дневник Нова Зеландия - пролет през септември

[patilana]

Нова Зеландия беше номер 2 в моя Списък ''Почти невъзможни дестинации" . По тази причина си четях трите странички в подфорума, радвах се на чуждите преживелици и не виждах начин да стигна някога до там. Това, което пропусках, беше че вече съм активен магеланец - демек, човек повярвал, че пътуванията по Земята се случват на всеки , а не на богоизбрани, паралии или пристрастени пътешественици.

 

Затова ще започна темата си с благодарност към @Георги, който в светъл час е решил, че ще вложи сили и време в това начинание magelanci.com. Благодарност към @Георги Матеев, че не забравя да ни осведоми за най - интересните промоции до "почти невъзможните места" и @koliob, който изрови най - подходящото място за купуване на билет. Момчета, ако не бяхте вие, аз нямаше да стана част от онези, които някога са надничали в Нова Зеландия. Благодарности и на всички, които не са се въздържали да попишат в "Австралия, Нова Зеландия, Океания и Антарктида" и да споделят кое как им се е случило и получило. Така аз се подготвих да оползотворя билета си по свои предпочитания и очаквания.

 

Точно това е истината - надникнах в Ноевия ковчег на неживата природа. И се върнах с две думи описващи го - Спокойствие и Емоции. Спокойствие, защото планирането и изпълнението не носят никакво напрежение. Емоции, защото това което пълни очите ти , зарежда и душата. 

 

И как се озовах там, питаше  @Иван Попов? 

Ето така -

Регистрирах се в Магеланци. Започнах да чета. Започнах да гледам снимки. Започнах да смалявам Земята и да отивам оттатък Португалия, която беше края на предмагеланския ми свят. Разбрах, че нещата се случват, не когато ги насилваш, а когато се случат. Аз исках Австралия, прескочих я и стигнах в Нова Зеландия. 

Пък когато съдбата се намеси да ги случи , проблемът да идеш където и да било,  е никакъв. Проблем не съществува. Този път съдбата подреди нещата така, че на 2.01. 2019 г. аз обикалях Банкок с @anita82 и цъках с език заедно с нея край най - известните статуи на Буда. Докато се почивахме от тяхното великолепие, си говорехме за нейния току - що приключил непалски трек ( днес бих го нарекла подвиг ) и за моята мечта да ида в Австралия. Колкото пъти подхващах темата, толкова пъти тя ми казваше - Ходи се в Нова Зеландия, Австралия е скучна. Изобщо не й вярвах за Австралия. Ще проверя това твърдение при първа промоция, но и никак не мислех, че точно пък Нова Зеландия е мястото, където се ходи. Разделихме се на един ескалатор - тя, нагоре към скучната Австралия, аз, напред към отдавна омръзналата ми Европа. Бях тъжна. Тя беше много добро другарче в разглеждането, пълнеше ми главата с разни интересни неща, показа ми снимки от невидяни места, а изглеждаше, че няма да я видя повече. Не ми пречи да си пиша с когото и да било, но личния контакт е този , който ме прави щастлива. 

През това време съдбата ми е стояла край мен и е въздъхвала - Абе, тази жена, що не ми вярва, че ще направя нещо за нея ? 

 

И ето какво било това нещо ":

Пристигам си в София на 3.01., влизам в Магеланци и що да видя ? Матеев Сан бистри някаква задържала се катарска промоция. Скок назад в темата и ОЛЕЕЕЕЕЕЕЕ - Нова Зеландия. Вярвате ли ми, че не спах в онази нощ ? Въртях се в леглото и се чудех, що все на мен се случва да не мога да се възползвам от тези благини? Пък и линк дал КольоБ за по - неумелите. 

На следващата вечер имах решение - ще се боря! Ще "разцъкам " датите!!! Да видя, дали пък няма да ме устрои и там цената. Да, имаше!!!!!!!! Не за лятото, но за началото на септември! Моментално купих билета и изпратих веста към обратната страна на Земята. Представих си как Анита се събужда , преглежда си мейла и скоква - На тази жена да не й кажеш нещо !

Дали си е казала така , не знам. Знам само , че ми предстоеше да видя това : 

 

 

 

 

 

 

 

 

Но и това :

 

 

 

[anita82]

Аз въпросният Януари си седя депресирана на работа, от рая в Хималаите и Тайланд бях обратно на работа да правя „тен“ на флуоресцентни лампи в офиса. Отделно имах билети за Хавай за юни, аз не понясям жега и плажове и не знаех защо по дяволите съм ги взела. Та като чух „НЗ“ и „септември“ в едно изречение реакцията ми беше мигновенна – Зима! Ски! Идвам!

Технически е пролет ама щом се карат ски значи за мен е зима. И температурата пада под 0, и има планини (не Австралийски хълмове тип Бунарджик които носят гордото име Mount XXX).

 

Само едно уточнение – не че Австралия е толкова скучна, просто каквото го има в Австралия го има и в НЗ, но в пъти по-добро. Ако го няма в НЗ (примерно бариерен риф и тропически климат) го има най-далеч в Азия на 1/3 от цената 😁 

Всъщност може би не съм права – не знам дали в НЗ има кенгурско месо в 3 вариации в супермаркета – наденици, кайма и пържоли? Каймата всъщност е доста добра. И не знам дали в NZ има такива сувенири: https://www.souvenirsaustralia.com/kangaroo-toad/kangaroo-scrotum-balls/
Предложих на @patilana да й донеса един за да не харчи пари за билет до тук, но тя тотално игнорира въпроса...

 

Или пък на мен ми е писнало от Австралия и съм предубедена, ще чакам Патилана да дойде и да отсъди кой крив кой прав. 🤣

 

[Гост]

преди 52 минути , anita82 каза:

... не Австралийски хълмове тип Бунарджик които носят гордото име Mount XXX.

 

Това искрено ме разхили - щото не си живяла на палачинката UK  😄   Гледай някога филма The Englishman who Went up a Hill but Came down a Mountain с Хю Грант - искрено ще се забавляваш!

 

преди 52 минути , anita82 каза:

Само едно уточнение – не че Австралия е толкова скучна, просто каквото го има в Австралия го има и в НЗ...

И фойерверите на 1 януари над Операта ли? 😎

преди 52 минути , anita82 каза:

Предложих на @patilana да й донеса един за да не харчи пари за билет до тук, но тя тотално игнорира въпроса...

Или пък на мен ми е писнало от Австралия и съм предубедена, ще чакам Патилана да дойде и да отсъди кой крив кой прав. 🤣

Това е - писнало ти е 🙂

Брой и мен за чакането - когато някога събера пари за ужасния билет по Нова Година... 

 

П.П. Нова Зеландия и на мен ми е в списъка с мечтаности - просто се закачам! Тази Нова Година ще се разминем в Лондон, затова си поръчвам някоя Нова Година в Сидни 🙂 

 

преди 2 часа, patilana каза:

Това, което пропусках, беше че вече съм активен магеланец - демек, човек повярвал, че пътуванията по Земята се случват на всеки , а не на богоизбрани, паралии или пристрастени пътешественици.

 

Всъщност, ти излъчваш спокойствие и увереност за небогизбран човек, когато пътуваш 🙂 

Радвам се на пътуването ти и с удоволствие ще чета тук! 

 

[patilana]

Естествено, че ще ида в Австралия, за да преценя колко е различно! Освен това смятам следващия път в онази посока да не е над Тасмания

 

 а по нея.

 

@Rainy  не ми казвай нищо. Аз наистина ще попиша защо се превърнах в човека, който ще ти мие краката и ще пие водата до сетния си дъх. Не можеш да ме разубедиш.

 

Та значи, оборудвана с билет за Нова Зеландия насочих поглед към тихоокеанските острови. Изтекоха ми очите в сайта на Air New Zealand и с мъка се въздържах от билет до Островите Кук, защото цената беше .... От тия дето ги наричаме отчайващи. Пък и промото на Qatar airways още си стоеше и ме правеше спокойна за делото островитянско. 

Не, че тази до Крайсчърч беше по -добра. Зачаках си аз някаква промоция, както съветват пишещите Магеланци, и я дочаках. Точно 6 месеца преди евентуалния ми полет до там, тя спадна чувствително и купих  билет- малко над 80 долара в двете посоки.  

След това преминах към покупка на билети за транспорт из Северния остров. Използвах сайтовете на интер сити и скай бъс, и за секунди бях готова. 

Последва дълго следене на катарския полет, да не ми прецака намеренията, но не  - всичко си беше в рамките на норма от около 30 мин закъснение. Моят полет , който излетя с час закъснение, кацна  8 минути преди разписанието.

 

И добре дошла в Нова Зеландия.

Наслаждавай се и събирай инфо за тези след теб. Ето го и него - точно срещу централния изход на терминала има будка на Скай бъс , от която може да си купите билети до града - 19 NZD.  Другата фирма вози от летището до избран от вас град на Северния остров и билета се купува онлайн , защото всъщност транспорта се осъществява от две фирми.  

Билетът ми беше директен от летището до Роторуа - 36 NZD. Автобусът е комфортен, уж има wifi , но аз така и не успях да се свържа, ама и не се старах . 

В града използвах градски автобуси, които струват 2:80 NZD в посока и се плаща в брой на шофьора. Пътуванията извън града ги извърших с шатъли , които включват транспорт, разяснения къде минаваш и какво виждаш, и билет за съответната забележителност. Доволна съм. Можеше да мина и доста по - евтино, с междуградския транспорт, но това означаваше да не видя някои неща, тъй като такъв до тях няма. 

С две думи, ако сте двама, най - изгодно е да си вземете кола под наем.

 

Общите нощувки ги букнах в началото на април. Моята в Окланд, на връщане, остана чак за август и беше няколко долара по - евтина. Предполагам причината е в периода -  от зима към пролет. Само тази на Маунт Кук , букнах в момента, в който @ruwenzogy написа -м м. януари, че букнал тяхната. Наистина, за нашата по - ранна дата се наложи да обърнем програма, за да имаме стаята, която искахме. Причината за това ранно изчерпване, според мен,е в прекрасните условия в него - представете си алпийски зимен хотел. Прибавете перфектна кухня и чудесен общ салон с изумителна гледка. Все пак ще добавя, че и околните няколко места за настаняване изглеждаха като това и докато нямаме сведения за лоши условия, смятам че също са добра сделка. Просто самото място е в нищото и възможностите за настаняване са краен брой. 

 

@anita82 има прекрасна табличка с цените , която ще сподели с вас, за по - сигурно, че аз вече съм забравила кое колко беше, но все пак за около 60 - 70 NZD  за стая на вечер, ще имате чудесни условия. 

[ruwenzogy]

Хей, добре дошла.  Ще има да разказваш. Сега аз трябва да те черпя.....

[anita82]

Аз съм по Екселите и сметките 😀

 

Изглежда ей така:

https://www.google.com/maps/dir/Christchurch,+New+Zealand/YHA+Aoraki+Mt+Cook+Backpacker+Accommodation+Bowen+Drive,+Aoraki+Mount+Cook+Village,+New+Zealand/Wanaka,+New+Zealand/Lake+Hawea+Lookout+Makarora-Lake+Hawea+Road,+Albert+Town,+New+Zealand/Pinewood+Lodge+Hamilton+Road,+Queenstown,+New+Zealand/Glenorchy,+New+Zealand/Manapouri,+New+Zealand/''/Dunedin,+New+Zealand/Christchurch,+New+Zealand/@-45.2139078,168.2827214,7.26z/data=!4m67!4m66!1m5!1m1!1s0x6d322f4863c5ed01:0x500ef8684799945!2m2!1d172.6362254!2d-43.5320544!1m5!1m1!1s0x6d2bb4ac86ddfa27:0x5b708bbcefdb2ee6!2m2!1d170.10079!2d-43.7375111!1m5!1m1!1s0xa9d5461db9ec2d6f:0x500ef868479c1e0!2m2!1d169.1320981!2d-44.7031813!1m5!1m1!1s0xa9d5563655e9054d:0x457614835b7d55e1!2m2!1d169.2472732!2d-44.5089262!1m5!1m1!1s0xa9d51d77fa4b2945:0xcaaa5f50ba712479!2m2!1d168.6572732!2d-45.0258341!1m5!1m1!1s0xa9d5a41f73b0997f:0x500ef8684797100!2m2!1d168.3881969!2d-44.8505503!1m10!1m1!1s0xa9d409d87deebd77:0x500ef86847987a0!2m2!1d167.6088222!2d-45.5664514!3m4!1m2!1d167.6901196!2d-46.2395049!3s0xa9d24dda6104dbe5:0x1300ef864c8de5f1!1m5!1m1!1s0x0:0x2a0c55791c949024!2m2!1d169.4378233!2d-46.5794518!1m5!1m1!1s0xa82be4e00f5f513d:0x500ef8684799941!2m2!1d170.5027976!2d-45.8787605!1m5!1m1!1s0x6d322f4863c5ed01:0x500ef8684799945!2m2!1d172.6362254!2d-43.5320544!3e0?authuser=1

 

Моят билет Мелбърн-Крайсчърч-Мелбърн беше около АУД $430 с багаж с Върджин. Това е ок, средна работа. С Джетстар  може да падне до към $270-300 за най-нежеланите дати, но после искат $70+ за багаж та все тая.

Аз вкарах (и декларирах) фъстъчено масло и крекери. Питаха ме за плодове и ме пратиха на зелената линия

 

Колата беше от Dollar, "Compact, Hyundai Accent or similar". Резервирах я през Carflexi.com и за 9 дни наем беше около $180 НЗД . Има една неприятна подробност при тях - като пристигнеш на летището трябва да им се обадиш по телефона да те вземат. Ако нямате намерение да взимате местна СИМ карта не знам как става. Аз бях с Австралийски СИМ и роуминг $0.5-1 на минута та не ми пукаше особено

 

Петрола беше скъп, средно между $2.15 и $2.40, зависи откъде го купиш. Също имаше места с 2 доста различни цени  на бензиностанции на 500м една от друга. Не знам каква е логиката, не сме обикаляли да търсим по-евтино

 

Моите писателски способности са ограничени, та оставям основната част от описването на маршрута на @patilana и на походите на които я замъкнах тип "Ей тука е, равно е, само на 2.5ч двупосочно"! Аз ще се включвам с Ексели и списъци по точки, много съм добра с тези. И също как се прави ден 1 от многодневен поход, но двупосочно в един ден по грешка. Такива неща!

 

@Rainy вчера написах една писаница и падна сайта и изчезна 😀 Та накратко - Сидни фойерверките са битер Лондонските, само не знам дали се плаща. От рано сутринта се пази място и там се седи цял ден до полунощ. Или си взимаш хотелска стая с гледка, тези почват от $1500 за вечерта. Аз бях един път там, видях фойерверки на 29ти докато ги тестваха, та на 31ви си пих кротко в пъв без гледка. Ама ако дойдеш и има достатъчно бира съм готова да пия от сутринта и да пазим място в ботаническата градина 🤣 То май пиенето е забранено, но термосите не са 😆

 

[Гост]

преди 6 часа, anita82 каза:

 

@Rainy вчера написах една писаница и падна сайта и изчезна 😀 Та накратко - Сидни фойерверките са битер Лондонските, само не знам дали се плаща. От рано сутринта се пази място и там се седи цял ден до полунощ. Или си взимаш хотелска стая с гледка, тези почват от $1500 за вечерта. Аз бях един път там, видях фойерверки на 29ти докато ги тестваха, та на 31ви си пих кротко в пъв без гледка. Ама ако дойдеш и има достатъчно бира съм готова да пия от сутринта и да пазим място в ботаническата градина 🤣 То май пиенето е забранено, но термосите не са 😆

Знам аз, че са бетер всички останали... Само където тази работа с висенето по улиците съм я приключила  Предвидила съм корабче твърдо - чиято цена не е като на хотелите, но пак е леко груба. Дано не те откаже, че ми се пие с теб заедно 🙂Изобщо, бюджетът за там е фамозен, затова чака оклюмано на опашката след други приоритети...

 

Благодаря за картата за НЗ! 

[Тони]

Относно колите под наем, на летищата им винаги има гишета за информация, вече на два пъти в резервациите ни беше упоменато, че можем да отидем до информационното гише, да им кажем от коя фирма е наета колата и те да им се обадят. 

И двата пъти и работеше безпроблемно.

[patilana]

@Тони много благодаря за това инфо! Звучи прекрасно в стресираните ни от сметки български уши. Макар че, да ти кажа бях почти готова да вдигна телефона на сестра ми, защото какво са 7 лева да се чуе с мен в Сърбия срещу 7 лева за бъбрене с Нова Зеландия! 

 

@ruwenzogy много ме смущавате вие с @Rainy ! Знаете , че ви  дишам прахта без почивен ден, а така ме подкрепяте. 

Искрено се надявам да съм ви от помощ, въпреки, че както знаете, ще натоваря темата с Ох и Ах преди да сте се преместили в друга. Но там всичко е емоция. 

 

 

 

 

 

 

Да, картата на @anita82 е супер, но е изпуснала отсечката до Te Anau.  А  там ... Тя ще си разкаже, когато му дойде времето, че още не сме свършили с досадните подробности от организацията.

[anita82]

Картата ми позволява само 10 точки, аз гледах да очертая пътя горе-долу. Иначе съм изпуснала бая неща, Те Анау, Roys Peak, Албатросите и обиколката по полуостровчето до Дънедин, Clay Cliffs...сигурно и още има

 

Та беше дошъл деня за Милфорд, аз отначало си бях казала че вероятно ще ме мързи да ходя дотам и като му дойде времето вече бях сигурна че ме мързи. Отделно бяхме с малка кола и зимата трябва да се носят вериги по закон, каквото нямахме:

https://www.doc.govt.nz/parks-and-recreation/places-to-go/fiordland/places/fiordland-national-park/places-to-go/milford-road-milford-sound-area/milford-road-tips-for-drivers/

 

Хотелът ни беше в Манапури, разбрахме се че ще оставя Патилана в Те Анау да ходи с рейса и аз ще ходя по баирите. До последно нямахме идея:

- дали нейното шосе до Милфорд ще е отворено, бяха го затворили в 4 следобед понеже очакваха лавини

- дали моята избрана пътека ще е отворена, имаше Warning на сайта за нещо свързано с някакви птици?!

https://www.doc.govt.nz/parks-and-recreation/places-to-go/fiordland/places/fiordland-national-park/things-to-do/tracks/kepler-track-carpark-to-luxmore-hut/

 

Кеплер по принцип е 4 дневен преход и лятото се плаща пре скъпо за привилегията да ходиш пеш 60-70км и да си носиш багажа. Та аз очаквах някакви невиждани чудеса:

https://www.doc.govt.nz/parks-and-recreation/places-to-go/fiordland/places/fiordland-national-park/things-to-do/tracks/kepler-track/

 

Резултата беше...че трябва да ида да го направя целия някой път. Сега точно стигнах до най-хубавото и трябваше да се връщам.

 

Накратко:

4-5 км в една посока от това. Не е толкова лошо за фенове на мъх и дървета, с километри. Аз обаче не съм:

 

После бях готова да се отказвам и стана интересно:

 

И след 11 километра най-после:

 

На едната снимка се вижда езерото от което тръгнах:

 

Проблемът беше че това бяха 11км в една посока и ме очакваха още 11! Мисля че се качих ей тука (червената стрелка), но не съм 100% сигурна. Определено нямах намерение да стигам чак дотам, просто си вървях и чаках да стане интересно:

 

Та издрапах 22-3км и се лепнах в един пъб да ям ребра ($15) и пия бира ($6.5) и да чакам Патилана и да си призная как се изложих. Половината чорап ми беше в кръв от мехур, със същия чорап после карах и ски понеже нямах друг. Ще спестя снимките! Но излагането е защото 3 дена по-рано докато се въргалях на топло в леглото четох пътеписа за Ком-Емине и на висок глас коментирах как така може с мехури още от първия ден, аз в Непал за 10 дена така и така. Тя беше така добра да не ме сложи на мястото ми докато отлепвах засъхналия чорап и опаковах пораженията😅🤩

 

 

[patilana]

На кое точно място да я сложа не знам, след като дни по - рано се бях докарала до същото положение с мазоли и на двата крака от трамбоване из роторуйско ?

Изводът е, че друго имате нямате в багажа си, слагайте доволно количество лепенки, защото там се ходи не докато  можеш, а докато очите ти спрат да възприемат красотата наоколо. Или "изведъж" и най - внезапно, и съвършено неочаквано, започне да притъмнява. 

 

Понеже Анита е подхванала темата и за храната, да я подовърша със снимки. 

 

Преди това малко уточнение. Аз купих новозеландски долари от "оня "чейндж в София срщу 1, 14 лева. Това беше с 2 стотинки повече от курса на БНБ.

Има големи вериги магазини .  Цените се различават доста. В големите градове има и малки магазинчета, в които няма достатъчно разнообразие и затова е най - добре, видите ли голям супер маркет  в края на града, селото, паланката, просто спрете и си купете нужното. По бензиностанциите рядко има нещо ралично от чипс и  Mars.

Етикетите са ненатрапчиви. Трябва да се приближите , за да видите цената. Не е така, разбира се, когато има някакво намаление.

 

Първите снимки са от магазин Coon Down ( така мисля се пишеше) в Крайстчърч. Според мен, това е евтината верига.

Анита ми забрани да се докосвам до стоката на тази снимка. Каза, че не бива да си развалям представата за това що е то домат.

 

Ябълките наистана се различават по качество. Не съм гледал от къде са , но бяха вкусни.

 

 

 

 

 

 

 

 

Това са снимки от скъпичък магазин в Те Анау. Евтината верига беше в края на главната улица.

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е виетнамска супа с телешко за 15 NZD в Роторуа :

 

Асортиментът на японска закусвалня пак там :

 

 

 

А това е обедното й меню за 13,50 NZD:

 

Не знам защо ми се струва, че платихме малко над 60 NZD за тази вечеря в корейски ресторант в Уанака, където бяхме обгрижвани като принцеси : 

 

Тази огромна пица я дояждахме и на другия ден. Литърът, обаче свърши, както си му е редът. Тук имаше някакво намаление, защото бяхме в следобеден час. Иначе пицарията е в Куинстаун. Докато похапвахме, гледахме как някакви "хора " се качиха на 7 000 м височина, за да се спуснат от там със сноуборд. Това хора ли са ? Не мисля. Това са новозеландци. 

 

 

Индийската храна в Уанака беше чудесна и ви препоръчваме да я опитате . Ресторантът е на крайбрежната и е единствения индийски там. Цената пак е около 70 NZD. 

 

Следващите снимки са от специализиран магазин за ... "течности" . 

 

 

 

[patilana]

Преди да се съсредоточа върху това, за което отидох в Нова Зеландия, да нахвърлям още актуално инфо за разни неща.

 

Споменах за закупените от мен новозеландски долари. Взех ги да си имам за всеки случай. Този случай, оказа се, съществува. Например, при плащането в автобус на градския транспорт. Иначе навсякъде можеш да плащаш с карта. Приема се, разбира се, и плащане в брой, но сякаш е по - малко очаквания начин. Моите Мастеркарт дебитна и кредитна, си минаха навсякъде.

В един от мотелите не бяха успели да си дръпнат парите от Дайнърс Класикът ми и на следващия ден пак не се получиха нещата. По магазини и в туристически бюра плащах с нея  след малко по - дълъг от обичайното период. Направи ми впечатление, че никой не се отказа да настоява. Пробваха до успех. 

 

Интернетът е нещото, което ме изненада. Или по - точно наличието на слаба връзка. На моменти на Южния остров той дори изчезваше. Не може изобщо да разчитате на нещо друго, освен 2G мрежа в Оклънд и просто нет на другите места. Не знам как стои въпросът с предплатените карти, но аз мислех, че поне ще мога да кача някоя и друга снимка в Магеланци. В Роторуа нямаше проблеми, но на Южния остров трудно се получаваше. Май само в района на Маунт Кук се получи от първия път и без грешки. Разбира се, не под върха, а в мястото за настаняване. Използвам върха за ориентир, защото наблизо няма никакво населено място. Наясно съм, че точно снимките са най - тегавата работа, а Магеланци не е сайт за подценяване, обаче ... не ми се вярваше, че се случва. 

За мен не беше драма, за другите - помислете и се подсигурете навреме с платен такъв.  

И като казах Маунт Кук :

 

Времето - в Оклънд - добре - топличко. От там надолу - студено. Зимните ми софийски дрехи свършиха добре това, за което бяха донесени. Само шапка и ръкавици не съм използвала, макар че носих и дори успях да си загубя едната ръкавица, без реално да ги използвам. Покрай океана си духаше сериозно и очаквано. Навсякъде в местата за настаняване имаше радиатори и дори в "онзи "  с бързосвършващите места, ни очакваше пуснат и стаята беше добре отоплена.  Електроуредите им ме впечатлиха, че за кратко време успяват да създадат съвсем приятна топлина. Приятна ли казах ? Анита е на съвсем друго мнение. 

Гледка от стаята ни в мотела в Манапури. Избрана точно заради нея :

 

 

Анита каза  за цената на горивото, но и аз да отбележа, че на Северния остров тя е доста по - ниска от тази на Южния:  2.05 срещу 2.50 в района между Крайстчърч и Куинстаун. По - ниска от 2.15 не я видяхме. Бензиностанции има по няколко във всяко населено място, които макар и малки, не са чак толкова отдалечени едно от друго, че да останете без бензин, но пообиколете ако ви е важен някой и друг цент. Със сигурност първата цена няма да се повтори - колкото бензиностанции, толкова цени. 

 

Абе все за пари пак говоря, но се сещам да ви кажа, че сувенирите няма да ги намерите някъде по -евтини. Приятелският ми съвет е , ако си харесате някъде нещо - купете си го. Да, има повтарящи се колкото си щете, но има и такива, които са само на определени места. Аз подсмърчам за една чантичка и украшения за елха.

Местните са в пъти по - скъпи от китайските. Специално точих зъби на магазина в Те Анау, споменат от @boogy83, обаче чорапите си бяха на идиотски цени. Виж, тениските бяха 2 за 40 NZD и само невъзможността да намеря подходящ номер , ме възпря да купя 4 броя. Да не си мислите, че съм оставила тази работа така ? Не ! На летището в Оклънд имаше намаление 2 за 30 NZD и се възползвах. Е, тези вторите бяха китайски, ама с новозеландски надписи! Важи ! Само на ухо ще ви споделя, че качеството не може дори да се сравнява. 

Впрочем, Оклъндското международно летище ме изненада с промоции тип 2 за почти 1 и половина,40 % намаление на мъжки пуловери от мерино и съответно  ще ви препоръчам да си оставите малко място в ръчния багаж и да го напълните с местен шоколад и разни други вкусотии за почерпка, защото някак си, не върви да кажеш на началника си, че там било скъпо. Нали пак си си взел билет до някъде в " невъзможно време "  !

 

Ами там наистина си на обратната страна на Земята:

 

[boogy83]

Разказвай, разказвай.....много хубаво пишеш и си припомням и моето пътуване 🙂

Ма много е яко в тая Нова Зеландия. Като чета сега и пак ми се иска да ида....ехххх....

 

[ruwenzogy]

Един малко тъпичък въпрос  към всички , кацали на летището в Окланд... -  Колко време долу-горе отнема след кацането до излизането на летището в Окланд?  - Толкова ли са подробни проверките, че да не мога да си хвана свързващ полет,,, Имам 3 часа да изляза и да се чекирам за вътрешен полет.... Дали е нужно да се притеснявам?

@patilana,  @anita82, @boogy83

[anita82]

Аз само един път съм кацала там, пристигнах в 5 сутринта и бяхме само един самолет. Аз лично минах през електронните машинки и не чаках въобще, но нормалната опашка също не изглеждаше зле. После за 10-тина минути минах през багажната проверка. С една дума - ок ще сте.

 

Обаче да се има предвид това: https://bg2nz.com/showthread.php?t=132

Разбира се тук става въпрос за хора, които реално не са туристи и са ги хванали. Но съм чувала съм и за други подобни случай с българи където ги отделят в стаичка, разпитват ги и после ги пускат, и разбира се много случаи където няма никакъв проблем. Та ако един от вас (от по-младичките) изтегли късата клечка - тогава ще имате проблем с хващането на полета, въпреки че ще е по вина на миграционните и сигурно ще ви съдействат да го презаверят

 

Нагледно (да се има предвид че дремах поне час на летището докато отвори кар рентала), от 5:30 до около 6 ми е отнело да си взема багажа и излезна:

 

[anita82]

Радиатори имаше, проблемът беше че работеха, и че ги ползвахме. Това беше само моят проблем де, който се реши с това че предвидливо си бях взела тениска и шорти. В общи линии в стаята изглеждахме така - едната с тениска, щорти и бира шляпаща наоколо, другата с алпийското пухено яке под завивката 🤣

 

Та като се имат предвид горните ни "особености" аз бих препоръчала да се ходи в НЗ през зима/пролет. Била съм на южния остров и Февруари и Септември и на северния през Август. Като цяло бих казала че температурата не се различава особено, в зависимост къде сте и лятото си трябва яке и термални фанели, и зимата може по тениска или лека памучна фанела ако пече слънце.

 

Основните разлики които забелязах бяха:

- летящи хапещи буболечки - зима/пролет ги няма. Спрейовете помагат лятото, само да се внимава да не се пропусне някой квадратен сантиметър някъде по тялото, защото те ще го намерят

- тълпи китайци с деца - Патилана се учуди колко много има. Лятото са 4 пъти повече

- зимата няма толкова каравани по пътя. Проблемът е че са бавни и непредвидими - блеят и бият спирачки където им дойде, отделно при еднолентовите пътища със завои не са лесни за изпреварване

- цените зимата са с поне 30% надолу, отделно има избор

- зима/пролет не вали, може да прокапе леко но това е. Иначе е бистро небе, слънце и някой друг облак. Лятото е потоп 2/3 от пътуването

- лятото се стъмваше след 9-9:30, зимата в 5-6. Сутринта не знам, рядко ми се случва да съм будна по тъмно 😆

- снежните пейзажи и планините обсипани в сняг в далечината мен по ме радват, придават цвят. В градовете и в ниското сняг няма така или иначе

[boogy83]

преди 12 часа, ruwenzogy каза:

Един малко тъпичък въпрос  към всички , кацали на летището в Окланд... -  Колко време долу-горе отнема след кацането до излизането на летището в Окланд?  - Толкова ли са подробни проверките, че да не мога да си хвана свързващ полет,,, Имам 3 часа да изляза и да се чекирам за вътрешен полет.... Дали е нужно да се притеснявам?

@patilana,  @anita82, @boogy83

Ами доколкото си спомням имаше доста голяма опашка ние като кацнахме, ама вървеше бързо. Иначе е обстойна проверката, спират всеки и го разпитват къде ще ходи, какво ще прави, дали екипировката е нова или използвана. Проблема на екипировката е, че ако е стара примерно обувки, палатки, може да има полепнали семена по тях и да внесете растителност, която не е обичайна за острова. Това може да ви забави евенуално, ако ви накарат да си вадите багажи и т.н. Имаше въпроси и за храна дали внасяме, ама ние имахме само някви пакетчета с фъстъци и такива дреболии, за които не ни направиха проблем. Общо взето действахме така: "Ето Ви всичко което имаме, даже и това за което не ни питате, пък Вие кажете кое може и кое не" 🙂 Като видят, че съдействаш не те бавят обикновено. Иначе имаше и скенери и полицаи с кучета, които минаваха между хората, ма не видях куче да открие нещо. Смятам, че 3 часа ще ви е предостатъчно да се прикачите.

[logist13]

преди 12 часа, ruwenzogy каза:

Един малко тъпичък въпрос  към всички , кацали на летището в Окланд... -  Колко време долу-горе отнема след кацането до излизането на летището в Окланд?  - Толкова ли са подробни проверките, че да не мога да си хвана свързващ полет,,, Имам 3 часа да изляза и да се чекирам за вътрешен полет.... Дали е нужно да се притеснявам?

@patilana,  @anita82, @boogy83

3 часа би трябвало да са достатъчни. Сега погледнах, ние сме успяли да се прекачим за 2 часа. Но гледахме да сме след първите излезли от самолета и бяхме само с ръчен багаж. По спомен терминала за вътрешните полети беше на 10-15 минути ходене от международния.

[patilana]

Да разкажа за своите преживелици по влизането в страната.

Граница  - Не е проблемна.

Колкото и пътника да се стоварят наведнъж, хората са подготвени да ги проверят бързо. Гражданите на страните от Великобритания, Япония, Германия и няколко други ( хич не искам да ги знам, че ме е яд , макар, че ако някой държи, мога да му ги изброя), минават електронна проверка на паспортите. Има си специални служители, които стоят в началото на редичката, учтиво надничат в паспорта ти и ако не си се сетил сам, след като си прочел огромните насочващи табели, те те канят да се обслужиш сам на машините, които не са две. 

Другите пътници, като българите, се обслужват от няколко бюра, които за секунди стават повече , ако пътникопотока се увеличи. 

Там не те допускат да се изнервиш. Реагират, преди ти да си се сетил, че системата има нужда от подобрения . 

Приготвени на удобно място разпечатки на самолетен билет и нощувки, вършат перфектна работа. Пред мен един азиатец имаше проблем с визата. Служителя извика супервайзера и той пое случая. Опашка не беше допусната да се случи при този служител. Момчето мина след около три минути забавяне.

 

Аз съм от хората, които минаха за около 1 минута граница. Чак ми стана обидно. Все нещо можеха да ме питат. Най - малкото можеха да не знаят , че съм от страна с безвизов режим. Не ! Всичко знаеха - нула внимание!

Вземане на паспорта. Скенер. Разгръщане на две странички. Поставяне на печат. Затваряне на паспорта. Поглеждане на имиграционната карта. Подаване на двете . Край.

 

Биоконтрол :

Ето тук вече става сериозно. Служителите са много , наредени са нагъсто и внимателно преглеждат имиграционната карта. 

Ако в нея си отбелязал туристическо оборудване или някаква храна, след няколко въпроса, решават да те пуснат ли или да те пратят за обстойна проверка.

Сега вече можеш и часове да откараш. Зависи колко хора има пред теб. 

 

Обаче, на биоконтрола служителката видя, че съм оградила any foods и ме накара да й покажа тези от раницата и да обясня какво имам в куфара. Само дето изведнъж реши, че нещо й е съмнително и ме прати за проверка. Според мен, не защото се съмняваше в съдържанието на куфара, а защото зад мен на нейното бюро вече имаше 5 -6 човека. Заформя се опашка. И аз - в прахта и перушината! Да се занимават тия дето не бързат и нямат норма. 

Те наистина не бързаха. Пред мен имаше трима души и мислех, че ще мина за 5 минути. Не се получи. Чаках половин час да проверят багажа на тези трима души. При това на единия младеж само му взеха маратонките и бавно ги отнесоха нанякъде. После пак така бавно му ги донесоха и той си ги обу. Накрая, въпреки огледа,  багажът ти минава на скенер. Ако си имал късмет да ти намерят нещо по оборудване или обувки - чакаш на една врата след излизането си от салон пристигащи.

  

 

Съвет - не пишете , че внасяте храна, за да не предизвикате проверка.

Консерви, пакетчета кафе, сладкиши, бонбони, солети, чипсове, алкохол - никакво внимание. Лично проверяващата ме, ми каза - Не е проблем. Понеже не разбираше, за какво точно са ме пратили при тях, тя ме накара да отворя един по един циповете на раницата. Лекарствата - не е проблем. Имам рецепта. Не, не. Солети - не е проблем . Бейк ролс - не е проблем. И двете пакетчета не бяха отворени. 

Какво има в куфара? Алкохол, консерви. Не е проблем! 

 Налага се да проверя куфара.  Как се налага, аз не съм ли съмнителна ? 

Вярвате ли ми, че мина от другата страна на тезгяха да вдига 20 килограмов куфар ?! Аз не го повярвах, докато не го видях в ръцете й. Отворих го и  започнах да повдигам дрехите си , за да й покажа бутилкитеи  консервите. Тя изобщо не пожела да ги погледне. Докато аз ровех да й намеря последната, малка бутилка алкохол, тя  опипа стените , като само питаше- Вас за това ли ви пратиха ? Аз повдигах рамене и отговарях,че не знам за какво точно са ме пратили. 

Накрая служителката ми се извини  за забавянето, свали ми куфара и тръгна с мен към изхода. Аз я повлякох към скенера, а тя се засмя и каза - Вие не ! и ме съпроводи до изхода. По пътя ме попита къде отивам и тогава за пръв път чух - О, там е много красиво !

Разделихме се като приятелки. 

В Нова Зеландия е позволен вноса на три бутилки по 1. 125 л. алкохол или 3 литра вино. 

 

Излизайки от летището , вдясно е спирката на безплатния шатъл до вътрешния терминал. Докато се мотаех там минаха два такива автобуса.

 

@ruwenzogy не отбелязвайте , че внасяте храна, ако тя е от изброените видове. Не отбелязвайте, че внасяте туристическо оборудване, ако това са само маратонките ви. Иначе не ви мърда проверка за почистване.

Air New Zealand няма гишета за чекиране. Всичко се върши на машини и бордни карти, и лентите за багажа се изкарват от тях. Ако имаш някакви съмнения, има си служител наоколо който върши това вместо теб. Накрая си слагаш багажа сам на лентата за него и си го сканираш.  Машините са вляво от централния вход. Пред тях има бюро на авиокомпанията и предполагам, че там става пренасочването при проблем.

След това се върви в противоположната част до края на коридора и там се минава проверка на ръчния багаж. Опашката върви бързо.

Домашният терминал не е голям и се стига бързо до всеки гейт. Само внимавайте на таблото за вашия си полет по номер, защото самолетите са начесто и да не тичате за друг. Когато аз го ползвах, нямаше закъсняващи полети.

 

Снимката ни с Анита я направихме точно за да ви покажем каква е разликата между топло и топло.

 

@boogy83 напълно те разбирам. Емоцията в твоя пътепис ми беше най - чудна, но я усетих там .

Как се забравя това ?

 

 

[patilana]

Ще отстана още малко в темата за имиграционната карта.

Оказва се, че всъщност не може да НЕ се декларира внасяната храна, защото има глоба от 400NZD, но тя може да бъде такава каквато съм я описала в предния пост.

 

Не знам защо Анита не ме е натикала където трябва, защото съм пропуснала момента с глобата. 

 

В темата на @ruwenzogy има линкове към изискванията на биоконтрола. 

 

Единственото нещо, което не съм чела в темите тук и съответно цъфнах без него, е различния вид контакти. Бях спасена от прекрасните момичета на рецепция в Роторуа с техен адаптор и после от Анита, но ... 

Не ми е за пръв път тази година. 

По Коледа се похвалих с подарък - адаптор за 100 страни от една Магеланка. И какво от това ? Той си стои в чекмеджето за нов, а какво да кажат @Rainyи @anita82 ? Ами много имат да кажат. А аз само това - без тях бях загубена за виртуалното пространство. Пък ако не е адаптора, ще се постарая много да си загубя кабела. ... и двете имат мнение по въпроса. Благодаря ви спасителки мои!

Ще се радвам да имаме снимка на новозеландските щепсели. Не вярвам да ви стане по - леко, ако ви кажа , че са като австралийските. Та за това снимка, ако може, откъм почти новозеландско.

 

[anita82]

Контактите са ей такива и в двете държави. Копчето горе трябва да се натисне да се включи контакта. В случай на нужда в НЗ има адаптори в 7/11 и подобните, почват от $15-$20. Може да се намерят и по-евтини в големите магазини, но на южния остров няма много като се излезе от Крайсчърч

 

Иначе всеки сам си решава за деклариране на храна и подобни, аз лично предпочитам да си спестя силните усещания но да, може граничните да те забавят. Аз храна рядко нося освен един буркан фъстъчено масло, просто си харесвам определена марка и туй то 😂 А всякакви опити да се спестят пари като се купи храна от Австралия са обречени на провал така или иначе, още не съм била на място където храната (пък и всичко останало) да е по-скъпо 🤣

 

Обувки само един път съм декларирала на влизане в Австралия, но бях писала в картата че най-много време съм прекарала в Непал и би било съмнително да кажа че не съм била по ферми, гори и полянки в последните 30 дни. При останалите ми влизания съм пропускала да отбележа и досега не е имало проблем, но винаги съм ги измивала на чешмата преди да летя.

[AlexandraKo]

По повод на обувките. Ние също летяхме от Австралия за НЗ. На влизане, на едни туристи, им връчиха по една ,някаква си клечка, да си изчистят калта от туристическите обувки:))))) и да си ги измият. Ние това го знаехме и си бяхме с обувки без грайфери и предварително излъскани:)))

За храната също са стриктни, едни други пък, носеха ябълки и ги отделиха настрани, какво стана после не знам. На влизане в Австралия пък, направо си отделяха всеки втори, за проверка на чекирания багаж и то, до колкото видях, подробна. Та за това, за да си няма ядове човек, по- добре, да си спазва правилата, глобите са възрастнички:))))

[patilana]

Моите маратонки също бяха лъснати с топла вода, сапун и четка, преди пътуването. 

Ей, тия новозеландци, подлудяват народа още преди да се засили натам - да не забравя да си излъска обувките, да наизусти  описания на разрешени храни, да си изчисти главата от мисли за плодове и зеленчуци... Яничка беше писала за онова куче, дето го видял и Боги, че им надушило изядените ябълки в раниците. Т. е. надушило миризмата, на изядените вече ябълки. 

Като се замисли човек, най - мръсната дума в митничарския речник е "Ябълка". Щом я чуят , не дай боже, пу - пу, да не я видят, и наострят уши, ококорват се, заемат буквата Ф и започват да прилагат разпоредбите по най -строгите им тълкувания. И няма тая страна така, оная онака  - до една са против Ябълките. Не се чува нищо за круши, праскови, ягоди. Не съм права. По повод моята японска ябълкова одисея, ДаБо разказа, че за малко не ги арестували някъде в Южна Америка, че докато си чакали багажа, се скатали зад едни колони да изхрупат изостаналите им круши. Не защото се крият, а защото имат огризки от круши в ръцете! 

Сигурно скоро по целия свят ще се възцари светъл живот, след като и в Европа влезе забраната за пренос на мерзкия плод

 

Минути преди кацането на самолета от Доха в Оклънд, показаха няколко пъти какво е забранено да се внася - пресни плодове и зеленчуци, месни изделия, млечни произведения и в един кош - туристическо оборудване, подлежащо на деклариране. 

 

Да започна най - сетне с това, къде в Нова Зеландия ме заведоха любопитството и приоритетите. 

Напоследък ми се струва добра идея да си избирам едно място в дадена страна, където да се застоя и да видя неща, които по принцип са ми интересни. Така за Северния остров на толкиновата Средна земя, избрах Роторуа. Първоначално бях привлечена от гейзерите, после се зачудих какво ще правя там три нощувки, накрая осъзнах, че те никак няма да ми стигнат и спрях да ровя за нови интересности.

Сега знам, че трябват десетина дни ,  с кола, за да видиш на тагадък онова, което предлага района. Само, че тагадък там не може да се прави, защото пътищата са двулентови, терена е хълмист и толкова разнообразен, че ти се ще да спираш честичко за да подишаш въздуха наоколо и да се възхитиш на зелените вълни. 

Роторуа е с население около 70 х. души, но в едноетажна Нова Зеландия, това означава, че трудно се обикаля. Аз нямах изобщо такова намерение, но и центъра се оказа мисия невъзможна. 

Градът , някак си, без моето желание, успя да ме  накара да му отделя повече внимание, отколкото бях мислила. И как да останеш безразличен към него, като съзреш тъничък дим в средата на един двор и се окаже, че ново гейзерче се е появило и обгазява стопаните и техните съседи. И собствениците, вместо да посочат с пръст кмета, който ги е нарочил за нещо си, или да си оберат крушите пустосвайки съдбата, са го оградили и живеят с него в мир и любов. Интересно ми стана. 

Или пък като разбереш, че в близост до общината имало вековен калифорнийски бор, който се споминал и всички плакали, защото не можели да си представят Коледа без да могат да го украсят. На мястото му са направили красиво паркче, но споменът за червеното дърво остава в сърцата на роторуйчани.

 

И как да не обърнеш внимание на град , в който се е родила жената, поставила няколко рекорда  като пилот в света ? Ехе, преди 100 години. Почти.

Град, в който тачат една маслина, подарена им от Гърция, в знак на благодарност и за почит, паметта на няколкото техни съграждани участвали във войните ? 

 

Ей тук, си помечтах, някога да присъствам на състезание по най - красивата дисциплина за коне - обездката.

 

Да не забравяме, че градът е известен балнеокурорт.

 

 

И град, в който има такива разкошни сгради. Даже моята нескопосна снимка ви показва дантелите  от дърво.

Ами аз не можах. Употребих две половинки дни за тичане насам натам и не мога да кажа, че съм видяла кой знае колко. Даже не успях да видя това, което са видяли повечето магеланци, стъпвали там.  

Ще ви разказвам.

А, забравих езерото !

Второто по площ езеро на Северния остров и доста плитко - само 10 метра. 

 

 

Е, не е язовир Искър, ама човек не може да има всичко едновременно

 

И да, пролет беше.

 

[Carrie]

На 17.10.2019 г. в 19:10, patilana каза:

@ruwenzogy не отбелязвайте , че внасяте храна, ако тя е от изброените видове. Не отбелязвайте, че внасяте туристическо оборудване, ако това са само маратонките ви. Иначе не ви мърда проверка за почистване.

С този съвет някой може да плати доста солидна глоба. Най-добре всичко да си се декларира, не е задължително да правят проверка ако си отбелязал нещо с да. Много е вероятно да правят случайни проверки, освен когато има нещо подозрително. Аз отбелязах какво ли не с да, даже се попрестарах. Какво се получи - взимат ми картата с отговорите и се започва с въпроси:

- отбелязали сте храна?

- да, шоколад и сладки.

- нещо друго? носите ли плодове, месо, мед?

- не, имам тук едни ликьорчета, ок ли са?

- човекът ги погледна и пак ме пита за мед

- не

- на животинските продукти е подчертано shells?

- да, имам декоративна огърлица

- а големи раковини?

- не, само огърлицата

- значи нямате в багажа си големи раковини?

- не, нямам

Имаше някакъв въпрос за водните спортове и екипиривка, там също писах да

- защо сте отбелязали това поле?

- имам шнорхел-маска и водни обувки

Въпрос за посещения на ферми, пак да

- защо сте отбелязали това поле?

- посетих плантация за ванилия

Тук някъде пак попита за мед и това беше, върна ми картата, като беше сложил чекчета в зелено на всичко, което бях отбелязала с да. После един кучо душкаше всички, на мен се задържа, но ме пратиха към скенера, минах и добре дошли в Нова Зеландия 🙂

[patilana]

Поправила съм се след справка : 

На 18.10.2019 г. в 19:34, patilana каза:

Оказва се, че всъщност не може да НЕ се декларира внасяната храна, защото има глоба от 400 NZD,

@Carrie благодаря ти, че така подробно си описала преминаването на биоконтрола.

 

 

На път за пещерата Уайтаму мернах през прозореца пушещ парк.

Естествено, щом се прибрах, изприпках да видя какво е . Оказа се една "Ароматна градина" изградена и поддържана от Quota International за всички незрящи и обичащи градини хора. 

Quota International  е организация, осигуряваща базови нужди на жени, деца, глухи и трудночуващи хора. https://www.quota.org/

Превърнали са пространството  около "градските"  гейзери в красив парк за разходка и безплатен достъп до минерални води. 

 

Водите тук са горещи, наситени с хлор, който придава бял цвят на земята и стените на басейнчетата. Те се променят постоянно. 

 

Всички са различни и всички са привлекателни. 

 

 

 

 

 

Това е най - високия. 

 

А това мъниче ми беше най - интересно.

 

А ето така започва дейността им. Съвсем внезапно или първо с оцветена земя. 

 

 

Изградили са местенце за спа процедура и почивка. 

 

 

А покрай минералните басейнчета има и такова с чиста вода. 

 

 

 

Хареса ми разходката тук.