Популярно мнение ivooo Публикувано: 27 декември, 2019 Популярно мнение Публикувано: 27 декември, 2019 Всички ние имаме голям късмет . Все още има места по света където да избягаме частично или напълно от туристическите капани , които ни дебнат . Да избягаме от тълпите пъплещи в колона по някоя известна скала , лодките които задръстват един иначе красив залив , стройните редици от хора с апарати снимащи романтичен залез ( изгрев ) на някое популярно място . Все още има по света места където може сами да оставим сърцето и въображението си да ни водят в откриването на нови или забравени тайни . Може би места , които някога ще бъдат също толкова комерсиални и популярни като днешните А може би не …. Но във всички случаи нашите лични места . Местата на които стъпките по пясъка от босите ни крака ще бъдат заличени чак от следващия прилив . Индонезия е един от идеалните кандидати . 17500 ( седемнадесет хиляди и петстотин ) острова . Mогъщи вулкани от които 128 ( сто двадесет и осем ) действащи . Невероятно биоразнообразие дължащо се на факта че е разположена около екватора и че е в зоната на 2 биогеографски ареала – азиатски и австралийско-папуаски . Суматра , Ява , Бали , Флорес , Борнео ( Калимантан) , Папуа , Сулавеси това са само някои от по-големите и известни острови . С населението си от близо 270 ( двеста и седемдесет ) милиона включващо множество народности и етнически групи . Повечето със собствена самобитна култура , религия , език , обичаи и даже писменост . Индонезия не е Бали или по точно не е само Бали . Както и Бали не е Индонезия . Бали е около 1.5 % от населението и 0.3 процента от територията и . Той е само най известния , най комерсиалния остров . Безспорно пленителен със своята природа , култура и различност . Но само един шлифован от многото скъпоценни камъни в короната на тази прекрасна страна . Ако човек знае какво търси и иска . Ако пътуването не е самоцел а средство . Всеки би намерил тук по нещо . За гмуркачите едни от най невероятните места на планетата ни . За изследователите на бита , културата и религията вероятно също . За покорителите на върхове , множество такива , а за десерт и действащи вулкани . За рибарите вероятно една от рибарските стаи в рая . За фотографите и хората на изкуството…........ Е хванахте ме . Талантливия творец може да предаде чувство даже със снимката на празен буркан от туршия. не е моя ( за съжаление ) Езерото Тоба и хората от Батак . Малцина са тези , които знаят , че най – големия катаклизъм сполетял планетата ни след онзи астероид причинил гибелта на динозаврите е избухването на един мегавулкан . Преди около 75 хиляди години неговата неописуема мощ е причинила истински апокалипсис . Апокалипсис , който освен влиянието върху флората и фауната където от 6 вида остава 1 има пряко отношение и към всеки един от нас . Трудно е да си представим даже онзи страховит момент . Изригването му почти заличава набралото скорост човечество. Популацията ни е на прага на изчезването . Един ужасяващ холокост . Пак според учените от нас остават само между 2 до 8 000 души . От тази малка група хора водим началото си всички ние . Бели и черни , руси и чернокоси , с дръпнати или овални очи . Безпощадната ярост на природата ни е направила такива каквито сме сега . По умни , по приспособими . Може би и по жестоки . Причината е една . Вулканът Тоба . Днес на това място на остров Суматра се намира едноименното езеро в калдерата на този мегавулкан . С размери от 100 на 30 км и дълбочина от 500 м то е най голямото езеро в Индонезия и най голямото вулканично езеро в света .В езерото намиращо се на остров Суматра 6-ти по големина в света се намира друг остров Самосир , а върху него други езера . Нещо като матрьошка от острови и езера. Другото интересно тук е народността обитаваща района . Племената Батак . Наброяват около 8 милиона и се делят на няколко клона , които силно се различават по обичаи религия и даже език . Около езерото Тоба са най многолюдните от тях батак-тоба . Септември 2019 . След кратък но ожесточен спор с принцесата при който всеки е непоклатим . Аз в аргументите си за посещение на Мозамбик . Тя за поредните Малдиви . Купувам билет от катарците за …..Куала Лумпур . Не се рекламира промоция , но намирам цената за добра . 406 евро на човек двупосочно от София . Тръгване след 5 дена . Безскрупулно се възползвам от гузната и съвест . Спряла е моят изследователски устрем и приключенски дух с глупави аргументи като скорошната гражданска война ( преди 10 години ) и опасностите в Мозамбик . Студена вода за гмуркане . ( 23 градуса по това време ) и пълни небивалици свързани с всякакви африкански болести и мухата це це . Обявявам гмуркането в природния парк Уакатоби като награда след посещение на езерото Тоба и народността батак . Буквално последната нощ преди тръгването резервирам хотел за 5 вечери на цена около 20 долара на ден в близост до летището в КЛ . Всъщност ще го използваме само за една нощувка преди полета за Уакатоби и за кратко освежаване след този от Европа . Основната функция е за съхранение на багажа с оборудването за гмуркане . Багажните грижи на летищата в КЛ са доста скъпи . За Тоба ще изкараме само с ръчен багаж . Купувам и полет до град Медан . Изходната точка към Тоба . Има много полети на ден на различни авиокомпании . Повечето са на символични цени . Същата нощ преди тръгването наемам и хотел в градчето Парапат откъдето тръгват фериботите за остров Самосир . Пътуването до КЛ е тренирано десетки пъти , така че няма никакви изненади . Хотела е на около 20 минути с кола от интернационалния терминал и се държи от индийци . За мое учудване разликата между такситата и Граб е минимална , така че ползваме такси . Самия хотел е смотан . Има асансьор само за багаж , но не и за хора . Стаите и коридорите са тесни . Има безплатна вода в антрето , но диспенсера е развален и работи само горещото кранче Задуха е невероятен , а гледката никаква , но за куфарите е супер . По един студен душ . Два часа по леглата правейки опити за дишане . После си взимаме довиждане с багажа с надеждата да не е сбогом и да се съберем пак заедно и поемаме обратно този път към КЛИА2 . закана в хотела Медан е над 2 млн .град . Полета до там от КЛ е кратък около час и при късмет може да се намери на смешни цени от порядъка на 20-на долара че и по малко . Гардеробчетата за багаж в самолета са високо и дребните местни се катерят по седалките , за да си го свалят . От друга страна аз стърча с около глава над тях и една жена с плаха усмивка ме моли да и сваля нейния . Следва втора , после и трета . Благодарят ми горещо , а аз като истински джентълмен без покана вървя напред и придърпвам всеки куфар по напред . Хората също се забавляват и някои нарочно ме изчакват да дойда до тях . На летището след паспортната проверка с военизирани викове и команди ни подреждат в колона по един и едно много сладко куче идва да ни подуши Предплатена сим карта от Телкомсел ( най доброто покритие навсякъде в Индонезия ) , смяна на валута и вече сме на свобода. Имплантирам сим картата да проверя връзката и тук идва неприятна изненада , която върви редом с мързела и с липсата на четене и планиране . Разстоянието до Тоба е 5 часа с кола . А фериботите от там до Самосир са само до 19.00. Добре че не взех хотел на острова се успокоявам . Даже да не намерим кола все пак в 2 млн. град ще намерим място за преспиване . Часът обаче е 16 . И да намерим кола шанса да стигнем по нормално време и да се чекираме в хотела и особено вечерята с бира Бинтанг клони към нулата . Силно вкиснат обикалям летището и разпитвам откъде да вземем такси до Тоба . Тези които поназнайват английски отскачат уплашено назад и почват да бърборят колко е далеч и колко е скъпо с таксито до там (50 -60 долара ) . Неизменно повтарят нещо за споделен транспорт . Думичката споделен и обществен са ми от най – омразните особено когато става дума за транспорт и особено в тази част на света , но накрая се примирявам и се тръшваме на някакви пейки веднага в дясно след изхода на летището . Тук следва приятна изненада . Участието струва само по 7 долара на човек а колата си е най обикновена . Просто е от онези с още 2 седалки отзад. Ние се возим като в нормално такси на задната седалка . Отзад са 2-ма местни , а на предната седалка лелка пак от местните , но работеща в Сингапур. Климатика работи , а шофьорът говори не лош английски . Последователно оставяме всички спътници и подхващаме разговор с шофьора . Казвал се Хотма около 40-45 годишен . Всеки ден пътувал до Медан и обратно . Имал само две деца ( необичайно малко за тук ) . Разпитва ни какво мислим да правим . Аз му отговарям че нямам никаква идея за следващите 4 дни и на свой ред го питам той какво мисли да прави . Това е сигнал мигом да спрем в крайпътна кръчма на чай и кафе . След не особено дълги преговори си стискаме ръцете за около 50 долара на ден . В цената е включен и бензина . Питам го къде да вземем хотел за следващите 2 дни на остров Самосир . Той звъни на шефа си ( тук разбирам че колата не е негова ) да го пита предполагам нещо от сорта . Шефе ,шефе ти като дойдеш на гости при нас в Тоба къде спиш . Онзи казва някакъв хотелски комплекс и аз вечерта от стаята на първия хотел го резервирам . Не е с най високия рейтинг . Не е най евтиния , нито най скъпия , но според мен най добрия в района . Друго си е да имаш агент под прикритие на място. Тази първа вечер имаме късмет . В хотела в Парапат ни приемат и даже успяваме да вечеряме . Е изпуснали сме някаква програма , но пък батакчани обичат музиката , обичат и събиранията и следващите дни имаме удоволствието да ги слушаме неколкократно . Хотма също ни промива главите с музика и от сутрин до вечер в колата му кънти някое парче. Изненадан съм , но музиката им освен че е много приятна и мелодична е изпълнена с елементи , които много наподобяват нашата , понякога гръцката и въобще балканската народна музика . Другата ми изненада е че едни от най жизнерадостните парчета , на които двамата с Хотма припяваме били всъщност за погребение . Хорас ! . С тази поздрав ни посрещат и изпращат навсякъде в района на езерото . Това е задължителната думичка , която служи за посрещане и изпращане за възклицание и пожелание . На сутрешна светлина почваме да разбираме защо много малайци , индонезийци и сингапурци идват на почивка около езерото . Въпреки че не е много далеч от екватора надморската височина от около 1000 метра прави климата много по човешки , а растителността е смесица от широколистни , иглолистни растения и палми . Закуска с някакви техни специфични за района сладки специалитети на които забравям името в следващите 10 секунди и сме в колата . фериботното пристанище , фризьорския салон гледки от ферито Ферибота е сравнително нов и сравнително модерен и Хотма с гордост го изтъква . (Б.а. 2018 г. един от най тежките инциденти с фериботи в Индонезия именно тук в това езеро загиват близо 200 души ) .По някое време ни показва някаква плуваща съборетина . Това е стария . Тогава и аз почвам да се радвам че са си купили нов. Иначе пътя е кратък . Стоварват ни на острова . Той е голям и според Хотма се обикаля с кола за 5-7 часа . Като изключим селцата Амбарита , Томок и Тук Тук движение почти няма . Пътя не е лош и може би кола под наем или скутер са добра идея . Навремето дестинацията е била много популярна и сред белите. Хора от цял свят са идвали да почиват тук . Освен обикновените туристи , особено популярна е била и сред любителите на халюционогенни гъби . И до днес могат да се видят големи рекламки с телефони на всевъзможни места . Даже в някои ресторанти си ги има в самото меню и услужливо те питат как да ти ги приготвят . Не би ли желал господина да му направим гъбките с бъркани яйца 🙂 . хотела ни в тук туккорабче за разходки Туристите довели до бум на строителството . Отваряли се хотели , ресторанти и къщи за гости . Днес повечето посетители са си от Индонезия . Има и такива от Малайзия и Сингапур , но и те не са много . Единственото раздвижване и сезон , който трябва да се избягва е около китайската нова година . Повечето места за настаняване са в селището Тук тук . Там са и единствените бели които засичаме . Самосир и общността батак са известни с особената , подобна на лодка архитектура на къщите си . На мен ми напомнят на къщите на торага от централно Сулавеси . Строени са без пирони и някога обитавани от няколко семейства . Личи си че някои от тях са много стари . Хотма обаче ни посочва че почти зад всяка стара къща има построена нова . За съвременните хора условията за живот в старите къщи не са приемливи . Те живеят в съвременните домове а старите използват за склад или просто са ги оставили да се саморушат . Голяма част от хотелите използват за мотив тази традиционна архитектура. Символиката и функциите на къщите може да се намери описана подробно в интернет , а тези които ще посетят района така или иначе ще са принудени да изслушат поне една лекция по темата 🙂 . Друго от забележителните неща на батакчани са техните вярвания , анимизма им , вярата в магии и духове както и ритуален канибализъм преди повечето племена да приемат християнството . а останалите исляма . Интернет е изпъстрен с всевъзможни цветисти описания датиращи още от времето на Марко Поло за това как са изяждани враговете , предателите и престъпниците. Включително дивотии как най вкусните части дланите , петичките и носа били запазвани за рагуто на местния вожд. Това разбира се не е съвсем така , но оставам любопитството на всеки да открие на място какво точно се е случвало 🙂 . Истина е обаче че жертвата е умъртвявана по един бавен и изключително жесток начин . Водача ни явно има няколко неща на ум и веднага ни помъква по музеи , гробници и магазинчета за сувенири . Туристи липсват , така че навсякъде сме предмет на особено внимание . Прави ми впечатление че търговците не са толкова агресивни като в други части на страната. На някои места има страхотни сувенири ръчна изработка , на цени нямащи нищо общо с онези в бали. Заричам се другия път да дойдем с голям празен куфар. Там където са сложили входна такса тя обикновено е символична . Разни чичковци на нашите години срещу 5-10 долара ни развеждат и обясняват на не лош английски . Всички са големи сладури а единия толкова се вживява в ролята си че направо ни изнася цяло представление . Ту играе палача , ту жертвата . Надава заплашителни викове , стонове на агония и размахва уредите за наказание. Накрая се просва на дръвника , като преди това ми връчва дървена сабя да му отсека главата 🙂 . тук са съдили жертвите календар за гадаене дали времето е подходящо за екзекуция леглото на краля този камък е тоалетната хартия 😀. тоалетната хартия се слага в огнището за дезинфекция защото е за многократна употреба от цялото семейство 🙂 В началото се учудвам защо има толкова гробове на крале , докато Хотма не ми обяснява клановата им система . Към 200 клана и всеки си има крал . И до ден днешен било така . Едно от имената на Хотма е и името на клана му . Е кой ти е крал сега питам . Не знам чистосърдечно си признава той. Музея на Батак в Томок е нещо средно между музейче от 2 стаи , магазин за сувенири , но най забавното е , че за няколко долара може да се преоблечеш и снимаш като местни крал и кралица . Няма тълпи от туристи , всъщност няма никой , така че забавлението е пълно . Позираме със символите на властта , лежим в леглото на краля , приемаме делегация на аудиенция и каквито други глупости ни хрумват . Хотма и служителите с ентусиазъм се включват в сценките . От време на време тримата огладняваме и аз естествено предлагам Хотма да ни заведе на ресторант . Води ни в крайпътни заведения за местни , където нормален бял човек едва ли би стъпил . Първото такова място изглежда толкова зле , че аз се колебая дали първо да повърна и после да ям или обратното , но нямаме избор . Може да обидим човека . Храната обаче се оказва учудващо вкусна , сметката за трима е 5 лв . На всичко отгоре нямаме никакви стомашни проблеми . централния вход външната ложа обстановка На втория ден се усеща че аз плащам и почва да избира по човешки капанчета . Последните дни вече сме си много близки и Хотма не прави никакви опити да яде с прибори 🙂 Понякога се чувстваме като в къщи . Местни ентусиасти от сутрин до вечер киснат по крайпътните кръчми . Пушат цигари , бистрят политика и пият..... палмово вино . В сравнение с бирата е почти безплатно . В началото е гадничко , но след първата чашка бих се присъединил .... Жалко че на зная езика. Хотма не е гид , а шофьор и към края на първия ден аз го загрявам когато ни води на някакви топли минерални бани , които очевидно за него са интересни и вероятно би завел семейството си . Загубили сме 3-4 часа за отиване и връщане .Май се налага да взема нещата в свои ръце. Всяка тръба води до някой хотел или къща . Има и кратки недоразумения , когато в края на първата вечер ме пита , а за мен взе ли стая . Но нали живееш от другата страна в Парапат . Така е , но ако още се разхождаме ще си изпусна ферибота . Това прекратява туристическата активност за деня и Хотма е изпратен да спи при жена си . Вечерта в хотела се налага все пак да попрочета повечко за района и да си извадя няколко желани места . Хотма пък звънял на приятел екскурзовод и на другата сутрин със смях установяваме че сме извадили едни и същи неща . 3 мата решаваме 4-тата нощувка да е в град Берастаги . Друг интересен град където живее друг клон на племената батак , батак каро които са мюсюлмани . Едно от местата което снабдява Медан с плодове и зеленчуци . Забавно е как същите неща които у нас дават по една реколта годишно тук дават по 3 . това забравих какво е Пак консултация с приятел на Хотма и вечерта имаме хотел за следващия ден в Берестаги . По пътя ще посетим и един от най високите водопади на Индонезия Сиписо писо . хотела в берестаги Последния ден ще поразгледаме Медан и след това Хотма ще ни изсипе на летището Няма да описвам забележителности . Това си е работа която всеки трябва сам да си свърши и сам да си види 🙂 . Няма да описвам и пътуването ни по дни . Ден 1.Събудих се . Измих си зъбите . Бях леко настинал и ме болеше дясното ухо . Така вероятно и аз самия бих умрял от скука . Само някои по интересни моменти . Въпреки че са християни батакчаните-тоба са запазили някои от традиционните си обичаи . Особено видно е това при погребенията . Няма общински гробища а роднините на покойниците събират пари и изграждат понякога огромни гробници във всевъзможни форми и размери и обикновено на най неочакваните , а понякога и на най хубавите места . Гробниците са не по малко забележителни от характерните им къщи . Понякога мъртъвците както и на други места се препогребват чак когато се съберат достатъчно пари . Ако зависеше от мен бих спирал всеки няколко минути да ги снимам . За разлика от Хотма . За няколкото дни през които сме неразделни сме си станали страшно близки . През цялото време мрънка , че гробниците били по скъпи от къщите ( то се вижда че е така ) . Че това е много тъпо и че иска децата му да не събират пари и да не взимат заеми за да го погребат . От разговорите ни обаче се оказва че всъщност няма никакъв избор и нищо не зависи нито от него , нито от децата му . Хотма е много готин . Понякога е като дете . Има калъфче с вендузи на телефона и го лепи на всевъзможни места после припка няколко метра и си прави селфи . Често и ние участваме . През живота си не съм правил и не са ми правили толкова снимки . Някъде съм прочел че в района се яде кучешко и бъзикам Хотма да ядем . Той обаче го приема на сериозно и почва да разпитва хората къде има . Така и не го опитваме ,но събирам прелюбопитна информация . Повечето от заведенията в които се сервира имат надпис В1 . Странно е ,но такива заведения хич не са малко и ги има доста и в мюсюлмански Медан . На вечеря ли ще го ядем питам веднъж . Каква вечеря бе сопва ми се Хотма . Още на обяд свършва. Ако искаш кучешко най добре е на обяд . Я кажи кои са най вкусните породи не преставам да чопля темата булдог , боксер , питбул . Хотма се хваща да ми обяснява , но понеже и двамата не сме толкова в час с английския се отказва . Абе по лесно е да ти покажа. На едно кръстовище удря рязко спирачките и сочи някаква местна порода . Това виждаш ли го . Това е супер . Само 2-3 кила да тежеше повече щеше да е върха . Има доста разхождащи се кучета и аз недоумявам защо не са вече на пържолки . А не може така . Те сигурно са на някой . Е откъде се взимат тези дето ги ядете . Ами хората си ги продават . Решават някой ден и ги продават . За колко . Еми в момента са около 400 000 рупии ( 25-30 $ . Доста скъпо на фона на средната заплата от 100-150 $ за района) . Тук вече млъквам . Представям си колежката Ади , която се наложи да пусна 3 дни в отпуск защото не преставаше да реве за починалата си булонка . Или пък мъжа и Митко , на който му се припива бира и отнася да сготвят въпросната булонка в ресторанта наблизо. Едно от нещата с което е известен Медан са дурианите . Дурианите от Медан са известни в цяла ЮА . Нещо като зелето от Петърч и картофите от Самоков. Дурианите са скъп плод и на някои места сме купували 1 дуриан и за 50$ , а тук растат едни от най добрите сортове . 3-ма човека почти се пръснахме от ядене на дуриани за около 15 $ . Да дойдеш до Медан и да не се наядеш до пръсване с Дуриан си е углавно престъпление . На тези нарове се яде Националния парк Bukit Lawang , Изкачване на вулкана Gunung Sibayak , остров Nias това са само една малка част от нещата в района , които оставаме за друг път . Както и лежерна почивка с книга и бира на някой от плажовете на Тоба . Разделяме се със Суматра и с Хотма с малко тъга , но и с надеждата някой ден пак да сме заедно . 29 1 20
ivooo Публикувано: 31 декември, 2019 Автор Публикувано: 31 декември, 2019 Архипелага Wakatobi е част от остров Сулавеси . Името му всъщност произхожда от 4-те по големи острова на архипелага Wangi-wangi (WA), Kaledupa (KA), Tomia (TO) и Binongko (BI) . Wangi-Wangi е входната врата на архипелага . Най развития остров , и единствената входна точка що се касае до летище . Понякога може да настане объркване тъй като много местни използват старото име на Wangi-Wangi - Wanci . Само 7 от общо 143 острова, принадлежащи на Wakatobi , са населени, а повечето от жителите живеят на един от четирите големи острова . Това е и Морски национален парк, с повече от 750 вида риби, 850 известни вида корали и 50 грандиозни места за гмуркане. Този подводен рай все още е непозната дестинация в Югоизтока .Не е лесно да се стигне до там, но напълно си заслужава .Има ежедневни фериботи до Wanci от Кендари и Бау Бау в Югоизточен Сулавеси . Има и ежедневен полет Makkasar-Kendari-Wanci с Lion Air . Общественият транспорт между островите на Вакатоби е на малки (~ 15 метра) дървени фериботи. Обикновено има едно или две плавания на ден. Основната атракция е природата . Пищната растителност на някои от острови , съчетана с морско синьо и бели пясъчни плажове правят снимките от там да изглеждат като пощенски картички . Под водата огромно количество рифови риби и недокоснати коралови градини . Въпреки че звучи като рекламна брошура няма много туристи даже и местни , няма развита туристическа структура , а повечето от обитателите са заети с риболов и земеделие . Централното правителство в Джакарта е имало намерението да създаде още 10 Бали в страната и това да е едно от тях . Но до момента не полагат особени усилия за това. Пътуването между островите е в типичен индонезийски стил 🙂 . Табели и упътвания няма . За местните хора , които от деца знаят кой ферибот откъде тръгва и накъде отива и в колко часа то не е проблем . За туристите обаче е объркващо . Различни фериботи , тръгващи от различни части на острова в различни посоки . Е ще питам , това не е проблем . Да ама не . Процента на говорещите чужд език даже и в хотелите и къщите за гости е нищожен ( то на някои места в Индонезия и бахаса не знаят ) . Ако все пак си намерите правилния ферибот очакваното пътуване от няколко часа , може да прекарате седнал на пода между бохчите с багаж или лежейки на мърляви нари. Когато прилива е нисък се налага прехвърляне в по малки лодки , а понякога и това не е достатъчно и последните няколко десетки или стотици метра се изминават шляпайки пеша в 20-30 см вода с багажа на рамо . Силното вълнение и пръските правят пътуването още по драматично . Когато стигнете до къщата за гости може да се окаже че няма вода , защото се изпомпва изпод земята , а няма ток до 18.00 например . Или пък че вода има , но е полусолена и в голям пластмасов бидон от който да си поливате . И когато ви писне от всичко това и искате да удавите мъката си в бира то бира и въобще алкохол няма , защото сте в мюсюлманската част на Индонезия . Ако още четете значи има надежда за Уакатоби 🙂 . Rammang Rammang Karst Пътя до Уакатоби минава през Макасар . В някоя от нощите около езерото Тоба резервирам полет до Макасар с AirAsia през сайта на компанията . И полет до Уакатоби през Нуса трип . Няма много за мислене полета е един на ден сутрин от КЛ и пристига около обяд . Налага се преспиване в Макасар защото също единствения самолет до Уакатоби се разминава с този от КЛ . Купувам и обратния полет като пак се налага преспиване този път в КЛ . Били сме в град Макасар за няколко дни , така че решаваме да спим в единствения хотел на летището и да не слизаме до града . Какво ще правим до вечерта ще решим на място . Полета минава гладко . Събираме се отново с багажа си и понеже не бързаме за никъде аз се мотая с количката и зяпам всякакви глупости по терминала . Спира ни един агент на туристическа фирма и се почва . Искате ли хотел . Не имаме си . Ами самолетен билет . И това си имаме без обратния полет от Уакатоби до Макасар . Ами да ви го продам . Няма нужда имаме си интернет и апликация. Тогава екскурзия до Макасар . А не били сме . Пък и не си падаме по градове .След много чудене какво да ни продаде , като аз се забавлявам и очаквам да почне и сувенири да продава . Човека вади жокер . Пътуване до Rammang Rammang в обратната на Макасар посока . Имало пещери , пътуване с лодка и красива природа. Тук вече съм заинтригуван и след кратък ритуален пазарлък стискаме ръце на около 60 долара за 6-7 часа с включени бензин и лодка . Даваме си 2 часа за хапване и освежаване в хотела и потегляме . Шофьора ни е местен и не знае нито дума друг език така че комуникация е невъзможна . Пътя ( около 1 час ) обаче в никакъв случай не е скучен . Минаваме през множество населени места и има много за зяпане . На няколко пъти мяркам цели дворове пълни с готови куполи за джамия . От миниатюрни до огромни . Всякакви цветове и форми . Просто правиш 4 стени . Бам купола отгоре и вече си имаш лична джамия в двора 🙂 . В един момент населените места се разреждат . Съвсем изчезват и навлизаме в живописна местност напълно различна от всичко което сме виждали до момента . Тогава не подозирам ,но сега вече знам . Това е третата по големина карстова зона в света след Цинси в Мадагаскар и Шилин в Китай . Има няколко забележителни пещери . Археологически находки и разбира се невероятна природа. На нас не ни остава време за всичко това . Разхождат ни с лодка . Шляем се по пътеките между полетата с вода. Има аборигени които живеят в наколни жилища и почти никакви туристи . Срещаме само няколко групички с местни хора и 3-ма индонезийци от Бали , които веднага демонстрират че говорят английски. В момента се строят дървени пътеки . Може би сега е момента да се посети този обект , защото скоро щели да го правят една от забележителностите на Юнеско . Май се налага пак да дойдем . В средата на парка има екокурорт където спираме с лодката за по кафе .Изглежда добре , но имам подозрения че вечер ще е пълно с комари . Нашия човек има невероятни нокти . Виждал съм изискан добре отгледан нокът за почистване на ушната кал на много места 🙂 , но такова чудо не съм . Какво ли друго може да почисти с тия нокти. В началото на тура отива до някаква малка джамийка насред полето да се помоли . Притъмнява и с жестове му казваме да си ходим . Той ни махва с ръка . Ей сега се връщам и отпрашва пак към джамийката . Изведнъж от там се разнася усиления от говорителите рев на нашия човек . Какъв шофьор случихме . На летището ресторанти бол , но бира в тях не . Затова грабваме две огромни студени бутилки от антрето на хотела и с тяхно позволение и с огромна купа бутчета от КФЦ се отдаваме на заслужена почивка в стаята си . 31 16
Дани Магелани Публикувано: 31 декември, 2019 Публикувано: 31 декември, 2019 На 28.12.2019 г. в 1:27, ivooo каза: Всички ние имаме голям късмет . Все още има места по света където да избягаме частично или напълно от туристическите капани , които ни дебнат . Да избягаме от тълпите пъплещи в колона по някоя известна скала , лодките които задръстват един иначе красив залив , стройните редици от хора с апарати снимащи романтичен залез ( изгрев ) на някое популярно място . Все още има по света места където може сами да оставим сърцето и въображението си да ни водят в откриването на нови или забравени тайни . Може би места , които някога ще бъдат също толкова комерсиални и популярни като днешните А може би не …. Но във всички случаи нашите лични места . Местата на които стъпките по пясъка от босите ни крака ще бъдат заличени чак от следващия прилив . Индонезия е един от идеалните кандидати . 17500 ( седемнадесет хиляди и петстотин ) острова . Mогъщи вулкани от които 128 ( сто двадесет и осем ) действащи . Невероятно биоразнообразие дължащо се на факта че е разположена около екватора и че е в зоната на 2 биогеографски ареала – азиатски и австралийско-папуаски . Суматра , Ява , Бали , Флорес , Борнео ( Калимантан) , Папуа , Сулавеси това са само някои от по-големите и известни острови . С населението си от близо 270 ( двеста и седемдесет ) милиона включващо множество народности и етнически групи . Повечето със собствена самобитна култура , религия , език , обичаи и даже писменост . Индонезия не е Бали или по точно не е само Бали . Както и Бали не е Индонезия . Бали е около 1.5 % от населението и 0.3 процента от територията и . Той е само най известния , най комерсиалния остров . Безспорно пленителен със своята природа , култура и различност . Но само един шлифован от многото скъпоценни камъни в короната на тази прекрасна страна . Ако човек знае какво търси и иска . Ако пътуването не е самоцел а средство . Всеки би намерил тук по нещо . За гмуркачите едни от най невероятните места на планетата ни . За изследователите на бита , културата и религията вероятно също . За покорителите на върхове , множество такива , а за десерт и действащи вулкани . За рибарите вероятно една от рибарските стаи в рая . За фотографите и хората на изкуството…........ Е хванахте ме . Талантливия творец може да предаде чувство даже със снимката на празен буркан от туршия. не е моя ( за съжаление ) Езерото Тоба и хората от Батак . Малцина са тези , които знаят , че най – големия катаклизъм сполетял планетата ни след онзи астероид причинил гибелта на динозаврите е избухването на един мегавулкан . Преди около 75 хиляди години неговата неописуема мощ е причинила истински апокалипсис . Апокалипсис , който освен влиянието върху флората и фауната където от 6 вида остава 1 има пряко отношение и към всеки един от нас . Трудно е да си представим даже онзи страховит момент . Изригването му почти заличава набралото скорост човечество. Популацията ни е на прага на изчезването . Един ужасяващ холокост . Пак според учените от нас остават само между 2 до 8 000 души . От тази малка група хора водим началото си всички ние . Бели и черни , руси и чернокоси , с дръпнати или овални очи . Безпощадната ярост на природата ни е направила такива каквито сме сега . По умни , по приспособими . Може би и по жестоки . Причината е една . Вулканът Тоба . Днес на това място на остров Суматра се намира едноименното езеро в калдерата на този мегавулкан . С размери от 100 на 30 км и дълбочина от 500 м то е най голямото езеро в Индонезия и най голямото вулканично езеро в света .В езерото намиращо се на остров Суматра 6-ти по големина в света се намира друг остров Самосир , а върху него други езера . Нещо като матрьошка от острови и езера. Другото интересно тук е народността обитаваща района . Племената Батак . Наброяват около 8 милиона и се делят на няколко клона , които силно се различават по обичаи религия и даже език . Около езерото Тоба са най многолюдните от тях батак-тоба . Септември 2019 . След кратък но ожесточен спор с принцесата при който всеки е непоклатим . Аз в аргументите си за посещение на Мозамбик . Тя за поредните Малдиви . Купувам билет от катарците за …..Куала Лумпур . Не се рекламира промоция , но намирам цената за добра . 406 евро на човек двупосочно от София . Тръгване след 5 дена . Безскрупулно се възползвам от гузната и съвест . Спряла е моят изследователски устрем и приключенски дух с глупави аргументи като скорошната гражданска война ( преди 10 години ) и опасностите в Мозамбик . Студена вода за гмуркане . ( 23 градуса по това време ) и пълни небивалици свързани с всякакви африкански болести и мухата це це . Обявявам гмуркането в природния парк Уакатоби като награда след посещение на езерото Тоба и народността батак . Буквално последната нощ преди тръгването резервирам хотел за 5 вечери на цена около 20 долара на ден в близост до летището в КЛ . Всъщност ще го използваме само за една нощувка преди полета за Уакатоби и за кратко освежаване след този от Европа . Основната функция е за съхранение на багажа с оборудването за гмуркане . Багажните грижи на летищата в КЛ са доста скъпи . За Тоба ще изкараме само с ръчен багаж . Купувам и полет до град Медан . Изходната точка към Тоба . Има много полети на ден на различни авиокомпании . Повечето са на символични цени . Същата нощ преди тръгването наемам и хотел в градчето Парапат откъдето тръгват фериботите за остров Самосир . Пътуването до КЛ е тренирано десетки пъти , така че няма никакви изненади . Хотела е на около 20 минути с кола от интернационалния терминал и се държи от индийци . За мое учудване разликата между такситата и Граб е минимална , така че ползваме такси . Самия хотел е смотан . Има асансьор само за багаж , но не и за хора . Стаите и коридорите са тесни . Има безплатна вода в антрето , но диспенсера е развален и работи само горещото кранче Задуха е невероятен , а гледката никаква , но за куфарите е супер . По един студен душ . Два часа по леглата правейки опити за дишане . После си взимаме довиждане с багажа с надеждата да не е сбогом и да се съберем пак заедно и поемаме обратно този път към КЛИА2 . закана в хотела Медан е над 2 млн .град . Полета до там от КЛ е кратък около час и при късмет може да се намери на смешни цени от порядъка на 20-на долара че и по малко . Гардеробчетата за багаж в самолета са високо и дребните местни се катерят по седалките , за да си го свалят . От друга страна аз стърча с около глава над тях и една жена с плаха усмивка ме моли да и сваля нейния . Следва втора , после и трета . Благодарят ми горещо , а аз като истински джентълмен без покана вървя напред и придърпвам всеки куфар по напред . Хората също се забавляват и някои нарочно ме изчакват да дойда до тях . На летището след паспортната проверка с военизирани викове и команди ни подреждат в колона по един и едно много сладко куче идва да ни подуши Предплатена сим карта от Телкомсел ( най доброто покритие навсякъде в Индонезия ) , смяна на валута и вече сме на свобода. Имплантирам сим картата да проверя връзката и тук идва неприятна изненада , която върви редом с мързела и с липсата на четене и планиране . Разстоянието до Тоба е 5 часа с кола . А фериботите от там до Самосир са само до 19.00. Добре че не взех хотел на острова се успокоявам . Даже да не намерим кола все пак в 2 млн. град ще намерим място за преспиване . Часът обаче е 16 . И да намерим кола шанса да стигнем по нормално време и да се чекираме в хотела и особено вечерята с бира Бинтанг клони към нулата . Силно вкиснат обикалям летището и разпитвам откъде да вземем такси до Тоба . Тези които поназнайват английски отскачат уплашено назад и почват да бърборят колко е далеч и колко е скъпо с таксито до там (50 -60 долара ) . Неизменно повтарят нещо за споделен транспорт . Думичката споделен и обществен са ми от най – омразните особено когато става дума за транспорт и особено в тази част на света , но накрая се примирявам и се тръшваме на някакви пейки веднага в дясно след изхода на летището . Тук следва приятна изненада . Участието струва само по 7 долара на човек а колата си е най обикновена . Просто е от онези с още 2 седалки отзад. Ние се возим като в нормално такси на задната седалка . Отзад са 2-ма местни , а на предната седалка лелка пак от местните , но работеща в Сингапур. Климатика работи , а шофьорът говори не лош английски . Последователно оставяме всички спътници и подхващаме разговор с шофьора . Казвал се Хотма около 40-45 годишен . Всеки ден пътувал до Медан и обратно . Имал само две деца ( необичайно малко за тук ) . Разпитва ни какво мислим да правим . Аз му отговарям че нямам никаква идея за следващите 4 дни и на свой ред го питам той какво мисли да прави . Това е сигнал мигом да спрем в крайпътна кръчма на чай и кафе . След не особено дълги преговори си стискаме ръцете за около 50 долара на ден . В цената е включен и бензина . Питам го къде да вземем хотел за следващите 2 дни на остров Самосир . Той звъни на шефа си ( тук разбирам че колата не е негова ) да го пита предполагам нещо от сорта . Шефе ,шефе ти като дойдеш на гости при нас в Тоба къде спиш . Онзи казва някакъв хотелски комплекс и аз вечерта от стаята на първия хотел го резервирам . Не е с най високия рейтинг . Не е най евтиния , нито най скъпия , но според мен най добрия в района . Друго си е да имаш агент под прикритие на място. Тази първа вечер имаме късмет . В хотела в Парапат ни приемат и даже успяваме да вечеряме . Е изпуснали сме някаква програма , но пък батакчани обичат музиката , обичат и събиранията и следващите дни имаме удоволствието да ги слушаме неколкократно . Хотма също ни промива главите с музика и от сутрин до вечер в колата му кънти някое парче. Изненадан съм , но музиката им освен че е много приятна и мелодична е изпълнена с елементи , които много наподобяват нашата , понякога гръцката и въобще балканската народна музика . Другата ми изненада е че едни от най жизнерадостните парчета , на които двамата с Хотма припяваме били всъщност за погребение . Хорас ! . С тази поздрав ни посрещат и изпращат навсякъде в района на езерото . Това е задължителната думичка , която служи за посрещане и изпращане за възклицание и пожелание . На сутрешна светлина почваме да разбираме защо много малайци , индонезийци и сингапурци идват на почивка около езерото . Въпреки че не е много далеч от екватора надморската височина от около 1000 метра прави климата много по човешки , а растителността е смесица от широколистни , иглолистни растения и палми . Закуска с някакви техни специфични за района сладки специалитети на които забравям името в следващите 10 секунди и сме в колата . фериботното пристанище , фризьорския салон гледки от ферито Ферибота е сравнително нов и сравнително модерен и Хотма с гордост го изтъква . (Б.а. 2018 г. един от най тежките инциденти с фериботи в Индонезия именно тук в това езеро загиват близо 200 души ) .По някое време ни показва някаква плуваща съборетина . Това е стария . Тогава и аз почвам да се радвам че са си купили нов. Иначе пътя е кратък . Стоварват ни на острова . Той е голям и според Хотма се обикаля с кола за 5-7 часа . Като изключим селцата Амбарита , Томок и Тук Тук движение почти няма . Пътя не е лош и може би кола под наем или скутер са добра идея . Навремето дестинацията е била много популярна и сред белите. Хора от цял свят са идвали да почиват тук . Освен обикновените туристи , особено популярна е била и сред любителите на халюционогенни гъби . И до днес могат да се видят големи рекламки с телефони на всевъзможни места . Даже в някои ресторанти си ги има в самото меню и услужливо те питат как да ти ги приготвят . Не би ли желал господина да му направим гъбките с бъркани яйца 🙂 . хотела ни в тук туккорабче за разходки Туристите довели до бум на строителството . Отваряли се хотели , ресторанти и къщи за гости . Днес повечето посетители са си от Индонезия . Има и такива от Малайзия и Сингапур , но и те не са много . Единственото раздвижване и сезон , който трябва да се избягва е около китайската нова година . Повечето места за настаняване са в селището Тук тук . Там са и единствените бели които засичаме . Самосир и общността батак са известни с особената , подобна на лодка архитектура на къщите си . На мен ми напомнят на къщите на торага от централно Сулавеси . Строени са без пирони и някога обитавани от няколко семейства . Личи си че някои от тях са много стари . Хотма обаче ни посочва че почти зад всяка стара къща има построена нова . За съвременните хора условията за живот в старите къщи не са приемливи . Те живеят в съвременните домове а старите използват за склад или просто са ги оставили да се саморушат . Голяма част от хотелите използват за мотив тази традиционна архитектура. Символиката и функциите на къщите може да се намери описана подробно в интернет , а тези които ще посетят района така или иначе ще са принудени да изслушат поне една лекция по темата 🙂 . Друго от забележителните неща на батакчани са техните вярвания , анимизма им , вярата в магии и духове както и ритуален канибализъм преди повечето племена да приемат християнството . а останалите исляма . Интернет е изпъстрен с всевъзможни цветисти описания датиращи още от времето на Марко Поло за това как са изяждани враговете , предателите и престъпниците. Включително дивотии как най вкусните части дланите , петичките и носа били запазвани за рагуто на местния вожд. Това разбира се не е съвсем така , но оставам любопитството на всеки да открие на място какво точно се е случвало 🙂 . Истина е обаче че жертвата е умъртвявана по един бавен и изключително жесток начин . Водача ни явно има няколко неща на ум и веднага ни помъква по музеи , гробници и магазинчета за сувенири . Туристи липсват , така че навсякъде сме предмет на особено внимание . Прави ми впечатление че търговците не са толкова агресивни като в други части на страната. На някои места има страхотни сувенири ръчна изработка , на цени нямащи нищо общо с онези в бали. Заричам се другия път да дойдем с голям празен куфар. Там където са сложили входна такса тя обикновено е символична . Разни чичковци на нашите години срещу 5-10 долара ни развеждат и обясняват на не лош английски . Всички са големи сладури а единия толкова се вживява в ролята си че направо ни изнася цяло представление . Ту играе палача , ту жертвата . Надава заплашителни викове , стонове на агония и размахва уредите за наказание. Накрая се просва на дръвника , като преди това ми връчва дървена сабя да му отсека главата 🙂 . тук са съдили жертвите календар за гадаене дали времето е подходящо за екзекуция леглото на краля този камък е тоалетната хартия 😀. тоалетната хартия се слага в огнището за дезинфекция защото е за многократна употреба от цялото семейство 🙂 В началото се учудвам защо има толкова гробове на крале , докато Хотма не ми обяснява клановата им система . Към 200 клана и всеки си има крал . И до ден днешен било така . Едно от имената на Хотма е и името на клана му . Е кой ти е крал сега питам . Не знам чистосърдечно си признава той. Музея на Батак в Томок е нещо средно между музейче от 2 стаи , магазин за сувенири , но най забавното е , че за няколко долара може да се преоблечеш и снимаш като местни крал и кралица . Няма тълпи от туристи , всъщност няма никой , така че забавлението е пълно . Позираме със символите на властта , лежим в леглото на краля , приемаме делегация на аудиенция и каквито други глупости ни хрумват . Хотма и служителите с ентусиазъм се включват в сценките . От време на време тримата огладняваме и аз естествено предлагам Хотма да ни заведе на ресторант . Води ни в крайпътни заведения за местни , където нормален бял човек едва ли би стъпил . Първото такова място изглежда толкова зле , че аз се колебая дали първо да повърна и после да ям или обратното , но нямаме избор . Може да обидим човека . Храната обаче се оказва учудващо вкусна , сметката за трима е 5 лв . На всичко отгоре нямаме никакви стомашни проблеми . централния вход външната ложа обстановка На втория ден се усеща че аз плащам и почва да избира по човешки капанчета . Последните дни вече сме си много близки и Хотма не прави никакви опити да яде с прибори 🙂 Понякога се чувстваме като в къщи . Местни ентусиасти от сутрин до вечер киснат по крайпътните кръчми . Пушат цигари , бистрят политика и пият..... палмово вино . В сравнение с бирата е почти безплатно . В началото е гадничко , но след първата чашка бих се присъединил .... Жалко че на зная езика. Хотма не е гид , а шофьор и към края на първия ден аз го загрявам когато ни води на някакви топли минерални бани , които очевидно за него са интересни и вероятно би завел семейството си . Загубили сме 3-4 часа за отиване и връщане .Май се налага да взема нещата в свои ръце. Всяка тръба води до някой хотел или къща . Има и кратки недоразумения , когато в края на първата вечер ме пита , а за мен взе ли стая . Но нали живееш от другата страна в Парапат . Така е , но ако още се разхождаме ще си изпусна ферибота . Това прекратява туристическата активност за деня и Хотма е изпратен да спи при жена си . Вечерта в хотела се налага все пак да попрочета повечко за района и да си извадя няколко желани места . Хотма пък звънял на приятел екскурзовод и на другата сутрин със смях установяваме че сме извадили едни и същи неща . 3 мата решаваме 4-тата нощувка да е в град Берастаги . Друг интересен град където живее друг клон на племената батак , батак каро които са мюсюлмани . Едно от местата което снабдява Медан с плодове и зеленчуци . Забавно е как същите неща които у нас дават по една реколта годишно тук дават по 3 . това забравих какво е Пак консултация с приятел на Хотма и вечерта имаме хотел за следващия ден в Берестаги . По пътя ще посетим и един от най високите водопади на Индонезия Сиписо писо . хотела в берестаги Последния ден ще поразгледаме Медан и след това Хотма ще ни изсипе на летището Няма да описвам забележителности . Това си е работа която всеки трябва сам да си свърши и сам да си види 🙂 . Няма да описвам и пътуването ни по дни . Ден 1.Събудих се . Измих си зъбите . Бях леко настинал и ме болеше дясното ухо . Така вероятно и аз самия бих умрял от скука . Само някои по интересни моменти . Въпреки че са християни батакчаните-тоба са запазили някои от традиционните си обичаи . Особено видно е това при погребенията . Няма общински гробища а роднините на покойниците събират пари и изграждат понякога огромни гробници във всевъзможни форми и размери и обикновено на най неочакваните , а понякога и на най хубавите места . Гробниците са не по малко забележителни от характерните им къщи . Понякога мъртъвците както и на други места се препогребват чак когато се съберат достатъчно пари . Ако зависеше от мен бих спирал всеки няколко минути да ги снимам . За разлика от Хотма . За няколкото дни през които сме неразделни сме си станали страшно близки . През цялото време мрънка , че гробниците били по скъпи от къщите ( то се вижда че е така ) . Че това е много тъпо и че иска децата му да не събират пари и да не взимат заеми за да го погребат . От разговорите ни обаче се оказва че всъщност няма никакъв избор и нищо не зависи нито от него , нито от децата му . Хотма е много готин . Понякога е като дете . Има калъфче с вендузи на телефона и го лепи на всевъзможни места после припка няколко метра и си прави селфи . Често и ние участваме . През живота си не съм правил и не са ми правили толкова снимки . Някъде съм прочел че в района се яде кучешко и бъзикам Хотма да ядем . Той обаче го приема на сериозно и почва да разпитва хората къде има . Така и не го опитваме ,но събирам прелюбопитна информация . Повечето от заведенията в които се сервира имат надпис В1 . Странно е ,но такива заведения хич не са малко и ги има доста и в мюсюлмански Медан . На вечеря ли ще го ядем питам веднъж . Каква вечеря бе сопва ми се Хотма . Още на обяд свършва. Ако искаш кучешко най добре е на обяд . Я кажи кои са най вкусните породи не преставам да чопля темата булдог , боксер , питбул . Хотма се хваща да ми обяснява , но понеже и двамата не сме толкова в час с английския се отказва . Абе по лесно е да ти покажа. На едно кръстовище удря рязко спирачките и сочи някаква местна порода . Това виждаш ли го . Това е супер . Само 2-3 кила да тежеше повече щеше да е върха . Има доста разхождащи се кучета и аз недоумявам защо не са вече на пържолки . А не може така . Те сигурно са на някой . Е откъде се взимат тези дето ги ядете . Ами хората си ги продават . Решават някой ден и ги продават . За колко . Еми в момента са около 400 000 рупии ( 25-30 $ . Доста скъпо на фона на средната заплата от 100-150 $ за района) . Тук вече млъквам . Представям си колежката Ади , която се наложи да пусна 3 дни в отпуск защото не преставаше да реве за починалата си булонка . Или пък мъжа и Митко , на който му се припива бира и отнася да сготвят въпросната булонка в ресторанта наблизо. Едно от нещата с което е известен Медан са дурианите . Дурианите от Медан са известни в цяла ЮА . Нещо като зелето от Петърч и картофите от Самоков. Дурианите са скъп плод и на някои места сме купували 1 дуриан и за 50$ , а тук растат едни от най добрите сортове . 3-ма човека почти се пръснахме от ядене на дуриани за около 15 $ . Да дойдеш до Медан и да не се наядеш до пръсване с Дуриан си е углавно престъпление . На тези нарове се яде Националния парк Bukit Lawang , Изкачване на вулкана Gunung Sibayak , остров Nias това са само една малка част от нещата в района , които оставаме за друг път . Както и лежерна почивка с книга и бира на някой от плажовете на Тоба . Разделяме се със Суматра и с Хотма с малко тъга , но и с надеждата някой ден пак да сме заедно . Иво, ти си поет! Намираш красотата на най-невероятните места! Поздрави от Страната на изгряващото Слънце! След 4 часа тук ще е 2020. 4 1
stefanrusev Публикувано: 31 декември, 2019 Публикувано: 31 декември, 2019 На 27.12.2019 г. в 18:27, ivooo каза: Разстоянието до Тоба е 5 часа с кола Има директен полет на AirAsia от КЛ до Silangit ( за следващия път 😉 ) След по малко от месец и ние летим натам но ще се отбием и на Siberut. Пожелавам повече печати в паспорта. Весело посрещане! 4
ivooo Публикувано: 31 декември, 2019 Автор Публикувано: 31 декември, 2019 преди 9 минути , stefanrusev каза: Има директен полет на AirAsia от КЛ до Silangit ( за следващия път 😉 ) След по малко от месец и ние летим натам но ще се отбием и на Siberut. Пожелавам повече печати в паспорта. Весело посрещане! Сиберут звучи точно като за темата , както и много вълнуващо. Като гледам има полети до Паданг ( май е по близо ) . Ако желаеш можеш да пишеш и тук за каквото ти хрумне . Може да го направим нещо като наръчник от сорта " Индонезия не е само Бали " :) . Весело и на вас ! 7 1
liliya Публикувано: 3 януари, 2020 Публикувано: 3 януари, 2020 @ivooo както винаги страхотни преживявания си описал. Винаги с голямо удоволствие чета написаното от теб и то точно поради това , че спестяваш скучното- ставането, миенето на зъби и пр. 😂. Благодаря ти. Очаквам с нетърпение продължението. 5 1
Lindt Публикувано: 4 януари, 2020 Публикувано: 4 януари, 2020 преди 23 часа, liliya каза: @ivooo както винаги страхотни преживявания си описал. Винаги с голямо удоволствие чета написаното от теб и то точно поради това , че спестяваш скучното- ставането, миенето на зъби и пр. 😂. Благодаря ти. Очаквам с нетърпение продължението. Аз само да вметна, че предвид дестинациите, на които @ivooo ходи, на мен ми е по-интересно как си мие зъбите, отколкото колко е дал за пържола 😋 4 7
ven62 Публикувано: 4 януари, 2020 Публикувано: 4 януари, 2020 Аз пък като го чета всеки път се моля следващия път като пише пак да си е със всички крайници, че тези акули и други морски твари дето се завира между тях ... За зъбите съм почти сигурен … в Куала Лумпур/Медан и после … пак там. 3 8
liliya Публикувано: 4 януари, 2020 Публикувано: 4 януари, 2020 Докато четях имах известни предположения как точно си правят тоалета, но не мисля да влизам в подробности 😂. Наистина много им се кефя 🙂. Аз самата не бих могла да прескоча границата си на търпимост и знам , че на този етап не съм готова да посещавам дестинации и места .... да кажем до такава степен екзотични. Именно поради това ми е супер интересно да чета подобни пътеписи. Свалям шапка на всички, които могат да преглътнат липсата на комфорт и удобства, за да преследват мечтата си. Радвам се , че има хора като @ivooo и @Lindt, които споделят преживяното и правят тези кътчета достъпни и за нас. 4 2
krasen_denev Публикувано: 4 януари, 2020 Публикувано: 4 януари, 2020 Много се радвам на разказите ти @ivooo. Четейки твоите писания, посещавам тези така отдалечени райски кътчета,които аз така или иначе едва ли ще успея да видя.Споделяй и разказвай! Благодаря ти от сърце! 4 1
ivooo Публикувано: 4 януари, 2020 Автор Публикувано: 4 януари, 2020 преди 51 минути , krasen_denev каза: Много се радвам на разказите ти @ivooo. Четейки твоите писания, посещавам тези така отдалечени райски кътчета,които аз така или иначе едва ли ще успея да видя.Споделяй и разказвай! Благодаря ти от сърце! Благодаря Красене ! Аз също много харесвам твоите разкази и съвсем неблагородно завиждам за прекрасните снимки ! Стига да поискаш и да си достатъчно мотивиран няма причина да не видиш каквото и да е . Обикалянето на Европа е доста по скъпо от това на Югоизточна Азия . 4
Боян Димитров Публикувано: 4 януари, 2020 Публикувано: 4 януари, 2020 Определено ме запали. Вече намекнах, че догодина сме там. (Тази малко или много сме я разпределили). Кога е най-благоприятното време за гмуркане и плаж? Как е сноркелинг-а, че този път мислим дали да помъкнем и децата? 2
ivooo Публикувано: 4 януари, 2020 Автор Публикувано: 4 януари, 2020 Wangiwangi Полетът от Makassar до Wangiwangi е с престой в Kendari . Забележителното тук е че на летището на този немалък 300-400 х град има само 3 жени без забрадки , от които едната е моята и нито един бял човек 🙂 . Предишния ден резервирах един от популярните и престижни хотели на острова Patuno Resort за около 45 $ на вечер за 2 вечери , както и трансфер от летището . На архипелага има ограничен брой места за настаняване . Най-много и най- разнообразни са те на Wangiwangi . В диапазона са до 40-50 $ . Всъщност тези от 40-50 $ в тази част на света се броят за скъпи . Има и един единствен по скъп за около 100$ на вечер . Следва третия от поредицата острови Tomea , където има само настанявания тип къща за гости . Както и единствения скъп , ама наистина скъп и луксозен резорт на архипелага Wakatobi Dive Resort за филмови звезди 🙂 . Разположен на собствен остров в съседство с Tomea . Със собствено пристанище , плажове и даже самолетна писта . Цените за нощувка са над 1000 $ на ден на човек и това даже не включва гмуркането . Чартърното самолетче до Бали се плаща допълнително 🙄 . Втория остров Kaledupa е не толкова популярен колкото разположения до него малък остров Hoga . На него има само 2 т.н. еко курорта. На последния четвърти остров Binongko не мога да открия настаняване , но нямам и голям интерес към него . Няма дайвинг центрове . Твърди се че най добрия дайвинг е на Tomea , следван от този на Wangiwangi . Hoga е известен с романтика и пясъчни плажове . Плана се оформя от само себе си . Гмуркаме се на Wangiwangi . После отиваме за гмуркане на Tomea . Ако там ни хареса оставаме за по-дълго , ако не ще му мислим . На летището ни посреща шофьор говорещ английски , което поставя добро начало на новото приключение . Хотела ни всъщност е уединен голям хотелски комплекс , на 20-на минути от летището . Да се обходи открай до край трябва поне половин час . Със собствено пристанище и дайвинг център . Младото момче на рецепцията не говори английски . Жените от ресторанта знаят само по някоя думичка . Показват ни бунгалото . Поизносено е но огромно и напълно самостоятелно . Добре че не се стиснах за няколко долара да се настаним в хотелската част , която е на края на комплекса . Всъщност и това едва ли има значение , защото в целия този огромен комплекс с прекрасен изглед и чудесни бунгала сме настанени само ние и екипажа на самолетчето с което току що кацнахме 🙂 . На следващия ден екипажа си тръгва , а на тяхно място идва бяла двойка . Най близкото разстояние от което ги виждаме обаче е няколкостотин метра. Ресторанта е доста скъп за местния стандарт , но пък храната е вкусна , имат бира и най вече и 2-те вечери се храним напълно , ама напълно сами 🙂 . За болезнени социопати като нас това е раят . Чрез англоговорящия шофьор , а може това да е и управителя на хотела си уреждаме дайвинг за следващия ден . Сутринта ни чака много мургав дребосък . Щял да ни е водача . Говори английски и с гордост заявява че е баджао ( морски циганин ) . Бил единствения който говори английски и най – търсения дайв мастер на острова. Заради високите приливи и отливи гмурканията са от корабче и нашия човек подава на циганчето термос с чай и пликче което по всичко личи че ни е обяда. Обикновено когато се гмуркаме три пъти на ден след първия път се пие чай , хапват се бисквитки . Декомпресията е около час . След второто гмуркане е обяда . Обикновено и почивката е малко по дълга . На корабчето освен нас тримата са и двама индонезийци , които не знаят и дума друг език . Съсухрени жилави старчета на някаква неопределена възраст , която би могла да е и 60 и 120 години . Гмуркането е добро , но след първия дайвинг чай за нас няма . След втория обяда също ни се изпарява по мистериозен начин . Както се казва хубава работа ама циганска . Това е изключително дразнещо , но още по вбесяващо е че циганчето под водата не ни обръща никакво внимание , не че то ни е нужно , но в средите е признак на много лошо възпитание . Нали ни е водач . На всичко отгоре вместо като местен гид да е най отговорен и взискателен точно наопаки ръчка с пръчка животинките , чупи коралите . Пълна лудост . Даже не споменавам че сами си вадим и сменяме бутилките и оборудването . Разбира се не получава бакшиша който съм приготвил и който многократно превишава стойността на евтиния ориз или чай . Премръзнали и обезумели от глад решаваме че нямаме повече работа на това място . Вечерта резервирам 4 вечери на остров Tomea. 23 1 9
stefanrusev Публикувано: 26 февруари, 2020 Публикувано: 26 февруари, 2020 На 31.12.2019 г. в 19:47, ivooo каза: Сиберут звучи точно като за темата , както и много вълнуващо . Ако желаеш можеш да пишеш и тук за каквото ти хрумне . Може да го направим нещо като наръчник от сорта " Индонезия не е само Бали " 🙂 . Весело и на вас ! остров Сиберут , част от Ментавайските острови , из " Индонезия не е само Бали" по идея на @ivooo Възползвам се от поканата а и тук има много повече места и изключителни снимки. Siberut , Mentawai Какво има там – южната част на острова е известна като мястото с най-високи вълни в Индонезия т.е това е място за сърфисти. На всички карти Сиберут изглежда като един ,но всъщност е прорязан от множество реки и канали и са 99+ островчета , дори местните не знаят колко точно. -няколко малки самотни островчета , с население под 100ина човека, с плажове не по-лоши от Сейшелите , с тази разлика че си САМ, СЪВСЕМ САМ. И малкото местни които се завръщат с дървените си канута от някъде си бързат да се скрият в джунглата на сянка. - местни племена - из джунглите все още си живеят местни по стария си начин , така както е било от пантивека, в огромни наколни жилища наречени наречени Uma , около 200-300 кв.м. До колкото успях да прочета и разбера по произход са малайци но езикът им е от полинезийските !?! Тоалетната е из джунглата , или поне на нас не ни показаха такава а ние и не пожелахме да видим дали въобще има. Миене и къпане – в реката. За пиене мъкнат огромните туби с дървени канута и после поне час из калната джунгла. Не е нужно да се носят туристически обувки защото се гази из сериозна кал. На нас ни осигуриха най-обикновени гумени ботуши но след като всички ходят с тях мисля че това е най-удачно - едва сега Индонезийското правителство се опитва да ги електрифицира т.е ток няма навсякъде. Вода също няма - ако си сондираш, иначе мъкнеш тубите с кану. Ток - ако си имаш агрегат и после пак мъкнеш туби бензин с кану. И то ако океана е спокоен. Абсолютно никакъв обхват на телефоните но пък с учудващо бърз интернет, ако има електричество разбира се. - Спането. Жени се презастрахова и запазихме единствената добре изглеждаща къща в booking - Uma Aileppet Mentawai Guest House. Къщата, нова , двуетажна, изцяло дървена, реално се оказва собственост на губернатора на Mentawai, по документи се води на двамата тарикати от Паданг, но всичко се движи от местното момче за всичко, с много добър английски, Augustinus или за кратко Огъст. За 60 евра на вечер, убийствена цена за тук, получаваме огромна дневна на първия етаж , 6 спални на горния , агрегат които се включва в момента в който се размърдаме и пълен олинклузив с меню по наше желание!!!! - Храната – хората си гледат и прасенца , и пиленца, но ние се ограничаваме до 40-50 см риба-тон и скариди, огромни, все още мърдащи, буквално с кофите, всичките 6Д5Н… Как се стига до там – от Паданг с бързо фери което местните наричат Ментавайфаст, срещу 300 К в посока на човек, за около 3,5-4 часа при спокоен океан, всеки вторник, четвъртък и събота. Ферибота акостира в Maileppet и от там още два часа с малка лодка по каналите из мангровите канали до най-южната част. На пристанището в Майлепет , точно там където продават билети, предлагат и доста сносно настаняване за около 250-300К както и трек из джунглата но на връщане забравих да питам за цената. С две думи – можете да тръгнете и без предварителна уговорка или резервации само да не е май-октомври когато са най-високите вълни и половината ферибот е пълен със сърфисти. Ако някой реши да тръгне за там имам WhatsApp-а на Огъст които с удоволствие ще помогне. Отделно хлапето предложи и други места из Западна Суматра – Jambi , Tangkahan , Bukit Lawang, Ketambe , островите Pulau Pasumpahan и Cubadak и, разбира се , езерото Тоба. Страшно много съжалявам че не зарязахме Бали и не останахме - и без това бяха започнали разправиите около корона-вируса и трябваше да купуваме нови билети за обратно... Бръмбарите в главите ни пак са станали и ръкопляскат! Дори Жени я вземат на "бис", три пъти, защото тя го откри и пожела този остров ... С извинение за некачествените снимки но никой не иска да го носи тоя фотоапарат а и всеки път сме с по-малко багаж... Хората са разбрали че туризма е единственият им шанс за оцеляване и се стараят изключително много но… направо си е на „майната си“! Местните са изключително приятни, дружелюбни, отзивчиви, услужливи, гостоприемни… Очарован съм!!! И трябва да бъдат подкрепени - във форуми като този, в ТА, в LonelyPlanet! Най-малкото защото това е едно късче от РАЯ!!! Masura Bagata , August !!!! 19 7
AlexandraKo Публикувано: 26 февруари, 2020 Публикувано: 26 февруари, 2020 Преди 1 час, stefanrusev каза: остров Сиберут , част от Ментавайските острови , из " Индонезия не е само Бали" по идея на @ivooo Възползвам се от поканата а и тук има много повече места и изключителни снимки. Siberut , Mentawai Какво има там – южната част на острова е известна като мястото с най-високи вълни в Индонезия т.е това е място за сърфисти. На всички карти Сиберут изглежда като един ,но всъщност е прорязан от множество реки и канали и са 99+ островчета , дори местните не знаят колко точно. -няколко малки самотни островчета , с население под 100ина човека, с плажове не по-лоши от Сейшелите , с тази разлика че си САМ, СЪВСЕМ САМ. И малкото местни които се завръщат с дървените си канута от някъде си бързат да се скрият в джунглата на сянка. - местни племена - из джунглите все още си живеят местни по стария си начин , така както е било от пантивека, в огромни наколни жилища наречени наречени Uma , около 200-300 кв.м. До колкото успях да прочета и разбера по произход са малайци но езикът им е от полинезийските !?! Тоалетната е из джунглата , или поне на нас не ни показаха такава а ние и не пожелахме да видим дали въобще има. Миене и къпане – в реката. За пиене мъкнат огромните туби с дървени канута и после поне час из калната джунгла. Не е нужно да се носят туристически обувки защото се гази из сериозна кал. На нас ни осигуриха най-обикновени гумени ботуши но след като всички ходят с тях мисля че това е най-удачно - едва сега Индонезийското правителство се опитва да ги електрифицира т.е ток няма навсякъде. Вода също няма - ако си сондираш, иначе мъкнеш тубите с кану. Ток - ако си имаш агрегат и после пак мъкнеш туби бензин с кану. И то ако океана е спокоен. Абсолютно никакъв обхват на телефоните но пък с учудващо бърз интернет, ако има електричество разбира се. - Спането. Жени се презастрахова и запазихме единствената добре изглеждаща къща в booking - Uma Aileppet Mentawai Guest House. Къщата, нова , двуетажна, изцяло дървена, реално се оказва собственост на губернатора на Mentawai, по документи се води на двамата тарикати от Паданг, но всичко се движи от местното момче за всичко, с много добър английски, Augustinus или за кратко Огъст. За 60 евра на вечер, убийствена цена за тук, получаваме огромна дневна на първия етаж , 6 спални на горния , агрегат които се включва в момента в който се размърдаме и пълен олинклузив с меню по наше желание!!!! - Храната – хората си гледат и прасенца , и пиленца, но ние се ограничаваме до 40-50 см риба-тон и скариди, огромни, все още мърдащи, буквално с кофите, всичките 6Д5Н… Как се стига до там – от Паданг с бързо фери което местните наричат Ментавайфаст, срещу 300 К в посока на човек, за около 3,5-4 часа при спокоен океан, всеки вторник, четвъртък и събота. Ферибота акостира в Maileppet и от там още два часа с малка лодка по каналите из мангровите канали до най-южната част. На пристанището в Майлепет , точно там където продават билети, предлагат и доста сносно настаняване за около 250-300К както и трек из джунглата но на връщане забравих да питам за цената. С две думи – можете да тръгнете и без предварителна уговорка или резервации само да не е май-октомври когато са най-високите вълни и половината ферибот е пълен със сърфисти. Ако някой реши да тръгне за там имам WhatsApp-а на Огъст които с удоволствие ще помогне. Отделно хлапето предложи и други места из Западна Суматра – Jambi , Tangkahan , Bukit Lawang, Ketambe , островите Pulau Pasumpahan и Cubadak и, разбира се , езерото Тоба. Страшно много съжалявам че не зарязахме Бали и не останахме - и без това бяха започнали разправиите около корона-вируса и трябваше да купуваме нови билети за обратно... Бръмбарите в главите ни пак са станали и ръкопляскат! Дори Жени я вземат на "бис", три пъти, защото тя го откри и пожела този остров ... С извинение за некачествените снимки но никой не иска да го носи тоя фотоапарат а и всеки път сме с по-малко багаж... Хората са разбрали че туризма е единственият им шанс за оцеляване и се стараят изключително много но… направо си е на „майната си“! Местните са изключително приятни, дружелюбни, отзивчиви, услужливи, гостоприемни… Очарован съм!!! И трябва да бъдат подкрепени - във форуми като този, в ТА, в LonelyPlanet! Най-малкото защото това е едно късче от РАЯ!!! Masura Bagata , August !!!! А защо сте с гумени ботуши? Не сте ли отишли за плаж там?
stefanrusev Публикувано: 26 февруари, 2020 Публикувано: 26 февруари, 2020 преди 12 минути , AlexandraKo каза: А защо сте с гумени ботуши? Не сте ли отишли за плаж там? за трека в джунглата до "къщата" на тоя татуирания че се беше много кално. добре че не тръгнахме с тур.обувки или сандали 😄 5
ivooo Публикувано: 26 февруари, 2020 Автор Публикувано: 26 февруари, 2020 преди 1 час, stefanrusev каза: остров Сиберут , част от Ментавайските острови , из " Индонезия не е само Бали" Хората са разбрали че туризма е единственият им шанс за оцеляване и се стараят изключително много но… направо си е на „майната си“! Местните са изключително приятни, дружелюбни, отзивчиви, услужливи, гостоприемни… Очарован съм!!! И трябва да бъдат подкрепени - във форуми като този, в ТА, в LonelyPlanet! Най-малкото защото това е едно късче от РАЯ!!! Masura Bagata , August !!!! Страхотно местенце . Браво на Жени за идеята !!! Къщата изглежда супер , както и храната , но общата тоалетна само с туристите ли е обща или с цялото село 😀 . И много важен за нас въпрос ако сте се топнали . Как е под водата ? А да и дядката е уникален 😀 . 3
juriwaro Публикувано: 26 февруари, 2020 Публикувано: 26 февруари, 2020 Не знам дали си забелязал, но на една от снимките, жена ти е хванала през кръстта леко зумнат индонезиец със синя фланелка. И както е тръгнало, ние пък май ще се върнем най-сетне на о-в Сиау и ще качим от втори опит пустия му Карангетанг за 8-годишнината ни от катастрофата. 3 1 1
stefanrusev Публикувано: 26 февруари, 2020 Публикувано: 26 февруари, 2020 преди 14 минути , ivooo каза: Как е под водата ? тцъ, не е за вас. нищо сериозно преди 15 минути , ivooo каза: Къщата изглежда супер всъщност това беше къщата за гости А тази в джунглата преди 3 минути , juriwaro каза: ние радвам се че всичко е минало!!! 11 1
stefanrusev Публикувано: 27 февруари, 2020 Публикувано: 27 февруари, 2020 преди 13 часа, stefanrusev каза: местни племена да допълня - повечето са пръснати из централната част на острова, като всяка една фамилна общност заема около 3-4 кв км. До тях се стига след час-два по каналите с лодка и след това около час из калната и влажна джунгла. Без преспиване не става. А и си е екзотика да спиш на пода а отдолу да се чуват домашните животни 🤣🤣🤣 Основно препитание - брането на кокосови орехи и какао. Дурианът е в изобилие но явно е домашния наркотик и си го консумират по всяко време . Не ми хареса.. А и на връщане на ферито някой така се беше "напасъл" че още ме гони миризмата. 5
ven62 Публикувано: 27 февруари, 2020 Публикувано: 27 февруари, 2020 @stefanrusev, поздравления. Очевидно остров Сиберут е един от най-подходящите примери за " Индонезия не е само Бали". Даже, така като чета, май е в другия край на махалото. Та, в този смисъл, не е за нас и вероятно ще си остана само с прочетенoто. Благодаря! ------------ @ivooo, по повод на написаното от stefanrusev препрочетох пак цялата тема и ми светна - разбрах каква е основната разлика между кралица и принцеса: На 27.12.2019 г. в 18:27, ivooo каза: ... След кратък но ожесточен спор с принцесата при който всеки е непоклатим . Аз в аргументите си за посещение на Мозамбик . Тя за поредните Малдиви . Купувам билет от катарците за …..Куала Лумпур . ... 4 1
ivooo Публикувано: 18 март, 2020 Автор Публикувано: 18 март, 2020 Прекалено малки и прекалено незначителни сме да разберем истината за това което се случва . Натрапената ни психоза от коронавируса ще отмине така както е дошла . Но когато това се случи света такъв какъвто го познавахме няма да бъде вече същия . Едва ли някой тук може да каже какво предстои , какъв ще е живота на всеки един от нас само след месец или два . И не е задължително бъдещето да е лошо . Аз вярвам че може да е по добро . Може би по малко материално и повече духовно . Докато чакаме обаче да го разберем ви каня отново в Индонезия . Този път на Остров Томия Пътуването от Wangi Wangi до Томиа ( Pulau Tomea ) е около 2-3 часа с т.н бърз ферибот и 4-5 с бавен . Разликата между двата също е , че първия е стъклофибърен , а бавния е дървен . Както и различните места от които тръгват . Нашия англоезичен човек го няма в хотела , а гугъл преводача не помага особено . Налага се същата вечер да разигравам забавни скечове на рецепцията опитвайки се да наподобя движението на бързия и бавния ферибот като припкам бързо и бавно пред момъка зад бюрото издавайки звуци на работещ двигател . Усилията явно са дали резултат защото на другата сутрин ни стоварват на съответното пристанище за т.н. бързи фериботи. Оставили са ни 2 часа по рано като за международен полет . Това ни дава възможност да се потопим както се изразяват бюджетните пътешественици в местната култура . тоалетната Пристанището е точно до селище на морските цигани . За наш късмет има някакво магазинче с две столчета отпред които тутакси окупираме . От време на време си купуваме по нещо да не вземат да ни изгонят . А компания ни прави местен котарак , който е толкова мързелив че даже 2-те мишлета ,които се разхождат пред него не могат да го накарат да мръдне . На пристанището има и импровизирани сергии , където жени продават разни неща . Основно бамбукови стебла напълнени с ориз . Това грижливо завито в палмови листа и завързано във вестник . Натоварени с бохчи с багаж както и скутерчета на покрива най после отплуваме . Имаме късмет защото пътниците сме само ние двамата , един чичо и младо семейство с бебе и момиченце . Е късмета ни напуска в мига когато сладкото момиченце почва да повръща с дива ярост . Детето е рядък талант и успява да полее багажа ни , част от дрехите както и половината ферибот . Но пък времето минава неусетно докато с общите усилия основно на екипажа се борим с пораженията . Резервирал съм къщата за гости с най висок рейтинг на Томиа ( след оня космическия хотел разбира се ) , Към нея има и дайв център . Била на няколко десетки метра от пристанището . Да де да ама от другото пристанище за другите фериботи . На другия край на острова . На слизане 2 момчета със скутери дебнат за клиенти . Веднага вадя ръцете и почваме оживен разговор . Соча куфарите после скутерчето . После се правя че въртя волана на кола и после пак куфарите . Веднага се разбираме и след десетина минути ни докарват някакво камионче наполовина натоварено със строителни материали . Показвам на телефона снимката на къщата и потривам пръсти . Колко . Шофьора размахва 2 пръста . Аз веднага му показвам един пръст . Протяга длан и сделката е сключена . Къщата е голямо попадение . Както и дайвинг центъра . Най доброто и може би единственото място на острова към средата на 2019 г. с удобни чисти стаи , климатик , топла вода . Собствено корабче за гмуркане . Персонала е много внимателен . Има и английско говореща девойка . От огромно значение е и бирата , която намират и то на съвсем нормални цени . Ако може да се измисли въобще някакъв кусур то това е храната . Само морска е . Разбира се прясна и разбира се за повечето хора това даже би било бонус . За нас е наказание . Горещо препоръчвам обаче който ходи да си купи и вечеря . Наоколо няма много местенца, където човек би искал да похапне . Има и закуска , следобедни закуски както и вода чай и кафе през цялото време . ужасни морски таралежи Първия ден сме сами , а на втория се появява млада двойка . Адриан от Швейцария и Тиган от Австралия . Страхотни сладури . Въпреки че са малко над годините на дъщерите ни се сближаваме от първия миг . Двамата са невероятни . Работят по няколко месеца или година спестяват пари и после обикалят света . Адриан даже се чуди че го взимат всеки път отново на работа след 7-8 месеца скитане . Но не това е странното . Необичаен е начина по който го правят . Творческия им подход. Вместо например да наемат скутери са си купили 2 скутера в Северна Суматра . И прекосявайки цяла Индонезия от Банда Ачех през Медан , Тоба и Самосир и надолу Ява , Бали , Ломбок та чак до Нуса Тенгара и Маумере . После с някакъв кораб до Сулавеси . Хиляди и хиляди километри в непознати земи , сред непознати хора и култури пътувайки и с фериботи и по прашни пътища . И тук не говорим просто за каране на скутер . А за истинската свобода . В движение решават накъде ще тръгнат и къде ще останат . Лодка ли ще карат или ще търсят водопад . Понякога се разболяват . Понякога спят на странни места . Където им харесва остават . Ден два или седмица . Без подготовка и без планове . Правят си сметка на парите . Нормално е при такива дълги пътувания . Някои дни не се гмуркат . Ако ние изпиваме по 2 бири те си делят една . Разбира се предлагам им , но те отказват да ги черпя . Не са искали и няма да искат помощ и от родителите си . Много интелигентни, но и много скромни , жадни за познание и изключително позитивни хора . Ние отдавна се бяхме върнали когато ми писаха че са си продали скутерите в едно селце близо до Манадо . Ноември месец си взеха лицензи за шофьори на тук тук в Шри ланка . Обикаляха я 5 седмици там карайки сами тук тук под наем . Сега са на гости при родителите на Тиган в Австралия . скъпия курорт Повечето дни сме съвсем сами на корабчето .Само двамата сме обгрижвани лично от инструктор , капитан и помощник капитан . Цялото корабче е за нас . Чай , бисквити , бенто кутии за обяд . Помагат ни за всичко , сменят ни бутилките , угаждат ни . Гмуркаме се на същите места като онези баровци от скъпия хотел , а в същото време се наслаждаваме на практика на частно корабче с лична гвардия от помагачи . риба крокодил Няколко думи за дайвинга . За онези , които търсят големите риби , това не е мястото . Водата обаче гъмжи от живот в изумителни багри и разновидности . Цветовете и формите на коралите са невероятни . Морските обитатели не се страхуват все още от хора и почти може да се пипнат . риба жаба риба дявол Видимостта е удивителна . Водата е с галещите 28-29 градуса . Няма силни течения или неочаквани опасности . Най близкото чувство наподобява безгрижна разходка във измислен от невероятно талантлив творец приказен парк . Всички гмуркания са повече от час и още не излезли на корабчето нямаме търпение да се потопим отново . Без колебание оставаме за още 2 дена . В два от следобедите си наемам кола и обикалям сам из острова. Обикаля се за около час два . Самия той е доста гол или с ниска растителност . Доста безрадостен . На две места има и нещо което би могло да се ползва от любителите на плажовете . Разбира се това не е сред забавленията на местните. Децата ловят риба в плиткото . Навсякъде в архипелага прави впечатление заможността на хората . Повечето къщи са монолитни , спретнати , измазани , боядисани и нагласени макар и в сходен архитектурен стил . Впечатлен съм при положение че всичко от арматурата и пироните та до цимента се внася чак от Макассар , което прави материалите много скъпи . Парите идвали от гурбет . Много от мъжете работят в по богатите части на страната , но изкараното си го носят у дома. След седмица на неуморно гмуркане имаме нужда от разнообразие и решаваме да посетим и Хога . Младата двойка ни изненадва последния ден че ще дойдат с нас. 22 2 17
gini Публикувано: 20 март, 2020 Публикувано: 20 март, 2020 Благодаря, за прекрасните подводни снимки и забавния разказ! ПОд водата толкова ли е цветано, колкото изглежда на снимките? Обожавам цветни корали, изглежда като моето място :)... Ако го сравниш с Раджа ампат, това последното сравнимо ли е от към цветни корали? 1 1
ivooo Публикувано: 20 март, 2020 Автор Публикувано: 20 март, 2020 И аз благодаря @gini . Под водата е много различно . Някъде където ни се струва че няма да станат хубави снимки стават чудесни и обратното . Иначе да много е красиво и цветно . И в Комодо и в Раджа Ампат и тук има страшно много живот . Според нас откъм корали май тук е най добре . Чувството обаче на трите места е много различно . На първите 2 има силни течения . Специално в Комодо сме попадали на доста брутални . На няколко пъти се е налагало да скачаме с празни жилетки ( Negative entry ) да се вкопчваме в разни скали . Има и големи животинки . Не знаеш какво ще те навести и общо взето колкото и да си опитен си има известна доза адреналин . Това също е очарователно . На Уакатоби е истинско отпускане и релакс . Разхождаш се напред назад и си откриваш разни красиви неща . Ако не свършва въздуха и не става студено по някое време сигурно нямаше и да се сетя да излизам 🙂 . 14
ivooo Публикувано: 21 март, 2020 Автор Публикувано: 21 март, 2020 Остров Хога ( Pulau Hoga ) Остров Хога се слави като романтичното кътче на архипелага Уакатоби . Намира се до остров Каледупа . На самата Каледупа въпреки размера на острова няма много неща за правене . Каледупа е много зелен . Покрит е с буйна зеленина за разлика от Томиа , но и заобиколен от мангрова растителност . Това както и липсата на туристическа инфраструктура не го прави атрактивен за туристите . Тази година на Каледупа има един не работещ резорт и няколко къщи за гости , които поне на снимките не изглеждат никак привлекателно . На островчето Хога има два курорта Hoga Dive Inn и Hoga Island Dive Resort . Има рибарско селце , както и изследователска станция , която се пълни с бледолики младежи 2 месеца в годината а останалото време е заключена . Може би от тях идват и слуховете за романтиката на островчето . В началото резервирам настаняване в Hoga Dive Inn през букинг , но след час ми пращат писмо пак през букинг , че не можели да осигурят подходящи условия на гостите си . Да сме си отменили резервацията . На последната вечеря в Томиа освен ние и младата двойка имаме нови гости . 50-на годишна мъжкарана пътуваща сама . С дълги крака , които всячески се опитва да показва 🙂 от Германия . Някакъв юнак от Холандия , който строи хотелски комплекс от бунгалца на Томиа в съдружие с местен жител . Довлечен е на масата от Адриан . Бунгалата са на завършване . Така че нищо чудно 2020 г да има нов по хубав и не толкова ужасно скъп курорт на Томиа . Всички заедно ни съветват да не си отменяме ние доброволно резервацията . Връчвам телефона си на Тиган и тя за около 30 секунди написва цял заплашителен ферман на хотела , а след още половин час те отменят резервацията . Понякога си мисля че трябваше повече да внимавам на уроците по английски . Нямаме друг избор освен втория курорт , който са резервирали и сладурите Hoga Island Dive Resort . Пътуването на другата сутрин е с бавен ферибот . Освен скутери този път си имаме и коза . Самото пътуване поради височината на ферибота се осъществява в легнала позиция на прашни мърляви дюшеци като онези от часовете по физическо . Когато стигаме Каледупа е отлив и трябва да се прехвърлим в по малка лодка . От ферибота в лодката се изпълзява през един от по големите прозорци на ферито . Козата е плътно с нас. Последните 100-200 метра се налага да ходим в плитка до глезените вода . Адриан успява да стъпи на таралеж и веселбата става още по добра. Успявам да бутна една банкнота от 20 к на лодкаря и той поема единия куфар . Иначе с 60 кг на гръб не знам как бих се справил . На пристанището се оказва че лодката се плащала допълнително 20к на човек . Сумите е символична 2-3 лв на човек , но си мисля какво правиш ако ги нямаш . Дали не те изхвърлят на 500-600 м от сушата заедно с багажа. С това пътуването до Хога не свършва . Акостирали сме на пристанището в Каледупа от едната страна на острова , а лодката за Хога която сме поръчали чрез курорта , спира от другата му страна . Никакъв проблем . На кея с отработени движения разигравам сценката от предишния остров и пак ни намират камионче . Разликата е , че този път в каросерията няма строителни материали , а се возим ние четиримата заедно с козата . Нея я свалят някъде по пътя като основен „ участник „ в някакво погребение . Следва друга лодка и пак поради отлива ни стоварват на някакъв кей в Хога на около километър от курорта . Тук идва и най гадната част . По пясъка няма как да дърпам куфарите . Натоварен с по голямата част от багажа , раничка на гърба , голям куфар на едното рамо и малък в другата ръка , под изгарящото обедно слънце и в адската жега се чудя на коя крачка ще ме настигне слънчевия удар или инфаркта ще ме споходи преди него . Когато го резервирам Hoga Island Dive Resort е описан като „ еко „ курорт със самостоятелни бунгала , вода , ток и собствен санитарен възел . Действителността е много , ама много по еко . Бунгалата тънат в прах и насекоми . Толкова е гадно че спим в жегата полуоблечени . Ток има само от 18 до 22 часа . Самостоятелната баня с тоалетна е обща с още едно бунгало . Хубаво е че в него хора няма . Както може да се очаква душа , тоалетното казанче и мивката са един голям бидон . Водата е полусолена . Използваната вода просто се просмуква в земята . А когато пуснат агрегата за ток пак изпод земята изпомпват вода вероятно пак същата като в големия син бидон 🙂 . Иначе природата е много красива . Има риф ,но приливите са големи а рифа е на поне 30-40 минути плуване докато се стигне до него . Докато се добереш вече си изморен и замръзнал . Толкова дълго е и връщането . Най добре е да се използва лодка за целта . За онези на които екото не е достатъчно еко се предлага още по автентично и по еко настаняване срещу 300к рупии в селището на морските цигани на километър от нас. Към края на пътешествието сме . Представяли сме си последните дни тук като редуване на почивка на плажа , четене на книга и шнорхелинг на едно красиво и романтично място . Излишно е да споменавам че храната която е включена в настаняването е само морска . Е има бира , но поради липса на хладилник бирата е топла . Това май е последния гвоздей който напълно разстройва принцесата и я докарва до бяс . По обяд на следващия ден е издадена окончателна и неотменима заповед . Изнасяме се въпреки платената нощувка . Нито една нощ повече тук . Няма да чакам следващия ферибот на другия ден . Не ме интересува нито колко ще струва нито как ще го направиш , но днес вечерта искам да съм в най скъпия подчертавам най-скъпия хотел на остров Ванги Ванги и ще остана там и последната ни нощ на архипелага . Всичко това казано по сталински начин , който не подлежи на каквито и да е обсъждания. Намирането на най скъпия хотел е лесно . За нула време резервирам 2 нощувки . Намирането на лодка не толкова . Обикалям острова по брега и търся кого да попитам за лодка . Питах момъка , който играе ролята на домакин и рецепция едновременно , но ми казаха да си чакам ферибота на другия ден . Километри наоколо е пясък , палми и синя вода . Няма жив човек и тайно се наслаждавам на мисията си . Питането ще е трудно . Как ли ще обясня с мимики какво искам . Обикалям повече от час . Минавам през някакво мюсюлманско гробище и поспирам да си почина и да почета хората . Може би липсата на вода и шапка против слънце ми влияе , но усещането да си на такова място на такъв остров и на другия край на света е сюрреалистично . После стигам до рибарското село . Усещам нечии поглед . Скрит под сянката на дърветата е седнал местен старец . Кимвам му . Няма да стане комуникация си мисля и поемам обратно. Току до самия курорт виждам момчето с което сме ходили с лодка на щнорхелинг сутринта. Момъка говори малко английски . Явно това ми е късмета. Може ли да се намери лодка до Ванги Ванги след няколко часа . О може разбира се . Достатъчно ли е голяма . Много е голяма е отговора . А пътуването колко е дълго . Ами 30-40 минути. Уточняваме сумата 900к рупии и часа около 18 , за да е прилив и да не мъкнем куфарите пак по пясъка до кея . Стискаме си ръцете и аз се понасям с чувството на победител към бунгалото. Приготвяме багажа . Сбогуваме се с хотела и младите ни приятели . Точно в 18.0 на плажа акостира лодка с много мургав и изпит от водата и бурите местен на неопределена възраст . С него е и младо момче . Негов син или пък внук . Лодката е с размерите на ваната в къщи . Още докато товарим куфарите заплашително се накланя наляво и надясно но връщане няма . Места за сядане също няма , както и комуникация . Капитана просва една омазана с двигателно масло кърпа и ни посочва да седнем върху нея . Разпределя и връзва внимателно багажа и с жестове ни показва да не мърдаме много . После пали двигателя . Шумът наподобява стрелба на картечница и е толкова оглушителен че и да иска да ме нахока принцесата няма как да се случи . Аз успокояващо слагам ръка върху коляното и , а тя с погнуса я отмества . Понасяме се напред . Морето между Хога и Каледупа е бурно , но когато излизаме в открито море става наистина страшно . Вълните са много по големи от лодката . Почти напълно съм сигурен че ще се обърнем и съзнанието ми е заето с тъпи мисли. Дали паспортите увити в обикновен найлонов плик в джоба ми ще оцелеят . Когато вече не виждам суша се опитвам да си я представя , за да плуваме във вярната посока като се обърнем . Имам и слаба надежда , че капитана все пак ще се опита , заради наследника си да не обръща лодката . Времето минава . Половин час . После час . Даже и децата знаят че на разсъмване и на свечеряване във водата е най опасно . Едрите хищници излизат да се хранят . Времето за вечеря на акулите отмина . Настъпи пълна тъмнина . Това може би е добре защото не виждаме добре огромните туловища на вълните , които се опитват да ни смачкат . Освен звездите няма никаква друга светлина . Времето сякаш се е разтегнало до безкрайност….. Все пак като мираж някъде напред се появяват бледи светлинки . Подминаваме ги и продължаваме напред . От едната ни страна профучава силуета на друга лодка . После се появяват нови светлини и още една лодка със запален прожектор минава покарай нас . Водата сякаш се успокоява . Нашия човек връчва на детето най обикновено фенерче и то почва да го светва и гаси от време на време . Насочваме се към някакви по гъсти лампички . Май и този път отървахме кожата. Да ама не . Когато сме почти до брега , капитана дава обратен и пак излизаме навътре в тъмнината . Може би сме сбъркали острова или пък пристанището . След още час отново сме пред някакви светлинки . Този път сме по близо до брега . Почват и да си подвикват с някой от там . Следват маневри и акостираме на нещо като кей . Пак има отлив и кея е на няколко метра над нас . Капитана завързва лодката и заедно с момчето се покатерват нагоре . Аз се опитвам да им подавам куфарите без да падна или да ги изпусна . Първо се качвам метър вертикално с една ръка по някаква греда дърпайки куфара . После се опитвам да го прихвана и избутам нагоре . Най сетне успяваме . Даже принцесата е качена без сериозни травми . Изскачам последен с чувството на герой . И този път оцеляхме . В момента в който стъпвам на сушата обаче сърцето ми спира да бие……….. Посред нощ сме в центъра на циганската махала на баджао . Циганите са дребни и ние няма как да се слеем с обстановката . Стърчим нелепо като 2 големи бели беззащитни птици с куфарите в центъра на гетото . Улици няма . Най близката е на 100-200 метра . Няма коли . Тук там по някой скутер се провира между бордеите. Опитвам се да запазя хладнокръвие и пускам най широката си и сърдечна усмивка . Принцесата вече също е залепила ослепителна усмивка на лицето си . Отсреща обаче няма нито един усмихнат човек . Тълпата около нас става все по многобройна ,все по гъста и все по мрачна . Прегръщам капитана и почвам да му броя парите . После давам и една малка паричка на детето и правим боксьорски поздрав . Все така ухилен вадя телефона и с жестове моля нашия човек да се обади в хотела . После аз самия го набирам . Слава богу вдигат ми . Разговора прекъсва . Набирам пак . Този път отсреща на много развален английски ми обясняват че транспорта не влизал в цената . Ама ще си платим госпожо и тиквам телефона в ръцете на капитана . Той обяснява нещо после пак ми го подава . Разговора пак прекъсва . Набирам пак . Чакайте там след 40 минути ще дойде кола да ви вземе . Без да преставаме да се усмихваме казвам 40 минути на принцесата . Тя само прошепва . Мъртви сме . Надеждата ми е в капитана . Докато е с нас добре . Няма обаче как да го задържа . Мярвам нещо като павилионче наблизо . Проправям си път и се връщам с няколко безалкохолни . Спечелили сме няколко минути . Внезапно от някъде се появява младо момче и ни заговаря на развален английски . Слава тебе Господи . Момчето се опитва да блесне пред племето , а пък за нас си е въпрос на оцеляване . То казва нещо . Всички глави се обръщат към него . После нещо казвам аз и всички се обръщат към мен . Напрежението видимо спада . Има комуникация . С всяка дума чета все по голямо любопитство за какво си говорим и все по малко заплаха в погледите на тълпата . Тук въпроса е как да задържа вниманието на хлапето за поне още 30 минути . Питам го за училището . За творческите му планове . Правя се на много въодушевен и го тупам по рамото . Момъка също сияе . Днес той е звезда . Когато вече си мисля че няма какво да си кажем се задава нова заплаха. 10- на местни хлапета от единия край на сокака . 15-16 годишни са , но хората се отдръпват . Подритват някакви боклуци по пътя , подмятат нещо на този и онзи . Държат се предизвикателно . Е явно сме до тук се споглеждаме с принцесата . И когато вътрешно се приготвям да дам всичко по силите си при сблъсъка , като Радецки с гръм , всъщност с клаксон в далечината по улицата се появява една миниатюрна кола 🙂. Даже не си спомням как съм пренесъл 60 кг до колата . Куфарите не се събират , но аз съм решен ако трябва да пътувам и на покрива , но да се махнем от тук . След 30-40 минути вече сме в друг свят . Хотелът ни освен че е скъп е и напълно празен . Ние сме единствените му гости . Още преди да са ни дали ключа за бунгалото на рецепцията поръчвам наси горенг и мие горенг и много много бира . Едно от момичетата на рецепцията говори английски и на втората вечер поръчваме печено пиле и пържени картофки . За по сигурно съм извадил на телефона си снимка на кокошка и такава на пържени картофки . Разбираме се чудесно . Момичето се чуди само как така ще изядем цяло пиле . Те сигурно цялото село го ядат . Вкусът е страхотен . Не знам дали от това че не плува или че до преди няколко часа е тичало на воля по полянките наоколо . Пиленцето е малко и даже не ни стига. Подсмихваме се . Какво биха си рекли ако изядем още няколко пиленца . Еми това е . Няма други драми . Заради краткия трансфер почти си изпускаме самолета от Макасар до Куала Лумпур , но това не се брои . Тези са от Куала Лумпур ................................................................................................................................................................................ Дали си струваше ? Времето , парите , усилието . Затварям очи и се оставям на въобръжението . Многото лъскави ол инклузив хотели се сливат в един безличен и безформен комплекс . Плажовете в един средностатистически пясъчен плаж . Хилядите музеи с безбройните си уникални и не толкова уникални експонати са размити в един музей . Крепостите и старинните градчета също , а над тях в глават ми отеква месата от една катедрала обобщение на многото посетени катедрали и служби в тях . После се замислям за Тоба , за Wangi-Wangi , за Томиа и за Хога и ..... преживявам отново всеки миг прекаран в тях . Дали беше хубаво . Не знам .Беше забавно . Беше неповторимо . Беше приключение . 13 4 14 2
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега