дневник Кауаи - един от Хавайските острови

[AlexandraKo]

На 28.09.2019 г. в 9:53, macf1an каза:

 Без тур покрай Na Pali няма смисъл да ходите изобщо, това е най-ценното преживяване на острова, пощенската картичка на Хавай е там. Алтернатива е да го видите с хеликоптер. Лодки има за всеки вкус, най-забавни са рафт сноркел туровете,но трябва да сте физически годни за тях. Има и катамарани, за по лежерно изкарване. 100 долара е прекалено оптимистично, по скоро 150. Каньонът се гледа за 10-15 минути, няма какво да правите цял ден там. Ден на север наистина си струва, също и обиколка по филмовите локации, които са гордостта на Кауа-И. Ако сте в югоизточната част, задължително хапнете в Duke's, на плажа пред Мариът Лиху-и. Реката е гола вода, ако трябва да орежете нещо, почнете с нея.

БигМаГ, а линк за хеликоптера имаш ли?

[Травеолани]

@Miralex - много ти благодаря за полезната информация! Със сигурност ще резервирам като наближи, сега може само до ноември. Така даже в по-добре, да знам че ще можем да паркираме. Видях, че и за градините Лимахули е със задължителна резервация дори и за self-guided тур. 
В момента подготовката е малко на пауза, защото има доста време още, но като я подновя ще ти пиша ако имам въпроси. 
Вие видяхте ли Напали коуст и как - С хеликоптер или с лодка?

[Miralex]

Ние бяхме две седмици на Хаваите, от които едната - на круиз по хавайските острови и видяхме Напали коуст от кораба. Беше си включено в маршрута на круиза и мисля, че беше добре организирано.  Беше следобед, тръгнахме след като вече бяхме разгледали острова /корабът беше там 1 ден и половина/, слънцето огряваше прекрасно скалите, корабът се приближи максимално близко, по високоговорителите разказваха интересни факти за острова и скалите, имаше дори хавайски "шаман", който при приближаването изпя някаква молитва за омилостивяване на боговете... Въобще бяха са постарали да създадат една запомняща се обстановка и на мен, лично, ми хареса. 

Иначе, на доста места из острова виждах оферти за разходка с лодки покрай Напали коуст.

[Травеолани]

преди 15 часа, Miralex каза:

Ние бяхме две седмици на Хаваите, от които едната - на круиз по хавайските острови и видяхме Напали коуст от кораба. Беше си включено в маршрута на круиза и мисля, че беше добре организирано.  Беше следобед, тръгнахме след като вече бяхме разгледали острова /корабът беше там 1 ден и половина/, слънцето огряваше прекрасно скалите, корабът се приближи максимално близко, по високоговорителите разказваха интересни факти за острова и скалите, имаше дори хавайски "шаман", който при приближаването изпя някаква молитва за омилостивяване на боговете... Въобще бяха са постарали да създадат една запомняща се обстановка и на мен, лично, ми хареса. 

Иначе, на доста места из острова виждах оферти за разходка с лодки покрай Напали коуст.

Ок, благодаря ти! Да, с круиз е идеално да се разгледа крайбрежието. 
Аз още не съм решила как/дали ще го разгледам, но със сигурност няма да е с лодка. 

[Травеолани]

Здравейте! Докато ми е още прясно в главата, да разкажа с малко повече подробности как мина нашето приключение в Кауаи. 

 

След дълго колебание през лятото на 2019, окончателно решихме, че ще посетим Хавайския остров Кауаи. Основните причини да изберем Кауаи пред Мексико или Карибите бяха: времетраенето на полета, безопасност и екзотичност на мястото.

 

Като живеещи на западното крайбрежие сме облагодетелствани да имаме директни полети от Ванкувър до всеки един от основните четири хавайски острови, а и самият полет е около 5,5 часа. Решихме да наемем кола за половината от престоя (4 дена), а другите 4 дена да сме на басейна и на плажа пред хотела. Избрахме хотел с хубав, голям басейн, защото много от плажовете на Хаваи не стават за къпане, нямат предпазен риф, и имат течения и големи вълни.

 

Пътувахме с канадската компания Уест Джет и пристигнахме в 10:30 вечерта. След като кацнахме, веднага ни лъхна влажният, топъл хавайски въздух. Летището, очаквано, беше старо и без прозорци и стени, с много приятен бриз. Обадихме се на хотела, който се намираше на 2 мили от летището, и те изпратиха шатъл бус за нас и за целия екипаж на полета ни (явно и те нощуваха в същия хотел).  

 

Климатът на Кауаи малко ни изненада или просто имахме лош късмет – аз очаквах синьо небе и постоянно слънце, а всъщност през доста голяма част от престоя беше облачно и ръмеше. И все пак по-добре от минусовите температури и големия сняг, който падна във Ванкувър в дните, в които ни нямаше.

 

Ден 1 - след пристигането прекарахме на басейна и на плажа, и в опознаване на района около хотела. Всички ми бяха казали, че на Кауаи има много петли и наистина се оказа така – рано, рано в 7 сутрина петлите кукуригаха отвсякъде. Ние обаче се събудихме в 6 сутрина, тъй като Кауаи е с два часа назад от Ванкувър, и с 12 часа назад от България.

 

Следващите четири дена имахме кола и започнахме да обикаляме за лек ужас на мъжа ми. Той искаше да мързелува на басейна през цялото време, което аз считам за грехота на всеки един от Хавайските острови, защото има толкова много за разглеждане!

 

YVR

 

Летището в Lihue 

 

Гледката от стаята ни в хотела.

 

Градини в хотела.

 

Басейнът.

 

Плажът пред хотела.

 

Плажът пред хотела.

 

Плажът пред хотела и алеята за разходка.

 

Малко езерце с рибки

 

Коктейл Мимоза на закуска - на ваканция е позволено 🙂

 

Районът около хотела.

 

Районът около хотела.

 

Районът около хотела.

 

Районът около хотела.

 

[Травеолани]

Ден 2 - В този ден посетихме западната част на острова – Каньона Уаймеа и плажа Полихале.

 

Каньонът Уаймеа е известен като „Гранд Каньонът на Тихия Океан“. Дълъг е 14 мили, широк 1 миля и с дълбочина 1 км. Пътят през каньона е двупосочен с много отбивки за спиране и наслаждаване на гледките. Първите три lookouts предлагат най-хубавите гледки към каньона и водопадът Уаймеа. Последните два (Калалау и Пу’у о Кила) предлагат драматични гледки към крайбрежните скали (Напали Коуст) и океана. Двата най-добри начина да се разгледа Напали Коуст са с хеликоптер и с лодка. Тур с лодка щеше да отнеме цял ден или поне 5-6 часа – време, което не искахме да губим, а и на мен ми става лошо на лодки и не съм фен като цяло. Бях решила да направя тур с хеликоптер, но се отказах, защото 2 седмици преди нашето посещение имаше катастрофа с хеликоптер точно на Кауаи, и да си призная беше твърде реално, и не бях готова да не се върна от един такъв тур…

 

И така избрахме обиколката на каньона с кола. Гледките бяха прекрасни, докато не стигнахме до Калалау lookout. Там ни очакваше пълно разочарование, тъй като всичко беше обвито в облаци и мъгла и не се виждаше нищо. Такъв ни бил късметът…

 

Тръгнахме наобратно и се отбихме по двупосочния път за Полихале. За около 30 минути стигнахме края на асфалтирания път и започнахме да се движим по калния път. При планирането много ми помогнаха две мои приятелки, едната дойде вкъщи с географска карта на острова и с 3000 снимки, и цяла вечер ми обясняваше най-малките подробности и ми даваше ценни съвети. И двете ми казаха, че този път е много, много, много лош. Е колко да е лош казах си аз, щом те са го минали и почти всички ходят до този плаж, и ние ще го минем, едва ли ще е чак толкова зле.

Мисля, че на 5-тата минута осъзнах, че това не е път, а кална яма, осеян с дупка до дупка и всъщност тук задължително трябва да се минава с високо проходим джип. Ние бяхме с малка, ниска кола, и мъжът ми караше точно с 5 мили в час, мисля че пеша по-бързо щяхме да изминем разстоянието. Пътуването беше много дълго и мъчително, минавахме ту в лявата, ту в дясната част, опитвайки се да избегнем дупките. Тъй като аз планирам всичко при нашите пътувания, имах някаква представа какво ни очаква, но мъжът ми беше в абсолютен шок и ужас, и изобщо не беше доволен, че съм планирала подобно лудо и авантюристично посещение.

 

По пътя срещнахме двойка, които се връщаха и ни увериха, че имало много ниски коли като нашата и сме почти там.

 

Полихале е известен като „Плажът на края на света“ и древните хавайци са вярвали, там отиват душите на починалите преди да продължат своя живот в отвъдното. Това е единствения плаж в западната част на острова, там свършва пътят и започва крайбрежието На Пали. Мястото беше изключително красиво и лошият път и милионите дупки по него си заслужаваха гледката! Отвсякъде те заобикалят отвесните надиплени скали и наистина се чувстваш като че ли си на край на света. Там за първи път се показа слънцето и осъзнах, че когато има слънце, става изключително горещо, граничещо с дискомфорт. Така че малко дъжд в рая, съвсем не е толкова зле.

 

На Полихале прекарахме около два часа и след това поехме обратно по пътя с дупките. След още един час, когато излязохме на асфалтирания път, въздъхнахме от облекчение, че това преживяване е зад гърба ни и никога повече там!

 

 

 

 

"Прекрасната" гледка.

 

"Прекрасната" гледка.

 

"Прекрасната" гледка.

 

 

Калният път, осеян с дупки.

 

 

 

 

 

Околностите на Полихале.

 

 

 

 Полихале

 

 

Картата на приятелката ми 🙂

 

 

[Дани Магелани]

преди 23 минути , Травеолани каза:

Здравейте! Докато ми е още прясно в главата, да разкажа с малко повече подробности как мина нашето приключение в Кауаи. 

 

След дълго колебание през лятото на 2019, окончателно решихме, че ще посетим Хавайския остров Кауаи. Основните причини да изберем Кауаи пред Мексико или Карибите бяха: времетраенето на полета, безопасност и екзотичност на мястото.

 

Като живеещи на западното крайбрежие сме облагодетелствани да имаме директни полети от Ванкувър до всеки един от основните четири хавайски острови, а и самият полет е около 5,5 часа. Решихме да наемем кола за половината от престоя (4 дена), а другите 4 дена да сме на басейна и на плажа пред хотела. Избрахме хотел с хубав, голям басейн, защото много от плажовете на Хаваи не стават за къпане, нямат предпазен риф, и имат течения и големи вълни.

 

Пътувахме с канадската компания Уест Джет и пристигнахме в 10:30 вечерта. След като кацнахме, веднага ни лъхна влажният, топъл хавайски въздух. Летището, очаквано, беше старо и без прозорци и стени, с много приятен бриз. Обадихме се на хотела, който се намираше на 2 мили от летището, и те изпратиха шатъл бус за нас и за целия екипаж на полета ни (явно и те нощуваха в същия хотел).  

 

Климатът на Кауаи малко ни изненада или просто имахме лош късмет – аз очаквах синьо небе и постоянно слънце, а всъщност през доста голяма част от престоя беше облачно и ръмеше. И все пак по-добре от минусовите температури и големия сняг, който падна във Ванкувър в дните, в които ни нямаше.

 

Ден 1 - след пристигането прекарахме на басейна и на плажа, и в опознаване на района около хотела. Всички ми бяха казали, че на Кауаи има много петли и наистина се оказа така – рано, рано в 7 сутрина петлите кукуригаха отвсякъде. Ние обаче се събудихме в 6 сутрина, тъй като Кауаи е с два часа назад от Ванкувър, и с 12 часа назад от България.

 

Следващите четири дена имахме кола и започнахме да обикаляме за лек ужас на мъжа ми. Той искаше да мързелува на басейна през цялото време, което аз считам за грехота на всеки един от Хавайските острови, защото има толкова много за разглеждане!

 

YVR

 

Летището в Lihue 

 

Гледката от стаята ни в хотела.

 

Градини в хотела.

 

Басейнът.

 

Плажът пред хотела.

 

Плажът пред хотела.

 

Плажът пред хотела и алеята за разходка.

 

Малко езерце с рибки

 

Коктейл Мимоза на закуска - на ваканция е позволено 🙂

 

Районът около хотела.

 

Районът около хотела.

 

Районът около хотела.

 

Районът около хотела.

 

С цел ориентиране в цените, би ли споделила кой е харесаният хотел, колко заплатихте за шатъла на човек? Има ли наоколо места за хранене с по-ниска цени или се разчита изцяло на хотела?

[Травеолани]

преди 8 минути , Дани Магелани каза:

С цел ориентиране в цените, би ли споделила кой е харесаният хотел, колко заплатихте за шатъла на човек? Има ли наоколо места за хранене с по-ниска цени или се разчита изцяло на хотела?

Хотелът, в който бяхме е Kauai Marriott Hotel. Шатъл бусът беше безплатен. Имаше ресторант в хотела (много, много скъп). Там имахме една закуска и една вечеря само. Отделно в хотела има малко кафене, там закусвахме сутрин, на по-нормални цени, но пак високи според мен. За вечеря бяхме в Duke's restaurant - на около 1-2 минути пеш от хотела. Супер популярно заведение, дори и с резервация чакахме по 15-20 минути, без резервация повече. Също така имаше и други по-непретенциозни ресторантчета, пицарии и места със сандвичи наблизо.  

 

Като цяло колкото по-рядко посещаван е островът, толкова по-скъпо е. От трите хавайски острова, които сме посещавали, определено на Кауаи беше най-скъпо.

[Травеолани]

Такааа, аз да продължа с моя разказ,  докато не съм забравила подробностите още. В тези дни на само изолация и стоене вкъщи, пътуването ни до Кауаи ми се струва е като един мираж и една мечта. 

Ден 3

 

Решихме този ден да е малко по-лежерен и се отказахме да правим един от заплануваните хайкове.

 

Сутринта отидохме в Камокила Hawaiian Village, откъдето наехме кану, което карахме по реката Уайлуа. Реката извира от кратера на вулкана Wai’ale’ ale и в миналото е била недостъпна за обикновените хавайци, като по нея са плавали само хавайските крале. Аз лично много се наслаждавах на разходката с кану по реката, защото беше толкова тихо и се чуваше единствено звука от опиращото се във водата гребло. Четиримата бяхме в едно кану, малката ни дъщеря й трябваше малко убеждаване докато се качи. Като видяха, че сме с деца и започнаха да ни предупреждават какво да правим, ако се обърнем. Предния ден четох историята на @ivooo, за тяхното обърнато кану или каяк, и се надявах да не ни се случи, най-вече защото това ще е доста травмиращо за децата. Дадоха ни „суха чанта“, където сложихме телефоните и портфейлите. Ние инструктирахме децата да са внимателни и съответно и ние с мъжът ми гребяхме много внимателно и всички други канута ни изпреварваха с бясна скорост. Както и да е, за мен карането на кану е едно незабравимо преживяване и се наслаждавах на всяка минута. А звукът на греблото във водата и птичките наоколо е много релаксиращ!

 

Направихме обиколката си (слава богу, без да се обърнем). След това посетихме хавайското селце, показващо какъв е бил живота на жителите на острова, преди модерните удобства. Та точно докато се разхождахме в това селце, след нас тръгнаха поне 20-30 петли и кокошки. Мисля че очакваха, че като има деца ще има и паднала храна, което не стана, но тези петли и кокошки абсолютно подивяха и ни заобиколиха отвсякъде, качваха се по дърветата и скачаха пред нас и около нас. Сигурно звучи много смешно, но беше доста неприятно всъщност!

 

Този ден беше най-слънчевия и задушно топъл ден за целия престой. Реших, че трябва да направим втори опит да видим Напали Коуст от Калалау lookout и от Уайлуа тръгнахме отново към каньона Уаймеа. За около 1,5 часа отидохме до последните два lookouts и този път имахме късмет! Пред нас се откри чудесната гледка към океана и скалите!

 

Последната спирка за деня беше Kauai Coffee Company – най-голямата ферма за производство на кафе в САЩ. Имаше много мостри и опитахме няколко вида кафе, направихме самостоятелен тур из овощната градина с дръвчетата, където расте кафето. За финал посетихме и магазинчето им за сувенири и освен кафе си купихме и други сувенири за спомен.
 

Река Уайлуа 

 

 

 

Нашествие от гладни петли и кокошки.

 

Камокила Hawaiian Village

 

Opaeka Falls

 

Река Уайлуа, където карахме кану.

 

Калалау Lookout - втори опит успешен!

 

Калалау Lookout

 

Калалау Lookout

 

Калалау Lookout

 

Кауаи Coffee Company

 

Любимото ми хавайско цвете - плумерия

 

Кафе

 

 

Мострите кафе се виждат на масите.

 

Калалау Lookout

 

[Травеолани]

Ден 4 – Този ден прекарахме в северната част на острова. Имахме резервация за посещение на плажа Ke’e Beach, който се намира в парка Хаена. За този парк трябваше да направя резервация един месец предварително, която беше валидна 4 часа - от 6:30 сутринта до 12:30 на обед. Резервациите са задължителни, за да се ограничат посетителите за деня в парка, а и п паркингът не е много голям и преди да въведат резервациите, винаги е било проблем намирането на паркинг. Този плаж се намира в северозападната част на Кауаи и с него свършва пътя и започва крайбрежието На Пали.

 

Между плажа Ke’e и плажа Полихале няма път и има няколко скрити плажа, достъпни само с лодка.

След като паркирахме вървяхме около 10-ина минути докато стигнем плажа. Почти нямаше хора и самият плаж беше много негостоприемен и див, a океанът изключително бурен и шумен. Този плаж както и някои други по северната страна на острова не стават за къпане, а по скоро за сърф, заради огромните вълни. Нашата идея беше за разходка и това не ни отказа да се насладим на красотата на природата. Още на входа ни казаха, че пътеката Калалау е затворена заради проливния дъжд, който се е изсипал през нощта. Тази пътека е един от най-трудните и най-опасните хайкове в света. Аз планирах да повървя сама в началото на тази пътека, за да направя снимки и въпреки че беше затворена, се виждаха тук там хора. Не се отказах и реших да повървя малко, но пътечката беше тясна и покрита с корени на дървета, камъни и пясък. Всичко беше мокро и хлъзгаво и след като направих няколко снимки от високо се върнах. Направихме дълга разходка по плажа, като така и не стигнахме до края му.

 

Към 12:30 се върнахме към плажовете Хаена и Tunnels. И двата бяха много красиви, но отново океанът беше бурен и имаше подводни скали. За къпане не ставаха, но бяха екзотични и нереални с вулканичните планини и водопади на заден план.

 

Тук се намира и ботаническата градина и резерват Лимахули. Тя е дом на много застрашени от изчезване растения и птици, които се срещат само на Хавайските острови. За нея също е необходима резервация и обиколката й отнема около един час.

 

Имахме планирани за посещение още няколко плажа от тази страна на острова, но не ни достигна време, а и се чувствахме много изморени заради жегата и заради тесните пътища и бавното придвижване на острова.

 

Пътят към Ke'e Beach.

 

Ke'e Beach

 

Ke'e Beach

 

Ke'e Beach

 

Wet caves 

 

 

Плаж Хаена

 

Плаж Tunnels

 

Плаж Tunnels

 

Крайбрежието На Пали 

 

 

Limahuli Garden

 

Limahuli Garden

 

Фарът Kilauea - най-северната точка на остров Кауаи.

 

Малките пътешественички 🙂

 

Една от многобройните църкви на острова.