дневник Трансфагарашан на велосипед

[Tonyco]

Здравейте,

така отпускарски ни писна да лежим на село в басейна на 34 градуса жега и с Боби решихме да се разхладим из Карпатите. То разхлаждане добре, уж прогнозата беше за хубаво време, и беше такова до началото на яз. Видрару. Стигнахме до хижата в края на язовира Cubana Cumpana и като ни запука една карпатска буря. Настанихме се в едно бунгало, като затряскаха едни гръмотевици ще съборят бунгалото. Бяхме се подготвили да спим и на палатка или да си направим колата на кемпър в случай, че няма бунгала свободни, но се оказа, че има. 37 лв е на вечер с 2 легла, има общи бани и тоалетни, прилични. Спал съм тук и друг път с мотора. С него съм го минавал няколко пъти трансфагарашан (7c), време е и с колело. Дават времето да се оправи утре но да видим. Боби му дадох 2 м почивка при бабата и е извън форма, да видим как ще се справи по карпатските баири. За сега само мокри снимки, утре се надявам не чак толкова мокри 🙂

п.с. вкарахме и мамалига за сила 😄

[Tonyco]

Карпатските вълци минаха между капките днес. Боби постави личен рекорд за изкачване с велосипед 1885 м почти право нагоре. Разстоянието 66 км. Прогнозата беше необещаваща, но тръгнахме и не сгрешихме. 13 градуса сутринта и се вдигна до 16 градуса на изкачването, което е повече от отлично. На спускането стана значително по-топло, но не съм гледал термометъра. На качване първоначално почивахме на рядко, хапвахме дреболии от раницата, боклуци разни, мини кроасани и т.н. На едно крайпътно дюкянче имаше едни топки във метално фолио. Взехме една оказа се мамалига (качамак за който незнае) пълнена с кашкавал която Боби отказа да яде. Аз я ударих цялата и ми се услади много и даде адската сила 😄 мамалигута паур. Бяха спрели и братя украински мотористи та ги подкарах на руски и с моите истории как съм ходил в Украйна с мотора преди войната, Крим и т.н. Следваше пак изкачване и Боби почна да дава багажа, което се очакваше като не сипва гориво в резервоара, но беше предупреден. Хакна едно протеиново барче и в последствие спряхме да вземем едни малки гевречета пак местен специалитет. Последните 5 км и най-стръмни ги качвахме на почивки почти "На всеки километър" по метричните камъни. Тунела на върха на прохода съвсем спокойно може да носи името "Тунела на смъртта" особенно за колоездачите, добре, че сме запъсени с хубави фарове и задни светлини. След тунела обичайната навалица, отбихме се да снимаме езерото Балеа, и след неуспешен опит да хапнем пред хижата, ни беше казано, че ще вали и вън не сервират. Започна да пука град и едри капки дъжд, та запалихме скорострелно колелата и към тунела. И друг път съм забелязал, че времето от двете страни на тунела е тотално различно. Мъгла и мизерия от север, като се върнахме от юг, леко рамтолеше. Спускането беше много вълнуващо за Боби. Спряхме до една хижа с нов опит за храна, но единственно се запознахме с един Италианец с велосипед. Следваща спирка беше на къмпинга, където хапнахне добре, аз лично хапнах домашна телешка супа, уникална, Боби мичита със салата. Останаха още 18 км до хижата, където спим. 7 км са черен път в посока, въпреки дъжда почвата е песаклива и не се каляш, подобно на тази около Казанлък. Изплакнахме колелата от пясъка и точно ги качих в колата и пак заваля, късметлии излязохме. Въпреки, че съм го минавал поне 3 пъти с мотор този проход, се оказа, че с колело се виждат неща, които с мотора не съм видял, предполага, защото съм се кефил да лягам в завойте :), това го установявам и на други места, където минавам с колело. И така, утре пак се връщаме на жегите, с една разходка и вечеря в Русе. 🙂

[Tonyco]

Тази сутрин имахме близка среща с карпатско мече. Лежеше до един стълб в близост до пътя. Хванало една пластмасова бутилка изхвърлена в страни и я гризеше и облизваше. Така на тинейджър изглеждаше и кротуваше. Като цяло не ни обърна много внимание, явно е свикнало. Щракнах някоя друга снимка преди да се заинтересува от нас. На километър от там имаше жандармерия та спряхме да им кажем за мечо пух, казаха ОК и благодариха за информацията, но не се трогнаха много. 🙂 Жалко е, че мечоците ровят из боклуците на хората. 

[Lyubina]

Страхотни сте! И чудни снимки си направил. Направо ми се прииска да се върна 20 години назад .... или поне да се кача на колата (по по-мързеливия способ 😉 ) и отново да видя Карпатите.

А Боби, ... ако беше малко по-голям, направо го вземам за зет 😉 

[Tonyco]

преди 34 минути , Lyubina каза:

Страхотни сте! И чудни снимки си направил. Направо ми се прииска да се върна 20 години назад .... или поне да се кача на колата (по по-мързеливия способ 😉 ) и отново да видя Карпатите.

А Боби, ... ако беше малко по-голям, направо го вземам за зет 😉 

Да ти кажа, на обиколката на Беласица 2х94 км след като качи един баир в жегата наведнъж 5 км с 8% наколон и една кака на 15 г. от Петрич като го видя как излиза от баира, пък нея с кола я качиха и се присламчи към нас за следващите 50 км. И седнахме да обядваме в една кръчма в Македония и се разговориха с Боби, та той почна да и обяснява нещо за втората световна и Хитлер, щот гледаме у нас само NG. И каката директна без задръжки, ама ти си спортен, умен и красив ще имаш много женки 😄 , паднах направо. Той на 9 г, но прилича на 15 хаха. Та му налитат вече 😉

[vinidj]

Някой знае ли дали има някакви допълнителни изисквания, ако влезеш в Румъния само с електрическо колело?

Че трябва да си взема от Гюргево едно нещо 🙂

[epetkov]

преди 28 минути , vinidj каза:

ако влезеш в Румъния само с електрическо колело?

Аз знам, че е забранено  пеша и с колело през Дунав мост при  Русе, защото пътя е тесен и е с висок трафик.  Дано да греша.

[vinidj]

преди 6 часа, epetkov каза:

Аз знам, че е забранено  пеша и с колело през Дунав мост при  Русе, защото пътя е тесен и е с висок трафик.  Дано да греша.

Последният път като минавах с кола преди 1-2 месеца имаше 1 да ходи пеш, но не знам не ми се плаща таксата за винетка, а само до Гюргево имам работа да си взема 1 пратка.

[epetkov]

преди 48 минути , vinidj каза:

не знам не ми се плаща таксата за винетка

Ако  твоя  усърдна проверка потвърди, че не може пеша или с велосипед,  единствената алтернатива е да се помолиш на някой непосредственно пред КППто да те закара  до румънския КПП (автостоп).  Проблемът тогава е, че има  разстояние от румънския КПП до Гюргево през поле, в което често бягат бездомни кучета.