дневник Нова година в Япония

[Petenceto]

преди 35 минути , cck каза:

Щом ще е Нова година в Япония добре е да е подобаващо 🙂

"На Нова година мнозина стават рано (или будуват цяла нощ), за да наблюдават първия за годината изгрев" из "Малка книга за икигай "на Кен Моги.

Имах и такава идея, но на 01.01 рано ще ходим към Никко.

[samuraika]

преди 9 часа, Petenceto каза:

Правилно ли разбирам, че не е нужно да правя промяна на билета, а мога просто да слезна в Киото или Осака ако реша?

 

А дали е добра идея след разходката в Кобе, по някое време между 13-16ч. да отидем в някой местен Онсен и има ли такъв който препоръчваш?

А после да видим нощно Кобе. Нали ще се стъмва рано тогава.

 

Тук с Коледните и новогодишните украси вече се обърках. Има разлика ли?

Не съм сигурна дали може да слезете просто в Киото, ако билета ви е до Кобе. По-добре е да питате.

Онсена е добра идея. Arima е много красива и много известна онсен дестинация, не далеч от Кобе. Може да отидете там и вечерта да слезете край морето.

 

Коледните украси са за настроение, тук не се празнува Коледа. Празнува се "ошогацу". С такива украси.

[Petenceto]

Разгледах Арима, там става и за разходка. Обаче н.з. дали ще можем да ползваме онсена. Нищо не пише за външни посетители(такива които не са гости на хотела). Не мога да им пиша, защото нямат оставен e-mail. На фейсбук страницата също не мога да им оставя съобщение(нямат такава опция). Как да разбера дали ще можем да го ползваме и ако да,  какви са условията?

 

Относно "ошогацу", подчертаното пак е на Арима, но го видях в нета де (украси не виждам, само много народ), но няма значение, ще видя на място...

Обикновено месец след някоя по-екзотична дестинация я сънувам. А сега 3месеца по-рано денем, нощем, на сън, все съм там 🙂

[samuraika]

В Арима има десетки онсени, хотели, рьокани и т.н. Някои имат часове за посетители, други са само онсен, без хотелска част, трети са за свободно ползване и топване на крачета. Става и за разходка, много е красиво.

 

Извинявай, объркала съм нещо линковете. Ето за украсите. Много е дзен и семпло-празнично.

 

Според мен срещата със сина ти влияе повече от самата дестинация 🙂

 

[Vigo]

Здравейте, темата ме заинтригува, защото и аз ще съм в Токио за Нова година. От 26.12 до 04.01. И при мен е голяма дилема къде да я посрещнем. Ние със синът ми ще сме в хотел в района на Акихабара. Към момента имаме два варианта за посрещането, Шибуя и Йокохама.

Без да искам да обсебвам темата на Patenceto ако някой има други идеи за посрещане на Новата година моля да ги сподели.

Patenceto вие мислите ли след броенето да посещавате храм или ще събирате сили за Нико?

 

 

[Petenceto]

Здравейте, на 99% ще посетим след 24:00ч. Sensoji, защото е на 3 минути пеша от квартирата ни.

Някъде в Асакуса мисля да вечеряме преди това. За съжаление все още не ми дава възможност да правя резервации за 31.12. на линка, който samuraika даде (май можеше най-рано 1 месец преди датата). 

Иначе съм Petenceto 🙂

[Petenceto]

Сега намирам време да напиша част от впечатленията ми. 

На отиване на двата полета успях да поспя на 3 седалки. 

След като излезнахме от самолета на летище Кансай се качихме на влакчето. Минахме много бързо проверките и бяхме навън след 14минути. Малко за проверките... въпреки че бях чела за проблем с вноса на плодове в Япония, реших да рискувам и да занеса някакви плодове на сина. Пътувахме само с ръчен багаж и един по-голям(пак ръчен). Като върте бях сложила втори сак за покупките на връщане.

Мъжът ми каза, че е видял табелка със задраскани плодове, но аз не се върнах да я видя. На излизане на проверката на багажа, млад японец ни каза да сложим по-големия ръчен багаж за проверка. Двата по-малки не са ги гледали, не са минавали и на скенер. Аз си мислих да разпределя плодовете в трите багажа, ама... Та така,  слагаме сака на лентата и японецът отваря багажа. Вади моите дрехите, които са в 2 пликчета и отдолу са плодовете (две пликчета с мандаринки, портокали и лимони). Вади ги човекът и ни разпитва: къде отиваме, какво ще правим и т.н. от двете страни имам 2 тарелки с ягоди и 1 с боровинки. Пипа ги и тях, поглежда ме... Аз му казвам, че отиваме при сина ни, който е студент в Кансайския университет и ще бъдем заедно. Човекът прибира всичко и ни пожелава приятен престой. Та така н.з. защо минаха, дали защото точно тези са били разрешени, дали заради мен, дали заради сина, дали защото е бил нов и не е знаел...това си остава загадка. Та така понеже синът ни когато е пристигнал преди няколко месеца е минал за час и половина, естествено, че си е предвидил да дойде час и нещо след като кацнем. Първоначално се чудехме дали изобщо да идва да ни посреща, е ... добре че дойде. Почакахме го час и малко, но си заслужаваше 🙂 Много е полезно да има човек, който с един поглед да може да се оправи и да каже кога да слизаме, къде отиваме, на какво се качваме. Безценна помощ. Видяхме къде живее, оставихме багажите и отидохме да хапнем. Оставихме по-големия багаж при него, защото щеше да ни трябва, чак след връщането ни от Токио. Вечерта се настанихме тримата в много симпатично хотелче. Разходихме се по Дотонбори, хапнахме и към хотела. 

 

[Petenceto]

Следващият ден беше доста дълъг. Напуснахме хотела, оставихме си багажа на автобусната спирка от където вечерта щяхме да тръгнем към Токио. Отидохме до замъка, аквариума, разхождахме се цял ден. Имахме интересна среща с една възрастна японка. Вървим си пеша от метрото към акмариума. Виждаме една жена на улицата продава магнити но не се спираме. Казваме си, че като се върнем ще разгледаме. Та се връщаме и аз виждам, че продава много симпатични клечки с гейши и планини. Почвам да смятам колко кутийки клечки ще искам за подаръци. Жената ни пита от къде сме. Казваме и България. Тя естествено ни поправя на Бургария. Плащам и, и тя ми казва Благодаря на български. Стана ми едно такова хубаво. Като си тръгнахме ни каза Довиждане пак на български с японски акцент 🙂 Вечерта направих огромна грешка с едно кафе. По принцип не пия кафе, но реших напитката в менюто ми да е кафе. Е не можах да спя цяла нощ в автобуса. Да кажа за автобусите Willer. Предназначени са за японци и ако сте слаб седалката ще ви е ок. Но ако сте на границата на нормалното телосложение може и да не ви е много комфортно. А ако сте леко пълни, може и да не може да се поберете в седалката. Автобусът спира често, има одеала. Ще се опитам да качвам и снимки от текущия ден.

[Petenceto]

На 31.12 сутринта пристигнахме в Токио. Взехме си билети за Метрото за 72часа от туристическото бюро. Между другото и там, и на другия ден когато взимах билетите за Никко, и след това като взех двудневните за Киото поискаха само 1 паспорт независимо, че купувах билети за 3 души. Отидохме до Шибуя и Хачико, после до Токио Скай Трий и към 10:30 в квартирата. По принцип настаняването пишеше, че е след 15ч. но седмица преди датата ни, човекът ми беше писал, че вратата ще бъде отворена, а ключът на масата. Така че отидохме да си оставим багажа, а и поспахме малко. Мястото на квартирата беше супер в Асакуса, но най-малката стая, в която някога сме били. Оправихме се вечерта и си намерихме суши ресторант. Хапнахме и продължихме към Шибуя, помотахме се малко там и отидохме в друг ресторант, че мъжът не яде суши, та да хапне и той. Върнахме се към Асакуса, на улицата с изглед към Скай Трий. В 24ч. светна с различни светлини и толкова. На мъжът ми му се дорева, че нямаше фоерверки. Синът помръкна малко, а на мен ми беше смешно, защо бях подготвена от вас и само тайничко се надявах. Отидохме до Сенсоджи след 24ч.

[Petenceto]

На 01.01.2020г. сутринта рано отидохме до гишето на Тобу лайн да си купим билети за Никко. Пристигнахме към обяд и решихме да хапнем преди разходката. Ресторантчето, което избрахме беше пълно. Записахме се и бързо се освободи маса. Беше много вкусно и имаше богат избор за всички, дори пица за мъжа. Ресторантът се намира от лявата страна на спирката от която тръгват автобусите към храмовете. По стълбичките на втория етаж. Качихме се на автобусчето(ползва се безплатно когато си си купил NIKKO PASS 2040¥ на човек( влакът е с прекачване). 

Разходихме се, разгледахме, няма да описвам храмовете, защото има достатъчно  информация за тях.  Като си тръгвахме видяхме нещо като дюнери от едни турци и си взехме. Като цяло много странно приготвят пилешкото. Единствено в ресторантчето в Никко беше супер, без тлъсто, жили и не полусурово.

Прибрахме се в Токио и си направихме вечерна разходка.

 

 

 

[Petenceto]

На 02.01 сутринта освободихме квартирата. Оставихме си багажа в шкафчетата за багаж на една метростанция, която ни е удобна като си затръгваме вечерта от Токио. Продължихме към Императорския дворец после минахме през Акихабара и Одайба си го бях оставила за десерт. Между другото на Одайба е имало фоерверки на Нова година. Късно вечерта ни беше автобусът към Кобе. Този път и аз успях да поспя в автобуса.

[Petenceto]

На 03.01 сутринта пристигнахме в Кобе. Оставихме си раниците в шкафчетата за багаж, закусихме в една пекарна и отидохме до Икута Шинто. След това минахме през пазара и отидохме на пристанището. По принцип имах идея да отидем до Арима след храма, но променихме плана, че ни се разхождаше след дългия път. На пазара имаше кафене с бухали, които бяха най-различни като порода и големина и цвят 🙂

На пристанището си взехме комбиниран билет за разходка с корабче и Виенско колело. Тук на обяд става лудница и навсякъде имаше огромни опашки със записани хора, като на най-малките опашки се чака по половин час. Ние си избрахме заведение, за което чакахме толкова с малка опашка. Разходката с корабчето я направихме по светло, а на връщане се беше стъмнило и беше много красиво. На виенското колело също се качихме по тъмно. Вечерта се прибрахме към Осака.

 

[Petenceto]

На 04.01 ходихме до Нара. Много, много, ама много ми хареса! Хранихме сърнички, разхождахме се и отидохме до магазинчето препоръчано от Самурайка. Страхотно е! Там можех да прекарам поне още 2 часа... но напълнихме торбите и вече знаех, че повече място в багажа нямам. Взехме си кимона, кукли...и др. неща. Куклите са страхотни, навивам сина да отиде пак до Нара и да ми купи още няколко. Вечерта завършихме с разходка в Осака.

[Petenceto]

На 05, 06 и 07.01 ходихме до Киото. Освен препоръчаните храмове, последния ден отидохме в центъра за симулации. Там също ни хареса, жалко, че бяхме вече само с мъжа, че на сина му баха почнали лекциите. По принцип между симулациите има интервали от 20минути. Но след симулацията на земетресението, дадох на жената сувенирче и тя ми благодари и ни пусна на следващата симулация с цунамито без да чакаме. Като свърши цунамито, тя звънна по тел. да ни пуснат филма със земетресението. Но вече беше късно и трябваше да тръгваме да посрещаме имен ден със сина 🙂 Благодарихме и, и тръгнахме. Ааа преди това до Тожи темпъл хванахме някаква церемония. Беше точно като във филм с мистичната музика и всичко останало.

 

[samuraika]

Много красиви снимки!!!

[Petenceto]

На 28.01.2020 г. в 5:46, samuraika каза:

Много красиви снимки!!!

Благодаря!

Така беше и през моите очи 🙂

Безкрайни благодарности на Самурайка и на всички Магеланци, които споделят своите пътешествия!!! Благодарение на всички вас успяхме да направим това незабравимо пътуване ♥️

[Дани Магелани]

Преди 1 час, Petenceto каза:

Благодаря!

Така беше и през моите очи 🙂

Безкрайни благодарности на Самурайка и на всички Магеланци, които споделят своите пътешествия!!! Благодарение на всички вас успяхме да направим това незабравимо пътуване ♥️

Мисля, че сте постигнали максимума за това време.

При мен беше по-лежерно. И в Осака нямаше новогодишни фойерверки. За Одайба не знаех.

[Petenceto]

 

Метро е имало през цялата нощ в Токио. Е, не всички линии(някои ги затвориха) и не толкова начесто. Имаше листа А4 по спирките с разписанието. Н.з. влакчето в Одайба дали се е движело цялата нощ.

[Дани Магелани]

Следващите ще знаят да си резервират нощувка на 31 в Одайба. Нали за това е този форум, да се учим един от друг. Макар, че толкова студ набрах, че бих препоръчала в този период само Окинава.

[Petenceto]

За моя огромна радост синът ми беше отишъл до Нара за да ми вземе още кукли. Показвам ги, за да добиете представа какви красоти имаше в магазинчето в Нара, което Самурайка препоръча. Точно тези вече са в моя дом де... но има още кукли и много други неща. Заслужава си да се посети.