Гост Публикувано: 24 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 24 октомври, 2019 (редактирано) Заглавието беше за дивите памирци, но нямаше да е честно спрямо прекрасните киргизи (още повече, че в Памир бяхме отново с киргизи). И трябваше да го напиша публично, защото иначе не виждах начин да го напиша (понякога се чудя дали сме родени единствено за да работим...), А съм обещала на много хора. И се оказва, че тук си събирам най-добре мислите. Засега ще ги разпилея, а със събирането ще видим. И защото ми чегърта вътрешностите, а ги замитам под битийната проза. Дано сколасам и да го завърша... Когато го завърша. Това скитане силно ми въздейства. До аксоните на мозъка. От хората. От начина им на живот. И колко са щастливи с малко, ама наистина щастливи. Това скитане ми спомни вкуса на истинската храна - без кьорав химически примес, просто защото там никога не е имало химия. Това скитане ми напомни каква огромна сила и устойчивост притежаваме, а се страхуваме да се предизвикаме - а точно това създава живост... Ще ви разкажа за дивата очарователност на Киргизстан, Пътят на коприната, Памирската магистрала и Таджикистан. Защото там е диво, но хората живеят съвсем пълноценен живот. И това, което силно ме впечатли - няма сервилност към нас, пришълците, които се предполага, че им носят пари - от които те имат нужда. И да, безкрайно гостоприемни... И не, не го предлагат просто така на всеки. И не, те не си зарязват земята. Те просто строят и остават. Използват всяко парченце. И да, отдавна не бях виждала това възпитание, което си мисля, че и по нашите земи го имаше... Ще ви разкажа как водачът ни киргиз ни "заряза" и помогна на своите авери да изградят за един ден една юрта на 4000 м.н.в. - за да помогне на своите, а на мен щеше да ми се пукне сърцето от притеснение как ще се приберем и мозъкът ми разиграваше "Изборът на Софи": Нашият живот - висящ на копитата на конете ни и жалките ни мускули във вертикален, пресечен, каменоломен терен с кал и сняг, или Помощ към приятел сред падналия сняг - когато няма друг. Избрах втория вариант и си дъвчех сърцето, докато киргизите построиха своя дом, но искрено се радвам, че с @patilana и @Malia се справихме и с първата част, макар че ни беше много трудно... Ще ви разкажа и за Турат. Понякога си мисля, че разказите за такива хора са излишни. Едни ги украсяват ги със словесни розови пера и ги правят смешни, други подигравателно се подсмихват: айде холан!, трети... Спирам с черните слова. Защото видях как поне няколко човека, които искрено се разтопиха от личността на този киргизец, живеещ в Таджикистан. Защото знам, че има много хора, които ще се радват да чуят за нещо истинско добро. В тази тема няма да говоря за пари и битовизми. Просто вече съм го направила 🙂 Познавам си стоката как забравя и се отплесва в словесни фантасмагории. Всички детайли съм описала в тази тема - заедно със завършващ прагматичен коментар. Надявам се да помогна на хора, които имат нужда от тази помощ. И да, искрено удоволствие ми достави да нося една специална фланелка и едно специално знаме... Следва... (Отивам да събирам багаж 🙂 ) Редактирано 25 октомври, 2019 от Гост Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 25 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 25 октомври, 2019 Стига де,тъкмо седнах да си чета, с удоволствие... 2 Връзка към коментар
slujitel Публикувано: 25 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 25 октомври, 2019 Е, какъв е този край сега? Толкова го чаках. 1 1 Връзка към коментар
Malia Публикувано: 25 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 25 октомври, 2019 Здрастииииии :) 2 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 25 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 25 октомври, 2019 преди 9 минути , Malia каза: Здрастииииии 🙂 Милослава, за мен е истинско удоволствие, добре дошла във форума! Преди 1 час, slujitel каза: Е, какъв е този край сега? Толкова го чаках. Е ти точно не мрънкай, щото за хора като теб го започнах Ще го напиша. С паузи 🙂 Благодаря ти много за вниманието! преди 4 часа, AlexandraKo каза: Стига де,тъкмо седнах да си чета, с удоволствие... Благодаря ти, Алекс! 🙂 Връзка към коментар
liliya Публикувано: 25 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 25 октомври, 2019 Оооо ще си имам приятно четиво за из път. 1 Връзка към коментар
liliya Публикувано: 25 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 25 октомври, 2019 И аз чакам продължението! Само дето закъснението на полета ми е повече .... Аде де @Rainy 1 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 25 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 25 октомври, 2019 преди 11 минути , liliya каза: И аз чакам продължението! Само дето закъснението на полета ми е повече .... Аде де @Rainy На летище трудно се пише 😁 Прегръдкиии! 😊 Връзка към коментар
noshtna_ptica Публикувано: 25 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 25 октомври, 2019 И аз съм в очакване, и предусещам, че това ще е нещо наистина добро... 1 Връзка към коментар
neuromancer Публикувано: 25 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 25 октомври, 2019 Rainy се гъбарка нещо След една седмица като се върне ще продължи 😀 1 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 26 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 26 октомври, 2019 преди 10 часа, neuromancer каза: Rainy се гъбарка нещо След една седмица като се върне ще продължи 😀 А! Ако не ходя на самба и имам вдъхновение... 😁 Добро утро от Сао Паоло 😊 Връзка към коментар
patilana Публикувано: 26 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 26 октомври, 2019 Добрутро! Ако ми позволиш да споделя насоки за свързване на твоето настроение с нашите надежди, то - Тичай на самба! След нея няма как да нямаш вдъхновение 4 1 1 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 30 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 30 октомври, 2019 „Кой планира тези откачени самолетни пътувания, бе!“ Спътничките ми ококорено повдигат вежди при поредното ми предстартово мрънкотене, защото нямат нищо общо с идиотския ми план, освен че са си платили билетите. Сборният ни пункт е в Бишкек, Киргизстан, и всяка от нас трите пристига по различно време, и от различни точки. Аз дофтасвам последна – реално това е сутринта, когато трябва да отпрашим в посока Каракол към вътрешността на страната. Липсата на отпуск ме кара винаги да правя идиотии и да настръхвам, когато завали поредния проливен дъжд и летищата в Англия затварят... И трите ползваме Аерофлот – билетите са просто очарователни. Това е и единственият до момента случай в летателната ми практика, когато стандартна авиокомпания ме спира за ръчен багаж. Аз че съм се пооляла – факт. И не че билетът не е с чекиран багаж, просто аз не обичам грам и не го ползвам. Започва едно пренареждане на багажа пред погледа на целия самолет пътници, пуфтене, пръхтене, обливане в пот, обуване на новите – огромни – трекинг планински обувки, и натъпкване на раницата отново в металната клетка с мазна усмивка към рускините. Пускат ме 🙂 Докато аз се обливам в пот на Хийтроу и подозрително следя трафика на излитащите самолети, след като съм дала инструкции да отпрашват в посока на Планината, ако не пристигна навреме, @patilana и @Malia се забавляват в Бишкек (нахално съм откраднала техни снимки - с тяхно позволение). Полетът, обаче, се оказва съвършено безпроблемен и след също толкова безпроблемен трансфер в Москва, суйна и буйна се стоварвам в 5 сутринта на летището в Бишкек. Намирам си такси - извън стоянката и тълпата, договарям някаква сума - не ме питайте каква, забравила съм (справки за цени и битовизми в проучвателната ни тема 😞 ), но е добра цената. Бодро си говоря с шофьора, все едно не е престъпно ранна доба, но аз съм щастлива, че откачените ми планове сработват без засечка. Ех, какъв кеф е да знаеш местен език... И докато си говорим, успявам да го договоря да ни закара и до Каракол - когато се събудят двете принцеси. Тъкмо време човекът да закуси след нощна смяна. Взимам му WhatsApp номера, стоварва ме пред хостела на двете ми аверки и аз искрено се забавлявам да наблюдавам как се събужда Бишкек, докато стане по-човешко време да се разтропам по вратата 🙂 Наоколо е пост-социалистически урбанизъм и аз не намирам по-достоен обект за снимки от себе си В момента, в който отвориха кепенците от един подранил гостенин, най-нахално се вмъкнах в двора. Разпънатата палатка се оказа собственост на двама австралийци, с които сладко се разговорих, докато си правеха закуската впоследствие, а камионите - оказаха се собственост на обикалящи Средна Азия пътешественици - сериозно ме впечатлиха. Не успях да ги разгледам отвътре - беше ме срам да се напъхам при спящите хора 🙂 Моите принцеси се излюпиха и след искрената ни радост ("Събрахме се!" 😁) започна размазване с котенца, люлки и прочее непланирани чудни лиготии 🙂 - и уточняване на конкретния ни план, докато чакахме шофьора ни... 🙂 Шофьорът ни дофтаса - измил колата човекът, да не се цапаме - и отпрашихме в една съвършено неизвестна за трите ни посока. Следва... Връзка към коментар
patilana Публикувано: 30 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 30 октомври, 2019 Не съм питала дали може, ама ми стана толкова смешно и приятно от това начало, че се мятам непоканена в темата. Представяте ли си потреса ми сутринта, когато @Rainy ми звънна по телефона и каза - Ами ... аз не исках да ви будя ! Сякаш бях спала от нетърпение да я посрещна и да се изнасяме в посока планините, където ни чакаха 🏇 ! На снимката съм докарана с най - новата си рокля от великолепен памук и съм щастлива , че местната котка беше родила котенцата си достатъчно рано, за да ги видим точно във възрастта на играта! А най - хубавото на прекрасния хостел, дето само името му е такова , @Malia може ли онази снимчица на твоята стаичка , беше люлката. Пък всички екзотични гости там, само ни доказваха, че @Rainy може да се смята за екзотичен планировчик, ама тези я биеха по всички линии - камиони , разбрахме за къде ги бяха предвидили, автостопаджии от обратната страна на Земята ... Та , искам да ви кажа, че тя има много да се доразвива и аз , с цялото си нахалство, ще се самопоканвам във всичките й изчанчени самолетни планирания, стига да ги допусне до ушите ми. Пък дали ще ме вземе, зависи от това дали е забравила какво мрънкало съм. А къде можете да ме намерите мен ? Ами ето тук : И тук: С киргизите споделяме еднаква любов към люлките. А, и с балийците , разбира се . 12 2 1 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 31 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 31 октомври, 2019 преди 16 часа, patilana каза: Та , искам да ви кажа, че тя има много да се доразвива и аз , с цялото си нахалство, ще се самопоканвам във всичките й изчанчени самолетни планирания, стига да ги допусне до ушите ми. Пък дали ще ме вземе, зависи от това дали е забравила какво мрънкало съм. Какво мрънкане? 😮😁 Шофьорът – Руслан – товари куфарите и с леко неудобство моли: „Да минем през вкъщи, че жената вече ще ме изгони, само работя. Попътно ни е, да оставя разни неща...“ Вярваме му. Чилякът има неблагоразумието да пусне девойката на високоговорител. Направо му съчувствахме. Обаче му даваме и хляб, така че съвестта ни е чиста. И докато договорките текат с пълна сила, Руслан спира да зареди бензин. С момичетата веднага съзираме една очарователна джамия и хукваме към нея – не робуваме на религиозни предразсъдъци и се наслаждаваме на максимум с красивото. Руслан – трогнат от сговорчивостта ни – плахо предлага да ни покаже най-голямата забележителност. Отново джамия. Наистина забележителна! Колата едва спира и се изнасяме като бити прасета – все едно ще се подмести сградата... Няма да казвам, че си оставяме целия багаж вътре и грабваме само фотоапаратите. В един момент ми хрумва, че ако чилякът ни зареже, мисията ни ще завърши не просто безславно, а ще ни се подиграват всички разумни хора - и с основание, защото сме наивни гъски, но... не се случва. Много сериозно ни е увредило недоверието – поне мен. Радвам се, че в Киргизстан всички хора го опровергават. Без изключение... Та джамията. Много ни харесва! Всъщност, се навираме в забранената за жени част, но не ни се карат – много. Само една разтревожена лелка ни подбира бетер разпиляни пилци 🙂 Това, което искрено ни накара да се разхилим на глас, обаче, са тоалетните. Тъкмо да нахлуем в мъжката и ужасено се разпищяват наоколо. Разбираме, че някъде гафим и намираме нашето помещение. Нъцки. Оключено. Сериозно издирване пада на ключаря. Накрая мисията е успешна, но още ме усмихва спомена за ококорените ни очи и какво, аджеба, да правим с това помещение 🙂 След спирка до дома на Руслан, момичетата подаряват на кипрата му жена български дреболии и тя е безвъзвратно омилостивена (аз само се присламчвам да събера и аз овации – с моя ръчен багаж нищо не нося). Всъщност, преходът не е никак малък и след много часове работа на Руслан едва ли му е леко. Бишкек – Каракол е над 400 км, а пътищата никак не са очарователни. Преходът е 6-7 часа еднопосочно, а със спирането... И после обратно... Обаче – хляб е, и Руслан е щастлив. Ние още повече. Още повече като започват гледки – да паладееш 🙂 Голяма уста, обаче, гладен – умножено по три - и със сетни усилия се добираме до нещо като кръчма. Бих казала единствената попътна работеща кръчма и ние се застопоряваме - докато не ни нахранят, отказваме да мръднем 🙂 Нахранват ни. Нахранват и любопитството ни – боя се, че руският ни се оказва не недобро ниво и независимо от обясненията, не успяваме нито да разгадаем някои от ястията, нито да ги запомним... @Malia записва образователно-кулинарни видеа – в интерес на истината, девойката има очарователен глас и плавна мисъл, и стават чудесни записи. Ние с @patilana само й се възхищаваме и само ядем 😄 Ще го кажа и тук, и на още много места - храната в Киргизстан е прекрасна! Наплашени сме, че няма зеленчуци и че хората едва ли не гладуват. Това е груба неистина. Зеленчуците са с оня български вкус, който всички помним и няма нищо общо с пластмасовото настояще - лично мнение, разбира се. В Киргизстан няма химия и това се отразява. Няма и заводи реално. 93% от територията й е планини. И винаги независимо от това винаги има опция да си поръчаш зеленчуци! А месото е просто прелест. Спирам с бахура... Кадрите попътно стават все по-драматични – обикаляме около езерото Issyk Kul и Северен Tian Shan. Изумителна планина, а езерото е второто най-голямо солено езеро в света след Каспийско море... Дължината му е 182 km. Движим се по Северната му тангента, а на връщане – от юг – даже се допираме и до водата... Тук Планината е водеща. Тян Шан ме кара да пищя от удоволствие и да изпадам в не много тиха Нирвана 🙂 От Нирвана ме вади един пре-прелестен път, от който ни изпадат всички вътрешни чаркалъци, но оживяваме и отново започваме да пищим от радост при вида на юртата ни в Каракол... Следва... Връзка към коментар
Malia Публикувано: 31 октомври, 2019 Сподели Публикувано: 31 октомври, 2019 @patilana, сигурно тази снимка имаш предвид Спойлер Спойлер Спойлер 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 1 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 1 ноември, 2019 Голяма уста – три броя – пак гладен. Отиваме в най-горещо препоръчания ни - от собственичката на хостела – местен ресторант. Балкантурист, няма хънда мънда! И както си се шегувкаме тричките, така се оказва, че няма места... Ех, пък като се примолихме – глад мори добитъка! – и ни настаниха на една служебна маса 😄 В интерес на истината, манджата беше мега вкусна, а хората – мега любезни и направиха всичко, за да ни нахранят. Мега любезен беше и Алмаз – собственика на нашите коне… Любезността му не дойде от друго – просто чилякът онемя като ни видя и загуби говор и картина. 😄 За несведущите – резервирала съм тридневен трек за трите ни с коне високо в планината (3000-4000м.н.в), със спане в юрти и всички екстри в контекста… Сега – нито една от нас не язди на нивото, което се очаква. Да не кажа, че изобщо не яздим! Моя милост – която изпадна в тих потрес какви ги е натворила – взе няколко урока по езда. Те, в добавка с мършавия предишен опит, ме стресираха още повече - само беля си сторих и още повече се ужасих какви съм ги натворила. Останалите девойки бяха в блажено неведение и изобщо не обръщаха внимание на плахите ми подканяния за някое уроче… После - нито една от нас не е във физическата форма, която се очаква, а за високопланинска езда освен ентусиазъм са нужни и малко мускули освен прелестни, заоблени форми… И накрая – на връх горните ни очарователности, средната възраст на малката ни групичка – макар и видимо е около 35 години (нали, нали!), реално е поне 50 години, а това за Киргизстан е явно доста преклонна възраст за идиотски приключения… Този буламач от фактори се стоварва като чук върху главата на бедния Алмаз, който се чуди какво да ни прави, но правилно решава да не влиза в словесна битка. Само пояснява, че това, с което сме се захванали, никак не е лесно, а вторият ден е направо опасен, но като вижда опасните ни погледи, ни оставя да си чупим главите. Последното, боя се, е доста буквално. Единствено промърморва, докато сме само двамата: „Искам само да гледам как ще се качите на конете...“ Репликата, надлежно предадена на останите дами от мен, вместо обида предизвиква усмивка. @patilana поглежда Алмаз и с намигване му казва: Сега ще видиш 😄 @Malia изглежда уверена и хладнокръвна – другото име на смразена мълчаливост 🙂 Вече стана ясно, че аз съм се сдухала вътрешно – щото аз натопих всички в тази караманела… Междувременно Алмаз ни товари в джипа и ни закарва на една китна поляна, където ни чакат нашите кончета и киргизът – водач. Ние сме си приготвили по една раничка за трите дни и целият багаж, барабар с нас, ще трябва да се занесе горе високо, до юртения лагер... Водачът задава най-смешния въпрос: Коя от вас е най-опитна? Девойките ме поглеждат и аз смутено вдигам ръка. Смях в залата... Оставя ме за най-накрая. Най-неопитна - най-смела в признанието си, по-скоро, е @patilana, която се сдобива с най-кроткия кон и ще е първа в редичката. Следва @Malia - и нейното конче е кротушанче. Аз гледам жално - киргизът ми дава едно тригодишно жребче, с което ще се учим взаимно... Аргггххххх! За удивление на Алмаз, всички успяваме да се покатерим по конете - с взаимна помощ 🙂 - ще ми позволите да не показвам кадри точно от катеренето 😄 - и тази наистина сериозна идиотия започна... 🙂 Следва... Връзка към коментар
patilana Публикувано: 1 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 1 ноември, 2019 Ох, пак не мога да се сдържа . Освен с кръшен смях, Алмаз бе приканен от мен да си споделя спокойно неверието в силите ни, защото и в България никой не ни вярва, че ще се справим. Аз, в интерес на истината, тук бях много учудена от това и смятах, че се има предвид колко опасно начинание е планинската езда, а то било щото се очаквала мускулна треска. Вълшебната дума за нея е - Аспирин. Там научих още една - баня. Ама не някаква проста баня за сваляне на нечистотии от тялото, а специална - за славни ездачи! Оставям описанието й на словесното майстoрствo на @Rainy Това е Мишка - моят кон, който когато не се грижеше за пренасянето ми от тук до там върху гърба си, винаги беше зает с изхранването си. 18 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 1 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 1 ноември, 2019 По програма днес трябва да имаме около 5 часов преход до Юртения лагер. Очевидно водачите се презастраховат – и са прави. Реално е по-малко, но със почивки, шегички, хапване и пийване го докарваме къмто четири... Намираме се в „Небесната Планина“ Тяншан - на границата между Казахстан, Киргизстан и Китай, често срещана и като „Свещената планина“, с най-висок връх Победа или Jengish Chokusu, с надм. височина: 7439 м. Тя е разположена на юг от Алтай - люлката на тюркските скотовъдци. Именно от Алтай и Тяншан тюркските племена се пръскат от Северен Сибир до Кавказ и до Източните Карпати. Професор Васил Златарски сочи Тяншан като древната Имеон Имай, откъдето тръгнали на запад прабългарите източник. Един от централните хребети на Тяншан през 1861 г. се е наричал Болгар. Днес това наименование е забравено, но в най-източния й край сеиздига връх Омуртаг, а втори по височина в Небесната планина е Кан Тенгри, което на тюркски значи небе. Якутите го наричат Тангара, а монголците - Тенгерийн. (в. ЗЕМЯ, 19 СЕПТЕМВРИ 2012). Тяншан не е изцяло свободна за обикаляне – има зони, където се изисква разрешително и местни хора като Алмаз се занимават с височинен туризъм и алпинизъм. Оказва се, че Киргизстан започва да развива ски туризъм. Това място е рай за хора, които обожават дивотията и нецивилизованата красота... Всъщност, Каракол е центърът на високопланинския туризъм в Киргизстан, откъдето тръгват огромно количество маршрути. Ние се движим по един от най-популярните. Достъпът с високопроходими джипове е само до определена зона (около 2500 м.н.в.), наречена Горещите извори, а после коне и крака само. Преходът до Горещите извори е много-много красив и приятен. Е, ако не се намираш върху кон и се чудеш как да запазиш равновесие 😄 В интерес на истината, @patilana и @Malia се справят чудесно! Плавно и без напрежение се наслаждават на гледките. Аз съм се стегнала като пружина на помпа за изпитване на налягане и тихо пискам при всяко по-стръмно деренце и стресирам водача ни 🙂 Освен това умирам от желание и да снимам, и в тази неравна битка на желание и възможности опасността да се люсна от моя жребец надвишава 90%. Освен това кончето е неопитно и непрекъснато подскача – докато следва по-опитните си събратя, което води мен самата до странно състояние между еуфория от Планината и стресирано от стрелба зайче 😄 Накрая спомнянето на един простичък съвет от близка приятелка прави чудото: „Ездата е нещо съвършено естествено, като секса. Просто се остави на коня и се наслаждавай“, и аз определено започвам да се чувствам прекрасно, макар че тихото ми пищене си остава константна величина до края на нашата идиотия, за разлика от наистина тихите ми спътнички, които си яздят спокойно и комфортно... Спираме за обяд – вадим дисагите и се опъваме изтерзани тела - макар че обядваха повече кончетата, а на мен мисълта ми е само как ще се качим обратно 😄 С времето се справяме все по-добре и по-добре. Водачът ни намира камъчета, от които да правим скок подскок – е, скок подскок с прилазване 😄 но накрая все се озоваваме на гърба на кончетата… Маршрутът става все по-стръмен, макар че пътят си е достатъчно плавен, но киргизът далеч не винаги го следва. А когато рязко завива право нагоре по един баир, на мен просто ми се преобръща сърцето… Панорамата, която достигаме, обаче, е просто разбиваща – особено преди самите Горещи извори, a при вида на юртеният лагер просто се размазваме... Следва... Връзка към коментар
Гост Публикувано: 1 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 1 ноември, 2019 Ние сме отседнали наистина в автентични юрти – базови, натурални, без удобства. Така, както спят и живеят киргизите в планината. Видяхме го още на следващия ден... Наоколо има и още няколко лагера, като някои имат индивидуални бани и тоалетни. Лошо няма! Аз не съм аскет категорично, но там точно цялата атмосфера би се изгубила. А тя там е чудна-чуденичка! И ние се радваме като деца... Питаха ме приятели преди време – а как се къпят? И аз питах 🙂 Точно както са се къпали по нашите села. Заграждат зимата един ъгъл, стоплят вода и се редуват – жени, мъже… Лятото – лесна работа, има реки. В нашия случай, обаче, имаме горещи извори и древна баня. Беше фантастично… За нас се грижат няколко рускини – готвят чудни манджички… Няма да казвам как ни се услади всичко! Моите аверки бяха ми донесли бутилка ракийка - много си я тача!, и с удоволствие почерпихме киргизите, и те с удоволствие приеха. И никога, никога не изпиха повече от 50 грама, и изпитваха истинско удоволствие да споделят питието с нас. Голям кеф! Това, което помня е, как буквално излазих след банята и просто умрях в юртата... 😄 Следва... Връзка към коментар
noshtna_ptica Публикувано: 1 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 1 ноември, 2019 Уникални сладурки сте!!! 3 Връзка към коментар
Mary Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 Аз поне имам ярки спомени как се качваш на кон и много съжалявам, че няма снимки на точно това. Само да попитам - водача помагаше ли ви? преди 21 часа, Rainy каза: Накрая спомнянето на един простичък съвет от близка приятелка прави чудото: „Ездата е нещо съвършено естествено, като секса. Просто се остави на коня и се наслаждавай“, и аз определено започвам да се чувствам прекрасно, макар че тихото ми пищене си остава константна величина до края на нашата идиотия, за разлика от наистина тихите ми спътнички, които си яздят спокойно и комфортно... Хм ... интересно. Сигурно затова така ми хареса ездата в Куба на мен?! Спането в юртите ... някак не мога да си го представя - гледам, гледам и се опитвам да си представя на какво мирише вътре. 2 3 1 Връзка към коментар
Ushakal Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 Много вълнуващо и различно пътешествие! Колко време обикаляхте? Много неща сте видяли, а предполагам, че ритъмът ви не е бил особено бесен. 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 преди 6 часа, Mary каза: Само да попитам - водача помагаше ли? Държеше коня и ни придържаше за едната ръка. Помощта не беше като в Куба 😁 Но и аз съм в малко по-добра форма... А и си помагахме, като камъните играеха съществена роля. преди 6 часа, Mary каза: Аз поне имам ярки спомени как се качваш на кон и много съжалявам, че няма снимки на точно това. А! Снимки има, ама все пак не публикувам в раздел хумор 😁 С онези снимки от Куба винаги можеш да ме изнудваш ☺️ преди 6 часа, Mary каза: Хм ... интересно. Сигурно затова така ми хареса ездата в Куба на мен?! Сладострастница! 😊 преди 6 часа, Mary каза: Спането в юртите ... някак не мога да си го представя - гледам, гледам и се опитвам да си представя на какво мирише вътре. Мирише на чисто, а горе на 4000 м. и на пращящи от огъня дърва... Виж какъв обем е само юртата, освен това има пролука на тавана за проветряване. Стените са от естествени материали. Матраците бяха съвсем читави. Разбира се, за да спи човек на такова място, трябва да има такава нагласа и толерантност към неудобства. Просто емоцията е много, много различна - езда и юрти ❤️ Връзка към коментар
Гост Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 преди 4 часа, Ushakal каза: Много вълнуващо и различно пътешествие! Колко време обикаляхте? Много неща сте видяли, а предполагам, че ритъмът ви не е бил особено бесен. Ритъмът, всъщност, беше стегнат, но не мисля че е бил бесен със сигурност 🙂 Аз никога и никъде не съм препускала и взимам на максимум от дадена емоция. Просто всички ние имаме различна скорост на възприятие, защото сме различни... Освен това извън зоната си на комфорт можеш да вирееш краен брой дни. В Планините на Киргизстан бяхме 3 дни, плюс два дни за предвижване (единият го описах, моите спътнички имаха още един), а след това 5 дни в Таджикистан и Памир. Много различно и изключително - за мен - скитане направихме. Благодаря ти! Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега