дневник Непознатата Индонезия

[ivooo]

 

 

 

 

Всички ние имаме  голям  късмет  .

 

Все още има  места по света където да избягаме частично или напълно от  туристическите капани , които ни  дебнат .  Да избягаме  от тълпите  пъплещи в колона   по някоя известна  скала , лодките които задръстват един иначе красив залив ,  стройните редици от хора с апарати снимащи романтичен залез ( изгрев ) на някое популярно място . 

 

Все още  има по света места където може сами да оставим  сърцето и въображението си да ни водят в откриването на нови или забравени  тайни . Може би места , които някога ще бъдат също толкова комерсиални и популярни като днешните     А може би не ….

 

  Но във всички случаи нашите лични  места  .  Местата  на които стъпките по пясъка от босите ни крака ще бъдат заличени   чак от следващия прилив .

 

 

  Индонезия е един от идеалните кандидати .

 

17500  ( седемнадесет хиляди и петстотин ) острова . Mогъщи вулкани  от които 128 ( сто двадесет и осем )  действащи . Невероятно биоразнообразие  дължащо се на факта че е разположена около екватора   и че е в зоната на 2  биогеографски ареала – азиатски и австралийско-папуаски  . Суматра , Ява , Бали , Флорес ,  Борнео ( Калимантан) , Папуа , Сулавеси  това са само някои  от по-големите и известни острови . С населението си от близо 270 ( двеста и седемдесет ) милиона включващо  множество народности и етнически групи . Повечето със  собствена  самобитна култура , религия , език , обичаи и даже писменост .

  Индонезия не е Бали или по точно не е  само Бали . Както и Бали не е  Индонезия .  Бали е  около 1.5 % от населението  и  0.3 процента  от територията и  . Той е само най известния  , най комерсиалния остров .  Безспорно пленителен със своята природа , култура и  различност .  Но само един  шлифован от многото скъпоценни  камъни  в короната  на  тази прекрасна страна . 

 

  Ако човек знае какво търси и иска . Ако  пътуването не  е  самоцел а средство . Всеки би намерил тук  по нещо .

 

За гмуркачите  едни от най невероятните места  на планетата ни . За изследователите на бита , културата и религията вероятно също . За покорителите на върхове  , множество такива , а за десерт  и действащи  вулкани  .  За рибарите вероятно една от рибарските  стаи в рая .

 

За фотографите и  хората на изкуството…........

Е хванахте ме .  Талантливия творец може да предаде  чувство даже  със снимката  на празен буркан от туршия.

 

 

 не е моя ( за съжаление )

 

 

 Езерото Тоба и хората  от Батак .

 

 

 

Малцина са тези , които знаят , че най – големия катаклизъм сполетял планетата ни след  онзи астероид  причинил гибелта на динозаврите е избухването на един мегавулкан  . 

 

Преди около 75  хиляди години неговата неописуема мощ  е причинила  истински апокалипсис  . Апокалипсис , който освен влиянието върху  флората и фауната където от 6 вида остава 1  има пряко отношение и към всеки един от нас .

 

Трудно е  да си представим даже онзи страховит момент . Изригването му почти заличава набралото скорост  човечество. Популацията ни  е на прага на изчезването  . Един ужасяващ холокост . Пак според учените от нас  остават само между 2 до 8 000 души .   От тази малка група хора водим началото си всички ние . Бели и черни , руси и чернокоси  , с дръпнати или овални очи . Безпощадната  ярост на природата ни е направила такива каквито сме сега . По умни , по приспособими . Може би и по жестоки . Причината е една  . Вулканът Тоба .

 

Днес на това място на остров Суматра се намира едноименното езеро в калдерата на този мегавулкан  . С размери от 100 на 30 км  и дълбочина от 500 м то е най голямото езеро в Индонезия и най голямото вулканично езеро в света  .В езерото намиращо се на остров Суматра 6-ти по големина в света  се намира друг остров Самосир , а върху него други езера . Нещо като матрьошка от острови и езера.

 

 Другото интересно тук е народността обитаваща района . Племената Батак . Наброяват около 8 милиона и се делят на няколко клона , които силно се различават по обичаи религия и даже език . Около езерото Тоба са най многолюдните от тях  батак-тоба .

 

 

  Септември 2019 .

 

   След кратък но ожесточен спор с принцесата при който всеки е непоклатим . Аз в аргументите си за посещение на Мозамбик . Тя за поредните Малдиви . Купувам билет от катарците за …..Куала Лумпур .

 

Не се рекламира промоция , но намирам цената за добра  .  406 евро на човек двупосочно от София  . Тръгване след 5 дена . 

 

 Безскрупулно  се възползвам от  гузната  и съвест . Спряла е моят изследователски устрем и приключенски  дух с глупави аргументи като скорошната  гражданска война ( преди 10 години ) и опасностите в Мозамбик . Студена вода  за гмуркане . ( 23 градуса по това време ) и пълни небивалици свързани с всякакви африкански болести и мухата це це .

 

Обявявам гмуркането  в природния парк Уакатоби като награда след посещение на езерото Тоба и народността батак .

 

 Буквално последната нощ преди тръгването резервирам хотел за 5 вечери на цена около 20 долара на ден в близост до летището в КЛ . Всъщност ще го използваме само за една нощувка преди полета за Уакатоби   и за кратко освежаване след този от Европа . Основната функция е за съхранение на багажа с оборудването за гмуркане . Багажните грижи на летищата в КЛ са доста скъпи  .  За Тоба ще изкараме само с ръчен багаж .  Купувам и полет до град Медан . Изходната точка към Тоба .  Има много полети на ден на различни авиокомпании . Повечето са на символични цени .

 Същата нощ преди тръгването наемам и хотел в градчето Парапат откъдето тръгват фериботите за  остров Самосир .  

    

    Пътуването до КЛ е тренирано десетки пъти , така че няма никакви изненади . Хотела е на около 20 минути с кола от интернационалния терминал и се държи от индийци . За мое учудване разликата между такситата и Граб е минимална , така че ползваме такси .

Самия хотел е смотан . Има асансьор само за багаж , но не и за хора . Стаите и коридорите са тесни . Има безплатна вода в антрето , но диспенсера е развален и работи само горещото кранче Задуха е невероятен , а гледката никаква , но за куфарите е супер .  По един студен душ . Два часа по леглата правейки опити за дишане  . После си взимаме довиждане с багажа с надеждата да не е сбогом и да се съберем пак заедно  и поемаме обратно този път към КЛИА2 .

 

  закана в хотела

 

 

 

 Медан е над 2 млн .град . Полета до там от КЛ е кратък около час и при късмет може да се намери на смешни цени от порядъка на 20-на долара че и по малко  .

 

 

 

 

 

 

 Гардеробчетата за багаж в самолета са високо и дребните местни се катерят по седалките , за да си го свалят .  От друга страна аз стърча с около глава над тях и една жена с плаха усмивка ме моли да и сваля нейния . Следва  втора , после  и трета . Благодарят ми горещо , а аз като истински джентълмен  без покана вървя напред и придърпвам всеки куфар по напред . Хората също се забавляват и някои нарочно ме изчакват да дойда до тях . 

 

 На летището след паспортната проверка с военизирани викове и команди ни подреждат в колона по един и едно много сладко куче идва да ни подуши 

 

 

  Предплатена сим карта от Телкомсел ( най доброто покритие навсякъде в Индонезия ) , смяна на валута и вече сме на свобода.

 

  Имплантирам сим картата да проверя връзката и тук идва неприятна изненада , която върви редом с мързела и с липсата на четене и планиране  . Разстоянието до Тоба е 5 часа с кола  . А фериботите от там до Самосир са само до 19.00. Добре че не взех хотел на острова се успокоявам   . Даже да не намерим кола все пак в 2 млн. град ще намерим място за преспиване . Часът обаче е 16 . И да намерим кола шанса да стигнем по нормално време и да се чекираме в хотела и особено вечерята с бира Бинтанг клони към нулата .  

 

  Силно вкиснат обикалям летището и разпитвам откъде да вземем такси до Тоба .  Тези които поназнайват английски отскачат уплашено назад и почват да бърборят колко е далеч и колко е скъпо с таксито до там  (50 -60  долара ) .  Неизменно повтарят нещо за споделен транспорт .

 

 Думичката споделен и обществен са ми от най – омразните особено когато става дума за транспорт и особено в тази част на света , но накрая се примирявам и се тръшваме на някакви пейки веднага в дясно след изхода на летището . Тук следва приятна изненада . Участието струва само по 7 долара на човек а колата си е най обикновена . Просто е от онези с още 2 седалки отзад. Ние се возим като в нормално такси на задната седалка . Отзад са 2-ма местни , а на предната седалка лелка пак от местните , но работеща в Сингапур. Климатика работи , а шофьорът говори не лош английски .  

 

 Последователно оставяме всички спътници и подхващаме разговор с шофьора . Казвал се Хотма около 40-45 годишен . Всеки ден пътувал до Медан и обратно . Имал само две деца ( необичайно малко за тук ) . Разпитва ни какво мислим да правим . Аз му отговарям че нямам никаква идея за следващите 4 дни и на свой ред го питам той какво мисли да прави . Това е сигнал мигом да спрем в крайпътна кръчма на чай и кафе .

 

 

След не особено дълги преговори си стискаме ръцете за около 50 долара на ден  . В цената е включен и бензина . Питам го къде да вземем хотел за следващите 2 дни на остров Самосир . Той звъни на шефа си ( тук разбирам че колата не е негова ) да го пита предполагам нещо от сорта . Шефе ,шефе ти като дойдеш на гости при нас в Тоба къде спиш . Онзи казва някакъв хотелски комплекс  и аз вечерта от стаята на първия хотел го резервирам . Не е с най високия рейтинг . Не е най евтиния , нито най скъпия , но според мен най добрия в района . Друго си е да имаш агент под прикритие на място.

 

  Тази първа вечер имаме късмет . В хотела в Парапат ни приемат  и даже успяваме да вечеряме . Е изпуснали сме някаква програма , но пък батакчани обичат музиката , обичат и събиранията и следващите дни имаме удоволствието да ги слушаме неколкократно .

Хотма също ни промива главите с музика и от сутрин до вечер в колата му кънти някое парче. Изненадан съм , но музиката им освен че е много приятна и мелодична е изпълнена с елементи , които много наподобяват нашата , понякога гръцката  и въобще балканската народна музика  . Другата ми изненада е че едни от най жизнерадостните парчета , на които двамата с Хотма припяваме били всъщност за погребение .

 

 Хорас ! . С тази поздрав ни посрещат и изпращат навсякъде в района на езерото . Това е задължителната думичка , която служи за посрещане и изпращане за възклицание и пожелание .

 

 

 

  На сутрешна светлина почваме да разбираме защо много малайци , индонезийци и сингапурци идват на почивка около езерото . Въпреки че не е много далеч от екватора надморската височина от около 1000 метра прави климата много по човешки , а растителността е смесица от широколистни , иглолистни растения и палми . Закуска с някакви техни специфични за района сладки специалитети на които забравям името в следващите 10 секунди и сме в колата .

 

фериботното пристанище , фризьорския салон

гледки от ферито

 

 

   Ферибота е сравнително нов и сравнително модерен и Хотма с гордост го изтъква  . (Б.а. 2018 г. един от най тежките инциденти с фериботи в Индонезия именно тук в това езеро загиват близо 200 души ) .По някое време ни показва някаква плуваща съборетина . Това е стария . Тогава и аз почвам да се радвам че са си купили нов.

 

  Иначе пътя е кратък . Стоварват ни на острова . Той е голям и според Хотма се обикаля с кола за 5-7 часа . Като изключим селцата Амбарита , Томок и Тук Тук  движение почти няма . Пътя не е лош и може би кола под наем или скутер са добра идея . 

  

 

Навремето дестинацията е била много популярна и сред белите.  Хора от цял свят са идвали да почиват тук . Освен обикновените туристи  , особено популярна е била и сред любителите на халюционогенни гъби . И до днес могат да се видят големи рекламки с телефони на всевъзможни места . Даже в някои ресторанти си ги има в самото меню и услужливо те питат как да ти ги приготвят . Не би ли желал господина да му направим гъбките с бъркани яйца 🙂  .

 

хотела ни в тук туккорабче за разходки

 

 Туристите довели до бум на строителството . Отваряли се хотели , ресторанти и къщи за гости . Днес повечето посетители са си от Индонезия . Има и такива от Малайзия и Сингапур , но и те не са много . Единственото раздвижване и сезон , който трябва да се избягва е около китайската нова година .

 Повечето места за настаняване са в селището Тук тук . Там са и единствените бели които засичаме .

 

 

 

 

 

  Самосир и общността батак са известни с особената , подобна на лодка архитектура на къщите  си .  На мен ми напомнят на къщите на торага от централно Сулавеси . Строени са без пирони и някога обитавани от няколко семейства .  Личи си че някои от тях  са много стари  .  Хотма обаче ни посочва че почти зад всяка стара къща има построена нова . За съвременните хора условията за живот в старите къщи не са приемливи . Те живеят в съвременните домове  а старите използват за склад или просто са ги оставили да се саморушат . Голяма част от хотелите използват за мотив тази традиционна архитектура. Символиката и функциите на къщите  може да се намери описана подробно в интернет , а тези които ще посетят района така или иначе ще са принудени да изслушат поне една лекция по темата 🙂 

 

 

.

 

 

 

 Друго от забележителните неща на батакчани са техните вярвания , анимизма им , вярата в магии и духове както  и  ритуален канибализъм преди повечето племена да приемат християнството . а останалите исляма .

 

Интернет е изпъстрен с всевъзможни цветисти описания датиращи още от времето на Марко Поло  за това как са изяждани враговете , предателите и престъпниците.  Включително дивотии как най вкусните части дланите , петичките и носа били запазвани за рагуто на  местния вожд. Това разбира се не е съвсем така , но оставам любопитството на всеки да открие на място какво точно се е случвало 🙂 .  Истина е обаче че жертвата е умъртвявана по един бавен и изключително жесток начин .  

 

   Водача ни явно има няколко неща на ум и  веднага ни помъква по музеи , гробници и магазинчета за сувенири . Туристи липсват , така че навсякъде сме предмет на особено внимание . Прави ми впечатление че търговците не са толкова агресивни като в други части на страната.

 

 

 На някои места има страхотни сувенири ръчна изработка , на цени нямащи нищо общо с онези в бали. Заричам се другия път да дойдем с голям празен куфар.

 

 

Там където са сложили входна такса тя обикновено е символична . Разни чичковци на нашите години срещу 5-10 долара ни развеждат и обясняват на не лош английски . Всички са големи сладури а единия толкова се вживява в ролята си че направо ни изнася цяло представление . Ту играе  палача , ту  жертвата . Надава заплашителни викове , стонове на агония и размахва уредите за наказание. Накрая се просва на дръвника , като преди това ми връчва дървена сабя да му отсека главата 🙂

.  

 

тук са съдили жертвите  календар за гадаене дали времето е подходящо за екзекуция

 

леглото на краля  този камък е тоалетната хартия 😀.

тоалетната хартия се слага в огнището за дезинфекция защото е за многократна употреба от цялото семейство 🙂 

 

 

 В началото се учудвам защо има толкова гробове на крале , докато Хотма не ми обяснява клановата им система . Към 200 клана и всеки си има крал . И до ден днешен било така . Едно от имената на Хотма е и името на клана му .  

Е кой ти е крал сега питам . Не знам чистосърдечно си признава той.

 

    

 

 

Музея на Батак в Томок е нещо средно между музейче от 2 стаи , магазин за сувенири , но най забавното е , че за няколко долара може да се преоблечеш и снимаш като местни крал и кралица . Няма тълпи от туристи , всъщност няма никой , така че забавлението е пълно . Позираме със символите на властта , лежим в леглото на краля , приемаме делегация на аудиенция и каквито други глупости ни хрумват . Хотма и служителите с ентусиазъм се включват в сценките .

 

 

    От време на време тримата огладняваме и аз естествено предлагам Хотма да ни заведе на ресторант . Води ни в крайпътни заведения за местни , където нормален бял човек едва ли би стъпил .  Първото такова място изглежда толкова зле , че аз се колебая дали първо да повърна и после да ям или обратното , но нямаме избор . Може да обидим човека . Храната обаче се оказва учудващо вкусна , сметката за трима е 5 лв  . На всичко отгоре нямаме никакви стомашни проблеми .  

 

 централния вход

 

  външната ложа

 

 обстановка

 

 

 

 

 

На втория ден се усеща че аз плащам и почва да избира по човешки капанчета .

 

 

 

 

Последните дни вече сме си много близки и Хотма не прави никакви опити да яде с прибори 🙂

 

  

 

    Понякога се чувстваме като в къщи . Местни ентусиасти от сутрин до вечер киснат по крайпътните кръчми . Пушат цигари , бистрят политика и пият..... палмово вино .  В сравнение с бирата е почти безплатно . В началото е гадничко , но след първата чашка бих се присъединил .... Жалко че на зная езика.  

 

 Хотма не е гид , а шофьор и към края на първия ден аз го загрявам когато ни води на някакви топли минерални бани , които очевидно за него са интересни и вероятно би завел семейството си . Загубили сме 3-4 часа за отиване и връщане .Май се налага да взема нещата в свои ръце.

 

Всяка тръба води до някой хотел или къща .

 

 

Има и кратки недоразумения , когато в края на първата вечер ме пита , а за мен взе ли стая . Но нали живееш от другата страна в Парапат . Така е , но ако още се разхождаме  ще си изпусна ферибота .  Това прекратява туристическата активност за деня и Хотма е изпратен да спи при жена си .

 

 

Вечерта в хотела се налага все пак да попрочета повечко за района и да си извадя няколко желани места .  Хотма пък звънял на приятел екскурзовод и на другата сутрин със смях установяваме че сме извадили едни и същи неща . 3 мата решаваме 4-тата нощувка да е в град Берастаги .  Друг интересен град където живее друг  клон на племената батак  , батак каро които са мюсюлмани  . Едно от местата което снабдява Медан с плодове и зеленчуци . Забавно е как същите неща които у нас дават по една реколта годишно тук дават по 3 .  

 

това забравих какво е

 

Пак консултация с приятел на Хотма и вечерта имаме хотел за следващия ден в Берестаги . По пътя ще посетим и един от най високите водопади на Индонезия Сиписо писо .

 

 

хотела в берестаги

 

 

 

Последния ден ще поразгледаме Медан и след това Хотма ще ни изсипе на летището

 

 

 

 

Няма да описвам забележителности . Това си е работа която всеки трябва сам да си свърши и сам да си види 🙂  . Няма да описвам и пътуването ни по дни . Ден 1.Събудих се . Измих си зъбите . Бях леко настинал и ме болеше дясното ухо . Така вероятно и аз самия бих умрял от скука .

 Само някои по интересни моменти .

 

 Въпреки че са християни батакчаните-тоба  са запазили някои от традиционните си обичаи . Особено видно е това при погребенията . Няма общински гробища а роднините на покойниците събират пари и изграждат понякога огромни гробници във всевъзможни форми и размери и обикновено на най неочакваните , а понякога и на най хубавите места .

 

 

 Гробниците са не по малко забележителни от характерните им къщи . Понякога мъртъвците както и на други места  се препогребват чак когато се съберат достатъчно пари .  Ако зависеше от мен бих  спирал всеки няколко минути да ги снимам .

 

За разлика от Хотма . За няколкото дни през които сме неразделни сме си станали страшно близки . През цялото време мрънка , че гробниците били по скъпи от къщите ( то  се вижда че е така ) . Че това е много тъпо и че иска децата му да не събират пари и да не  взимат заеми за да го погребат .  От разговорите ни обаче се оказва че всъщност няма никакъв избор и нищо не зависи нито от него , нито от децата му .

 

 Хотма е много готин . Понякога е като дете .  Има калъфче с вендузи на телефона и го лепи на всевъзможни места после припка няколко метра и си прави селфи . Често и ние участваме . През живота си не съм правил и не са ми правили толкова снимки .

   

  Някъде съм прочел че в района се яде кучешко и бъзикам Хотма да ядем . Той обаче го приема на сериозно и почва да разпитва хората къде има . Така и не го опитваме ,но събирам прелюбопитна информация .  Повечето от заведенията в които се сервира имат надпис В1 . Странно е ,но такива заведения хич не са малко и ги има доста и в мюсюлмански Медан .

  На вечеря ли ще го ядем питам веднъж . Каква вечеря бе сопва ми се Хотма . Още на обяд свършва. Ако искаш кучешко най добре е на обяд . 

  Я кажи кои са най вкусните породи не преставам да чопля темата  булдог , боксер , питбул .

  Хотма се хваща да ми обяснява , но понеже и двамата не сме толкова в час с английския се отказва . Абе по лесно е да ти покажа. На едно кръстовище удря рязко спирачките и сочи някаква местна порода . Това виждаш ли го . Това е супер . Само 2-3 кила да тежеше повече щеше да е върха .  Има доста разхождащи се кучета и аз недоумявам защо не са вече на пържолки . А не може така . Те сигурно са на някой .  Е откъде се взимат тези дето ги ядете . Ами хората си ги продават . Решават някой ден и ги продават . За колко . Еми в момента са около 400 000 рупии ( 25-30 $ . Доста скъпо на фона на средната заплата от 100-150 $ за района) . Тук вече млъквам . Представям си колежката Ади , която се наложи да пусна 3 дни в отпуск защото не преставаше да реве за починалата си булонка . Или пък мъжа и Митко , на който му се припива бира и отнася да сготвят въпросната булонка в ресторанта наблизо.      

 

    Едно от нещата  с което е известен Медан са  дурианите  .  Дурианите от Медан са известни в цяла ЮА . Нещо като зелето от Петърч и картофите от Самоков.  Дурианите  са скъп плод и на някои места сме купували 1 дуриан и за 50$ , а тук растат едни от най добрите сортове . 3-ма човека почти се пръснахме от ядене на дуриани за около 15 $ . Да дойдеш до Медан и да не се наядеш до пръсване с Дуриан си е углавно престъпление .

 

  На тези нарове се яде

 

 

 

 Националния парк Bukit Lawang , Изкачване на вулкана Gunung Sibayak , остров  Nias това са само една малка част от нещата в  района , които оставаме за друг път . Както и лежерна почивка с книга и бира на някой от плажовете на Тоба .

 

 

 

Разделяме се със Суматра и с Хотма с малко тъга , но и с надеждата някой ден пак  да сме заедно .

    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[ivooo]

 

                

 

 

  Архипелага Wakatobi е част от остров Сулавеси .

Името му всъщност произхожда от 4-те по големи острова на архипелага Wangi-wangi (WA), Kaledupa (KA), Tomia (TO) и Binongko (BI) . 

Wangi-Wangi  е входната врата на архипелага . Най развития остров , и единствената входна точка що се касае до летище . Понякога може да настане объркване тъй като много местни използват старото име на Wangi-Wangi  - Wanci . Само 7 от общо 143 острова, принадлежащи на Wakatobi , са населени, а повечето от жителите живеят на един от четирите големи острова .

 

 Това е и Морски национален парк,  с повече от 750 вида риби, 850 известни вида корали и 50 грандиозни места за гмуркане.

 

 

Този подводен рай все още е непозната дестинация в Югоизтока .Не е лесно да се стигне  до там, но напълно си заслужава .Има ежедневни фериботи до Wanci от Кендари и Бау Бау в Югоизточен Сулавеси . Има и ежедневен полет  Makkasar-Kendari-Wanci с Lion Air .

 

Общественият транспорт между островите на Вакатоби е на малки (~ 15 метра) дървени фериботи. Обикновено има едно или две плавания на ден.

 

 

Основната атракция е природата .  Пищната растителност на някои от острови , съчетана с морско синьо и бели пясъчни плажове  правят снимките от там да изглеждат като пощенски картички .

 

 

Под водата огромно количество рифови риби и недокоснати коралови градини .

 

 

Въпреки че звучи като рекламна брошура няма много туристи  даже и местни , няма развита туристическа структура , а повечето от обитателите са заети с риболов и земеделие .  Централното правителство в Джакарта е имало намерението да създаде още 10 Бали в страната и това да е едно от тях . Но до момента не полагат особени усилия за това.

 

 Пътуването между островите е в типичен индонезийски стил 🙂 .

Табели и упътвания няма . За местните хора , които от деца знаят кой ферибот откъде тръгва и накъде отива и в колко часа то не е проблем . За туристите обаче е объркващо . Различни фериботи , тръгващи от различни части на острова в различни посоки . Е ще питам  , това не е проблем . Да ама не . Процента на говорещите чужд език  даже и в хотелите и къщите за гости е  нищожен ( то на някои места  в Индонезия и бахаса не знаят ) .

Ако все пак си намерите правилния ферибот очакваното пътуване от няколко часа ,  може да прекарате  седнал на пода между бохчите с багаж или лежейки на мърляви нари. Когато прилива е нисък се налага прехвърляне в по малки лодки , а понякога и това не е достатъчно и последните няколко десетки или стотици метра се изминават шляпайки пеша в 20-30 см вода с багажа на рамо .  Силното вълнение и пръските правят пътуването още по драматично  .

 

 

Когато стигнете до къщата за гости може да се окаже че няма вода , защото се изпомпва изпод земята , а няма ток до 18.00 например . Или пък че вода има , но е  полусолена и в голям пластмасов бидон от който да си поливате .   И когато ви писне от всичко това и искате да удавите мъката си в бира то бира и въобще алкохол няма , защото сте в мюсюлманската част на Индонезия  .

 

 Ако още четете значи  има надежда за Уакатоби 🙂 .

 

 

   Rammang Rammang Karst

 

 

Пътя до Уакатоби минава през Макасар . В някоя от нощите около езерото Тоба резервирам полет до Макасар с AirAsia през сайта на компанията . И полет до Уакатоби  през Нуса трип . Няма много за мислене полета е един на ден сутрин от КЛ и пристига около обяд . Налага се преспиване в Макасар защото също единствения самолет до  Уакатоби се разминава с този от КЛ . Купувам и обратния полет като пак се налага преспиване този път в КЛ . Били сме в град Макасар за няколко дни , така че решаваме да спим в единствения хотел на летището  и да не слизаме до града .  Какво ще правим до вечерта ще решим на място .

 

 

 

 Полета минава гладко . Събираме се отново с багажа си и понеже не бързаме за никъде аз се мотая с количката и зяпам всякакви глупости по терминала .

Спира ни един агент на туристическа фирма и се почва . Искате ли хотел . Не имаме си . Ами самолетен билет . И това си имаме без обратния полет от Уакатоби до Макасар . Ами да ви го продам . Няма нужда имаме си интернет и апликация. Тогава екскурзия до Макасар . А не били сме . Пък и не си падаме по градове .След много чудене какво да ни продаде , като аз  се забавлявам и очаквам да почне и сувенири да продава . Човека вади жокер .

 

Пътуване до Rammang Rammang в обратната на Макасар посока . Имало пещери , пътуване с лодка и красива природа. Тук вече съм заинтригуван и след кратък ритуален пазарлък стискаме ръце на около 60 долара за 6-7 часа с включени бензин и лодка . Даваме си 2 часа за хапване и освежаване в хотела и потегляме .

 

Шофьора ни е местен и не знае нито дума друг език така че комуникация е невъзможна . Пътя ( около 1 час ) обаче в никакъв случай не е скучен . Минаваме през множество населени места и има много за зяпане . На няколко пъти мяркам цели дворове пълни с готови куполи за джамия . От миниатюрни до огромни . Всякакви цветове и форми . Просто правиш 4 стени  . Бам купола отгоре и вече си имаш лична джамия в двора 🙂 .

 

В един момент населените места се разреждат . Съвсем изчезват и навлизаме в живописна местност напълно различна от всичко което сме виждали до момента  . 

 

 

 

Тогава не подозирам ,но сега вече знам . Това е третата по големина карстова зона в света след Цинси в Мадагаскар и Шилин в Китай .  Има няколко забележителни пещери . Археологически находки и разбира се невероятна природа.  На нас не ни остава време за всичко това . Разхождат ни с лодка . Шляем се по пътеките между полетата с вода.

 

 

Има аборигени които живеят в наколни жилища и почти никакви туристи . Срещаме само няколко групички с местни хора и 3-ма индонезийци от Бали , които веднага демонстрират че говорят английски.  В момента се строят дървени пътеки . Може би сега е момента да се посети този обект , защото скоро щели да го правят една от забележителностите на Юнеско . Май се налага пак да дойдем .

 

В средата на парка има екокурорт където спираме с лодката за по кафе  .Изглежда добре , но имам подозрения че вечер ще е пълно с комари .

 

 

 

Нашия човек има невероятни нокти . Виждал съм изискан добре отгледан нокът за почистване на ушната кал на много места 🙂  , но такова чудо не съм . Какво ли друго може да почисти с тия нокти.  В началото на тура отива до някаква малка джамийка насред полето  да се помоли . Притъмнява и с жестове му казваме да си ходим . Той ни махва с ръка . Ей сега се връщам и отпрашва пак към джамийката . Изведнъж от там се разнася усиления от говорителите рев  на нашия човек .  Какъв шофьор случихме . 

 

 

 

 

 На летището ресторанти бол , но бира в тях не . Затова грабваме две огромни студени бутилки от антрето на хотела и с тяхно позволение и с огромна купа бутчета от КФЦ се отдаваме на заслужена почивка  в стаята си . 

 

 

  

 

 

    

 

 

 

 

 

[Дани Магелани]

На 28.12.2019 г. в 1:27, ivooo каза:

 

 

 

 

Всички ние имаме  голям  късмет  .

 

Все още има  места по света където да избягаме частично или напълно от  туристическите капани , които ни  дебнат .  Да избягаме  от тълпите  пъплещи в колона   по някоя известна  скала , лодките които задръстват един иначе красив залив ,  стройните редици от хора с апарати снимащи романтичен залез ( изгрев ) на някое популярно място . 

 

Все още  има по света места където може сами да оставим  сърцето и въображението си да ни водят в откриването на нови или забравени  тайни . Може би места , които някога ще бъдат също толкова комерсиални и популярни като днешните     А може би не ….

 

  Но във всички случаи нашите лични  места  .  Местата  на които стъпките по пясъка от босите ни крака ще бъдат заличени   чак от следващия прилив .

 

 

  Индонезия е един от идеалните кандидати .

 

17500  ( седемнадесет хиляди и петстотин ) острова . Mогъщи вулкани  от които 128 ( сто двадесет и осем )  действащи . Невероятно биоразнообразие  дължащо се на факта че е разположена около екватора   и че е в зоната на 2  биогеографски ареала – азиатски и австралийско-папуаски  . Суматра , Ява , Бали , Флорес ,  Борнео ( Калимантан) , Папуа , Сулавеси  това са само някои  от по-големите и известни острови . С населението си от близо 270 ( двеста и седемдесет ) милиона включващо  множество народности и етнически групи . Повечето със  собствена  самобитна култура , религия , език , обичаи и даже писменост .

  Индонезия не е Бали или по точно не е  само Бали . Както и Бали не е  Индонезия .  Бали е  около 1.5 % от населението  и  0.3 процента  от територията и  . Той е само най известния  , най комерсиалния остров .  Безспорно пленителен със своята природа , култура и  различност .  Но само един  шлифован от многото скъпоценни  камъни  в короната  на  тази прекрасна страна . 

 

  Ако човек знае какво търси и иска . Ако  пътуването не  е  самоцел а средство . Всеки би намерил тук  по нещо .

 

За гмуркачите  едни от най невероятните места  на планетата ни . За изследователите на бита , културата и религията вероятно също . За покорителите на върхове  , множество такива , а за десерт  и действащи  вулкани  .  За рибарите вероятно една от рибарските  стаи в рая .

 

За фотографите и  хората на изкуството…........

Е хванахте ме .  Талантливия творец може да предаде  чувство даже  със снимката  на празен буркан от туршия.

 

 

 не е моя ( за съжаление )

 

 

 Езерото Тоба и хората  от Батак .

 

 

 

Малцина са тези , които знаят , че най – големия катаклизъм сполетял планетата ни след  онзи астероид  причинил гибелта на динозаврите е избухването на един мегавулкан  . 

 

Преди около 75  хиляди години неговата неописуема мощ  е причинила  истински апокалипсис  . Апокалипсис , който освен влиянието върху  флората и фауната където от 6 вида остава 1  има пряко отношение и към всеки един от нас .

 

Трудно е  да си представим даже онзи страховит момент . Изригването му почти заличава набралото скорост  човечество. Популацията ни  е на прага на изчезването  . Един ужасяващ холокост . Пак според учените от нас  остават само между 2 до 8 000 души .   От тази малка група хора водим началото си всички ние . Бели и черни , руси и чернокоси  , с дръпнати или овални очи . Безпощадната  ярост на природата ни е направила такива каквито сме сега . По умни , по приспособими . Може би и по жестоки . Причината е една  . Вулканът Тоба .

 

Днес на това място на остров Суматра се намира едноименното езеро в калдерата на този мегавулкан  . С размери от 100 на 30 км  и дълбочина от 500 м то е най голямото езеро в Индонезия и най голямото вулканично езеро в света  .В езерото намиращо се на остров Суматра 6-ти по големина в света  се намира друг остров Самосир , а върху него други езера . Нещо като матрьошка от острови и езера.

 

 Другото интересно тук е народността обитаваща района . Племената Батак . Наброяват около 8 милиона и се делят на няколко клона , които силно се различават по обичаи религия и даже език . Около езерото Тоба са най многолюдните от тях  батак-тоба .

 

 

  Септември 2019 .

 

   След кратък но ожесточен спор с принцесата при който всеки е непоклатим . Аз в аргументите си за посещение на Мозамбик . Тя за поредните Малдиви . Купувам билет от катарците за …..Куала Лумпур .

 

Не се рекламира промоция , но намирам цената за добра  .  406 евро на човек двупосочно от София  . Тръгване след 5 дена . 

 

 Безскрупулно  се възползвам от  гузната  и съвест . Спряла е моят изследователски устрем и приключенски  дух с глупави аргументи като скорошната  гражданска война ( преди 10 години ) и опасностите в Мозамбик . Студена вода  за гмуркане . ( 23 градуса по това време ) и пълни небивалици свързани с всякакви африкански болести и мухата це це .

 

Обявявам гмуркането  в природния парк Уакатоби като награда след посещение на езерото Тоба и народността батак .

 

 Буквално последната нощ преди тръгването резервирам хотел за 5 вечери на цена около 20 долара на ден в близост до летището в КЛ . Всъщност ще го използваме само за една нощувка преди полета за Уакатоби   и за кратко освежаване след този от Европа . Основната функция е за съхранение на багажа с оборудването за гмуркане . Багажните грижи на летищата в КЛ са доста скъпи  .  За Тоба ще изкараме само с ръчен багаж .  Купувам и полет до град Медан . Изходната точка към Тоба .  Има много полети на ден на различни авиокомпании . Повечето са на символични цени .

 Същата нощ преди тръгването наемам и хотел в градчето Парапат откъдето тръгват фериботите за  остров Самосир .  

    

    Пътуването до КЛ е тренирано десетки пъти , така че няма никакви изненади . Хотела е на около 20 минути с кола от интернационалния терминал и се държи от индийци . За мое учудване разликата между такситата и Граб е минимална , така че ползваме такси .

Самия хотел е смотан . Има асансьор само за багаж , но не и за хора . Стаите и коридорите са тесни . Има безплатна вода в антрето , но диспенсера е развален и работи само горещото кранче Задуха е невероятен , а гледката никаква , но за куфарите е супер .  По един студен душ . Два часа по леглата правейки опити за дишане  . После си взимаме довиждане с багажа с надеждата да не е сбогом и да се съберем пак заедно  и поемаме обратно този път към КЛИА2 .

 

  закана в хотела

 

 

 

 Медан е над 2 млн .град . Полета до там от КЛ е кратък около час и при късмет може да се намери на смешни цени от порядъка на 20-на долара че и по малко  .

 

 

 

 

 

 

 Гардеробчетата за багаж в самолета са високо и дребните местни се катерят по седалките , за да си го свалят .  От друга страна аз стърча с около глава над тях и една жена с плаха усмивка ме моли да и сваля нейния . Следва  втора , после  и трета . Благодарят ми горещо , а аз като истински джентълмен  без покана вървя напред и придърпвам всеки куфар по напред . Хората също се забавляват и някои нарочно ме изчакват да дойда до тях . 

 

 На летището след паспортната проверка с военизирани викове и команди ни подреждат в колона по един и едно много сладко куче идва да ни подуши 

 

 

  Предплатена сим карта от Телкомсел ( най доброто покритие навсякъде в Индонезия ) , смяна на валута и вече сме на свобода.

 

  Имплантирам сим картата да проверя връзката и тук идва неприятна изненада , която върви редом с мързела и с липсата на четене и планиране  . Разстоянието до Тоба е 5 часа с кола  . А фериботите от там до Самосир са само до 19.00. Добре че не взех хотел на острова се успокоявам   . Даже да не намерим кола все пак в 2 млн. град ще намерим място за преспиване . Часът обаче е 16 . И да намерим кола шанса да стигнем по нормално време и да се чекираме в хотела и особено вечерята с бира Бинтанг клони към нулата .  

 

  Силно вкиснат обикалям летището и разпитвам откъде да вземем такси до Тоба .  Тези които поназнайват английски отскачат уплашено назад и почват да бърборят колко е далеч и колко е скъпо с таксито до там  (50 -60  долара ) .  Неизменно повтарят нещо за споделен транспорт .

 

 Думичката споделен и обществен са ми от най – омразните особено когато става дума за транспорт и особено в тази част на света , но накрая се примирявам и се тръшваме на някакви пейки веднага в дясно след изхода на летището . Тук следва приятна изненада . Участието струва само по 7 долара на човек а колата си е най обикновена . Просто е от онези с още 2 седалки отзад. Ние се возим като в нормално такси на задната седалка . Отзад са 2-ма местни , а на предната седалка лелка пак от местните , но работеща в Сингапур. Климатика работи , а шофьорът говори не лош английски .  

 

 Последователно оставяме всички спътници и подхващаме разговор с шофьора . Казвал се Хотма около 40-45 годишен . Всеки ден пътувал до Медан и обратно . Имал само две деца ( необичайно малко за тук ) . Разпитва ни какво мислим да правим . Аз му отговарям че нямам никаква идея за следващите 4 дни и на свой ред го питам той какво мисли да прави . Това е сигнал мигом да спрем в крайпътна кръчма на чай и кафе .

 

 

След не особено дълги преговори си стискаме ръцете за около 50 долара на ден  . В цената е включен и бензина . Питам го къде да вземем хотел за следващите 2 дни на остров Самосир . Той звъни на шефа си ( тук разбирам че колата не е негова ) да го пита предполагам нещо от сорта . Шефе ,шефе ти като дойдеш на гости при нас в Тоба къде спиш . Онзи казва някакъв хотелски комплекс  и аз вечерта от стаята на първия хотел го резервирам . Не е с най високия рейтинг . Не е най евтиния , нито най скъпия , но според мен най добрия в района . Друго си е да имаш агент под прикритие на място.

 

  Тази първа вечер имаме късмет . В хотела в Парапат ни приемат  и даже успяваме да вечеряме . Е изпуснали сме някаква програма , но пък батакчани обичат музиката , обичат и събиранията и следващите дни имаме удоволствието да ги слушаме неколкократно .

Хотма също ни промива главите с музика и от сутрин до вечер в колата му кънти някое парче. Изненадан съм , но музиката им освен че е много приятна и мелодична е изпълнена с елементи , които много наподобяват нашата , понякога гръцката  и въобще балканската народна музика  . Другата ми изненада е че едни от най жизнерадостните парчета , на които двамата с Хотма припяваме били всъщност за погребение .

 

 Хорас ! . С тази поздрав ни посрещат и изпращат навсякъде в района на езерото . Това е задължителната думичка , която служи за посрещане и изпращане за възклицание и пожелание .

 

 

 

  На сутрешна светлина почваме да разбираме защо много малайци , индонезийци и сингапурци идват на почивка около езерото . Въпреки че не е много далеч от екватора надморската височина от около 1000 метра прави климата много по човешки , а растителността е смесица от широколистни , иглолистни растения и палми . Закуска с някакви техни специфични за района сладки специалитети на които забравям името в следващите 10 секунди и сме в колата .

 

фериботното пристанище , фризьорския салон

гледки от ферито

 

 

   Ферибота е сравнително нов и сравнително модерен и Хотма с гордост го изтъква  . (Б.а. 2018 г. един от най тежките инциденти с фериботи в Индонезия именно тук в това езеро загиват близо 200 души ) .По някое време ни показва някаква плуваща съборетина . Това е стария . Тогава и аз почвам да се радвам че са си купили нов.

 

  Иначе пътя е кратък . Стоварват ни на острова . Той е голям и според Хотма се обикаля с кола за 5-7 часа . Като изключим селцата Амбарита , Томок и Тук Тук  движение почти няма . Пътя не е лош и може би кола под наем или скутер са добра идея . 

  

 

Навремето дестинацията е била много популярна и сред белите.  Хора от цял свят са идвали да почиват тук . Освен обикновените туристи  , особено популярна е била и сред любителите на халюционогенни гъби . И до днес могат да се видят големи рекламки с телефони на всевъзможни места . Даже в някои ресторанти си ги има в самото меню и услужливо те питат как да ти ги приготвят . Не би ли желал господина да му направим гъбките с бъркани яйца 🙂  .

 

хотела ни в тук туккорабче за разходки

 

 Туристите довели до бум на строителството . Отваряли се хотели , ресторанти и къщи за гости . Днес повечето посетители са си от Индонезия . Има и такива от Малайзия и Сингапур , но и те не са много . Единственото раздвижване и сезон , който трябва да се избягва е около китайската нова година .

 Повечето места за настаняване са в селището Тук тук . Там са и единствените бели които засичаме .

 

 

 

 

 

  Самосир и общността батак са известни с особената , подобна на лодка архитектура на къщите  си .  На мен ми напомнят на къщите на торага от централно Сулавеси . Строени са без пирони и някога обитавани от няколко семейства .  Личи си че някои от тях  са много стари  .  Хотма обаче ни посочва че почти зад всяка стара къща има построена нова . За съвременните хора условията за живот в старите къщи не са приемливи . Те живеят в съвременните домове  а старите използват за склад или просто са ги оставили да се саморушат . Голяма част от хотелите използват за мотив тази традиционна архитектура. Символиката и функциите на къщите  може да се намери описана подробно в интернет , а тези които ще посетят района така или иначе ще са принудени да изслушат поне една лекция по темата 🙂 

 

 

.

 

 

 

 Друго от забележителните неща на батакчани са техните вярвания , анимизма им , вярата в магии и духове както  и  ритуален канибализъм преди повечето племена да приемат християнството . а останалите исляма .

 

Интернет е изпъстрен с всевъзможни цветисти описания датиращи още от времето на Марко Поло  за това как са изяждани враговете , предателите и престъпниците.  Включително дивотии как най вкусните части дланите , петичките и носа били запазвани за рагуто на  местния вожд. Това разбира се не е съвсем така , но оставам любопитството на всеки да открие на място какво точно се е случвало 🙂 .  Истина е обаче че жертвата е умъртвявана по един бавен и изключително жесток начин .  

 

   Водача ни явно има няколко неща на ум и  веднага ни помъква по музеи , гробници и магазинчета за сувенири . Туристи липсват , така че навсякъде сме предмет на особено внимание . Прави ми впечатление че търговците не са толкова агресивни като в други части на страната.

 

 

 На някои места има страхотни сувенири ръчна изработка , на цени нямащи нищо общо с онези в бали. Заричам се другия път да дойдем с голям празен куфар.

 

 

Там където са сложили входна такса тя обикновено е символична . Разни чичковци на нашите години срещу 5-10 долара ни развеждат и обясняват на не лош английски . Всички са големи сладури а единия толкова се вживява в ролята си че направо ни изнася цяло представление . Ту играе  палача , ту  жертвата . Надава заплашителни викове , стонове на агония и размахва уредите за наказание. Накрая се просва на дръвника , като преди това ми връчва дървена сабя да му отсека главата 🙂

.  

 

тук са съдили жертвите  календар за гадаене дали времето е подходящо за екзекуция

 

леглото на краля  този камък е тоалетната хартия 😀.

тоалетната хартия се слага в огнището за дезинфекция защото е за многократна употреба от цялото семейство 🙂 

 

 

 В началото се учудвам защо има толкова гробове на крале , докато Хотма не ми обяснява клановата им система . Към 200 клана и всеки си има крал . И до ден днешен било така . Едно от имената на Хотма е и името на клана му .  

Е кой ти е крал сега питам . Не знам чистосърдечно си признава той.

 

    

 

 

Музея на Батак в Томок е нещо средно между музейче от 2 стаи , магазин за сувенири , но най забавното е , че за няколко долара може да се преоблечеш и снимаш като местни крал и кралица . Няма тълпи от туристи , всъщност няма никой , така че забавлението е пълно . Позираме със символите на властта , лежим в леглото на краля , приемаме делегация на аудиенция и каквито други глупости ни хрумват . Хотма и служителите с ентусиазъм се включват в сценките .

 

 

    От време на време тримата огладняваме и аз естествено предлагам Хотма да ни заведе на ресторант . Води ни в крайпътни заведения за местни , където нормален бял човек едва ли би стъпил .  Първото такова място изглежда толкова зле , че аз се колебая дали първо да повърна и после да ям или обратното , но нямаме избор . Може да обидим човека . Храната обаче се оказва учудващо вкусна , сметката за трима е 5 лв  . На всичко отгоре нямаме никакви стомашни проблеми .  

 

 централния вход

 

  външната ложа

 

 обстановка

 

 

 

 

 

На втория ден се усеща че аз плащам и почва да избира по човешки капанчета .

 

 

 

 

Последните дни вече сме си много близки и Хотма не прави никакви опити да яде с прибори 🙂

 

  

 

    Понякога се чувстваме като в къщи . Местни ентусиасти от сутрин до вечер киснат по крайпътните кръчми . Пушат цигари , бистрят политика и пият..... палмово вино .  В сравнение с бирата е почти безплатно . В началото е гадничко , но след първата чашка бих се присъединил .... Жалко че на зная езика.  

 

 Хотма не е гид , а шофьор и към края на първия ден аз го загрявам когато ни води на някакви топли минерални бани , които очевидно за него са интересни и вероятно би завел семейството си . Загубили сме 3-4 часа за отиване и връщане .Май се налага да взема нещата в свои ръце.

 

Всяка тръба води до някой хотел или къща .

 

 

Има и кратки недоразумения , когато в края на първата вечер ме пита , а за мен взе ли стая . Но нали живееш от другата страна в Парапат . Така е , но ако още се разхождаме  ще си изпусна ферибота .  Това прекратява туристическата активност за деня и Хотма е изпратен да спи при жена си .

 

 

Вечерта в хотела се налага все пак да попрочета повечко за района и да си извадя няколко желани места .  Хотма пък звънял на приятел екскурзовод и на другата сутрин със смях установяваме че сме извадили едни и същи неща . 3 мата решаваме 4-тата нощувка да е в град Берастаги .  Друг интересен град където живее друг  клон на племената батак  , батак каро които са мюсюлмани  . Едно от местата което снабдява Медан с плодове и зеленчуци . Забавно е как същите неща които у нас дават по една реколта годишно тук дават по 3 .  

 

това забравих какво е

 

Пак консултация с приятел на Хотма и вечерта имаме хотел за следващия ден в Берестаги . По пътя ще посетим и един от най високите водопади на Индонезия Сиписо писо .

 

 

хотела в берестаги

 

 

 

Последния ден ще поразгледаме Медан и след това Хотма ще ни изсипе на летището

 

 

 

 

Няма да описвам забележителности . Това си е работа която всеки трябва сам да си свърши и сам да си види 🙂  . Няма да описвам и пътуването ни по дни . Ден 1.Събудих се . Измих си зъбите . Бях леко настинал и ме болеше дясното ухо . Така вероятно и аз самия бих умрял от скука .

 Само някои по интересни моменти .

 

 Въпреки че са християни батакчаните-тоба  са запазили някои от традиционните си обичаи . Особено видно е това при погребенията . Няма общински гробища а роднините на покойниците събират пари и изграждат понякога огромни гробници във всевъзможни форми и размери и обикновено на най неочакваните , а понякога и на най хубавите места .

 

 

 Гробниците са не по малко забележителни от характерните им къщи . Понякога мъртъвците както и на други места  се препогребват чак когато се съберат достатъчно пари .  Ако зависеше от мен бих  спирал всеки няколко минути да ги снимам .

 

За разлика от Хотма . За няколкото дни през които сме неразделни сме си станали страшно близки . През цялото време мрънка , че гробниците били по скъпи от къщите ( то  се вижда че е така ) . Че това е много тъпо и че иска децата му да не събират пари и да не  взимат заеми за да го погребат .  От разговорите ни обаче се оказва че всъщност няма никакъв избор и нищо не зависи нито от него , нито от децата му .

 

 Хотма е много готин . Понякога е като дете .  Има калъфче с вендузи на телефона и го лепи на всевъзможни места после припка няколко метра и си прави селфи . Често и ние участваме . През живота си не съм правил и не са ми правили толкова снимки .

   

  Някъде съм прочел че в района се яде кучешко и бъзикам Хотма да ядем . Той обаче го приема на сериозно и почва да разпитва хората къде има . Така и не го опитваме ,но събирам прелюбопитна информация .  Повечето от заведенията в които се сервира имат надпис В1 . Странно е ,но такива заведения хич не са малко и ги има доста и в мюсюлмански Медан .

  На вечеря ли ще го ядем питам веднъж . Каква вечеря бе сопва ми се Хотма . Още на обяд свършва. Ако искаш кучешко най добре е на обяд . 

  Я кажи кои са най вкусните породи не преставам да чопля темата  булдог , боксер , питбул .

  Хотма се хваща да ми обяснява , но понеже и двамата не сме толкова в час с английския се отказва . Абе по лесно е да ти покажа. На едно кръстовище удря рязко спирачките и сочи някаква местна порода . Това виждаш ли го . Това е супер . Само 2-3 кила да тежеше повече щеше да е върха .  Има доста разхождащи се кучета и аз недоумявам защо не са вече на пържолки . А не може така . Те сигурно са на някой .  Е откъде се взимат тези дето ги ядете . Ами хората си ги продават . Решават някой ден и ги продават . За колко . Еми в момента са около 400 000 рупии ( 25-30 $ . Доста скъпо на фона на средната заплата от 100-150 $ за района) . Тук вече млъквам . Представям си колежката Ади , която се наложи да пусна 3 дни в отпуск защото не преставаше да реве за починалата си булонка . Или пък мъжа и Митко , на който му се припива бира и отнася да сготвят въпросната булонка в ресторанта наблизо.      

 

    Едно от нещата  с което е известен Медан са  дурианите  .  Дурианите от Медан са известни в цяла ЮА . Нещо като зелето от Петърч и картофите от Самоков.  Дурианите  са скъп плод и на някои места сме купували 1 дуриан и за 50$ , а тук растат едни от най добрите сортове . 3-ма човека почти се пръснахме от ядене на дуриани за около 15 $ . Да дойдеш до Медан и да не се наядеш до пръсване с Дуриан си е углавно престъпление .

 

  На тези нарове се яде

 

 

 

 Националния парк Bukit Lawang , Изкачване на вулкана Gunung Sibayak , остров  Nias това са само една малка част от нещата в  района , които оставаме за друг път . Както и лежерна почивка с книга и бира на някой от плажовете на Тоба .

 

 

 

Разделяме се със Суматра и с Хотма с малко тъга , но и с надеждата някой ден пак  да сме заедно .

    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Иво, ти си поет! Намираш красотата на най-невероятните места!

Поздрави от Страната на изгряващото Слънце! След 4 часа тук ще е 2020.

 

[stefanrusev]

На 27.12.2019 г. в 18:27, ivooo каза:

Разстоянието до Тоба е 5 часа с кола

Има директен полет на AirAsia  от КЛ до  Silangit (  за следващия път 😉 )   

След по малко от месец  и ние летим натам но ще се отбием и на Siberut.

Пожелавам повече печати в паспорта. Весело посрещане!

[ivooo]

преди 9 минути , stefanrusev каза:

Има директен полет на AirAsia  от КЛ до  Silangit (  за следващия път 😉 )   

След по малко от месец  и ние летим натам но ще се отбием и на Siberut.

Пожелавам повече печати в паспорта. Весело посрещане!

  Сиберут звучи точно като за темата , както и много вълнуващо.  Като гледам има полети до Паданг ( май е по близо ) . Ако желаеш можеш да пишеш и тук за каквото ти хрумне . Може да го направим нещо като наръчник от сорта "  Индонезия не е само Бали " :) . 

Весело и на вас !  

[liliya]

@ivooo  както винаги страхотни преживявания си описал. Винаги с голямо удоволствие чета написаното от теб и то точно поради това , че спестяваш скучното- ставането, миенето на зъби и пр. 😂. Благодаря ти. Очаквам с нетърпение продължението. 

[Lindt]

преди 23 часа, liliya каза:

@ivooo  както винаги страхотни преживявания си описал. Винаги с голямо удоволствие чета написаното от теб и то точно поради това , че спестяваш скучното- ставането, миенето на зъби и пр. 😂. Благодаря ти. Очаквам с нетърпение продължението. 

Аз само да вметна, че предвид дестинациите, на които @ivooo ходи, на мен ми е по-интересно как си мие зъбите, отколкото колко е дал за пържола 😋 

[ven62]

Аз пък като го чета всеки път се моля следващия път като пише пак да си е със всички крайници, че тези акули и други морски твари дето се завира между тях ...

За зъбите съм почти сигурен … в Куала Лумпур/Медан и после …  пак там.

[liliya]

Докато четях имах известни предположения как точно си правят тоалета, но не мисля да влизам в подробности 😂. Наистина много им се кефя 🙂. Аз самата не бих могла да прескоча границата си на търпимост и знам , че на този етап не съм готова да посещавам дестинации и места .... да кажем до такава степен екзотични. Именно поради това ми е супер интересно да чета подобни пътеписи.  Свалям шапка на всички, които могат да преглътнат липсата на комфорт и удобства,  за да преследват мечтата си. Радвам се , че има хора като @ivooo и @Lindt, които споделят преживяното и правят тези кътчета достъпни и за нас. 

[krasen_denev]

Много се радвам на разказите ти @ivooo. Четейки твоите писания, посещавам  тези така отдалечени райски кътчета,които аз така или иначе едва ли ще успея да видя.Споделяй и разказвай! Благодаря ти от сърце!

[ivooo]

преди 51 минути , krasen_denev каза:

Много се радвам на разказите ти @ivooo. Четейки твоите писания, посещавам  тези така отдалечени райски кътчета,които аз така или иначе едва ли ще успея да видя.Споделяй и разказвай! Благодаря ти от сърце!

   Благодаря Красене  ! Аз също много харесвам твоите разкази  и съвсем неблагородно завиждам за прекрасните снимки ! 

Стига да поискаш  и да си достатъчно мотивиран няма причина да не видиш каквото и да е .  Обикалянето на Европа е доста по скъпо от това на Югоизточна Азия .

[Боян Димитров]

Определено ме запали. Вече намекнах, че догодина сме там. (Тази малко или много сме я разпределили). Кога е най-благоприятното време за гмуркане и плаж? Как е сноркелинг-а, че този път мислим дали да помъкнем и децата? 

[ivooo]

Wangiwangi

 

 

Полетът от Makassar до Wangiwangi  е с престой в Kendari  . Забележителното тук е че на летището на този немалък 300-400 х град има само 3 жени без забрадки , от които едната е моята и нито един бял човек 🙂 .

 

 

Предишния ден резервирах един от популярните и престижни хотели на острова Patuno Resort за около 45 $ на вечер за 2 вечери , както и трансфер от летището  .

 

 

  На архипелага има ограничен брой места за настаняване . Най-много и най- разнообразни са те на Wangiwangi  . В диапазона са до 40-50 $ . Всъщност тези от 40-50 $ в тази част на света се броят за скъпи .  Има и един единствен по скъп за около 100$ на вечер .

 

 Следва третия от поредицата острови Tomea , където има само настанявания тип къща за гости . Както  и единствения скъп , ама наистина скъп и луксозен  резорт на архипелага Wakatobi Dive Resort  за филмови звезди 🙂 .  Разположен на собствен остров в съседство с Tomea . Със собствено пристанище , плажове и даже самолетна писта .  Цените за нощувка са над 1000 $ на ден на човек и това даже не включва гмуркането . Чартърното самолетче до Бали се плаща допълнително 🙄 .

 

  Втория остров Kaledupa  е не толкова популярен колкото разположения до него малък остров  Hoga  . На него има само 2 т.н. еко курорта. На последния четвърти остров Binongko не мога да открия настаняване , но нямам и голям интерес към него . Няма дайвинг центрове .  Твърди се че най добрия дайвинг е на Tomea , следван от този на Wangiwangi .    Hoga е известен с романтика и пясъчни плажове .

 

 Плана се оформя от само себе си . Гмуркаме се на Wangiwangi . После отиваме за гмуркане на Tomea . Ако там ни хареса оставаме за по-дълго , ако не ще му мислим .  

 

 На летището ни посреща шофьор говорещ английски , което поставя добро начало на новото приключение . Хотела ни  всъщност е  уединен голям хотелски комплекс , на 20-на минути от летището .

 

 

Да се  обходи открай до край  трябва поне половин час . Със собствено пристанище и дайвинг център .  Младото момче на рецепцията не говори английски . Жените от ресторанта знаят  само по някоя думичка .  Показват ни бунгалото . Поизносено е но огромно и напълно самостоятелно . Добре че не се стиснах за няколко долара да се настаним в хотелската част , която е на края на комплекса . Всъщност и това едва ли има значение , защото в целия този огромен комплекс с прекрасен изглед и чудесни бунгала сме настанени само ние и екипажа на самолетчето с което току що кацнахме 🙂  . На следващия ден екипажа си тръгва , а на тяхно място идва бяла двойка . Най близкото разстояние от което ги виждаме обаче е няколкостотин  метра.  Ресторанта е доста скъп за местния стандарт , но пък храната е вкусна , имат бира и най вече и 2-те  вечери се храним напълно , ама напълно сами 🙂 .

За болезнени социопати като нас това е раят  .  

 

 

Чрез англоговорящия шофьор , а може това да е и управителя на хотела си уреждаме дайвинг за следващия ден . Сутринта ни чака много мургав дребосък . Щял да ни е водача . Говори английски  и с гордост заявява че е баджао ( морски циганин ) . Бил единствения който говори английски и най – търсения дайв мастер на острова.  Заради високите приливи и отливи гмурканията са от корабче и нашия човек подава на циганчето термос с чай и пликче което по всичко личи че ни е обяда.

 

Обикновено когато се гмуркаме три пъти на ден след първия път се пие чай , хапват се бисквитки . Декомпресията е около час . След второто  гмуркане  е обяда . Обикновено и почивката е малко по дълга .  На корабчето освен нас тримата са и двама индонезийци , които не знаят и дума друг език . Съсухрени жилави старчета на някаква неопределена възраст , която би могла да е и 60 и 120 години .

 

 

 

Гмуркането е добро , но след първия дайвинг чай за нас няма . След втория обяда също ни се изпарява по мистериозен начин  . Както се казва хубава работа ама циганска .  Това е изключително дразнещо , но още по вбесяващо е че циганчето под водата не ни обръща никакво внимание , не че то ни е нужно  , но в средите  е признак на много лошо възпитание . Нали ни е водач .  На всичко отгоре вместо като местен гид да е най отговорен и взискателен точно наопаки  ръчка с пръчка животинките , чупи коралите . Пълна лудост .

Даже не споменавам че сами си вадим и сменяме бутилките и оборудването . 

 

Разбира се не получава бакшиша  който съм приготвил и който многократно превишава стойността на евтиния ориз или чай . 

 

Премръзнали и обезумели от глад решаваме че нямаме повече работа на това място . Вечерта резервирам 4 вечери на остров Tomea.

 

 

 

 

 

 

 

[stefanrusev]

На 31.12.2019 г. в 19:47, ivooo каза:

  Сиберут звучи точно като за темата , както и много вълнуващо . Ако желаеш можеш да пишеш и тук за каквото ти хрумне . Може да го направим нещо като наръчник от сорта "  Индонезия не е само Бали " 🙂 . 

Весело и на вас !  

остров Сиберут , част от Ментавайските острови , из " Индонезия не е само Бали" по идея на @ivooo  

Възползвам се от поканата а и тук има много повече места и изключителни  снимки.

 

Siberut , Mentawai  

Какво има там
 – южната част на острова е известна като мястото с най-високи вълни в Индонезия т.е това е място за сърфисти. На всички карти Сиберут изглежда като един ,но всъщност е прорязан от множество реки и канали и са 99+ островчета , дори местните не знаят колко точно.

-няколко малки самотни островчета , с население под 100ина човека, с плажове не по-лоши от Сейшелите , с тази разлика че си САМ, СЪВСЕМ САМ. И малкото местни които се завръщат с дървените си канута от някъде си бързат да се скрият в джунглата на сянка.

- местни племена  - из джунглите все още си живеят местни по стария си начин , така както е било от пантивека, в  огромни наколни жилища наречени  наречени Uma , около 200-300 кв.м. До колкото успях да прочета и разбера по произход са малайци но езикът им е от полинезийските !?! Тоалетната е из джунглата , или поне на нас не ни показаха такава а ние и не пожелахме да видим дали въобще има. Миене и къпане – в реката. За пиене мъкнат огромните туби с дървени канута и после поне час из калната джунгла. Не е нужно да се носят туристически обувки защото се гази из сериозна кал. На нас ни осигуриха най-обикновени гумени ботуши но след като всички ходят с тях мисля че това е най-удачно 

 

- едва сега Индонезийското правителство се опитва да ги електрифицира т.е ток няма навсякъде. Вода също няма - ако си сондираш, иначе мъкнеш тубите с кану. Ток - ако си имаш агрегат и после пак мъкнеш туби бензин с кану. И то ако океана е спокоен. Абсолютно никакъв обхват на телефоните но пък с учудващо бърз интернет, ако има електричество разбира се.

- Спането. Жени се презастрахова и запазихме единствената добре изглеждаща къща в booking - Uma Aileppet Mentawai Guest House.  Къщата, нова , двуетажна, изцяло дървена, реално се оказва собственост на губернатора на Mentawai, по документи се води на двамата тарикати от Паданг, но всичко се движи от местното момче за всичко, с много добър английски,  Augustinus или за кратко Огъст. За 60 евра на вечер, убийствена цена за тук, получаваме огромна дневна на първия етаж , 6 спални на горния , агрегат които се включва в момента в който се размърдаме  и пълен олинклузив с меню по наше желание!!!! 

- Храната – хората си гледат и прасенца , и пиленца, но ние се ограничаваме до 40-50 см риба-тон и скариди, огромни, все още мърдащи, буквално с кофите, всичките 6Д5Н…

 

Как се стига до там – от Паданг с бързо фери което местните наричат Ментавайфаст, срещу 300 К в посока на човек,  за около 3,5-4 часа при спокоен океан, всеки вторник, четвъртък и събота. Ферибота акостира в Maileppet  и от там още два часа с малка лодка по каналите из мангровите канали до най-южната част. 
На пристанището в Майлепет , точно там където продават билети, предлагат и доста сносно настаняване за около 250-300К както и трек из джунглата но на връщане забравих да питам за цената. С две  думи – можете да тръгнете и без предварителна уговорка или резервации само да не е  май-октомври когато са най-високите вълни и  половината ферибот е пълен със сърфисти. 

Ако някой реши да тръгне за там имам WhatsApp-а на Огъст които с удоволствие ще помогне. Отделно хлапето предложи и други места из Западна Суматра – Jambi , Tangkahan , Bukit Lawang,  Ketambe , островите Pulau Pasumpahan  и Cubadak и, разбира се , езерото Тоба. Страшно много съжалявам че не зарязахме Бали и не останахме - и без това бяха започнали разправиите около корона-вируса и трябваше да купуваме нови билети за обратно...

Бръмбарите в главите ни пак са станали и ръкопляскат! Дори Жени я вземат на "бис", три пъти, защото тя го откри и пожела този остров ...  С извинение за некачествените снимки но никой не иска да го носи тоя фотоапарат а и всеки път сме с по-малко багаж...
 

 

 

 

 

 

 

 

Хората са разбрали че туризма е единственият им шанс за оцеляване и се стараят изключително много но… направо си е на „майната си“! Местните са изключително приятни,  дружелюбни,  отзивчиви,  услужливи, гостоприемни… Очарован съм!!! 
И трябва да бъдат подкрепени  - във форуми като този, в ТА, в LonelyPlanet! Най-малкото защото това е едно късче от РАЯ!!!

Masura Bagata ,  August !!!!
 

[AlexandraKo]

Преди 1 час, stefanrusev каза:

остров Сиберут , част от Ментавайските острови , из " Индонезия не е само Бали" по идея на @ivooo  

Възползвам се от поканата а и тук има много повече места и изключителни  снимки.

 

Siberut , Mentawai  

Какво има там
 – южната част на острова е известна като мястото с най-високи вълни в Индонезия т.е това е място за сърфисти. На всички карти Сиберут изглежда като един ,но всъщност е прорязан от множество реки и канали и са 99+ островчета , дори местните не знаят колко точно.

-няколко малки самотни островчета , с население под 100ина човека, с плажове не по-лоши от Сейшелите , с тази разлика че си САМ, СЪВСЕМ САМ. И малкото местни които се завръщат с дървените си канута от някъде си бързат да се скрият в джунглата на сянка.

- местни племена  - из джунглите все още си живеят местни по стария си начин , така както е било от пантивека, в  огромни наколни жилища наречени  наречени Uma , около 200-300 кв.м. До колкото успях да прочета и разбера по произход са малайци но езикът им е от полинезийските !?! Тоалетната е из джунглата , или поне на нас не ни показаха такава а ние и не пожелахме да видим дали въобще има. Миене и къпане – в реката. За пиене мъкнат огромните туби с дървени канута и после поне час из калната джунгла. Не е нужно да се носят туристически обувки защото се гази из сериозна кал. На нас ни осигуриха най-обикновени гумени ботуши но след като всички ходят с тях мисля че това е най-удачно 

 

- едва сега Индонезийското правителство се опитва да ги електрифицира т.е ток няма навсякъде. Вода също няма - ако си сондираш, иначе мъкнеш тубите с кану. Ток - ако си имаш агрегат и после пак мъкнеш туби бензин с кану. И то ако океана е спокоен. Абсолютно никакъв обхват на телефоните но пък с учудващо бърз интернет, ако има електричество разбира се.

- Спането. Жени се презастрахова и запазихме единствената добре изглеждаща къща в booking - Uma Aileppet Mentawai Guest House.  Къщата, нова , двуетажна, изцяло дървена, реално се оказва собственост на губернатора на Mentawai, по документи се води на двамата тарикати от Паданг, но всичко се движи от местното момче за всичко, с много добър английски,  Augustinus или за кратко Огъст. За 60 евра на вечер, убийствена цена за тук, получаваме огромна дневна на първия етаж , 6 спални на горния , агрегат които се включва в момента в който се размърдаме  и пълен олинклузив с меню по наше желание!!!! 

- Храната – хората си гледат и прасенца , и пиленца, но ние се ограничаваме до 40-50 см риба-тон и скариди, огромни, все още мърдащи, буквално с кофите, всичките 6Д5Н…

 

Как се стига до там – от Паданг с бързо фери което местните наричат Ментавайфаст, срещу 300 К в посока на човек,  за около 3,5-4 часа при спокоен океан, всеки вторник, четвъртък и събота. Ферибота акостира в Maileppet  и от там още два часа с малка лодка по каналите из мангровите канали до най-южната част. 
На пристанището в Майлепет , точно там където продават билети, предлагат и доста сносно настаняване за около 250-300К както и трек из джунглата но на връщане забравих да питам за цената. С две  думи – можете да тръгнете и без предварителна уговорка или резервации само да не е  май-октомври когато са най-високите вълни и  половината ферибот е пълен със сърфисти. 

Ако някой реши да тръгне за там имам WhatsApp-а на Огъст които с удоволствие ще помогне. Отделно хлапето предложи и други места из Западна Суматра – Jambi , Tangkahan , Bukit Lawang,  Ketambe , островите Pulau Pasumpahan  и Cubadak и, разбира се , езерото Тоба. Страшно много съжалявам че не зарязахме Бали и не останахме - и без това бяха започнали разправиите около корона-вируса и трябваше да купуваме нови билети за обратно...

Бръмбарите в главите ни пак са станали и ръкопляскат! Дори Жени я вземат на "бис", три пъти, защото тя го откри и пожела този остров ...  С извинение за некачествените снимки но никой не иска да го носи тоя фотоапарат а и всеки път сме с по-малко багаж...
 

 

 

 

 

 

 

 

Хората са разбрали че туризма е единственият им шанс за оцеляване и се стараят изключително много но… направо си е на „майната си“! Местните са изключително приятни,  дружелюбни,  отзивчиви,  услужливи, гостоприемни… Очарован съм!!! 
И трябва да бъдат подкрепени  - във форуми като този, в ТА, в LonelyPlanet! Най-малкото защото това е едно късче от РАЯ!!!

Masura Bagata ,  August !!!!
 

А защо сте с гумени ботуши?
Не сте ли отишли за плаж там?

[stefanrusev]

преди 12 минути , AlexandraKo каза:

А защо сте с гумени ботуши?
Не сте ли отишли за плаж там?

за трека в джунглата до "къщата" на тоя татуирания  че се беше много кално. добре че не тръгнахме с тур.обувки или сандали 😄

[ivooo]

преди 1 час, stefanrusev каза:

остров Сиберут , част от Ментавайските острови , из " Индонезия не е само Бали" 

Хората са разбрали че туризма е единственият им шанс за оцеляване и се стараят изключително много но… направо си е на „майната си“! Местните са изключително приятни,  дружелюбни,  отзивчиви,  услужливи, гостоприемни… Очарован съм!!! 
И трябва да бъдат подкрепени  - във форуми като този, в ТА, в LonelyPlanet! Най-малкото защото това е едно късче от РАЯ!!!

Masura Bagata ,  August !!!!
 

  Страхотно местенце . Браво на Жени за идеята !!!

  Къщата изглежда супер , както и храната , но  общата тоалетна само с туристите ли е обща или с цялото село  😀 .

И много важен за нас въпрос ако сте се топнали . Как е под водата ? 

А да и дядката е уникален 😀 .

[juriwaro]

Не знам дали си забелязал, но на една от снимките, жена ти е хванала през кръстта леко зумнат индонезиец със синя фланелка. И както е тръгнало, ние пък май ще се върнем най-сетне на о-в Сиау и ще качим от втори опит пустия му Карангетанг за 8-годишнината ни от катастрофата.
 

[stefanrusev]

преди 14 минути , ivooo каза:

Как е под водата ?

тцъ, не е за вас. нищо сериозно

 

преди 15 минути , ivooo каза:

Къщата изглежда супер

всъщност това беше къщата за гости

 

 

 

А тази в джунглата

 

 

 

 

 

преди 3 минути , juriwaro каза:

ние

радвам се че всичко е минало!!!

[stefanrusev]

преди 13 часа, stefanrusev каза:

местни племена

да допълня -  повечето са пръснати из централната част на острова, като всяка една фамилна общност заема около 3-4 кв км. До тях се стига след час-два по каналите с лодка и след това около час из калната и влажна джунгла. Без преспиване не става. А и си е екзотика да спиш на пода а отдолу да се чуват домашните животни 🤣🤣🤣  Основно препитание - брането на кокосови орехи и какао. Дурианът е в изобилие но явно е домашния наркотик и си го консумират по всяко време . Не ми хареса.. А и на връщане на ферито някой така се беше "напасъл" че още ме гони миризмата.

[ven62]

@stefanrusev, поздравления.

Очевидно остров Сиберут  е един от най-подходящите примери за " Индонезия не е само Бали". Даже, така като чета, май е в другия край на махалото.

Та, в този смисъл, не е за нас и вероятно ще си остана само с прочетенoто. Благодаря!

------------

 

@ivooo, по повод на написаното от stefanrusev препрочетох пак цялата тема и ми светна - разбрах каква е основната разлика между кралица и принцеса:

На ‎27‎.‎12‎.‎2019‎ г. в 18:27, ivooo каза:

 

...

 

   След кратък но ожесточен спор с принцесата при който всеки е непоклатим . Аз в аргументите си за посещение на Мозамбик . Тя за поредните Малдиви . Купувам билет от катарците за …..Куала Лумпур .

...

 

[ivooo]

    

 

   

     Прекалено малки и прекалено незначителни сме да разберем истината за това което се случва  . Натрапената ни психоза от коронавируса ще отмине така както е дошла . Но когато това се случи света такъв какъвто го познавахме няма да бъде вече същия .

 Едва ли някой тук може да каже какво предстои , какъв ще е живота на всеки един от нас само след месец или два . И не е задължително бъдещето да е лошо  . Аз вярвам че може да е по добро . Може би по малко материално и повече духовно . 

 Докато чакаме обаче да го разберем ви каня отново в Индонезия . Този път на

 

                               Остров Томия

 

    Пътуването от Wangi Wangi  до Томиа ( Pulau Tomea ) е около 2-3 часа с т.н бърз ферибот и 4-5 с бавен . Разликата между двата също е , че първия е стъклофибърен  , а бавния е дървен . Както и различните места от които тръгват .  Нашия англоезичен човек го няма в хотела , а гугъл преводача  не помага особено . Налага се  същата вечер да разигравам забавни скечове на рецепцията опитвайки се да наподобя движението на  бързия и бавния ферибот като припкам бързо и бавно пред момъка зад бюрото издавайки звуци на работещ двигател .

 

 Усилията явно са дали резултат защото на другата сутрин ни стоварват на съответното пристанище за т.н. бързи фериботи.  Оставили са ни 2 часа по рано като за международен полет . Това ни дава възможност да се потопим както се изразяват бюджетните пътешественици в местната култура .

 

 

 

 

тоалетната 

 

 

 

Пристанището е точно до селище на морските цигани . За наш късмет има някакво магазинче с две столчета отпред които тутакси окупираме . От време на време си купуваме по нещо да не вземат да ни изгонят .

 

 

 

 

А компания ни прави местен котарак , който е толкова мързелив че даже 2-те мишлета ,които се разхождат пред него не могат да го накарат да мръдне . На пристанището има и импровизирани сергии , където жени продават разни неща . Основно бамбукови стебла напълнени с ориз . Това грижливо завито в палмови листа и завързано във вестник .

 

 

 

Натоварени с бохчи с багаж както и скутерчета на покрива най после отплуваме . Имаме късмет защото пътниците сме само ние двамата , един чичо и младо семейство с бебе и момиченце .  

 

 

 

 

 Е късмета ни напуска в мига когато сладкото момиченце почва да повръща с дива ярост . Детето е рядък талант и  успява да полее  багажа ни , част от дрехите както и половината ферибот  .  Но пък времето минава неусетно докато с общите усилия основно на екипажа се борим с пораженията .

Резервирал съм къщата за гости с най висок рейтинг на Томиа ( след оня космическия хотел разбира се ) ,  Към нея  има и дайв център  .  Била на няколко десетки метра от пристанището . Да де да ама от другото пристанище за другите фериботи  .  На другия край на острова . 

 

 

 

 

 

 

На слизане 2 момчета със скутери дебнат за клиенти . Веднага вадя ръцете и почваме оживен разговор . Соча куфарите после скутерчето . После се правя че въртя волана на кола и после пак куфарите . Веднага се разбираме и след десетина минути ни докарват някакво камионче наполовина натоварено със строителни материали  . Показвам на телефона снимката на къщата  и потривам пръсти . Колко . Шофьора размахва 2 пръста . Аз веднага му показвам един пръст  . Протяга длан и сделката е сключена .

 

  Къщата е голямо попадение . Както и дайвинг центъра . Най доброто и може би единственото място на острова към средата на 2019 г. с удобни чисти стаи , климатик , топла вода . Собствено корабче за гмуркане . Персонала е много внимателен . Има и английско говореща девойка . От огромно значение е и бирата , която намират и то на съвсем нормални цени . Ако може да се измисли въобще някакъв кусур то това е храната . Само морска е . Разбира се прясна и разбира се за повечето хора това даже би било бонус . За нас е наказание . Горещо препоръчвам обаче който ходи да си купи и вечеря . Наоколо няма много местенца,  където човек би искал да  похапне . Има и закуска , следобедни закуски както и вода чай и кафе през цялото време . 

 

 

 

ужасни морски таралежи

 

Първия ден сме сами , а на втория се появява млада двойка . Адриан от Швейцария и Тиган от Австралия . Страхотни сладури . Въпреки че са малко над годините на дъщерите ни се сближаваме от първия миг .  Двамата са невероятни . Работят по няколко месеца или година спестяват пари  и после обикалят света . Адриан даже се чуди че го взимат всеки път отново на работа след 7-8 месеца скитане .  Но не това е странното . Необичаен е начина по който го правят . Творческия им подход. Вместо например да наемат скутери са си  купили 2 скутера в Северна  Суматра . И прекосявайки цяла Индонезия  от Банда Ачех през Медан , Тоба и Самосир и надолу Ява , Бали , Ломбок  та чак до Нуса Тенгара и Маумере . После с някакъв кораб до Сулавеси . Хиляди и хиляди километри  в непознати земи , сред непознати хора и култури пътувайки и  с фериботи и по прашни пътища . И тук не говорим просто за каране на скутер . А за истинската свобода . В движение  решават накъде ще тръгнат и къде ще останат  . Лодка ли ще карат или ще търсят водопад . Понякога се разболяват . Понякога спят на странни места .  Където им харесва остават . Ден два или седмица . Без подготовка и без планове . Правят си сметка  на парите . Нормално е при такива дълги пътувания .  Някои дни не се гмуркат . Ако ние изпиваме по 2 бири те си делят една . Разбира се предлагам им , но те  отказват  да ги черпя . Не са искали и няма да искат помощ и от родителите си .  Много интелигентни, но и много скромни ,  жадни за познание и изключително позитивни хора .

 

 

Ние отдавна се бяхме върнали когато ми писаха че са си продали скутерите  в едно селце близо до Манадо . Ноември месец си взеха лицензи за шофьори на тук тук  в Шри ланка . Обикаляха я 5 седмици там карайки сами  тук  тук под наем  . Сега са на гости при родителите на Тиган в Австралия .

 

 

 

 

 

скъпия курорт

 

 

Повечето дни сме съвсем сами на корабчето .Само двамата сме обгрижвани  лично от инструктор ,  капитан и помощник капитан .  Цялото корабче е за нас . Чай , бисквити , бенто кутии за обяд .  Помагат ни за всичко , сменят ни бутилките , угаждат ни .

Гмуркаме се на същите места като онези баровци от скъпия хотел , а в същото време се наслаждаваме на практика на частно корабче  с лична гвардия от помагачи .

 

 

 

 

риба крокодил

 

 

 

 Няколко думи за дайвинга .  За онези , които търсят големите риби ,  това не е мястото .

Водата обаче гъмжи от живот в изумителни  багри и разновидности . Цветовете и формите на коралите са невероятни .  Морските обитатели не се страхуват все още от хора и почти може да се пипнат .  

 

 

риба жаба

 

 

 

риба дявол

 

 

 

 

Видимостта е удивителна . Водата е с галещите 28-29 градуса . Няма силни течения или неочаквани  опасности .  Най близкото чувство наподобява безгрижна разходка във измислен от невероятно талантлив творец приказен парк .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всички гмуркания са повече от час и още не излезли на корабчето нямаме търпение да се потопим отново .   Без колебание оставаме за още 2 дена .

 В два от следобедите си наемам кола и обикалям сам из острова.  Обикаля се за около час два .  Самия той е доста гол или с ниска растителност . Доста безрадостен . На две места има и нещо което би могло да се ползва от любителите на плажовете . Разбира се това не е сред забавленията на местните. Децата ловят риба в плиткото .

 

 

 

 

 

 Навсякъде в архипелага прави впечатление  заможността на хората . Повечето къщи са монолитни , спретнати , измазани , боядисани  и нагласени макар и в сходен архитектурен стил . Впечатлен съм при положение че всичко от арматурата и пироните та до цимента се внася чак от Макассар , което прави материалите  много скъпи .   Парите идвали от гурбет . Много от мъжете  работят в по богатите части на страната , но изкараното си го носят у дома.  

 

 

След седмица на неуморно гмуркане имаме нужда от разнообразие и решаваме да посетим и Хога . Младата двойка ни изненадва последния ден че ще дойдат с нас.

[gini]

Благодаря, за прекрасните подводни снимки и забавния разказ! ПОд водата толкова ли е цветано, колкото изглежда на снимките? Обожавам цветни корали, изглежда като моето място :)... Ако го сравниш с Раджа ампат, това последното сравнимо ли е от към цветни корали?

[ivooo]

   И аз благодаря @gini  . Под водата е много различно . Някъде където ни се струва че няма да станат хубави снимки стават чудесни и обратното . Иначе да много е красиво  и цветно .

И в Комодо и в Раджа Ампат и тук има страшно много живот . Според нас откъм корали май тук е най добре .  Чувството обаче на трите места е много различно . На първите 2  има силни течения . Специално в Комодо сме попадали на доста брутални . На няколко пъти се е налагало да скачаме с празни жилетки ( Negative entry )  да се вкопчваме в разни скали . Има и големи животинки . Не знаеш какво ще те навести  и общо взето колкото и да си опитен си има известна доза адреналин . Това също е очарователно . 

 На Уакатоби е истинско отпускане и  релакс . Разхождаш се напред назад   и си откриваш разни красиви неща . Ако не свършва въздуха и не става студено по някое време сигурно нямаше и да се сетя да излизам 🙂 .  

[ivooo]

     Остров Хога  ( Pulau Hoga ) 

 

 

 

   Остров Хога се слави като романтичното кътче на архипелага Уакатоби .  Намира се до остров Каледупа . На самата Каледупа  въпреки размера на острова няма много неща за правене  .  Каледупа е много зелен .

 

 

 

Покрит е с буйна зеленина за разлика от Томиа , но и заобиколен от мангрова растителност . Това както и липсата на туристическа инфраструктура не го прави атрактивен за туристите . Тази година на Каледупа има един  не работещ резорт и няколко къщи за гости , които поне на снимките не изглеждат никак привлекателно .

 

На островчето Хога има два курорта  Hoga Dive Inn  и  Hoga Island Dive Resort .  Има рибарско селце , както и изследователска станция , която се пълни с бледолики младежи  2 месеца в годината а останалото време е заключена . Може би от тях идват  и слуховете за романтиката на островчето  . 

 В началото резервирам настаняване в Hoga Dive Inn  през букинг , но след час ми пращат писмо пак през букинг , че не можели да осигурят подходящи условия на гостите си . Да сме си отменили резервацията . 

 

На последната вечеря в Томиа освен ние и младата двойка имаме нови гости . 50-на годишна мъжкарана пътуваща сама . С дълги крака , които всячески се опитва да  показва 🙂 от Германия  . Някакъв юнак от Холандия  , който строи хотелски комплекс от бунгалца на Томиа в съдружие с местен жител . Довлечен е на масата от Адриан . Бунгалата са на завършване . Така че нищо чудно 2020 г да има нов по хубав и не толкова ужасно скъп курорт на Томиа .

 Всички заедно ни съветват да не си отменяме ние доброволно  резервацията . Връчвам телефона си на Тиган и тя за около 30 секунди написва цял заплашителен ферман на хотела , а след още половин час те отменят резервацията .

  Понякога си мисля че трябваше повече да внимавам на уроците по английски . Нямаме друг избор освен втория курорт , който са резервирали и сладурите Hoga Island Dive Resort .

 

  

 

 

   Пътуването на другата сутрин е с бавен ферибот . Освен скутери този път си имаме и коза . Самото пътуване поради височината на ферибота се осъществява в  легнала позиция  на прашни мърляви дюшеци като онези от часовете по физическо .

 

 

 

 

Когато стигаме Каледупа е отлив и трябва да се прехвърлим в по малка лодка . От ферибота в лодката се изпълзява през един от по големите прозорци на ферито . Козата е плътно с нас.

 

 

 

    Последните 100-200 метра се налага да ходим в плитка до глезените вода . Адриан успява да стъпи на таралеж и веселбата става още по добра.  Успявам да бутна една банкнота от 20 к  на лодкаря и той поема единия куфар . Иначе с 60 кг на гръб не знам как бих се справил . На пристанището се оказва че лодката се плащала допълнително 20к на човек . Сумите е символична 2-3 лв на човек , но си мисля  какво правиш ако ги нямаш . Дали не те изхвърлят на 500-600 м от сушата заедно с багажа.  

 

 

 

 

 

  С това  пътуването до Хога не свършва . Акостирали сме на пристанището в Каледупа от едната страна на острова , а лодката за Хога която сме поръчали чрез курорта , спира от другата му страна . Никакъв проблем . На кея с отработени движения разигравам сценката от предишния остров и пак ни намират камионче . Разликата е , че този път  в каросерията няма строителни материали , а се возим ние четиримата заедно с козата . Нея я свалят някъде по пътя като основен „ участник „  в някакво погребение .  

 

 

 

  Следва  друга лодка и пак поради отлива ни стоварват на някакъв кей в Хога на около километър от курорта .

 

 

 

 

Тук идва и най гадната част . По пясъка няма как да дърпам куфарите . Натоварен с по голямата част от багажа , раничка на гърба , голям куфар на едното рамо и малък в другата ръка , под изгарящото обедно слънце и  в адската жега се чудя на коя крачка ще ме настигне слънчевия удар или инфаркта ще ме споходи преди него .  

 

 

 

 

 

 

    Когато го резервирам Hoga Island Dive Resort е описан като „ еко „  курорт със самостоятелни бунгала , вода , ток и собствен санитарен възел .  Действителността е много , ама много по еко  .  Бунгалата тънат в прах и насекоми . Толкова е гадно че спим в жегата полуоблечени . Ток има само от 18 до 22 часа  . Самостоятелната баня с тоалетна е обща с още едно бунгало . Хубаво е че в него хора няма .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Както може да се очаква душа , тоалетното казанче и мивката са един голям бидон . Водата е полусолена . Използваната вода просто се просмуква в земята . А когато пуснат агрегата за ток пак изпод земята изпомпват вода вероятно пак същата като в големия син бидон 🙂 .

 

 

  Иначе природата е много красива .  

 

 

 

 

 

 

 

 

Има риф ,но приливите са големи а рифа е на поне 30-40 минути плуване докато се стигне до него .  Докато се добереш вече си изморен и замръзнал . Толкова дълго  е и връщането  . Най добре е да се използва лодка за целта .

 

  За онези на които екото не е  достатъчно  еко се предлага още по автентично и по еко настаняване срещу 300к рупии в селището на морските цигани на километър от нас.  

 

 

 

   Към края на пътешествието сме . Представяли сме си последните дни тук като редуване на почивка на плажа  , четене на книга и  шнорхелинг на едно красиво и  романтично място  .

 

  Излишно е да споменавам че храната която е включена в настаняването е само морска .  Е има бира , но поради липса на хладилник бирата  е  топла .

 

  Това май е последния гвоздей който напълно разстройва принцесата и я докарва до бяс .  

 

 По обяд на следващия ден е издадена окончателна  и неотменима  заповед .  Изнасяме се въпреки платената нощувка .

 Нито една нощ повече тук . Няма да чакам следващия ферибот на другия ден . Не ме интересува нито колко ще струва нито  как ще го направиш , но днес вечерта искам да съм в най скъпия подчертавам най-скъпия  хотел на остров Ванги Ванги и ще остана там и последната ни нощ на архипелага . Всичко това казано по сталински  начин , който не подлежи на каквито и да е обсъждания. Намирането на най скъпия хотел е лесно . За нула време резервирам 2 нощувки . Намирането на лодка не толкова .

 

 

   Обикалям острова по брега и търся кого да попитам  за лодка . Питах момъка , който играе ролята на домакин и рецепция едновременно  , но ми казаха да си чакам ферибота на  другия ден . Километри наоколо е пясък , палми и синя вода .  Няма жив човек и тайно се наслаждавам на  мисията си .  Питането ще е трудно . Как ли ще обясня с мимики какво искам .

 

 

 

 

 

Обикалям повече от час . Минавам през някакво мюсюлманско гробище и поспирам да си почина и да почета хората .

 

 

 

 

Може би липсата на вода и шапка против слънце ми влияе , но усещането да си на такова място на такъв остров и на другия  край на света е сюрреалистично  .

 

 

 

После стигам до рибарското село . Усещам нечии поглед . Скрит под сянката на дърветата е седнал местен старец . Кимвам му . Няма да стане комуникация  си мисля и поемам обратно.

 

Току до самия курорт виждам момчето с което сме ходили с лодка на щнорхелинг сутринта.  Момъка говори малко английски . Явно това ми е късмета.

 

 Може ли да се намери лодка до Ванги Ванги след няколко часа . О може разбира се . Достатъчно ли е голяма . Много е голяма е отговора . А пътуването колко е дълго . Ами 30-40 минути.  Уточняваме сумата 900к рупии и часа около 18 , за да е прилив  и да не мъкнем куфарите пак по пясъка до кея  . Стискаме си ръцете и аз се понасям с чувството на победител към бунгалото.

 

   Приготвяме багажа . Сбогуваме се с хотела и младите ни приятели .  Точно в 18.0 на плажа акостира лодка с много мургав и  изпит от водата и бурите  местен на неопределена възраст . С него е и младо момче  . Негов син или пък внук .

 

 Лодката е с размерите на ваната в къщи . Още докато товарим куфарите заплашително се накланя наляво и надясно но връщане няма .  Места за сядане също няма , както и комуникация  . Капитана просва една омазана с двигателно масло кърпа и ни посочва да седнем върху нея .

 

 

 

Разпределя и връзва внимателно багажа и с жестове ни показва да не мърдаме много . После пали двигателя . Шумът наподобява стрелба на картечница и  е толкова оглушителен че и да иска да ме нахока принцесата няма как да се случи .  Аз успокояващо слагам ръка върху коляното и  , а тя с погнуса я отмества . 

 

Понасяме се напред . Морето между Хога и Каледупа е бурно , но когато излизаме в открито море става наистина страшно . Вълните са много  по големи от лодката  . Почти напълно съм сигурен че ще се обърнем и съзнанието ми е заето с тъпи мисли.

 

 Дали паспортите увити в обикновен найлонов плик в джоба ми ще оцелеят . Когато вече не виждам суша се опитвам да си я представя , за да плуваме във вярната посока като се обърнем .  Имам и  слаба надежда , че капитана все пак ще се опита , заради наследника си да не обръща лодката .

 

 Времето минава . Половин час . После час . Даже и децата знаят че на разсъмване и на свечеряване във водата е най опасно . Едрите хищници излизат да се хранят . 

 

 Времето за вечеря на акулите отмина . Настъпи пълна тъмнина . 

 Това може би е добре защото не виждаме добре огромните туловища на вълните , които се опитват да ни смачкат . Освен звездите няма никаква друга светлина .  Времето сякаш се е разтегнало до безкрайност…..

 

  Все пак като мираж някъде напред се появяват бледи светлинки . Подминаваме ги и продължаваме напред . От едната ни страна профучава силуета на друга лодка . После се появяват нови светлини и още една лодка със запален прожектор минава покарай нас . Водата сякаш се успокоява . Нашия човек връчва на детето най обикновено фенерче и то почва да го светва и гаси от време на време . Насочваме се към някакви по гъсти лампички . Май и този път отървахме кожата. 

 

Да ама не . Когато сме почти до брега , капитана дава обратен и пак излизаме навътре в тъмнината . Може би сме сбъркали острова или пък пристанището . След още час отново сме пред някакви светлинки . Този път сме по близо до брега . Почват и да си подвикват с някой от там . Следват маневри и акостираме на нещо като кей .

 

Пак има отлив и кея е на няколко метра над нас . Капитана завързва лодката и заедно  с момчето се покатерват нагоре . Аз се опитвам да им подавам куфарите без да падна  или да ги изпусна . Първо се качвам метър вертикално  с една ръка по някаква греда дърпайки куфара . После се опитвам да го прихвана и избутам нагоре . Най сетне успяваме . Даже принцесата е качена без сериозни травми . Изскачам последен с чувството на герой . И този път оцеляхме .

 

  В момента в който стъпвам на сушата обаче сърцето ми спира да бие……….. 

 

 

Посред нощ сме в центъра на циганската махала на баджао .  Циганите са дребни и ние няма как да се слеем с обстановката . Стърчим нелепо като 2 големи бели беззащитни птици с куфарите в центъра на гетото . 

Улици няма . Най близката е на 100-200 метра . Няма коли . Тук там по някой скутер се провира между бордеите.

 

 Опитвам се да запазя хладнокръвие и пускам най широката си и сърдечна усмивка . Принцесата вече също е залепила ослепителна усмивка на лицето си . Отсреща обаче няма нито един усмихнат човек . Тълпата около нас става все по многобройна ,все по гъста и все по мрачна . 

 

  Прегръщам капитана и почвам да му броя парите . После давам и една малка паричка на детето и правим боксьорски поздрав .  Все така ухилен вадя телефона и с жестове моля нашия човек да се обади в хотела . После аз самия го набирам . Слава богу вдигат ми .  Разговора прекъсва . Набирам пак . Този път отсреща на много развален английски ми обясняват че транспорта не влизал в цената . Ама ще си платим госпожо и тиквам телефона в ръцете на капитана . Той обяснява нещо после пак ми го подава . Разговора пак прекъсва . Набирам пак . Чакайте там след 40 минути ще дойде кола да ви вземе . Без да преставаме да се усмихваме казвам 40 минути на принцесата . Тя само прошепва . Мъртви сме .

 

 Надеждата ми е в капитана . Докато е с нас  добре . Няма обаче как да го задържа . Мярвам нещо като павилионче наблизо . Проправям си път и се връщам с няколко безалкохолни . Спечелили сме няколко минути . 

Внезапно от някъде се появява младо момче и ни заговаря на развален английски . Слава тебе Господи . Момчето се опитва да блесне пред племето , а пък за нас си е въпрос на оцеляване . 

 

То казва нещо . Всички глави се обръщат към него . После нещо казвам аз и всички се обръщат към мен .

 

Напрежението видимо спада . Има комуникация . С всяка дума чета все по голямо любопитство за какво си говорим  и все по малко заплаха в погледите на тълпата . Тук въпроса е как да задържа вниманието на хлапето за поне още 30 минути . Питам го за училището . За творческите му планове . Правя се на много въодушевен и го тупам по рамото . Момъка също сияе . Днес той е звезда .

 

Когато вече си мисля че няма какво да си кажем се задава нова заплаха. 10- на местни хлапета от единия край на сокака . 15-16 годишни са , но хората се отдръпват . Подритват някакви боклуци по пътя , подмятат нещо на този и онзи . Държат се предизвикателно . Е явно сме до тук се споглеждаме с принцесата .

 

И когато вътрешно се приготвям да дам всичко по силите си при сблъсъка , като Радецки с гръм  , всъщност с клаксон в далечината по улицата се появява една миниатюрна кола 🙂.

 

Даже не си спомням как съм пренесъл 60 кг до колата . Куфарите не се събират , но аз съм решен ако трябва да пътувам и на покрива ,  но да се махнем  от тук . 

 

След 30-40 минути вече сме в друг свят .  

 

   Хотелът ни освен че е скъп е и напълно празен . Ние сме единствените му гости .  Още преди да са ни дали ключа за бунгалото на рецепцията поръчвам наси горенг и мие горенг и много много  бира . 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едно от момичетата на рецепцията говори английски и на втората вечер поръчваме печено пиле и пържени картофки   . За по сигурно съм извадил на телефона си снимка на кокошка и такава на пържени картофки . Разбираме се чудесно . Момичето се чуди само  как така ще изядем цяло пиле . Те сигурно цялото село го ядат . Вкусът е страхотен . Не знам дали от това че не плува или че до преди няколко часа е тичало на воля по полянките наоколо .

 

 

 

 

 

Пиленцето е малко и даже не ни стига. Подсмихваме се . Какво биха си рекли ако изядем още няколко  пиленца .

 

     Еми това е . Няма други драми . Заради краткия трансфер почти си изпускаме самолета от Макасар до Куала Лумпур , но това не се брои . 

 

  

 

Тези са от Куала Лумпур

 

................................................................................................................................................................................

 

 

   Дали си струваше ? Времето , парите , усилието .

 

  Затварям очи и се оставям на въобръжението   .  Многото лъскави ол инклузив хотели се сливат в един безличен и безформен комплекс . Плажовете в един средностатистически пясъчен плаж .  Хилядите музеи с безбройните си  уникални и не толкова уникални експонати са размити в един музей . Крепостите и старинните градчета също , а над тях в глават ми отеква месата от една  катедрала обобщение на многото посетени катедрали и служби в тях . 

 

  После се замислям за Тоба , за Wangi-Wangi , за Томиа и за  Хога  и ..... преживявам отново  всеки миг прекаран в тях .

 

  Дали беше хубаво . Не знам .Беше забавно . Беше неповторимо . Беше приключение .