дневник Да се разходим до в. Мургаш

[Tonyco]

Първата Неделя на месец декември, не съм от хората, които обичат да спят до късно или пък да се излежават. Деня обещаваше да е слънчев, но мразовит, съответно не става за колоездене, но става за бягане. Реших да съчетая полезното с приятното, хем тренировка, хем разходка в планината. Събрах си багажа в бегаческата раница, за всеки случай ако окъснея и се стъмни си сложих челника и външна батерия за телефона, два хидратина и протеинови барове за захранка. Резервно термобельо и резервна шапка. На мен си сложих термочорапи, дълъг клин, термобельо и полар, най-отгоре облякох ветровката. Взех и един резервен бъф в раницата ако, духа да си сложа на лицето, за главата имам специална бегаческа шапка дишаща. Нахлузих маратонките за планинско бягане в колата и се отправих към с. Бухово.

 

 

Паркирах кола в близост до картинг пистата край селото, от там ми беше и изходната точка.

 

 

Започнах с леко темпо да се изкачвам, пътя ми е познат, тъй като наскоро участвах в колоездачно състезание там. За мое най-голямо учудване беше сухо, въпреки силния дъжд предния ден, явно вятъра го беше изсушил. Тук таме имаше локви, които бяха замръзнали и лесни за прекосяване. Откри се и първата гледка.

 

 

Виждаха се снежните шапки на Витоша отсреща. Ето и една табелка, ясно показвам посоката.

 

 

Продължавайки по-пътя реших, че е време и за една панорамна снимка.

 

 

Малко преди да достигна х. Мургаш

 

 

Хижата достигнах след около 13 км.

 

 

Бях хапнал добре варени макарони със сирене и захар за закуска, които дават доста калории и енергия, която ме държеше в кондиция през цялото изкачване до хижата, което хич не е малко. Там извадих един банан да хапна преди финалното изкачване до в. Мургаш. Бях решил след като се кача на връщане да се отбия в хижата. Има пряка пътека, около 1.5 км до върха с доста сериозен наклон, тя е част от маршрута Ком-Емине, този участък обаче го пропуснахме лятото тъй като има доста изкачване, а тогава нямахме време и подсякохме по друга пътека, е сега щях да мина и от тук.

 

 

Пътеката започва през една гора

 

 

Слънцето се подаваше между заскрежените дървета.

 

 

След като се изкачих през гората се откри и голото поле под в. Мургаш

 

 

Малко изпуснах маркировката в гората, но след като излязох на откритото веднага се видяха колците по зимната маркировка, по тях нагоре и вече бях над горичката.

 

 

Тревичките по полето бяха много красиво скрежасали, сняг нямаше.

 

 

 

Не след дълго дотичах до върха на 1687 м н.в., където е разположена метеорологичната станция.

 

 

 

Беше ми интересно за колко време мога да се кача с бягане и се оказа, че общото време ми е 2:19 ч., включващо краткото спиране за банан на хижата. С колелото се качвах по същия път по време на състезанието през октомври за 2:05 ч. , но тогава си бях оставил запас от сили за оставащите 2300 м положителна денивелация, които ми предстояха, пък сега нямаше да ми трябва толкова енергия. Разстоянието от с. Бухово до в. Мургаш е 15 км с около 1000 м положителна денивелация. Като награда за усилията ми получих невероятна гледка във всички посоки.

 

 

 

Витоша насреща

 

 

Рила

 

 

Родопите

 

 

И моя милост на върха

 

 

 

Метео станцията

 

 

По едно време се появи метеоролога да си внася дърва вътре и ме покани да мина през загражденията и да отида отзад да видя къде точно е пирамидата за върха.

 

 

После минах отпред да си поприказваме с метеоролога. Времето беше невероятно, извадих късмет без грам вятър и температура от -9 градуса. Хората, които работят там са по двама и се намират в доста тежки условия. Нямат вода и ток, греят се на печка с дърва. Беше време да си изям и единия протеинов бар, макар и спускане ме чакаха още доста километри. Носих си и фурми, които от време на време хапвах, дават енергия. Метеоролога се казва Алберт Петров, даде ми телефона си и помоли някой път, когато идваме пак с колелетата да му се обаждам предварително, ако има нужда от нещо дребно да му го качим. Каза, че преди 1 година дошли 4 момчета с колела и му нацепили дървата, ако пиша по форумите за колоездене да Благодаря от негово име. Въпреки, че нямаше вятър, аз си бях потен и престоя на -9 градуса започна да ме смръзва, та ми беше приятно да се любувам на гледката и да си приказваме, но беше добре да се затичам надолу, ако не искам да измръзна. Алберт, каза да предам поздрави на хижаря като сляза долу. Ето ни и нас двамата. На снимката се вижда как ми е скрежасала шапката отгоре, тъй като е от дишаща материя и потта излиза през нея и замръзва, но иначе от долу е сухо и топло, специално за зимни бягания е направена.

 

 

Щракнах подковата за късмет, която висеше на мрежов кабел пред станцията и хванах надолу към хижата.

 

 

Хижа Мургаш се намира на 1420 м н.в., имаше няколко ловци вътре за обяд. Наместих се и си поръчах чай, малко да се стопля.

 

 

Не бях гладен и не обядвах, което си беше грешка. Храненето при такива дълги тичания е важно. Баровете и фурмите дават енергия, но не е много дълготрайна, трябва да се поема и друга нормална калорична храна. Поисках да си платя чая, но казаха, че е безплатен. Предадох поздравите на готиния хижар и се затичах надолу. Бях си нагласил предварително на планинската навигация в телефона един друг маршрут за спускането то върха, не го познавах, но си падам по приключенията и реших да видя на къде ще ме отведе. Оказа се обаче доста нагоре надолу с едни стръмни изкачвания и спускания.

 

 

Да точно така, подир тези кончета надолу съм и много в далечината се вижда на къде продължава този път, през 9 планини в 10 както се казва, тегав участък ме очакваше. Спусканията са винаги по-трудни от изкачванията и започнах да усещам напрежение и болки в сухожилията по краката.

 

 

Поредното безкрайно и стръмно спускане, следях си внимателно навигацията, тъй като имаше доста разклонения и лесно можеше да хвана в грешната посока. Трябваше някъде в ниското да пресека Желявската река.

 

 

Ето пак, и отсреща последващото изкачване

 

 

Дългия Тони, това което се вижда отсреща е един много дълъг и много стръмен баир който слязох, в ниското пресякох през Желявската река и снимката я направих от едно изкачване, не по малко стръмно от отсрещното зор голям, и това е поредното както споменах, нагоре-надолу, такъв се оказа терена. В един момент навигацията казва на ляво, да де ама наляво няма пътека, има само храсталаци и трънаци, ами тръгвам нямам избор. Следях през цялото време на, къде ме води, тъй като пътека не се виждаше и навлязох в трънясала гора, подбирайки си случайни места от, където да мина. Озовах се в едно малко деренце, и според навигацията бях само по него.

 

 

Поточето се виеше в дерето и се налагаше тичайки да прескачам ту на единия, ту на другия бряг. Усетих, че нещо не е добре с десния прасец и ще ме предаде, така и стана при едно прескачане с посрещане на десен крак, крампа жестока. Прасеца се изпъна като струна и стана твърд като камък, добре, че го усетих овреме и веднага застанах в позиция на разтягане. Много рядко крампя, случвало ми се е 3 - 4 пъти най-много, в случая двата хидратина явно не помогнаха. Беше студено и не пиех достатъчно вода, двата хидратина бях разтворил в половинка вода, която довърших точно тогава при крампата, имах още половин литър чиста вода, която не бях пил. За толкова километри и такава денивелация си беше направо малко, но заради ниските температури не ми се пиеше много, а си трябва. Крампите се получават в повечето случай при дехидратиране, каквото аз не допускам, но ето на. Прасеца, получи и няколко удара с юмрук за да отпусне, малко почивка и пак бях в играта но пешком докато не се осафари, при прескоците между брягчетата посрещах с ляв крак, иначе рискувах пак да изкрампи. Излязох на главния път за Мургаш, беше 14 ч. и не ми се прибираше, имах около 1.5 км само надолу до колата и трябваше да реша какво да правя, бях някъде на 29-ти километър. Реших, че ще хвана пак същия път нагоре към Мургаш, който бях минавал сутринта и ще се кача по трасето на колоездачното състезание до в. Готен. Вече вървях бързо нагоре, нямах сили да тичам, само на по-равните участъци подтичквах, но ходенето нагоре беше интензивно с добра скорост около 10 мин за километър, при леко бягане се правят около 6 мин за километър за сравнение. Стигнах до в. Готен, гледката от него също е впечатляваща, като вече беше късно и си стана студено, а и бях изхабил много енергия, та усещах студа по силно.

 

 

Витоша и мръсотията над София

 

 

Следваше отвратителното спускане по Готенската пътека, още ми държеше от колоездачното състезание, просто е Хардкор от всякъде и за пеша и с колело, стръмна с големи камъни и дропове, тясни коловози веселба от всякъде. Спусках се по-бавно от колкото се изкачвах с 11 мин за километър. Започнаха да ме болят сухожилията на краката особено около колената и реших, че ще пускам бавно и внимателно. Пътеката е около 3 ужасни километра. Вече излязъл на равното се затичах отново, оставаха около 2 км до колата, които тичах с прилично темпо. Цялата разходка се получи 40 км с 1819 м общо набрана положителна денивелация, като ми отне 7 ч. Маршрута изглеждаше така:

 

 

6:31 ч. е времето през, което съм се движел. В последствие след като се отпуснах се оказа, че болката в сухожилието на лявото ми коляно е доста силна, но ще мине. Спускането по Готенската пътека ме довърши просто. 😁 Сутринта отивайки на работа с колелото се оказа, че са ми ОК краката, при ходене има болка, временно няма да тичам да се възстанови и така. Хубавото е, че при колоезденето няма болки, затова е добре да се редуват колело и тичане, само тичането натоварва доста. 

в. Мургаш е уникален, има видимост към Витоша, Рила и Родопите и гледката си заслужава всеки метър изкачен до него, препоръчвам го на всеки. Ако не бързате изкачването не е проблем за всеки човек, хижаря на х. Мургаш е много готин и си заслужава да се спре и да се хапне при него.