дневник До Пелопонес и назад ;)

[Lindt]

 

Една от големите радости в живота ми е, че съм успяла да предам на Жижо всеобхватната си любов към Гърция. Е, сигурно и самата страна има някаква заслуга, не съм само аз причината 😉 Хората говорят така за Италия и се е превърнало в клише, но аз се чувствам най на мястото си в Гърция. 

Това е и мястото, на което сме най-мързеливи, така че се радвам, че всеки остров е различен и след внимателно проучване всеки път намирам правилния плаж, на който да гледам хипнотизирано морето и да не желая да направя повече от 10 крачки цял ден.

Конкретно тази година малко омазахме планирането на отпуската си и не остана много за Гърция. Всъщност 4 дни. А Пелопонес ни беше влязал под кожата. Нямаше как да вържем Каламата с 2 дни отпуск. Някаше и как да обикаляме без кола, защото изобщо не мога да кажа, че транспортът в Гърция ми допада, а градските плажове не са сред целите ми. 

И така на помощ идва Лора 🙃 

В началото прилъгах сестра ми за море в Кипър. Нова държава, редовни полети, уа. Ама се оказа, че изобщо не се връзват със стратегията ми четвъртък-неделя, при положение че тя ще идва през Солун и ще се връща към Англия. При това, освен абсурдната цена за нейните полети, летищата ни щяха да са точно наопаки на целите на острова и на нашите билети за отиване и връщане.

Пак погледнах към Пелопонес. И се възползвах от правото си на рожденик, за да го заложа като цел. И да изпия силите на шофьора, разбира се 🙂  Май я убедих с обяснение за плажа с кораба, който тя после разбра, че не е като на Закинтос 🤣

Та програмата ни с взаимни компромиси беше: 

18.07 - полет София - Атина в безбожен час за нас и по обяд от Солун за нея. Разбираемо, нямаше много да напреднем в този ден, така че избрахме да нощуваме в Нафлио. 

19.07 - крайна цел Елафонисос. Заради водата нямаше как да пропуснем този остров.  

20.07 - Елафонисос. 

21.07 - Елафонисос - Атина.

22.07 Полет към София пак по никое време сутринта. 

[Брани]

O, тук ще е чудно. Отивам за пуканки 🙂

[Lindt]

Атина

 

Миналата година имахме амбициозния план да изкараме един юлски ден в Атина и да разгледаме града. Е, тогава се уверихме, че тая работа не е за нас. Само след 3 крачки вече се оглеждаш за сянка и рецина. Аз де, Жижо няма алкохолни зависимости. Не помага и това, че порциите в Гърция не позволяват поне 3 часа след обяд да се движиш, без да си подритваш корема. 

Та този път се огледахме за стратегически плаж в близост до летището, където да дремем до 2-3 следобед, докато спасителят с колата се появи. Избрахме си Артемис и планът за деня беше готов. 

Жижо много се безпокоеше, че вижда автобуси в тази посока само в 9 и 11 и кратко закъснение на полета ще ни коства 2 часа скука. Така че напрегнато следяхме дали ще кацнем навреме. А аз си бях заредила 4 страници за Раджа Ампат на телефона, за да си чета по време на отегчителния полет. Просто вече ми беше писнало да глася ненагласимия Калимантан. То всъщност там се роди идеята за декемврийското ни пътуване, веднъж и от райън да излезе нещо свясно. 

Ние си кацнахме навреме, но излизането от това летище се оказа продължително занимание. Първо паспортната проверка  беше със скорост, сравнима с тази за смяна на пари във Филипините и отне близо час. Имаше две бойни гъркини, които подвикват за кое гише да се редиш и чакаш, независимо че си в първи на опашката, съседното е свободно и много ти се иска да минеш вече. Функцията им беше основно напрягаща, аз не разбрах ползата от тях.

После и докато минеш 2 километра в катакомбите до изхода... Добре че си намерихме и автобус в 10, за който стигнахме точно преди да затворят вратите 🙂  Билетчето беше 2 евро, стигнахме бързо и след 20 минути вече се бяхме позиционирали на удобен шезлонг, с огряно от слънцето моренце и си чакахме фрапетата. На мен  дори ми хрумна да пратя на колегите снимка с щастлива физиономия, което приключи с падане от шезлонга и захлупване на въпросната самодоволна мутра. 

Не се престарахме с документирането на въпросната ни позиция в името на бъдещите скучаещи в Атина, но препоръчвам мястото. Чисто е, заливът е приятен, морето е синьо. Имахме намерение да се върнем със същия евтин автобус до летището, за да спестим време от колекционирането на колата и нас и да тръгнем по-рано, но към 13 много ме домързя и седнахме на обяд. Понеже любовта ми минава през стомаха, беше станало наложително да отметна поне нещо от списъка си с гръцка храна. Приветствам решението си, защото се оказа най-вкусното ни ядене в пътуването. На една напечена улица, в близост до месарница, дори дядовците идваха да си купят мусака, явно доказателство в правилността на избора ни. Хората ни бяха сготвили телешко с критераки, боб гигантес, мусака и предлагаха много хубаво вино. Ние, разбира се, се наядохме като прасета и можехме да си останем там с още една каничка.  Но от съчувствие към хората, които ни чакаха, за да си тръгнат, излязохме да чакаме на улицата Лора. 

Уплътнихме времето като си купихме ужасно скъпи праскови и позяпахме хубави полицаи, които бутаха някаква закъсала кола в неизвестна посока. Въпреки внимателния подбор на сянка, ставането рано, жегата и виното не ни бяха простили и се качихме в колата без раници 🙂 Така се зарадвахме, че ни почва приключението, че ги забравихме от другата страна на улицата да си прашасват 🙂

[ДиянаВ]

Извинявай, че прекъсвам разказа ти, но много ме обнадежди с плажа и похапването в градчето Артемис. Ние ще имаме там едноседмична почивка в началото на септември, след като пропуснах билетите от Букурещ до Крит на приемливи цени. Реших, че няма нужда от дълги и скъпи предвижвания от летището на Атина и избрах Артемис, макар повечето посетители да го ползват за една нощувка между прекачвания.

В крайна сметка това искаме цял ден да мързелуваме на плажа, а за следобедите някои местенца по източното крайбрежие, зоопарка, аутлета🙂. Много харесваме и Атина.

Отклоних се. Намесвам се в темата ти с три въпроса:

Автобус на Кtel ли ползвахте?

На коя спирка спряхте, на водафон ли?

Чадърите и шезлонгите с консумация ли са или платени?

Благодаря и още веднъж извинявай.

[Gentleman Basta]

Здрасти,

 

КТЕЛ ползвахме, да. Спирката е срещу Софител

 

Слязохме на спирка Tounta - срещу нея има група от заведения с чадъри. С консумация беше там, където седнахме (фрапето е 3.5 евро)

[Брани]

А аз съвсем нахално смятам да открадна идеята за това пътуване за един неопределен в бъдещето роудтрип (и без това имам маслини да пазарувам! 🙂 ), като просто му добавя две отсечки София-Атина и Атина-София ...

[Lindt]

Нафлио 

 

Много му се чудех на този град. Някои хора, например Красен, го наричат най-красивия в Гърция. Аз гледах снимки и не разбрах защо пък е най-красив, но пък местоположението му беше причина да проверим. Пък и докато се измъкнем от Атина и стигнем, щеше да е минал денят, а за една вечерна разходка със сигурност щеше да свърши работа.

Би определила пътя до там като скучен за компанията. Аз не се оплаквам, защото го проспах. Събудих се само на една бензиностанция, колкото да се пробода под нокъта с нещо остро от чантата си и да си представя каква болка са изпитвали героите от книгите ми при подобен тип мъчения. Всъщност забелязах и че съм загубила тренинг за спане в кола, защото ми беше изтръпнала главата, което е наистина ужасно усещане 😉 

 

За разлика от нас, Лора не беше ходила на плаж, така че след настаняването с Жижо великодушно решихме, че можем да жертваме разходката и да повисим на плажа до залез. И без друго апартаментът ни беше ужасен. Тоест не особено чист. Иначе ни бяха направили кекс, купили сокчета и бяхме на тиха уличка в близост до центъра. 

Първите ми и много отличителни впечатления от Пелопонес са цикадите. На единственото ни морско пътуване в Турция преди 15 години, ни убеждаваха, че те са голяма рядкост и се будят веднъж на 10 години. Но явно се редуват, защото ги срещаме на почи всяко пътуване на море. Пеят много хубаво и ми носят лятно настроение, но са грозновати насекоми: 

 

Лора каза, че е гледала филм за тях и поведението им. Аз вече забравих какво ми обясни и се канех да проверя историята в гугъл, специално за милата публика, обаче те според резултатите са гадна напаст, завладяват ни, искаме да се преборим с тях, ядат доматите и... спря да ми е интересно. 

 

Та за плажа на Нафлио. Над нас се извисяваше хълм с крепост, който в друг сезон или при силно желание, може да се посети и разгледа.

Чакълест беше, ние си изпихме кафетата на шезлонги в заведението, не слязохме да проверим водата и температурата й. Аз като цяло съм мрънкалник и я смятам за студена, така че влизам в морето доста рядко. Изключително се озадачавам на препоръките за море през октомври. Ние със сестра ми упорито си се завиваме с хавлията през юли, когато попаднем в дълбока сянка. Всъщност на онова тъпо море в Анталия през август, си обличахме пуловерчета вечер. 

С това цялото искам да ви подготвя, че на Лора й стана прекалено студено в 8 и се изнесохме към апартамента, за да се облечем и да отидем на вечеря. Явно нямаше да гледаме залез в този ден 🙂 Пропуснах покрай ушите си обвиненията, че съм я накарала да си остави якето в Солун и й връчих шал 😉

 

Оказа се, че градчето наистина е красиво. С хубави улици, цветни къщи, крепости, приятни сувенири и въобще хубава обстановка. Намерихме претъпкано заведение, където ястията изглеждаха интересни, но се оказаха крайно невкусни за Гърция и толкова големи, че нахраних половината улични котки в града с безкрайното си телешко. 

Направихме и лека разходка, но определено нямахме сили за ядене на торта и снимане с това ставане в 4. 

[Lindt]

преди 28 минути , Брани каза:

А аз съвсем нахално смятам да открадна идеята за това пътуване за един неопределен в бъдещето роудтрип (и без това имам маслини да пазарувам! 🙂 ), като просто му добавя две отсечки София-Атина и Атина-София ...

Това е много път. По-добре да ни вземеш и да отидем на Закинтос, пропускайки Атина 🙂 С преспиване на Метеора. И другата спирка още не съм я измислила. 

[Lindt]

Събудихме се рано, с намерението да покорим града докато Лора спи. Тя обаче се беше отегчила жестоко от битката с комарите, сравнима само с войната между австралийци и птици ему, така че излязохме заедно. 

Първата ни спирка беше едно изоставено влакче. На заден фон има поне два хълма с крепости, но ние нали сме си некадърни, не успяхме да увековечим това 🙂

Направихме около километър разходка преди нуждата от кафе да стане непреодолима. Намерихме много красиво крайбрежно кафене и заседнахме там. Сестра ми среща големи трудности с поръчката на фрапе без захар. Около 4 пъти се налага обясняване иска ли мляко в него или не и всеки път получава почти черно фрапе. В крайна сметка това й помага да се социализира, защото трябва да си разхожда чашата до бара и да си получи млякото. 

Ние всичките бяхме тотално заспали и хипнотизирано наблюдавахме близо час как едни кораби пускат тежест в морето срещу нас, за да разбият дъното и може би да направят пристанището по-дълбоко. Или поне това беше нашия прочит на случващото се. Чак след това се сетихме, че имаме да разглеждаме град, да минем по морския път, да стигнем до пристанище,  да чакаме фери и евентуално да вместим и плаж в този ден, така че се рамърдахме. Направихме триста опита да снимаме хубавите улици, но или бяха в сянка, или срещу слънцето, така че ни писна и се отказахме. Сами ще трябва  да откриете как изглежда Нафлио. 

 

Препоръчваме града, определено е много приятен, макар че ние хич не се престарахме с разглеждането му. В наша защита бяхме тръгнали на море 🙂 

[Брани]

преди 5 минути , Lindt каза:

Направихме триста опита да снимаме хубавите улици, но или бяха в сянка, или срещу слънцето, така че ни писна и се отказахме. Сами ще трябва  да откриете как изглежда Нафлио.

стават снимчиците ...

[bad kid]

Крепостта на остров ли е или е до града?

[Lindt]

Качихме се в колата с боен шофьор - Лора и старателен навигатор - Жижо. И една погрешно поставена брънка, която спъваше организацията - аз! Исках да мина по крайбрежния път, да спрем в Монемвасия и да стигнем привечер на Елафонисос. Защото умирам за пътища покрай морето, било то и такива, на които се движиш с 40 км и напрегнато следиш за обратните завои през 3 км. Жижо знаеше увлечението ми към конкретния път и затова го пробутваше като почти еднакъв с другия като продължителност. Е, щяхме да разглеждаме стар град в гръцки летен следобед, но път колко му е. 

Сестра ми считаше красотата на пътя за недостъпна за нея в определената й роля. А и живее в Англия, предпочита да вижда слънце по-често, не през прозореца. А и подозираше, че по този път ще я карам да спира на всеки 2 км за снимки. 

В крайна сметка за 20-те километра,  преди да се наложи да се определим накъде да продължим, 10 пъти сменихме плана си. Така че навигаторът защитаваше моята цел, а аз спорех с него, че е по-добре да променим плана. И в крайна сметка на Жижо му писна да си зарежда маршрут на телефона си и да го сменя. Избрахме Монемвасия да остане за неделя сутрин, а пътят покрай морето за след това. И сега много бързо да се замъкнем на плаж при кораба, а после на великолепното островче. 

Почи убедени и тримата в плана си, започнахме покоряването на изсъхналите хълмове. И планини. И безкрайни завои. От време на време се показваше и море и аз радостно пропищявах от задната седалка. И някоя изоставена кула, крепост, пропаст... Интересно, но не видяхме никакви кози. Аз внимателно се озъртах за някакво село с приятна таверна, защото хората все обясняват колко е вкусно извън туристическите сборища. Може и да е така, не отхвърлям тази възможност, ама не намерихме нищо работещо 🙂 

Та неусетно (глупости, 3 часа завои) стигнахме до нашия плаж. И последното село преди него, с потенциал за обяд, беше отхвърлено като ужасно тъпо място, така че щяхме да си пробваме късмета на плажа. 

Кръчмата беше чудна. С дебела сянка, хубаво море, бързащи сервитьори и приемливи цени. Е, рибната супа беше 9 евро, но така или иначе не я поръчах. Сестра ми или е на диета, или е много уплашена от размерите на гръцките порции, така че поръчваше гарнитура към моето ядене и всъщност се получаваше много добре. Зеленчуци на фурна, тарама, калмари и папуцаки за Жижо. И отново много приятно според мен вино - лекичко, с аромат на плодчета, добър вкус. Аз исках литър, но гадните сервитьори ни убедиха за половин, а като си изядохме храната, се преместихме на плажа и повече вино за мен - охи 😥

 

Та ние с Лора след обяда на сянка жертвоготовно отидохме до колата ( 30 метра) , за да вземем кърпи и нещата за плажа. Достатъчно разстояние на слънце, за да ни препарира и да заспим на шезлонга си, преди да са ни донесли фрапетата. Само се събудих, за да се завия с кърпата, че тази палма... Жижо се разхили неудържимо, защото сестра ми беше направила в просъница същото няколко минути по-рано. На около 30 градуса. Ама пък духаше в наша защита. 

След следобедната дрямка ходих да снимам смелото пиленце на брега. Ама то много се сливаше с вълните. След това беше време да се замъкнем до кораба и да потегляме.  Там покрай пухкавия пясък бяха сложили ограждения с препоръки да не ходим там, защото костенурките си снасят яйцата. Не ги видяхме, но не изключвам възможността. 

 

Един пълничък човечец беше блокирал пясъчната пътека към кораба. Опитваше се да направи разбиваща снимка през една пролука в ръждясалия скелет и ние докато го чакахме да се разкара (20 минути) се бяхме разлигавили достатъчно и отказали от снимане. А и не бяхме на Закинтос, просто някакъв кораб 😉

  

 

[Lindt]

Преди 1 час, bad kid каза:

Крепостта на остров ли е или е до града?

За тези при Нафлио ли питаш? Имаше поне 2 около Стария град и една ( или две) в морето. До тях не знам как се стига, но всичко си е към града. Ние просто нямахме време и енергия да ги разглеждаме, иначе сигурно са лесно достъпни. 

[bad kid]

За тази...явно е на остров. Ей сега изгледах клипче от дрон над града...:)

[Брани]

На 3.08.2019 г. в 16:58, Lindt каза:

Това е много път. По-добре да ни вземеш и да отидем на Закинтос, пропускайки Атина 🙂 С преспиване на Метеора. И другата спирка още не съм я измислила. 

Явно форумът е голям и пътувания дебнат отвсякъде ...

[Lindt]

С мръсна газ към 6:30 потеглихме към пристанището. Идеята беше да успеем да снимаме залеза на острова,  а всички коли явно бяха в същата посока и ние се опитвахме да ги изпреварим и да отидем първи.  Но спирахме да снимаме едни златни треви, да крадем портокали и не ни се получи с бързането. 

Ферито не искаше да изчаква устремилите се към Елафонисос  5 коли и ние останахме да му гледаме опашката на кея. Вече беше късничко и можехме само да гадаем какъв цвят е водата, но беше прозрачна със сигурност. По-умните в групата изядоха по една от скъпите праскови, докато чакаме. Аз бях опитала в колата и резултатът не беше добър до степен другите да загубят апетит. Та мисълта ми е да не опитвате да ядее праскови в колата, колкото и да ви е скучно. Приятелски съвет 😉

На кея имаше рибари. Единият ме ядоса, защото беше оставил малка синя рибка да умира до него. Аз почти не влизам във водата в Европа, защото сините рибки и зелените им приятели, са ми най-интересните обитатели. И тук-там някоя сепия или октопод, морско конче и звездичка. Но така де, скучно ми е. Сигурно човекът ще я ползва за стръв, Жижо упорито го защитаваше. Защото те рибарите рядко оставяли малки рибки просто да си умрат, били отговорни. Но аз определено не бях щастлив свидетел и упорито се опитвах да убедя поне един да разсейва човека докато аз зад гърба му метна рибката в морето. Всъщност ако го бях помолила, можеше и да я пусне. А ако Жижо посегне към нея, може и да не го спрат. Ама на, канализирах омразата си към човека и въобще не спасих рибката.  

Най-накрая потеглихме. Подредихме се на най-горната палуба, за да гледаме към острова с риск да погубим 3 години от живота си, дишайки с пълни гърди дима от комина. Но както често се случва като се примириш с някое неудобство, усилията ни бяха напразни. Тоест ферито се обърна и ние вече нямахме гледка 🙂

То пътят ни така или иначе беше 15 минути, така че просто се повъртяхме, направихме си тъпи снимки, намокрих се цялата, защото не си затворих шишето с вода и стигнахме. 

Следващата ни похвална цел бе да открием къщата си. Островчето е малко, с криви улички, основно бели къщи и изненадващо количество заведения и хора. Аз се бях отказала да намеря настаняване в букинг и преведохме пари на добър човек по сметката. Дори резервационна форма в сайта си нямаше, за да ми е спокойно. Но научихме, че сестра ми превежда пари за около 50 цента, а на мен щеше да ми струва 15 евро или пък лева, ама пак си беше противно. Интересно ако се върне, дали пак ще си има такава карта, за да я тормозим.

След кратко лутане достигнахме крайната си цел. Но хората бяха толкова приказливи, че докато си оставим нещата и се измъкнем, слънцето вече се прибираше да си вземе вечерната вана. Все пак фотоапаратът поукраси нещата с локвите до брега и си снимахме там нещо. 

Вечеряхме в препоръчания ни рибен ресторант. Приятен пълнен калмар, доста смотан предложен от сервитьора октопод във вино и някакви там гарнитури. Не беше скъпо, но не се и впечатлихме от обслужването и храната. Виното пак беше хубаво. И сладоледът 🙂 Но нещо изхранването на Пелопонес издъхваше втора вечер. На Цикладите миналата година се справяха забележително по-добре. 

Хотелът ни беше много симпатичен, чист и удобен. Солената вода превърна миенето на зъби в неочаквана забава, но пък на толкова малко островче си е нормално. Единственият недостатък на Calypso е липсата на комарници. Има си климатик де, ама като влязохме, миришеше малко странно и проветряването допусна поне сто (така се усещаха поне) неканени гости. Все пак да похваля комарите, следите от тях изчезваха на следващия ден. Повечето, защото бях ухапана поне на 50 места за последните 2 нощи, а сутрин си имах само 3-4 дразнещи участъка. 

 

[Брани]

Метаморфозата на Живко в мелба е малко плашеща. Злите езици, ще кажат, че е фотошоп ... 

 

Да се надяваме, че: 1. няма да ни преследва в кошмари и 2. по някое време си е върнал нормалната форма.

[Lindt]

Симос

 

Най-хубавият плаж на Пелопонес според моите разбирания за хубав плаж, е Симос. Разбира се, не стигнах до това заключение сама. @Двуцветко беше написал, че се е хипнотизирал, а на него трябва да му се вярва. Освен когато се опитва да те прати на съвсем различно пътуване от планираното, тогава трябва да вярваш на себе си. 

Но така де, щом му харесва на живо, а на мен ми харесва на теория, значи това е мястото. И отидохме 🙂 А и Лора си беше заслужила почивка на плаж. Много ме тревожи това, че приятелският й кръг я мъкне все на Халкидики. Не е лошо, ама исках да я заведа на остров със забележителен плаж.  За 3 дена трудно. Да е с такава вода, че колкото пъти я погледнеш и да чуваш камбанки в главата си. 

И с пухкав пясък. На мен ми е малко безразличен пясъкът. Ако е мекичък, успявам да се отъркалям в него така, че да не мога да го изчегъртам без епична едночасова битка. Няма да кажа къде си намерих раковина. Но ако все пак няма пясък, си лягам на шезлонга и това е. И понеже колкото пъти отворя разказ за Гърция, се налага да премрежа очи от твърдението, че там пясък няма, съм си поставила за цел да го намирам. То на 14 880 км брегова ивица не е някакво страшно постижение, ама хората обичат да пишат глупости. 

И така, паркираш на безплатния паркинг и виждаш табела " the way to paradise". Малко е надменно, си мисля аз, но тръгваме. Има дюни и пеят цикади. Има малко разместена дървена пътека, по която се спъваш като те напече слънцето. Встрани са заградени места за гнезда на костенурки и табелки ако видиш еди си какви следи, да не подскачаш по тях. 

Продължаваш по пътечката и вече виждаш море. Синьо е, но още не е красиво огряно от слънцето, та не си съвсем захласнат. Има си и мъничко полуостровче, много пясък с малко шезлонги от едната страна и още толкова от другата страна на полуостровчето. А на самия полуостров има палатка. Много ме дразнят тези хора. Не че природата не е за всички, ама си мъкнат боклуците. И палят огън. На плажа. Виждат се следите и огнището, не ги обвинявам случайно. И с какво го палят този огън? С дръвчетата наоколо, ама те пък не са техни. И като пикаят наоколо, а вали веднъж на 5 месеца, не е готино. Не ги харесваме тези и това е. И на Рибните езера миналата година ме ядосаха подобни екземпляри. Домъкнали бяха поне 5 деца да ги учат на тези си дебилни навици. Ще пораснат същите хора, които си мислят, че всичко им се полага и са си в правото в природата. 

Хора по това време няма. Бийчбарове също няма, но в 10 ще дойдат да събират такси за чадъри и шезлонги или да носят напитки от най-близкия бар. 

Такава е организацията на доста от местата по островите, където аз искам да отида. Не е безплатно срещу едно фрапе. Даже не е и евтино, ако съдя по купищата статии и постове във фейсбук с дебати за цената на шезлонги. Е, на Крит, на Наксос, на Елафонисос, на Аморгос, на Лефкада, е било така. Не съм се занимавала да чета дали където е резерват, нямат право на постоянни постройки като барове, а взимат на концесия 1/4 от плажа и имат право да събират пари от желаещите услугите им във вид на чадъри. Кафето също си е около 4 евро, но като се има предвид откъде го носят, ми се вижда справедливо. 

Сестра ми нямаше опцията да плати половин сет чадър с шезлонг за 10 евро и щедро й предложиха да вземе само легълце от по-тъпите за 3 евро и да се прилепи към нас. На 34 градуса само 1 чадър не е достатъчен за трима. Даже при такова подреждане, няма къде и вторият човек много да се мести, за да е на сянка. Пак за условията и перманентният вятър си тръгнахме умерено червени, а не цикламени, както очаквах. Не проверихме колко струват очарователните шатрички с роволо и синьо матраче, перденца и масичка отстрани. Ама си направихме снимки на тях 🙂

Прекарахме си там целия ден, с кратка разходка на заинтересованите за гирос, цигари и бира до селото, и още една за търкаляне по дюните. Жижо мъдро заяви, че въпреки пълноценния ни и неуморителен съвместен живот, 1 ден годишно иска само да лежи и това е мястото за 2019. Така че присвои сянката, взе си киндела (и телефона, Брани) и повече не го чухме в събота. 

Ех, голям зор да намеря 3 снимки без нас. Ама е много красиво и когато ни няма, обещавам да ви хареса. 

[Брани]

преди 53 минути , Lindt каза:

Така че присвои сянката, взе си киндела (и телефона, Брани) и повече не го чухме в събота.

Еми притесних се да не би да е спрял да чете ...

[Lindt]

На Елафонисос все пак има още един плаж, така че аз се заинатих да отидем там за залез и бира. В крайна сметка ние на пътуване рядко виждаме слънце и сега трябваше да му се радваме до край. А и по план на Жижо сутринта пак щяхме да си висим на Симос, така че единственият ми шанс да прокрадна друг плаж беше сега. Таях слаба надежда да е достатъчно яко за промяна в плана за неделя. Не че не харесвам този плаж, но идеята за нов много хубав е неустоима.  

Така че си събрахме партакешите, взехме си по бира и към хотела. Сутринта на неразбираем език ни бяха накарали да си сменим стаята с друга. Аз знам малко думички на гръцки, но не мога да хвана смисъла на речта, ако не подозирам за тематиката на разговора. Тоест желанието им да отидем от стая 10 в стая 11, когато се опитваме да научим часа за чекаут беше един от тези моменти. Никаква идея 20 минути какво се иска от вас и въртене в кръг. 

Накрая на Жижо му писна и се разсея. Така че останах без зарядно при това насилствено местене. След плажа установихме пропуска и заубеждавахме рецепциониста, че си искаме зарядното. А той, че чистачката никога не би пропуснала да му го предаде. Накрая отключи вече заетата от други хора стая, за да ни покаже, че няма там зарядни. Аз по принцип съм супер разхвърлян човек. А и Жижо също, ако трябва да съм честна. Затова във всеки хотел се чудя дали да не поприбера преди да изляза и ме мързи. Преди 10 години като си намерих роклите артистично разперени на леглото, а бельото по шкафчета, разбрах, че невидимите хора са там и пипат нещата ми. И до ден днешен ми е много неприятно. 

Така де, влязохме си в стаята на други неподредени хора. Дано не разберат, защото аз изобщо не очаквах да се окажа в чуждо убежище. И не си намерих зарядното. 

Предадохме се, върнахме се в нашата стая за бърз солен душ и забелязахме, че Жижо е забравил и своето зарядно 🤣 Сега вече бях доволна от живота, няма само моите неща да липсват. Върнахме се при рецепциониста. И като казахме 2 зарядни, той светна. Имал 2 в шкафчето да! Е, много странна памет има този човек, да се отключва от цифри, а не от някаква смислена асоциация. 

И сега след като си наловихме зарядни, отиваме да ловим и слънцето. На плажа има и барбарони, което е идеално за бира и лежане. А е достатъчно късно, за да не събират такса за тях. Мястото се оказа много приятно, но не дойдохме във време, в което да преценим, че водата е по-хубава или сходна с тази на Симос, така че отпадна от плана за другия ден. Пясъкът беше в изобилие, но май беше по-едър. Поне сега като го гледам на снимки така ми се струва. 

 

И ето един саботьор на лигави снимки в действие: 

 

Не бяхме много гладни, така че отидохме да хапнем по някое сувлаки в оборотната гиросджийница. Даже се разположихме на плажа на масичка. Обаче имаше разлив на гориво и миришеше ужасно. Потърпяхме, потърпяхме и се промъкнахме във вътрешността на уличката, където пак имаше маси на заведението. Пилешкото им беше ужасно, но свинските шишчета бяха ок. Все пак не бих гласувала положително за изхранването ни в района. 

Та да се върнем на разлива. Явно беше голям, защото го мереха в 10 часа вечерта доста униформени. Обикаляха, записваха, мереха, питаха. Крайбрежната улица е дълга, така че се бяха разделили на няколко места. На нас ни дожаля за красивата вода и поредната човешка грешка. А на следващия ден като си намерихме приятелче във водата, още повече 😞 

 

 

[Lindt]

Неделя - непочивен ден 😉

 

Не е нормална програмата ни за този ден и това е. Сутринта се замъкнахме в 7:30 до Симос. Полежахме, покъпахме се, поснимахме наоколо и с болка в сърцето се сбогувахме с водата, за да хванем ферито в 11.

Около него обаче не продаваха кафе, а ни натовариха 20 минути по-рано. Интересен беше вяърът. Прогони ни от палубата и влязохме вътре. Кафенето не работеше, така че Жижо излезе да проучва спокойно място на кораба. И малко по-късно започна да ни маха ентусиазирано. Позачудихме се, основно заради неподходящото си за вятър облекло от свободни рокли, но се замъкнахме при него. И така срещнахме костенурчо 😍 

Е, много беше далеч за снимки, но беше кафяв и със сигурност много добричък. Явно костенурките имат вкус, защото островчето е страхотно попадение. Те ходят и на Крит, и в Закинтос. Вероятно и на други места в Гърция, но не помня да съм срещала. В дълбоко море на ферито за Крит май сме виждали делфини, но толкова близо до брега не съм засичала нещо интересно. Всъщност всички бяхме много щастливи от срещата. Нямам търпение да дойде зимата и да поплувам с някакви животинки 🙂 

От другата страна на острова брега също е пясъчен и водата е синя, но не сме спирали за подробен оглед на условията. Все пак ако именно в този район се позиционират бъдещи посетители, могат да проучат как седят нещата. На мен ми хареса най-много там от малкото видяно от Пелопонес.

Продължаваме към Монемвасия, другата задължителна точка в програмата. Лекомислено я пропуснахме на отиване, за да не обикаляме по обяд. Обаче.. пак се оказахме там на обяд  в големия пек 🤣

Монемвасия е малко средновековно градче, разположено някогашен остров, сега свързан със сушата с помощта на тесен път. Морето е тъмносиньо, много чисто и красиво. Педполагам, че скалистият бряг спомага водата да е така бистра.

Ние минахме през новата част, но не си избрахме подходящо място за кефе и закуска, така че директно се озовахме на пътя за острова. Видяхме си място за паркиране и спряхме с намерението да продължим пеша. Разбира се, бяхме подценили обедния пек и докато се докопаме до портите, някои хора от групата бяха готови да умрат 🙂 Аз не, естествено. Мисля, че пътеписът на @ivooo помогна за особено доброто ми настроение. Не мога да обясня как се преплитат радостта от хубаво пътуване и зараждащият се ентусиазъм от ново, напълно неочаквано следващо такова. Все едно си на около 3 места едновременно. Ха, от време на време, когато гласът ми заглъхнеше за повече от 5 минути, спътниците учтиво питаха какво правя и бяха заливани от цветни картини на рифове, плъхове и къпане с канчета. И глад. Последвани от рецепти с кетчуп. При тези пъстри обяснения и  рецитирани откъси никой не можеше с чиста съвест да се оплаче от соления душ на Елафонисос, изсъхналото пилешко или жилавия калмар. А не дай си боже от възглавницата в стаята. 

Та значи напече ни. И ни отвя мозъците. За роклите въобще няма да говоря, много бях доволна, че съм си облякла бански. Не че на някой му пука дали е бански, когато роклята ми се вдигне над раменете в града, ама аз съм по-спокойна 😉 Поради изпълненото с премеждия придвижане до Стария град, ние страшно много се изморихме и след като в първия бар с гледка към морето нямаше място за нас, седнахме на следващото заведение за туристи и си поръчахме обяд. Доста приличен като вкус за опита ни до момента и с поносима цена спрямо гледката. И чудесно розе също. 

След краткия отдих вече се заехме с разглеждането на острова. Аз както споменах бях в много щастливо настроение и хихиках непрекъснато, незабелязваща 35те градуса и жестоко слънце по средновековните улици. За останалите май не беше толкова приятно, ама ме изтърпяха около час да подскачам наоколо. 

Монемвасия е изключително красива! Много съм изненадана, че чак сега научавам за това място. А даже имаше круизен кораб и ядящи омари доволни туристи в района. Значи не е толкова непозната спирка, колкото ми се струва на мен. Препоръчвам я с 2 ръце, но препоръчвам да се подберат малко по-прохладни 3-4 часа от нашите. 

 

[Брани]

"Нямам търпение да дойде зимата и да поплувам с някакви животинки."

 

Само в нашия форум изречение на това изглежда нормално ... 🙂

[Lindt]

В момента, Брани каза:

"Нямам търпение да дойде зимата и да поплувам с някакви животинки."

 

Само в нашия форум изречение като това изглежда нормално ... 🙂

Ха, ами в Европа като е лято, слънцето я залезе, я не, 18 часа се чудиш дали да станеш, да излезеш, да се прибереш, да спиш, пак да излезеш, пак да се прибереш, накрая и да се разходиш по залез и тогава да вечеряш. А в Азия си е надпревара - за 12 светли часа какво да направя първо. И вечер ужас - единственото по-страшно от ходещ пеша човек е ходещ пеша бял в тъмното. Та силите им според моите интереси се изравняват именно в зимните месеци - зарязваш тъмнината, студа и коледните трапези и си обличаш банския 😉 Без срам при това, защото си изпуснал главната част от угояването. 

[Брани]

И после ...?

 

 

[Lindt]

преди 25 минути , Брани каза:

И после ...?

 

 

Жижо не иска да си носи лаптопа вкъщи и нямам снимки.  Те това е,  той е виновен. 

Всъщност са сигурно 2 снимки на залез и една магистрала като се замисля,  ама някак само стена от текст не е добър финал