дневник Есен в Ню Йорк '2019

[Childish]

Трябваше да минат почти 4 години от изваждането на виза за САЩ, за да я употребя. Признавам си, не е най-желата ми туристическа дестинация и основаната мотивация за пътуването ми е, че неусетно ще минат тези 10 години и визата ми ще изтече без да съм я ползвала.

Недоумявам защо спътникът ми е толкова ентусиазиран да се отдадем на градски туризъм вместо да посетим някой национален парк или индиански резерват, но в крайна сметка се съгласявам, че Ню Йорк би бил добро място за проучвателно пътуване, подготвяващо бъдещо по-наситено такова.

 

Самолетните билети са закупени набързо, без много ровене кое е най-изгодно и основните притеснения са, че сме избрали да летим с Norwegian от Лондон, но отсечката София - Лондон излиза почти колкото презоеканския полет. В крайна сметка, това, което заплащаме за самолетните билети и всичките трансфери и доплълнителна нощувка може би надвишава цената на двупосочен билет София - Ню Йорк с нормална авиокомпания. Имаме и допълнителна екстра - на връщане трябва да се телепортираме от Gatwick до Stansted с 5:20ч време между полетите, което може да изглежда много, но необходимото време за трансфер е посочено като 6ч, а директният автобус взема разстоянието за 4ч.

 

Билетите са закупени, но има дебати върху програмата. Алтернативите са: 1) прекарване на цялото време в Ню Йорк; 2) Ню Йорк, Бостън, Филаделфия и Вашингтон; 3) Ню Йорк + Ниагарски водопад. Спираме се на 1). Имаме само 8 нощувки и решаваме да ги прекараме изцяло в Ню Йорк. Когато най-накрая сме взели решение и пристъпвам към резервация на апартамент, изборът за нашите дати не е голям, отново е сведен до 3 и избираме апартамент в Бронкс пред такъв в Бруклин и Ню Джърси. Апартаментът е с предплащане на цялата сума и без право на безплатно анулиране.

 

14.09.2019г

3 часа преди да потеглим nomad получава известие, че сумата за нощувките и депозита е взета от картата му. Има и съобщение от собственика през booking, че иска да му се изпратят снимки на кредитната карта и паспорта и тогава ще ни прати данните за настаняване в апартамента. За толкова резервации в booking, никога никой не ми е искал такива данни. След кратко съвещание ги изпращаме. Не разполагаме с време да се обръщаме към booking да си търсим правата и парите и да търсим друго място за нощувка.

 

Ранен полет с Уиз до Лондон Лутън, трансфер до Victoria Station (12 £/човек). Оставям си раницата на съхранение (12.50 £/багажна единициа за 6ч). Прекарваме достатъчно време, за да проучим как и откъде се купуват билети за метрото и как от влака от Гатуик се прекачваш на метрото, за да не губим на връщане.

Имала съм идеи за разходка с корабче до Гринуич, но спътникът не проявява интерес и прекарваме повечето време да храним гъските и катериците в St James' Park.

Привечер вземаме National Express от Victoria Couch Station (10? £/човек, около 2ч) до Gatwick. Тук отново проучваме откъде се купуват билети за влака до Victoria Station и си вземаме шатъла до хотела (4£/човек), в който съм резервирала нощувка (59£).

 

Norwegian имат 4 полета дневно до Ню Йорк. Избрала съм този от 10:30, за да не се налага да ставаме в ранни зори. За полет до САЩ те искат 3ч преди полета, а Norwegian не предлагат предварително чекиране онлайн. Ние сме подранили, защото имам други притеснения. Най-късно 78 часа преди полета трябваше да въведем в сайта на авиокомпанията паспортните си данни и адреса на първата нощувка и тогава забелязвам, че паспортът ми изтича след 4, а не както съм си мислела, 6 месеца. Опитваме се да се чекираме на автомат, на nomad му се удава, но мен ме изпращат на гише. Уж на случаен принцип някои от пътниците ги пращат на гише. Преди да минем на гишето имаме кратък разговор със служител на сигурността, предполагам, който ни слага лепенки на паспортите. В крайна сметка ме чекират и мен и дори ни дават места един до друг на полета. Пак на случаен избор минавам други 2 проверки на сигурност. Статистически, жените на средна възраст са най-големите терористи.

 

Полетът минава неусетно. Nomad ми е преотстъпил мястото до пътеката, а той се е свил на средната седалка (седалките в икономична класа са 3 x 3). От филмите си избирам "Бохемска рапсодия". Музиката на Queen винаги ме е развълнувала, но сега трябва да взема валидол, за да се поуспокоя и да не ме арестуват за буйства в самолета. Друг филм не ми хваща окото, а секция за музика няма. Затова песните от филма биват превъртани постоянно. На самолета са ме допуснали с куки за плетене, явно не ги смятат за хладно оръжие, и си уплътнявам времето както намирам за най-добре.

 

Кацаме след 7ч. Явно сме се изсипали няколко самолета на граничния контрол. В един момент опашките се разделят за такива с ESTA - мнозинството и такива с виза като нас. Последните всъщност сме чакали само, за да достигнемо до разделянето на опашките. Очаквала съм голям негър, но ме посреща автомат, който ме снима, взема отпечатъци и накрая ми задава 4 въпроса. Единият, от които е дали нося стоки от растителен или животински произход. Възможни отговори - Да и Не. Сещам се за една ябълка в багажа, която си нося от България. След двоумение отговарям отрицателно, решавайки, че ще хвърля ябълката в някой кош. Но кош не се наблюдава. Обръщам се към двамата служители до автоматите, които ми забраняват да изхвърлям каквото и да било и ми посочат към служителя, при когото трябва да мина, но настояват да го уведомя за ябълката.

Въпросният служител започва да ми задава въпросите си леко автоматично: Колко време ще прекарам в САЩ? Нося ли стоки от растителен или животински произход? Тук явно очаква отрицателен отговор, а аз с всичките граматични форми за изразване на условност, които ми дава английския език, му отговарям, че има някаква вероятност една ябълка да е останала в багажа ми. Този отговор не му харесва. Затова продължава дали не нося по-голямо количество пари в брой (друг въпрос от машината). Този път нацелявам правилния отговор. Завежда ме в едно помещение, дава ми паспорта на една забрадена американка от арабски произход и ми нарежда да чакам. Въпросната служителка проверява нещо с паспорта ми, най-вероятно дали съм излъгала на въпросите на автомата, и строго ми нарежда да си вадя нещата от багажа, едно по едно, за да се увери, че други ябълки, круши и пр. плодове без виза, не се опитват да преминат в страната на свободната продажба на ГМО. Леко се притеснявам, че съм достигнала до плика с ронена чубрица, която нося като подарък за приятел, по негово желание, и не знам дали няма да ме арестуват заради тази невинна подправка. На жената обаче й омръзва да се занимава с мен. Сурово ме попита дали не знам, че е забранен вносът на плодове и зеленцуци в САЩ. При следващия въпрос в гласа й се долавя надежда, че имам поне един сандвич с кашкавал и шунка, но уви, май я разочаровам. Ябълката ми е захвърлена в коша, а аз - освободена.

 

(Следва).

 

 

[Childish]

15.09.2019

 

Кацнали сме с около час по-рано от предвиденото. Първата ни задача е да се снабдим с американска SIM карта. Nomad е проучвал, че AT&T имат предложение за 32$ и че на терминал 4 имат магазин. Още излизайки от терминал 1, виждаме импровизирано гише, на което продават, но най-ниската цена е 60$. На терминал 4 цената вече е 100$, което за около седмица е определено като неразумен разход.

Междувременно, възползвайки се от безплатния WIFI на летището, проверяваме последните съобщения от booking. Информация за настаняването в апартамента все още нямаме, но сега пък ни искат да попълним някакъв документ. Въпросният документ липсва. Отговарям, че ще пристигнем в 6 вечерта и се надяваме да има човек на място.

От летището вземаме AirTrain до Jamaica Station. AirTrain се използва безплатно между терминалите на летището. Заплаща се (5$) при излизане на Jamaica Station, където купуваме и билети за метрото (2.75$). По-точно си купуваме карта за метрото Metrocard (1$), която зареждаме с въпросната сума.

На Jamaica Station се прехвърляме на метрото. Самите станции на метрото не са климатизирани, както ще се уверим и през следващите дни, и е доста жежко за разлика от самото метро/влак, където понякога се налага да се навлечеш. Та докато чакаме метрото на перона някакъв човек ми прави знак да погледна встрани. Плъхове. Най-необезпокоявано се разхождат и инспектират кофите за боклук.

 

 

Вземаме линия E до World Trade Center. Вътре обявяват, че влакът се движи като local train, т.е. спира на всички спирки и закъсняваме с близо час за срещата с Д. в Oculus. Когато най-накрая излизаме на повърхността, светлината е фотогенична и много се изкушам да снимам, но ми е неудобно, че сме закъснели и затова снимки няма.

Д. е мой колега от следването във ФМИ, един от първите емигрирали приятели. Виждаме се набързо докато се опитваме пак да се обадим на този с апартамента.

Без да сме успели да се свържем се отправяме в Бронкс. Отново сме с local train. Освен това се оказва се, че през уикенда заади ремонти метрото (линия 2) не достига до нашата спирка, а трябва да вземем безплатен шатъл.

Вече е към 7ч вечерта, когато слизаме от автобуса и на светофара има двама полицаи от транспортна полиция. Жената-полицай е любезна да ни упъти за кръстовището на Furman Ave и Nereid Ave и аз не знам защо й обяснявам, че сме наели апартамент, но не му знаем точния адрес, а само, че се намира на кръстовището тези две улици.

Да си припомним елементарната геометрия, според която едно кръстовище има 4 ъгъла. Отправяме се към ъгъла, чиито сгради ми изглеждат най-близко до снимките от резервацията. В първата къща питам за апартаменти под наем, не е там. Във втората къща ни казват, че без да знаем точния адрес, едва ли ще успеем да намерим апартамента. Звъня 2 пъти на телефона от резервацията, но се включва секретар, който ме инструктира да изпратя СМС или да се свържа по WhatsApp на ... и ми диктува номера, на който звъня. Напълно безпомощна и отчаяна, че ще замръкнем (става тъмно в 19:30) бездомни в Бронкс, се разревавам. Дори не съм видяла полицайката до мен, когато ме пита какво е станало. Още й обяснявам как сме жертва на измама, когато тя набира телефонния номер от резервацията и за мое най-голямо учудване й вдигат. Дават й точния адрес и отиваме на място.

Но нещата не приключват дотук.

Посреща ни момче, помощник на Ричард, отговарящ за апартамента. Вкарва ни в коридор, в който се вижда, че има 2 апартамента, но на вратите има клавиатури за въвеждане на код. Т.к. резервацията е на името на nomad, комуникацията е между тях двамата. Не сме попълнили необходимия документ и става ясно, че докато не го попълним, няма да ни настанят. Седим във въпросния коридор, използваме wifi, но от телефона на nomad нищо не става с документа. Междувременно домакинът се опитва да разбере и в кой апартамент да ни настанят. Когато отваря вратата на единия апартамент, вижда вътре багажа на други хора. Оказва се, че сме на приземния етаж, с друг вход и апартаментът не е почистен. Една негърка на средна възраст чисти. Под чистене се разбира - пръскане на препарат на плочките м/у различните постелки и замазване с един парцал. Nomad е успял най-накрая да подпише документа от телефона на домакина. Но имало проблем. Имената на паспорта се различавали от имената на картата. Обясненията за кирилица, латиница, първо име, презиме и фамилия са свръх възможностите на Ричард. Въпросният в един момент дори се появява, аз дори не го поглеждам. Най-накрая едва ли ни прави услуга да ни остави да отседнем в апартамента. В крайна сметка не сме в апартамента от снимките, които явно са компилация от всичките апартаменти в сградата, не е добре почистен, но не сме и на улицата.

[Alexander]

Явно имат огромни и сериозни проблеми с мишките и плъховете. Има изявления на кмета и др лица, но въпреки мерите само за миналата година полулацията е нарастнала с 40%

В нета е пълно с клипове и публикации по темата

[akair]

Само легенди се носят за плъховете в кухните на ресторантите в Манхатън 🙂 Героите от "Ratatouille" for real...

[AlexandraKo]

@Childish, с какви куки за плетене мина през секюрити контрола? С дървени, с пласмасови или с метален обръч?

Много пъти ми се е искало да си взема плетка. На дългите полети за 10+ часа, ще изплета цял пуловер, на някой от внуците, това ми е хоби и плета много бързо:)))

И къде е продължението, очаквах, че като се върнем, ще си го дописала и ще си го изчета с удоволствие.

Ти ме насърчи за виза, мислех си , че било скоро,благодарение на теб, придобих кураж:))))А ти казваш, че са минали 4 години. Чак не ми се вярва, че било толкова отдвна.

[Childish]

  На 17.10.2019 г. в 18:15, AlexandraKo каза:

@Childish, с какви куки за плетене мина през секюрити контрола? С дървени, с пласмасови или с метален обръч?

Много пъти ми се е искало да си взема плетка. На дългите полети за 10+ часа, ще изплета цял пуловер, на някой от внуците, това ми е хоби и плета много бързо:)))

И къде е продължението, очаквах, че като се върнем, ще си го дописала и ще си го изчета с удоволствие.

Ти ме насърчи за виза, мислех си , че било скоро,благодарение на теб, придобих кураж:))))А ти казваш, че са минали 4 години. Чак не ми се вярва, че било толкова отдвна.

Разшири  

Би трябвало с пластмасов или дървен обръч да няма проблем, но човек не може да е сигурен. Аз минавам с такива. Нося си по-старите, ако се наложи да ги изхвърля. Досега не ми се е налагало.

Виза взех през януари 2016г. Радвам се, че се реши да пак да се пробваш.

След като се върнахме, първо бях болна, а после обратно на въртележката. То няма и много за разказване. За премеждията исках да споделя дотолкова, доколкото би било от полза на някой друг. 

[AlexandraKo]

  На 17.10.2019 г. в 18:55, Childish каза:

Би трябвало с пластмасов или дървен обръч да няма проблем, но човек не може да е сигурен. Аз минавам с такива. Нося си по-старите, ако се наложи да ги изхвърля. Досега не ми се е налагало.

Виза взех през януари 2016г. Радвам се, че се реши да пак да се пробваш.

След като се върнахме, първо бях болна, а после обратно на въртележката. То няма и много за разказване. За премеждията исках да споделя дотолкова, доколкото би било от полза на някой друг. 

Разшири  

Лелеее, наистина ли, минаха 4 години?

Аз съм се наканила още тогава, та виж, кога сколасах:((

А за плетката, ще се пробвам и аз някой път:))))

Ама, доразкажи, моля, какво стана нататък. Хареса ли ви?

[Childish]

16.09.2019

Трудно се насилваме да станем и когато най-накрая го правим, вече сме изтървали бързите влакове.

Бронкс, или частта, в която сме ние, Wakefield, по светло не изглежда изобщо зле - двуетажни къщи с червени тухли.

 

На станцията на метрото заварваме двма негри - мъж и жена - да блъскат и псуват продавача на билети - бял, в метална клетка. Изчакваме, купуваме си седмични карти. Приготвили сме се да пътуваме час и половина до Манхатън. На Petham Park се качва друга бяла жена, 60+ години, оглежда се и сяда до мен. Заговаря ме, питайки откъде сме. Пътуването минава по-поносимо в разговор. Малко преди да слезе в Манхатън, за да се види с две нейни приятелки, тя ме попита все пак къде се намира България - беше запомнила името на страната през целия разговор. Препоръча ни в сряда да посетим зоологическата градина в Бронкс, защото тогава щяла да бъде безплатна.

Ние слизаме в Малката Италия. Празникът на San Gennaro е. Улицата с противипожарните стълби, Mulberry Street, която би трябвало да ни е известна от поне няколко филма, в момента е осеяна с будки и ресторантчета с италианска храна. Аз умирам от глад, но като току-що дошла от Европа, намирам за безумие да ям италианска пица за 14$.

 

Прекосяваме и Little China. Очите ми са все в храната и все не одобрявам бъдещето меню. Гладът отстъпва на любопитството в Columbus park, парк, пълен с китайци, толкова увлечени в хазартни игри - карти, маджонг (mahjong), че не ме отразяват, че ги снимам.

 

 

 

 

 

 

 

Oтправяме се към Financial District 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В City Hall Park опитваме традиционния хотдог и се отправяме по Бруклинския мост.

 

 

 

Туристите са много и ако искаш да направиш интересни снимки, трябва да си изобретателен.

 

Следва Wall Street,

 

 

 

Battery Park,

 

 

 

където зърваме отдалече Статуята на свободата

 

 

и си вземаме метрото към Бронкс.

 

Първият ни ден в Ню Йорк е зад гърба ни, пълен с гледки и впечатления.

 

В Бронкс напазаруваме пържено пиле от Kennedy's Fried Chicken, бира за мен от един от многото магазини около метрото и се прибираме в апартамента. Улиците са оживени, някои от семействата са в дворовете си. Глъчката е докъм 22ч. След това настава тишина. Ритъмът на работническия квартал.

 

 

[Childish]

17.09.2019г

Започваме деня там, където сме приключили предния, в Battery Park.

Оттам се отправяме към терминала на фериботите към Staten Island.

Седмица преди пътуването съм гледала как да посетим Статуята на свободата - единственият обект на ЮНЕСКО в цялата програма. Имало е предостатъчно билети и аз съм се успокоила. Седмица по-късно няма билети не само за деня, а за целия ни престой в Ню Йорк. Остава ни безплатният вариант - да видим Статуята на свободата от ферибота до Staten Island. Не се брои за посещение на обекта, но сама съм си виновна.

Избрали сме ферибота в 9:30 - преценили сме, че тогава няма да е толкова пренаселено, защото работният ден вече е започнал. Още с качването се насочваме на дясната палуба, откъдето би трябвало да имаме гледка. Имаме предостатъчно време да се полюбуваме на статуята. На Staten Island сме само колкото да вземем ферибота обратно.

 

 

 

 

 

 

Дотук с разходката с лодка. Следва разходка с крачкомобил.

Започваме с крайбрежната алея на East River

 

 

 

продължаваме към историческата Front Street, някогашната пристанищна алея на Ню Йорк, където има запазени няколко сгради от средата на 19. век.

 

 

 

 

Минаваме набързо за по хот дог или два на City Hall Park, през магазин за японски ножове, магазин за прежди,

 

 

от двата магазина не беше закупено нищо - от първия заради снобарско отношение, от втория - заради снобарски цени;

и се гмурваме в най-красивата част на Ню Йорк до този момент - SoHo: улици с много зеленина и ниско строителство:

 

 

 

излизаме на Washington Square Park

 

 

 

 

 

, където едва намираме място да поседнем и продължаваме по 5то авеню в Greenwich Village

 

 

 

 

през Union Square:

 

и забелязвам едни форми, които през последните години съм зървала в огледалото

 

 

 

 

и решавам, че трябва да бъда овековечена в Ню Йорк точно тук.

 

 

Продължаваме през Madison Square Park

 

 

 

 

Връщаме се при небостъргачите

 

 

 

и до паркa, който ще ми стане любим - Bryant park

 

 

 

Колкото Bryant Park ми е харесал, толкова Times Square е голямо разочарование и може би най-грозното място, което съм виждала:

 

 

Междувременно работният ден е приключил

 

 

и е време и ние да поемем към арартамента след 15.1 изминати километри.

 

 

[Childish]

18.09.2020 5. Bronx Zoo, Brooklyn Bushwick

 

Следвайки съвета на единствената друга бяла жена в метрото преди 2 дни, се отправяме към Зоологическата градина на Бронкс.

Отношението ми към зоологическите градини е малко или повече непоследователно. От една страна съм против животни да бъдат държани в плен за забавление на човека, от друга - за доста хора това е начинът да видят въпросните животни.

Не сме проверили предварително, че зоологическата градина отваря в 10. Подранили сме и трябва да изчакаме заедно с още няколко нетърпеливи посетителя, главно семейства с деца и любители фотографи с огромни обективи. Входът наистина е безплатен този ден, сряда, но за специалните експозиции се плаща допълнително. Първоначално решаваме, че ще видим само общата част, но минавайки покрай големите маймуни от Конго, решавам, че те не са за изпускане. В крайна сметка прекарваме 5 часа в зоологическата градина. Бих прекарала и повече, но не бяхме взели храна и достатъчно вода със себе си.

(можем само да гадаем защо надписът е на руски; всъщност това е сибирски тигър)

 

(това мило коте се разхождаше по точно оределен маршрут и пак, и пак)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

(много дружелюбен приятел)

 

 

 

(за какво се използват опашките)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва специалната експозиция Congo Gorilla Forrest (доплаща се 6$)

 

 

 

 

 

 

 

 

(въпрсният господин много държеше да ни покаже гениталиите си)

 

 

(Ние гледаме тях, те гледат нас...)

От Бронкс се прехвърляме в Бруклин. С метрото, с което вече се оправяме доста добре. За пестене на време, пътуваме с Local Train само, когато се налага - напр. от нашата част на Бронкс до първата спирка на Express Train, където се прекачваме. И local trains, и express trains се движат по една и съща линия. Разликата е, че express train не спира на доста от спирките и така се спестява нарп. около половин час от Бронкс до Манхатън. 

В Бруклин nomad си е набелязал да разглежда улично изкуство - Bushwick Collective. Аз много бързо губя интерес към графитите - за мен графитите и шаренийките са по-скоро опит да се прикрие мизерийката; Bushwick е бивше гето, което в момента се опитват да го излъскат и промотират - и се локализирам в едно скъпарско кафене - Sey Coffee. Кафето не струва, но използвам да си побраузвам в интернет. Забравих да спомена, че още първия ден в Манхатън от магазинче на AT&T закупихме предплатена СИМ карта, за да имаме интернет за престоя. Надявахме се да можем да я използваме също при следващи пътувания в САЩ, но предплатените карти са с валидност 4(?) месеца.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Междувременно сме обядвали в местна пицария с висок рейтинг (Roberta's Pizza). Всъщност си купиваш пицата и бирата от пицарията и отиваш в съседен двор, където ги консумираш. След като съм стигнала да ям пица, това е показател, че положението с храната на въпросното място е много тежко. Пицата е хубава, направена както си трябва.

Имаме още малко време да убием до срещата с моя приятел Д. Той държи да ни води на вечеря и избира за целта виетнамски ресторант - още един показател, че местната кухня не струва. Надявала съм се поне да е по-бюджетно докато не откривам, че бирата от 330мл стува 11$ (Ако не е станало ясно, много мразя да се дават много пари за ядене и пиене, особено ако не е вкусно). По-лошото е, че храната изобщо не ми е понесла и се задържа в организма ми само до тоалетната на близкия Trader Joe's. Trader Joe's е супермаркет в който се продават вина, сирена, шоколади - някои от тях от Европа на доста приемливи цени и качество, макар и без или с никому неизвестна марка.

Прави впечатление, че местните обядват най-вече салати, ориз или макаронени изделия. По обед в парковете е пълно с хора, които обядват. Често се срещат и магазинчета, в които се продават въпросните салати и други веган храни.

Заради вечерята се прибираме в Бронкс по-късно от обикновено. Местните вече спят и събират сили за следващия работен ден.

[Tedy]

  На 9.12.2020 г. в 9:14, Childish каза:

Ако не е станало ясно, много мразя да се дават много пари за ядене и пиене, особено ако не е вкусно

Разшири  

Същото важи и за мен. Опитът ми с ресторанти в Щатите беше много незадоволителен, повечето време я карах на сандвичи или пица.

[Ninkata17]

Преди няколко години прекарах един месец в Ню Йорк, бяхме отседнали на Брайтън Бийч в Бруклин, или "малката Одеса". В местните бакалии руснаците предлагаха страхотна готвена храна, с вкус на домашна+ уникални пирожки, това спасяваше положението определено :).

 

В самия Манхатън, където сме хапвали, за мен беше доста безвкусно, но още си спомням ядин мексикански ресторант в Бруклин с невероятни коктейли и храна, имаше и други попадения с различен тип кухня, но както и навсякъде, при толкова много избор, трябва някой местен да те ориентира. Също по китайските магазини имаше голям избор на морски дарове на много добри цени, ако човек е за по-дълъг престой и стигне до готвене.

[stanislavpp]

Всъщност храната е много добра , но разнообразието е огромно и на човек му е трудно да се ориентира. С много малък риск да не ви харесат по ресторантите на прима виста са : scallops , бъргъри ( приготвени мидиъм) , стекове ( мидиъм или мидиъм реър), италианска паста, ребърца на барбекю, пушени пилешки крилца на грил ( smoked BBQ chicken wings), сандвич - Reuben pastrami  или grilled cheese , суши, японска супа Рамен , от десертите чиизкейк и лава кейк( шоколадово суфле)..

[AlexandraKo]

  На 9.12.2020 г. в 15:53, stanislavpp каза:

Всъщност храната е много добра , но разнообразието е огромно и на човек му е трудно да се ориентира. С много малък риск да не ви харесат по ресторантите на прима виста са : scallops , бъргъри ( приготвени мидиъм) , стекове ( мидиъм или мидиъм реър), италианска паста, ребърца на барбекю, пушени пилешки крилца на грил ( smoked BBQ chicken wings), сандвич - Reuben pastrami  или grilled cheese , суши, японска супа Рамен , от десертите чиизкейк и лава кейк( шоколадово суфле)..

Разшири  

Абе, ребърцата са супер, ама, като ги полеят , щедро, с кетчуп отгоре:((((

В ресторанта на Рокфелер център хапнахме/пийнахме прекрасно, като предварително забранихме кетчуп и майонеза:)))

Освен това, има  големи хранителни магазини, ние си бяхме намерили един такъв, до Bryant park, на 42 улица, с нещо, като ресторант за бързо хранене. Има сготвено,какво ли не, на принципа на салатения бар, си слагаш в кутийки, каквото си харесаш, на касата ти го претеглят, плащаш и сядаш, да си го ядеш. Ако пък искаш, си го носиш с теб. Има маси за хранене, прибори, има и бар, можеш да си вземеш винце. В магазина имаше бира, вино на бутилка, не се продаваше, ама ние , нали не пием бира:)) Нали вино продават, само в специализираните магазини, щото, да не се напивали.

Храната е чудесна, но не е бюджетно. А чаша вино, като да беше, къде 7 долара.

Аз друго се чудех - как ядат от ония камиончета, дето, кат се сетя за хигиената и ме втриса:(((

И другата ми чуденка беше, като не продават алкохол навсякъде и като е скъп, че да не се напивали, от къде се вземаха, толкоз пияни по улиците вечер?

[traveler]

  На 9.12.2020 г. в 17:51, AlexandraKo каза:

И другата ми чуденка беше, като не продават алкохол навсякъде и като е скъп, че да не се напивали, от къде се вземаха, толкоз пияни по улиците вечер?

Разшири  

От въздуха е.Той е опияняващ.

[stanislavpp]

Стандарта на живот е много висок и за тях цената на алокохола изобщо не е висока. Освен това , твърдият алкохол се пие само на шотове , 5 шотчета текила/уиски , съчетани с две бирички и вестибуларният апарат дава леко заето...

[Травеолани]

  На 9.12.2020 г. в 17:51, AlexandraKo каза:

Аз друго се чудех - как ядат от ония камиончета, дето, кат се сетя за хигиената и ме втриса:(((

И другата ми чуденка беше, като не продават алкохол навсякъде и като е скъп, че да не се напивали, от къде се вземаха, толкоз пияни по улиците вечер?

Разшири  

Аз не мисля, че цената на алкохола е висока. Мнозинството от хората пият предимно само вино или бира и не прекаляват. Та мисълта ми е, че не ти е нужно чак толкова много, за да ти се замае главата. 
Ние редовно ядем храна от камиончетата - много в вкусна 🙂