Mary Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 Преди 1 час, Rainy каза: Държеше коня и ни придържаше за едната ръка. Друго си е кубинската гореща кръв! Придържаше точно където си трябва и държеше колкото трябва! Преди 1 час, Rainy каза: Мирише на чисто, И чаршафите ли? То след толкова езда едва ли и аз ще ги надуша де, ама сега само по картинки гадая. 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 преди 11 минути , Mary каза: Друго си е кубинската гореща кръв! Придържаше точно където си трябва и държеше колкото трябва! Факт 😁 преди 11 минути , Mary каза: И чаршафите ли? То след толкова езда едва ли и аз ще ги надуша де, ама сега само по картинки гадая. За мен те бяха абсолютно ок - миришеха си на свежо. Просто аз нямам проблеми с подобни ситуации - в планината ми е важно да съм на сухо и топло. Другото е на заден план. Така работи мозъка ми. Аз имах само една забележка - беше ми студено първата вечер. Предишният ден беше валял сняг и въздухът беше измръзнал. Ние бяхме много нависоко. Дадоха ни по още един юрган и готово 🙂 И да - наистина е въпрос на възприятия дали някой ще се чувства добре. Дали ще приеме външна тоалетна или спане на земята. Няма рецепти... Връзка към коментар
Malia Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 @Rainy, позволявам ти да публикуваш клипа, дето аз се катеря на коня 2 1 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 Ако кажа, че не се притеснявах за следващия ден, грубо ще излъжа. Убедих се, че киргизите не говорят празни приказки. И досега си задавам въпроса – ако знаехме наистина какво ни очакваше, дали щяхме да идем? Нямам отговор... На сутринта питам отново @patilana и @Malia – след опита ни първия ден и в светлината на сериозните предупреждения на киргизите, които не говорят глупости - Искате ли? Ако бяха казали – не, притесняваме се, уморени сме, страхуваме се – всеки от тези аргументи беше съвършено резонен - щях категорично да приема. Не мисля, че нещо струва повече от безопасността на хората, с които си. Просто щяхме да изкараме един лежерен ден с подместване от кълка на кълка и топване в горещите извори. И двете девойки, обаче, ме поглеждат изумено и са категорични: „Абе какво отказване!“ Вече и аз нямам извинения 😄 Разговорихме се тук за юртата. Да спомена, обаче, кое е най-важно при такива дивотии: водачът. Отнася се за всички скитания извън зоната ни комфорт или в диви места – още повече в чужбина, на които може да ти се наложи да разчиташ на него за живота си. Нашият беше истински киргиз планинец. Много не говореше. Никога, ама никога не каза една излишна дума, както и често без думи разбираше какво искаме, по-точно без думи даваше това, от което имаме нужда. Това го видях по-късно и в Памир... След като разбра, че ще направим прехода, не се тръшна или да коментира, а просто подготви конете. Това, което аз исках да направим, е преход до езерото Ala Кul (снимката не е моя). Езерото се намира на 3560 м.н.в. – но мястото, откъдето го виждаш, е рид с височина около 4000 м.н.в. Това е много, много известно езеро – и още по-известен маршрут. За тези, които обичат труднодостъпната дива красота, разбира се. Всъщност, когато проучвах какво искам да видя в Киргизстан, първо сързях това езеро и всякакви други опции отпаднаха. Конете се появиха малко по-късно. И ето ни, потънали до уши в тази шантавиния... Аз искрено се надявах нашите киргизи да са надвишили опаснотите, за да ни разубедят. Колко зле съм ги преценила... Опасностите – за неопитни и нетренирани ездачи – бяха многократно по-големи. Ако до Горещите извори пътят беше с трудност 3-4 по скалата от 0 до 10, то марштут до Ала Кул беше над 10. Снимаме много рядко - с риск да си счупим главите понякога. Алтава работа. Но от най-опасните места - които са 90%, просто няма, защото иначе нямаше да пиша това (и са направени в посока надолу, нагоре просто нямаше начин!). Пътеката, по която започваме да катерим с кончетата, тръгва от горския масив. Тези невинни думи означават безкрайно много остри и груби дървета, от които трябва да се пазиш, за да не се ослепиш - най-малкото. Те означават и стръмни дерета – е няма такова стискане на бедрата, както и пресичане на реки. И всичко това в посока нагоре. Ама много красиво, мамка му! (Excuse my French!). Когато достигнахме подножието на езерото и съзряхме снега, просто онемяхме... И все пак имахме сили за усмивки. Много се радвахме, че имахме топки да направим този преход – и не си счупихме главите. За връщането после щяхме да мислим 🙂 И разбира се, че ще го катерим езерото. Човек ще каже, че след стресиращата езда сред камъни, сняг във вертикална посока просто ще искаме да си вземем дъх и надолу, ама не... Искахме още нагоре. Вертикалният и на сухо сипей се беше превърнал в една вертикална пързалка, с камъни под снега. Следва... Връзка към коментар
liliya Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 Ама много ви бива.... Този път направо онемях. Кефя ви се максимално за силата на духа , емоцията която сте изживяли и за твърдостта , с която сте преглътнали всяка синка и натъртване(имах мускулна треска от тричасово яздеше на камила, а вашето просто не мога да си го представя... малиии три дни). В първия момент , като видях снимката на езерото Ала Кул , възкликнах “Тази снимка искам и аз да я направя” , но след споделента НВ и снимките със сняг , направо овесих нос. Въпреки , че съм свикнала със сравнително немалка НВ, освен това не съм от мрънкащите , 4000м са си доста.... а зимно време още повече се усеща , особено ако нАлягането е по- високо. Вие как се справихте с това? Взимахте ли нещо допълнително за да я преодолеете безпроблемно? П.С. Благодаря за споделените емоции 🙂. Киргизстан никога не ми е бил в полезрението, но вече блгодарение на вашето пътуване е сред заинтригуващите дестинации. 🙂 Много красиво и девствено. 4 1 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 преди 12 минути , liliya каза: Ама много ви бива.... Този път направо онемях. Кефя ви се максимално за силата на духа , емоцията която сте изживяли и за твърдостта , с която сте преглътнали всяка синка и натъртване(имах мускулна треска от тричасово яздеше на камила, а вашето просто не мога да си го представя... малиии три дни). Много ти благодаря 🙂 преди 12 минути , liliya каза: Въпреки , че съм свикнала със сравнително немалка НВ, освен това не съм от мрънкащите , 4000м са си доста.... а зимно време още повече се усеща , особено ако нАлягането е по- високо. Вие как се справихте с това? Взимахте ли нещо допълнително за да я преодолеете безпроблемно? Диамокс 🙂 Още повече след това ни предстоеше Памир и 4600 м.н.в. И много вода. На Ала Кул засякохме една финландка - хич не й беше добре от височината. Предложих й диамокс, но тя вече беше взела. Просто катеренето много изтощава допълнително... преди 12 минути , liliya каза: В първия момент , като видях снимката на езерото Ала Кул , възкликнах “Тази снимка искам и аз да я направя” , но след споделента НВ и снимките със сняг , направо овесих нос. Няма защо да овесваш нос! Юли месец няма сняг. Просто тази година беше подранил снега... преди 12 минути , liliya каза: П.С. Благодаря за споделените емоции 🙂. Киргизстан никога не ми е бил в полезрението, но вече блгодарение на вашето пътуване е сред заинтригуващите дестинации. 🙂 Много красиво и девствено. И на мен така 🙂 Причината е нашия форум и по-специално @Happy_Traveler а после и останалите магеланци. Затова исках да споделя тип Предай нататък. Абе щом искам пак да отида... Връзка към коментар
master_of_germs Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 Е, Киргизстан пък винаги е бил в моето полезрение, там нейде на границата на зрителното поле, като най-най от всичките "-стан-ове". Даже и в сравнение с Пакистан, макар че едно мое алтернативно по-младо аз не би повярвало на ушите си, какви ги избръщолевих 😄 Ама предпочитам да вярвам, че има по-малък шанс моите крака да се счупят, отколкото тези на коня. А справянето с надморската височина си е до организъм. И донякъде на аклиматизация. Който не може, просто не може, и лекарствата само могат леко да облекчат симптомите. Всеки си има своята си вертикална граница. А аз имам много път да извървя, докато стигна вашата 🙂 4 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 2 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 2 ноември, 2019 преди 39 минути , master_of_germs каза: Е, Киргизстан пък винаги е бил в моето полезрение, там нейде на границата на зрителното поле, като най-най от всичките "-стан-ове". Даже и в сравнение с Пакистан, макар че едно мое алтернативно по-младо аз не би повярвало на ушите си, какви ги избръщолевих 😄 Ти знаеш, че Пакистан беше преди Киргизстан. Но пък може би стана по-добре, защото искам - когато отида в Пакистан, защото аз ще отида, живи и здрави - да не е само Каракорумската магистрала, а и в Скарду - и малко катерене. Малко само! Щото там не ми предлагат коне... преди 39 минути , master_of_germs каза: Ама предпочитам да вярвам, че има по-малък шанс моите крака да се счупят, отколкото тези на коня. Аз и досега не знам как го реших с конете... Просто бях очарована от това, което прочетох за Киргизстан. Иначе пеша - откакто живея на тази палачинка, нямам форма за такива сериозни преходи, нито толкова време. Или по-скоро ми се измести фокуса на интереса. Или и двете... Но планинската езда се оказа фантастична. Иска ми се да направя една такава сходна идиотия и в Грузия. Някога... 🙂 (П.П. Говоря глупости за последното, но е приятно да го правя). преди 39 минути , master_of_germs каза: А справянето с надморската височина си е до организъм. И донякъде на аклиматизация. Който не може, просто не може, и лекарствата само могат леко да облекчат симптомите. Всеки си има своята си вертикална граница. А аз имам много път да извървя, докато стигна вашата 🙂 Всеки с личните си граници, точно... Благодаря ти! Връзка към коментар
liliya Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 преди 10 часа, Rainy каза: Затова исках да споделя тип Предай нататък. Абе щом искам пак да отида... Аааааа ако има втори път брой и мен! 1 1 Връзка към коментар
slujitel Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 Знаех си аз, че трябва да те тормозя за този разказ, става все по интересно. Давай нататък, че нямам търпение. 4 Връзка към коментар
Роми Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 Невероятни сте момичета! 2 1 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 преди 4 часа, slujitel каза: Знаех си аз, че трябва да те тормозя за този разказ, става все по интересно. Давай нататък, че нямам търпение. 🙂 Убедена съм, че @patilana понякога си е теглила майните по време на това пътуване – разсъждавам по аналог, защото аз самата си теглих майните не веднъж и съм брутално откровена за това, но тя със сигурност беше щастлива, защото го виждах. Убедена съм, че @Malia сигурно и тя си ги е теглила, и ще се чуди още десетилетия как и защо е правила разни идиотии, но със сигурност ще знае, че МОЖЕ, а аз още се чудя дали да й се възхищавам или да й се карам специално за този ден 😄 Оставихме нашия водач с конете да ни чака при заслона с киргизите в тяхната юрта и хукнахме нагоре. Хукнахме е странен израз за пълзенето нагоре... В сухо време нещо такова представлява преходът до Ala Kul Pass – няколкостотин метра брутален наклон по сипей с камъни, по който накрая лазиш (благодаря на непознатите хора за снимките). Е, спортистите може би тичат, но аз говоря за останалите обикновени хора като нас 🙂 При нас имаше много, много дълбок сняг. Не бяхме го предвиждали, но… И ето това представляваше прехода. Точицата нагоре е @Malia, a точицата надолу е @patilana🙂 Трите стигнахме до различни точки, но всички стигнахме своята точка @patilana – след около час изтощително катерене, прецени че трябва да има сили и за ездата на връщане – която се очертаваше потресаваща, и се върна. Умна девойка! Неведнъж в прехода си нагоре съжалих, че не го направих и аз тогава... И аз, и @Malia бяхме ужасени, но решихме да драпаме докъдето стигнем. @Maliaбеше много по-нахъсена от мен. Аз просто имах повече знания и това понякога е спирачка... Теренът беше много опасен. Отгоре дълбок и хлъзхав сняг, отдолу остри камъни. Идеални условия да си счупиш поне крак... Поне. Отварям една скоба. Разговорихме се с киргизите в заслона после – имали ли са нещастни случаи и какво се случва тогава? Да. Не един. Теренът не е никак лесен. Тогава някой от тях слиза до Горещите извори – пеша или на кон, и се обаждат за помощ. Единствената възможна е хеликоптер от Бишкек. Точка. В този момент започнах да се псувам: „Какво правиш кацнала на тези камънаци,бе!“ 🙂 Въоръжена с две пръчки, приятелката ми не се занимаваше с ругатни, просто стисна зъби и продължи. Аз също, след огромни колебания, но пръчки нямах. То беше хлъзгане, лазене, влизането на сняг във всички части на тялото, плюенето му, суркане надолу, пак нагоре... Аз се отказах на около 50 метра от върха. Взех това решение съвсем осъзнато. Последните месеци имах разни неустановени проблеми с дишането и сърцето и реших да не скапвам скитането на приятелите си, ако се гътна на 4000 м.н.в. Връщала съм се от 10 метра под Каменица – от психологически проблеми за височината, така че не е ново усещането да казвам НЕ на амбиционата си порода. Много възпитателно 🙂 Освен това връщането от Ала Кул беше по-опасно и от катеренето. Просто поседях на снега като кокошка в полог, направих разни ангелчета, взех си снега за всичките 8 години, в които съм го нямала и след това офроуд и по дупе прецапурках надолу. Бях голяма късметлийка, че не се потроших, но много внимавах. Няма да описвам разтреперените си крайници, когато се стоварих в юртата долу... @Malia успя да надскочи себе си и след сходно драпане и сълзи от безсилие след поредното суркане надолу, се изкатери до най-високата точка и видя Ала Кул. И не е за снимките. Просто това усещане ще й остане за цял живот! Това ми беше първо пътуване с Малия, но бях дълбоко респектирана от нея. Нито веднъж не се размрънка срещу трудностите, нито веднъж не прояви претенции, нито веднъж не упрекна някого за нещо, неведнъж се прояви като силно екипен играч и подаваше ръка, когато трябва - за сметка на себе си. Имаш дълбокия ми респект, Малия – и не е заради катеренето, за него по-скоро ще ти се карам 🙂 - ти си просто изключително добър човек! Всъщност, аз бях много на кантар за нейното катерене. Нямах никакво право да я спирам. От друга страна тя нямаше никакъв опит и не знаеше колко много рискува, и че така не бива да се прави, и че едно такова решение се отразява и на останалите индиректно. Само че аз самата съм скитала съвсем сама по непристъпни места и нямах никакво морално право да я укорявам. Само се помолих да се справи без проблеми, възхитих й се - демек завиждах 😄 и й стисках палци. Особено за слизането. Когато си взимахме душ няколко дни по-късно в Памир - единственият душ тогава 🙂 , видях че цялото й дупе беше синьо... Не знам какво е било същия ден. Отварям още една скоба. В планинарските среди – от които аз отдавна съм излязла, но надничам само от любов към спомените – един от най-вихрените спорове, който се води е за екипировката. Дори и тук се е говорило по темата... Моето мнение: Хубавата екипировка спасява живот. Точка. Лошото е, че хубавата екипировка струва пари, а когато не си редовен планинар, просто го игнорираш. От трите само аз имах относително прилично облекло и добри обувки, защото знам какво значи да си рискуваш живота високо горе. И все пак нямах ръкавици, значи всичките ми претенции са нахалост. И от трите само @Malia направи целия преход с нейната пижама – определението е нейно 😄 Тоест, не екипировката определя постиженията. НО. Силно препоръчвам да не се разчита на късмета на начинаещия, защото последиците могат да са много, много лоши... Още едно дъвчене на нерви имаше същия ден. Очаквах когато Малия се върне, веднага да тръгнем, защото се ужасявах от прехода надолу. Освен това времето беше на караманела, а на тази височина една буря или сняг, заедно със сумрак - а ние на коне, искрено ме смразяваше. Да, ама не. Нашият водач не идва и не идва. Хукнах на разузнаване. Оказа се, че той – заедно с останалите киргизи от заслона, строи юрта. Подхванах разговор – кога, какво, как, като чувството ми на притеснение се бореше с чувството на приятелство и подкрепа, ясно демонстрирано от тези хора - киргизите просто помолиха за разбиране, и което чувство за мен е от най-висок приоритет. Победи второто, но не ми беше лесно. Проследих как се прави юрта за един ден и за кой ли път се респектирах от тези хора и какви кифли и козунаци сме повечето хора и изобщо не оценяваме какво имаме… Следва... Връзка към коментар
Mary Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 @Malia, браво на теб! Аз не малко, много ти завиждам за упоритостта и постигането на целта, а за гледката нямам какво да кажа - супер е! 6 1 Връзка към коментар
slujitel Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 Не искала @Malia да чува думата трек, само да ми каже някога отново, че трековете не били за нея. 🙂 2 1 Връзка към коментар
patilana Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 Точно днес обещах да не се намесвам в разказа на @Rainy , но това е невъзможно след такъв пост. Много се радвам, че нашата спътница в това пътуване вече е част от Магеланци. Когато й казах - Ти си нашият герой ! @Malia каза простичко - Аз дойдох, за да направя това . А това "това"- са 500 метра денивелация на 3500 м н.в., които се вземат от опитните за два часа. Представете си наклона! Водачите на групи ги водят отгоре надолу. Много бих искала тя да ни разкаже за своята мечта и осъществяването й. За себе си знам, че съм щастливка с познанството ни. 12 Връзка към коментар
Ann Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 @Rainy @patilana @Malia момичета, страхотни сте! Чест и почитания! 5 1 Връзка към коментар
Malia Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 Благодаря за комплиментите, но аз си бях за бой. Мразя трековете от дъното на душата си, но този ден точно полудях да го видя това езеро. Освен че снега ни изненада, аз също бях отчайващо неподготвена. Не съм писала и публикувала никъде нищо, приятелите ме питат за пътепис, но аз още не мога да се освестя - да се хваля ли, да се плаша ли от себе си. Не само физически не съм за такова катерене (килограмите са ми в повече), но само обувките ми бяха що годе за случая, но летни. Пижамката, с която тръгнах няма да я коментирам, а жената на водача ни ме съжали сутринта и ми даде шала си да си увия главата. Не че нямах шапка, ама през ум не ми мина, че ще ми трябва на 16 август (май тогава беше). Оживя ми на душата това езеро. И като гледах хълма, някакви 500 метра, и като останаха само 200 и после само 100, и после само 10, от които се сурнах надолу.... Ревах с глас тогава. И как да се откажеш след толкова усилия и като остава тоооооолкова малко???? Загубих всякакъв разум. Пълзях нагоре като смачкан бръмбар. Едни руснаци седнаха на снега и ме гледаха как се катеря с 2-те пръчки, които намерих по пътя и единия ме попита: Ами наобратно??????? Хич не му обърнах внимание. А е трябвало. Тогава се молих на всички богове, ангели, вселени, планински пазители и каквото се сетих и чудото стана. Бог не направи пътя по-лесен, но ми даде сили да го извървя. И като прекрачих заветното било....... На снимките виждате заслужената награда. Виждала съм Ала-кул само в обилна зеленина. Пълзях нагоре и си представях едни кифленски снимки - така ще застана, такава чупка ще направя..... Къде ти. Резултатите са по-горе. Добре, че имаше там едни италианци, много ми се зарадваха. Толкова засега. За първи път си описвам преживяното. Ще разкажа и за връщането, и то беше забележително, хахахахаххахахаххаа. 17 14 Връзка към коментар
Malia Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 @Rainy, @patilana, за мен беше чест и удоволствие да пътувам с вас и искам пак 🙂 2 1 Връзка към коментар
ZORI Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 Браво момичета! истински предизвикахте много възклицания не само от мен. Rainy като заговори за кончета и три дни преход Ви се възхитих многоо о. Радвам се, че го направихте...хубаво е човек да непропуща каквото може е каквото му се отдаде...да го направи..защото знае и се утре ...Чакам Видеото на Mary с качването на кон, защото аз имам едни такива спомени с първото ми качване на камила, за жалост нямаме видео, но емоциите остават. Тази камила беше цяла планина, поне три ръста над мене, но камиларя, като разбра, че сме само за снимки каза, че е бремена и които може да се качва... 🙂 Дерзайте момичета! 3 1 1 Връзка към коментар
Mary Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 преди 14 минути , ZORI каза: Чакам Видеото на Mary с качването на кон Хич не чакай видео от мен! Още ми е мил животът! 1 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 3 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 3 ноември, 2019 преди 5 минути , ZORI каза: Чакам Видеото на Mary с качването на кон, защото аз имам едни такива спомени с първото ми качване на камила, за жалост нямаме видео, но емоциите остават. Видеото е мое, направих го с телефона си, ако не се лъжа, @Maliaще ме извини ако бъркам, просто @Maryпоиска снимки, ако имам и искам да публикувам - имаме с нея силни спомени как се катерихме по конете в Куба, поне лично аз бях много комична 🙂 а @Malia се съгласи да го публикувам. За съжаление не мога да го открия - архивирах скоро всички снимки от телефона и ми липсват някои на хард диска. Не знам дали ще го намеря, може би Малия го пази, но и да го намеря, по принцип имам вътрешна съпротива да публикувам каквато и да е снимка или видео, което би предизвикала недобра - казано учтиво - усмивка от хора с особено чувство за хумор... И да, точно затова иде реч. Защото не се знае утре... Животът е обидно кратък - докато се усмихнем и се озъбим. Не трябва да се щадим, нито да щадим външни ресурси, за да живеем живота на максимум. Благодаря ти! П.П. @Mary😁❤️ Връзка към коментар
ZORI Публикувано: 4 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 4 ноември, 2019 преди 11 часа, Rainy каза: Не знам дали ще го намеря, може би Малия го пази, но и да го намеря, по принцип имам вътрешна съпротива да публикувам каквато и да е снимка или видео, което би предизвикала недобра - казано учтиво - усмивка от хора с особено чувство за хумор... И да, точно затова иде реч. Защото не се знае утре... Животът е обидно кратък - докато се усмихнем и се озъбим. Не трябва да се щадим, нито да щадим външни ресурси, за да живеем живота на максимум. Благодаря ти! П.П. @Mary😁❤️ Понеже Mary беше споменала за това видео, нали се сещаш, че ние даже не знаем какви сте ги вършели в Куба. Хич не си мислете, че искам смях на нечии гръб, защото всеки от нас е изпадал в подобни ситуации.... писах го просто така за разведравяне! Останете със здраве! 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 4 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 4 ноември, 2019 преди 23 часа, Malia каза: ...но аз още не мога да се освестя - да се хваля ли, да се плаша ли от себе си. Трябва да се гордееш със себе си. Твърдо и категорично! А гласът на скучния разум – в случая изпълнен от мен, и примесен с лека завист – се отнася за всеки, който няма такава ярка мотивация, която дава ракетно гориво. Лудият и пияният нали Господ ги пази 🙂 Казано с усмивка, но наистина стават драматични съклетлъци при малшанс. Щастлива съм, че това не се случи с теб. преди 23 часа, Malia каза: Ще разкажа и за връщането, и то беше забележително, хахахахаххахахаххаа. Докато чакаме @Malia да разкаже за връщането си – когато има муза 🙂 аз ще разкажа за общото, с конете... Беше много трудно. Вече беше започнало да става сумрак – 18 часа привечер, температурите паднаха още, започна да заледява, а нашият маршрут беше стръмно надолу, в голямата си част камъни, кал и сняг. Беше ми се свила душицата на копче, а и като гледах как подскачат предните кончета и моите приятелки, съвсем ми се омъглях. Те си бяха съвсем тихи, само аз си писках както винаги. Включих видеото в началото на прехода – голямо изкушение, но след като няколко пъти щях да се люсна от коня, го изключих. Когато минахме най-стръмната част, преди първата река отново направих опит... Моля за извинение за лошото качество, но бях си овесила апарата на циц... упс, предната част на тялото, и такова подскачане падаше, че... 🙂 Слизането ни беше по-бавно от качването. Лично аз в един момент изпитах огромна трудност да се държа на седлото. Пристигнахме по тъмно и аз просто се свлякох от седлото на тревата. Направо разцелувах Земята... 🙂 А @Malia се усмихваше и правеше снимки с кончето, моля ви се! Машина! Не е истина с каква засилка се пльоснахме в горещите извори, а после аз просто умрях! На следващия ден се сбогувахме с хората, които се грижеха за нас. Невероятни! Грам сервилност нямаше, а искрено желание да ни направят щастливи. И всичко толкова семпло, а с такава любов приготвено. Възхитена съм... Признавам, че на мен последният ден сякаш ми беше най-труден. Всичко ме болеше, и такива чупки правех, не е истина! Дори и смяната с по-опитно и спокойно конче не помогна - бях уморена много... А Малия се усмихва! Машина бе, казах ви 😄 Няма да обяснявам усмивките ни, като видяхме джипа на Алмаз. И колко още по-мазно му се ухилихме - че беше ни отписал, ама ние отписваме ли се... 😄 Нашата юрта ни чакаше, а също и Каракол. Просто цивилизация. Следва... Връзка към коментар
Гост Публикувано: 21 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 21 ноември, 2019 След като се освестяваме за един час в старата ни юрта и успяваме да изправим краката си – поне аз лежа бетер „Жив е той, жив е...“, @Malia и @patilana по-курназ го раздават 🙂 успяваме да се сритаме по дупетата и да си наврем носовете в Каракол за половината ден, който имаме. И на секундата живнахме... Цивилизацията, всъщност, не беше ТОЧНО цивилизация... Аз все още не мога да дефинирам Киргизстан – и в частност Каракол. Нямам аналог... Разхвърляни и неподредени улички с разностилни къщи – някъде преливащи в юрти, а другаде в пост соц стротелство; азиатска хаотичност и европейско мислене; изумително красива дървена църква, която другаде би била носена на ръце, за да привлича хора като нас; най-странната джамия, която съм виждала, близнак на някой китайски храм - не че не ни увиха в шалове, ресторант тип съвършен Балкантурист с възможно най-вкусните манджи и усмивки от девойките... На следващата сутрин предстои полет до Ош – само където трябва да се занесем 400 км обратно до Бишкек. Таксито уговорено – един бабанка, както и маршрута - този път по южната тангента на езерото. Бабанката един спокоен, спира където кажем, идилия какая та 🙂 Пътят, всъщност, е прелест! Планината Тяншан в цялата й – макар и далечна – прелест. Боя се, това няма как да се види, но може да вярвате и на мен, и на @Malia, и на @patilana Не беше само Планина, а купчина от странни забележителности, и езеро - тяхното Черно море, и магистрали, и шарении... Хакуна Матата по киргизстански. 🙂 Хакуна Матата има една особеност - не държи сметка за времето, а пък самолетите имат странната особеност да се движат по разписание И след едно непредвидено спиране - бабанката отиде да се помоли, а нас остави да хапнем, моя милост започна да влиза във филм... Сценка от риалити: Главната героиня се пули в телефона и започва леко да отписва полета от Бишкек... Шофьорът на таксито наблюдава с усмивка тихото кудкудякане на клиентките си. ”Не безспокойтесь!’ Е как няма бе джанъм - и му соча данните на maps.me. Негов ред е да се пули... Киргизът: И колко километра има още по твоята машинка? Героинята: ”120. А според теб колко са?” Киргизът (се кокори): “Откъде да знам.! Аз просто карам, за да пристигна.” Философия в каданс… 🙂 Всъщност, данните сочеха, че пристигаме половин час преди полета, а имаме и чекиране на чанти. Не влизам в обяснителен режим. Само Хакуна Матата леко се понацупи, но не чак толкова много. Знам, че след нас има още два полета, което е сериозно успокоение, както и цените не са драматични, но все пак кому е нужно. А ако няма билети... Киргизът в един момент се усети, че стана напечено положението и започна да кара като изоглав (като спазваше тайните места на полицаите). Стоичковизмите бяха на всяка сричка... Хванахме на милимунда полета. Отдавна не бях препускала с такъв умопомрачителен тръст през аерогара... П.П.П. Maps.me се оказа твърде точен. Така че кадансът е точна дефиниция на тази философията... Следва... Връзка към коментар
Гост Публикувано: 25 ноември, 2019 Сподели Публикувано: 25 ноември, 2019 Ош ни посрещна с гостоприемството на стопанина ни, който ни чака с колата си на аерогарата (срещу заплащане, разбира се, но удобството е невероятно). Домакинът ни, лекар, с огромнен ентусиазъм разказва как се развива Киргизстан – ама с такава гордост и надежда, че едно мило ми стана – сякаш се върнах в 1990 г... Дано те имат по-добър път от нас като нация. Това е първата ни къща за гости - със самостоятелни бани и тоалетни. Kаква щедрост от моя страна 😄 - защото аз избирах нощувките. Няма да ги показвам, щото легла и баня вярвам сте виждали 🙂 но с удоволствие публикувам размазалата се от кеф @Malia на топчана в двора. Аз съм наясно, че поставям на изпитание начина ни на живот с това пътуване и в Ош искам да имаме поне част от нормалните ни навици. За останалите нощувки такава опция не съществува. Магеланки @patilana и @Malia грам никога не се оплакват по този повод, с което печелят моето дълбоко уважение... И трите, обаче, независимо от „топките“ си, сме като минали през тепавица и след вечеря в прилична кръчма на 10 метра, се трупяваме. А, да – жегаааааааааааааааааааааааа! 😳 На следващия ден директно от къщата ни взимат водачът ни за следващите 5 дни Турат и неговия син. Ще ви разкажа за Турат, но не сега... Но бях и продължавам да съм дълбоко впечатлена от Турат. Понякога си мисля, че разказите за такива хора са излишни. Някои читатели украсяват ги с розови пера и ги правят смешни розови пуяци, други подигравателно се подсмихват: айде холан!, трети... И разбира се, че не са излишни! Още повече видях поне няколко човека, които искрено се разтопиха от личността на този киргизец, живеещ в Таджикистан и това е достатъчно. Средна Азия ми беше Terra Incognita. Всъщност, още е. А хората, населяващи тези земи, съвсем ми бяха непознати. Сега... Просто съм очарована от тях. За Ош я имаме, я нямаме няколко часа. Оставям планирането на водачите ни, като освен дрънкулки, храна и вода, искаме да видим само Свещената планина Сулайман-Тоо (Sulaiman-Too Sacred Mountain; Sulaiman - библейският Соломон), която е призната за обект на световното наследство. https://whc.unesco.org/en/list/1230/ Свещената планина Сулайман-Тоо е известна като място на свещено значение, което се потвърждава от петроглифите на планината. Мюсюлманите все още вярват, че това светилище е от магическо значение, като дава на тези, които идват тук, с молба за благополучие, здраве, потомство... Планината е с дължина почти 1 км и височина 1110 м. На върха й се извисява параклисът "Бабурска къща", построен през 15 век и реставриран от местните жители през 1989 г.. За предодоляване на денивелацията помага едно влакче но пръхтенето е сериозно и някои мрънкаме сериозно, други снимат 😄 На Сюлейман-Тоо има свещени места за поклонение, всяко със своя собствена стойност – минаваме през всички тях (извинете, че няма да ги соча с пръстче). Според легендите Сиратският мост е път към задгробния живот, на който може да мине само човек, който няма грехове. Ене-Бешик е дупка с ширина 2 м, която засяга плодовитостта на женската половина на човечеството. Tamchy-Tamar е люк, който преминава 8 метра дълбоко и помага да се лекува от безплодие и очни заболявания. Кол-Таш - дупка от карстови скали, лекува болести в ставите. Бел-Таш е плоча с дължина 3 м, в средата минава улей, за да се лекуват заболявания на гърба, трябва да карате поне 3 пъти по него, което се прави успешно от деца и възрастни хора. Баш-Таш - дупката до пътя, според легенди, лекува за главоболие. Панорамата към Ош и красивата джамия е прелестна... На върха на планината стои Бабуровата къща. През 1497 г. 14-годишният Захируддин Бабур, ново коронованият цар на Фергана и бъдещ основател на династията на индийските могули, построява убежище за своята чила - 40-дневно оттегляне на мълчаливата медитация за суфите с просто хляб и вода за ядене... Приютът е бил възстановяван два пъти, първо след земетресение през 1853 г. и най-скоро през 90-те години на миналия век, след като през 1961 г. е разрушен от експлозия, за което местните жители обвиняват бурната по това време съветска кампания срещу суеверия. След като сме се разтекли до вадички – жегата е просто разбиваща – се спускаме на юруш, без да се занимаваме с влакчета, с желание да се измъкнем час по-скоро от „равнината“ (963 м.н.в.). Абдулмажит, синът на Турат – за по-лесно Абу 🙂 - е хвръкнал преди нас и джипът ни чака, за да започнем най-после пазаруване... А пазаруването е емоция! Как се оправят двамата тихи мъже с три кудкудякащи, подскачащи и разливащи се от емоция дами, идея си нямам! Пазарът просто е прелест! Аз лично купувам количество зеленчуци за малък консервен цех, а през останалото време си оставям очите по сергиите... Само Абу си знае какво търпение му струва да ни измъкне от тази шарения, а само Турат знае колко път ни чака този същия ден... И аз знам, но предпочитам да не мисля, а просто се оставям на емоцията. Време е за Памир... П.П. След като талантливо съм изтрила цяла папка с телефонни снимки, мога само да съм благодарна на @Maliaза нейните снимки - част от които най-безцеремонно публикувам през цялото време 🙂 С пълното й разрешение, разбира се. Следва... Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега