дневник Персийската приказка в Иран

[Роси 777]

На сутринта пием кафe и сритваме кемпи. Плана ни продължава към пустинята Маранджаб, планирано е отсядане в камп Ahmad Eco-Camp и от там да си организираме тур. Тишината, солените езера и вълшебното нощно небе били атракцията на тази пустиня. След 3-4 км стигаме до бариера.

Пътя Maranjab Road  е платен 500 000 риала, сканират ни паспортите, като човека ни предупреждава, че пътя е без покритие. Тръгваме лека-полека, и само след километър пътя става ужасен, в кемпера започват да подскачат и дрънкат чашки и чинийки.

Гледките настрани не са от най-хубавите и започваме да се чудим има ли смисъл да си губим времето тук. Подминахме кампа и решихме да покараме още малко, покрай нас профучават само камиони натоварени със сол и дигат яка пушилка. След 15 км. каране и загубен час спираме и решаваме да пуснем дрона и да видим какво има напред. Ами и от горе и един… два км напред , нищо не ни впечатли и семейния съвет реши  ПУСТИНЯТА МАРАНДЖАБ Е ГОЛЯМА ГРЕДА.  Обръщаме кемпи и следва 1 час пъплене и дрънкане до бариерата.

Продължаваме по плана си към  Вadroud, където се намира светилището "Imamzadeh Agha Ali Abbas" един от потомци на пророка Мохамед, но след снощната "страхотия" това някак си ... "бледнее".

[Роси 777]

Малко преди да пристигнем Abianeh има бариера, на която плащаме такса за вход по 100 000 риала на човек. И малко след това се паркираме в "червеното" селце N 33°35'14.7 E 51°35'21.7"E,  за което трябва да се отбележи, че всъщност е архитектурен резерват и е на 15века уаууу......на цели 15 векаааа.....
Сградите му са изградени от червени кирпичени тухли и са измазани с червена глина.

Правим една разходчица из лабиринта от вековни улички и сядаме в традиционно заведение да се разхладим и освежим.

Лелка с типичната за този район забрадка на рози ни приготвя по един сироп от каквооооо... от розииии... да подчертая - домашен е и мноооого… много вкусен.

След "розите" още малко по вековния лабиринт...

.....и обратно при кемпи.
Следващата точка е Исфахан, който се намира на около 180км от тук. Вкарваме координати N 32°36'01.5" E 51°39'06.0" на паркинг в парка "Soffeh Mountain Park" и си бием камшика.

[Роси 777]

В резервоара ни вече се "отвори място" и затова докато караме се оглеждаме за жълти колонки. На 2-3 бензиностанции няма, но на следваща се виждат камиони да зареждат и ние моментално се паркираме на една колонка.
Още със слизането и се одзовавам стъпил в айде да не казвам до кокалчетата в нафта, ама порядъчно пропито и на места дори има малки локви от дизел. Ееееее... отидоха сандалите, няма качване после в кемпера с тях тц...тц...
Така или иначе вече слязох и се изцапах ще е добре и "работа" да свършим
Тук служителя няма карта и се налага да питам шофьорите на камионите дали някой ще "услужи" с неговата. Единият ми прави знак, че ще "помогне" и казва да го изчакам до кемпера,  докато напълни неговия резервоар.
Питам бензинджията дали мога да заредя в шише от вода ама явно момчето не схвана и се наложи да му покажа една бутилка от багажника, при което то поклати отрицателно глава и категорично каза "НО".
Опаааа....уж нямало проблем според Хюсеин ама явно, не е точно така. Нищо на следващото зареждане пак ще пробваме.
Идва шофьора на камиона, буха пистолета в резервоара закопчава го, и с питаш поглед , казва "Фул...???"
Йеееес.....фулл......отговарям аз и двамата се цъклим като първи кипри
Кой обаче да ми каже, че разбиранията на двама ни за "фулл" се разминават и докато се чуе оня шум от гърловината който показва, че след секунда ще се напълни човека не реагира изобщо и в следващия момент от вътре бликват едни сигурно поне 5 литра нафта на земята оливайки кемпера... краката ми, че и на панталона ми отиде малко. Чак тогава той съвсем спокойно закача пистолета на колонката и с усмивка ми изръсва едно : "итс фуль".
В тоя момент не можах да взема решение как да реагирам... да го псувам лиииии... да се карам лиииии... стискам здраво зъби и само кимам одобрително с глава.
То че нафтата е без пари… без пари е, и това което се изля на земята никой го брои за разход . Плащаме си му колкото трябва и той си тръгва, а аз продължавам да се въртя около кемпера. Ще излъжа ако кажа, че не отнесе няколко български цветущи майни, ама то станалото станало, до ушите съм в нафта.
Няма как да се кача така в кемпера, за това постиламе една найлонова торба за да стъпя на нея, след което се събувам за да не цапам педалите и така се местим на изхода на бензиностанцията ...спираме и се започва. Сещам се, че в багажника ни се търкаля половин обезмаслител, който сега ще ми влезе в работа. Пръскам около капачката на резервоара... поливам с вода... пръскам... поливам... до като го измия.
после следват сандалите по същата процедура,  измивам и краката... нали и тях ги напръска. После с една мокра кърпичка забърсвам и педалите след което вече "обезпаразитен" се качвам в кемпи за да сменя и "гащите"...... баси и манипулациите и чудотото ....... 😂
Точно в този момент и идея си нямах , че всъщност тоя целия да го наречем "ритуал" ще се превърне в "традиция" при почти всяко зареждане на гориво  за следващите 20-тина дена ... 😂
Продължаваме към Исфахан и по пътя като се сетя и му тегля една .... ей тъй ....профилактично ...😂
Наближаваме града и разбира се пак като по традиция станало е час пик и се набиваме в трафика макар и да се движим по околовръстното.
Всъщност като се замисля в такива градове може би понятие като "час пик" не съществува, май винаги трафика си е такъв.
Комбинацията от силен трафик и "иранския" маниер на шофиране карат Роси отново да заеме оная вдървена поза и през стиснати зъби да вика....внимавай ... внимавааааай ....белия...мушка се....мотора...моторааа.... тоя няма да спре.....хората...хората....имайки в предвид пешеходците, където пресичат между движещите се коли.
Приспособяваш се към техния начин на шофиране, иначе нямаш шансове ... навираш се и ти и очите на четири 🙄🙄
Пристигаме на паркинга (платен е) който се намира над града и се настаняваме с чудесна гледка към Исфахан през предното стъкло.
Около нас има доста коли хората, от които са извадили килимчетата си, пият чай или вечерят и си говорят на теферич. Някой от тях вадят завивки и се готвят да си лягат под открито небе в парка.
Ние също хапваме... малко "интернет тайм" да се обадим на дъщерята да не ни мисли след което баня...маня и по леглата, а утре сутрин "атакуваме " Исфахан..... град на 2500 години.

 

 

Спахме чудесно... събуждаме се свежарки...
Комшиите са си "оправили" леглата, изпили са си чая и се готвят да "отплават". Удряме и ние по едно кафе, грабваме раници... апарати и излизаме на разходка.

Още на входа успяваме да "забършем" едно такси, което за 300 000 риала ни сваля до небезизвестния площад "Nagsh-e-Jahan", който е обект от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е най-големия "мегдан" в Азия от XVI-ти век, и се намира в историческата част на града. Около него са разположени всички забележителности, които искаме да посетим. Първата ни "задачка" е да открием най-старата чайна "Azadegan Tea House - Chah Haj Mirza" ,която е скрита в малък кервансарай до пазара и да пием сутришен чай с кардамон .
По тавана и стените са закачени хиляди чайници... чайничета... фенери, звънци и какви ли не още дрънкулки...

Пием си ние чая и наблюдаваме иранците как го правят, сипват си го в чинийката, лапат бучка захар и отпиват от нея .

Преглеждаме менюто, предлагат и закуска… що пък и да не закусим тук.
За Роси традиционна персийска закуска

[Роси 777]

А за Стоян... тъй като не обича много "експериментите",  яйца на очи от щастлииииви ирански кокошки с чудесен топъл хляб.

Такааа... вече хапнахме излизаме да обиколим базара, където са разположени много магазинчета и работилници, в които правят страхотни медни съдове, както и невероятни картини.

[Роси 777]

Няма как да се измъкнем, както се казва "сухи от водата" без да си купим сувенир от това място. Роси "залепва " на едни красиви чашки с чинийки иии........ продавача натърка няколко стотин ирански риала на брадата си.
Започваме и културната част от програмата,  набелязали сме за посещение:  Джамията на шейх Лотфолах (вход 200 000 риала на човек) , Шахската джамия (вход 200 000 риала на човек) и Дворецът Али Капу (вход 200 000 риала на човек).

 

След всички тези невероятни мозайки и уникални тавани, можем официално да обявим Исфахан за град на "схванатите вратове" - почти през цялото време сме с погледи в таваните.

Слънцето напече яко време е да се освежим и да опитаме  традиционния студен ирански десерт "Faloodeh", който представлява тънко фиде от нишесте в полузамразен захарен сироп с розова вода, наречен още "десерта на царете". Може също да е в комбинация с шафранов сладолед ( персийски стил)

Такаааа... ами май е време да се прибираме , аааааа не не не към Бургас... към паркаааа ...при кемпи.
До там отново сме с такси, ноооо за връщането ни поискаха 500 000 риала.
Почиваме си и сефтосаме новите персийски чашки за следобедното кафе.

[Ushakal]

Напълнихте ми душата с този прекрасен разказ и великолепни снимки! Благодаря!

[Роси 777]

 

[Роси 777]

По план днес ще нощуваме в Naein.
Задаваме координати N 32°52'02.0" E 53°05'25.0" в близост до "Naryn Castle", където има и чешма и се изнасяме.
На излизане от паркинга ни взимат 102 000 риала за 17 часа.

В късния след обяд пристигаме на мястото...

...и докато се организираме да излезем на разходка до нас спира кола, излиза младо момче и поздравява. Запознаваме се, казва се Давуд ..... завързва се непринуден разговор, както и до сега хората питат от къде сме... къде отиваме... какво сме видели... какво да не пропуснем... общи неща, но пък те са много радостни и доволни от това, че могат да комуникират с "различни" хора.
Та говорим си и от дума на дума идва ред (за пореден и не последен път) да ни поканят на гости.
Измъкваме се с довода, че тъкмо пристигаме и първо искаме да се поразходим наоколо и да разгледам, на което момчето с усмивка казва : "ок... може би по късно". И двамата с Роси кимаме с глава в знак на съгласие... даааа... може би по-късно, а по погледа на Давуд се четеше нещо от сорта..." даааа... лъжете ме , че ще дойдете ама... айде ".
Ние поемаме на обиколка, а Давуд се качва в колата си и си тръгва.

[Роси 777]

 

 

Пообиколихме насам... натам... до като си се разхождаме и хооооп попадаме отново на нашия приятел Давууууд. Срещаме се пред вратата на затворено в момента заведение, което се оказва именно негово. Трудно ще ми е да опиша усмивката, която грейна на лицето му и радостта, която се четеше по него от това, че се виждаме отново и се заприказваме....
Разказва, че тяхното семейство отглеждат шафран, а той се грижел за това малко ресторантче.
Обяснява, че е изпълнено в традиционен стил и с най-голямо удоволствие ще отвори, за да го разгледаме или да се снимаме вътре.
Значи да поясня пак, заведението не работи и той го отваря заради нас без да очаква каквото и да било от наша страна.
Няма как да откажем още веднъж и затова влизаме.
По стените има плакати на "шафранови" полета, той е изключително радостен, че може да ни разкаже и покаже с какво се занимава тяхната фамилия.
Черпи ни с шафранов чай и шафранов сладолед с лека шафранова заливка и шамфъстък от горе (лично производство) от истинско камилско мляко и точно в момента, когато поясни за млякото мен ме "загуби ", това не го опитвам макар да изглежда страхотно.

Ние пък му подарихме малък сувенир от България, както и наша българска халва и локум от рози, които като се замисля едва ли са направени по "стааара българска рецепта" за каквито му ги представих 😂
Снимаме се тримата заедно и той пита дали може да я сложи в инстаграм. Разбира се няма никакъв проблем.

Направихме му едно импровизирано "гости" и на тръгване го молим да даде сметката при което Давуд се дръпа назад и казва нещо като... ама моля ви се каква сметка... вие сте мои гости. Изключено.
Затваряме заедно заведението и излизайки на вън срещаме възрастен човек, който заговаря нашия нов приятел, а от това което си говорят успяхме да разберем само "булгаристан", явно поясняваше на възрастния мъж от къде сме.
Подканят ни да ги последваме и отварят някакво помещение, което ползват за религиозни празници и за молитви. То също беше заключено и го отключват заради нас за да ни го покажат.

Разказват ни доста неща, които  моля ви не ме карайте да преразкажа и аз, защото въпреки вида, който си дадох пред нашия приятел, че разбирам почти всичко схванах не повече от 1/3 от думите му.
Айде още една "пакетна" снимка за инстаграм 😂

Възрастният мъж ме пита нещо на фарси и аз гледам като теле, а Давуд превежда на английски.... интересувал се колко жени имам аз и в България колко можело да има един мъж. Той имал три.
Опаааааа.. .тука пак ще се изложим пред чужденците... ама отговарям честно... само тая ми е... , а по лицето на дядото прочетох нещо като..."ай завалла" и на ум за да не чуе Роси пояснявам... ама ми яде ушите сигурно като за твоите трите, че и отгоре... една си ми стига...
Той продължава да разказва, че е построил три къщи за жените си и от всяка имал по три деца...  малииииииии... дано съм успял да запазя самообладание и да не се изпише сега на моето лице онази физиономия (ай завалла) дето до преди малко беше на неговото 🤣
Взимаме си довиждане и с двамата, като с Давуд разменяме телефонните си номера, пожелаваме си лека нощ и се прибираме в кемпи.
Пълним чиста вода в резервоара от чешмата до нас, хапваме, взимаме по един душ и по креватите .

 

 

[krasen_denev]

@Роси 777,страшно много се кефя на приключението ви! Колкото повече разказваш и показваш,толкова повече се навивам да пътувам в тази част на света именно с автомобил.🚗 🇮🇷🚗

Продължавай.....няма да ти се разсърдя!😀

[krasen_denev]

Така се отнесох,че чак забравих да харесам 👍 написаното от теб!😀

[Роси 777]

преди 14 часа, krasen_denev каза:

@Роси 777,страшно много се кефя на приключението ви! Колкото повече разказваш и показваш,толкова повече се навивам да пътувам в тази част на света именно с автомобил.🚗 🇮🇷🚗

Продължавай.....няма да ти се разсърдя!😀

Благодаря, Красен ако имаш желание направи го, в Иран изобщо не е страшно, за мен това е най-хубавото и интересно  пътуване до сега.

Там е друг свят, чувството че си попаднал на друга планета е от първия до последния ден. Различната архитектура впечатлява много, а най-много сърдечния ирански народ. От първия до последния ден чувствахме такова спокойствие, което досега никъде из Европа не сме срещали. Всеки ден се разхождахме до късно без нито за миг да се притесним, както за нашата сигурност, така и че сме оставили кемпи и някой ще ни го отараши. За първи път сме на място, където хората не гледат на нас, като ходещи портмонета, никой с нищо не ти досажда, просто само ни се радват.                                                                                                                        

Ако някой иска да му е бюджетно, може да спи спокойно и на палатка, иранците масово го практикуват. В покрайнините на градовете парковете предлагат чудесни условия за това, има осветление, тоалетни, чешми с вода, маси с пейки.  Всеки си вади килимчето, хапват си… пийват си чай, говорят си тихичко, смеят се, децата играят наоколо. Никой не вика, никой не крещи, няма просташки изпълнения. След това кой си разпъва палатката, кой само си вади възглавница и завивка и си спят под звездите.  🙂   

[slujitel]

При хотели от 8-9 $, че и по-малко не си заслужава на палатка. Чудесен разказ, и аз чета с удоволствие.

[Роси 777]

преди 19 часа, slujitel каза:

При хотели от 8-9 $, че и по-малко не си заслужава на палатка. Чудесен разказ, и аз чета с удоволствие.

Ехее... какви са тези цени   Но така е, много от вас имат опита да си купят евтини билети и нощувки и да си спретнат бюджетно пътуване, а на мен това все още това ми е трудно. Първоначално изчислявах, колко би ни струвало със самолет... кола под наем... хотели. Изчислявах и с кемпера и цената ми излезе почти същата. Разликата е, че с него имаме голяма свобода, виждаме повече места, не се ангажираме с определени дати... резервации, където и когато ти е кеф спираш и хотела и ресторанта вървят нон стоп с нас  

[slujitel]

преди 4 часа, Роси 777 каза:

Ехее... какви са тези цени   Но така е, много от вас имат опита да си купят евтини билети и нощувки и да си спретнат бюджетно пътуване, а на мен това все още това ми е трудно. Първоначално изчислявах, колко би ни струвало със самолет... кола под наем... хотели. Изчислявах и с кемпера и цената ми излезе почти същата. Разликата е, че с него имаме голяма свобода, виждаме повече места, не се ангажираме с определени дати... резервации, където и когато ти е кеф спираш и хотела и ресторанта вървят нон стоп с нас  

Пътуването с кемпер е незаменимо. Нощувкитв ги търсихме на място с пазарене, затова са такива цените.

[Tisho]

Цитат

Благодаря, Красен ако имаш желание направи го, в Иран изобщо не е страшно, за мен това е най-хубавото и интересно  пътуване до сега.

Там е друг свят, чувството че си попаднал на друга планета е от първия до последния ден. Различната архитектура впечатлява много, а най-много сърдечния ирански народ. От първия до последния ден чувствахме такова спокойствие, което досега никъде из Европа не сме срещали. Всеки ден се разхождахме до късно без нито за миг да се притесним, както за нашата сигурност, така и че сме оставили кемпи и някой ще ни го отараши. За първи път сме на място, където хората не гледат на нас, като ходещи портмонета, никой с нищо не ти досажда, просто само ни се радват. 

Така е, така е! А вашия пътепис е мнооооого по-добър от моя. За снимките пък да не говорим...

 Благодаря, и... по-нататък пак! Поздрави!

[Стоянка]

Покорно благодаря за пътеписа 🙂

[EmoKrastev]

А продължение няма ли да има? 🤔

[Роси 777]

преди 3 часа, EmoKrastev каза:

А продължение няма ли да има? 🤔

Ще е има 😉

[Роси 777]

На сутринта дърпаме по едно кафе и се отправяме към Язд. Още от сутринта температурите са стигнали 35 градуса, усеща се че се приближаваме към пустинята.
Задали сме координати N 31°52'44.4" E 54°23'44.5" на паркинг  в  „Markar Park „ , който е в покрайнините на града и докато пътуваме на там имаме време да кажем 2-3 думи за него.
Това е град на 5000 години изграден от пясък, кал и слама. Голяма част от покривите на сградите са равни и на тях спокойно можеш да излезеш и да поседнеш, за да се наслаждаваш на изгрев… на залез…

 

 

 

Междувременно проверяваме всяка изпречила се на пътя бензиностанция за нафта и за възможността да напълним гориво в шишета. На първите две удряме на камък, в момента няма камион и няма кой да ни даде карта. На следващата обаче допълваме резервоара, но за шишета не искат и да чуят... брееее... това не е добре.
Влизаме в Язд с почти пълен резервоар, но това не ни успокоява, защото според Хюсеин някъде от тук на долу (на юг) зареждането с нафта ще е проблем. Разстоянието което сме планирали да изминем в "проблемната част" на Иран е около 1400-1500км, което при резервоар 80 литра и разход около 9/100 няма как да се случи без да зареждаме.
Пристигаме на мястото…

 

... и решаваме да обядваме преди да излезем на разходка, през което време умуваме какви са вариантите нататък. Дали след следващия град в плана Шираз да продължаваме на долу без да имаме "резерва" или да не слизаме. Или пък да продължим и да опитваме да напълним в шишета до като резервоара ни спадне до половина и ако не сме успели да се връщаме обратно. Мислим разни варианти, но хич не ни се иска да си променяме плановете.
В момента единственото което ми хрумва като идея е да източим нафта от резервоара в бутилки, а утре по пътя да го долеем отново. До тук добре ама питайте ме дали имаме маркуч, ами нямаме мииии .....
Такаааа.....идеята е на лице и ако сега успеем да намерим и железария ще стане супер. Излизаме на разходка и няма да повярвате, ама на 200 метра от паркинга, сред наредените магазинчета и сервизи по пътя се мъдри една маааалка железария и в нея няколко вида и размери маркучи,  ха... баси късмета. Да не повярваш нали? Радвам се и защото не знам, ако ми се беше наложило да обяснявам на някой иранец , че ми трябва маркуч как щеше да стане това. Показвам от кой да ми отрежат "ту метер" и продавача докато мери и реже се интересува за какво ни е толкова малък.
Френд... зелето ще претакам бе брат... киселото зеле в кацата...
А аз си мислех ,че ще е трудно да обясня само думата "маркуч". Как сега да му кажа ,че искам да си източа 30-40л. нафта от резервоара и да си я бутилирам. Няколко секунди мълчание, махам с ръка и правя жест идващ да покаже нещо като... давай… давай. .. режи там... и не изпадай в подробности. Плащаме някакви стотинки за маркуча и доволни се връщаме при кемпи да го оставим. До като вървяхме до магазина и обратно ни направи впечатление, че движението е сравнително слабо и затова решаваме вместо да хващаме такси до центъра да пробваме да се паркираме на платен паркинг в близост до часовниковата кула, който е съвсем близо до старата част на града, която искаме да посетим.
Речено сторено прибирам маркуча в багажника, задаваме координати N 31°53'55.0" E 54°22'14.0" и след 5 минути  вече сме на паркинга.

Наместваме се и преди да излезем на разходка обаче вадя маркуча и ... първо работата после удоволствията. Тая процедура с дърпането на гориво от резервоара с уста не ми се е налагало да я правя от не помня от кога, може би поне 20 години. Получава ми се от раз, чак да не повярваш и насвяткваме 4 шишета за нула време.

[Роси 777]

Супер, нареждат ни се нещата. Утре допълваме резервоара, теглим още 20 литра и в другите 2 бутилки, които са се освободили вече и кой като нас , 80 литра резерва си е друго нещо. Така спокойно можем да продължим по план и да изминем ония около 1500км, дори и да няма нафта никъде по пътя.
Измиваме се, оправяме се и доволни тръгваме да разгледаме града.
Още излизайки от паркинга на отсрещния тротоар виждаме чейндж бюро и в движение решаваме да сменим още някое евро.
Не сме изхарчили ония дето ги сменихме на границата, но имайки в предвид колко дни ще сме още в Иран и ориентировъчните "задължителните" разходи, които ще направим решаваме да обменим едни 200 евро. Изненадват ни с доооста по-добър курс.
За 100 евро тук ни дават 25 броя по 500 000 риала (срещу 20 бр. на границата) Знаем, че курса се мени постоянно и затова отдаваме разликата на това, а не  че са ни "прекарали". 
Продължаваме разходката ама... някак си по-богати с едни 25 000 000 риала.

Влизаме в  джамията на Язд, вход  по 100 000  риала на човек. Не е от най-красивите, но поне е хладничко.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роси 777]

. ... площада Amir Chakhmagh Complex

 

 

Над вечер когато температурите спаднат града оживява. Отварят сергии... базари... народа излиза на разходка.

Тук всяка второ магазинче продава покривки за маси, за столчета, абе за каквото ти душа сака... само да искаш покривка.
 

 

Сега тука вече сигурно се досещате какво ще се случи, нали?
Мдааааа... ще си купуваме и ние разбира се ( за масата в кемпи ) и като се почва едно влизане от магазинче в магазинче, връщане до предното... ровене...тц не... дай пак в предното, оная дето я гледахме там беше по-хубава... не е истина.
Ааааайде бе "хабиби" за времето в което ти избираш "носна кърпичка" аз бих избрал и купил кола, а ако още малко се помотаме ще има време за смяна на ролки и ремъци
Наааай-накрая се спираме на една страхотна и невероятна покривка.... край… тази ще е отсича Роси, а продавача навеждайки се към нас обяснява, че тоооочно тази била вълшебна и изпълнявала желания... ти да видиш.
Грабваме я и излизаме бързо навън, докато не е размислил и току виж и е вдигнал цената, щото нали била вълшебна.
Забравих да попитам дали пък не е и летяща евентуално, но ако съдим по цената която платихме, цели 500 000 риала, напълно възможно е и да може да лети
Не, че не искаме да изпробваме вълшебствата на "кърпичката" обаче точно сега имаме една друга също толкова "важна мисия ".
Казват, че в Язд най-хубавото преживяване било да се посрещне залеза качен на покрива на някое заведение и да си пиеш чая докато се любуваш на гледката.
 

Избрали сме си "Iranian old cafe pizza"...

...и за наш късмет качвайки се на покрива виждаме само едно свободно място, с килимче с възглавнички за двама, където можеш дори да се излегнеш като бей на една страна.

 

 

 

 

[Роси 777]

Настаняваме се и си поръчваме по един чай с кардамон, докато залязва слънцето...

... и тъй като тук предлагат вегетарианска храна ще останем и за вечеря
Гледката която се разкрива е наистина страхотна, а когато се стъмни и запалиха осветленията из града атмосферата стана невероятна.

 

 

 

 

 

 

 

Тиха музика допълваше "картинката" и те кара да се чувстваш като в приказка на Шехерезада... Вълшебно е!
Както обаче всички знаем дори и хубавите неща си имат своя край и след като сме се нахранили, идва ред да си ходим и трябва да "слезем на земята".
Не ни се прибира все още и затова правим няколко тигела насам- натам. Минаваме отново през джамията. Насядали са хора, които просто си говорят тихо, цари едно такова спокойствие... тишина...

 

 

 

 

 

 

 

Да видим как е осветен и площада Amir Chakhmagh Complex ....

 

 

 

[Роси 777]

 

Толкова много хора има, стоят си... говорят си, децата цапат боси в шадравана. Докато си правим снимки, едно момче се доближава до нас и ни пита искаме ли да ни снима. Опитва се да завърже разговор, пита от къде сме… хареса ли ни Язд… какво сме разгледали до сега... къде ще ходитем след това. След малко се приближава и по-възрастн мъж, в последствие в разговора разбираме, че са баща и син. Питат в кой хотел сме отседнали и остават много изненадани, като им казваме, че сме с кемпер. Младежа пита дали това „кемпер“ е всъщност "къща на колела". Показваме му снимки и остава силно впечатлен, след като разбира от къде идваме и че сме карали толкова много километри, за да посетим тяхната страна.

 

Бащата се шегува с мен (едновременно с това четка Роси) като ме пита с напълно сериозна физиономия:

- Това всъщност е дъщеря ти, нали?
Ооооооо… ти не знаеш с кой се бъзикаш нашия.
Със също толкова сериозна и убедителна физиономия му отговарям:  

- Дааа… това е щерката След което сменям гримасата с такава, която буди съжаление у насрещния и му посочвам една не особено красива и възпълничка лелка (туристка на около 60-те) която се е "разложила" на 5-6 метра от нас на ръба, на фонтана и кротко си хапва "нещо си" и казвам:

- А  това там е жена ми, ама понеже не обича да се снима, та затова седи настрана.
Трябваше да можете да видите физиономията му в този момент, като на героите от анимационните филмчета, очите му падат на земята и се търкулват в противоположни посоки... онемя и ослепя.
Не мога да сдържа смеха си и те разбират за майтапа,  в следващия момент всички започваме да се кикотим, само лелката до фонтана не можа да вдене какво става

Правим си "задължителната" снимка за спомен, а младежа пита дали може да я качи в инстаграм. Естествено, че може.

 

 

Посмяхме се с "новите си приятели", разделяме се  и лека по лека се прибираме към "къщи".

Беше една наистина страхоооотна вечер, айде сега... мийте зъбите и краката, защото ще си лягаме.

[Роси 777]

Спахме добре, не беше шумно. На сутринта сме останали 3-4 коли пак, а снощи паркинга беше фул пълен, кога са се изнесли тези хора даже не разбрахме.
Пускаме си по едно кафе, пием го и обсъждаме плана за деня. Докато не е станало още много горещо,  ще се разходим из уличките на стария град.  Имаме няколко набелязани покрива, за да пием пак от хубавия ирански чай и да видим как изглежда и по светло Язд отгоре. Допиваме кафетата, оборудваме се с апарати... камерката... шапка... очила и дим да ни няма.
Дали защото е петък или че е топло, хора по улиците не се мяркат, само тук там някой друг заблуден турист като нас.                                                        

 

 

 

 

Наоколо много автентични хотели и всеки предлага гледка от покрива, но и там е пусто и няма жива душа.                                       

Orient hotel                                                                                   

 

 

 

 

 

 

 

 

Fazeli Hotel

 

 

 

 

Качваме се и на покрива на Friendly Hotel, тук ще пием чай. 

 

 

 

 

Продължаваме разходката из лабиринта от улички на "пясъчния" град.

 

 

 

 

 

 

 

 

Стигаме и до традиционна къща Rafiean's Old House/ The Tourist Library, която се използва като библиотека и кафене.  Прекрасно място и много приятна атмосфера, където можеш да релаксираш от жегата, продават традиционни сувенири, керамика, колиета. И  тук можеш да се качиш на покрива и да се насладиш на гледката срещу скромната сума от 50 000 риала на човек.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„

 

Попадаме на магазинче за керамика и влизаме уж "само да погледнем" ,но както става в повечето случай не може да не си вземем сувенир за спомен. В този случай сувенира са две много "кипри" чаши, в които пиейки сутрин кафе да си спомняме за тази невероятна страна.

 

 

Голям кеф да се "изгубиш" в лабиринта на стария град. Неее... не сме се загубили в буквалнкя смисъл на думата, гугъл мапса е на линия и всичко е под контрол.

Връщаме се при кемпи, който се е разложил под жаркото иранско слънце и ни чака. Ще се изнасяме от тук, че температурите скочиха до 40 градуса не се диша вече, а посоката ще е към древната персийска столица Персеполис.  

Така, че вкарваме координати 29°56'11.6"N 52°53'04.3"E на паркинг там и си бием камшика. Тук си плащаме едни 150 000 риала и напускаме Язд.
На една от бензиностанциите по пътя успяваме да допълним резервоара, няма да се впускам да разказвам подробно за "процедурите" по зареждането и хигиенизирането след това, по-важното в случая е, че и тук отказват да напълнят бутилките и ще се налага пак аз да "претакам зелето" с маркуча. Което всъщност не е проблем, вчера нали си припомних как се прави

Пристигаме на огромния паркинг, платен е 200 000 риала за 24 часа. До него има тоалетни, чешми, заведения, сувенирни магазинчета.
Постоянно прииждат коли, вадят се килими... газови бутилки и чайници. Опъват се палатки и преди да се стъмни паркинга вече е фул. Насядали...  излегнали се като бейчета жулят чай и си бъбрят, тихо и кротко, не можеш да разбереш, че хора има около теб. Нали алкохола е забранен тук, какво друго да жулят   Дали защото няма ракия да им вдига градуса, но ги няма и надутите музики да огласят цялото околие.

Вечеряме, допълваме малко вода в резервоара, хвърляме по един душ и по креватите.