дневник Рилски( и не само) импресии

[Светославов]

Имаше все още маршрути из Рила, които бях оставил "за след пенсия" и им дойде времето  в началото на месеца. Че то по висене по стените на Мальовишкия дял на младини не оставаше време за друго. А и отдавна не бях бродил по тези места по най-добрия начин - с няколко отбрани другаре.

Та в кратък фоторазказ да споделя изживяното.

Естествено първото кадро е за Нея - възпявана, рисувана, безмълвен свидетел на радости и трагедии - Мальовица.

 

 

По ранина поемаме към Йончево езеро.

 

 

 

Лека полека възлизаме до езерото. Тишина, спокойствие, слънцето приятно е огряло, а туфите клек даряват сенчица и прохлада. Както казала снахата на свекървата - да легнеш, че да не станеш 🙂 Полегнахме, похапнахме и поемаме през седловината в дясно към Страшно езеро.

 

Както се пее в една планинарска песен:

 - стабилна свръзка здрава, това е според нас, ехо

   двама старци белобради, катерещи в захлас...(за случая старец и старица, пъплещи в захлас) :)))

 

Последният скалист хребет преди заслона и  Страшното езеро. Имахме късмет с времето, но ако е влажно, трябва да се внимава за подхлъзване, че по пътеката има и по-стръмнички скалисти пасажи. 

Заслончето е близо.

Страшно езеро и внушаващото респект окръжение.

 

Пак почивка, кафенце на примуса, раздумка с людете наоколо и поемаме надолу към х. Мальовица

 

Мощната снага на Ловница

 

А надолу, който го е минавал знае, че пътеката кривуличи из клековете, по сипеи и не съм снимал. 

Беше чуден еднодневен преход, маркировката е добра. 

На другия ден отмаряме с леко ходене до х. Вада и обратно. В гората, почти паркова обстановка, какво да му снимаш толкова.

Дойде време и за още един много приличен преход - тк Мальовица, Яворова поляна, по Зелени рид към Раздела и от там през Дамга, Додов и Мальовица надолу през втора и първа тераса и х. Мальовица към тк Мальовица. 

Малко се пошматкахме сутринта, позакусихме и не тръгнахме много рано, но за сметка на това се прибрахме по месечина 🙂 

Ако след отбивката от главния път за х Вада и Яворова поляна се продължи 10-12мин надолу, след порутения рибарник има пътче в ляво, с което се избягва стръмното слизане от отбивката с маркировката. 

Цветенце до Урдина река за прекрасните ни съфорумки. 

 

От Яворова поляна има синя маркировка за х. Ив Вазов. След 200-300м по пътче(юг) до паметната плоча на Мими Праматарова, първият и много уважаван директор на НП "Рила", пътеката поема нагоре по Зелени рид.

Има и един по-стръмен участък, но вековните борове даряват прохлада. По-нагоре има и малинажи, в които се разхлаждаме с дребни,, но вкусни малинки.

Полека лека с височината гората се смалява и разрежда, появява се и клека. 

На няколко стотин метра под заслончето Кире Чугуно, в ляво на 20-ина метра от пътеката има характерна скала, от края на която се вижда километрова бездна. Та и да е полегнал човек на скалата и надникне надолу...шок и ужас!

Зелени рид се завалва, гората изчезва и само тук-там има по някоя туфа клек.

В тази част от прехода времето внесе необходимите корекции и от ярко слънце докато бяхме в гората, се появи рядка мъглица, облачета и съвсем лек намек за кратък ръмеж, колкото да ни е по-леко да вървим.

Почва да се открива и циркуса 7-те езера в дясно. 

Наближаваме местноста Раздела

Поглед в ляво към Мальовишкия дял.

В ляво поглед към циркуса Урдини езера.

 

Характерният знак в местноста Раздела.

 

Поглед към Мальовица, в ляво и част от Ушите. 

 Рилската света обител

На слизане от Мальовица към втора тераса. 

 

Я домой, а тьi прохожий. 

И обещаното прибиране по месечина.

 

На връщане от Рила минахме през Копривщица и извадихме голям късмет с ...за това утре 🙂

[Георги]

Не е ли време за утре вече? 🙂

[Светославов]

Уфф, засрамих се 😞 и реквам по едно виртуано за всички. 

Макар че "...утре започва от днес..." както се пее в песента. Така че днес е обещаното утре и всичко си идва на мястото 🙂

Още преди тръгването от Варна смятахме на връщане през Копривщица да "прескочим" до вр. Богдан, че май никой не беше ходил нататък. 

Грешка, груба грешка. След красотите рилски ... Богдан... Плахите  - ако ходим, дали да ходим и тн бързо потънаха в небитието и след настаняването в къща за гости, ето тая, 

 

поехме по калдъръмените улички. От предни ходения сме били в  известните къщи и сега само кротко попивахме красота. 

 

Малка спретната къщурка, с офика отпред.

 

 

 

 

Църквата Успение Богородично.

 

 

Тук се заприказвахме е една женица, понеже беше превалило обедно време и нали човеци грешни, дояде ни се. На няколко места срещнахме табели  - "за гайдата", та питаме женицата, това някоя механа ли е? Нали сме в храм Божи, прости жената невежието наше и обясни, че над градеца, близо е, има събор "Златна българска гайда". 

Духовното взе връх над плътските щения и поехме към мястото на събора. 

ю

 

 

 

 

Българчета!

 

 

И което много ни хареса, ни намек дори за опошляване или чалгица. Имаше малко палатки- сергии, но там само неща с национални мотиви, облекла, халища. Е, без цър-пър не бива на събор, че "гладна мечка хоро не играе", а много хора се виеха едно след друго.

 

По залез запалиха и клада за нестинарски танц.

 

 

 

 

 

Как се надсвирваха тези девойчета!

 

Няма денем, няма нощем, на хорото до премала. 

 

 

Чаршията, на утрето, както казват по някои краища наши. За кафенце, преди да "хванем пътя"

 

Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
а искаме свобода,
човешки правдини!

Поклон пред паметта им!