Предколеден софийски сюрприз - кратки бележки за едно супер кратко пътуване

[Crazy Horse]

Най-много обичам неочакваните изненади с приятни пътешествия, дори да са супер кратки. А, само преди три дни се върнах от най-краткото самолетно пътуване в живота ми!
Седя си на дивана вкъщи и докато си правя поредната PowerPoint презентация, чувам дзън - ново съобщение. Покана от мой контакт в Европарламента да говоря на Western Balkans Summit в София на 7 декември по тема от моите компетенции с платени полети, хотел и храна, сърце не ми даде да откажа. А, най-хубавото беше, че и 6 декември, петък и 9 декември, понеделник бяха неработни дни в Мадрид. Не е като да нямаме празници. Това означаваше и че ще имам достатъчно време да подготвя речта си, да почина от този самолетен маратон и да се подготвя за следващата работна седмица. Заех се веднага с темата и сравнително бързо спретнах прилична 10-15-минутна реч. На 6 декември трябваше да пътувам по трасето Мадрид-Рим-София с Al Italia, а на връщане на 8 декември, полетите ми бяха София-Милано, опериран от Bulgaria Air и Милано-Мадрид с Air Europa.

Плановете ми леко се развалиха на отиване, защото самолетът от Мадрид пристигна в Рим с 40 минути закъснение и докато мина и паспортната проверка ми се изцепиха на изхода, че автобусът вече е тръгнал към самолета за София и гейтът е затворен. Айде сега киндерсюрприз! Поисках да ми намерят полет за София, защото вината е тяхна, че са закъснели. Тъкмо се бях накефил в бизнес класата им от храната и чудесното просеко, което ми сервираха и те взеха, че са оляха преди финала. Най-ранният полет бил на 7 сутринта в 9.50 с Bulgaria Air с пристигане в 12.45 в София на 7 декември. Ужас! Добре че трябваше да говоря в 14.30 на 7 декември! Е, какво да правя, навих се. Но, вместо да си губя времето си устроих една добра вечеря в ложата на Ал Италия и зпочнах да работя по редакцията на една глава на книга. Явно съм се надценил, обаче, защото не помня кога съм заспал, но в 7 сутринта бях буден! Вместо в хотел Хилтън в София бях на летището Фиумичино, но поне свърших доста работа и след още един час отправих и редактираната глава на редакторите. Куриозното беше, че редактирам точно в Италия публикация за италианско издателство.

Българчетата не ме разочароваха. Самолетът излетя на време в 9.50 и дори пристигна по-рано, в 12.39 вместо в 12.45. Предстояха ми точно 28 часа в българската столица! Реших да ги оползотворя пълноценно! Слязох от самолета сред първите, а при отварянето на вратите на автобуса се шмугнах бързо в Терминал 2 и минах паспортната проверка бързо. В 13.00 вече бях на изхода, където ме чакаше шофьор с табелка с името ми. Скочих в колата и след половин час ,в 13.30 вече се бях  регистрирал в Хилтън на бул. България 1. Не знаех, че мога да бъда толкова бърз, но след само половин час успях да се взема душ, да се преоблека и да бъда на рецепцията, където си разпечатах бележките по речта. След още 10 минути, в 14.10 бях в НДК. Дори имах 20 минути да се включа в обяда и да хапна. Не се чувствах уморен, луд умора няма! След малко закъснение, в 14.45 започна и моя панел. Получи се много добре всичко и се запознах с интересни политици от различни балкански страни. Дори успях да си кажа няколко думи с нашата българска външна министърка и да си щракна една снимка с нея, но няма да давам повече подробности, за да не политизирам темата.

 

Вечерта ме чакаше вечеря в ресторант Щастливеца. Не знам вашето мнение за това място, но на мен ми допадна много. Толкова ми хареса, че не излязох от там преди 12.30 след полунощ. Преди вечеря за помотах и по Витошка и много ми хареса коледната украса, както и цялата атмосфера с насядали по кафенетата хора.

 

На другия ден, на 8 декември също имах няколко часа и реших да се разходя на бързо, преди да ида на летището. Беше 8 декември, навършваше се една година от смъртта на любимата ми баба. На този ден миналата година също успях да дойда, само за да не пропусна погребението й. Успях да запаля в нейна чест свещ в църквата Света Неделя и продължих по Мария Луиза да хвърля още едно око на София и да купя малко подаръци за всички вкъщи.

 

Коледната атмосфера в София се чувства вече. Хареса ми колко много украсени елхи има около НДК както и това, че времето се случи много приятно и слънчево и беше пълно с разхождащи се хора. Чуваше се и доста чужда реч, което означава, че вече и чужди туристи проявяват интерес към София. Този път умишлено обърнах внимание на състоянието на сградите наоколо. Пред НДК имаше и снимки с конкурс фасада на годината със сгради от различни градове в България.

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 11 декември, 2019 от Георги