дневник Стоунхендж - пътуване назад във времето

[alienad]

Стоунхендж - още като ученичка много съм чела за това място и много исках да го видя. За  някои може би е само купчина камъни - за мен беше много магично място. Не ме разочарова, може би е до нагласа. 

За избора на маршрут до там се вдъхнових от писанията на @Mary и @Rainy , когато са обикаляли из малките околни селца. Много ви благодаря за чудесните разкази!

Избрах Bibury и Castle Combe, защото бяха по пътя ни и защото нямаше време за повече.

Когато пристигнахме в Bibury беше мрачно и ръмеше лек дъждец, но след това ни се усмихна слънцето и го видяхме в целия му блясък. Спряхме колата край реката - не се заплаща за паркинг.

Много ме изненадаха табелите на вратите на къщите - пишеше, че е частен имот не само на английски,но и на китайски.😀

[Гост]

преди 1 минута , alienad каза:

 

Много ме изненадаха табелите на вратите на къщите - пишеше, че е частен имот не само на английски,но и на китайски.😀

И нас това ни шокира тогава. Просто няма начин да влезеш в нечий двор просто така нарочно - но културни особености... 

 

П.П. Чудесни репортажи! Радвам се, че сме вдъхновили някого 🙂

[alienad]

Бързо се ориентирахме накъде да вървим, просто следвахме тълпата. Минахме мостчето

 

 

и се озовахме пред най-известната група къщи в селото Arlington Row, разположени край реката,

 

 

които са в английските паспорти (това го научих пак от @Rainy и @Mary).

Поглед и от другата страна на тези очарователни каменни къщи (днес е ден за камъни 😀).

 

[alienad]

Доста време се любувахме на тези къщи, изчаквайки да няма много хора на снимките.

След това поехме по пътчето нагоре и отново старинни, каменни къщи с добре поддържани дворчета и цветенца.

 

И тъй като беше валяло, се беше получила много красива дантела с капчици от тази паяжина.

 

Слънцето се опитваше да се покаже и дори се появи синьо небе.

 

 

Направихме едно кръгче и се озовахме отново край реката и там до старата мелница има барче, в което продават домашен сладолед.

Тук е и входа на фермата за пъстърва и магазина за сувенири.

 

Ето карта на забележителностите в селото.

 

Край реката има красива зелена тревичка и цветенца.

 

 

Доволни от разходката, продължаваме към следващата ни цел - Castle Combe.

 

[alienad]

Bibury и Castle Combe са на около 50 км, но ни отне повече от един час, докато се придвижим. Бавно се кара по английските пътища. 🙂

Паркирахме колата извън селото, защото вътре не намерихме място за спиране. Това не е проблем, защото селцето е малко и не се налага много да се върви пеш.

 

 

Слънцето беше успяло да се промуши между облаците и къщите бяха красиво огряни. Точно в центъра правеха ремонт и беше оградено.

Отсреща е църквата St. Andrew.

 

[alienad]

Разходихме се по уличката (то май е само една) и в единия й край имаше табела, че е частен път и е забранено влизането!

Запазен е автентичния вид на къщите. Бях чела, че не са строени нови къщи след 1600-ната година.

 

 

 

Стигнахме до мостчето над реката и там беше входа за хотел с голяма красива градина. Не беше разрешено да влизат външни хора.

 

 

 

Къщите бяха окичени с цветя.

 

 

Бързо разгледахме това село и се запътихме към основната ни цел - Стоунхендж.

Нашето пътуване назад във времето продължава: от XIV-XV в. се връщаме 3000 г. пр. н.е., когато започва изграждането на мегалитния комплекс.

[alienad]

Малко се забавих с продължението, но все пак много години назад трябва да се върнем. 🙂

Приближаваме паркинга на комплекса.

 

 

Бях чела, че се заплаща такса за паркинга, но нямаше такава.

Билетите купих по Интернет и те са с конкретен час на влизане, въпреки, че придвижването в комплекса е самостоятелно, а не на групи.

На касата нямаше много хора и бързо обменихме електронните билети за хартиени. Взехме си и аудиогид за по 3 паунда на човек.

 

 

Какво може да се види в Стоунхендж?

Точно след касите има макети с разположението на камъните и табла с обяснения.

Зад тях се намира възстановка на домовете на хората от неолита. Вероятно обитателите на Стоунхендж са живели в такива къщи.

 

 

 

 

До тези къщи има макет на един от големите камъни.

 

 

Който желае може да се пробва да го премести.

 

 

До входа се намира и изложбена зала. В началото се влиза в кръгла зала, на стените, на която се проектират камъните. Усещането е, че се намираш в кръга и около теб се сменят сезоните, изгреви и залези. След това има зала, в която са изложени намерените археологически находки - части от съдове, сечива, кости и др. Има интересен макет, който показва разположението на камъните през различните епохи.

След като разгледахме всичко това е време да поемем към самия Стоунхендж. Придвижването става с автобусчета (може и пеш, но е около 2 км).

 

 

 

[alienad]

Вече сме близо до каменния кръг.

 

Около него има по-голям кръг (ров), около който са изградени пътеките за посетителите. Бях чела, че камъните се гледат отдалеч, но всъщност не са толкова далеч, дори от едната страна пътеката пресича рова и се доближава още повече до камъните.

До към 1974 г. е можело да се разхождаш около самите камъни, но някои от посетителите са увреждали камъните - с надписи и други посегателства. Стигнало се е до това решение, за да може да бъде опазен комплекса. Всъщност и сега има варианти да се влезе в кръга при камъните, но става на малки групи и в определени дни.

Доближаваме се и тръгваме по пътечката. Спираме на табелките с номера, за да изслушаме какво ще ни разкажат и се потопяваме в магията на това място.

 

 

Още в началото на разказа чуваме, че учените знаят кога е започнало строителството на Стоунхендж, знаят и кой го е построил, но все още не знаят с каква цел.

От този ъгъл е може би най-познаваемия вид на Стоунхендж, с най-запазените камъни.

 

 

 

Изграден от два вида камъни: големите са сарсени , а по-малките им казват "сини камъни", защото като се намокрят имат синкав оттенък.

В продължения на хилядолетия е строен комплекса, като някои от камъните са премествани и добавяни нови.

Интересно ми беше, че големите камъни са забити в земята на повече от 2,50 м.

Продължаваме обиколката около кръга и от различните ъгли се откриват различни гледки пред нас. Все още е мрачно.

 

 

 

Тук сме вече по-близо до камъните.

 

 

 

[alienad]

Не исках да си тръгваме, преди да ги видим огрени от слънцето, въпреки че доста духаше и беше хладно. Комплексът е построен на плато и наоколо има чудесна панорама към околните хълмчета.

И ето, че от единия край започна да се показва синьо небе.

 

 

 

Но слънцето все още се криеше зад облаците.

 

 

И когато почти нямаше надежда, слънцето успя да се промуши между облаците и да огрее камъните. Те сякаш оживяха и ги видяхме в друга светлина.

 

 

 

 

[alienad]

Прекарахме повече от 3 часа на това място. Видяхме го на фона на мрачното сиво небе, видяхме го и огряно от слънцето, но исках да го видя и на залез.

За съжаление комплекса по това време на годината (септември месец) затваря в 19 ч., а залезът е към 19.30 ч. 

Към 18.30 ч. бяхме останали много малко хора и охраната започна да ни приканва да тръгваме, защото последното автобусче щеше да тръгне след малко. Отправих  се с нежелание към автобуса. Не ми се тръгваше.

 

 

За мое успокоение нямаше да се получи ефектен залез, защото облаците отново се скупчиха около слънцето и го скриха.

 

Тръгвам си от това място възхитена, очарована и удовлетворена от видяното.

 

 

[Zami Dexter]

Перфектна работа. Толкова добре ни показахте всичко, сякаш и ние сме с вас.

Аз само ще добавя една снимка "отвътре":