дневник Връх Копрен и Трите чуки, с единия крак в Сърбия с другия в България

[Tonyco]

Закъснялата зима ни позволи да качим в. Копрен и да преджапаме по билото до Трите чуки. Изкачването започва от х. Копрен, до която се стига с автомобил. От там до в. Копрен са 4.7 км с положителна денивелация от 1000 м, демек доста стръмно. После по билото се стига до в. Трите чуки, като терена хич не е лек, има доста камъни и е нагоре надолу. Спускането от Трите чуки е доста брутално и стръмно с наклон от -48 % на няколко места, след което пътеката се вие през гората, има доста шума и скрити препятствия под нея, които могат да доведат до изкълчен глезен както се случи с едната ни спътничка. Боби пък на едно място си заклещи крака между два камъка и се наложи да местя единия, тъй като нямаше вадене. Маршрута изглеждаше по този начин:

 

Времетраенето 8 ч. 20 мин.

 

 

Първоначално се качваш през гора по стръмна пътека като се минава през водопад Ланжин скок

 

 

 

След това се излиза вече на откритото и се ходи през клекове и поляни до върха, отново доста стръмно

 

 

 

Стига се до останките от гранична застава

 

 

 

И след около 20 мин стегнато ходене право нагоре се озовавате на върха.

Ето и групата ни, Аз, Боби, Меги, Гоши, Бургера, Момбата, Камелия и Доктора.

 

 

 

Върха е висок 1964 м, намира се точно на граничната бразда. От там се тръгва по билото, като се срещат много често граничните пирамиди, от едната страна пише Република Сърбия, от другата Република България, ходи се ту в Сърбия, ту в България и така до Трите чуки.

 

 

 

 

 

В далечината на горните снимки може да видите следите от пожара, който бушува наскоро там.

Ето го и Боби на пирамидата, с единия крак в Сърбия 🇷🇸, с другия в България 🇧🇬😁

 

 

Меги пък я оцветих на черно-бял фон 😉

 

 

 

Идват и останалите от групата

 

 

в. Копрен остана в далечината

 

 

Терена хич не е готин в някой участъци 

 

 

Втората чука

 

 

Започнахме да се спускаме и се откриха хубави гледки на чуките зад нас

 

 

 

 

Дойде ред и на стръмната поляна с -48 % наклон

 

 

Трябваше да се спуснем някъде долу в дясно, бялото петно, където се вижда. След поляната започва една пътечка нагоре-надолу, камъни, сипей, шума бе веселба, отне ни не малко време там. Има един процеп между две скали, през който се преминава, ако не си праведен може да не успееш да минеш 😉

До х. Копрен, нашия водач Гоши беше и наш домакин, има фургон там и останахме да пренощуваме, като си направихме скара вечерта. Мястото не е комерсиално и е рядко посещавано, което го прави и доста диво. Пътеки има маркирани тук таме, но има и вероятност да се загубиш, тъй като маркировката хич не е добра.

Всички снимки може да видите тук: http://www.tonyco.net/Pictures/Kopren_09_11_2019/

Надявам се скоро да успея да сглобя и видео и да го кача тук.

[Tonyco]

Ето и видеото: https://youtu.be/XKF6-4f25rk