дневник Ich bin еin Berliner

[Zaro]

През годините Берлин беше оставал някак си встрани от интереса ми, къде поради липсата на архитектура, къде по други причини. Но като човек, който се интересува от съвременна история, Хитлер, Втората световна война, Студената война, Берлинската стена, нямаше начин отагането да продължава още. Райън с билети по 9-12 евро, закупени с карти от колодата за специални сайтове. Хотел от Expedia през Topcashback.co.uk - всички гъдели на планирането бяха задоволени. Дългият уикенд около 22 септември рязко окъся.

 

Опитах се да държа очакванията си под контрол, за да не надхвърлят видяното. Три дни преди заминаването говорих с познат германец, който каза: просто се отпусни и се наслаждавай на града. Берлин не е място, което може да те грабне с архитектура.

 

Хотелчето беше на 150 бетра от ЦУМ-а на Западен Берлин, KDW, Kaufhaus des Westens, магазинът на западняците, Ку-дам, стъргалото на Западен Берлин с хотелите, казината. Висок стандарт и скъпи коли по улиците. Магазин за луксозни коли зад ъгъла. Тихо и спокойно вечер.

 

Обиколката ни започна от Потсдамерплац, едно време най-широката част от ивицата на смъртта, която става след 1989 година най-голямата строителна площадка в Европа - там ни стовари метрото, за да поемем към Бранденбургската врата, Ундер ден Линден, покра Берлинер дом, Шпрее...

 

 

Трабантчетата, които впечатляваха хора, израснали от по-добрата страна на Желязната завеса, децата, но предизвикващи не чак толкова силен интерес у хора, при коиото са били част от ежедневието в продължение на десетилетия.

 

Фестивал на творческата бюрокрация ... силно ме заинтригува, но някак си реших, че творчеството няма да е кой знае какво на фона на неизчерпаемия набор инструменти, които ползва всяка средностатистическа секретарка в община в България.

 

 

Тука има, тука нема. Сърби, както във всички подобни случаи, които съм срещал напоследък. Честно казано не знам как им се връзват хората още. Този беше нещастен азиатец, който не беше свикнал на подобна агресия. Олекна с около 150 евро. Сърбите бяха 5-6 човека, на челото им пишеше, че са мошеници и ... бях на ръба да се намеся.

 

 

Берлинер дом. Красива и отвътре, и отвън.

 

 

Качването на купола си заслужава, макар че гледката отгоре не може да се сравнява с други градове. Историята е отредила друго.

 

 

 

Това беше лъскавият етикет на Берлин. Само че ние бяхме тук и заради мрачната му история. Непосредствено до Берлинер дом, на брега на Шпрее се намира музеят на ГДР. За мен не беше кой знае каква новост, защото съм израснал в такова време. Дори и стоките, които бяха изложени, сякаш оставяха впечатление, че хората тогава са били задоволени. И впечатленията в тетрадката, оставена за впечатления като че ли показваха, че някои от посетителите не са схванали същността. Но пък ако човек не е опитал поне малко от горчилката на онези години, няма как да проумее чудовищния характер на много от нещата.

 

Отидохме там заради сина ми, който тази година е 10 клас и учат точно история на 20 век. 

Възстановка на килия на ЩАЗИ:

 

 

Гедерейци все пак са ходили и на почивка:

 

 

 

В музея ба ГДР имаше интересно табло за партийния дом в Източен Берлин, при строежа на който са използвани 5000 тона азбест, въпреки предупрежденията на специалистите, че е канцерогенен. Безхаберие, което беше обичайно в онзи период. След падането на стената сградата е почти незабавно разрушена.

 

Берлински Младост/Люлин:

 

 

Сравнението с нашите блокове е неизбежно. Как пък не се намери някой серсемин да сложи розова изолация и да остъкли една тераса не знам... Как живеят тия хора. Ни един Булсатком. И ако се абстрахираме от глупостите, широки булеварди, по протежението на които са наредени огромни блокове, в които човек се чувства нищожен, маловажен, незначителен.

 

Привечер се озовахме в района на Tiergarten, а по улицата, която водеше към Бранденбургската врата имаше някакъв фестивал. Безброй камиони с хора по тях, различна музика, хора, освободени от задръжки (в рамките на допустимото за времето и мястото, да не си помислите друго), никой не се интересува какво мислят другите за него и си прави кефа:

 

 

 

 

В Берлин днес свободата се усеща във въздуха. За разлика от преди 30 години.

 

Кайзер Вилхелм напомня за тежките дни на Берлин.

 

 

На втория ден пак се озовахме до Бранденбургската врата, но откъм Западен Берлин. Там, където Кенеди казва знаметитите думи "Ich bin ein Berliner" - Аз съм един берлинчанин. Там, където в края на 80-те Рейгън приканва Горбачов да разруши стената.

 

Там, където Хитлер е минавал под овациите на екзалтираното население на Берлин.

 

 

Влязохме в Райхстага, качихме се на купола, проектиран от Норман Фостър. Спираловидните пътеки за качване и слизане осигуряват едновременно наслаждаване на гледката отгоре от много хора.

 

След Райхстага се насочихме към района на Чекпойнт Чарли и интересните за гледане места наоколо.  А там с лопата да ги ринеш.

Бункерът на Хитлер се намира под паркинга на един жилищен блок. Говори се, че нарочно не са го разкрили, за разлика от някои други бункери, за да не се превърне в място за поклонение, но има указателна табела, където всички си е описано:

 

А тези какво търсеха там, не зная .... (ако не се вижда добре на снимата - евреи с кипчета на главите):

 

 

Малко по-надолу се намира експозицията на открито Топография на терора, която разглежда предимно напдението на Полша от страна на Германия, до която има запазен участък от стената, разделяла 30 години един народ, един град, семейства. Мнозина вероятно смятат, че стената не е трябвало да бъде разрушавана, защото би била голяма туристическа атракция. Но стената е причинила толкова болка, пропита е с толкова мъка, че нямаше как да остане и да продължи да разделя този град.

 

 

Парадоксът в тази снимка е, че правена опт някогашната западна част към някогашната източна част. Исторически не е правилна, но пък ми пасна на идеята. А сградата отзад е Министерството на авиацията, Луфтвафе, по времето на Хитлер. По време на Втората световна война сградата не е бомбардирана, вероятно заради очакванията, че може да има ценна информация. Сградата е запазена и в наши дни не се радва на особена почит от берличани - там се намира Министерството на финансите 😄 .

 

 

Чекпойнт Чарли е възстановка на мястото, където през 60-те  един момент танковете на СССР и САЩ са застинали едни срещу други с насочени дула, в очакване на заповед за огън ... историята трябва да се помни.

 

 

 

Наблизо се намира музеят на Трабантите, който беше интересен за сина ми. За мен ... аз съм се возил в Трабанк като малък, който даже имаше климатик - дупка на вратата. 🙂

 

 

По улиците на мястото, където е минавала стената, има оставена следа с паваж по земята. На места е интересно да се види архитектурата от двете страни - там, където е минавала ивицата на смъртта, днес има нови, модерни сгради, в които животът кипи.

 

 

 

В района обаче целта ми беше друга:

 

 

 

Това е мемориал в памет на първия човек, опитам за избяга през стената. Били са двама, другият е успял да я прескочи. Петер Фехтер обаче не успява, покосен от куршумите на граничарите. Пада в ивицата на смъртта, където никой не може да го спаси, а тези, които могат, не искат, и умира от раните си само на 18 години. "Той искаше само свободата."

 

Eastside gallery - мястото, където творците са дали воля на въображението си:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За да стигнем до най-известния графит - целувката на смъртта между Брежнев и Хонекер. Надписът не е излязъл целият, но е: "Господи, дай ми сили да оживея в тази смъртноносна любов".

 

 

Трите дни в Берлин не ми стигнаха за много неща. Исках да отида в музея на ЩАЗИ, който се намира навътре в Източен Берлин. ЩАЗИ, чийто агенти са били толкова добри в безмилостността си, че КГБ са им възлагали най-тежките задачи.

Исках да отида до Темпелхоф, което е забележителна сграда от архитектурна гледна точка. Летището, построено по нареждане на Хитлер през 30-те. Служило на нацистите, но спасило Западен Берлин по време на Берлинската блокада през 1948 г. - 1949 г., когато СССР блокира достъпа до Западен Берлин.

Исках да разгледам повече от времето на режима на Хитлер, бункерите, подезмните тунели, и още, и още...

 

Отидохме на битака в Мауерпарк. Пътувахме около 30 минути с трамвай из бившия Източен Берлин - картинката лека полека се променяше, напомняше, че Източен Берлин все още е по-бедната част на града, колите бяха по-обикновени, като по нашите улици. Да, сградите, бяха по-поддържани, но се усещаше, че това не е онзи същият град от другата страна на Стената и на Желязната завеса. В Мауерпарк имаше сцени на окрито, всеки пее, танцува, не му пука как изглежда.

 

 

Днес Берлин значи свобода и тя се усеща във въздуха.

 

[AlexandraKo]

@Zaro, ми пиши по- често, бе майна!

Започнах да чета и въобще не рзбрах, , как стигнах до последното изречение...

Много, много ми хареса.

[Фил]

И аз така ще кажа - хайде да пътепишеш по-честичко, моля!  

 

Цитат

Трабантчетата, които впечатляваха хора, израснали от по-добрата страна на Желязната завеса, децата, но предизвикващи не чак толкова силен интерес у хора, при коиото са били част от ежедневието в продължение на десетилетия.

Освен ако не са някоя тунингована лимо-версия и пълни с подпийнали девойки   

 

 

[Zaro]

преди 5 часа, AlexandraKo каза:

@Zaro, ми пиши по- често, бе майна!

Започнах да чета и въобще не рзбрах, , как стигнах до последното изречение...

Много, много ми хареса.

 

преди 6 минути , Фичо каза:

И аз така ще кажа - хайде да пътепишеш по-честичко, моля!  
 

 

Да видите, че филолозите не пишем само глупости, които другите не могат да измислят. 😄

 

Направи ми впечатление, че по магазините за сувенири се продаваха парченца от стената, с етикет, че са оригинални. Може би са. Взех едно да го огледам и усетих в този момент болката, с която е пропито. Нямаше как да взема нещо подобно, камо ли да подаря на някого.

 

Ако човек се интересува от съвременна история, Берлин е мястото. Щото освен с историята си преди и по време на Втората световна война, Берлин е и плацдарм на Студената война, за която в България се знае твърде, твърде малко. Там се прави много, за да не остане нищо скрито, всичко да излезе наяве, да се знае и да се направят изводите. Място на сблъсък на идеологии, маркиране на чужда територия, политика, която редуцира живота до просто съществуване - тези неща не трябва да останат затрупани, па макар и под отломките на Берлинската стена,

[Фил]

преди 20 минути , Zaro каза:

Направи ми впечатление, че по магазините за сувенири се продаваха парченца от стената, с етикет, че са оригинални. Може би са. Взех едно да го огледам и усетих в този момент болката, с която е пропито. Нямаше как да взема нещо подобно, камо ли да подаря на някого.

По време на следването имахме в групата трима състуденти от ГДР.   Бях се посближил с тях и доста сме обсъждали процесите, които се случваха в онези бурни години наситени с много събития в Източна Европа. От тях за пръв път чух думата "щази" и въпреки че 88-89г. вече се усещаше вятъра на промяната, някак не смееха  да я произнасят на висок глас.  В момента, когато отвориха границата между двете части на Германия, те веднага заминаха натам и когато се върнаха след около седмица, разказаха как са посетили Западен Берлин и че ходили да разбиват оградата с чук и длето, а един от тях ми беше донесъл парче от стената, което собственоръчно е откъртил...
 

[Childish]

И аз се присъединявам към другите с молба да пишеш по-често.

 

(В часовете по немски ни даваха за пример "Ich bin ein Berliner" за това, как една дребна грешка може да смени смисъла на казаното.)

[neuromancer]

А може ли да обясниш за тия, които не са учили немски?

[Childish]

преди 3 минути , neuromancer каза:

А може ли да обясниш за тия, които не са учили немски?

Ich bin Berliner = Аз съм берличанин.

Ich bin ein Berliner = Aз съм поничка.