дневник До Пелопонес и назад ;)

[Брани]

Аха.

Не че ви притискам нещо - Империята не действа така - ама предполагам ще бъде свършено утре?

 

🙂

[Lindt]

Дългият път към Атина

 

След Монемвасия по план трябваше да продължим по малко по-дългия път край морето нагоре.

Сестра ми я печеше директно и безмилостно и представата за още поне 5 часа каране видимо я натъжаваше. Та започна да проправя идеята за още едно спиране за плаж някъде. Аз вече усещах накъде вървят нещата с деня и бързо се отказах от обиколния път и излишните мъчения. И определихме пътя до Коринт през Спарти за задоволително бърз и по-подходящ.

Така или иначе имахме полет в 8 сутринта и това ни беше единственото фиксирано нещо. И трябваше само да измислим точката, подходяща за безцелен престой. Според нас беше по-добре да мързелуваме сега докато е нетърпимо топло и после да се движим. Според Жижо беше най-логично първо да стигнем почти до финала и тогава да си търсим плаж. 

Спънката в организацията се оказа това, че пътят ни хич не минаваше в близост до плаж. И изобщо не беше бърз. Всъщност шофьорът ни прекара около час, бленувайки поне за студено фрапе, но не откри източник по избрания маршрут. После пък реши да пуши, но навън беше 40 градуса и можеше да се определи единствено като мазохистично да спре колата и да излезе навън. По принцип хората се възхищават на живописността на района, но ние не бяхме в подходящото настроение да го оценим. А на мен беше твърде скучно, така че просто заспах въпреки храбрите опити да съм съпричастна с останалите страдащи. 

Някъде между Спарти и Триполи, а дали не беше и след Триполи, намерихме едно селско кафене. И вода. Направо не бяхме на себе си от радост. И живнахме осезаемо от притока на захар, лед и кофеин. След това пък се занареждаха кафене през кафене. Даже се появи и магистрала. Обаче все така не напредвахме в посока плаж, а вече наближаваше 6.

Аз като буден и деен спътник ( супер досадник) си харесах една лагуна след Коринт - Limni Vouliagmenis 🙂  Изхабих си батерията с този оскъден нет да разбера има ли вход, комплекс ли е, къде точно се намира и какво е, но се заинатих, че искам. На отиване да спрем на моста, да разкажем каквото знаем за канала, да полежим, да вечеряме и да стигнем до къщата си беше актуализираният план. 

Всъщност видяхме моста, даже минахме през него. Обаче не успяхме да измислим къде да спрем и продължихме, оставяйки за друг път спокойното съзерцание на това инженерно постижение. 

А Жижо като трениран мъжки екземпляр беше спрял да ме слуша още в началото на излагането на плана ми и беше приел Лутраки за крайната ни точка. И като главен навигатор беше силно изненадан, че не, не сме стигнали където аз искам 🙂 Намерихме място за паркиране, изскочихме от колата и дори на мен ми дожаля за всички в 7 вечерта тепърва да ги карам да търсим друго място. Но там пък нямаше плаж. След 5 часа каране да спреш на градски камъняк без шезлонги, бар или въобще на едно нищо, си е престъпление, така че отново се озовахме в колата. 

Нужно ли е да казвам, че карахме още 40 минути? При това в неясна посока. По много странен път. Но не намерихме по-подходящо място за почивка и в крайна сметка открихме лагуната (йес!)

Тя е със сладка вода и няколко крайбрежни кръчми на брега. Предвид часа не плажувахме. Но вечеряхме хубав октопод ( е, малко изгорял) и калмари (те си бяха вкусни) и се насладихме на част от залеза. Леко бяхме притеснени от тапите по пътя за Атина, съчувствието към хоста ни, защото ще стигнем най-рано в 11 и всъщност как ще се измъкнем по този абсурден път през планината по тъмно. 

 

Много интересен залез! Започна преди да ни донесат вечерята. После я изядохме, допихме си виното, измъкнахме се от планината, прекосихме града, избегнахме магистралата към Атина и това слънце и оранжевите цветове си продължаваха и продължаваха. Супер освежаващо, чак се замислих дали залезите в Европа не са по-яки от тези в топлите държави. Ще питам @Tedy

Да прекосиш Лутраки се оказа вбесяващо занимание. В едната лента плътно спрели коли. Съответно когато някой реши в рамките на града да спре, просто пуска аварийки и блокира единственото платно. За да отиде за сладолед. Или сокче. Или просто да се разтъпче. И колите след него чакат, не че имат някакъв избор. 

 

Беше неделя вечер. И въпреки предположенията на гугъл за катастрофа, според мен трафикът по магистралата си е ужасен в сезон в края на уикенда. А и гърците имат странната потребност да поддържат поне 80 работника за участък от 100 км и на гише през 10-15 км да спираш за такса, платима само в брой.  Ние заобиколихме докъдето можахме да избегнем качването на въпросната магистрала във вид на тотална тапа. Така че стигнахме до Атина след 3 близо часа.

Забавното като за край на пътуването беше светналата лампа за гориво. А в неделя вечер всички бензиностанции не смятаха за нужно да работят. Оставаше ни единствено да разрешим проблема сутринта преди полета. Обаче ако минем по прекия път към летището, няма бензиностанции. Ако минем по дългия и не работят, тогава може въобще да не стигнем целта. Не намерихме и обявено работно време. Това направо блокира мозъка на навигатора ни, който не може да живее в неизвестност 😉

И така несигурни за бъдещето, стигнахме по черния път в нищото до нашата къща, освободихме доброто момче, което ни чака до 12,  и най-после си легнахме. За кратко де 😉 Сутринта сестра ми очакваше да се съжаля над нея и да й направя кафе. В 5 сутринта в непозната кухня?! И аз не съм толкова добра. Но успях да я полея цялата с хладкото неразтворено кафе, което сама си забърка, за да не стоя безучастна 🙂 

Решени да намерим бензиностанция преди да оставим колата, ние успяхме да се загубим из черните пътища около къщата и да се придвижим двойно по-бавно от планираното. Но... намерихме отворен източник на гориво и просълзени от благодарност, сипахме за 4 евро, за да стигнем втората чертичка на резервоара, както ни бяха предали на тръгване синята въшка. 

На летището, пълзейки уморено, минахме проверките и заради инатливия ми мъж оставихме бленуваното кафе за след паспортен контрол. Изненада! Нямаше нищо там в прогнилия ъгъл за полети извън Шенген. Нито магазин, нито кафене, абе нищо. Погледнахме, сбърчих вежди осъдително, колкото ми беше възможно в този ранен час и обратно при паспортен контрол 😄  Опитаха е да ни убедят, че кафенeто скоро ще отвори, ама ние инатливо искахме да излезем и да пием кафе извън този коптор. 

След това вече спокойни, се качихме на самолетчето. Щях да закъснея само с 2 часа за работа и да си поспя по време на полета. Ха! нашето самолетче беше спукало гума и тръгнахме 1 час по-късно. Понеже идвах след рожден ден на понеделнишка оперативка, планирах да извиня закъснението си с бутилка вино от Casavino по пътя към офиса. И това не ми се получи, заради ревизия 🙂 Останаха ми само сладките от фришопа, които са доста гадни и не ви ги препоръчвам. И баницата не беше дбре изпечена. Тотален фалстарт! Ама пък покрай пътуванията нямам проблеми със сатурновите дупки около рождения ден и съм благодарна за това. 

 

Та вместо заключение: "Брани, пътят е много дълъг и бавен и не препоръчвам да минаваш този маршут за 4 дни. Всичките ни спирки си заслужаваха повече време!"

[neuromancer]

преди 58 минути , Lindt каза:

А Жижо като трениран мъжки екземпляр беше спрял да ме слуша още в началото на излагането на плана ми и беше приел Лутраки за крайната ни точка. И като главен навигатор беше силно изненадан, че не, не сме стигнали където аз искам 🙂 Намерихме място за паркиране, изскочихме от колата и дори на мен ми дожаля за всички в 7 вечерта тепърва да ги карам да търсим друго място. Но там пък нямаше плаж. След 5 часа каране да спреш на градски камъняк без шезлонги, бар или въобще на едно нищо, си е престъпление, така че отново се озовахме в колата. 

Нужно ли е да казвам, че карахме още 40 минути? При това в неясна посока. По много странен път. Но не намерихме по-подходящо място за почивка и в крайна сметка открихме лагуната (йес!)

 

Да ти кажа, много по-просто е, когато шофьора, навигатора и вземащия решенията са един и същи човек 😁

[stebal]

Lindt, снимките от залеза на езерото са вълшебни. Надявам се да ги видя в календара за 2020. 

[Tedy]

Всичко е фотошоп. 😃

Колкото по-далеч от екватора, толкова по-дълго се задържа цветната светлина. Но пак зависи, облаците много влияят също.

[Lindt]

преди 8 минути , Tedy каза:

Всичко е фотошоп. 😃

Колкото по-далеч от екватора, толкова по-дълго се задържа цветната светлина. Но пак зависи, облаците много влияят също.

Оо, значи догодина, ако хванем чисто небе в Норвегия. Или пък там няма да се стъмва особено в средата на юли...  май в Гърция съм виждала най-дългите си залези,  явно ходя в подходящ период. 

[bad kid]

Я кажИ сега, Симос по-хубав ли е от Елафониси?

[Lindt]

преди 4 минути , bad kid каза:

Я кажИ сега, Симос по-хубав ли е от Елафониси?

По-хубав от Елафониси на Крит ли? 

Симос със сигурност е много красив, но чак колкото топ плажовете на Крит не.  Според мен поне. Разбиранията на хората са различни, аз около Елафониси обикалях два дни и си го спомням като много по-разнообразно. 

 

[bad kid]

Да , за критския питам...мерси

 

[bay_kolio]

Преди 1 час, bad kid каза:

Я кажИ сега, Симос по-хубав ли е от Елафониси?

По - хубав е. Като плаж, от фотографска гледна точка не.

[Tedy]

преди 10 часа, Lindt каза:

Оо, значи догодина, ако хванем чисто небе в Норвегия. Или пък там няма да се стъмва особено в средата на юли...  май в Гърция съм виждала най-дългите си залези,  явно ходя в подходящ период. 

Зависи къде ще сте в Норвегия. Но по тези ширини е цветно, дори когато слънцето не залязва... ако се вижда слънце. 🙂

[Брани]

На 9.08.2019 г. в 22:38, Lindt каза:

Та вместо заключение: "Брани, пътят е много дълъг и бавен и не препоръчвам да минаваш този маршут за 4 дни. Всичките ни спирки си заслужаваха повече време!"

 

То така се почва 😞 От "абе малко са му 4 дни" до "абе я да ида и "там" и "там" и да го съчетая и с "това" и с "онова" и най-добре да си взема една седмица". 🙂

 

А още по-изкушаващо е, че аз все пак мога да си излизам в отпуск когато си ща и имам дори малко останали дни от миналата година!

[stanimir]

На 10.08.2019 г. в 11:12, Lindt каза:

Оо, значи догодина, ако хванем чисто небе в Норвегия. Или пък там няма да се стъмва особено в средата на юли...  май в Гърция съм виждала най-дългите си залези,  явно ходя в подходящ период. 

Изобщо няма да се стъмва на север. Слънцето само се спуска леко и малко след полунощ отново започва да се издига. Това продължава докъм 20-ти юли плюс/минус няколко дни. Има сайтове с конкретните дати за различните места 

24 часа светлина. 

[Gentleman Basta]

преди 8 минути , stanimir каза:

 

24 часа светлина. 

А дават ли сили за 24 часа преходи? За един приятел питам

[stanimir]

Абе хубавото е,  че може  примерно в десет вечерта да те осени вдъхновение за преход и просто тръгваш...все е ден 🙂

Дали ще се прибереш в пет вечерта или в пет сутринта няма голяма разлика.