Да живееш в Шанхай

[Бръмбар]

Айде да започа с една емблематична снимка - на Бунда (The Bund) и Перлената кула. Не ми придиряйте много на снимките, не съм добър фотограф, а и в Шанхай има смог и висока влажност и повечето снимки са ми като в мъгла май   

 

 

И нощна гледка на същото - от терасата на едно заведение - Бар Руж, намира се на последния етаж на сграда на Бунда, има голяма тераса на покрива и разкрива една от най-добрите гледки според мен в Шанхай, Разбира се, линията на небостъргачите се е променила вече, Шанхай се променя непрекъснато и се строи буквално денонощно, наистина и през нощта.

 

 

Както обещах, да напиша за живота на екпат, както аз го усетих в Шанхай. Възможно е някои мои усещания да са изкривени, пречупени през собствените ми виждания, други неща със сигурност са се променили през тези 7-8 години. Отдавна не бях се сещала за Шанхай, но тези дни си мислех доста за този период от живота ми и какво да напиша. Проблема е, че ми е трудно да преценя какво би представлявало интерес за един външен човек (надявам се да помагате), защото търсенията и желанията на един турист и експат са общо взето доста различни, a форума има друга насоченост. Туристът иска да види максимално забележителности - Шанхай не предлага кои знае какво в тази насока, забележителностите са повече в Пекин, но за сметка на това пък Шанхай се смята за най-доброто място за живеене в Китай. Туристът иска да яде автентична китайска кухня и да се потопи максимално в местната атмосфера, експатът пък почва да го гони някаква носталгия и иска да пресъздаде в известна степен собственият си познат свят на новото място. Не съм мислела напр., че ще ми липсва българското бяло сирене, даже в къщи ми се разваля понякога в хладилника, защото го забравям, но е факт че там ми липсваше. За щастие Шанхай е доста благодатен в това отношение - може да се намери (почти) всичко - в големите супермаркети (обикновено са в молове) има хубав хляб - хубави пресни франзели и хляб, така както го разбираме (за сравнение обичайния хляб в магазините е пакетиран и сладък), сирена, френски вина, мляно кафе (в обикновените магазини е само разтворимо и то не особено добро). Алкохол като джин, уиски се продава само в специализирани магазини и рафтове. Местна бира има навсякъде. Тъй като има голяма японска общност, в повечето големи супери има и хладилна витрина със суши. Ресторанти има буквално всякакви. всякаква кухня, само български не видях, но може и да има вече  . Нощният живот е доста оживен - много добър блус на живо се свиреше в Hоuse of Blues and Jazz (различни групи, основно западни, мисля, че не съм виждала китайци да свирят там), в Шин Тиан Ди (Xin Tian Di) също имаше много добри заведения, в едното, на което не му помня името, една чернокожа дама пееше страхотен джаз, на Тонгрен Лу (тази улица е една от бар-стрийтс), в едно от обичайните свърталища за чужденци пък често свиреше група момичета (китайки или други азиатки, не зная) с много хъс, много добър рок. Намерих си една тяхна снимка:

 

 

От дискотеките популярни бяха споменатият бар Руж и Минтс (Mints). Както вече писах социализирането течеше с пълна сила. Веднъж бях канена на някакво събитие, наречено Professional Networking. Нямах идея за какво иде реч. Оказа се, че в една наета зала към 1час само се запознавахме и си разменяхме визитки с други хора . Общо взето никой не ми беше ценен като професионален контакт, нито пък аз на тях, но завързах 2-3 запознанства, с които после се виждахме чат-пат. Имаше разни експатски форуми, също популярни бяха две списания - That's Shanghai и City Weekend, които се разпространяваха безплатно в заведения посещавани предимно от чужденци и в тях имаше различна информация за експати.

 

 

Човек можеше да се развлича още в къщи с пиратски дискове. Всички най-нови филми, с китайски субтитри ;-) . Струваха към 5-10 юана (май), във всеки случай бяха евтини. След време дори научаваш къде са по-качествените. Имаше и две големи книжарници с чуждоезична литература. Едната беше нещо като Дом на книгата, на 7 или 8 етажа, единият от които беше само с ангоезична литература. Имаше голям избор на всякакви книги и последните излезли заглавия. Другата беше специализирана чуждоезична книжарница на два етажа, основно аглоезична. Докато английските заглавия бяха на два етажа, френски + испански книги бяха сбутани на 2-3 рафта, при това непълни и доста бедни откъм заглавия. Предполагам, че към френския институт е имало френска книжарница и/или библиотека, тъй като французите също са голяма общност там, но не съм се интересувала особено.

 

Движението е ужасно. Много коли, ята велосипедисти, а потока от пешеходци по по-големите улици е направо като манифестация.

 

 

При това не се спазват никакви правила. Обичайно е на голямо кръстовище с работещи (!) светофари да има по пет (!) полицая - по един на всеки ъгъл и един по средата да бдят да не се пресича на червено. И при все това, пак успяваха някои да се промъкнат докато полицая е с гръб към тях. Велосипедистите пък специално се катереха къде ли не по тротоарите, да не говорим какво само не се мъкне по велосипедите. Никой от чужденците, които познавах по-добре не караше кола там. Някои имаха кола с шофьор (рядко, основно ако са семейни с деца). Чувала съм, че някои китайци умишлено предизвикват инциденти с чужденци, за да търсят после обещетения, затова и някои западни компании с цел да избягнат подобни дела не разрешават на служителите си (чужденци) да карат там. За сметка на това такситата са евтини. Легалните бяха едни VW модел Сантана,който е само за китайския пазар (до 10 км мисля беше фиксирана тарифа, а после по 2 юана на километър. Може и да бъркам точните цифри, но на тоя принцип и в тоя порядък. Има само един недостатък - като вали е почти мисия невъзможна да хванеш такси. За сметка на това, на все ъгъл продават евтини чадъри. Аз бях насъбрала доста богата колекция  . Другото е, че трябва да имаш адреса написан с китайски йероглифи, иначе рискуваш да си повтаряте името, което си мислиш че произнасяш много добре на китайски до припадък, докато най-накрая евентуално таксиджията вдене и ти каже ААААА! - и същото, което си повтарял последните десет минути, но явно на него му звучи различно. излишно е да казвам, че не четат на латински. За целта имах едни джобни жълти страници - там основни адреси са написани на латиница и на китайски - само влизаш и показваш адреса. Ходех и много пеш, използвах често и метрото. От автобусите знаех само един който ходи до летището, на други съм се качвала инцидентно с хора говорещи китайски, че аз много не им схващах къде спират и къде трябва да слезна. Много дълго стана, ще спра засега, ако някой го интересува нещо конкретно мога да напиша.

 

 

 

[гост]

Ами нищо конкретно не се сещам, но давай още, като ти дойде музата! Много интересно!

[krasen_denev]

Бих кал,че въобще не е дълго,даже напротив.Прочетох всичко написано на един дъх,затова те моля да продължиш.Конкретно не ме интересува нищо  ,но с най-голямо удоволствие бих прочел за някой интересни случки от живота ти в този мегаполис.

[Meidj]

С риск да стана прекалено нахален, но: "Още, още, още..."  

[Бръмбар]

Амии, още...не мога да не спомена и масажът, който в Китай е култура и начин на живот. Разбира се, както е известно, много фризьорски салони и салони за масаж не са точно това. Но има и истински такива и аз определено бих препоръчала, човек ако има време и желание да опита. След дълъг пешеходен ден един foot massage е направо балсам за уморени крака. Масажът, който се практикува, е различен от популярния у нас такъв (тук обикновено е с масла). Там ти дават нещо като пижама и масажират на сухо, върху "пижамата". По-скоро е силов (макар, че един познат твърдеше, че заспивал и хъркал и го било срам  , това малко ми е трудно да си го представя), т.е не някакво лекичко и нежно поглаждане, а здраво натискане в определени точки, но после...после имаш чувството, че летиш. На мен ми харесваше една верига за масажи - Dragon Fly, имаше ги на няколко места в Шанхай, чисто, приглушена светлина, с ароматни свещи и релаксиращи звуци, поднасят ти чай, предлагаха различни видове - китайски, японски, и т.н за 90-120 юана. Фут масажът мисля беше 45, говореха английскии и може да се обадиш предварително и да запишеш час. Интересен беше и един Water palace, където на входа ти дават ключ от гардеробче и гривна + пижама. Слагаш пижамата и от там може да обикаляш различни водни масажи, джакузи, басейни, сухи масажи и даже и да ядеш в ресторанта (все така с мокра коса, неугледен и по пижама) и накрая плащаш всичко. Общо взето може да се откара ако не цял ден, поне един следобед, най добре да си с приятна компания. Може да си говорите докато ви масажират, даже и да гледате телевизия (ако случайно много ви залипсва китайската телевизия).

 

По повод пижамите - в Шанхай китайците си се разхождат масово с пижами по улиците  . Даже уж било престижно да ходиш по пижама в хубави квартали, защото значи, че живееш наблизо т.е имаш жилище в хубав квартал. Това предизвиква изумление и потрес в началото у чужденците, после свикваш и много не ти прави впечатление. По този повод веднъж едни познати организираха пижама парти в едно доста луксозно заведение, ей така - да се почувства като как е да ходиш на обществени места с пижама. Може би ви звучи абсурдно, но в крайна сметка беше забавно, даже се изтресохме след това и в Минтс, което си беше бая снобарско. Ама ще ви спестя снимки по пижами  

[гост]

Ле ле, това с пижамите е много яко!

[krasen_denev]

 На мен ми харесваше една верига за масажи - Dragon Fly, имаше ги на няколко места в Шанхай,

И на няколко места в Пекин я забелязах тази верига за масажи.Сега ме хваща яд,че не сме влезнали за един foot massage.Нищо,следващият път.

[FlyTraveler]

При това не се спазват никакви правила. Обичайно е на голямо кръстовище с работещи (!) светофари да има по пет (!) полицая - по един на всеки ъгъл и един по средата да бдят да не се пресича на червено. И при все това, пак успяваха някои да се промъкнат докато полицая е с гръб към тях.

Значи до тук с мита за прочутата китайска дисциплина?

 

Много добре ти се получава писанието (то не е съвсем пътепис, по-скоро животопис)

 

Чувал съм, че в Китай разстрелвали за корпупция например, това така ли е?

[Бръмбар]

Не зная дали разстрелват (още) за корупция, но корупцията се шири повсеместно. Ние и не ги разбираме много китайците (не говоря за езика). Не е случайно, че в западните фирми там, мениджмънта, специално висшия мениджмънт, не е от китайци. Това мисля е и една от причините да има толкова много експати в Шанхай.

 

Въобще Шанхай е много разнолик и противоречив. До модерните небостъргачи и красиви сгради, огромни молове с най-известни западни брандове, може да видиш схлупени къщурки и дюкянчета, и хора, които буквално се мият на улицата. Не е рядкост, както си вървиш по улицата, някой да ти люрне една тенджера с вода или нещо друго пред краката, защото е решил точно сега да си я изхвърли и точно на тротоара/ улицата. При все това и цялата им липса на култура на обществени места, като цяло не е мръсно на улиците, защото се чисти постоянно - някой възрастен китаец с шапка и метла общо взето е честа гледка. Има много , ама мнооого богати китайци и супер бедни. Шанхай пък като цяло не е показателен за Китай.

 

Ето напр. снимка от небостъргача, в който живеех - както се вижда хубава градинка на покрива и небостъргачи, така се виждат и порутени къщи. При това квартала беше хубав - в една пресечна улица и близо до Нанджинг, която им е най-голямата търговска улица:

 

 

 

 

[Duke]

Бръмбар, много интересни неща разказваш, но кажи моля, за такива неграмотници като мен, какво аджеба означава "експат"?  

[forry]

И аз вчера се допитвах до чичко Гугъл по същия въпрос. Викам си как пък само аз да не знам какво значи "експат" от целия форум

[Бръмбар]

Ами човек, който живее и работи в някоя друга страна . Но обикновено се визират хора, които които са изпратени там от компаниите си.

 

Принципно Шанхай, не точно страна за имиграция, макар че има авантюристи (най вече австралийци май), но и други, които отиват там без да имат предварително работа. Често си намират работа като учители по английски (но за това се търсят хора, на които английският им е матерен език).

 

Има и такива, които имат собствен бизнес.

 

Но, най много са (според мен), хора пратени там от компаниите си, работещи в клона на някоя западна компания. защото иначе да вземеш постоянно пребиваване и разрешение за работа е трудно.

Редактирано 3 януари, 2014 от Бръмбар