дневник Нова Зеландия - пролет през септември

[anita82]

Много се разсейвам покрай планирането на следващото ми пътуване та реших да пиша преди съвсем да се замотам 😂 Това са ми топ снимките от южния остров, на северния не ходих че кътам отпуска, пък и бях миналата зима.

 

Hooker Valley Track - стига се след 2-3 часов преход. Лятото има огромен проблем с паркинга, на паркинг за 100(?) коли няма места, а глобите в НЗ за нелегално паркиране са солени:

 

За сравнение - същото място Февруари 2018:

 

От Маунт Кук по пътя надолу, мисля че е езерото Пукаки:

 

Уанака, в центъра на града на 1 минута от паркинг:

 

Ройс Пийк преход, това е някъде на 45 минути преди известната точка за снимки, до която така и не стигнах. Отне около 2 часа да се кача дотам от поляната дето се вижда долу:

 

Известното дърво в Уанака:

 

Зад Гленорчи, една равна пътека която обикаля под планини и езера (wetland). В мапс се намира като се пише Glenorchy Boardwalk и се вижда зелена линия дето обикаля, цялата обиколка е може би 2 часа. Снимките ми оттам всъщност не са кой знае какво, но на живо беше страхотно:

 

Моераки камънаци, няма нужда от обяснение. Ако като нас ще правите Дънедин-Крайсчърч в един ден, (и бързате за полет в 8), тръгнете в 10 и ходите на Албатроси за по-кратко....абе няма да ви стигне времето 🤣:

 

Езеро Текапо църквата. Аз предното ходене я бях пропуснала, не правете като мен:

 

Мисля че това е езеро Хуавеа, Патилана да каже ама на него ми прилича:

 

 

[patilana]

Съвсем същото е езерото, а оня преход изобщо не е 2-3 часа, а 4  и поне 10 км общо, ама ... да не издребняваме.

Следващия беше още по - така, за това ще отложа информирането ви, когато дойде ред на трековете, че не бяха само тия. Гленорчи също ще покажа подробно. Походихме си доволно и изпитахме невероятно удовлетворение от това.

 

Аз не мога да избера нещо като по - по - най. Всичко там е безумно красиво и разбрах защо Анита, която е била два пъти в Нова Зеландия е нямала никакви съмнения, дали иска да иде пак. Някои от местата ги повтори без да се замисли и не за да ги видя аз. Разбрах и защо в пътеписите на всички, емоциите преливат от радост до възторг. 

 

Ето ви езерото Текапо, зад църквата :

[boogy83]

преди 8 часа, anita82 каза:

 

Зад Гленорчи, една равна пътека която обикаля под планини и езера (wetland). В мапс се намира като се пише Glenorchy Boardwalk и се вижда зелена линия дето обикаля, цялата обиколка е може би 2 часа. Снимките ми оттам всъщност не са кой знае какво, но на живо беше страхотно:

 

Хехе една година разлика между снимките 🙂 Тая лагуна не беше ли и тя от филма властелина на пръстените? Или са ме излъгали мойте спътници 🙂

 

 

 

Иначе отгоре изглежда така: 

[anita82]

5 hours ago, boogy83 said:

Иначе отгоре изглежда така: 

Това с дрон ли е правено или сме изтървали да се покатерим на някой хълм 🤨 Много е яка снимката отгоре! Май цялата зона е позлвана във Властелина, трябва да го изгледам отново някой път докато ми е още прясно

 

6 hours ago, patilana said:

а оня преход изобщо не е 2-3 часа, а 4  и поне 10 км общо, ама ... да не издребняваме.

Аз имах предвид до леденото езеро че беше толкова, със спирките за снимки и зяпане ох и ах на отиване си отнема време, на връщане става по-бързо 😀 А тази пътека така и не разбрахме колко км е...в интернет пише 10, а там където е паркинга имаше 2 табели почти една до друга - 12км и 13.5км (нещо подобно)

[patilana]

Идея нямам колко са километрите, сетих се да питам чак,  когато ми се разтрепериха коленете, но е сигурно, че го минахме за 4 часа и нещо , вместо за 3 или за 2. Няма значение.

Ясно е, че ще прескоча няколко дни, но ще ви покажа Hooker Valley  Track,понеже така и така стана дума за него. Водят го лек и наистина е такъв.  

 

Тръгваме от паркинга , целта ни е да видим езерото под върха , "висок" колкото борчето :

 

Най - напред запознанство със семейство патици, с постоянен адрес - паркинга . В момента са на закуска.Не обръщат абсолютно никакво внимание на двукраките. Не приемат и предложените огризки от тяхната закуска.

 

Едва разделили се с местните, съзираме езерото Mueller. 

 

To e образувано от топенето на водите на ледника Mueller, към който така и нямаме гледка,

от водите на ледниците над него,

 

 

и от река Hooker.

 

Това е първия мост над реката , от общо три.

 

А това е вторият:

 

Зад нас остава долината, образувана от ледника под Mount Cook, когато е стигал до тук. В дъното се вижда езерото Пукаки.

 

Покрай пътеката съзираме миниатюрно поточе.

 

Най - сетне имаме хубав изглед на ледниците надвиснали над езерото Mueller.

 

А от другата страна, целта ни се е приближила:

 

На тази скала се катери де що крачи по пътеката. Признавам, станаха хубави снимки.

 

Тук е краят на трека. Стигнали сме езерото Hooker, образувано от ледника под върха.  Гледка първо от високия бряг:

 

 

След това от края на езерото :

 

 

 

 

 

Не се стърпях да повдигна това парче незнамколко годишен лед от ледника . 

 

Без грам срам ще надпиша тази снимка - Щастливки! 

 

Сърце не ми даде да се разделя с тази гледка, без да й помахам за Довиждане.  

 

Не мислете, че се отдадохме на заслужен отдих. Нямаше време. Чакаше ни нов трек - към езерото Тасман.

 

 

[patilana]

След кратко шофиране стигаме до разпределителната за езерото Тасман (  lake Tasman) - безплатен паркинг със защитаващо от ветрове място, за презареждане на батериите. Подкрепяме се с по нещо и избираме да вървим до по - близката гледка - 20 минути. Мда...

 

Началото е многообещаващо. Изкачваме се покрай Matagouri/ wild Irishman, който изглежда е мъртъв, но това е просто заблуда. Бодлите - малки и големи, са неговото приспособление за оцеляване в тежките атмосферни условия  Върху корените му има азотни бактерии, извличащи хранителни вещества от въздуха, затворен в почвата. 

А от другата страна на пътеката са туфите на Taramea/speargrass/Spaniard - за съжаление, пролетта е още далеч от тук и виждаме само изсъхналите части от цветовете. Острите листа пък са приспособление за оцеляване от сухите ветрове, брулещи в по - голямата част от годината тук. 

 

Двете растения си живеят в мир и любов:

 

Отбиваме се до първото от Сините езера ( Blue Lakes). Тук Дивият Ирландец се е развихрил и е населил цялото свободно място.

 

А това са всичките три сини езера.

 

Никак не съм се объркала в името им. Когато са били видяни и именувани преди 200 години , те са били пълни с води от ледника Тасман, който тогава е стигал до мястото на снимката. Днес водите са дъждовни и цветът на езерата е зелен. Никой не мисли да сменя името им. 

 

Връщайки се в "правилния път" установявам, че най - вероятно никой новозеландски архитект на екопътеки не е ходил в Швейцария за обмен на опит. Иначе едва ли щеше да се задоволи да предлага само такова решение:

 

 

Докато ги катерех, не спрях да отправям препоръки към онзи архитект и да давам мнение за новозеландските навици. Горките Анитини уши, нямате идея какво бяха принудени да изтърпят - и без споменаване на роднини, не е лесно на слушащият ме. В своя защита, ще отбележа простичкия факт, че освен в най - високата част, където е нетърпящ стъпки накриво камънак, навсякъде другаде имаше утъпкана пътечка покрай страховитите стъпала. Сещате се , че 20 - те минути отдавна бяха изтекли, а хълма се смаляваше с бавно темпо. Добре, че слизащите ме подкрепяха със съпричастни погледи и успокоителното - Остава още съвсем малко! И така си беше. Надолу пък аз подкрепях пълзящите - Остава много малко, а горе е прекрасно! Струва си!  

То, не че някой беше толкова луд да се откаже, след като е издрапал половината баир. 

 

И горе бяхме възнаградени с това - езерото Тасман , подхранвано от ледника Тасман( Lake Tasman/ glacier Tasman )

 

 

 

Сега, моля да си представите цялото пространство до мястото откъдето съм снимала пълно с лед. До тук е бил ледника Тасман, когато са именувани онези езера долу - Сини.

И тази долина е била неговото продължение до езерото Пукаки( Lake Pukaki). В момента то е там, където се събират планинските склонове в дъното на снимката. 

 

Там, където езерото свършва, е краят на по - дългата разходка от паркинга - 40 минути. От там може да се качите на корабче за разходка до ледника откъм водата. Ние пропуснахме. Решихме, че това, което видяхме е по - красиво. Ама знае ли човек ? Следващия път ще го проверя. 

В този район се предлага и разходка с хеликоптер. Като гледам в темата на @AlexandraKoза Канада, какъв поглед са имали към водопада Ниагара, май и това ще сторя в следващи за мен новозеландски времена .

 

Да обобщя впечатленията си от района.  Aoraki Mount Cook Village ( Анита има много по -вдъхновяваща снимка)

 

е място за тръгване на една разходка осъществявана по стълби, пу -пу , бай бабо да  не се срещам с тях. След десетина минути шофиране от там , ще имате избор между пет различни по трудност и продължителност, други разходки. Съдейки по гледките при една от тях, най - сериозно препоръчвам да се отделят три дни за целия район. Нищо друго да не видите, няма да съжалявате нито за миг. Южният новозеландски остров не е за ден, седмица или месец. Не съм била много из планини, но съм била достатъчно, за да направя разлика между тези там и тези в Европа и Памир. Струва си да бъдат видяни всички. 

 

О, забравих местните. Най - вероятно са били някъде на гости, но се върнаха навреме да ни изпратят.

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Много хубави снимки, браво! Нищо, че времето е сиво и намусена, много красиво се е получило, особено, снимките  с онези тръни - има една, дето е чуууудна! Според мен , де, фотографите може да ме апострофират.

[patilana]

Тя работата на фотографите е да намират кусури на нефотографите . 🧐Би било прекрасно и да ни понаучат как да станем по - добри, ама като не го правят, се налага да търпят снимки като моите.😂 Чиста съм пред съвестта си и никога няма да ги предлагам за Календар, нито пък ги качвам за одобрение в специализиран форум, та мисля да ми е простено невежеството фотографско. Пък ако не , държелива съм на критики много. Нямат грижа.

 

Аз се гордея с всичките си снимки, защото освен със запечатване на места, съм ги напълнила със собствените си възможности и емоции. Никоя критика не може да ме лиши от тях. 

Като стигна до "езерния" си пост ще кача снимки от едно и също място при различна светлина и мисля ще стане ясно колко много възприемането на снимката зависи и от конкретната светлина, а не само от уменията на снимащия. Ама ред по ред.

 

Пък и като отговор на онова сравнение на моя снимка от езерото Роторуа посред бял ден срещу слънцето със снимка на изгрев над язовир Искър, добавям ,че не очаквам да вдъхновя никого. Очаквам само да успея да покажа какво аз съм искала и видяла.

 

Времето в Нова Зеландия @AlexandraKo знаеш преди мен е ... Новозеландско. На момента си решава какво му се прави и си го прави. Ноев ковчег.

 

 

 

 

[patilana]

Следващата ни разходка в този ден беше при Глинените скали ( Clay Cliffs ). Анита преповтаряла точките на @ruwenzogy и ги харесала много. На път за Уанака ( Wanaka ) да си напълним очите с още красота.

Пътят за тях е отбивка от няколко километра от главния път. Следваш табелите и ... се срещаш с  желязна порта. За съжаление не съм я снимала. Оказа се , че не е заключена . Приканваха ни да дадем 5 NZD на полза роду, преди да влезем и предупреждаваха, че има камери. Да, насред полето , на върха на колоната, която държи вратата, наистина има камера. Пуснахме си лептата в ръждясалата желязна кутия край пътя и влязохме. 

След няколко километра ахнахме :

 

Стигнахме празен паркинг и поехме край шипковите храсти. Известно е, че те са много подходящо място за разказване на приказки. Ето тази, която се разказва тук :

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

Всяка приказка има край. Ето краят на тази :

 

Ние се разходихме до където е възможно. След отвора между скалите, път няма. Някъде по средата има отбивка, която според нас води над тях. Не посмяхме да тръгнем по нея, за да не ни хване Страшното Тъмно и да ни изплаши. 

[anita82]

20 hours ago, patilana said:

Анита има много по -вдъхновяваща снимка

Ето я! Рано сутринта ходихме да местим колата и се обръщам и виждаме това... Един познат във Фейсбук вика "виждам White walkers". И аз му викам че ние  бяхме White walker-ите, измъкващи се от хостела в мъглата в 8 сутринта по средата на нищото 🤣 Хостела се вижда долу вляво

 

Още една снимка от този поход дето ме кефи: Подобна е на снимката на Патилана, но този ефект на небето не знам как стана, хем телефона ми не е кой знае какво:

 

[patilana]

Ами първата снимка на Анита не можах да повторя точно след две минути.

 

Тогава не знаех, че там трябва да си винаги подготвен с нещо за снимане, защото изпускаш я някой открит за малко връх, я някое парче синьо небе между облаците, а птиците - задължително . Ето ви три уж еднакви снимки. Обърнете внимание на небето горе в средата над върховете. Първата и втората снимки са правени буквално в една  минута. Втората и третата са с разлика от две минути. 

 

 

 

Ей такова нещо имах предвид, в отговора си към @AlexandraKo в предишния си пост. Пък като дойде ред на езерата, ще си покажа снимките от онова място , които обещах. Ако не бяхме ние, ако не бяхме минали от там предишния ден, нямаше да повярваме, че виждаме едно и също езеро.

 

А сега за едно друго езеро. По точно за един легендарен новозеландски трек. Тук употребявам тази дума, защото хич не знам коя е българската, която го замества. Сещам се само за катерене. Ама това е за скали, пък тук става въпрос за баир. 

Roys Peak Track -  в цялост е 16 км - 5-6 часа. Ама това е за ония дето са машини. Пък аз съм просто човек, който не отказва разходки.  Целият поход започва от този паркинг:

 

Походът се извършва в изцяло частни земи. Преминаваш по стълбички и яхваш баира. Ама сериозна денивелация, няма шега. 

Почти веднага се разделихме с Анита, че целите ни бяха различни - тя искаше да стигне поне до прочутата гледка към езерото, а аз исках да видя езерото Уанака ( Wanaka ) от високо. Колкото по - отвисоко, толкова по - добре. Та, пълзях си аз нагоре без да спирам, освен за някоя снимка към красотата долу

 

 

 

 

И се залисвах със заешки дупки 

 

и цяло поле с игриви зайци , извинете цяло баирче с игриви зайци .

 

 

 

Ядосвах се, че тъкмо стигна до някоя птица и тя изчезне със скоростта на светлината. Тези се позабавиха малко, явно излязох по - бърза, отколкото ме бяха преценили, та можете да ги видите в сянката на храста ( Ама съм добра , а ?) Едната е почти скрита, ама другата не успя да се изплъзне

 

За разлика от птицата на това храстче :

 

Точно така, птица няма - не сте се заблудили, ама има история. Ето я - Вървя си аз по пътя и слушам някой пее. Спрях да послушам. Сякаш пееше в ухото ми, ама толкова различна и много, много приятна беше песента от всички птичи песни, които съм слушала, че хич не мислех да търся певеца. Преди година време, един от Великите Магеланци ми разказваше, че из Тихия океан птичките пеели много сладко. Колко му завидях за тези песни , няма да отварям дума. Спомних си разговора ни, докато слушах и се радвах на песента. Изведнъж, до мен спря някой - една млада жена, запъхтяна като мен, спря и тя да слуша, и каза - Ето го певеца! Той наистина бил точно до ухото ми !!! Да де - докато извадя телефона, докато се приготвя и той отлетя. Остана храстчето и се зароди едно приятелство. Непознатата новозеландка тръгнала да се развлича, щото там няма МОЛ - ове и кафенета под път и над път, пък и нетът им слаб, и те се развличат обикаляйки из природата. Тя , като разбра, че английският не ми е роден, набързо промени своя и продължихме заедно нагоре - пуфтейки, обсъждайки зайците и овцете , моята страна и нейната страна, и сигурно вечерта щяхме да пием бира заедно в някое ресторантче в Уанака, ако не се беше появила Анита и не се наложи да я оставя сама в начинанието - да изкатери Ройс пик. Анита зяпна, като й представих моята нова приятелка, ама прие хладнокръвно вестта. То и вие бихте зяпнали , ако тичате надолу в чуденка в какво състояние ще намерите спътника си, дето доказано хич го няма в конкретната дейност( спомнете си, мрънкането от преди има няма 24 часа ) , а той ви посрещне щастливо ухилен и рече небрежно - Виж, намерих си приятелка! И тази му току - що намерена приятелка е точно толкова щастливо ухилена като него ... 

Жалко, че не се снимахме , ама един ум, за какво по - напред ?

 

За сметка на това снимахме моето постижение - почти една трета от пътя , и то най - стръмния участък , бях преодоляла. Не мога да не се изфукам пред @Tedy и @ruwenzogy ! Контражурът ( нали така се казва ?) няма съвършено никакво значение. Аз съм. След стръмния баир съм. Даже съм стъпила на следващия! Кой е , кой е като мен!

 

 

Иначе постижението на Анита е къде къде по - сериозно от моето. Тя ще го разкаже и покаже, когато може.

 

Да допълня само към затичалите се натам, че трекът е затворен между 1.10 и 10 . 11. всяка година , заради агненето на овцете. 

[AlexandraKo]

Абе, слагай си снимките, стига се притеснява,  много са си чудесни! Нали запечатваме  хубавите спомени, няма да ги носим, на комисия за изложение:))))))))))

[patilana]

Първо се разкикотих и аз, пък после си спомних, че съм  възпитана. Не ми се получава винаги, ама не е отчайващо положението - накрая се проявява.  Иначе щях да съм си умряла от скука. 

Благодаря ти @AlexandraKo ! 

Из форума двама души пишат, че това езеро било неземносиньо ?! Пък и снимки има за доказателство - наистина е прекрасно тъмносиньо там.

 

 

 

Съгласна съм, че  е с неземно красив цвят . И съм благодарна за другите снимки, че виждаме тези цветове. 

 

[patilana]

Надявам се помните връзката , която е направила Анита между Нова Зеландия и септември - сняг и ски ! Д о тук, обаче снегър беше малко и по - скоро го гледахме някъде в далечината отколкото реално да сме върху него. Предстоеше да го направим. И не просто да сме върху него, а да го направим по необикновен начин  - разходка със снегоходки ! Речено - сторено ! 

Пристигнахме надвечер в Куинстаун и сутринта бяхме пред офиса на ски - зоната над града за подробности по това забавление. Никакъв проблем . Платихме си транспорт до там и се поразходихме из града. В уречения час се качихме на камионоавтобуса и потеглихме .

  

 

По ето такъв път 

 

Но пък какви гледки има от него  към летището,

 

 долината на една неизвестна за мен река ,

 

 И просто към отсрещните върхове и тези, към които се бяхме устремили

 

 

Стигнахме благополучно в ски зоната - https://www.theremarkables.co.nz/. Всичко, което ще видите на първа страница на този сайт го видяхме и ние. 

Набързо се разбра, че няма други мераклии за снегоходки и се уредихме с частен тур. Аз си представях онези снегоходки от филмите, на които просто си стъпваш и ходиш. Не , модерна работа 

 

Излязохме на пистата за начинаещи и с помощта на съвременните заместители на човешки крака се озовахме горе. Целта ни беше едно езеро. Всичко хубаво освен ето тези облаци

 

По - сериозна заплаха за дъжд, скоро не бях виждала. Водачът ни изказа мнение, че трябва да побързаме. Е, побързахме. Някои бързаха повече от други, ама нали бързата работа е мърза, стигнаха след небързащите и по най - дългия възможен път.

 

 

 

 

 

Опитах да се пазаря да ме оставят

,ама кой ли те слуша ? Пари си давал, пък и път има възможен, и няма начин никакъв да зарежеш групата и да чакаш на някакво удобно за теб място. 

Благодарение на тази вяра и убеденост на нашия водач, родом от Тасмания,при езерото стигнахме в пълен състав. 

Синкава следа в средата на снимката показва най - тънкия лед върху повърхността му.

 

И понеже вода нямаше, рекохме да си измислим забавление. И го измислихме. Направихме сигурно сто опита да вдигнем по една снегоходка във въздуха. Няма такъв смях и несполука.

 

 

 

 

Една по една успяхме

 

 

От третото връхче, от ляво на дясно, през скалите се спуснаха две луди глави и стигнаха на ски до долу, а ние само гледахме. Не вярвах, че някога ще видя на живо такова спускане. Нямам снимка . Опитах да направя клипче, но толкова далече бяха, че нищо не се разбира на него. Нищо де, ние ги проследихме с очи и не вярвайки на късмета си. 

После смелият ни водач реши да ни спусне надолу по най - забавния начин - по гръб. Оказва се , че нямам снимка, та ще помоля Анита да сложи поне няколко защото гърбът ми се видя недостатъчен, та се доспусках по корем. Пък накрая и това ми дойде малко, та си се метнах сама на снега и стигнах до долу по същия нецивилизован начин, докато те бодро крачеха по склона. И най - накрая стигнахме сградата пред пистите с шейна . 

Ами голяма забава беше. Казахме си довиждане с тасманиеца с една снимка.

 

[master_of_germs]

Патиланке, искаш да ми кажеш, че не сте си взели найлон за спускането 😮  Груба грешка - няма такъв кеф 😄 

[patilana]

Дори до сега не се бях сетила за него !!! Имахме си найлонки в колата, все щяхме да ги преправим по мярка . Тюх!

Ама нали уредена държава - ски, шейни, снегоходки, сноубордове ...  

[neuromancer]

Като стана въпрос за как се правят снимки и Нова Зеландия на едно място се сетих за една книга от един фотограф...

Значи човека иска да снима някакъв много красив фиорд в Нова Зеландия, отива там и времето е лошо, вали, не става за снимка.

И той си опъва палатката и седи там в дъжда няколко дена, докато в един момент дъждът спира и слънцето огрява планините измежду облаците. Той прави снимката и още докато си събира палатката почва пак да вали.

 

Та хъсът е много важен. Колко е важна светлината ти сама си забелязала...

[anita82]

6 hours ago, master_of_germs said:

Патиланке, искаш да ми кажеш, че не сте си взели найлон за спускането 😮  Груба грешка - няма такъв кеф 😄 

Аз се пусках на якето ми, реших че ще играе ролята на найлон. Само дето не се плъзгаше и  трябваше да се бутам с краката и беше тъжна гледка. Но за сметка на това след пускането нямаше нужда да вадя сняг от....разни места дето не им е работа да са пълни със сняг 😅

 

6 hours ago, patilana said:

Анита да сложи поне няколко

Май нямам снимки, тъй като телефонът ми се спусна по хълма самичък преди Патилана и водачът ни тръгна да го спасява. Но пък имам видеа, дано се отварят 🤣

 

https://photos.google.com/share/AF1QipM3PYQdky16abj48w0OhTvZztVA2jjGzrD1ptbBD4DoMUzm0lvSjdFRVhvNnPW75w/photo/AF1QipOPedyz-RkMywt0T2gaM_rtGxm7ARsdwVJZO1Bj?key=ZWx5Z3hJeHFWMnhucXNzcXlVd3QyZzFVeDhQWkhR

 

https://photos.google.com/share/AF1QipM3PYQdky16abj48w0OhTvZztVA2jjGzrD1ptbBD4DoMUzm0lvSjdFRVhvNnPW75w/photo/AF1QipNlj3bUhLOtMUX5R6wKLRbyBmBRTERSHl-h1S3V?key=ZWx5Z3hJeHFWMnhucXNzcXlVd3QyZzFVeDhQWkhR

[patilana]

Абе, извадила малко сняг - голяма работа!

Щото сигурно аз не бях цялата в сняг  Ама си имаше резервна блуза, нали, и не остана по едно боди под якето, щото твоята раница е  за сухи дрехи,   а моята - за носене на подаръци. Такива ми ти работи

 

Сетих се защо нямам снимки - защото водачът ни направи клипчета. Отварят се и са чудесни, благодаря ти! Надявам се всички са се забавлявали с моето нагласяне за правилно спускане. Аз си се смея, даже като се сещам за това и за следващото пързулване. Първото беше много кратко и неочаквано, та не можах да му се израдвам подобаващо, ама другите две - 

[patilana]

И обратно на Северния остров, защото там има много за гледане с блеснал поглед, па макар и от съвсем друг вид.

Както вече писах, избрах Роторуа за своя база, защото ми се струваше удачно място за три нощувки, с идеята да не тичам насам натам. Това за тичането се намърда в главата ми, когато прочетох, че Вулканичната зона Таупо е един коридор дълъг 250 км и широк 60 - 70 км.  Това е най - активната вулканична зона в света и в реално време можеш да видиш как се създава сушата.

Не ви будалкам. Така както внезапно се е появило онова пушещо гейзерче в двора на едно семейство, така учените откриват белези на натрупване на голямо количество магма под езерото Роторуа и един ден това място ще бъде съвсем различно. Ето, намерих ви съвсем основателна причина да идете да го видите, па макар и да е недостатъчно фотогенично за нечий вкус. 

При наличието на експерт вулканолог сред нас , няма да ви досаждам с факти, прочетени в интернет.  Ако @Adventurer прецени, че може да отдели малко време и да сподели научните знания за тази зона, аз лично, ще бъда във възторг. 

 

А аз ще ви разходя из един от най - впечатляващите райони , намиращ се само на около 30 км от града. Подробна информация може да почерпите от официалния сайт https://www.waiotapu.co.nz/plan-your-visit/features/

 

Букнах си тур, настаних се в мъничък бус и се запознах с новозеландския начин да бъдат разхождани неорганизирани туристи. Автобусът е на стоянката си винаги 15 минути по - рано. Водачът му не се мъчи да разчита името ви, а сверява ваучера с инфото на неговия таблет. После искрено се забавлява, докато спелува и моли за помощ. Накрая повтаря след вас и очаква похвала за усърдието си. И най - накрая казва на американците в групата, че току - що са получили своя първи бонус от фирмата - смях от сърце. Случваше се всеки път, когато пътувах. 

Първото място, което посетихме беше Mud Pool. Мислех си, че калните басейнчета в Бепу са прекрасни и този ме свари неподготвена - най - големия такъв в Нова Зеландия и много активен. Появил се е на мястото на един кален вулкан , който се е срутил не толкова отдавна, колкото мислите - 1920 година.

 

 

След това се запознахме с Lady Knox - гейзер, който изригва програмирано всеки ден малко след 10 часа. Сядаш си на пейката и гледаш представление. 

 

 

И после идва ред на перлата в короната на района Wai -O - Tapu - геотермалната зона.  Обиколката до зеленото езеро е час и половина. Аз я преминах за час. Не съм можела да ходя бързо, a 

За мой късмет тръгнах в обратната посока, че нещо ми се привидя дим и ... попаднах на много дим и кратери - зоната на Кратерите. Кой от кой по - дълбок , свистящ, пушещ, клокочещ, миришещ на каквото се сетите и на каквото не се сетите. 

 

Ето този се оказал достоен да озвучи страната Mordor.

Този пък е дом на птици, които се възползват от топлината му, да не мътят, а да си гледат живота, докато той им върши работата. 

 

Този пък давал на маорите боя, която смесвали с други неща и постигали предпочитания цвят за своите дървени творения.

 

 

Този пък е успял да порасне три пъти по - голям от рождението си до сега. Водата тук достига почти 100C

И стъпка по стъпка стигаме до Sinter Terraces. Не можах да си преведа името им, но пък пренебрегнах забраната да не се слиза по пътеката и видях как се променя релефа ей сега и тук . 

 

 

Водопадът , през който изтича водата и се отправя след още едни бълбукащи местенца до следващия водопад, който ще я влее в езерото Нгакоро ( lake Ngakoro). 

 

Пътят на водата към езерото.

 

Езерото Нгокоро( lake Ngokoro) е целогодишно с постоянна температура и там се развиват един вид водорасли, които му придават този пастелно зелен цвят.

 

 

Почти накрая ви показвам основната красота тук - Басейнът с шампанско ( Champagne Pool )

 

На повърхността му температурата е 72 градуса, а в дъното 254 градуса. 

 

Наречен е така, заради този ефект :

 

И накрая за десерт -  невъзможен, изключителен цвят 

 

 

Боговете на маорите трябва да бъдат почетени 

 

 

[patilana]

Разходката извън града само отвори апетита ми към същите полета на няколко километра от него - Те Пуя (Te Puia ). Прочетете подробности на сайта им. 

https://www.newzealand.com/in/plan/business/te-puia/

 

Аз избрах да видя най - големият гейзер в Нова Зеландия - Похуту ( Pohutu ), в късния следобед. Той е един от петте , намирали се в термалната долина Whakawarewa преди повече от сто години. Единият изчезнал след едно срутване, другите намалили силно дебита си заради употребата им за топла вода и отопление в града. Преди няколко десетилетия тази дейност е забранена ,района е ограден и защитен от държавата. Как маорите управляват това място прочетете на официалния им сайт :

https://whakarewarewa.com/?gclid=Cj0KCQiA-4nuBRCnARIsAHwyuPq6Bl3K_xKAzD6CCp7WIZ5mVVAdsByV2qIFsSOuIycw0LeTr4ngbCUaAjTLEALw_wcB

 

Само че, няма да съм аз, ако вместо да крача целеустремено към целта, не се разсейвах по пътя. Ама как да не ида до тази красота, която зърнах сутринта от буса :

 

После пък това :

 

А някой очаквал ли е да види палма "Нолина " край улицата ? Не и аз.

 

Ами това : 

 

 А дърветата? Ясно се вижда къде пролетта е докоснала короните им.

 

Любимо ми стана това водопадче:

 

А колко настроение носеше на улицата тази цветова комбинация !

 

А тези мили дружки, които обграждаме с толкова грижи у дома, пък те се цупят ли цупят, тук ме изненадаха до тротоара. Не можех да повярвам на очите си :

 

И най - накрая, след два часа за около ...  три километра,  се дотътрих до целта си .

Още от входа става ясно, че това  е маорска територия :

 

И ето го Похуту :

 

Точно сега нямаше желание да се изявява , но му е простено, щом го прави по много пъти на ден. Аз си намерих друго невиждано до сега нещо.

 

Малко неизбежни кални гейзерчета, тук, смесица с петрол. Съответно, не най - приятната миризма.

 

Впрочем, заради различните газове, излизащи от недрата на земята, хотелът , който е над този район е затворен и пред него на улицата има табела за причината за затварянето му. Това, обаче не беше попречило на цветното храстче да ни зарадва с цвят. Пък съседът му се приготвяше да му приглася.  

 

В зоната на термалните извори има съвременни постройки, с маорски детайли. Там се изнасят представления, няколко пъти на ден.

 

 

Други са изцяло дърворезба:

 

Най - забележителната такава, е тази "сграда " , която е направена за Международно изложение в Крайстчърч през 1905 г. После е върната тук и е поставена като част от Селцето.

Тези помещения са служели за съхранение на храна и ценности. Обикновено имат и врата откъм пода. На върха е фигурата на почитан прародител на племето. Тя се нарича tekoteko. Дървените части на всички сгради са с типична дърворезба и са боядисани с онази боя, за която споменах вчера - малко пръст от стената на кратера, малко рибешки кости, малко китово масло и майсторлък в пропорциите. 

 

А  аз си намерих ... Киви !!! Истинско голямо кафяво киви !!! В Те Пуя отглеждат кивита и ги реиндуцират в природата. За тази програма ще прочетете на сайта , който съм постнала най - горе. Разбира се, малката барака , която е къщичка на малките кивинца, не е с разрешен достъп, но до нея е направено помещение , в което живее една възрастна птица . Бях най - щастливия човек на света в продължение на 20 минути. Снимки няма, защото кивито е нощна птица и там живее в специална среда , за да е активна с нас. 

[anita82]

По повод бълбукащи неща - това го видях горе на лифта на Мт Хът, но ме досрамя да снимам че имаше полуголи хора: 🤣

 

 

[patilana]

Аз пък мислех, че се качи да огледаш дали става за ски 

 

Термалната долина Whakarewarewa ( представяйте си я като един много голям парк ) има три части. Едната е Те Пуя , другата е определена за Спа глезотии с  минерални басейни и хотели,  и третата е гората от секвои. До гората се стига с автобус 11 от центъра на града. Може да се направи обиколка и на трите части една след друга, пеша покрай стадиона за конни надбягвания. Ще се получи един прекрасен ден. 

 

Whakarewarewa Forest е създадена от California Redwood / Sequoia Sempervirens / , като първото дърво е било засадено тук през 1901 година. Оказва се, че капризното растение намира тук прекрасни условия за живот. Макар и съвсем млади, дърветата растат бързо и в момента най - високото е 72 метра, при диаметър 2 метра. Основна причина , според изследователите е наличието на много валежи и липса на ветрове. 

 

 

 

 

 Неусетно стигам до разходката сред стволовете на секвоите на височина 20 метра над земята. Тя  е по невероятно сигурна пътека, която предлага поглед и от 35 метра височина.

 

 

 

 

Поглед от високо:

 

 

 

 

Вечер пътеката предлага светлинно шоу  с фенери изработени от David Trubridge

 

Новата гора :

 

Докато се разхождах попаднах на това : 

 

Не знам как става, но е факт.

 

Парче от дънера на секвоята от центъра на града . Тя е била първото дърво от този вид в района, посадено през 1887 г. от Frederick Hamilton Spencer. През 1984 година то е повалено, с цел да бъдат спасени околните сгради, защото се смята, че умира. Дълги години е било украсявано като коледно дърво от градската управа. 

 

[patilana]

След тежък размисъл да ида или да, все пак реших, че светещи червеи не съм виждала и трябва да го направя.

 

Пещерата УайтамУ ( ударението е на последна сричка ) Waitomo се намира на два часа път от Роторуа. Открита е през 1887 г. от маорът Tane Tinorau и англичанина Fred Mace. От 1889 г. маорът и неговата съпруга Huti водят в нея туристи срещу малка такса. Някои от днешните гидове са техни наследници. От 1906 г. управлението е поето от британските власти.

Пещерата е образувана преди 30 млн. години след земетресениe, коeто e издигналo над морската повърхност огромни варовикови плочи. Днес на места пластът е над 200м. Пещерата е малка . Има малко сталактити и най - красивата й част е наречена Catedral ( Катедралата ) . Тя е висока 14 м и има превъзходна акустика. Красиво образуванире е и The Pipe Organ. Връзката между горното и долното ниво се е осъществявала от древен водопад (The Tomo ) който и днес се възстановява, когато навън валят особено поройни дъждове. 

Пещерата е интересна със светещите червеи , които живеят там. Такива има и на други места на двата острова, но тук колонията им е най - голяма. Щом се излюпят, червеите си построяват гнездо на тавана над реката (Waitomo River )и пускат надолу  лепкава слуз, с която улавят плячката си. Женските червеи светят по - силно. 

Разбираемо, снимането е забранено, затова ви показвам само входа :

 

 

 

 

 Изходът на пещерата:

 

 

Тази колона ( Pou ) е направена от местното племе маори по повод сто години от откриването на пещерата за туристи. Принципно колоните се поставят за маркиране на териториални граници или места от значение за тях. 

От горе надолу - най - горе е богът на гората, който е покровител на всички живи същества, разделител на земята и небето.

Под него е Kawau - птица, която се гмурка надълбоко и е специална за местното маорско племе. Тя е стъпила върху Ponda - първият лист от сребърна папрат, символ на вихър. Под нея са светещите червеи и техните линии за хранене. Под тях е издълбана змиорка, която е източник на храна. Най - отдолу са името на пещерите и е отбелязан 100 годишния им юбилей . Всъщност освен тази пещера, в комплекса влизат и Ruakuri Cave и Aranui Cave. Te се намират в съседство на най - известната. 

От официалният сайт може да прочете информация за възможно посещение.https://www.waitomo.com/experiences/waitomo-glowworm-caves

 

[patilana]

Няма как да завърша разказа си за Роторуа , ако пропусна Градската градина и свързаното с нея Сярно езеро.

 

Градската градина :

 

Ветровете тук не прощават :

 

Музеят :

 

 Санаториумът "Сините бани " ( Blue baths )

 

 Боулинг клуба " Bowling club " 

 

 

 

 

Първият каптиран минерален извор в Роторуа. И до сега водата му се използва за лечение в санаториума " Сините бани "

 

 

Показвам ви този санаториум и изворът , защото те са пряко свързани с новата история на Нова Зеландия. Тук правителството изпраща завърналите се след Първата Световна Война оцелели доброволци. В лечебното заведение и край намиращото се в съседство Сярно езеро, те са се опитвали да излекуват телата и душите си. Тази война е оставила неизличими спомени в народа на страната. Денят 25.04., начало на битката при Галиполи през 1915 г., където е изпратен австралийският и новозеландски корпус,  е определен за Ден на възпоминание на всички австралийци и новозеландци  , участвали като армейски служащи - служили и загинали, от тогава и до днес. Наричат го Anzac Day  - Australian and New Zealand Army Corps ( ANZAC) 

Това е паметникът на загиналите граждани на Роторуа в тази първа световна битка на новозеландската армия, тогава изградена от доброволци: 

 

И ето го Сярното езеро . Мостът над него е открит на 5.08. 2014 г. от 14 - тия кмет на Роторуа . Изграден е по повод стогодишнината от започването на Първата световна война и трагичното участие на Нова Зеландия при Галиполи. 

 

 

 

По същия повод, градът е домакин на Първият серен симпозиум  през ноември 2014 г. , когато 17  скулптура от Нова Зеландия и целия свят, са поканени да създадат произведения на изкуството , които да бъдат поставени около Сярното езеро на пътеката, по която са се разхождали някога ветераните. Майсторите  работят 10 дни по темата  " Завръщащият се войник" - "The returning Soldier" . Победител в него е Анна Корвер ( Anna Korver ) с произведението си " Бялата мишка " - " The White Mouse ". Тази статуя е символ на жената, чиито истори се разказват и празнуват рядко. Сила и смелост се намират в малките места и най - тихите гласове. 

 

"Бялата мишка " всъщност е името , което Гестапо дава на една жена , родена в Нова Зеландия, отрасла в Австралия и станала всеотдаен борец от Съпротивата ( Франция )по времето на Втората Световна Война - Нанси Уейк ( Nansy Wake )https://en.wikipedia.org/wiki/Nancy_Wake

 

През 2016 г. темата на симпозиума е " Енергия отвътре " - " The Energy Within ". Победител е Тревор Нейтън със своето произведение " Синергия " - Trevor Nathan - " Synergy" http://trevornathansculpture.co.nz/

 

 

 През 2018 г. темата на симпозиума е " Водите на Роторуа "- " The Waters of Rotorua ". Победител е Рори Мак Дъгл със скулптурата "Водите на Роторуа " - Rory McDougall - " Waters of Rotorua " https://chambersart.co.nz/artist/rory-mc-dougall/

 

По време на симпозиумите скулптурите работят на открито и хората наблюдават творческият им процес. Този интерес е накарал организаторите, след последния симпозиум,  да обяват и " Награда на публиката " . За съжаление не можах да открия победителя, но той със сигурност е сред някоя от тези скулптури, изложени край езерото, защото това е част от условието за участие -  произведенията да са на разположение на всички граждани и гостите на града в следващите две години.

" Droplet " - Jocelyn Pratt

 

 

" Searching for Hatupatu " - Rex O'Brien

 

 

"Greed " - Bodhi Vincent

 

"Rivers and lakes " - Simone Jacquat 

 

" Just add water " - Natanahira Te Pona

 

" Geyser" - Susan Dinkelacker

 

 " The Gatherers of stories " - Oriah Rapley

 

" Te Awa " - Trevor Nathan

 

" Eden " - Andrew Deadman

 

"Cant" - Jamie Pickernell

 

"The people's boat " - Claire Sadler

След това остават само победителите с изключение на няколко творби от Първия семинар - 2014 г.:

" Forever remembered " - Paul Bottomley 

 

" Ghost soldier " - Rory McDougall

 

Разбира се, мястото е на привършване. Избрано е ново такова в близост до Сярното езеро, този път на брега на езерото Роторуа.  

Признавам, че не знаех нищо за тази инициатива на града. Поседнах на пейка да си почина и при мен дойдоха няколко жени, с молба  да им преведа някакъв текст. Само, че текстът беше на испански. Не можах да им помогна, но те никак не се впечатлиха и с все същия смях, с който се спряха до мен, се отдалечиха да търсят преводач. Обърнах се да си бъбрим още малко и видях тази скулптура зад гърба си. 

" Gathering " - Peter Akurangi

 

 

Нататък ви показах всичко около езерото, освен малкото му братче. Ето го и него :

 

 

 

 

И тук разказът ми няма да свърши.

По повод Международната година на езиците на коренното население - 2019, Алън Гиди , Allan Giddy , създава на брега на езерото Роторуа инсталация от тръби, единият край на които е във водата и чрез тях се чуват посланията на децата от основно училище " Малфрой " говорещи на един маорски език - te reo Maori. Гласовете на децата , записани и редактирани в звукови картини се "пускат " по водата , за да се стичат до океаните. Проектът му ще бъде отворен от 1.11. 2019 г. до 31.01. 2020г. от 7 до 20 часа всеки ден. Завиждам на всички, които ще имат възможност да послушат тези картини.

Идеята му е да се направи такова нещо на много места в света и използвайки естествения ход на водата, думите  на малките да се смесят в океаните, които са свързани помежду си. http://allangiddy.org/