дневник Подготовка за Борнео

[Lindt]

Мани, тази жълта треска я планирам отдавна. Но не си бях слагала такъв тип ваксина и макар да не усетихме предупредителните странични ефекти като мускулна треска и температура, се чувствам като сдъвкана и изплюта и ми се доспива в 7. И ме боли корем много често.  Че и главоболие имах 2 пъти. Крайно нетипично състояние за мен.

В Кения почва да ме притеснява съвсем друго - аз нищо ли няма да ям? Какво пътуване е това, мислех, че само в Индия няма да опитам какво ядат местните, но вече съм стресирана. Дано до март се натъкна и на по-смели разкази, иначе ще ми убият радостта. 

 

[Lindt]

Да поразкажа малко,  защото пътуването не върви по план 🙂 или поне не по наш. И като се върнем,  ще сме преглътнали някои неща. 

Търкиш бяха ужасни. Просто не мога да проумея как самолетът до Истанбул беше комфортен,  а на 10 часовия ни полет до Куала Лумпур мястото за краката беше колкото в райън или уиз. И не преувеличавам, колената на Жижо се опираха в седалката отпред. Повече с тях не, ако не е прекалено изгодно, за да го пропуснем. 

Та кацнахме и минахме проверка. Бях останала с впечатлението,  че летището е мол. Не и това,  Клиа2 си има всичко, освен каквото на нас ни трябва. Но международният терминал е тъп. 

Не бяхме гладни и нищо не ни изкуши, така че си хванахме шатъл до хотела. Тъп хотел. Единствената му задача беше да ни закара,  да има басейн и градина. Пътувахме ги 1 час тези 8 км. После ни чекираха 20 минути.  И после казаха, че басейнът не работи. И тенис корта. И нищо за правене след 19:00. Е,  влязохме си като затворници в стаята без прозорец и по нищо не разбрах, че сме стигнали и сме на почивка. 

И нищо наоколо. Само 1 легло, мръсна баня и огромен хотел без нищо за правене и нищо наблизо. 

Та сутринта вече бяхме гладни. С шатъла до летището и ще ходим в бизнес салон. Но първо репеленти. Купих, излязохме от магазина и видях, че е deet free. За 7 лв. Е, нищо не прави, имам поне 70 ухапвания за под 24 часа.

Та гладни,  жадни и тн минахме на късмет проверката на багажа. Защото има кантар, а нашият е по 1 кг над разрешеното. И чак като минахме, разбрахме, че салонът е преди проверка. Ужас!  За 1 час, при това в нарушение на багажа, нямаше как да се връщаме. А вътре арабски десерти, нудъли, дънкин донътс и старбъкс. Аз спирам цигарите и не съм яла от 15 часа. При това самолетен буламач. И в следващите 3 часа май нищо няма да се подобри.  

Изядохме някакви нудъли с клечки и малко гадно пиле,  изпръскахме се до ушите със супа и напред към Борнео. 

 

 

[Цвете]

Сутринта си мислех за вас, дали сте тръгнали. 🙂Мисля, че вече си преглътнала разочарованието от пътя. За успокоение ще кажа, че в един дълъг полет преди година летях с турците с такъв гаден самолет, но пък други 3-4 са били комфортни.

[Lindt]

Та в Кучинг вече ни се видя по-хубаво. Хванахме си грабче да ни стовари пред нещо като МОЛ,  за да сменим пари. Там нямаше магазин и храна, различна от kfc,  така че продължихме към съседен шопинг център. Те са странни и неугледни места, но ще разкажа повече като се върна.  

Там намерихме магазин за сладко и отново 100% natural repellent. Почвах да предчувствам проблема, но нямах много какво да направя. 

Седнахме в заведението на входа,  където ни привлякоха фрешовете, но си поръчахме и ядене от менюто за деня. Сокчетата бяха вкусни, но половината чаша пълна с лед. Яденето обаче беше поразителна гадост. На вид просто риба и ориз с подправки.  На практика рибата беше половин сушено нещо с кости и повече сол, отколкото съм яла общо за годината. Единият ориз безвкусен, вторият и той с пакет сол вътре. Не се справяхме с Малайзия на този етап. 

Отидохме да чакаме автобус до Бако и аз подремнах на спирката,  защото няма точно разписание и повисяхме 40 минути.  Жижо започваше да се напряга да не изпуснем последните лодки. Но бе се наложи, даже си купихме банани и шоколадово мляко преди лодката.  И един плик кристал фрут, много готино плодче. 

 

[DaBo]

В Малайзия няма репеленти с deet. Търси с picaridin, ако имат. Ако не, по-добре някакъв с високо съдържание на лимонова трева, тя помага донякъде. В континенталната Малайзия нямаше със сигурност, но виж на Борнео може да имат репелент Soffell, аз си ги купувах от Тайланд, с deet са и бях много доволна. 
Аз съм летяла първия път с такъв самолет на Търкъш, но след това си бяха съвсем прилични самолети. Дано навръщане е по-хубав! 
 

И не се ядосвай, нататък пътуването ще е страхотно, сигурна съм! 
 

Да се радактирам: Слагат много лед в напитките, които пък са супер сладки! Ако не искаш лед, просто им казваш: No ice! Ще те гледат малко стреснато, ама няма да ти сложат. 
Храната - искай си steamed rice, че ако другото не става за ядене, поне с ориз да се наядеш. Но и Кучинг не е водещ с кулинарно отношение, де! 😉 Да, и имат много такава сушена риба, много си я тачат. Нещо като нашия чируз е, ама аз лично така и не й свикнах на вкуса.

[Lindt]

Бако 

 

Организацията с лодките е странна. Делят ви на туристи с преспиване и такива без и не пътувате заедно. А тези с преспиването се превозват от различни компании и искат да купите двупосочно с тях. Без да си сменяте с друг лодкар. Без своеволия с часа на тръгване - идваш с 3, връщаш се пак тогава,  иначе има такса 50 рингита. Странни азиатци, винаги ме изумява транспортната им организация. 

Бунгалото ни не беше по-лошо от очакваното, имахме си и гекон,  да ме пази от комарите. 

Понеже всички трябва да се върнат до 17 часа, ние направихме най-кратка пътечка. Не видяхме нито едно животно на отиване,  но гората определено беше жива и звуците бяха страхотни. 

После засякохме пробоскиси,  но далеч и не ги снимахме. Пеперудите и птичките също. 

Но комарите ме разнищиха. Лимонената трева е безумна тъпотия. Първите ухапвания се търпят, но след 10-тото ти е трудно да се насладиш на разходката. 

И така върнахме се до базата, направихме кратка почивка за охлаждане от морския бриз и тогава видях опашка. Следващият час и повече посветихме на пробоскиси и силвърлийф маймунчета. Даже имаше оранжево бебе, но не можахме да го снимаме особено добре. 

Вечеряхме нудъли и бира и като цяло заведението не е толкова зле. Или поне ние на този етап по-добра храна не бяхме намерили. Защото и бананите ни не бяха узрели, та си гладувахме кротко почти два дни. 

[Lindt]

Щяхме да ходим на нощна разходка с гид,  но предвид моите 100 ухапвания и липса на светлина,  за да си ангажирам вниманието със снимане, го оставихме за следващия ден. 

Повисяхме малко навън след вечеря, но комарите ни изпроводиха в бунгалото и се отдадохме на тихи занимания като четене на книги и спане. 

В 12 се събудих напълно освежена и обмислих да събудя и Жижо. Това защото не съм си нагласила часовника и бях убедена,  че е 6 сутринта. Някак си изкарах нощта,  но не бях сигурна,  че ще мога и втора. 

Сутринта магазинът още не беше отворен,  а наистина се надявах на репеленти.  Отидохме на ободряваща разходка из мандрова горичка, за да видим животните активни. Е, само комарите бяха будни и аз вече не можех да преценя повече ми се пуши или повече ме сърби всичко. 

Върнахме се, отхвърлих препаратите в магазина като дебилни и седнахме на по чай, обмисляйки плана си. Ясно е,  че щяхме да си тръгнем днес следобед. Въпросът беше дали щеше да ми е по-приятно, ако не спирах цигарите и е ли това пътуване падащо в жертва на борбата с пороците ми?

Затова сега си седим в хотела,  сушим си дрехите и пиша. Опитвам да преценя раздразнението ми нормално ли е за мен при тези преживявания или да отивам да си купя цигари и да не си тормозя и половинката излишно. 

[Lindt]

А защо си сушим дрехите? След като на връщане и макаците се бяха наспали, ловяха раци и се гонеха по мокрия пясък,  аз бях в по-добро настроение. 

Направихме още една 2 часова разходка,  още по 50 ухапвания по тялото и лицето.  И седнахме да обядваме. Докато анализираме кой кое ядене намира за по-ядливо,  един макак реши проблема като седна в едната чиния, погълна пилето от другата, поля се с лют сос,  грабна едно яйце и избяга. 

Ние се почудихме малко,  пийнахме си чай, разбрахме се с другарите по лодка и зачакахме да ни вземат по-рано.  

Това по-рано значи при прилив. И не е ок. Момчетата боси бутаха лодката,  но тя заора,  една вълна я заля,  после втора и трета и докато се усетим,  4 броя раници бяха мокри и под вода. Но телефони,  фотоапарати и книги бяха спасени от мен и небивалата ми ловкост. Та сега сме си ок, стаята ни е чиста, ние вече сме изпрани и изсушени и отиваме във vape shop 🙂

[giafil]

@LindtОтивай и купувай цигари...не се тормози. Недей да скапваш и останалите дни от пътуването . Сложиш ли тия очила на гледане на грозните неща, всичко ще ти се вижда гадно. Тегли чертата , изпуши и се наслади на една цигара , върни си усмивката, денят ще е чудесен. Време за отказване от цигарите имаш много като се приберете...Пише ти човек който ненавижда цигарите и никога не е пушил, но изтърпях нещо което май изтърпява Жижо сега 😉 ...Отивай и без угризения...а за комарите кравешка пикня и пепел - рецепта от Южен Судан :-)))) това е за да си върнеш усмивката...хапят гадините какво да се прави....

[Гост]

Преди 1 час, giafil каза:

@LindtОтивай и купувай цигари...не се тормози. Недей да скапваш и останалите дни от пътуването . Сложиш ли тия очила на гледане на грозните неща, всичко ще ти се вижда гадно. Тегли чертата , изпуши и се наслади на една цигара , върни си усмивката, денят ще е чудесен. Време за отказване от цигарите имаш много като се приберете...Пише ти човек който ненавижда цигарите и никога не е пушил, но изтърпях нещо което май изтърпява Жижо сега 😉 ...Отивай и без угризения...а за комарите кравешка пикня и пепел - рецепта от Южен Судан :-)))) това е за да си върнеш усмивката...хапят гадините какво да се прави....

И от мен същия съвет - като бивш пушач 🙂 

[Миланка]

Не го мисли, доказано е от 3 до 5 цигари на ден, даже са полезни. Запали си цигарка, те и комарите бягат от дима😉. Наслаждавай се на почивката.

[Gentleman Basta]

Докладвам: @Lindt рязко спря да мрънка

 

[Lindt]

Така и така сме заразказвали - избрахме хотел, шофьорът ни закара и ние щастливо на рецепция. Нямали места...ама в букинг има свободни стаи. Е, запазете си от там...

Така и направихме. И си изпрахме дрехите. Само обувките на Жижо са мокри,  но се придвижва с джапанки. Много са му удобни,  когато сме с грабче 🙂

Не открихме никакъв фуудкорт в мола. И никакви репеленти с нормални съставки. Странни малайци, не знам защо нямат 150 пъпки като мен. Жижо има по-малко,  но го хапят по лицето и врата. Адски гадини,  дано са здрави. 

Снабдих се с гигантска цигара и бананова течност и сега си свиркам. Нелагално в стаята, но имам и бира. 

Така де,  по липса на суши, за което си бях наумила, че ще ям на това пътуване, седнахме в корейски ресторант. И двамата сме доволни, значи може да отидем в Корея. 

Утре отиваме в Кота Кинабалу и ако там открием много риба на пазара, ще започнем да се движим по план. 

 

[master_of_germs]

преди 6 минути , Gentleman Basta каза:

Докладвам: @Lindt рязко спря да мрънка

 

С тоА пост Жижо оспами яко темата, така че и аз се включвам. 😄  За да съм съпричастен, ние още се чешем заради ония ми ти дървеници, дето ни нахапаха преди месец във Виена. 😮 

Че не ми се рови сега по старата ви тема - в Индонезия имаше ли репеленти с ДЕЕТ? Макар че аз като гледам, какви съм ги замислил на Ява, комарите да са ми проблемът 😄 

[Lindt]

преди 6 минути , master_of_germs каза:

С тоА пост Жижо оспами яко темата, така че и аз се включвам. 😄  За да съм съпричастен, ние още се чешем заради ония ми ти дървеници, дето ни нахапаха преди месец във Виена. 😮 

Че не ми се рови сега по старата ви тема - в Индонезия имаше ли репеленти с ДЕЕТ? Макар че аз като гледам, какви съм ги замислил на Ява, комарите да са ми проблемът 😄 

Има софел за по 1 долар. Никой не ме хапе с него.  Всъщност ми е любим и винаги си купуваме на място репеленти, защото имам колекция аутани от София и ефектът им е сходен с лимонената трева. Така че Малайзия тотално ме шокира.

При това не вали. Все едно не сме тук ние двамата. Не знам хората как ще си ядат нудълите. В списанието на airasia пишеше,  че това е най-великото в дъждовния сезон - топла супа. 

[Lindt]

Кота Кинабалу

 

Много въртях програмата,  за да минем и през този град. Най-вече заради рибния пазар. И защото докато избирах място за шнорхелинг, мненията бяха тотално противоположни - от райски острови с чудесен риф до изключително мръсни и пренаселени с местни и туристи. 

В крайна сметка от Бако до Сандакан се прекачваме тук и натежа желанието за лично мнение. 

По липса на хотел по наш вкус, се спряхме на Меркюр. Близо до порта, близо до пазара, с басейн на покрива и доста пъстри мотиви на снимките.

Сега като нормален пушач вече мога да хейтя справедливо - хотелът не струва. Не е чист, не е цветен, разположен е на супер неугледна улица и на басейна има точно 4 шезлонга. 25 етажен хотел. Тоалетна за джуджета, охладени до 18 градуса коридори,  мебели с петна. То и никой на улицата не ни хареса, така че може да заключим, че не харесвам високи хотели. 

Сега бонусите - рибата на пазара беше фантастична. Излъгаха ни със сокчето,  но като първо в живота ми вкусно манго, им прощавам тези 4 лв. Търговското пространство по крайбрежната е огромно, пълно със стока и народ, малко мирише, но не видях нито една лазеща буболечка вече 3 дни на острова. В Мьовенпик имаше например, а тук на пазар с ядене и ужасна улица не. Много интересно. 

Утре ще ви кажа и присъдата за островите, както и дали има привлекателно място за разходка в града. 

Все още не е късно да ми препоръчате конкретен остров, който да проверя специално за вас или пък да имате материал за размисъл колко са различни хората. 🙂

Освен яденето, се насладихме на чудна разходка в мол - слушахме детски хор, изпълняващ коледни песни.  Какво ли мислят мюсюлманските им баби и дядовци? Дали водят разговори тип "Хелоуин смърди,  имаме кукери" или пък им е забавно да е украсено? 

Убихме почти час в един магазин за храни, забавлявайки се да разберем какво съдържат и за какво се ползват 90% от нещата. Дори Жижо беше поразен от някои продукти като мед от дивите пчели на Борнео,  500 мл,  50 лв. 

 

 

 

[Зани]

@Lindt ако не сте се спрели на конкретен остров, може да посетите два или три за един ден. Ние бяхме само на Сапи, незнам дали е най-хубав, на мен ми харесва, най-вече, защото си намерихме уединен плаж,  дори бяхме два поредни дни там. Ако имам време, довечера може да пусна публикацията си за Кота Кинабалу и може да прецениш дали ти допада.

[Фил]

Преди 1 час, Lindt каза:

Утре ще ви кажа и присъдата за островите, както и дали има привлекателно място за разходка в града. 

По-скоро няма кой знае колко привлекателно място за разходки, има една "забележителност" - часовникова кула, която не е нещо впечатляващо ...
Може да седнете в някое от капанчетата на пристанището на по бира или кафе


да се снимате с юнаците от охраната на порта 

 : 
(ако видите някой от тях - много здраве да им пратите   ) 

 

или да погледате как си правят фотосесия местните младоженци




и разбира се, да се насладите на залеза:



 

Цитат

Все още не е късно да ми препоръчате конкретен остров, който да проверя специално

харесвате си някой от дневните турове, някои май минаваха през няколко острова ... 




 

[Зани]

Готово - Кота Кинабалу и Сапи

[Lindt]

Преди 1 час, Зани каза:

Готово - Кота Кинабалу и Сапи

Благодаря ти 🙂 точно това прочетох вчера за Сапи - че става пълен преди обяд, а малкият плаж се зарива с боклуци от теченията. И от туристите. Затова умуваме да отидем преди обяд на Манукан и следобед да се разходим до съседен остров. Ще видя какво ще излезе. 

@Фичо, ние на Мабул имаме 4 тура. Днес ми се иска по-скоро да полежим на плаж, дано има сянка, а утре да ходим на шнорхелинг с хора. 

Никой ли не е ходил до джамията? На снимка е хубава.  

преди 1 минута , Lindt каза:

Благодаря ти 🙂 точно това прочетох вчера за Сапи - че става пълен преди обяд, а малкият плаж се зарива с боклуци от теченията. И от туристите. Затова умуваме да отидем преди обяд на Манукан и следобед да се разходим до съседен остров. Ще видя какво ще излезе. 

@Фичо ние на Мабул имаме 4 тура. Днес ми се иска по-скоро да полежим на плаж, дано има сянка, а утре да ходим на шнорхелинг с хора. 

Никой ли не е ходил до джамията? На снимка е хубава.  

 

[Lindt]

Островите

 

Ние се събудихме почти в последния момент, за да хванем първите лодки до Манукан. Взехме си някакви печива за през деня,  доста негодни за ядене. 

Слънцето срамежливо надничаше зад облаците и очаквахме времето да се подобрява.

Организацията на лодките е напълно нелогична и усложнява живота на туриста. Има няколко гишета на различни фирми, с еднакви цени и еднакви разписания,  но различна лодка и все чакаш да се нагласи, напълни,  абе нещо бавно и неясно като времетраене. 

Съответно и ходенето на друг остров е придружено от бутане на кея със 100 човека, които си чакат лодката, слизат, качват се или просто фирмата е решила след като подреди 8 туриста, да си промени решението и да ги претовари на друга лодка. 

Така де, ние не бързаме. 

Манукан изобщо не е екзотичен. Времето ни така и не стана слънчево,  за да сме хипнотизирани от водата. Но боклук,  тълпи и неатрактивни хотели си имаше. 

Следващият ни остров Мамутик имаше по-хубав пясък, по-малко хора и ако не беше заринат с бутилки, щеше да е доста красиво. 

Но ние не скучахме - на първото ни дърво за сянка се виеше тази хубавица:

 

След преместването ни Жижо отиде във водата и се върна доста учуден. Някаква рибка явно  не го е харесала, защото беше хапала до кръв. 

 

Аз поотложих влизането в морето и се разходих по плажа. Не се впечатлих от нищо на отиване,  освен един трактор и доста гигантско дърво. На връщане обаче си намерих нов представител на рептилите и бях запленена. И на следващия остров срещнахме такъв,  но вече можехме да се снимаме с него:

На Мамутик Жижо пак влезе да изследва морската флора и фауна. Беше относително доволен от рибите, не от коралите, но съмнително усещане го накара да се върне при мен.

Прекарахме следващите 40 минути да изследваме банския му, по който се бяха забили и отвън,  и от вътре поне 20 прозрачни бодли. 

Бяхме доста смешна гледка, защото в мюсюлманска страна се наложи той да е без бански,  за да го пощим, а аз да надничам срамежливо под кърпата и да му оглеждам дупето за бодлички. 

Не ни арестуваха 🙂

@ivooo  какви са тези прозрачни морски таралежи и защо са ми обстрелвали мъжа с бодлички? 

Интересен ден беше🙂

[Lindt]

Гая и Сапи

 

Не е за нас това с лодките и тълпите на обществен плаж, но няма да задълбавам сега с размисли.

Все пак следващите 5 дни бяха заделени за джунглите и вчера решихме да посетим и другите 2 острова - Гая и Сапи. Другата опция беше разходка из парк Кинабалу.

Островите ми се видяха по-приемливи от тези предния ден. Азиатците явно плажуват на маса и брегът беше сравнително празен. Но усещането не е като на тропически плаж.

Опитахме да намерим плажа на Зани, обаче беше доста хлъзгаво, камъните се местеха и хич не е ок за по джапанки и сандали. А и пак ни изкълваха комари, та ни писна и се върнахме на главния плаж на Сапи.

Намерихме си обаче чудни рачета, които осмислиха разходката.

В морето не може да си плуваш, където искаш. В коридорчето с шамандури, в обща супа хора и боклуци и това е. Ако щеш! Но нямаше хапещи риби или агресивни таралежи, онаниращи бодли по Жижо.

Преместихме се на Гая по обяд. Настанихме се под чудно дърво, голямо и без хора. Е, дойдоха маймуните, ама то без риск е скучно. Всички туристи бяха на опашка за ядене, което после изядоха и си тръгнаха. В 14 нямаше повече от 20 човека. В 15 бяха 5. В 16 бяхме сами, защото и персоналът си отиде. Само ние, 2 диви прасета и 20 макаци. Оцеляхме до лодката, а мястото за пръв път ми се стори красиво. Но не достатъчно, не като мой си залив на Ко Панган, Тао, Бохол... Въобще доста де радвам, че лакомията ми надделя и заради пазара в Кота Кинабалу се отказах да даваме пари за резорт на островите. Не стават според мен, не че сме нощували в тях, но видях достатъчно.

Прекарахме много приятно деня и се порадвахме на маймуните, които за учудване не настояваха за близка среща или част от плодовете ни. И никой друг не нападнаха, въпреки че 2 часа около обяда бяха строени в редица между нас и масите и се чудеха какво да отмъкнат.

 

 

[Lindt]

Сепилок

 

Малко след 10 метнахме раниците в хотела и се отдадохме на най-очакваната част от пътуването ни. От мен де, исках да видя тoзи Rainforest Discovery Centre, да спим в джунглест резорт и да видим няколко рехабилитационни центъра.

Пътеките са по-приятни от тези в Бако. Имаме си нов репелент, не идеален, но поне не пише 100% natural.  Тоест хапят ни от време на време, но не така, че да искам да избягам с подвита опашка. Според Жижо не е и толкова влажно, макар че доста пъти валя.

Най-неочаквано от всички животни в дъждовна гора, ние виждахме само катерици. Ама с какви пухкави опашки бяха едните, какво червено коремче имаха други. Първото ни Canopy walk в живота ни повдигна настроението изключително. Почти не видяхме птици, но песните и крясъците им бяха изключително въодушевяващи.

В кафетерията получихме чудесен пържен ориз и сокчета на символични цени, така че се отправихме към кръговата пътека с подновени сили. Мина страхотно и макар множество табелки да показваха какви животни не успяваме да видим, бяхме доволни като свине в кочина.

На втората почивка за чай, Жижо забеляза на крака си странна гадина. Отиде при сервитьорката за потвърждение, че е пиявица и насоки как да я махне. Имахме си сделка от София, че аз такова нещо няма да доближа. Просто изпитвам тотален ужас от кръв и подобаваща погнуса от насекоми, та любовта ми не стига за подобна задача.

Значи посипваш със сол и гадта сама се маха. Целият персонал се втурна да помага и говори загрижено, но бяха по-уплашени от Жижо. И подскачаха, писукаха и правеха отвратени физиономии. После пак се приближаваха любопитно, пак писък и отскок. Като мен, ама и с детски интерес.

Гадното на пиявиците е, че кървиш много време. От няколко часа до няколко дни. Доста неприятно усещане да ти капе кръв по обувките и чорапите ти да са подгизнали.

След решаване на проблема и чаша чай, отидохме пак на едната кула, за да гледаме захласнато гората. Жижо беше много смел. Докато не видя втората на крака си и тогава вече малко истеряса.

Повторихме ситуацията с персонала, 5 човека следяха всяко движение и възбудено коментираха. Най-смелият младеж дори изнесе пиявицата от нашия ъгъл и я заобиколиха да я разглеждат. При внимателен оглед на обувките добавихме и трета към колекцията им. Накрая си домъкнаха отнякъде и стоножка, за да изучат явно наведнъж всички гадини, а ние се сбогувахме с благодарност и се отправихме към хотела.