дневник Истанбул (дневник)

[Radnev]

Поздрави на всички харесващи Истанбул!

Верен на себе си, тръгнах "малко" късничко, така че пристигнах малко преди стъмване. Нямам HGS стикер, така че задръстването ме посрещна още на Буюкчекмедже. 

След поредица маневри, следвайки най-вече маршрутките се измъкнах учудващо бързо. 

Поснимах и от колата.

Това е най-новият квартал на Истанбул. Изглежда като един малък Манхатън.😜

Вечерта си джитках с Голфа из града към два часа, ей така за кеф. Спрях на моста Галата и отидох пеш до кулата. 

@master_of_germs - съгласен съм, че е турист капан, но само наполовина. В действителност кулата наистина е по-впечатляваща от далеч от колкото от близо. И винаги има огромни опашки. Но пък е близо до старата част. И е отправна точка за новата. Освен това е сред емблематичните места за града. Моят съвет е да се отиде до нея, без да се чака ред за влизане. Досадно е много. 

И вече от днес. 

Първо ошетах Света София. 

После опраших и Синята джамия. Текат ремонти. Не е добре. Но се минава бързо и е без пари. 

Спуснах се по площада с обелиска и колоните, които Константин е домъкнал специално от Рим. 

Направих Музея на ислямското изкуство в едно с останките от Хиподрума. 

Музеят на мозайките също. Харесвам мозайки. 

И Топкапъ бееее.... накъде без него. 

Чаках много за Харема и се изнервих. За мен е турист - капан. 

Църквата "Агия Ирини" също направих. Тя е част от комплекса и по турско е била оръжейна. Гола и окъртена, но ми хареса. Нямаше хора и излъчваше древен чар. 

Нека не забравяме, че все пак съм с Истанбул Музеум Пас😉. 

@Mary трябва да ъпдейтнеш пътеводителя за Истанбул (безценен). Пасът вече е 220 лири. 

С Истанбулкартата за транспорта още се мъча. Ползвам я, но въобще не знам какво кога ми отчита. Питам, но имам чувството, че тук са събрали всички идиоти на Турция. Всеки ми казва различно нещо🙄. 

Минах и през султанските тюрбета. Бяха free. 

Завърших с пешеходна разходка по Босфора към Златния рог. 

Тел ми показва 35 000 крачки или 30 км.

Добре е 😃. 

За утре не ми се мисли. Този Музеум Пас, голяма бела ми извади😉😁. 

 

 

[Radnev]

Ден Втори в Истанбул. 

Технически погледнато е трети, но аз си го броя за втори😃. 

***

Хотелчето ми е до северната крепостна стена на Константинопол. Безкрайна е и е паметник на Юнеско.

Спускам се отново към Агия София, но сега целите ми са други. 

Първо правя Цистерната. 

Да живее Дан Браун и главата на Медуза😉. 

А после и Археологическият музей. 

Музеят е много силен. 

Следва корабче по Босфора. Тук снимките са изобилни, та не знам какво да сложа. Девичи кули, Долмабахчи, Румели Хисари..... 🤨

И всичко това за 20 лири🙄. 

Доволен съм много. Акостирам на брега и продължавам към пл. Таксим по вървежната Истикал. Брей, този Истанбул можел да изглежда и европейски. 

Стигам площада, а зад Ататюрк се мъдрят Фрунзе и Ворошилов... 🤔

Същисан съм. Продължавам да се муша измежду някакви модерни сгради. 

Излизам на стадиона на Бешикташ Инюню или по модерно му Vodafone Arena. Искат ми 50 лири, за да стъпя на терена. Че то билета за мач е по-евтин🤨. 

След два разкрача съм пред двореца Долмабахче, но вече е затворил. Правя снимки само отвън.

Утре ще го разбия и него... 

 

[neuromancer]

На 17.09.2019 г. в 17:39, Radnev каза:

Поздрави на всички харесващи Истанбул!

 

Понеже твоите писания имат навика да прерастват в дневници, направо го отделих да ти е по-лесно 😀

[Фил]

На 17.09.2019 г. в 23:39, Radnev каза:

Чаках много за Харема и се изнервих

Поне ханъмите готини ли бяха?

[Mary]

На 17.09.2019 г. в 23:39, Radnev каза:

С Истанбулкартата за транспорта още се мъча. Ползвам я, но въобще не знам какво кога ми отчита. Питам, но имам чувството, че тук са събрали всички идиоти на Турция. Всеки ми казва различно нещо🙄.

Не четете внимателно, Раднев, не четете!

Всичко съм разказала в Пътеводителя, ама специално за теб ще покажа отново начините на таксуване:

 

 

Първо плащане 2,60 лири, второ плащане(но най-малко 10 минути след първото), 1,85 лири и всяко следващо е все по-малко. И така до 5-то прехвърляне на превозно средство от градския транспорт в рамките на два часа!

Преди същото важеше и за корабчетата на Шехир, о сега май има леко разминаване в цените при тях.

 

преди 38 минути , Фичо каза:

Поне ханъмите готини ли бяха?

Ще те разочаровам, ама там ханъми няма да видиш. Ти затова сигурно изчакваш с посещението, че да заселят и ханъмите в харема!

[Фил]

преди 4 часа, Mary каза:

 

Ще те разочаровам, ама там ханъми няма да видиш. 

Ееееее, ми то харем без ханъми ми звучи като таратор без краставици! 

[Mary]

преди 29 минути , Фичо каза:

Ееееее, ми то харем без ханъми ми звучи като таратор без краставици! 

Точно такова си е. Че и мебели обикновено няма.

[stebal]

На мен ми е интересно дали вече в Цистерната има вода. От снимката не мога добре да разбера.

[neuromancer]

на мен ми изглежда, че няма

мани, цистерната без вода, харема без ханъми, разочарование голямо

[Radnev]

Ха ха. Много ме разсмяхте😄.

Голяма измама тоз Истанбул... 😄

@Mary сега го схванах вече.👍

А в цистерната няма вода. 

Май някъв чех паднал вътре и щял да се удави и от тогава я източили, а покрай нея и плачещата колона май пресъхнала... 🙄

[Mary]

преди 5 минути , Radnev каза:

А в цистерната няма вода. 

Ако още ще си там да ти кажа ли къде има вода в цистерните?

[neuromancer]

когато имаше вода се ходеше по платформи, някъде колкото главата на Медуза високи, ако помня добре

водата да е била около метър

след като са ги махнали на мен ми изглежда като дългосрочно решение източването на водата

то това отнема 90% от смисъла да влизаш там...

[Ann]

Красотата на снимките в цистерните беше най-вече заради отраженията на колоните и светлините във водата. Двама познати снимаха там на дълга експонация с фулфрейм, от мини триподи, фотографиите бяхя впечатляващи.

[Radnev]

Прибрах се снощи, около 2-3 вечерта. 

@Mary За цистерната, можеш да кажеш за следващия път, който със сигурност ще има. Най-малко като отправна точка за лъчовете, които съм си начертал в Турция, че и отатък нея.

@neuromancerСега пак се ходи по платформи. Не можеш да си шариш между колоните. Вода няма, но долу е влажно, мокро и хлъзгаво. По цялостните ви впечатления, предполагам, че с вода е било много по-яко, но и така катакомбата пак си я бива. 

 

 

[Mary]

преди 1 час, Radnev каза:

За цистерната, можеш да кажеш за следващия път, който със сигурност ще има.

Мога и лично да ти ги покажа - ти само кажи кога ще пътуваш натам.

Ще видя кога ще ми остане време да опиша още едно-две ходения, които имах през лятото.

 

Йеребатан цистерна според официални източници е в ремонт, но този ремонт продължава твърде много време и стана съмнителен.

С вода беше нещо невероятно - ще потърся снимки да ви покажа.

Ето една друга цистерна, за която ще ви разкажа:

 

 

 

 

 

[Radnev]

Истанбул - Ден последен.

(Вече съм пред компютъра, така че ще се поотпусна малко повече😀).

Изяждам си бързо закуската, събирам багажа и потеглям. 

Щом се кача в колата, завъртя ключа и колата изръмжи, започвам да изпитвам някакво спокойствие и удовлетворение. Имам тази кола от толкова много време, навъртял съм с нея стотици хиляди километри и съм бил с нея къде ли не. Вероятно я чувствам като свой дом и убежище, където намирам нещо родно и познато, дори и да съм на хиляди километри от дома ...

Въртя из някакви много криви улички и излизам на Chora Muzeum. Нямам си идея какво представлява, но ми влиза в Музеум паса и се намира относително близо (без Музеум Пас цената му е 50 лири😯).

Всъщност това е древна византийска църква с изумително запазени мозайки, но не по пода, а по стените и тавана. Такова нещо съм виждал само в Мадаба, Йордания.

Лицата на Исус и Девата са направени от толкова фина мозайка, че са като рисувани. И всичко това е на XV века.

Изумително е! Ако някога напиша истински пътепис, ще обяснявам подробно. Засега мога да кажа, че това място е само за ценители. 

Много съм доволен. Продължавам към Желязната църква, от която в общи линии очкавам нещо смиклено измежду безкрайната върволица от поокъртени сгради.

Това, което намирам ме изпълва с истинска национална гордост. На фона на мегаломанските джамии с по 5-6 минарета, църквата "Св. Стефан" е като миниатюрен, но ослепителен диамант. Вътре заварвам и чужденци. Кутията за дарения е пълна с всякакъв вид валути, а аз я натъпквам допълнително.

Продължавам към Долмабахче. На практика минавам през Топкапъ и Галата, за да стигна Бешикташ.

Очаквам зверска задъния, но за моя изненада се придвижвам изключително бързо. В отделен пост ще опиша някои от особеностите на движението в Истанбул, които всеки отправил се натам с автомобил трябва да знае.

Засега си джиткам покрай Босфора и дори си правя снимки от колата. Стигам Долмабахче, където вчера съм видял, че има паркинг.

Това, което ме очаква е забележително. Да се правят сравнения с Топкапъ сарай е некоректно, защото комплексите са от коренно различни епохи. Затова ще го кажа така - ако трябва да избирам кое да посетя измежду двете, избирам Долмабахче с двете си ръце.

На такива места, човек започва да разбира истинското предимство на дигиталните фотоапарати. Със стар фотоапарат тука ще ти трябва цяла чанта с ленти.

Вътре е забранено да се снима. В големите зали все оставах последен и можех да снимам... но не съм. Предпочитах просто да гледам.

Плащам 25 лири такса паркинг и продължавам към Румели Хисар - най-запазените укрепления от времето на Византия. Същинската ми цел обаче е баровксият квартал разположен по западния бряг на Босфора. 

Попадам в нещо като Ница, но не на Средиземноморието, а на Босфора. Около мен е адското задръстване!!! От сушата съм притиснат от луксозни сгради, а от морето от още по-луксозни яхти. Тук - таме разминавам някой Ягуар, Астън Мартин или двуврат Мерцедес Кабрио.

Обстановката е страшно шикозна и много ми харесва.

Понякога, когато съм в чужда град обичам късно вечер, просто да си карам. Ей така, без път и посока. Така бях направил и в първата си вечер в Истанбул. Въртях безцелно с колата и някъде след Бешикташ, попаднах в брутално, ама разбирайте брутално гето. 

Сега виждах и другата страна, а аз съм човек, който обича контраста.

Паркирах пред Румели Хисар, който този ден бе Closed и просто се разходих.

Всички емоции за деня бяха само положителни, така че този последен ден реално, се явяваше и най-силен в цялото ми пътуване. А можеби вече истински бях свикнал с Истанбул и неговите нрави....😀

***

Както писах и по-горе, в отделен пост ще опиша особеностите на трафика в Истанбул, особено при придвижването с автомобил и някои други впечатления.

 

 

 

[Mary]

преди 8 минути , Radnev каза:

На практика минавам през Топкапъ

Това Топкапъ не е ... онова Топкапъ.

 

преди 9 минути , Radnev каза:

Въртях безцелно с колата и някъде след Бешикташ, попаднах в брутално, ама разбирайте брутално гето. 

Стана ми интересно къде си се заврял, че аз ги обичам гетата.

Няма да е било покрай Босфора, освен да си завил навътре към сушата, ама я дай някакви опорни точки на размишленията ми.

[Radnev]

преди 8 часа, Mary каза:

Това Топкапъ не е ... онова Топкапъ.

 

Стана ми интересно къде си се заврял, че аз ги обичам гетата.

Няма да е било покрай Босфора, освен да си завил навътре към сушата, ама я дай някакви опорни точки на размишленията ми.

Да. Това Топкапъ, не е... онова Топкапъ😄. 

Хотелчето ми беше до горната стена на Златния рог, точно до Topkapi Old Citi Park (Torun Hotel). Така, че аз си наричам целия квартал Топкапъ. Сега обаче виждам, че името на квартала май е Еминьоню🤔. 

***

Гледам mapsa, но ми е много трудно да преценя къде точно съм бил. Беше към 1 след полунощ и просто си въртях, без все още да имам каквато и да било идея кое къде е в Истанбул. 

Да, подминах Таксим и завих към сушата. Беше на хълм и то стръмен. На места колата изкарваше само на първа. По много еднопосочни имаше шипове под ъгъл, така че ако влезеш насреща оставаш без гуми. 

Прибрах се в хотелчето си отгоре и не съм се връщал по моста Галата или другия над него. 

Това ме навежда на мисълта, че е възможно да съм отишъл дори над основната артерия отбелязана като О-1🙄. 

[slujitel]

На 19.09.2019 г. в 22:49, Mary каза:

Мога и лично да ти ги покажа - ти само кажи кога ще пътуваш натам.

Ще видя кога ще ми остане време да опиша още едно-две ходения, които имах през лятото.

 

Йеребатан цистерна според официални източници е в ремонт, но този ремонт продължава твърде много време и стана съмнителен.

С вода беше нещо невероятно - ще потърся снимки да ви покажа.

Ето една друга цистерна, за която ще ви разкажа:

 

 

 

 

 

Хайде разкажи къде е тази цистерна, че да я включа другия месец. 

[Mary]

преди 13 часа, slujitel каза:

Хайде разкажи къде е тази цистерна, че да я включа другия месец. 

Ето къде е: Theodosius Cistern
Binbirdirek, Piyer Loti Cd. No:25, 34122 Fatih/İstanbul, Turkey
+90 212 568 60 80
https://goo.gl/maps/ArAPE443FLMyKhFP6 

Безплатна е за посещение - стопанисва се от общината. Добре е ремонтирана и има и вода. 

[Radnev]

И ето, че 4 месеца по-късно😄 дойде време да завърша дневника си с един последен пост.

Няколко думи за трафика и движението в Истанбул и Турция като цяло.

Първо - Турция има много добре развита пътна мрежа.

От Одрин до Истанбул има магистрала, по която аз никога не съм минавал. Успоредно на магистралата има двулентов скоростен път, който позволява движение с висока скорост. На отбивките към разни села или градове има нещо като много широки кръгови, на които сте с предимство. Ограничението е 50 км/ч, но всички минават с по 100 и отгоре. От градовете по пътя се минава само през Люлебургаз. Останалите си имат околовръстни.

От тук извеждаме правило второ😀.

Второ - В Турция ограниченията НЕ се спазват. 

Виждал съм, дори го имам заснето на видеоклип, как при ограничение от 70км/ч, полицейска патрулка се движи с 90 км/ч и в същото време, макар и бавно я изпреварват други коли.

Трето -  Истанбул и неговият трафик.

Трафикът в Истанбул е натоварен, но в същото време шофирането не е толкова проблематично колкото си го представят повечето хора. Турците са добри шофьори, толерантни са и в шофирането им като цяло липсва агресия. Правилата не се спазват особено и мигачите не вършат работа. Ако просто си цъкате и си мислите, че някой ще ви даде път определено няма да стане. Ако обаче заявите желанието си да се преустроите в друга колона, като изнесете колата си е на 90%  сигурно, че ще ви пуснат.

Трафикът в Истанбул се определя от пресичането на големите пътни артерии. Това правило важи за всеки град, но в Истанбул с особена сила. Какво имам предвид? Булевардите са много широки, с много платна, така че трафикът се движи бързо. На места може да поддържате без проблем скорост от 100-120 км/ч. Така 10 километра път могат да бъдат предолени за няколко минути. Неизменно обаче идва пресичането на две или повече големи пътни артерии. Именно там ви очаква голямото висене. Задънията там е по-голяма отколкото в суперцентъра на града. Това правило важи дори и когато минавате по някоя от магистралните артерии, пресичащи града. Върл привърженик съм на ръчните скорости. В Истанбул обаче бих карал автоматик.

Истанбул, като огромен град има много сериозни локални платна, които се движат успоредно на главните артерии. В много случаи движението в локалното е много по-бързо отколкото движението по основния път. Тук обаче нещата опират до шофьорски усет и не малко късмет.

Опитал съм се да очертая с по-малки и по-големи червени кръгове местата, където се получава задънията в града, без да съм изчерпателен.

Нещата не са добре.

Ако просто мианвате през Истанбул, без да спирате в града, не се колебайте нито за миг. Вашият път е през най-северният мост над Босфора „Явуз Султан Селим“, който на тази карта не присъства.

[jul]

Че ограниченията на скоростта не се спазват - не се. Обаче има камери, които щракат като полудели, както и полицейски хайки - едните те засичат, другите, малко по-надолу по пътя те прихващат. Спират по 5-6 коли едновременно. Глобите са високи. И вече не могат да се избегнат, защото излизат на границата. Тия дни ходихме до Одрин и понеже ни беше първа Турция след лятото, проверих на сайта нещо глоба да не е изскочила, да не ни изловят и да се изложим 😉