дневник Норвегия - като от приказките.

[Тони]

Пътуването до Норвегия не беше планувано отдавна. Чудехме се доста къде да прекараме едни 10 дни в Европа. Първо доста клонях към Исландия, но незнайно защо, изведнъж Норвегия ми дойде наум и прекроих плана, според дните, които имахме и вариантите за летене. 

Всъщност, кацахме на Лондон, но трябваше да се прибера първо до България, така че се получи едно летене Лондон- София- Братислава- Лондон, а от там вече потеглихме на север.

Полетите ги купих за без пари от Уиз, около 15 ина паунда в посока. И до тук беше с лесната част. Следваше да взема решение къде да ги прекараме тия толкова малко дни и как...плюсът обаче беше, че дните в този период от годината са много дълги. Съмва в 5, а се стъмва след 22, така че поне светлата част на денонощието е достатъчна за оптимално обикаляне.

Местата за спане ги взех доста късно от Airbnb, около месец преди пътуването, но факта, че сме с кола доста ме улесни и снижи разходите.

Кола наех от Сикст, но през посредник, платих за малка кола /дадоха ни голяма/ , цената за 9 дни беше 810 лв. за наем.

Вечерта преди полета спахме на Лутън, тъй като кацнахме късно следобед от Братислава, а летяхме за Берген преди обяд.

Полетът беше навреме, кацнахме около 13.30, загубихме половин час с документите за колата. Вместо ръчна ни дадоха автоматик. Вместо малка, доста голяма Опел Кросроуд на 9000 км. Застраховката излезе 380 лв за 9 дни, но заради пътищата и самият релеф в държавата, беше задължителна за нас.

Първите две нощувки бях резервирала в Хаугесун, имахме да минем 140 км до там, както и първо фери, хем да видим кое как е. 

Къщичката беше приказна, само за нас. Бяла /очаквано/ и дървена / също очаквано/, имаше две малки спални , холче и кухня, типично скандинавски стил. Чудесно местенце. Беше станало вече около 20, минахме заредихме продукти, за да имаме всичко, че по подобни роуд трипчета е добре да си има човек храна и всичко необходимо в колата и поразгледахме градчето. За ден 1- толкова.

Първи впечатления:

[Тони]

Та първи впечатления от ден 1:

Навсякъде е много чисто.

Простота в строежи, мебелировка, съоръжения.

Доста тесни пътища, но навсякъде с идеална настилка.

Цени на горивото- 1.60- 1.70 евро на литър за бензина и 10- ина цента надолу за дизела.

Никаква нужда от кеш, на повечето банки има табели- не обменяме валута. Чейндж видях през цялото пътуване на 2- 3 места, но курсът  беше неизгоден, и то с много, около 15%. Ние така и не обменихме пари, карахме на карти.

Храната е доста по-скъпа от България, дори и по магазините. В пъти по- скъпи са доста от нещата. 

[Тони]

Ден две беше разделен на две части. 

Първата цел беше Ставангер. Времето беше прекрасно, километрите не чак толкова. Имахме отново едно фери за малко и прекрасни гледки по целия път. Качването на фериботите става по различен начин, но винаги страшно бързо. Ако е по-голяма линия, в смисъл и по-модерна, може да има ленти с електронен четец, за колите, които са с устройство за електронно плащане, както и такива за ръчно. На други линии, се качваш като при самото качване или веднага след него идва служител с пост терминал и се плаща кола по кола. Обикновено цената е за кола+ пътник и се доплаща за всеки следващ в колата.

 С тръгване навреме малко след 8 и доста спирания по път бяхме там преди 11. Много светъл и приветлив град. Прекрасни шарени улички и много хора. На пристанището имаше два круизни кораба и доста народ явно се беше изсипал от тях за разходка. 

[Тони]

Втората част на деня беше за Пулпит рок. 

Пристигнахме около 2 следобед. Ако се идва със собствен транспорт има два паркинга- първо се стига до този, по- далечния, а като е продължи още около километър на основния, където има  магазини, тоалетни и заведения. Цената и на двата е една и съща- 250 крони / по тогавашния курс 25 евро/. Плаща се на излизане, на изхода до бариерата има пост терминал. Не видях възможност да се спре другаде, тъй като навсякъде има знаци, че паркирането е забранено , пътят не е широк, а и непрекъснато идват автобуси. 

Както вече споменах, стигнахме малко след два, но с августовския дълъг ден имаше време за всичко. По указателната табели прехода го дават 2+ 2 часа, 4 км в посока. За хора като нас, кашкавал туристи, времето е малко преувеличено. Ние го направихме малко над 3 часа, като се има предвид, че на връщане го взехме малко на бързане, тъй като времето беше се развалило и валеше.

Качването нагоре има една две по-трудни отсечки, в смисъл, че се изкачваш доста време само нагоре по камъни и ако е дъждовно, леко е хлъзгаво. Нас ни позаваля по средата нагоре и почти през цялото връщане. Не валеше силно, по-скоро пръскаше, но комбинирано с вятъра, който излезе беше леко неприятно.

Въпреки това се изкачихме, но стигайки горе, поривите на вятъра  доста се позасилиха, дъждът не спираше, та не отделихме повече време да седим на върха.

Слязохме малко след 18, поразгледахме  наоколо  и потеглихме на обратно, че пътят не беше малко. Стигнахме в Хаугесун около 22, приготвихме багажа за сутринта, пихме по една две бири от скъпите и се отдадохме на заслужена почивка. Бяхме видели, че в града щеше да има фестивал, но освен, че се прибрахме късно, не спираше да вали, така че не отидохме да погледнем какво се случва.

Предстоеше ни да потеглим на север.

[Тони]

Ден три- денят за водопади. 

Постарахме се да станем в прилично време и около 8 да тръгнем. Следващите 2 нощувки щяха да са на различни места, така че събрах нещата, които ще ползваме в една раница, за да не мъкнем нагоре надолу по настаняванията всичкия багаж, а той не беше малко. 

Бяхме планирали до ранен следобяд да сме на Одда, за да може да обядваме там, като навигацията ми даваше 2 часа шофиране. Само че красотите по пътя бяха безброй и за около 6 часа, без бързане и с много спиране стигнахме.

То красоти безброй. А като видим нещо и не успявахме да се спрем да се отклоним да поразгледаме.

Първо попаднахме на едно полуостровче с много красив парк.

 

[Тони]

Следваше първия от списъка водопади-  Лонгфос. Намира се съвсем на пътя, както и следващия, като малко неуредено е, че от страната на всяка лента има само по няколко места за спиране и си е леко на късмет да има къде да се паркира. Обръщането е забранено, за сметка на това пък има подлез, за да идеш и от другата страна. 

Норвежците, а явно и туристите, шофират изключително спокойно, изчакват се и няма никакъв проблем да останеш на аварийки докато да се освободи място за няколко минутки. Мисля, че за десет дни чух един единствен път клаксон на пътя.

[Тони]

Малко по- натам, на минутки е Latefossen. Също толкова красив , и при все, че водопадите бяха един след друг, десетки и стотици за тези дни, на човек не му омръзва да ги гледа.

[Gentleman Basta]

Това на последната снимка е глетчера Фолгефона и по-специално "изхода" към Бюер, точно преди Одда. Супер пътуване!

 

Малка корекция - ПОС терминал е. Идва от Point of sales 🙂

[Тони]

Малко след обяд стигнахме Одда. Малко беше пуста, поне така а мен ми е видя. Все пак се поразходихме по търговската улица, хапнахме и поседнахме да позяпаме. След това потеглихме отново, че водопадите нямаха свършване. 

 

[Тони]

Следваше да се изкачим до Voringfossen. Снимките, които бях виждала от там не показваха колко всъщност е огромен, а може би аз самата не съм осъзнавала това. Изключително красиво място, прекарахме там почти час без да можем да се откъснем. Спряхме и да поразгледаме и Eifjord, хем да се запасим  с още храна и от скъпата бира, че денят си привършваше и не знаехме кога ще стигнем в мястото за настаняване до Вос.

Идва ми наум за тунела-серпепнина преди водопада, но на тунелите ще отделя специален пост.

[Тони]

Стигнахме Вос около 9, настанихме се и дори остана време по светло да разгледаме градчето. Докато в центъра му се изсипаха три автобуса китайци и дотогавашната тишина си хвана пътя. Но без това си захладняваше, а вече притъмня. Чакаше ни поредният ден в път, така че се прибрахме в наетото ни от Airbnb къщиЕ на етаж над гараж  да починем. 

П.С. От наблюденията ми по норвежките къщи, в които нощувахме, то те са огромни фенове на всякакви миниатюрни фигурки и безброй боклучки / в добрия смисъл/. Както и във всеки дом имаше огромно количество книги.

[Тони]

Ден 4. 

Плануваното за деня беше ето това.

С малко отбивка от главния път през стария такъв, минаващ през хотел   Сталхайм, от където според съветите на @stanimir гледката си струва на 100%, но за това малко по- късно. 

 

Първо обаче, пропуснатите вечерта водопади във Вос. Малко ни валеше и беше мрачно, но това нямаше как да спре устрема ни да направим поредните два водопада, останали от като продължение на предния ден.

Ето го и него. 

А и следващия, вече доста по-голяма и красив, на няколко километра след Вас. Твиндефоссен.

И дотук с водопадите като основна атракция, почвахме фиорди и пътища.

[Тони]

Отклонихме се от главния път точно преди поредния тунел, за да видим гледките от пътя, който минава през Stalheim hotel. Те всъщност почват точно след като го подминете и започнете спускане.  Изключително тясно е, но е еднопосочно. Почти на всеки завой има уширение , за да се спре, но при нас беше възможно само за минутка две, тъй като неизменно се появяваше поредния туристически автобус , който при всеки завой буквално беше на боя разстояние от ограничителната стена. За тези 3- 4 км се минава през няколко невероятни водопада, част от които почти все едно аха да се излеят дори отгоре ти, а гледката към долината е изумителна. За жалост пак беше леко мрачно, но това е Норвегия. 

[Тони]

Стигнахме Гудванген по обяд. Мислихме да оставим колата там и да си направим едно двупосочно пътуване с ферито до Каупангер. После обаче, след размисъл, ни се видя, че ще изгубим много време, та решихме да се качим направо с колата и от там да продължим, като по този начин пропуснем Флам.

Да, но се оказа, че места за тръгващият след минути ферибот няма / хем беше почивен ден, хем отпускарски сезон/ така че обстоятелствата ни наложиха промяна в плана: да разгледаме наоколо, после да идем да видим и Флам и с колата с фери към Каупангер и постепенно да стигнем до мястото на нощувка. Бяха ни писали, че ключовете са на вратата на бунгалото, което бяхме запазили , така че и не бързахме особено.

Гудванген беше засипан с мъгла, на талази. Това изобщо не пречеше  на спортуващите. Разпъваха се платнища, приготвяха се лодки и гребла.

Хапнахме в близката бензиностанция по един хот дог с наденичка и бекон, заредихме, подмотахме се малко и тръгнахме за Флам.

[Тони]

Флам ни посрещна с все още лошо време, но доста повече хора и круизни кораби. Поразходихме се, проверихме какво има в мола🤣🤣🤣 / основно руснаци/,  пихме по една топла напитка, че направо си беше хладно и продължихме към следващата точка.

През следващите тунели, с ферибота за Каупангер.

 

 

[Тони]

В Каупангер се отбихме до пристанището и да видим църквата. Само че, така силно заваля, та по- бързичко го приключихме и продължихме към Stedje с надеждата докато стигнем, напазаруваме нещо за хапване и пийване, то времето  да се оправи.  Стана като по поръчка. Светна за почти час, който използвахме, за да се покачим и до тамошната църква, да се разходим и покрай пристана. А после времето ни награди с най- чудната дъга!!! 

[Тони]

За вечерта си бяхме взели бунгало почти сред нищото, на края на едно селце. Времето доста беше напреднало, та се отправихме натам с мисълта да починем, че на следващия ден ни предстоеше отново доста път...докато не стигнахме. Настаняването беше базово- бунгало с две легла и най-необходимото за една нощувка, с общи бани /3/  и тоалетни /2/ за 6 бунгала. Но беше изключително чисто. 

Плановете да почиваме повече се провалиха в мига, в който стигнахме! Каква гледка само! Малка тераска, а от нея и от прозореца ни се виждаше огромен водопад. Разбира се, използвахме и останалия час светлина, за да се разходим в района.

 

[Тони]

Ден 5. 

Маршрутът за деня беше ето този.

Тръгване от мястото за нощуване, като се премине през един от най- красивите национални паркове- Jotunheimen. Нямаше да имаме време за разходки из планината, но колкото- толкова. Съвсем скоро след потеглянето започнахме изкачване нагоре в планината, а около нас се ширнаха невероятни гледки.

[Тони]

А после езера и ледници. 

Почти на всеки няколко километра спирахме, отбивки на пътя има достатъчно много, както и тоалетни и места за почивка. Цивилизация.

[Тони]

С очи пълни, стигнахме до Лом, където спряхме за обяд и разходка, основно заради църквата.

Уж малко, и отиде час.

И после пък път, и глетчери, и къщички в нищото...

А предстоеше и разходка из фиордЪТ, качване по завъртян път и ферибот до вечерта. 🥰

[Тони]

Около 15 следобед стигнахме до Гейренгер. Тъкмо навреме, за да хванем двупосочно ферибота до Хелесит. Това долу горе щеше да ни отнеме 2 часа, което си беше предвиденото време.

Но първо го видяхме отвисоко- според повечето- най-красивия форд. 

А после и два пъти минахме по него. Много красиво!

Ако като нас, искате да пътувате по форда двупосочно, трябва да си вземете билет не от касите, а от самите служители на ферибота. Задължително плащанията са две- за първата посока 300 крони на човек, а като се връщате показвате билета си и получавате връщането за 150.

[Тони]

А после, следваше да се изкачим по ето това пътче,

което без това ни беше и по път де, а и да види форда от другата му страна отново от птичи поглед. Горе има площадка, стъклена, гледката е чудесна. 

А после да се отправим към поредното място за следващите 3 нощувки  което се оказа....

[Тони]

...къщата на една баба, която си я е направила като хотелче. Ама сама си се грижи за всичко: 4 стаи за гости, в настаняването влиза и закуска, която винаги беше току що опечени палачинки , 6-7 вида топло хлебче и безброй неща за хапване, чак и някаква риба, която не се престраших да опитам. 

Къщата беше едно бижу, толкова красива и уютна  че накрая, след трите нощувки  чак не ми се тръгваше.

А от прозореца на гостната и трапезарията се виждаше, разбира се...водопад!

[Тони]

Ден 6.

В този район предвиждахме два пълни дни. Прогнозата за времето обещаваше първият да е чудесен откъм време, а вторият с превалявания. Това реши изцяло какъв да е плана за деня.

Закусихме и тръгнахме към първото в списъка- Стълбата на трола. До там минахме през много красива планинска част- пак езера, остри каменни върхове и много от красивата сурова природа на Норвегия

Първо спряхме на Gudbrandsjuvet.

А после следваха ето тези красоти:

[Тони]

Случихме на прекрасно време на стълбата на трола. Има огромен паркинг, магазини, ресторанти и от там почва пътечката за платформите за наблюдение. Няколко са, за да се види от различна гледна точка. То нали обаче мерак, след като огледахме отвсякъде слязохме по пътя надолу, после обърнахме, изкачихме го и пак слязохме. По средата има един мост с възможност за спиране за снимки. А най ме впечатлиха колоездачите, катерейки се по пътя. Наклонът е доста голям, мисля, че беше 12%, какви крака трябват да въртиш нагоре....