Нашата седмица в Токио

16 октомври, 2019

    Здравейте пътешественици!
   Споделям с вас нашето пътуване до Токио.
   За мое съжаление попаднах на този форум два дена преди да тръгнем, но се надявам и нашите впечатления да помогнат на някой!

Първо, защо избрахме Токио?

Две основни причини, едната е 25-та ни годишнина от сватбата, затова избрахме по-екзотична дестинация. Но по-важната е, че дъщеря ни ще учи една година в японски университет. Така, искахме да и помогнем с багажа, настаняването и първите дни от престоя ѝ. А това беше и причината да се фокусираме само върху Токио. През деня ние обикалям, вечер дъщеря ни се присъединяваше към нас.

Полетът

Ползвахме полети на Етихадс, от Лондон до Токио, с прекачване в Абу Даби и същото на връщане. Обща продължителност около 18 часа с 2 часа престой. Много си е. Решихме, че следващото дълго пътуване ще е или директен полет, или с престой от поне 8-10 часа. Качеството на обслужването беше добро, достатъчно храна и напитки без лимит. Голям набор от филми, сериали и дори телевизия на живо. Билетите ги купихме няколко месеца предварително.
Имаше даже Интернет, но платен и доста скъп, за разлика от Катар еъруейз, където дават един час свободен достъп.

Трансфер и метро

   След кацането на Нарита доста се помотахме. Тук беше и първия ни сблъсък с "високотехнологична" Япония. Нямам предвид сканирането на пръстови отпечатъци и снимки. Оказа се, че на целият терминал няма гише за IC карти, на което да се плаща с дебитна карта. В крайна сметка взехме Suica карти за чужденци, нещо ново от 1.09 и без депозит, като ги заредихме с по 5000 йени. Така и не разбрах дали може да се изтегли останалата в тях сума, нашите карти ги оставихме на студента. Под метро, разбирайте всякакви жп линии. От Нарита взехме директен влак до станция Шимбаши, като влаковата композиция до един момент вървеше над земята и след това слезе под. През целият ни престой използвахме метрото. Такситата са достъпни на малки разстояния, но на далечни са много скъпи. Например от летището до хотела ни, цената с такси беше около 22000 йени, докато с влак беше 1300 на човек.
   Тук е момента да спомена и Google maps. Използвахме през цялото време Гугъл, не само че дава възможните маршрути с точки за прехвърляне, разписания в реално време, но и показва цената на съответното пътуване. Това ни помогна да разпределим бюджета още по-добре.
   Във влаковете всички съобщения и надписи са дублирани и на английски, така че беше безпроблемно.

Парите

Предварително се бяхме подготвили с определена сума кеш пари. Препоръчвам да си купите йени преди пътуването. В Япония, също има възможност да си обърнете пари, но курсовете са много лоши. Разполагахме с "безгранични" дебитни карти на Трансферуайз . Същите позволяват плащане без такси в огромен брой страни, теглене до £200 без такси и още различни екстри. Понеже всеки от нас има такава карта, нямахме никакви притеснения. Още повече, че имаме наблюдения от ползването на картите в Англия, Франция, България, Румъния. Може да си конвертирате парите предварително или пък не. Ползвах картата и в ОАЕ, като курса на обмен беше доста по-добър от този на безмитните магазини.

Интернет

Отново предварително си купихме една СИМ карта от сайта - https://www.japan-rail-pass.com/services/simcard. След проучване се оказа, че те предлагат най-изгодната сделка. Без лимит, лесна инсталация и доста прилична скорост от DoCoMo. От същото място може да си купите предварително и IC-карта. Правят доставки, но ние си взехме СИМ-картата направо от офиса им в Лондон. След кацането, активирах картата и с тетъринг от моя телефон направих WiFi мрежа, достъпна за всеки друг.
Другата възможност са безбройните безплатни WiFi точки. В ресторанти, магазини или дори паркове можете да ползвате без ограничение. На този сайт може да добиете представа - https://www.wifi-tokyo.jp/list.html.

Хотелът

Отседнахме в Hibiya City Hotel. Абсолютно случаен избор, предлагаха подходяща стая в подходящия период, без да знаем нищо за района. Малка, двойна стая от 13.5 квадрата, но пък изключително чиста и климатизирана. С баня и тоалетна. Първият сблъсък с японските тоалетни беше доста забавен. Оказа се, че хотела е със страхотна локация. Разположен в офис район, с голяма метро станция и няколко малки наоколо. Имахме закуски, май само за нас сутрин вадеха вилици и пържеха наденички. Като за седем нощувки, цената беше около £600. Прилична цена, сравнима с хотел в Лондон. А в районът беше пълно със всякакви кръчмички.

Храна, такса стол

   Основно спирахме да хапваме в "дупки", както ги нарече дъщеря ни. Всъщност в малки заведения, където се хранят местните. С остаряло обзавеждане, захабено и се шегувахме, че ако влезе някой от ХЕИ, направо ще го затворят навеки. Често нямаха меню на английски, персонала се притеснява да говори, но пък избирирахме по картинките. Всичко беше страхотно вкусно. На всякъде е климатизирано, без значение дали се пуши или не. Само един път попаднахме на заведение без климатик.
   Вземахме си сет менюта, на цена от 750 до 1200 йени на човек, нахранваш се без проблем. Напитките вдигат цената, но друго ни изненада.
   На места имаха "Table charge" или по нашенски - "Такса стол". Между 300 и 400 йени на човек, колкото една бира. След втория път започнахме да питаме преди да седнем. В районът около хотела се пушеше в почти всички ресторанти, но в другите райони беше доста трудно да намерим такъв. Също ни направи впечатление, че много хора си купуват готова храна от магазините Familymart, Lawson, 7-eleven и се хранят на място или вземат за вкъщи. Ако се спрете на тази възможност, лесно и евтино ще се на храните за максимум 400-500 йени.

Публични тоалетни, кошчета за боклук, места за пушене

На практика във всеки парк или градина има поне една тоалетна. Въпреки, че са обществени, не видяхме мръсна. А в големите шопинг центрове си е направо удоволствие да ги ползваш.
По улиците НЯМА кошчета за боклук. Малко неприятно в началото, но след това свикнахме да си носим отпадъците в хотела. Дори и на местата за пушене, кошчетата са само за фасове. Такива места има навсякаде, постояно са пълни и се ползват дори от пушачите с елецтронни цигари.

Основни туристически сайтове

При изготвянето на нашата програма използвах предимно следните сайтове:
- https://www.japan-guide.com/
- https://www.gotokyo.org/en/
- https://www.japan-experience.com/
- https://www.japan-rail-pass.com/services/simcard
- https://www.geekyexplorer.com/japan-travel-tips-things-to-know/

Дневна програма

Първият ден беше само за кратка разходка в района на хотела - Minato City. Бяхме доста уморени от полета, настанишме се към 17:30, така че обиколихме да си набележим местенца за следващия ден, хапнахме и по леглата.

Ден Втори.

Няма да описвам подробно какво представляват местата, които посетихме, само ще вкарвам коментари тук и там.

   Започнахме с Уено Онши парк. Тук, както и във всички останали паркове и градини, през които минахме можеха да се видят поражения от тайфуна, бушувал два дена преди да пристигнем. Където имаше цветя, бяха с обрулени цветове. Нападали счупени клони, но пък навсякъде се работеше по почистването и до края на седмицата, не остана и следа от бедствието. Есента все още не беше дошла и всичко беше зелено. Има зоологическа градина, Шинтоистко светилище и много други неща за разглеждане.
   Следващото място, което посетихме бе Tokyo National Museum. Оказа се, че има експозиция, посветена на Трите кралства или "Как бе създаден Китай". По програма за японско-китайски културен обмен. В съседство са разположени Национален музей на западното изкуство, Токио Метрополитън арт музей, Национален природонаучен музей. Това беше момента в който осъзнах, че предварително изготвената от мен програма няма да бъде изпълнена.
Следващият набелязан обект бе Музея на оригамито. Направихме преход от около 1 км през мост на р. Шумида. Всъщност през целият ни престой се придвижвахме предимно пеша. Искахме да видим и почустваме атмосферата на истинско Токио. За наша изненада беше трудно да се нарече музей, книжарница за хартия за оригами, имаше 3-4 витрини с готови. Но пък в съседство се указа интересно кафе. Една баба, над 80 годишна ни сервира айскафе - ръчно смляно кафе и ръчно натрошен лед.
   След нова разходка стигнахме до Музея на Едо. Имаше по-малко от час до затварянето и го оставихме за друг ден.
   До музея е и Рьогоку - сумо залата.
   С метрото до Акихабара. Страхотно преживяване е разходката по тъмно със всичките неонови реклами и рекламни панели.

Ден Трети.

След закуска се отправихме към Императорския дворец. Пътя ни мина през Хибия парк. Влизането в Двореца става само с предварително записване, два пъти дневно с екскурзовод. Обиколката е около 75 минути. Ние не успяхме да се включим, но пък за сметка на това Източните градини на двореца са със свободен достъп. Доста приятно място за разходка. Тук попаднахме на група доброволци, заети с почистването на паднали и счупени клони след тайфуна.
Следващото място на което спряхме бе Yasukuni Shrine. Точно преди светилището е разположен парка с вишневото дърво, което метеоролозите използват да обявят началото на цъфтенето в Токио . От там се запътихме към моста Нихонбаши. Построен в началото на Едо периода, той служи нулева точка на всички пътища. Тук за първи и единствен път Google Maps не ни отведе до зададената дестинация. Повъртяхме се и накрая едно момиче ни предложи да ни заведе до моста. Денът ни завърши с разходка по Гинза.

Ден Четвърти.

С метрото се придвижихме до Yoyogi Station, от където се отправихме към Мейджи храм. Това е шинтоиско светилище посветено на император Мейджи и неговия консорт императрица Шокен. Това е човекът, който отваря границите на Япония към света и прекратява няколко вековната изолация. Завършен през 1920 година, 8 години след смъртта на императора. Самият храм е заобиколен от гора, огромни алеи водят към него и посещението му е страхотно преживяване. От там се отправихме към Yoyogi park и Shibuya. Shibuya е център на младежката мода и култура, седнахме на кафе и се забавлявахме с гледането на особено атрактивно облечените тинейджъри. Разходката ни отведе до станция Shibuya и паметника на Хачико. Едва ли има нужда да разказвам за едно от най-известните кучета в света. Паметникът е построен през 1932 година, след като Хачико умира. По време на Втората Световна война е демонтиран и метала е използван за изработка на оръжия. Скоро след войната, паметникът е възстановен.

Ден Пети.

Дъщеря ни дойде рано и след закуска се отправихме пеша към Токийската кула. Тя е с 3 метра по-висока от Айфеловата и до преди 2012 година е най-високата сграда в Япония. Има две площадки за посетители, взехме ВИП билети и се качихме до горната. Цяло Токио на длан. Препоръчвам да се посети привечер. В съседство се намира големият Zojoji храм, който е главния храм на японската будистка секта Jodo. Главната входна врата на храма е построена през 1622 година и е оцеляла до сега през земетресения, пожари и война. В храма се намира и мавзолей на част от шогуните Tokugawa. До мавзолеят има 1000 статуи на божествата-закрилници на децата. Малки статуи с червени шапки на главата, посветени на безопасното порастване на децата, но и като паметник на всички мъртвородени и абортирани. През Shiba парк се насочихме към близката метро станция и от там към храма Sengakuji. Това е малък храм, но е известен с гробовете на 47-те ронин, станали световно известни с холивудската интерпретация на истинската история. Много хора посещават храма и палят ароматни пръчици на гробовете, а всяка година през декември се провежда фестивал. Следващата забележителност беше Asakusa и храма Sensoji. Едно от най-тъпканите с хора места, които посетихме. До храма се стига по търговската улица Nakamise, трябва да се извърви, трудно е да се опише преминаването по нея. Легендата разказва за двама братя рибари, които ловели риба и всеки път вадели статуетка на богинята Канон, без значение, че я изхвърляли обратно. Храмът е построен наблиза до река Sumida в чест на богинята през 645 година и е най-старият действащ в Япония.

Ден Шести.

   Неделя се оказа спортен ден, провеждаше се маратон. Булевардът пред хотела ни беше затворен от рано и за това разходката започна по-късно. Отправихме се към Shiodome, аз си харесах най-много часовника на Nippon TV Tower. The Giant Ghibli Clock е изработен по дизайн на най-големия японски аниме режисьор Hayao Miyazaki. Няколко пъти през деня, подвижните механизми на часовника се задвижват и разказват историята на времето. Цялото представление трае около 4 минути. Следващата ни спирка бе Shibuya. Беше дооста претъпкано с хора за това решихме да отидем до Kanda и Akihabara. След бърз шопинг на дребни електрически уреди, необходими на всяка млада дама се отправихме към Гинза.
   Срещнахме няколко шествия, предполагам че думата е matsuri - множество хора с носилка, на която има статуя на божество.
   Тук е и момента да споделя, че в Япония може да си вземете обратно платеното ДДС, но има определени условия и не се занимавах с това. И че от 1-ви октомври се вдигна ДДС на 10%.

Ден Седем.

Ден последен, след закуска се отправихме директно към летище Нарита.

Това накратко бе нашето посещение на Токио. Имах още доста отметки в моя списък, но не остана време за тях. Определено ще се върнем в най-скоро време и този път трябва да обиколим страната. Надявам се, дъщеря ни да е открила доста интерестни места до тогава.