дневник Хобитите на разходка из Швейцарските Алпи

[Lindt]

На връщане все пак имахме време за Спиец. Градчето е много симпатично. Както в Люцерн имаше крави в града, така тук по крайбрежната алея бяха засадени домати, зеле, лук, тикви, оформени като градинки 🙂 Не знам дали може да си откъснеш домат или инсталацията служи за опознаване на земеделската продукция. Но изглеждаше по-цветно и привлекателно, отколкото очаквам от стрък чесън и храстче с чушки. 

Явно бяхме закъснели за снимане на еделвайси, но направих каквото можах 🙂 

 

Покрай всичките езера малко съжалих, че сме дошли през септември и след появата на сините цветенца. Защото птиците не бяха толкова много, колкото очаквах. На Комо срещнахме доста видове, но вероятно са прелетни. А тук бяха основно патенца и лебеди. 

Време беше за корабчето до Интерлакен. Ето една грозновата снимка, илюстрираща как да не дадем 7 франка за напръстник вино на място, а да си подготвим предварително пикника за около 3 франка. Е, ядките не бяха евтини в тази страна, даже обмислях да си продадем провизиите и да забогатеем. Този път корабчето ни беше препълнено с хора. Поради неласкателното към района време,  уплътнихме престоя си с гледане на фотосесии на китайки, големи групи немски пенсионери и техните оживени разговори и занимания. А също и удивително несъобразителните хора, на които отзивчива дама отваряше вратата към палубата през целия път, защото бяха неспособни да се справят с толкова сложно съоръжение. Те разбира се, не можеха и да осмислят, че ако една врата е затворена преди преминаването им, вероятно трябва да се затвори и след тях. Изумително беше, защото общият им брой несъмнено надминаваше 30 човека, което значи, че средно 30 % от туристите са пълни идиоти. 

[Lindt]

Ден 7 - Winter is coming 

 

Хванахме влакчето до Гринделвалд, за да се качим до Фирст и да направим спускане по мармотската пътека. С радост открих, че планините там имат снежни шапки и ще видим нещо като зимна Швейцария. Пращях от ентусиазъм, но явно от подскоци не ми е останало време да снимам нещо из градчето. А според мен гледката беше изключителна. 

Камерата показваше, че от Фирст има видимост и ако побързаме, може да видим нещо. Наистина в кабинката на лифта времето все още ни позволяваше да се наслаждаваме на района. Докато се качим обаче, всичко се блокира. Хем беше смешно, хем се натъжих. 

До този момент си мислех, че прогнозите ще се променят и ще имаме и в края на пътуването някой слънчев ден. Но като заваля сняг се отказах от този оптимизъм. Доста трудно го преглътнах, защото имаше толкова много достъпни фуникулярчета и лифтове, които да ни разкрият шеметни гледки. Предвид облаците обаче шансовете за смислено качване на високо бяха ужасно ниски. 

На Фирст ни беше смешно колко призрачно е всичко. Преди 3 дни бяхме попаднали на лято, с официално облечени сватбари, а днес дори да бяха там, нямаше да ги видим през мъглата. И козите се бяха оттеглили в незнайна посока. Само китайчета правеха снимки със снежни човеци и явно не бяха супер тъжни. Все пак на път трябва да можеш да намериш повод за радост, дори да не е този, който си очаквал. 

 

По пътя ни мъчеше усещането, че изпускаме турбо гледките по маршрута, а и може би мармотите ще си спят в дупките. Но пък можехме да ядем шепички снежни боровинки и да си вървим сами със свраките. Е, те повече летяха, отколкото ходеха, но си бяхме заедно. 

 

 

Тогава срещнахме първия си мармот. Не се виждаше добре, а и прекарахме 10 минути в спор дали мога да се спусна по склона извън пътя, за да го доближа или не. Все пак Жижо е мой отговорен родител и не допусна подобно своеволие :) 

 

С напредването на деня и спускането снегът отстъпи място на повече кал, но мъглата упорито не искаше да се махне. Посветихме около 40 минути на заниманието да се катерим по камъните по един склон и да дебнем набедените елени, в резултат на което си напълних обувките със сняг и мокрите чорапи охладиха ентусиазма ми. Обаче беше доста забавна среща. Усещането да срещаш диви животни е изключително за нас. Така че липсата на гледки се компенсира с мармоти и диви кози/елени 🙂

 

Вече в по-зелените части, намерихме доста повече мармоти. Те се криеха като ги доближим на дистанция, позволяваща снимане. Обаче ако си останеш почти неподвижно докато си изядеш сандвича или береш боровинки, пак си показват главичките 😍

 

[Lindt]

След края на снега и срещите с мармотите настъпи доста монотонна част от деня. Единственото събитие беше прибирането на крави в далечината и придружаващата заниманието глъчка. Вече ми беше станало доста скучно и се разнообразявах единствено с ядене. В крайна сметка се добрахме до горичка, което беше някаква промяна. Последваха я зелени поляни с крави и една мандра. 

Това вече развихри въображението ни. Нямаше нито един човек, а само оставен хладилник на самообслужване с налепени ценички на продуктите и кутия за парите. По принцип в Англия, Норвегия и Швейцария това не е рядкост и ми е малко странно като чета, че исландците ще спрат да живеят по този начин заради туризма. В Гърция и Филипините също сме срещали подобни хладилници, в които всичко е оставено на твоята съвест. Така че ако исландците видиш ли станат подозрителни и променят начина си на живот, то това определено би било тяхно решение, а не по принуда. Въпреки това ни прави впечатление и ни допада.

 

 

 

В гората намерихме много видове гъби, включително и корал. Веднъж купих от една баба и после много ме беше яд, защото прочетох, че е защитен вид. При това е най-гадното нещо, което се опитвали да ядем.

Това не го знаем какво е 🙂

[Lindt]

Аз не си спомнях какво сме правили в този ден, но явно сме ходили пак на круиз 🙂 И то какъв! В синьото езеро с параход 😍. 

Понеже стигнахме с около час преднина в Бриенц, имахме време за шоколадово мляко и епична битка със стадо лебеди. Не бях забелязвала колко са грамадни и как злобно съскат, докато не се оказах точно на пътя им от един двор до водата им. При това се подредиха в строй с ясни правила - бял-кафяв-бял-кафяв-бял. Нито един не пропусна да ме нахока за тъпата позиция. За ваше съжаление пак няма да кача клипче. 

 

Параходът Lötschberg е в движение от от 1914 година и изглежда велико. Туристите могат да видят и снимат яркобоядисания му котел, като след всеки курс няколко човека персонал внимателно го почистват, за да продължи да изглежда ослепително. Въпреки хладното и мъгливо време преживяването е много яко. Определено ни беше любимото пътуване през езеро в това пътуване. 

 

[AlexandraKo]

На 4.10.2019 г. в 14:04, Lindt каза:

Ами не 🙂 На повечето места се утешаваме с периода след пенсия. Но в Швейцария няма да стане така,  освен ако не се спънем в ковчеже злато.  От по-големите 🙂

Внимавай, какво си пожелаваш, че ще си трябва и местене...:)))

[AlexandraKo]

На 5.10.2019 г. в 18:22, antea каза:

въпреки че съм тотално обратен тип - градски турист, архитектура и човешки творения, не мога да не се възхитя на преживелиците и снимките ви, и много съм доволна, че ги описваш, защото  такава природа най-вероятно ще виждам само през чужди очи, а вашите са ценителски 

Ама, как си приличамееееее!:)))

Даже, аз преди, като стане въпрос за планини, преходи, хижи и пр. прескачах съответната тема. С писанията  на @Lindt и  @master_of_germs взех да чета и то, с интерес:)))

Не че ще се затичам на някой преход, най- много до лифта, ако го има, но гледам тези места през вашите очи и хем ми е интересно, хем, много ми харесва.:))

Благодаря!

[Фил]

преди 7 часа, Lindt каза:

 

Това не го знаем какво е 🙂

"Те не карат ски" -  помисли си Щирлиц. 

[Lindt]

Ден 8 Борба с мъглата

 

За този ден дълго премисляхме как може да неутрализираме мъглата и ниската облачност. Дори се сърдех на местните, че не са измислили нищо за такива случаи. Открих, че може да посетим водопадите в скалите. И един увеселителен парк с въжета. И круизите из двете езера. Следващите варианти като secret rooms, спа центрове, магазини и заведения изобщо не предизвикваха любопитството ни. 

Но в крайна сметка какво са виновни швейцарците, че ние искаме да сме на открито? Да не би другаде да има повече варианти? Чак след прибирането ни мернах из темите на Рейни нещо за етно село около Тюн. Или нещо такова, може би щеше да е интересно. В ниските райони, оказа се, има доста възможности да си прекараш чудесно, но преди заминаването си се бяхме съсредоточили над по-високи места и преходи. Все едно не знаем, че винаги избираме дъждовни периоди 🙂 Така де, докато седиш омърлушен пред телефона си и търсиш занимание в дъжда, трудно те осеняват блестящи идеи за прекарване на деня. Трябва предварително да се постараеш за такива случаи, когато всичко ти изглежда интересно 🙂 

Като се замисля, ако бях достатъчно търпелив и любознателен градски тип турист, щях да се справям доста по-безболезнено с лошото време. Например в района все нещо има интересна история, която не съм си направила труда да прочета и посещението да ме зарадва и да ми осмисли 1-2 часа. От време на време чета преживяванията на такива магеланци. Много ми е интересно и съм и благодарна че пишат за неща, които не са в плановете ми. Лошото е, че въпреки забележителната ми памет, дори да се озова на същото място, в главата ми не е останала и една дума от прочетеното. 

Така че ще трябва да ми простите залитанията в оплакване от времето, просто районът е сбъдната мечта за хора с нашите интереси и мъглата разбива сърцата ни. Хем кипиш от ентусиазъм да видиш нещо, хем знаеш, че няма да успееш. 

Възможностите за хора като нас наистина са горските разходки, защото спокойствието, миризмата, неочакваните срещи с животни, гъби и насекоми ни носят особено магическо усещане. Следващите варианти, но не по красота, са удивителните езера и веселият звук на реките. Ако бяхме по-мързеливи, простото пътуване в удобен влак през красив район с обсипани с цветя къщи, зелени поляни и интересни скали, щеше да ни е достатъчно. На мен обаче ми е тъпо да гледам през прозореца. 

 

Замъкнахме се до Лаутербрунен, откъдето си хванахме лифт нагоре. Бяхме си избрали кратка пътечка до Мюрен. Основна цел на заниманието беше да видим нещо, в случай, че мъглата вземе да се разкара. Искаше ни се да видим още веднъж снежните чудовища. Не бяхме единствените ентусиасти, а и маршрутът е доста лек и равен, дори смело мога да предположа, че е и красив в по-хубаво време. Ние поне си отядохме на боровинки. Хората ни отминаваха, коментирайки си "а, blueberries", но за наше учудване, изобщо не си забавяха темпото, за да си откъснат и те. А ние прекарахме половината дни с боядисани в синьо-лилаво пръсти, устни и езици 🙂

Намерихме си чудесна ферма с прилежащ магазин. И предлагаха сладолед. Преди време приятелка на Жижо правилно беше предположила, че ние пътуваме заради сладоледа. От него струи една особена светлина като разполага с фунийка в ръката си.  Та въпросният сладолед беше тяхно производство, с тяхното си мляко и различни плодове ( но не и боровинките, които растяха на големи купчини точно срещу магазина) или шоколадов. Аз не бях впечатлена от шоколада, дано никой не се ужаси от мнението ми, обаче гласувах да го пробваме в сладолед. И черешата 🙂 Всъщност в повечето случаи имам честта да избирам сладоледа, макар че не го ям. За този обаче сме единодушни, че беше чудесен. Според Жижо дори е най-вкусният в живота му, освен най-скъп - 6,5 франка. 

Стигнахме до Мюрен, но мъглата не беше откликнала на горещите ми молби да се  оттегли за почивка. Жалко, защото градчето ми изглеждаше доста красиво разположено като правехме тигели в района предните дни. Забавленията ни там бяха няколко - черна катерица, катереща се по фасадата на една къща. Не бяхме виждали такава окраска и сме много доволни. Дворът на няколко къщи беше ограден с ограда, на която имаше предупредителни надписи да не притесняваме животните. Не ги виждахме, но при такъв надпис как да не позяпаш съсредоточено в двора им от всички страни, докато забележиш въпросните животни? 

И третата ни атракция бяха двойка китайци. Мъжът беше облечен с яке и обувки с десена на целувката на Климт. Дамата му също имаше впечатляваща прическа и въобще видът им отговори на въпросите ни какво толкова носят в огромните куфари, които  са помъкнали всички азиатци. Очевидно са им необходими множество комплекти дрехи и обувки, с които да изглеждат интересни всеки ден на пътуването. 

За наша изненада следващата ни отсечка за деня беше временно спряна - лифтът надолу не работеше, защото няма отвеждащ автобус и няма смисъл да се ползва. Почудихме се какво да правим и копнежът ми по снежковците надделя. Надявах се като се качим до станцията, от която се пътува до Юнгфрау, да се издигнем над мъглата и да видим пак смазващите върхове в района. Това не се случи, но поне срещнахме героите от маратона до горе. Бяха кални до ушите и треперещи от студ въпреки термооделата, с които ги посрещаха. 

Всъщност ние още при подготовката бяхме съобразили да избягваме района в този ден заради маратона и навалиците хора. Но сега хем бяхме забравили, хем си беше интересно. Още сутринта срещнахме много семейства, помъкнали кошници за пикник, които или щяха да наблюдават, или да се включат в забавлението. 

Докато се спускахме обратно, увесили носове, че не можем да се сбогуваме подобаващо с Юнгфрау, Айгер и Мьонх, ме застигна велика идея. По пътя ни от Люцерн бяхме видели по-малко, но много синьо езеро. В него хората плуваха, караха лодки, препичаха се на терасите си и въобще изглеждаше като оазис 🙂 

[Брани]

А после?

[Lindt]

преди 38 минути , Брани каза:

А после?

Ще опитам довечера да стигна поне до Женева. Ние днес най-накрая финализирахме планирането на Борнео и сега имам само една Кения да проучвам 🦒

[Lindt]

 

В Интерлакен, галени от нежните дъждовни капки, се качихме на влак до Kaiserstuhl. Пътувахме си над час покрай скали, зелени полянки с котки, водопади и китни къщурки, удобно настанени в сухото купе.  Влакът има 2 спирки в двата края на нашето любимо езеро и гениалната ни и набързо скалъпена идея беше да слезем на втората гара, да обиколим от едната страна и да се върнем с влака от Lungern. 

Още като наближихме езерото, настана всеобща еуфория в купето от опитите на всеки да снима през прозореца. Ние обаче знаехме, че си имаме над час на място и просто трябваше да изчакаме търпеливо най-после да слезем и да си останем самички в рая. Защото за мен мястото е божествено - спокойно, убийствено красиво и толкова чисто и спретнато. Въпреки че ни беше последен ден в района, ни най-малко не бяхме равнодушни към всичко наоколо. Дори облаците се разкъсаха, за да можем изцяло да се насладим на цветовете и блясъка на водата.

Покрай Lungerersee има чудесна, равна пътека, подходяща за ежедневни разходки и каране на колело. Както споменах в предния пост, може да се карат водни колела, да се плува, да се лови риба и каквото друго ти хрумне. А може и просто да си зяпаш щастливо от верандата докато си пиеш кафето. С две думи поне ние не можехме да се сетим за по-идеално място да си имаш къщичка. 

Ние за жалост доста бързахме да стигнем навреме за следващия влак и не се отдадохме на дълго съзерцание, удобно настанени на ярко зеления хълм или някоя от пейчиците, разположени покрай пътеката. При Лунгерн дори има водопад и лифт, така че май можехме да убием повече време там. 

Срещнахме мила възрастна двойка, която почти намразихме, защото ни посочиха тяхната бяла къщичка докато се снимаме и разменяме любезности. Споделихме им, че точно сме си говорили, че искаме да им станем съседи, а те ни успокоиха, че и в България са чували, че природата е красива. Сигурно са прави, но тяхната страна е като излязла от приказките 😍 

 С това езеро се получи чудесен финал на обиколката ни в района на Берн. Оставихме си куп места за следващия път, но нямаше нищо, което да ни убеди, че няма да се върнем пак там. 

 

[Lindt]

Ден 9 - градски туризъм 

 

Времето беше започнало да се оправя, така че явно трябваше вече да си тръгваме. Не ни важеше пасът, иначе щеше пак да ми хрумне да опитаме да кажем чао на гигантите. Просто не се сбогувахме подобаващо.  

 

Оправихме си къщата, пуснахме миялна, подредихме всички стъклени шишета и нарамихме раничките. Никой не очакваше да чистим пода, така че все още си бяхме на почивка 🙂 В този ден щяхме да разгледаме няколко градчета, да видим нов кантон, но най-важни бяха мармотите. Иначе нямаше да си тръгнем и щяхме да се препитаваме с боровинки. Да правим сладко и да го продаваме или пък да готвя и да подбивам цената на мусаката - 25 франка в заведение 🙂

  Абе щяхме да измислим нещо. Но първо щяхме да видим столицата и мармотите, пък имаме време да доизбистрим плана за препитание в Швейцария.

След час и нещо с влака вече бодро крачехме по улиците на Берн. Бяхме си отделили около час с възможност да ги увеличим, ако ни допадне. Първите ни стъпки в града обаче не бяха обнадеждаващи - един светлокафяв град с прави улици, нямаш нищо общо с любимите ни полянки. При това заваля.
 

Точно бях готова да обръщам към гарата, когато пред нас се разкри стария град. Мъничък, на няколко нива, с шарени къщички. И градинки със зеленчуци 😍 Пак бяхме в Швейцария! Е, нямаше много крави, но сигурно от време на време инсталират по няколко из центъра. Намерихме си и замък 🙂 И първият полицай, който срещахме след границата. Е, жена беше, ама хубава. 

Реката също си беше швейцарска - тоест с чудесен цвят. Даже на група китайски туристи се порадвахме, толкова се подобри настроението ни след фалстарта.

Race for life 🙂 

 

Берн е чудесен град според нашите разбирания. Докато минеш 200 метра и се усетиш, си извън него. Малък, кокетен и заобиколен от зелени поляни. Жителите му са 143 000 и е четвърти по население. Всъщност общото население на тези най-големи градове е под 1 милион. Доста хора в района идват на работа в делничен ден, но изградената транспортна мрежа позволява това да става лесно и спокойно. Въобще за хора, които харесват пасторалната идилия, но не си представят какво ще работят на село или в курорт, при това нежелаещи да шофират, животът в Швейцария изглежда като приказка. 

[koliob]

На 10.11.2019 г. в 20:27, Lindt каза:

 С това езеро се получи чудесен финал на обиколката ни в района на Берн. Оставихме си куп места за следващия път, но нямаше нищо, което да ни убеди, че няма да се върнем пак там. 

Наистина е страхотно в Лунгерн и наоколо. Онзи ден, докато търсих нещо друго, случайно открих изключително евтино (<$50 на вечер за двама с всички такси) и подходящо настаняване на около час от Лунгерн пак на брега на езеро (то не е чак толкова красиво). Мястото е много комуникативно - на по-малко от 100 м е пристана за корабчетата, на 3 минути от ж.п. гарата и е на по-малко от 10 минути с влак до Станс, така че ако пак ви се доходи да разгледате и друг район или да повторите части от същия - вижте го.

 

https://www.airbnb.com/rooms/32052057?source_impression_id=p3_1573822101_Lxd1bGFkNL22cKLq

 

А между другото този пас:

 

https://www.tellpass.ch/en/discover/destinations/?s=s#filter

 

освен всичко друго - покрива и лифта в Лунгерн.

[Lindt]

Монтрьо 

 

След Берн ни предстоеше влак към френската част. Не бяхме сигурни как да подредим Лозана, Монтрьо и Мармотите ( Rochers-de-Naye) и се допитвахме до прогнозите и разписанията на влаковете. 

Постепенно навлизахме в съвсем друга реалност  - зелените поляни с разредени къщи отстъпиха място на 3-4-5 етажни сгъстени блокчета.Имаха големи тераси и разчупени форми, но аз предпочитам районите с къщи.  Между градчетата бяха разположени красиви етажирани хълмове с лози, каменни огради и замъчета. В тези участъци нямаше спирки, иначе щях да настоявам да слезем да се помотаем и да пощракаме малко. Изглеждаше така, както си представям Франция, защото още не не сме стигнали до нея. 

В небето просветваше синьо петънце, което постепенно се разширяваше, но за жалост посоката на влака ни беше обратна. Преценихме, че ще отидем първо в Монтрьо за час, ще си зарежем багажа на съхранение, ще се помотаем по крайбрежната в търсене на слънчеви лъчи и след това ще ходим при мармотите. 

Част от определеното време беше изядено от борбата с шкафчетата. Бяхме си раздробили достатъчно франкове, за да можем да платим, но тъй като не одобри голяма част от монетите нито едно шкафче, не успяхме да съберем 7 франка, с които да си позволим удобството.

Омърлушени се отправихме надолу към езерото. Имаше прекалено много хора като за неделя в нашата Швейцария. Иначе самата кайбрежна е доста приятна - с красиви градини, лъскави хотели, статуи и въобще добро количество обекти за снимки. Фреди Меркюри беше затрупан от цветя и хора ( статия за Монтрьо и Фреди ), така че пропуснахме да се редим за снимка. Но пък изядохме поредния сандвич, настанени там, защото имаше приятна музика. 

 

 

По време на концерт на Франк Запа казиното изгаря. По това време там са и Deep Purple и написват Smoke on the water. Докато се уверим, че казиното не е особено лъскаво и интересно отвън, беше време да потегляме към мармотския рай:

Цитат

Frank Zappa and the Mothers

Were at the best place around

But some stupid with a flare gun

Burned the place to the ground

 

[Lindt]

Marmots' Paradise

 

Хванахме си поредното ретро влакче, за да превземем хълма с мармотите. Пътувахме удобно и бавно, като в началото времето позволяваше да видим през прозорците замъци, гледки към езерото и разни блокчета и къщи в различни стадии на разруха. Не че масово се рушаха, но имаше и такива. Усещането за Швейцария започваше да изчезва. Срещнахме и една доста тъжна френска котка, която си нямаше полянка като немските си роднини, а се мъчеше на някаква тераса. 

В края на маршрута ни гледките намаляха. Тоест по принцип би трябвало от високо да виждаш повече, но снегът и мъглата малко затрудняваха обичайната логика на нещата 😉 

Та на крайната спирка имаше 10 табелки за обиколен маршрут,панорамни гледки, алпийска градина, еделвайсова градина и мармоти, но честно казано изобщо не се справихме да открием кое в коя посока е. Може би под пресния сняг се криеха средствата за разгадаване на загадката и ориентиращите пътеки, но табелките бяха абсурдно лишени от конкретика. И карта на района не намерихме на видно за всички място. 

Довърши ме това, че тоалетните бяха без седалки. По принцип подобни неща не ми правят впечатление, но в Швейцария и Норвегия всички подобни помещения блестят от чистота и винаги има дезинфект, за да си се чувстваш спокойно както у дома си. Средните места са като в Исландия - хиляда призива да поддържаш чистота, но никакви оставени средства за постигане на задачата. И по-лошите места вече са като по нашите ширини - мръсотия и липсващи седалки. 

Тази безинтересна информация я предоставям, защото Брани искаше да слагам и гадни неща в разказа си. В немската част не събрах материал, но френската не заслужи място в сърцето ми. Там хич не ми се живее. И във влаковете забравиха за нас и изцяло липсваха инструкции на английски. От време на време се сещаха да ползват малко немски, но не винаги. 

 

Би трябвало да има много видове мармоти в различни клетки с къщички, но само най-традиционните си бяха на мястото. Прекарахме около час в наблюдение, което видимо направи Жижо по-щастлив от мен.

Аз си бях представяла свободни животни, свикнали с хората и оградите не ми допаднаха. Все пак беше интересно да ги видя отблизо. Та помотахме се под снега известно време без конкретна идея, видяхме място с малко цветни парцалчета като в Непал, мармотите в клетка, няколко дружелюбни и няколко недружелюбни крави и това беше. 

Възможно е в друг период и по-благоприятна прогноза мястото да е супер яко. И ако си там за повече време, да поскиташ по пътеки с гледки. И евентуално да има мармоти извън клетките. В нашия случай не беше така, така че оценката ми е ниска. Иначе на мен ми хареса да ме вали сняг 🙂 И да видя как мармот яде треви и зеленчуци. 

 

 

Във влака на връщане преживяхме страшна олелия. 20 хлапета на видима възраст около 8-9 години влязоха с двамата си преподавателя. Бяха мокри и  кални до ушите и спираха да шумят само когато получаваха парче шоколад от учителите си. Всъщност и тогава възникваха бурни дебати чие парче е най-малко и не заслужава ли да му отчупят още малко. След като и последният шоколад се разпредели, дойде ред на сините сливи. И когато и те свършиха, лудницата беше в пика си. Хлапетата се катереха по седалките, рисуваха по потните стъкла, крещаха си неща, бутаха се, някои ревяха докато не бъдат гушнати от учител (тогава млъкваха моментално) и въобще на мен ми беше много забавно. Жижо не споделяше възторга ми, защото през цялото време зорко следеше калните ботушки да не се озоват и върху него при това масово катерене около нас. 

В някакъв момент единият преподавател съумя да ги овладее като ги учеше да "think outside the box" с една игра да свържат точките, които рисуваше по стъклото. Но така всички деца се разпределиха на групи по две-три на всеки свободен прозорец и като свърши мястото им за рисуване, до което стигат с внушителния си ръст на 8 годишни, пак се започна с катаренето по седалките, за да с е доберат до чист участък. 

Нашите две любими си нарисуваха друга игра и безрезултатно спореха дали по-дребното е право или не е. В един момент се обърнаха към нас за съдници, но на френски и видимо се натъжиха, че не ги разбираме. Ок, не говорят английски... Да, обаче минута по-късно започнаха да коментират цялото си занимание на идеален английски и така и не разбрах защо ене си преведоха въпросите от преди малко. 

Поне децата във френската част ми се видяха също толкова очарователни, колкото и в другите части на Швейцария. Даже май по-диви. Но явно липсата на полянки не беше решаваща. Пак си играеха навън, не бяха вързани за родителите си и нямаха нито таблет, нито излишно тегло. На колежката детето отиде на една разходка до Витоша и беше в бокса на антибиотици за седмица. 

 

Та тъй като свършихме по-рано от очакваното с природните атракции, слязохме за разходка и в Лозана. Обаче на третата крачка извън гарата заваля дъжд и ентусиазмът ни силно намаля. На перона ни за ужас на Жижо се бяха подредили същата бойна група деца и за малко да направим втори опит да оценим Лозана. Но не се качиха с нас и продължихме към Женева. 

[koliob]

преди 9 минути , Lindt каза:

Възможно е в друг период и по-благоприятна прогноза мястото да е супер яко. И ако си там за повече време, да поскиташ по пътеки с гледки. И евентуално да има мармоти извън клетките. В нашия случай не беше така, така че оценката ми е ниска. Иначе на мен ми хареса да ме вали сняг 🙂 И да видя как мармот яде треви и зеленчуци. 

Жалко, че сте улучили такова време на това място. Иначе оценката ти за разликата между усещането за циливизованост и отношение към природата във френскоезичните кантони и тези, населени предимно с немскоезично население напълно съвпада с моята.

[jungfraujoch]

Аз съм от щастливците.Имах прекрасно време за 14 дни в Швейцария.На почти същите места.Обаче не видях мармот

@Lindt,разказваш швейцарската приказка разкошно!През цялото време си спомням  за красотата,шоколадите и влакчетата.И Smoke on the water, fire in the sky  си тананикам.Чакам с нетърпение продължението.

 

[Lindt]

Женева

 

За съжаление в района на гарата и този град не ми се стори швейцарски чист и спретнат, но пък не излъчваше опасност от нито една страна. Живеехме близо в една стара кооперация. Бяхме си взели една стаичка и очаквахме да е малка, но с достъп до кухня и се надявахме да няма други хора. Не ни се получи, имахме си американски китаец за съсед и вероятно собственикът също беше там. Нищо, че се оказахме без ключ за стаята, а той така и не ни отговори дали е забравил да ни даде или не ни се полага. Огледахме 4-те си квадратни метра, гадната кухня и още по-тъпите разделени баня и тоалетна, сбърчихме носове и излязохме да си търсим щастието навън. Предвид цената на наемите в района, разбирам защо разни окаяни хорица пускат в неидеалния си дом случайни туристи, за да си закрепят бюджета. 

Имахме голям късмет всъщност времето най-сетне да бъде стабилно и топло. И да можем да си организираме пикник с шоколад и вино в градинката срещу фонтана. Тук хората бяха заменили екипировката си от Mammut с токчета, поли и всякакви непрактични дрехи и се разхождаха всеки в някаква посока. Въпреки вида им, не изглеждаше да се случва нещо особено интересно наоколо.  Беше изключително спокойно просто да си зяпаш водата и светлините, така че се насладихме на тази вечер по наш си начин. Всъщност това е предимството да си скучен и да си пътуваш с половинката. Можеш да правиш съвсем нищо и да не страдаш от това.

На следващата сутрин излязохме рано, за да видим дали през деня все пак няма да открием нещо интересно и в градския живот. Скитахме няколко часа, но да си призная, това си беше най-обикновен град, даже по-скучен от другите. Нахранихме още няколко свраки на един хълм, позяпахме студентите, наблюдавахме частни уроци по йога, купихме ръчен шоколад за подарък и стана време да отлитаме. 

Предполагам, че това скучаене не е лошо, защото ни осигури по-плавно придвижване между район, в който искаме да живеем, и София. Ако се бяхме метнали директно от Тюн на летището в София, без тази плавна адаптация  към реалния свят, щях да съм съсипана 🙂 

 

Следващия път ще отидем в района на Матерхорн. Разчитам, че ще е по-скоро като немския, отколкото като френския, но ще прочета за всеки случай. 

[koliob]

преди 1 час, Lindt каза:

Следващия път ще отидем в района на Матерхорн. Разчитам, че ще е по-скоро като немския, отколкото като френския, но ще прочета за всеки случай. 

Кантонът Valais е доста особен. В ниското около р. Рона населението е френскиговорящо, а по високите части почти всички говорят немски. Zermatt, който е точно под Матерхорн пък е съвсем друго нещо. Много хора го харесват и считат, че едва ли не това е истинската Швейцария. Истината е, че 40% от постоянното население са чужденци, а през зимата чужденците надминават 85%.. Иначе е приятно, но е доста туристическо място.