дневник Нова Зеландия - пролет през септември

[patilana]

Броени дни , бързо свършват, казва нашият народ . В унисон с неговите наблюдения и аз трябваше да си тръгна от Вулканичната зона Таупо, точно когато най не ми се тръгваше. Пътят преди Оклънд беше почти под вода, заради проливни дъждове в последните дни. Оказва се, че съм била пощадена от тях на очарователното място, което бях избрала. Пред най - големия град в страната ни посрещна сериозно задръстване и то, заедно с неочакваните претенции към резервацията ми, от страна на рецепциониста в "многозвездния " хостел, избран от мен точно заради великолепните мнения за него, изядоха напълно времето, което предвиждах - корабче, китайски квартал , катерене по хълмовете и т.н.

 

 

Та ми остана само разходката по тамошната " Витошка " - Queen street.

 

 

 

Абсолютно споделям мнението на всички посетили го - този град показва едно неочаквано лице на страната - гъмжилото от "новозеландци " с азиатски корени, препълнени улици и съвършено скучна архитектура. В съчетание с мръсната улица и купищата хора, готвещи се да спят под небето, никак не мога да кажа нещо добро, освен това, че в автобуса до летището работят най - спокойните служители и има завидно добър, за страната, безплатен интернет.

За повече се налага да се иде пак. Ами щом трябва ще ида.

Сега обаче ме чакаше полет до Крайстчърч, при който не можах да отлепя очи от илюминатора и на съседите ми им стана безкрайно интересно какво съм открила там, та не спирам да снимам. Планини - през рамо им отвърнах и предизвиках искрен смях. Лесно им е на тях с гледките - да летиш с вътрешен полет в Нова Зеландия е по - евтино от това да вечеряш в ресторант! 

 

 

 

Е, и малко океан де:

 

Летището се оказа  с неочаквани решения - никакви проверки и посрещачите могат да стигнат до вратата на ръкава на самолета. Ти да видиш !!! Естествено, завидях на пътничката , която посрещнаха там, понеже не знаех, че мен ме чакат до лентата за багаж - умно !

 

Не като моите срещи по летища, дето никога не се осъществяват, поради не добро мое планиране - последна справка - Летище Истанбул - докладчик Malia  

Предполагам видяхте посрещачката ми. Малко след това започна откриването на това, което всички на Северния остров наричат - Ооо, там е много хубаво !

 

[patilana]

Взехме колата без проблеми, снимахме я, за да я откриваме по съществени признаци на пълни паркинги, а не ... Това е!  Що бе, и нашата е синя ? - това от мен. Или - Този ли беше номера ? Абе, много прилича , ама ... - това от Анита, и потеглихме - първо към препълнения със стока супер ( снимки има по -напред в темата ) и после към под Маунт Кук. За всичко около него съм разказала вече , а сега ще направим разходка до два водопада , намиращи се в края на Южния остров. 

Започваме с Коропуку (Koropuku falls )

Пътеката ( не повече от половин час с почивка на пейчица за слушане ромона на водата ) започва съвсем от шосето и след пресичането на рекичка, 

 

е съвсем еко - направена е от нарязана на трупчета дървовидна папрат.

 

Тук видяхме дъждовната гора на Нова Зеландия в най - неподправен вид. Навсякъде другаде ми се струваше, че е имало някаква намеса. Не с цел унищожаване, макар и такова да видях в частни земи, а някакво необходимо, според тях, прочистване около туристическите пътеки.

 

 

Много ме беше яд, че мъховете над главите ни са сухи. Друго е усещането за призрачност, когато са извънмерно зелени и във врата ти капе вода от тях. 

 

Пътеката продължава през тези камъни, които не знам как се минават в период на пълноводие. 

 

И ето го сладурското водопадче Коропуко :

 

Следващия водопад (Mc Lean Falls ) e на известно разстояние от първия и за него трябва да се отбиеш от главния път. Следват няколко километра по земен път, но това не бива да ви отказва, ако сте решили да си подарите красотата му. 

Тук пътеката е скучно - цивилизована и отнема, при бавно ходене,малко над 50 мин. - отиване и връщане.

 

 

 

 

 

 

Реката се преминава по здрави мостчета.  Укрепването на пътеката нагоре по хълма става с цимент. 

 

Не за този сме тръгнали.

 

А за този - три скока , кой от кой по - вълнуващи. 

 

 

 

 

Надявам се, че Анита ще намери време да сложи картата  на пътя, за по - лесното им откриване.

 

[patilana]

В деня след снежната забава решихме да видим лагуната Гленорчи ( Glenorchy Lagoon ). Тя се намира на под час път от Куинстаун, но пътуването покрай езерото Уакатипу ( Wakatipu ) е много приятно заради гледки, които ни караха да спираме и да подскачаме от възторг: 

 

 

В крайна сметка стигнахме края му, където е разположена лагуната. Първите европейци са се заселили на брега на езерото там през 1862г. и по повод 150 годишния юбилей на това събитие, е направена пътека през нея. Ние се разхождахме бавно към два часа, но красотата на това място ни плени.

Преминаваш рекичката по мостче и се озоваваш в рядка горичка.

 

После тръгваш покрай лагуната. Зад тези хълмове, по пряка линия,  е Милфорд Саунд. Точно под тях е края на езерото Уакатипу, започващо в Куинстаун.

 

 И след това навлизаш в нея.

 

 

 

Това е първата открита водна площ.

 

 

Втората е малка.

 

 Водата се оттича към следващата, непревзета от растенията водна площ.

 

 

 

Ето такава е пътеката през лагуната - абсолютно безопасна.

 

 

Следващата открита вода е с доста голяма площ.

 

 Тук вече водата се оттича със сериозна сила...

 

 към следващото водно огледало.

 

 Тук пролетта току - що е дошла и насекомите бързат да попълнят запасите.

 

 И ние имаме снимки на всеизвестната пейка . Тази е моята.

 

 

[anita82]

On 11/16/2019 at 9:17 PM, patilana said:

Абсолютно споделям мнението на всички посетили го - този град показва едно неочаквано лице на страната - гъмжилото от "новозеландци " с азиатски корени, препълнени улици и съвършено скучна архитектура. В съчетание с мръсната улица и купищата хора, готвещи се да спят под небето, никак не мога да кажа нещо добро, освен това, че в автобуса до летището работят най - спокойните служители и има завидно добър, за страната, безплатен интернет.

За повече се налага да се иде пак. Ами щом трябва ще ида.

Все едно описваш Мелбърн. Само дето интернета е кофти и вместо маори и новозеландски наркомани по улицата лежат аборигени и австралийски наркомани 🤣

 

On 11/17/2019 at 2:23 AM, patilana said:

картата  на пътя

 

Да живее Гугъл Таймлайн - това е в един ден:

 

 

Водопадите по-специално са в Кейтлинс НП (долу):

 

Само да кажа че планът за този ден беше да минем през крайбрежното шосе и през Кака Поинт - и не успяхме! Това което Гугъл мапс показва когато планирах нещата се различаваше доста от реалността та да го имате в предвид.

 

А може би (само може би) проблемът беше кога тръгнахме и час и нещо прекаран в първата "забележителност"...китайския магазин за сувенири 🤣 Но не, аз мисля че проблема е Гугъл Мапс!

 

[patilana]

То ако можеше хич да не се връщаме до Коледа най - добре щеше да е , ама не става. Без нас световната икономика щяла да се срине.

 

Направо не мога да повярвам, че сме тръгнали в почти 10, като станахме преди 8 ?! Колкото до пазаруването не беше в един магазин, а в три и по - скоро ще се засрамя, че съм притичала през тях за по 25 минути. Тези уточнения ми припомниха да отбележа нещо - в "новозеландския "такъв , намира се до "китайския" имаше намаление на тениски 2 броя за 40 долара. Такова не видях никъде другаде. Тъй като миналия ноември boogy83 e намерил там изгодно чорапи , то май това е мястото, където човек може да очаква някаква отстъпка. Имаше намалени и изостанали бройки от дрехи. Просто го проверете, ако стигнете до там.  

 

Този ден беше наситен с вода - прясна и солена. Прясната използваше водопади, за да стигне до солената. Тях вече ви ги показах. Сега ще наблегна на солената.

Първо, обаче минахме до една пещера -Clifden Caves. Няма вход, няма обезопасяване,няма дарения за полза роду. Дълга е само 300 метра, но преминаването на тия метри е възможно само със светещи устройства (разбираемо) и дрехи, които си прежалил, че ще  станат неизползваеми до следващото им пране. След първите двайсетина метра, стените се сближават, таванът се снижава и се налага да клекнеш . Колко е дълъг този участък не знам. Не клекнахме  и не се нацапахме. Кифли.

Това е входът :

 А това е вътрешността , която видяхме:

 

 

Продължавайки надолу към Антарктида , стигнахме до Tewaewae Bay. Там дълго се взирахме да видим антарктическия бряг, но за съжаление очите, с които разполагахме в момента, не ни позволиха "да метнем" до там. Причината е, че точно там Земята се изкривява достатъчно, че да скрие студения континент, пък и някакъв остров се пречка на начинанието. Дали е така не знам, защото и него не видяхме.  Определено очите ни не издържаха теста. Погледайте и вие, може пък някой да го види и моля да сподели :

 

 

 

После спряхме на Gemston beach:

 

 

 

Продължихме , уж бързахме, но нямаше как да не идем до Маймунския остров ( Monkey Island ) . Mаймуни там няма , но ако идете в неприливно време може да прецапате през водата , да се изкачите по стълбите и да опитате да видите някой кит. Маорите са използвали островчето за това .

 

А това е Маймунският плаж:

 

 

 

Следваше Tautuku beach :

 

Как се прави прилив ? 

Нима не знаеш ?

Вълна

и една ръка.

И да мечтаеш.

Ако ръката не достига,

мечтата стига.

[patilana]

Денят за Милфорд саунд. 

Ще го бъде или няма да го бъде ? Това  е въпросът. В моя случай - бъде  го!

В този пост ще е само пътя до там.

След като ме склониха да се метна на малкия автобус, за да не препълвам големия, като за целта сложиха примамка на кукичката във вид на аквариум с интересна риба и се поинтересуваха дали знам английски, пътуването започна. 

Минахме покрай няколко езера, ще ги покажа в езерния пост, и се озовахме в една долина (Eglington Valley) сътворена от ледник. Това означава съвършено равно, оградено от стръмни хълмове, високи стотина и повече метра. 

 

 

Конкретната, е известна и с това, че през лятото е завладяна от лупини . Кой знае кой и кога ги е довлякъл тук, пък може и сами да са се донесли с някоя пратка храна, понеже са от семейство Бобови, но те намерили прекрасни условия. Гледайки снимки в нета, няма как да не съжалявам, че беше септември, а не ноември или декември, за да видя това ( снимката е от интернет ).

Преди да тръгна към Нова Зеландия, се чудех ще имам ли късмета да видя папагала Kea ( Киа на български ). Той се среща само на Южния остров и е недолюбван от фермерите, защото е достатъчно силен, за да свали кожата от гърба на овцете, просто защото се е наложило да наостри клюна си. Съответно е прогонен от нивите.

Много съм щастлива, че тази любопитна и интелигентна птица беше намерила основание да обърне внимание на тълпите, дошли непоканени, в участъка й.

Шофьорът взе сериозни мерки за спасяване на автобуса от набега на местните. 

 

 

 

През това време, другарчето на тоз красавец се занимаваше с отмъкване на части от вратата.

 

 

 

 

На нас ни беше много забавно, обаче питате ли собствениците на тази кола ? Наложи се да потеглят по - рано от предвиденото, макар че и това не им помогна. Кой знае кога са спасили уплътненията си от острите клюнове?! Не е шега да си имаш работа с тях. 

 

 

 

Понеже нямам ни кола, ни автобус, много харесах цвета на перата под крилата.

 

 

Докато се усмихвах на срещата с папагалите, спряхме пак, защото стигнахме The Chasm. Изключително съм впечатлена от тези скали. 

 

 

 

 

 

И продължихме през невероятния Фиордленд парк (  Fiordland National Park )https://www.doc.govt.nz/parks-and-recreation/places-to-go/fiordland/places/fiordland-national-park/ . Струва ми се, че този линк ще ви свърши работа, когато решите да се запознаете с него. Така, както преди време написах, че само района около връх Кук да видите, е достатъчно, за да сте удовлетворени от престоя си в Нова Зеландия, така и сега ще напиша, че ако отделите цялото си време само на посещения на предложените в този сайт места, няма да съжалявате, че сте видяли само това от страната. На място ще се убедите, че няма противоречие в думите ми.

 

 

[patilana]

Милфорд саунд

Черешката на тортата и върха на сладоледа на Южния остров.

Всъщност, това е първата официална туристическа забележителност на него.

Няма много снимки от тук при нас, пък и четох, че той бил най - красив през пролетта, та ще си позволя да ви разходя по - подробно. Надявам се да усетите проливния дъжд, мистиката на обвитите в мъгла склонове и през цялото време докато гледате снимките, да си се представяте по средата на един ледник, какъвто е имало тук преди 26 000 години. Чувството е уникално.

 

 

 

 

 

 

Да не мислите, че пропуснаха да ни изкъпят ?

 

Ето това изглеждаше дъното в един момент от разходката ни.

Пред нас е Тасманово море и някъде там , след 2 000 морски мили е Австралия.

 

И край другия бряг:

 

 

 

 

 Последният и най - голям водопад - и с височина, и с мощ бие всички останали.

 

 Ето ги и рибките, с които ме зарибиха . Аквариумът не е топ , черешка или връх, но заслужава да се разнообрази човек с него. Пък и да види архивни снимки от превръщането на фиорда в достъпна дестинация.

 

 

 

 

 

Обяд за 20 NZD:

 

Следващия път ще видя другия форд, този който е легнал на сърцето на новозеландците. Тогава ще кажа, кой е по -по - най.

[patilana]

Когато си правех план за това как да разкажа за пътуването ни из Южния остров знаех, че трябва да започна с езерата и тази снимка.  Планът ми изобщо не сработи, даже се превърна в антиплан, но е защото следвах подхвърлените места, а не тяхната последователност. Нямах лична драма , а и вие не трябва д а имате, защото плана го има нагоре в темата, а надолу тя вървеше към това да покажем и разкажем какво сме видяли. Осъществяването на снимката показа как ще се случват нещата. Тогава не знаехме къде колко ще стоим, как ще преодоляваме физическите трудности, нито пък дали ще успеем да видим всичко. Имахме само огромно желание да се чувстваме добре. И ни се получи .

 Качването на камъните не беше никак безопасно, зад нас беше първата природна новозеландска красота, която посещаваме заедно с @anita82 , а детската смехория с ушичките, ни дойде естествено и на двете. В момента , в който усетих ръката й над главата си, знаех че нищо няма да развали преживяванията ни, защото сме "Лудетини "  

 

Езерото Текапу ( Lake Tekapo ), такова каквото го видяхме ние.

 

 

 

Не особено далече от него е езерото Пукаки ( Lake Pukaki ). То ни смая с невъобразимо красив цвят и изуми на следващия ден, когато го видяхме в съвсем различна светлина 

 

Следващите снимки, две по две са от почти една и съща позиция, в различни дни. 

 

 На място се чувстваш пред съвсем непознат обект. 

 

 

Това езерце ми се струваше познато. Ровейки отново из магеланските теми го открих, настройващо се за есента,  в темата на @Цвете и също като нея имам само предположения за името му. Намира се близо до градчето Twizel.

 Реших да ви го покажа в пролетна премяна, позлатенa от лъчите на залязващото слънце.

 

Езерото Уанака ( Lake Wanaka ) зае специално място в сърцето ми с прекрасното синьо на водата в този слънчев ден.

 

 

 А тук не вярвахме на късмета си да можем да докоснем с ръце това световно известно дърво. Нямам представа дали е от глобалното затопляне или просто е било по - студено ( личното ми проследяване на зимните температури, говори друго ), за да няма толкова вода в езерото , но тази пролет то се е оказало на сушата. 

 

 Езерото Хуаеa ( Lake Hawea ). Не съм убедена , че се изговаря така, но ако сте в близост до Куинстаун, не си го спестявайте.

 

 

 Езеро Уакатипу ( Lake Wakatipu )Не съм проверявала дали е най - дългото там, но със сигурност е най - дългото,покрай което минахме ние. 

Куинстаун ( Queenstown ) е вечно заподзрения, когато става дума за забавления на този остров. 

 Не се наемам да твърдя кое е езерото вдясно на снимката, но вляво е краят на куинстанското езеро. 

 

 Краят на Уакатипу.

 За да не мислите, че само в Уанака има дърво във водата

 

Езеро Манапури ( Lake Manapoury ) 

 

 

 Езеро Теанау ( lake Te Anay) . Тук рано сутрин.

 По залез 

 В по - човешки сутрешен час 

 

 Езеро Огледало ( Lake Mirror ). Вероятно скоро няма да съществува като езеро.  

 

Езеро Пистолет ( Lake Gunn )

[Гост]

Леле, какви кадри....

 

Когато някога се запътя на там, ще оставя немалко време да се помотая там, независимо от ограниченото ми време, пък! 😄 

 

Снимката ви е просто прелест! 

[patilana]

@Rainy много ти благодаря за оценката.

Нямат нужда от специално време езерата, освен ако не се повозиш с новозеландска измишльотина из тях. Пътуваш си към някъде и смаяно притихваш . Имат си и специални места за снимки, защото пътищата са тесни и не може да се спира просто така. То и там не се задържаш колкото ти се иска, защото духа неистово. Това е най - приличната ми снимка над мастиленосинята вода. Специално си оправих косата.

 Езерата тук са със странни форми. Рядко са кръгли като у нас. Такова е Роторуа, ама пък под него ври и кипи, и можеш само да се молиш да не му скимне да се взриви пред теб Можеш да ги видиш само с разходка по вода, особено тези във Фиордленд Парк. Там пътища има само до едно място край езерото или изобщо няма.  Много по - често имат острови и то какви ! Имат толкова дълги полуострови, че спокойно решаваш, че няма повече и се окаже, че не е така. Друг път пък направо мислиш, че пътуваш покрай съвсем друго езеро.Тези със скучна правоъгълна форма пък имат неземни цветове на водата, защото всъщност са на мястото на ледник и се захранват с вода от остатъците му. 

Преди пътуване препоръчвам сериозно внимание на картата на областта, където ще се пътува с цел да се проследи бреговата линия , за да няма недоразумения. 

 Изпуснали сме още десет пъти по толкова езера, отколкото видяхме, ама не се ядосвам, защото любителите на дивата природа не могат да минат с едно ходене в тази страна. Успокоявам се, че ще имам и други шансове. Кит не съм виждала, защо да не е там ?

 

[patilana]

Последенният ни съвместен ден с Анита, започва по ужасен начин за нея . Събудена съм от странстващ слънчев лъч и с цялото безумие, на което съм способна, скачам  от леглото и със замах отварям пердетата да проверя от къде се е взел. Резултатът е впечатляващ - цялото слънце, концентрирано в дупката в облаците,

се плисва върху горките, спящи, анитини очи и тя отвръща на удара с изпращане на наръч ножове и десетина саби към гърба ми и главата, дръзнала да кощунства върху правилото - Не дразни другарчето преди да е пило кафе ! 

Да де, ама слънчевият лъч е подпалил знанието и се налага  бързо да измисля как да остана читава, в промеждутъка между справянето със сутрешния тоалет и сервирането на кафето. За целта се събуждам скорострелно и се възползвам от спящата й душа, да я замъкна по - възможно най - бързия начин до масата в столовата. Много може да се разказва за срещите на тези маси, а тази е една от особено впечатляващите. В случая, сварваме една възрастна новозеландка да лее мозък в главата на млад швейцарец, който не желае да разбере от една дума, че да е тук и да не скочи с бънджи, е непростимо. Старата дама съвършено не разбира какво друго може да  е докарало младежа точно тук. След двайсетина минути тя обръща внимание и na нас,и милият, тайно, отправя  благодарен поглед . Това, само докато не стане ясно, че Катарците са супер компанията, която ще го доведе пак тук, като за целта те ще го нахранят и напоят три пъти, пуснат му що - годе читави филми  и тогава той няма да пропусне Северния остров , където живее тя , точно до Хобитон, където той , нима ?, не е бил ... 

Ние бяхме толкова впечатлени от нейния дух, че можехме да си я слушаме цял ден, но тя скокна по задачи, като не пропусна да ни уведоми, че довечера има класически концерт, непомнякъде, и изрази съжаление, че аз трябва да си ходя и се налага да го пропуснем . 

 

И така, лошо започналия ден се превръща отново в прекрасен новозеландски ден. Понеже там е пълно с отбивки с кафяви табели за забележителности, пропускаме предварително плануваната и се спираме в Плажа на тюлените. Подгонени от сутрешния глад, обитателите му ги няма в момента, но това не пречи да оценя по достойнство избора им на постоянен адрес. Ами и аз бих се събуждала с тази гледка.

 

Следва правилната отбивка - Палжът на Тунела. За тези , които още страдат по Азурния прозорец в Малта , препоръчвам този край Дънедин, Нова Зеландия. Притиснати от времето, дори не правим опит да слезем до долу.

Моите другарчета @Rainy и @Василена знаят колко обичам пясъчни дюни. Намирам си такива на градския плаж в  Дънедин и отново липсата на време засяда в гърлото ми.

 

 

Напред към една от двете черешки на деня - единственото място в света, където гнезди Северния кралски албатрос.

Това виждат най - напред малките пиленца след излюпването си. На този склон за пръв път разперват криле и от тук политат над океаните.

 

Оставям @anita82 да разкаже какво научихме в центъра, който е създаден за подпомагането им, че както знаете английският език не ми е силата, пък в новозеландското му наречие  разбирам само това, което си знам предварително. 

 

 

 Черното петно на снимката, са колонията пингвини и тези птици :

 

 

Отново трудно откъсваме очи от тези великолепни птици , защото ни чака следващото новозеландско чудо - Моераки болдърс ( Moeraki boulders).

 

Сварваме тихичък Тих океан и прекрасно слънце. Тук имаме късмет с отлива, пристигнали сме в ранния следобед, и подскачаме щастливо между каменните топки.  

 

 

 

 

Като първото бебе в махлата, се впускам да си търся мидички и дори се снимам с тях. Няма възраст, на която да не станеш за смях:

Ето от къде идват загадъчните топки.  

Вземаме трудно решение да тичаме към Крайстчърч, за да не изпусна самолета, защото преброените ми дни сред прекрасната природа на Нова Зеландия са свършили.  

Този път раздялата ни е делова . И двете сме със сериозни ангажименти - аз трябва да препускам към самолета,Анита към долния етаж легла в хостела си. Бърза прегръдка и  към следващия ден - тя ще кара ски високо в планината, а аз ще летя в дневно време над Австралия. Тъжни няма.  

 

@anita82 благодаря ти за споделеното време сред главозамайваща красота. Благодаря за безопасното шофиране и всички хрумки, които сподели с мен. 

 

Надявам се да съм жива и здрава, за да мога поне още веднъж да кажа  - Kia Ora New Zealand !