дневник Бирмингам - с вкус на шоколад

[alienad]

Нашата разходка из Бирмингам започна от Централната гара. Много интересна е сградата й.

Футуристичната й форма е огледална и околните сгради се отразяват в нея.

 

 

 

Прилича на огромно чудовище с отворена паст, в която се сменят различни реклами.

 

 

 

[alienad]

От гарата се насочихме към Бирмингамската катедрала Св. Филип. Съвсем близо е, на 5 мин. пеш.

 

 

Катедралата е проектирана от архитекта Thomas Archer и осветена през 1715 г.

По време на II световна война, през 1940 г., е била разрушена, както и катедралата в Ковънрти, но тази е възстановена.

Много красива е сградата и има цветно дворче.

 

 

 

 

 

А ето как изглежда и отвътре.

 

 

Прозорците са с красиви стъклописи, а кръстът на олтара има парченца кварц в центъра си и е изработен в Бижутерския квартал.

Органът е от 1715 г. и все още работи.

 

 

Продължаваме към площад Виктория.

[alienad]

По пътя минаваме край тази новострояща се сграда - много интересно беше подпрян крана за нея.

 

 

Из целия град усилено се строят много високи сгради.

На площад Виктория също тече ремонт, който е обхванал голяма част от района.

Вече сме пред сградата на Градския съвет - красива архитектура с множество колони от мрамор и орнаменти.

 

 

 

 

 

 

Зад огражденията виждаме и статуята на кралица Виктория.

 

 

 

Отзад е сградата на театъра.

Тук също си имат часовникова кула, подобна на тази в Лондон.

 

 

Искаме да влезем в Birmingham Museum and Art Gallery. Той е разположен точно зад Градския съвет, но заради ремонтите ще трябва да обиколим от другата страна.

[alienad]

Вече сме близо до входа на музея. Това е мостчето, което свързва двете сгради.

 

Много красиви колони има на входа.

 

 

Вътре също е внушително.

 

 

 

Входът за музея е безплатен и тук могат да се видят както картини от различни периоди, така и различни предмети, скулптури. В част от залите се разказва историята на Бирмингам, която е свързана с личността на James Watt. Той пристига в Бирмингам през 1774 г., където в сътрудничество с Matthew Boulton, създават парния двигател. На площад Centenary (срещу Библиотеката) има позлатена статуя на Boulton, Murdock и Watt.

Има зали с артефакти от Древен Египет, Близкия изток, Древна Гърция, Рим и Кипър. Исках да видя египетската част, но в момента имаше група ученици вътре и беше затворена за други посетители.

В кръглата зала е разположена скулптура на Lucifer от Jacob Epstein.

 

 

 

Оттук могат да се вземат брошурки с карти на града и забележителностите му.

Видя ми се много интересен музей и следващия път ще го разгледам по-подробно. Сега му отделихме около половин час, тъй-като бързахме за следващата атракция.

 

[AlexandraKo]

А къде е следващата атракция? Че ние си чакаме:(((

[alienad]

преди 16 часа, AlexandraKo каза:

А къде е следващата атракция? Че ние си чакаме:(((

Ще дойде ... само да ми остане време 😀

[AlexandraKo]

преди 1 час, alienad каза:

Ще дойде ... само да ми остане време 😀

Ааа, добре, викам, че ни забрави.Пък някои, ще ни оглозга любопитството.

[alienad]

Ето го и продължението...

 

Върнахме се на гарата, за да се отправим към селцето Bournville, където ни очакваше  много вкусно, шоколадово приключение. 

Влакове има през 30 мин. и се пътува по-малко от 20 мин. Купихме си отново билети от касата, които са без конкретен час и струваха 3,10 паунда/човек за двете посоки.

И ето ни вече на лилавата гара в  Bournville, запътили сме се към Cadbury World.

 

Лилави са и уличните стълбове.

 

До шоколадовата фабрика се върви около 20 мин., но няма как да се объркаш, защото непрекъснато има табели.

 

А оттук нататък те води мириса на шоколад, който изпълва въздуха.

 

 

И вече сме пред входа.

[alienad]

Билетите за Cadbury World  бях купила предваритлно и те са с конкретен час, но не се влиза на групи, а всеки си оределя темпото на разглеждане.

Още при влизането ни дадоха по две шоколадчета за първоначална настройка.🙂

Разказът започна с какаовите плантации, при какви условия расте какаото, как се бере и как се обработват зърната.

 

 

Има интерактивни табла, от които по забавен начин можеш да научиш за историята на какаото и как е било пренесено в Европа.

 

 

На определени места изчакват да се съберат повече хора и разказват или показват.

Тук разказваха за първото кафене в Лондон, в което се е сервирала напитката - какао и са се допускали само мъже.

 

a

 

Следваше филмче за създателя на фабриката Cadbury - в началото е имал магазин за чай, а след това е започнал да предлага и какао.

Влязохме в една зала с пейки и по много интересен начин с холограми и видео разкази научихме за историята на фабриката за шоколад. Селцето Bornville е било създадено за работещите във фабриката - да им е близо и удобно. Показаха процеса на смилане на зърната и преминаването им през различните етапи, докато станат течна шоколадова маса. Беше много забавно, защото на моменти пейките се раздрусваха в такт със зърната.

В следващата зала ни предоставиха шпатули и течен шоколад и ни показваха как да го разтиламе по масите, за да изтине и достигне необходимата температура.

 

Продължавайки напред, стигнахме до една количка, която се движи по криволичещи релси и те пренася в приказния свят на каковите зърна.

[alienad]

И понеже сме в шоколадова фабрика е време пак за шоколад - тук ни дадоха течен, като в него можеше да се добави по избор от различните малки формички.

Демонстрираха ни как се разтила шоколада да изтине и след това се слага във формички за бонбони.

 

 

В залите наоколо правеха шоколадови шедьоври - декорираха шоколадови чайници, топки, тикви и др.

 

 

 

[alienad]

Забавленията не свършват- може да се снимаш върху летящо шоколадово блокче или в казана с бълбукащия шоколад.

Има също забавни игри със светлинки и като настъпваш отделни бонбонки и се разтварят опаковките им и др.

В отделна зала има музей, разказващ историята на селцето Bourmville.

А също и 4D кино с анимирани герои - забавно е, филмчето е около 6 мин.

Вече е време да напуснем този шоколадов рай

 

Обуваме по една шоколадова пантофка и хайде към гарата, обратно в Бирмингам.

 

 

[alienad]

В Бирмингам нашата разходка продължи към Библиотеката. Много впечатляваща сграда, като от дантела, с красив фонтан отпред.

 

 

 

До нея има интересен МОЛ, през който може да се мине и се стига до каналите.

 

о

 

Около каналите има много ресторантчета и атмосферата е много приятна.

 

 

 

 

На връщане минахме отново край библиотеката с идея да се качим на панорамната тераса, но се оказа, че работи до 17 ч. и бяхме закъснели.

Остана за следващия път, както и бижутерския квартал и други места, за които не ни стигна времето.

Бирмингам остави в мен много добри усещания и бих се върнала отново!