благодарим му и се прибираме при кемпи.
Хапваме до като е топъл хляба и отлепяме. Ще караме още 20км до паркинг N 34°04'05.4" E 51°28'44.5" в Aran va Bidgol, където пък се намира светилището Mohammed Helal Shrine светилище, което принадлежи на потомците на пророка Мохамед.
Докато си провираме път през градчето се стъмнява.
Тия хора освен, че правят каквото си поискат на пътя ами има и индивиди дето и фаровете си не включват. Спокойно бе хора ... няма да се изтъркат... пускайте си ги няма страшно... не боли изобщо. Това ми се струва граничи с безразсъдство... как да те пазя, като аз изобщо не те виждам бе човече... луда работа
Минавайки покрай самото светилище виждаме удобно място и се паркираме преди да сме стигнали "крайната точка".
Нарамваме апарати... камерката и прекосяваме улицата, а влизайки в двора направо ни падат шапките и забрадките от гледката.

Лелеееее.....това е като от приказките на Шехерезада.... страхотия.
Разхождаме се отвън след което събуваме обувките си и влизаме вътре. Както във всички храмове в Иран и тук има женска и мъжка част.
На влизане един мъж ни заговаря, казва че когато сме с местен можем да влезем и двамата в мъжката част и ни придружава вътре.

Още отвън от входа на самото светилище направо си глътнахме граматика, а вътре изобщо е не по-малко впечатляващо.
Нашия "домакин" видимо доволен от това , че ни взе акъла с тия красоти не спираше да обяснява кое как ,но за съжаление неговия английски е по-зле и от нашия и само кимаме за "да" без да разберем какво се опитва да ни каже.
Каквото и да кажа няма да е достатъчно за да се опише цялата красота.
Уникално е, не намирам думи да опиша енергията, която се носи из въздуха. Благодарности на иранците, че ни допуснаха до това толкова свещено за тях място.

Взимаме си довиждане с "домакина" правим последни снимки и се връщаме при кемпи.
Тук където сме паркирали не става за нощувка, затова решаваме да се преместим по в края на селцето и да се паркираме в някоя по спокойна уличка. Не се налага да обикаляме много виждаме "уж" подходяща за целта тиха уличка.
Наместили сме се на предните седалки докато преглеждаме кой…  къде из интернета и да си лягаме, че сме уморени до отворения ми прозорец застава мъж и започва къде на фарси ... къде на английски да обяснява, че това отсреща е неговата къща и ,че ако имаме нужда от баня... тоалетна... храна... ще се радва да сме му гости.
Благодарим му и обясняваме, че си имаме всичко и тук сме си ОК. Той поглежда с недоверие и пак настоява да сме му гости.
Каним го у нас за да се убеди, че наистина си имаме всичко и сме си ОК тук "на улицата", както той сам се изрази. Опитваме се да му обясним, че сме изморени и ще си лягаме да си почиваме.
Човека кима с глава, излиза и ни пожелава лека нощ. Прави няколко крачки обръща се и казва: ...ако все пак... се нуждаете от нещо аз съм отсреща и ще се обадите нали....
Няма проблем, ако имаме нужда ще се обадим, пожелаваме си още веднъж лека нощ и лепим щорите.

[Роси 777]

 

 

[MayaS]

On 11/4/2019 at 8:39 AM, Роси 777 said:

На входа ни обясняват, че трябва да изчакаме да ни поеме местен гид "придружител", защото не може туристи да влизат самостоятелно. До като чакаме на Роси и дават да се наметне с "чадър" въпреки черния тоалет. Това представлява нещо като наметало с качулка което покрива главата и цялото тяло на жената.
След няколко минути при нас идва един човек приличащ на... може би на вълшебник от приказка или нещо такова. С бяла брада, наметало и тюрбан на главата и казва, че ще е нашия гид и моли да го последваме. Обяснява , че така облечени могат да бъдат само учители по исляма, какъвто бил той ...един вид нещо като униформа

 

Еййй туй беше и няшия придружител. 😂 аз си мисля че не са само придружители ами и агент. Кой знае. 🙂 

[MayaS]

Страхотно, както се казва още не сте се върнали и успявяш да разкажеш, а аз още се мотам. Благодаря че ме върно отново в тази прекрасна страна. 

[Kalina Ivanova]

Благодаря за възможността да надникнем през вашето усещане за Иран.

Гледам натам и за мен лично това е безценно.

Чета и виждам, колко сте се наслаждавали на пътуването, личи си емоцията, която сте преживяли, а това че я споделяте....отново Благодаря!

 

[Роси 777]

На 8.11.2019 г. в 12:44, MayaS каза:

Страхотно, както се казва още не сте се върнали и успявяш да разкажеш, а аз още се мотам. Благодаря че ме върно отново в тази прекрасна страна. 

Тук намерих много информация, за да съставя моя план и обещах, че като се върнем ще разкажа как видяхме ние Иран.  Пишем лека-полека докато още са ни пресни емоциите 😉 

А предполагам, че не само на мен, но и на други ще им е интересно да четат и за вашите преживявания.