дневник Хобитите на разходка из Швейцарските Алпи

[antea]

ами ако ти е странен, мога да обясня - не става дума за недостъпност изобщо, при равни други условия (разбирай време и разходи) винаги бих предпочела град пред природа, имам предвид да го видя на живо, но това изобщо не пречи да се наслаждавам визуално на места, които други посещават, пак на живо, защото предпочитат обратното на моето 🙂 а градовете в обозримото ми бъдеще не е вероятно да свършат скоро

[Gentleman Basta]

Така е. Швейцарските Алпи са много достъпни и мога веднага да съставя няколко много лесни маршрута в района без особена денивелация.

 

Но точно това ръбче не бих го препоръчал на много хора. Просто е опасно 

[master_of_germs]

преди 3 минути , Gentleman Basta каза:

Така е. Швейцарските Алпи са много достъпни и мога веднага да съставя няколко много лесни маршрута в района без особена денивелация.

 

Но точно това ръбче не бих го препоръчал на много хора. Просто е опасно 

Е с това си изказване съм убеден, че даде начален тласък на цяла сюрия магеланци да се докажат, колко са инати... и да се изрепчат с: "Кой?! Аз ли не мога, бе!" 😄 

[Gentleman Basta]

Дай да викнем @ven62 в тази тема. Мисля, че ще е мотивиран

[Брани]

Чудни места, ей! ще ме извинявате за многословието ...

 

Но важна забележка бих искал да направя аз, с която предполагам и други ще се съгласят, а някои може да не се съгласят, но за мен като цяло винаги е било по-важно да се съгласяват с мен, отколкото да не се. Та: в последния пътепис някак свикнахме с присъствието на Лора и тук липсата и се усеща. С което, естествено, изобщо не искам да кажа, че само вие двамата сте недостатъчни за добър пътепис - ни. най. малко. ! 🙂

[Lindt]

преди 16 минути , Брани каза:

Чудни места, ей! ще ме извинявате за многословието ...

 

Но важна забележка бих искал да направя аз, с която предполагам и други ще се съгласят, а някои може да не се съгласят, но за мен като цяло винаги е било по-важно да се съгласяват с мен, отколкото да не се. Та: в последния пътепис някак свикнахме с присъствието на Лора и тук липсата и се усеща. С което, естествено, изобщо не искам да кажа, че само вие двамата сте недостатъчни за добър пътепис - ни. най. малко. ! 🙂

милата изпадна в шок като я питах за Япония догодина.  Смени поне 4 изражения преди да каже: "и там ли ви трябва кола?"  Не ни трябва, заради Брани я каним,  да има какво да си чете 🙂

[Брани]

преди 1 минута , Lindt каза:

милата изпадна в шок като я питах за Япония догодина.  Смени поне 4 изражения преди да каже: "и там ли ви трябва кола?"  Не ни трябва, заради Брани я каним,  да има какво да си чете 🙂

Няма реакция "сърчице", а с емоджи може всеки, затова специално изтеглих картинка:

 

 

Иначе: ае ся пък Япония ли?

 

 

[Граф Вронски]

На 1.10.2019 г. в 20:43, Lindt каза:

 

Та представям си как през 19 век някой богат човек се е почесвал замислено по брадата и се е чудил къде се крие тази вода, която би следвало да се стича след топенето на ледовете. И с помощта на група инженери и геолози е достигнал до заключението, че вътре в планината има пещери с водопади и само трябва да пробият дупки на правилните места, да изградят пътечки и асансьор и всички туристи ще умрат от възторг. Жижо счита пълната ми и доста заплетена история за почесващия се богаташ за скучна, така че ще ви я спестя, но да знаете, че беше дълга 😉 

🙂

 

@Lindt, огромно удоволствие е да те чета. Жестоко разказваш. ❤ И аз съм ЗА, за да чуя пълната версия на историята. 😛

преди 51 минути , Брани каза:

Няма реакция "сърчице"

От известно време все искам да предложа да се добави такава реакция!

[Lindt]

Ден 5 Top of Europe

 

Нашата къщичка беше почти на 500 години и идеята за това ни доставяше страшно удоволствие. Освен това беше заобиколена от други стари къщи със зеленчукови градинки и макар на 2 минути от гарата, беше много тихо и спокойно. Е, църквата имаше навика да бие камбани в много странни и неразбираеми часове, но аз харесвам този звук. От време на време в просъница си мислех, че идват кравите, но нито една не ни погостува. 

 Първите 2 дни тънехме в догадки за сградата срещу нас, но покрай дъждовния понеделник, в който минахме през къщи по обяд, Жижо доказа неговото предположение, че е детска градина. В непосредствена близост е и училището. Сутрин възрастни затваряха улицата от двете страни и дечицата пресичаха. Идваха с разни бусчета, с влака, с колела. Не успях да хвана раздялата с родителите пред входа на учреждението, а толкова много слушам от колегите за драматичността на тези сцени, че съм любопитна. 

Всъщност аз с голямо любопитство наблюдавам децата в другите държави, както и поведението на родителите им. Може би е част от биологичния ми часовник, но така или иначе все повече се завърждава впечатлението ми, че родителството не е толкова стресиращо извън София. Преди няколко дни видях един около 11 годишен сам на улицата в София и едва се сдържах да го питам всичко наред ли е и има ли нужда от помощ. Докато в други части на Европа ми се вижда супер нормално децата да не са прикрепени към родителите си до 14 годишна възраст. Карат си колела децата в квартала, сами си хващат влакове и автобуси, ходят си в гората, въобще държат се и изглеждат като малко по-ниски хора, а не като някакви екзотични растения. 

Целта за деня беше да стигнем до Männlichen, да направим част от Eiger trail до Kleine Scheidegg, да се отклоним за Юнгфрау и после да довършим пътеката си. На всеки 30 минути имахме влак до Лаутербрунен и удобно мобилно приложение, което ти казва откъде да минеш, какво да хванеш и кога ще стигнеш до където желаеш. По тази причина аз не намерих смисъл да запомня как точно се придвижваме и още по-малко да го описвам в последствие. Предполагам, ако човек няма пас, може и да му се наложи повече да проверява и планира, но в нашия случай се оказа излишно.

Станахме, изпихме по едно мляко с какао и отидохме да си чакаме влака. Гарата е на 2 минути от нас, но ние ходехме малко по-рано, защото когато идва влакче, пускат бариера за пешеходците от нашата страна и много се тревожехме, че ще се окажем неспособни да стигнем до перона. Убивахме времето за чакане с проверка дали и чорапите на персонала на гарата са mammut, в какво настроение тръгват хората за Шиниге плате, четене на реклами за туристическите места в района и подобни. Така например открихме, че сините цветя в района показват, че идва есента. Ние обаче щяхме да прескочим и да се озовем директно в зимата 😉 

Венген се оказа доста красив, но така и не ни остана време за спокойна разходка и снимки от там. 

Рано сутринта бяхме на Менлихен и този път планините изобщо не бяха далеч 🙂 Преди да тръгнем по желания маршрут направихме кратка отбивка до панорамна платформа на върха с форма на корона по кралската пътека. Тя е доста кратка и не особено стръмна, но е абсолютно трудно да се движиш с мен по нея. Точно си се качил до снежните чудовища и трябва да им обърнеш гръб и да ходиш в обратна посока. Абсурд, само дето не я минах тази пътека на заден ход, толкова неестествено ми беше 🙂 Някак се добрахме до платформата, но не мога да кажа, че слънцето ни съдействаше да направим добри снимки. 

 

Поседяхме, поседяхме и след като нямаше изгледи района да се освети по правилен начин, се върнахме до лифта. И там, разбира се, имаше крави със звънчета, но отделно и като пързалки. Люлките обаче бяха във форма на козички 🙂

 

За толкова популярна пътека, при това лека, добре маркирана и оформена като магистрала, имаше страшно малко хора. Всъщност при толкова много пътеки, лифтове, маршрути явно хората се разпръсват и не се получава това досадно движение в тълпа, което пречи да се насладиш на гледките и преживяването. Срещахме хора, разбира се, но те изглеждаха твърде устремени в целта. Това да се разбира като необрани боровинки по целия маршрут. При това толкова големи, че Жижо заряза бързането при това изкушение. В крайна сметка какво са някакви си планини и гледки пред шепа узрели боровинки? Все пак направихме и доброто си дело за деня. Нали знаете как китайците са като малки деца, много любопитни, но пък по-скоро бих ги нарекла градски туристи. Та гледаха ме как си бера нещо по пътя, навеждаха се на същото място, но не разбираха и тъжно продължаваха. И така няколко пъти докато се смиля над тях и им кажа, че това е blueberry и му покажа шепата си 🙂 После ме настигнаха да ми кажат, че е много вкусно 🙂 

Бяхме предвидили тази пътека да е един от най-красивите ни преходи, но покрай съчетаването с Юнгфрау бяхме нетърпеливи да стигнем по-близо и по-високо, така че не сме я снимали много. Или пък е заради слънцето, но в резултат малко ми бледнее като спомен спрямо остатъка от деня. Спирахме да подскачаме весело на някои завои, които откриват изведнъж мега гледка, правихме си и пикник на едни камъчета в невъзможност да продължим, без да зяпаме хипнотизирано, но пак ми е далечно като изживяване, не се е жигосало в съзнанието ми.  

 

Бонус съвет - отидете горе по залез, изглежда доста по-добре за снимки 🙂

[Фил]

Преди 1 час, Lindt каза:

Нали знаете как китайците са като малки деца, много любопитни, но пък по-скоро бих ги нарекла градски туристи. Та гледаха ме как си бера нещо по пътя, навеждаха се на същото място, но не разбираха и тъжно продължаваха. И така няколко пъти докато се смиля над тях и им кажа, че това е blueberry и му покажа шепата си 🙂 После ме настигнаха да ми кажат, че е много вкусно 🙂 

E бива ли така?!? Сега тия китайци като кажат на други китайци, и те като напишат в техните магелански форуми и като плъзнат милиони китайци по европейските баири да берат боровинките и малинките и няма да останат за нас!  Ама ти нали си добра душа ...  

А иначе няма нужда да казвам, че разказите ти са чудесни , щото вече става банално. 

[Фил]

преди 15 часа, Gentleman Basta каза:

Швейцарските Алпи са много достъпни и мога веднага да съставя няколко много лесни маршрута в района без особена денивелация.

Ееееее, точно това ми трябваше, а все не смея да попитам за такива маршрути, да не се издам какъв "кашкавал-турист" съм станал. 
Записвам се за маршрутите, черпя бира или каквото там!  

Да използвам  повода до помоля и доломитската група - @master_of_germs , @mary_shery, @ruwenzogy  (и други познавачи на района, разбира се) ако е възможно да предложат по-леки маршрутчета с не много голяма денивалция и хубави гледки, че е крайно време догодина да ги навестя тия прекрасни Алпи!

[Zaro]

преди 16 часа, Gentleman Basta каза:

Но точно това ръбче не бих го препоръчал на много хора. Просто е опасно 

Липсата на хора го прави още по-хубаво. 

[master_of_germs]

@Фичо, не четеш внимателно. Това че днес описах най-тежкия маршрут, не означава, че останалите в Доломитите са такива.  🙂 Ако в Швейцария са за "кашкавал-туристи", то в Доломитите има места, дето можеш маршрута и с търкаляне да го изходиш. 🙂 Доломитите просто все едно геологията е решила да ги направи като за деца от предучилищната. Италианците са се погрижили лифтовете да свършат останалата работа. Освен ако не навлизаш навътре в масивите, всичко останало е за фенове на автомобили, мотори и велосипеди по красиви проходи, за семейства с малки деца, за скиори (най-много от всичко, колкото и на мене да не ми харесва на какво заприличват планините от толкова съоръжения). И, което остане, е за алпинисти. Пешеходни преходи с "яки каиши" трябваше да се понапънем, да ги намерим... Ама има и такива де, че и аз да си направя кефа. 🙂  Трудните участъци там са обезопасени. Примерно като се прибрахме, еднодневните качвания на Орловец и на Големия Купен, които направихме в Рила, ни изглеждаха много по-стресиращи - те са си на собствен риск.

 

Но такова ръбче без хора по него в Доломитите нямаше 🙂 

 

[Zaro]

преди 1 час, Lindt каза:

Преди няколко дни видях един около 11 годишен сам на улицата в София и едва се сдържах да го питам всичко наред ли е и има ли нужда от помощ.

Защо да не е наред, защо си мислиш,  че децата на тази възраст са задължително ремаркета на твърда връзка с родителите? Всъщност евентуалният стрес е само един аспект на това да си родител, обикновено временен. А удоволствието е за цял живот.

[Lindt]

преди 57 минути , Zaro каза:

Защо да не е наред, защо си мислиш,  че децата на тази възраст са задължително ремаркета на твърда връзка с родителите? Всъщност евентуалният стрес е само един аспект на това да си родител, обикновено временен. А удоволствието е за цял живот.

Не ми се задълбава в тази тема, но питая известни съмнения относно нашите закони, според които не можеш да оставяш лице под 12 години само навън и за повече от 2 часа вкъщи. И поне хората около мен прекарват половината си ден в организация на орди баби, лели, дядовци, които да се мъкнат из града, за да придвижат дете от училище до занималня, плуване, спорт, вкъщи и да го наглеждат. Пък някои толкова свикват с този режим, че го продължават до 13-14, защото видиш ли, раницата на детето е тежка и не може само да си я носи. Така че аз сами деца по улиците почти не виждам и чак се стряскам от такава гледка. 

В резултат на ежедневието ни, ми е много любопитно да гледам групи деца в обществения транспорт, в парка, в планинатата или просто в междуградски автобуси в Норвегия. 

[Lindt]

На гарата се уверихме, че влакът в двете посоки е по 64 франка на човек, а времето е ясно и хубаво и се подредихме на голяма опашка горди собственици на билетчета. Самото пътуване във влака е много по-различно от моите очаквания, а навярно и от тези на много други хора. Най-смешно е, че всеки се качва превъзбуден в очакване на един от топ моментите в живота, а 7 минути по-късно вече цялото купе се прозява и едва си държи очите отворени. Иде ти да се сриташ, защото ще заспиш и пропуснеш нещо важно, но комбинацията от рязкото изкачване и пътуването в тунел си взимат своето, колкото и емоции да изпитваш. 

@Rainy e описала изключително интересно и подробно и този проект, и северната стена на Айгер, така че няма да се хабя да ви преразказвам книжката към билета ни ;) Цък!

Предполагам по тази причина има междинна спирка за разтъпкване и зяпане на леда през прозореца, защото качването на 1500 метра денивелация наведнъж може и да не е съвсем приятно. 10-те минути почивка явно действат добре, защото всички доста по-бодро си сядаме на същите места от преди малко. И 2 минути по-късно пак половината глави са клюмнали, а други хора си тренират волята и седят с отворени очи. 

Този влаков маршрут е едно чудо за времето си, а по нашите ширини непостижимо и век по-късно. Нямаше да се разсърдя, ако вместо реклами на лифтове и часовници, бяха използвали екраните в купето за  споделяне на интересни факти и подробности. Мисля, че не е трудно, а и със сигурност щеше да е разсейващо и по-полезно.

Половин час по-късно се озоваваме в един студен и влажен тунел и се движим като тълпа пияни моркови. Ние не се бяхме озовавали на 3400 м надморска височина, особено пък без да си положил усилие и да си се движил часове постепенно нагоре. Предполагам можеше да е по-зле от залитане с рядко тъп пглед. Това, че си заклещен между стотици други човеци не подобрява особено положението. Обиколихме една-две тераси за панорамни гледки и въпреки огромната красота, мен ме обзе задушаващо усещане. Трудно ми беше да убедя Жижо с височинното му главоболие, че трябва спешно да се измъкнем от тези хора и да се отдадем на 2 часа раходка в снега до хижата и обратно. 

Обаче успях да наложа плана си и излизайки навън без 10 човеци на квадратен метър, рязко се почувствахме по-добре. Душата ми  плахо започна да пърха от радост още с първата крачка, в която си напълних целите обувки със сняг 🙂 

10 минути по-късно вече бяхме излекувани и се въртяхме като пумпали-идиоти на всички страни, зяпайки захласнато. Аз малко се притеснявах, че от глупост нямаме ръкавици и шапки и това ще прецака усещането от разходката. Обичайно покрай глетчерите бая подухва, но сега слънцето си грееше весело, а въздухът не помръдваше. Даже можехме да си свалим якетата и да подскачаме по тениски наоколо. 

Няма да обяснявам колко велико е там горе. И какво удоволствие е да се спъваш в снега, да тупваш от време на време и всичко да е така бяло и чистичко. Тази любов я развивам едва от година и още не съм наясно с измеренията й, но явно умирам за такъв бял пейзаж. Бях силно потресена като след снимките ни от Исландия някои определиха сезона като еднообразен и безцветен. За мен това е невъзможно красиво. И ужасно занимателно. Елементарното ходене се усеща по различен начин и е толкова ново и непознато, че хем съм тромава като трол, хем се чувствам все едно ще литна от ентусиазъм. 

Та преходът до хижата силно се препоръчва. Даже мисля, че някои хора спят там и катерят Мьонх. Не знам как се нагласят билетите за влака в различни дни, каква е цената за 1 нощувка и тн, но за следващ път ще проуча. Много бих искала повече време там. И въпреки че вече съм била, не вярвам, че усещането на място ще е по-слабо. 

Ако обаче се бяхме задоволили с гледане от терасата, аз нямаше да оценя високо тази атракция. Ние буквално се блъскахме с хора, организирани групи, селфи маниаци. Ние сме толкова мънички човечета спрямо планините от сняг и лед наоколо. Но поне аз не мога да се насладя на усещането за простор и безкрай като покрай мен подскачат хиляди хора. 

 

При хижата си направихме пикник с вино и сандвичи и изнервихме групичка китайци, които явно държаха да си правят селфита на избраното от нас ръбче 🙂 Ние пък тогава хранехме гарвани с ядки и бяхме така удобно настанени, толкова доволни от живота, че се преструвахме, че не ги виждаме поне 10 минути. Отпуснахме им 3 минути заради големите си сърца, но недоумявам защо се снимаха сами вместо и те да нахранят някое гарванче. Определено щеше да е по-отличителен кадър. 

 

Вътре има и няколко други атракции - леденият дворец ми беше най-интересен 🙂 След цялото ослепително бяло великолепие навън, вътре отново започнахме да залитаме и да не можем да се ориентираме. Но беше забавно да се пързаляме на леда. 

 

 

Малко претупахме нещата, но вече ми беше хрумнала нова допълнителна точка на интерес за този ден и трябваше да побързаме 🙂

 

[master_of_germs]

@Lindt, не е гарванче, а жълтоклюна алпийска гарга 🙂 

Гарваните предпочитат да кълват очни ябълки, а не ядки 😄 

[Брани]

преди 4 часа, Фичо каза:

E бива ли така?!? Сега тия китайци като кажат на други китайци, и те като напишат в техните магелански форуми и като плъзнат милиони китайци по европейските баири да берат боровинките и малинките и няма да останат за нас!  Ама ти нали си добра душа ...  

А иначе няма нужда да казвам, че разказите ти са чудесни , щото вече става банално. 

Аз съм останал с впечатлението, че китайците са по-скоро градски туристи и се изненадах, че и по планините щъкат вече. От една страна е хубаво, че разнообразяват, но от друга - и аз се опасявам, че после всеки един от тях като каже на десет, тия десет - на 100, и т.н. ... Ама и те са хора, кво да ги правим 🙂

[Lindt]

преди 48 минути , master_of_germs каза:

@Lindt, не е гарванче, а жълтоклюна алпийска сврака 🙂 

Гарваните предпочитат да кълват очни ябълки, а не ядки 😄 

Те и нашите сърни май са вид алпийски кози, така че сме свикнали с разочарованията 🙂 Въпросните свраки бяха с доста по-приятен глас от гарван, пък и по-дребни, но пък са целите черни и не съм се сетила за възможността да са друг вид птица. 

 

преди 32 минути , Брани каза:

Аз съм останал с впечатлението, че китайците са по-скоро градски туристи и се изненадах, че и по планините щъкат вече. От една страна е хубаво, че разнообразяват, но от друга - и аз се опасявам, че после всеки един от тях като каже на десет, тия десет - на 100, и т.н. ... Ама и те са хора, кво да ги правим 🙂

По принцип на супер известните преходи и места има доста китайци. И са винаги неподходящо облечени, което ме кара да ги определям като отклонили се от основната цел. Движат се редовно организирано и вероятно пакетната екскурзия включва по малко от всичко. Но и когато са по двама-трима, пак са по джапанки или нещо подобно. 

[master_of_germs]

преди 8 минути , Lindt каза:

Те и нашите сърни май са вид алпийски кози, така че сме свикнали с разочарованията 🙂 Въпросните свраки бяха с доста по-приятен глас от гарван, пък и по-дребни, но пък са целите черни и не съм се сетила за възможността да са друг вид птица. 

 

Има една такава гарга в полет, ако прелистиш тазгодишния календар два месеца назад 🙂 И аз все ги бъркам... Гарги, свраки 😄 

https://bg.wikipedia.org/wiki/Жълтоклюна_гарга

[ven62]

На ‎5‎.‎10‎.‎2019‎ г. в 21:58, Gentleman Basta каза:

Дай да викнем @ven62 в тази тема. Мисля, че ще е мотивиран

@Gentleman Basta, тука съм.

@antea е писала вместо мен. 1:1 ни се препокриват мненията.

 

Бих добавил само малко:

@Lindt  пише страхотно. Четенето е истинско удоволствие.
Гледах снимките от онзи хребет, между двете пропасти, и как си ходиш спокойно по него … Категоричен съм - употребата на сок от бъз все пак ти се е отразила... трайно.

 

 

[Брани]

Аз преди този пътепис си нямах кой знае колко голяма идея къде и как може да се щъка там. Така че освен да ви благодарим, че въведохте тези чудесни швейцарски красоти в нашите магелански глави! 🙂

[Lindt]

Eiger trail 

 

Време беше да се сбогуваме със снега и да си продължим разходката в лятна Швейцария. Влакчето има спирка веднага след тунелите и ако не си се нагледал на глетчери отблизо, е добра идея да слезеш и да погледаш зашеметено още малко. Отново се бяхме успали във вагона и с резки смушквания, съскане и доразбиране, си грабнахме нещата и излязохме навън. 

Съскането излизаше от мен, защото някак главовъртежът от височината в комбинация с просъницата беше убедил Жижо, че съм се отказала от новооформената програма да слезем на Eigergletscher и да продължим. А идеята не е за изпускане, нищо че беше моя. И не ни удължаваше пътя, както си мислехме по-рано. 

 

 

На въпросната спирка кипеше строителна дейност, носеха с лифт материали, спретнати работници обикаляха и недостатъкът на всичко беше единствено шумът. Иначе има и заведения с гледка, които са доста по-спокойни от тези горе, а гледката е божествена. Ние се измъкнахме от какафонията и спряхме на 100 метра по-надолу за почивка и сливане с природата. Докато хапнем и изпием още малко от виното, главоболието ни беше отлетяло и се наслаждавахме на мястото в пълната му прелест 🙂

Вече можехме да продължим с програмата за деня. За разлика от първа част, когато бяхме нетърпеливи да Юнгфрау, сега вече се чувствахме много спокойни и щастливи. А и имахме много време за мотаене до долу. Почти не срещахме хора и всичките планини си бяха специално за нас там. На по-ослепителните места си има и пейки, за да можеш да седнеш, когато си твърде зашеметен, а да можеш да продължиш да се движиш 🙂 Допълнителен бонус е, че докато зяпаш, се появява някое човече и си разменяте по някоя снимка. Точно тук един младеж ни обясни, че се е чудел кога да мине с колело и в следобедните часове му се сторило подходящо, защото няма да застраши много хора. Увери се, че сме отзивчиви и ни даваше телефона си, караше една отсечка, чакаше ни, гледаше какво сме документирали и пак продължаваше по следващ ръб. Надявам се да е доволен от кадрите, районът е разбиващо красив. 

 

Дори си намерихме водопад! Не огромен, но пръските му бяха освежаващи в тази жега, а и песента му ни подтикна да продължим с виното и мотаенето си там. 

Кравички 🙂

В последната част на прехода виждахме Гринделвалд, който още веднъж ми направи впечатление на стратегически най-добре разположен. За съжаление и други хора го ценят, защото къщие там са по няколко милиона. Не съм го снимала, явно напук 🙂

 

[Lindt]

Ден 6 - Най-синьото езеро. 

 

Имахме доста и най-разнообразни планове за деня. Обаче прогнозата не се съобразяваше с нас. Или спрямо предните два дни смело можехме да определим времето като голяма тъпотия. Жижо все пак знаеше къде отиваме, на мен ми беше достатъчно това, че ще има вода 🙂 

От Интерлакен си хванахме влак до Спиец (Spiez), където имахме около 20 минути за прекачване. Бях прочела, че Рейни и Мари са имали половин час и са направили почетна обиколка на градчето. Ние обаче не знаехме какво точно трябва да гледаме, влакчето ни леко закъсня и баирите бяха подозрително стръмни. Разбира се, излязохме от гарата, за да се разнообразим, а и да пуша. Не ми беше много ясно къде мога и къде не мога да извършвам това занимание. Тоест нямаше застрашителни надписи и табелки, което или значи, че няма проблем, или че се подразбира, че не е позволено 🙂  Намерихме си чудна панорамна площадка, гледаща към езерото, но слънцето надничаше зад един облак точно срещу нас и нямаше защо да се опитваме да ви направим съпричастни към видяното от нас.

Така че смело продължаваме напред към основната цел за деня - езерото Oeschinensee. За малко да си объркаме влака с някакъв, който не спираше на желаната от нас спирка. За тази опасност аз или съм тънала в неведение и тогава, или съм забравила вече, но не и Жижо. Помня обаче, че селцето Kandersteg много ми хареса. Има си хас, все едно някое планинско село в Швейцария не ми е харесало 🙂 Но си имаше рекичка, китни къщи и съвсем нови планини. Аз наблюдавах любопитно района, защото щяхме да се връщаме в следващ ден за друго езеро, ако времето позволява. А планините бяха нови за мен и през облачетата срамежливо се показваха непознати глетчери. Пълната програма със зелени тревички, хубави гори и невероятно спокойствие. А тук там фуникуляри, лифтове и влакчета. Аз изобщо не възразявам срещу присъствието им, нарушават девствения облик на природата, но ми изглеждат толкова правилни в Швейцария. Поне от моя гледна точка, планината там е толкова достъпна, че нямаш никакво оправдание да висиш пред телевизора 🙂 И наистина, ние не срещахме  много дебели хора. И болнави или просто намусени също. Може да нямам очи за тези подробности когато пътувам, но хората ми се виждат по-правилно използващи времето си. 

 

Хващането на лифт обаче беше изненада. Ние си имахме пас, но персоналът вътре се състоеше от двама човека, говорещи единствено немски. И две развалени машинки за билетчета за туристите, които искаха да си платят, за да се качат. Съответно служителите бяха страшно притеснени от ситуацията и неспособността си да я обяснят на никой на опашката. В някакъв момент поне нас ни пратиха да си се качваме на лифта, но останалите хора нямаха нашия късмет и останаха да гледат недоумяващо. Явно бяхме напуснали топ туристическата местност. 

Повозихме се, порадвахме се на гледката към долината и тръгнахме да си търсим красивата вода. Имахме за цел да изпреварим мъглата и дъжда, но ниската облачност беше стигнала преди нас. Езерото е заобиколено от иглолистни дървета, страхотни, цветни заведения и в хубав ден има полза от изградените места за къмпинг, пикник и каране на лодки. В нашия случай можехме да се възползваме само от пейката, на която замислено да дъвчем ядки и да се чудим ще се махнат ли тъпите облаци или не 😉 Е, поповдигнаха се и ние щастливо почнахме да щракаме наоколо 🙂

Има кратка пътека около и над езерото, разкриваща смайващи гледки към водопади, гори, върхове и ледове. Е, или поне в някои дни. За нас беше останала спокойната разходка из гората, изумителната вода и няколко слънчеви лъча, пробиващи облаците. А, и купища боровинки и малини за утеха в останалото време. 

 

Не успяхме да направим горната част от прехода, мъглата стана непрогледна и просто нямаше причина да се качваме по-нагоре. По-скоро отделихме времето да берем плодове и да чакаме да просветне в по-ниските части. Ха, и да снимаме чудовища, но паяка на Жижо няма да го качвам.

 

Имахме вариант да се върнем до лифта и после да ходим до гарата или направо от езерото да слезем до долу. Щеше да ни отнеме еднакво време, а колената ни не пищяха в агония, така че рискувахме да се спуснем. Хем имахме време и енергия, хем щяхме да видим нещо ново. И изобщо не съжалявам за това решение, изядохме много плодчета 😉  

Този хотел много ни допадна, ако имаше повече такива в Борнео, щяха да ми спестят поне два часа разглеждане на бетонени чудовища 🙂

А това е най-голямата котка, която съм виждала и не е норвежка горска котка. Даже като го видяхме, жената пред нас спонтанно подскочи и го нарече Симба. Жалко, че много хора не знаят моя размер и не могат да разберат колко голямо лъвче е това 🙂

 

[Брани]

Аз лично се преситих вече! То бива красоти ... Снимайте и нещо грозно в тая Швейцария, че да има баланс, не е нормално така само с красоти и чудесии.