Водопадите по света

[AlexandraKo]

Милфорд Саунд, НЗ.

 

 

 

 

[master_of_germs]

Дотук никой не е споделил едно по-малко познато ни състояние на водопадите... Все по-рядко срещано на много места... А вероятно най-красивото 🙂

 

Боянският водопад, ако не се лъжа точно на този ден преди дванадесет години 🙂 Извинявам се за качеството на снимките, свалих си ги от фейсбука, оригиналите може и да ги пазя, но по-вероятно е да са нейде дълбоко затрупани 😄 

 

 

 

 

 

 

 

Забелязахте ли катерача с червената каска на първата и на последната снимка? 😉 

За съжаление, отдавна не съм го виждал този водопад да е стегнал така, че да става за ледено катерене. 

[Роми]

Ето нещо от актуалната в последно време Френска Полинезия. Това е Faarumai в Таити. Тук и със снимка на очарователната малка принцеса, която срещнахме там. 

[Роми]

Ето и нещо от Лаос - Khouang Xi Waterfall . Красиви каскадни водопади до Луанг Прабанг.

[Marusinka]

Този водопад в Лаос е страшно красив, @Роми!

[Роми]

преди 9 минути , Marusinka каза:

Този водопад в Лаос е страшно красив, @Роми!

Да, прекрасен е. И до него има малък парк с malayan sun bears. Много са ми симпатични тези животни. А и там си личеше доброто отношение към животните. Водеше се от фондация, която ги опазваше. Приятно място

[randi]

На 9.01.2020 г. в 1:29, master_of_germs каза:

За съжаление, отдавна не съм го виждал този водопад да е стегнал така, че да става за ледено катерене. 

Миналата зима беше замръзнал и имаше катерачи.

[Marusinka]

Това са четири различни водопада в парка Йелоустоун, но явно два от тях съм пропуснала да снимам самостоятелно, затова ви ги предлагам с муцуните на моето семейство 😄

[jungfraujoch]

Водопад в Хърватия.Не помня как се казваше населеното място,но е много хубаво.Чудесен пикник си направихме.

[Radnev]

преди 21 часа, jungfraujoch каза:

Водопад в Хърватия.Не помня как се казваше населеното място,но е много хубаво.Чудесен пикник си направихме.

Това са водопадите в Слунь😀.

Ето още няколко снимки от същото място:

 

[master_of_germs]

Селекция на водопади на остров Бали, Индонезия. Снимките са от края на януари 2020 г. Дъждовен сезон, но точно тогава дъждовете не бяха особено силни и продължителни, така че водопадите биха могли да са и по-пълноводни.

 

Най-напред няколко на юг от планините, съответно много по-удобни за посещение от стандартните места за отсядане на Бали в южния край на острова или около Убуд.

 

1. Най-популярният водопад на Бали - Тегенун(г)ан. Причината е, че е единственият, около който е много просторно, и районът може да поеме много хора, без да стои пренаселено. Пълно е с всякакви атракции наоколо.

 

 

 

2. Канто Лампо - красив водопад с много малки каскади, инстаграмърско място, но е доста тясно, а всякакви кифли се катерят по скалите и позират под струите за социалните мрежи. Независимо от страхотните снимки в нета, място, което не препоръчвам за посещение. Предразполага към сакатлък поради пренаселеност и недостатъчно обезопасяване.

 

 

 

3. Тукад Чепунг - личният ми фаворит в тази част на острова. Открих го доста късно в нета и пренареждахме програмата. Задължително е да ви бъде први обект в дневния тур, за да може да изпреварите други посетители. Каньонът не е много дълбок, но е изключително тесен, гази се във вода до над коленете и ако има много хора, няма да е приятно. 

Ефектът на падащите през процепите лъчи е абсолютно завладяващ. 

https://www.google.com/search?q=tukad+cepung+waterfall&safe=strict&sxsrf=ALeKk03TX2BpWwU-e9ExVkvL5X_8h86HsA:1610840946591&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=2ahUKEwiFzaST0qHuAhWn_CoKHbnOD2oQ_AUoAXoECBcQAw&biw=1366&bih=657

 

Ние нямаме техниката и способностите да направим подобни снимки, но ето и от нашите

 

 

 

В каньончето има и още две малки водопадчета

 

...

На север става много по-интересно... Водопади да искаш 🙂 

 

4. Водопадите в долината Секумпул - безспорно най-красивите на остров Бали.

4а - Двойният водопад Громбон(г) - най-високият на острова

 

4б - Скритият водопад

 

4в - Тройният водопад Фиджи

 

5. Алин(г)-Алин(г)

 

6. Джембон(г)

 

 

7. Гитгит... Двете Гит може да ги видите и отделно, както и с тире... А то Гитгит е много дъллга серия водопади по течението на реката, има няколко точки за достъп.

Най-големият от всички тези водопади е този:

 

 

8. Двойният водопад Банюмала (Banyumala twin waterfalls)

 

 

Стигайки до двойния водопад по околните склонове се виждат и още няколко по-малки каскади

 

Следват водопадите около Мундук

9. Лабу(х)ан Кебо

 

 

10. Мелантин(г)

 

 

11.  Водопадът red coral

 

12. Мундук

 

 

 

Последните 4 водопада са доста близо по течението на една река и могат спокойно да се посетят за половин ден. Пътеките са изградени добре, има бетонни стъпала, само до последния е мъъничко  по-трудничко, особено ако вали, както при нас. Но пък наградата е на последната снимка 🙂

 

И, вярвайте ми, всеки път като се разровя по картата на Бали, намирам поне по един нов водопад, който не съм видял 😄 

[AlexandraKo]

На 13.01.2020 г. в 21:02, Marusinka каза:

Това са четири различни водопада в парка Йелоустоун, но явно два от тях съм пропуснала да снимам самостоятелно, затова ви ги предлагам с муцуните на моето семейство 😄

Ееех, какви сте хубавииии!

[master_of_germs]

Гюзелдере 🤩🇹🇷! Превод не е нужен, а и не би звучало достатъчно красиво... Ако трябва с една дума да опиша този водопад, то думата е "изящен".

Намира се на надморска височина около 650 м в едно от по-ниските разклонения на Понтийските планини в северната част на Турция, на около трийсетина километра от град Дюздже в много затънтено дере сред планината, което обаче си кипи от живот включително и с млади хора в малките махали, а основният поминък е отглеждането на лешници. А пътят, макар и доста стръмен на места, е в повече от прилично състояние чак до бариерата на природния парк.

Сега, в Турция, ако нещо е природен парк (tabiat parki) или народен парк (milli parki), то това обикновено означава, че е добре поддържано място за пикник. И тук е така. Таксите за паркинг на такива места обичайно са в пъти по-високи, отколкото другаде, и така и трябва да бъде. Ние обаче пристигаме по време на пандемия и свръхстроги ограничения в Турция за местните. И въпреки, че в околността няма и кьорав жандарм, ограниченията се спазват. Карантина или не, двама души се грижат за поддръжката на ливадата, а като ме вижда, че минавам бариерата пеш и тръгвам надолу, насреща ми идва един пазач и ми вика отдалече: "Капалъ! Капалъ!"... Затворено, демек... Аз пък му рзмахвам в отговор паспорта си и произнасям вече вълшебната думичка "Туристу. Дьорт киши" (четирима души). Пазачът мисли и смята бързо. И говори бързо. Граматиката на турския ми липсва, но хващам по две-три думи на изречение, колкото да разбера: "Мой човек, затворено е, ама, от мене да мине, дай някоя пара и ще те пусна! Йирми беш (25) лира...". За четиримата общо пет лева, по настоящия курс... 

В тоз момент насреща иде млада двойка, без маска, без нищо. Усмихнати и влюбени. Младежът с модни оформени мустачки. Пазачът се сепва сериозно и ми бута ръката назад. Нарежда бързо и разбирам само "каймакамин"... Кой бе, това момче ли е кметът? Със сигурност е далеч под трийсетгодишен. Ама, няма лъжа, няма измама - кметът е. Явно в Турция в малките места ги назначават централно. Младежът говори прекрасно английски, родом е от района на Кападокия. Там е бил навикнал на туристи бол, но в това село вижда за първи път чужденци, откак е поел поста. Ами вярвам му. В трипадвайзър на английски има само три отзива за тоя водопад, най-скорошният е отпреди две години. И никой от тях не е от чужденец.

"Отде сте? Как попаднахте тука?"

"От Булгаристан сме, комшу! Из Интернет ровим и намираме такива скрити приказни места. Водопада може ли да го видим?"

"Ма, как няма да го видите?! Затворено е, дръжки! Жандарм няма да дойде, тука аз съм каймакамин! Слезте долу, снимайте, колкото ви душа иска и после показвайте и разказвайте за нашето Гюзелдере! И останете на гости, ако искате".

 

Честно казано, бихме искали... Но трябва да се прибираме след това по дългия път към дома. Пожелавам им след няколко дни да си отпразнуват рамазан байрям всички в селото все едно вече няма пандемия. Размазват се от кеф!

И наистина им желая тази нощ да празнуват до зори... И не само тази 🙂

 

До водопада се слиза няколко минути по стъпала с много стабилен парапет, а около нас са нацъфтели понтийски рододендрони (тия, дето у нас им викаме странджански зеленики). 

А, когато водопадът изниква пред нас, ахваме. Виждаме го в пълната му прелест, в началото на май месец. Спътниците ми са сащисани направо, но дори и аз се оказвам неподготвен, а уж съм гледал снимки в нета. Но не са достатъчни. Та ние дори не можем да видим най-горния и най-долния край на каскадата... По разните източници височината варира между 120 и 135 метра.

 

В Турция локумът е класика, но аз май пак преразтеглих локумите твърде много... Затуй - ето ви снимки 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За финал - дървена джамия и хобитска къщичка - пак там 🙂 

 

 

[Eva eva]

@master_of_germs, много е красив този водопад 🙂 

Ето и от мен няколко водопада от България от последните месеци - Боянския водопад, Устински водопад, Водопад "Скока" край Тетевен, Видимско пръскало, двата Алекови водопади на Витоша и един безименен 🙂 

 

[Eva eva]

Водопади в Шри Ланка - първият е Рамбода, вторият - Равана. 

 

 

 

 

[Eva eva]

Водопади от Родопите - Каньонът на водопадите (първите три снимки). Следват и две снимки от Беласишките водопади - Мангъро и Срамежливеца.

 

 

 

 

 

[Crazy Horse]

Водопадът Шум, във Винтгар, национален парк Триглав, Словения

 

[master_of_germs]

 

 

преди 4 часа, Crazy Horse каза:

Водопадът Шум, във Винтгар, национален парк Триглав, Словения

 

Леле, колко е пълноводен! От трети човек гледам снимки тия дни и не мога да го позная! 🙂

 

Ама логично, то горе на Триглав тая зима снежната покривка достигна до над 8 метра...

 

[master_of_germs]

Селекция водопади в сръбската част на Западна Стара планина. Началото на месец юни, 2022 г.

 

Водопад Тупавица.

Безпроблемно се стига с кола до село Доjкинци и едноименния планинарски дом в края на селото, на 4,5 км от водопада. С внимателно шофиране по-висока кола може да стигне почти до самия водопад.

 

 

Водопад Бигар. Той пък си е буквално на пътя, има две-три сергии, дето продават сувенирчета, сладка и ракии.

 

 

 

Следващите водопади всички са в една посока, като се тръгне пеш от село Топли до. Всички са по притоци на една и съка река. Тоест, едно основно черно пътче с отклонения по пътеки към отделните водопади.

 

Долният Пильски водопад

 

 

 

И един безименен под него...

 

Чунгульски скок

 

И на около 400 м по-надолу мъничкия Долен Чунгульски водопад.

 

По наскоро маркирана пътека, която липсваше в навигацията ни, стигнахме и до Долния Куртулски водопад.

 

Над него е по-високия Куртулски скок, но "пътеката" до него няма и помен от маркировка и достигането до тая погледна позиция ми струваше изсипване на мнооого адреналин.

 

В напредване на деня напредна и умората и в усойната гора не виждахме добре. По голяма част от маршрута са изградени стабилни мостчета, но на места се налага да се гази.  Опит да мина по един бент насмалко не давърши със сакатлък, понеже пропаднах, но се разминах само с уплах... и точно тогава зърнах импровизирания мост на 20-30 метра, който бях пропуснал.

Та, за финал - долНия Крмолски водопад... До горния не ми остана желание да се кАча, въпреки че беше доста близо.

 

Други водопади в същото дере, за които не ни остана време, са Вурнье, Гружин скок и най-вече Горния Пильски водопади.

Освен това, от Топли до в друга посока могат да се стигнат и още по-високите Копренски водопад и каскадата на Калугерските скокове, но достъпът до тях е доста по-сложен.

 

[master_of_germs]

Водопадите Бъля и Капра във Фъгърашкия дял на Южните Карпати, Румъния. Разположени са по прословутия Трансфъгърашки път. Капра е съвсем на пътя, а до Бъля име пъътека, по която се върви половин до един час нагоре и по-малко надолу. Макар водопадът да се вижда и от пътя.

 

Капра

 

Бъля

 

[Anna Kalinovska]

Водопадът, който е известен с това, че е по-широк отколкото висок. Нарича се Бигоро.

До него се стига с пътнически влак до гара Зверино, оттам за по-малко от 2 часа по приятна полусенчеста пътека и с форсиране на реката.

И ако си оставиш като мен телефона във влака, защото до последно си показвал на спътника си снимки от Бутан, ти го доставят със пътуващия в обратната посока от следващата спирка в посока Мездра - как да не    Родното БДЖ и неговите трудови хора като началници гари, началници влакове итн., че даже и кондуктори...  Тогава тутакси предложих да си ида до водопада и когато се върна за обратния влак към столицата, да си получа и устройството, което междувременно ще се е придвижило към Зверино, за да ми бъде предадено.

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

[iMari]

преди 11 минути , Anna Kalinovska каза:

Водопадът, който е известен с това, че е по-широк отколкото висок. Нарича се Бигоро.

До него се стига с влак на БДЖ до гара Зверино, оттам за по-малко от 2 часа по приятна полусенчеста пътека.

И ако си оставиш като мен телефона във влака, ти го доставят със пътуващия в обратната посока от следващата гара - как да не    Родното БДЖ и неговите трудови хора като началници гари, началници влакове итн., че даже и кондуктори... 

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

Благодаря, точно щях да питам какви еднодневни разходки от София може да се правят с начална точка някоя от гарите по Искърското дефиле. А ти май често пътуваше с влак към Своге, а и си планинар и сигурно можеш да ми дадеш и други идеи? 🙂

Да не спамиме тук, ще те тагна в подходящата тема.

[Anna Kalinovska]

Не знам как така при други планове за деня се оказах на водопадена вълнà 

 

И понеже скоро се задават и почивните дни за седмицата, ето идея за спокойна разходка към Алековите водопади на Витоша - недалече от Драгалевския манастир, където има спирка на автобус 66 и паркинг за моторизираните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

-----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

 

#ВодопадитеПоСвета

#ВмоментаСъм

[Anna Kalinovska]

Вчера си преговорих емблематичния за района на столицата Боянски водопад, както и 2 от пътеките до него, тръгващи от Бояна. Всъщност най-любимата ми падаща вода, която всеки път снимам  🥰 

 

Денивелацията е почти 600 м.  Всяка от четирите "зози", половината от които от Baja California Sur, Мексико, но с БГ корени и предци, - съответно без "планинарски" опит при повече от 550 м н.в., (където е родена едната, а Ла Пас и Кабо Сан Лукас са на около 27 м н.в.) - изминахме общо кръгло 10 км за 4 часа чисто време в движение. В останалите 3 часа правихме кратки или по-разточителни, планирани и непланирани, почивки и по стръмната пътека, следваща течението на Боянската река, и край самия водопад, на скалите срещу ТВ кула "Копитото" и навсякъде другаде по пътя нагоре и при слизането.

Признах си пред всички едва,когато слизахме, че краткият, но по-предизвикателен път по протежение на Боянската река не бях планирала, а от вълнение, малко по-нагоре по в зелено маркираната конвенционална пътека по невнимание съм хванала "червената" пътека. Осъзнах се, когато с младата ми съименничка се озовахме до телената ограда на военния обект и й предложих да остане наша тайна, а на втори и трети номер в гимназиалния ми клас от един минал живот да кажем, след като стигнем целта. Докторката онколог със собствена малка клиника в Кабо Сан Лукас с готовност се съгласи.

Обачеее четвърт час по-нагоре, когато стигнахме до всеки път морящо ме място, и след като го преодолях, приседнахме, аз горе, тя долу, да изчакаме другата половина от групата за подкрепа как да подходят, дойде изненадата: Мислех, че при по-продължителната пауза Анна само прави снимки и комуникира с останалата част от света, а по някое време тя каза, че няма да продължи нагоре.. Успокоих я, че не е проблем и да се върнем по същия път.

Е, в крайна сметка предизвикателните камъня бяха преминати успешно от всички. Сещах се какво става в главите на спътничките ми и побързах да ги успокоя, че по-кофти място от това по целия маршрут до и от водопада Няма.. А те се направиха, че ми вярват...

 

Новото за мен по пътеките, след около 3-годишна пауза по трасето, бяха подновената и добре видима вертикална и хоризонтална маркировка, поставените стабилни метални парапети в края и на двете пътеки в близост до водопада, както и хоризонтални метални скари с невисоки шипове на стръмните, често хлъзгави места, където конвенционалната пътека се спуска към водопада - предполагам, че с настъпването на есенно-зимния сезон е възможно да разширят участъците с тях.

 

Вчера

 

Впечатлена от освежените маркировки, след един завой неочаквано съм повела по червената, със съзнанието, че съм на прав път.

 

На най-предизвикателното място - 2х Анна

 

В горното течение на реката се редят буйни водоскоци. 

 

Най-после се провидя Водопадът.

 

Вече стояхме пред него и се надпреварвахме в снимките.

 

 

 

Тази междинна спирка със съзерцаване, подкрепяне и снимане наоколо обикновено правя наотиване. Сега й се насладихме навръщане. 

 

 

 

И няколко фотографии от минали години

 

До водопада може да се стигне и покрай Боянското езеро, което направих съзнателно само първия път. То е изкуствен водоем, неподдържано и непривлекателно за мен. Но в мистичния си вид през февруари 2018 г. ми хареса повече от летния му облик.

 

Истински зимен и позаледен, февруари 2018 г. Боянският водопад никога не замръзва изцяло. 

 

През юли 2018 г. явно е бил сезонът на големите дъждове и водопадът беше пълноводен. Тогава заведох Майк, неединствена моя гордост, ученик в овладяването езика на Гьоте. Поозори се младежът още преди гледката към ТВ кула "Копитото" и столичния град, но не се даде. И Боянската църква "за десерт" му хареса. Вече е гимназист тъкмо в моето школо.

 

И месец по-късно

 

Есенен, октомври 2018 г.

 

Мистика по пътя, ноември 2020 г.

 

И самия водопад тогава

 

По пътя към водопада покрай реката, декември 2020 г.

Дъждовничетата, които обикновено срещам на пътеката във влажно време, ще покажа някой друг път.

 

 

[master_of_germs]

 

преди 9 часа, Anna Kalinovska каза:

Истински зимен и позаледен, февруари 2018 г. Боянският водопад никога не замръзва изцяло. 

За това не си права, по-горе в темата съм го снимал напълно замръзнал и стегнал така, че да става за ледено катерене. 🙂

Но наистина в последните години се случва вече много рядко...