дневник Еееех, тази Канада!

[AlexandraKo]

Комбинираното пътуване до САЩ и Канада, подробно  съм описала в тази тема.

Но понеже, в заглавието е спомената само Америка, искам в отделна темичка да сложа няколко снимки от местата, в Канада, които видяхме.

От това, което видях в двете държави / а то е много малко/, сякаш, Канада ми хареса повече, на пръв поглед. Сякаш, по-спокойно, не толкова забързано, много чисто и много красиво.

 

Започвам с мястото, което, най-много ни хареса.

 

Квебек - за града казват, че е " Европа в Канада", а в провинция Квебек, най-голямата в държавата,  официалният език е френският.

Град Квебек е разположен по устието на река Сен Лоран.

Има стар и нов град. И двата са красиви, но първият е особено очарователен. Ограден е с  близо 5 км. крепостна стена, обект на ЮНЕСКО.

Има горен и долен Стар град, като връзката между двете нива е или по стълби, или - за по-мързеливките с малко фуниколорче.

Ето няколко снимки, в другата тема има повече:

 

Пред Кметството.

 

Пак около Кметството.

 

Фонтанът пред Парламента.

 

Замъкът / или Дворецът/ Фронтенак.

 

Горният Стар град.

 

 

 

 

Гледките от брега.

 

 

 

 

Долният Стар град.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Водопадът Монморанси.

 

 

Следва...

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Следващото, много харесало ни място е Ниагара. Преди истинската Ниагара, минахме през Ниагара он дъ лейк -  мъничко, невероятно китно, цветно и красиво градче. Разположено е на брега на езерото Онтарио. Красиви къщи, без огради...

 

 

 

 

 

 

 

От двете страни на водопада Ниагара, има две огледални градчета - едното е в САЩ, другото е в Канада. И двете се наричат Ниагара.

Видяхме ги и двете, това, в Канада ми хареса много повече.

 

 

 

 

Двете градчета са свързани с Рейнбоу бридж.

 

 

Водопадът от страната на  САЩ.

 

 

 

 

 

  Водопадът от страната на Канада.

 

 

Но черешката на тортата, беше полетът с хеликоптер, над водопада. Много е красиво, времето беше чудесно, за наблюдение отгоре. Препоръчвам го, голямо удоволствие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

[AlexandraKo]

Монреал

В този град, особено много, исках да видя няколко неща, свързани с Олимпиадата през 1967 година:

Олимпийския стадион - видях го и от облизо, и от далеч:

 

 

 

 Биосферата, макар и малко пътьом:

 

 

 

Гледките към града от хълма Монт Роаял:

 

 

 

 

Старото пристанище:

 

 

И едно любопитно място - Habitat 67.

 

 Понятието Хабитат 67 е име, на  малко известно, следвоенно, японско архитектурно движение, наречено Метаболизъм, чиито привърженици вярват, че сградите трябва да бъдат проектирани като живи организми,  свързани помежду си, като паяжина,  от сглобяеми клетки. Най-известното творение на метаболистите е капсулната кула в Токио, която, по същество е  купчина бетонни кубчета, изпъстрени с прозорци, подобни на илюминатори, издигната през 1972 г.

Ето, тази:

 

 

 

 

 

Та, на мен ми беше любопитно да видя това:

 

 

 

 

 

 

Проектът е дело на ей този чичко - Моше Сафди, канадец, от еврейски произход.

 

 

И защо ми беше толкова интересно, да видя тези жилища, сътворени, за Олимпиадата 1967?

Това е пилотен проект, на младия, още студент Сафди. И като много иновативен, естествено, имал и привърженици, и противници. До там, че дори, да го наричат "провалена мечта".

Каква му била идеята?

Да построи сграда, която придава качествата на самостоятелна  къща, за всяка отделна  единица. Ще  има  градини, контакт с природата, улици вместо коридори. В реалност, всяко кубче, има достъп до градина на покрива, построена на върха на съседното кубче. И се създава илюзията, че си в самостоятелна къщичка. Сградата е предназначена за хора от средната класа.
Самият Сафди, също  си има жилище  в 13-етажната сграда. Днес апартаментите на Хабитат 67 - луксозно реновирани и свързани в разпръснати резиденции, с множество тераси и гледка към водата,  често се предлагат  от Сотбис. Дългогодишната жителка Жани Сондерс, чийто дом е пентхаус от четири кубчета, казва, че Хабитат 67 , винаги ще бъде „общност, в която хората имат усещане за приятелство със съседите и  специално място за живеене“.
Сградата, макар и противоречиво възприемана,  остава емблематична. През 2009 г. правителството на Квебек и определя  статут на национално наследство, като признава, че въпреки противоречията и проблемите с поддръжката, Хабитат 67, представлява " много повече от пресъздаден призрак на идеализма от 60-те години".

И на туй място, знам, знааааааам, вече си мислите, що ли ви занимавам с глупости и някакъв си , чичко евреин?

Ами, защото, този човек, има много известни проекти в целия свят.

Като някои от тях, са познати на всички тук. Например:

 

Сингапур, МБС:

 

 

 

Сингапур, летище Чанги:

 

Невероятната / според мен/, джамия Palm Jumeirah Gateway :

 

И още много, много известни и красиви проекти по целия свят. Най-много са в Израел.

В Канада също има, видях още няколко негови сгради, по местата, в които бяхме, нататък ще ги покажа и тях.

Останалите снимки и разкази за Монреал, са в другата тема

 

Следва...

 

[slujitel]

Къде точно се намира тази джамия в Дубай, не я откривам?

[Фил]

преди 55 минути , slujitel каза:

Къде точно се намира тази джамия

само на чертожната дъска на архитекта, за съжаление 

[AlexandraKo]

Преди 1 час, slujitel каза:

Къде точно се намира тази джамия в Дубай, не я откривам?

Аз съм я гледала само на макет, заедно с макета на Палмата. Трябваше да бъде, точно на входа на комплекса, където се събират двата пътя, ама, дали са я направили, не знам.

Ето тук, беше предвидено.

 

Може би, Фичо е прав. 

Те, много неща, дето ги бяха предвидили в Дубай, не станаха.Та може и това, щом не я намираш.

 

[Crazy Horse]

Браво Алекс! Развълнува ме с тези хубави думи за втората ми родина Канада!
И аз като бях хлапе се мотивирах с тази песен Ех Канада.

Имате още какво да видите в Канада, така че непремено трябва да се върнете.

[AlexandraKo]

преди 3 часа, Crazy Horse каза:

Браво Алекс! Развълнува ме с тези хубави думи за втората ми родина Канада!
И аз като бях хлапе се мотивирах с тази песен Ех Канада.

Имате още какво да видите в Канада, така че непремено трябва да се върнете.

Ооо, радвам се, че ти харесват писанията ми!

Интересното е че, че самата аз се чувствах много уютно там:))))Особено в местата, където се говори френски, може би, заради сантимента ми, към езика. Много ми е приятно, денят да започне, напевно и с усмивка: “ Бонжуууур, мадаааам!Бонжууур месююююю!”

[AlexandraKo]

Следващото място в Канада:

 

Отава

 

Преди  повече сто и петдесет летА, пет града в Канада се състезавали, кой да стане столица. Това били Отава, Квебек, Монреал, Кингстън и Торонто.

След дъъълги дебати и неуспешни опити, да решат въпроса на местно ниво, се отказали и препратили отговорността за това важно решение , на кого?

Естествено, на хър Маджести Виктория, в Лондон. Така де, що да се изпокарат местните власти, като си може, някой друг, вместо тях да понесе отговорността.😟В 1857 година, хър Маджести Виктория, взела решение, което почти 10 години, предизвиквало вънения и бурни емоции, сред  население и политици.

По това време Отава имала едва,едва, около 8000 жители. Многото средства , насочени натам и вложени в строителство и инфраструктура, явно, са били употребени по предназначение. щото, за десет години, от мъничко, изостанало градче, Отава се превърнала в съвременен град, с нови здания и архитектура, придаваща и уникален облик. И днес, с население повече от 800 000 жители, четвърти по този покател в Канада.

На Парламентарния хълм на Отава, се намират повечето държавни институции - Парламентът, Върховният съд, Сенатът, федералните министерства, Канадският НАПи Кралският Канадски монетен двор. Освен това, Отава е и център на високите технологии, наричат я понякога, " северната версия на Силициевата долина". Градът е разположен на едноименната река Rivière des Outaouais/ Ottawa River . Основан е през 1826 година с името Байтаун (Bytown), на името на подполковник Джон Бай, под чиито заповеди се строял каналът Ридо, който преминава през града, а впоследствие през 1855-а приема сегашното си име Отава.

Името "Отава" произлиза от думата "adawe" и означава "търгуване". Първоначално в града се заселват ирландци и французи и Отава става мултинационален град с разнообразно население.

Консултанската фирма "Мърсър" поставя  Отава на второ място, по качество на живот в Америка и на 14-то място в света. Градът е класиран и  като вторият, най-чист град в Канада и на 3-то място в света. Освен това през 2012 година Отава, за трета поредна година, била обявена,за най-добрия град за живеене, от  списанието "Мънисенс" , което не ми е познато.

Отава остави у нас впечатление на чист, спокоен, чудесен за живеене град. Символ на града е лалето и през май, всяка година, имало  фестивал на лалето, който бил неверояяяяяятно зрелищен и красив. Тъй ни обясниха:)))

Ееее, на нас ли ще ни разправят, колко са красиви водопади и картини от лалетаКато си имаме до нас, място, с още по-големи традиции, свързани с лалето и сме виждали, всякакви лаленски красоти, откъм големина, цвят, подреждане и количество. Ама, карай, оставихме ги,  нека  си се надуват отавците.Каналът Ридо свързва Отава и Кингстън и е най-старият постоянно действащ канал в Северна Америка. Дълъг е 202 км, широк е 8 м. Построен е от Джон Бай, когото споменах в началото. През лятото по него има разходки с лодка, а през зимата - 7км. ледена пързалка.В началото на канала има шлюз, който, както и преди почти 200 години, се управлява ръчно.

 

 

Воала ви ги и снимките:

 

Каналът Ридо.

 

 

Тази, красивата сграда със зелените куполчета е Канадски мезий на цивилзацията

 

 

Парламентът и други красиви сгради.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И тука има 2 проекта  на чичко Сафди, дето ви го показах по-рано. Част от Старото кметство и Наионалната галерия на Канада.

 

Част от Сити хол:

 

 

 

Националната галерия.

 

 

 

 

Останалите снимки са в тази тема.

 

Следва...

    

•  
   

[AlexandraKo]

 

Продължаваме към:

 

Торонто

 

И понеже се отнесох към известните архитекти, на нашето време, тук също има интересни неща.

Тук,  през 1929г, е роден Франк Гери. Ако се чудите кой е, това е архитектът на една сграда, която съм сигурна, че всички я знаете.

Джинджър и Фред в Прага.

 

В родния си град, Франк Гери  е сътворил,  обновяването на Галерията за изкуства на Онтарио, само няколко месеца преди да навърши 80 г. От 1918 г. музеят е претърпял три големи ремонта до тогава. Архитектът преорганизира объркания план  и му придава съвремен изглед.

Четох, че колекциите на музея били внушителни. Нямахме време, за съжаление. Ето го отвън и една снимка вътре, от нета.

 

 

 

В Торонто има и проекти на Сафди.

Единият е Т1 на летището.

 

 

 

 

А другият, пише, че е в строеж. Ще изглежда така:

 

 

Но в Торонто си има и други красиви неща.

Например, тези:

 

 

 

 

 

 

Оставям ви, да познаете:))))))

Тези до тук, са проекти на известни архитекти, които са ми познати.

Но в града си има още много, много и като количество, и като красота интересни сгради.

Ето малко снимки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Повече снимки  има тук.

 

Следва...

[AlexandraKo]

Следващото писание, ще бъде по- особено. Защото, освен, моите снимки и впечатления, ще ви покажа и част от  един, по-интересен,  от моя разказ, за един от островите, на виден, наш съфорумец:)))))Ние само плавахме около тях, без да спираме. А неговият разказ, е за посещението му на този остров.

Естествено, с неговото съгласие и разрешение, с благодарност, че причината да отидем на Хилядата острова, беше точно той, с чудесния си съвет.

@akair, дано съм успяла с превода и с преразказа:)))

 

" Нашата дестинация днес, е американският Североизток. Хората обичат да са близо до водата, особено когато времето е хубаво, топло и слънчево. Пясъчните плажове, морските дарове и качествените напитки, подобряват качеството на преживяването допълнително. Ще посетим скрито бижу - изключително място, непознато за мнозина - Хилядата острова.Това е архипелаг от 1865 острова, разположен в езерото Онтарио и река Сейнт Лорънс, на границата между Канада и САЩ. Езерото Онтарио е едно от петте Големи езера на Северна Америка.

Вероятно един от първите въпроси е „Какво представлява островът, като такъв?“. Отговорът е лесен - повърхност, която е по-висока от нивото на водата и има едно дърво, и едно друго растение - се нарича остров 🙂Хилядата острова са популярни сред богатите и известните - много от тях имат къщи там (често по една на остров ).

 

Като се има предвид, че има острови, някои от които са свързани с мостове, лодката е най-добрата ви възможност за транспорт. Районът е отворен за плаване между април и ноември. Реката и езерото замръзват през зимата. Ако сте фенове на екстремните спортове, определено трябва да посетите мястото през зимата. Местните жители правят леден риболов. Те твърдят, че когато ледът стане дебел четири инча (10 см), можете да ходите по него. Имате нужда от лед, със седем инча (17,5 см) за каране на моторна шейна по него. При 33см. дебелина,  те твърдят, че човек може да кара колата си по леда.
Въпреки това, карането на кола може да бъде рисковано и скъпо изживяване. Ако ледът се счупи и превозното средство потъне, собственикът трябва да изчака до април, за да го извади от водата. За всеки ден, който превозното средство прекарва на дъното на реката, собственикът трябва да заплати скъпа неустойка. Разходите за водолази, кораби и т.н. ... са над това.
Един от островите е Deer Island . Той  е собственост на Асоциацията Russell Trust и обществото „Череп и кости”. Това  е  тайна студентска  организация  (4-та, последна, година в колежа), в Йейлския университет. Не е потвърдено, но се носи слухът, че на острова се кръщават нови членове. Първата им мисия, е да почистят острова след предишния собственик. Трима американски президенти са членове на обществото - William Taft, George H.W. Bush and George W. Bush .

 

 

"Сърцето" на мястото обаче, не е островът на елените. А е остров, собственост на голямо, не толкова известно семейство. Семейство Болд.
Джордж Болд е роден в края на 19 век, в (тогавашния) пруски град Берген ауф Рюген. Когато е на 13, той напуска Германия и отива в  Америка. Той бил толкова беден, че трябвало да мие чинии на кораба, за да плати билета си. В Америка, Джордж  си  намерил работа, в хотел" Astoria" в Манхатън, в Ню Йорк. Семейство Астор идва от град Уолдорф в Германия.
С течение на времето Джордж се изкачил  и на последната длъжност -  управител на хотел хотел „Астория“. Хотелът на конкуренцията / в лицето на някакъв роднина на собственика на хотел " Астория"/ пък е Waldorf.

По-късно, Болд купува и  двата хотела и основава хотел "Waldorf-Astoria".
Хотелът е посрещал много известни личности - Чарли Чаплин, Джон Уейн, Тони Бенет, Катрийн Хепбърн, Мохамед Али, Бърт Рейнолдс и други. Джордж се оженил за дъщерята на собственика на хотел Belleview във Филаделфия - Луиз Августа Кехър. Концепцията за чисти чаршафи и свежи кърпи в хотелските стаи, се приписва на Луиз. Мнозина смятат, че на  Джордж Болд пък,  принадлежи идеята за  рум сървиса.

Тъжната част от историята на замъка,  която прави мястото някак специално.

Успешното семейство,се влюбило в езерото Онтарио,  купило си  остров на Хилядата острова и Джордж имал идеята, да построи замък, за любовта на живота си - Луиз. Строителството започнало през 1900 г. и се очаквало, замъкът  да отвори  врати, за Деня на влюбените през 1905 г. Този ден, бил  много специален ден за Джордж и съпругата му - това бил нейният рожден ден и денят, в който  са се оженили. Работите започнали  с взривяване на част от острова, за да прилича  на сърце, гледан от въздуха.  Оттам и името на острова - Heart Island .
В строежа били ангажирани около 300 души и били вложени, около 5 млн.долара. В новият дом, трябвало да има 127 стаи , плувен басейн, асансьор и точно 365 прозореца - по един, за всеки ден от годината.
За съжаление, около Коледа през 1904 г. Луиз внезапно  починала, на 42 години, от туберкулоза  и Джордж изпратил телеграма до работниците, да спрат всякакви работи по замъка, до по-нататъшно уведомление. Напълно опустошен, решил, че ако любовта на живота му, не може да види замъка завършен, никой не трябва да го вижда. Освен това, никой не бива да спи в него, тъй както Луиз не е могла . На острова нищо не е правено , повече от 70 години,  до 1974 , когато компанията, която управлява Хилядата острова, го купува от децата на Джордж и Луиз - Джордж младши и Клевър и влага повече от 25млн.долара, в реконструкцията му.
Към края на живота си, Джордж Болд живее в имение в швейцарски стил, в Санта Барбара, Калифорния.

Откакто замъкът променил собствеността, той преминал през масивни реставрации и още не е напълно завършен. Сега   може да побере 24 семейства от по 4 души.
На приземния етаж има библиотека, кухня, килер, в  мазето има басейн. Входният билет е 10USD."

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Снимките и разказът до тук, бяха на @akair / много благодаря!/.

 

Сайтът на замъка.

И една снимка от сайта.  Следващия път, няма да се разходим с корабче, а с хеликоптер:))))

 

 

Ето ги и моите снимки на Замъка Болд, в движение. Тази част, в ляво, ми прилича на паметника на Бузлуджа:))))))

А най-в дясно, е малкото замъче, за игри на децата.

 

 

 

 

 

Толкова за тъжната история.

Корабчетата за хилядата острова, тръгват от тук:

 

 

 

Маршрутът:

 

 

Пристанът, от където се тръгва:

 

 

 

 

 

Постоили сме се, рано-рано, още, по време на изгрева, че да предварим ордите:))))

 

 

 

И вече пътуваме.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И  любопитната историйка, за най-късия международен мост в света, само 10 метра.

Завикон се казва островчето, по-голямата част, където е къщичката, се брои в Канада, а по-малката, била дворът и, който се брои в Сащ.И анекдотът за семейството, живеещо там.

Когато жената започне да досажда много на съпруга си, той си взема бирата и сандвича и емигрира в САЩ, дето  им  са в задния двор:)))

 

 

 

В магазинчето зад мен имаше сувенири, свързани с това място. Не си харесах нищо. Освен, тиквите, пред него:))))

 

 

 

 

 

 

 

 

Другите снимки са тук.

 

Следва...

[AlexandraKo]

За край на  темата - няколко Ниагарски феерии:)))

 

 

 

 

 

 

И едно, много красиво нещо, което си купих за спомен:

 

 

Истинско  кленово листо, позлатено, от двете страни.

Може да се носи и като бижу, може и за украса.

[ZORI]

Благодаря ти Алекс! разказваш страхотно, много интересни истории. Снимките са красиви както винаги. Много се забалявам и отпочивам с твоите постове! Адмирации още веднъж! 

[AlexandraKo]

преди 14 минути , ZORI каза:

Благодаря ти Алекс! разказваш страхотно, много интересни истории. Снимките са красиви както винаги. Много се забалявам и отпочивам с твоите постове! Адмирации още веднъж! 

Благодаря ти !

Радвам сеее!