дневник Полинезийски глупости

[Дани Магелани]

Оспамихме хубавата тема! Спирам!

Не искам да се налага да викаме за съфорумник Бърза помощ. 

Иво, моите извинения! 

[ivooo]

преди 11 часа, georgebg каза:

Направо съм без думи, единственото за което мисля е ... колко струва едно моту .. не много голямо ... даже и малко да е няма да му се разсърдя ако е по-евтино ...

    

 Въпроса с цената на мотуто очевидно вълнува много хора . 

 

  Даниел е казано по нашенски заврян зет . Дошъл е на Рангироа от друг архипелаг . На моя въпрос за мотутата отговаря с широка усмивка . А.............. Клаудин има няколко , но аз не ходя там........... .  Не ми стига работата тук , в пансиона  ами  и всеки ден ходя до селото отсреща да наглеждам къщата   . С моту ще се занимавам . Ти знаеш ли колко комари има там и с театрални жестове почва да се дръгне по цялото тяло 😀  .

 

Иначе последната ни вечер на Таити  сме в страхотната огромна къща на една много ама много надута баба французойка ( каква изненада )  в едно от баровските предградия  .  

 

 

 

 

  Моят въпрос целящ разбира се съвсем друго беше нещо от сорта  .  

 

Имате прекрасна виличка . Дали като гражданин на ЕС не бих могъл да си купя една такава тук и бихте ли ме ориентирали за цената 😀 .

 

Ама разбира се че можете . Аз самата съм от Париж . Те и цените тук са такива . Като във Версай невинно питам . Е не чак такива усмихва се бабката .

 

 

  Мисля че има и по лесен начин . Особено ако си падаш по  едри жени  .  Ето тази рецепционистка много ми се радваше 😀 .

 

 

 

[Гост Гост 23*6]

То ще стане като с камилите - колко мотута дава тази за теб - нямаше ли предложение към високия бял мъж 😉 ...

[Hadzhitodorovi]

преди 12 часа, ivooo каза:

гмурканията се броят за 2-ма човека

Това значи ли, че всъщност цената идва 35-40 USD/човек/дайв, вместо 70-90?

[Гост Гост 23*6]

14 minutes ago, Hadzhitodorovi said:

Това значи ли, че всъщност цената идва 35-40 USD/човек/дайв, вместо 70-90?

Вероятно имаше впредвид, че се броят за достигане на определени отстъпки, а не че цената е за двама 😉 ...  

[ivooo]

преди 53 минути , Hadzhitodorovi каза:

Това значи ли, че всъщност цената идва 35-40 USD/човек/дайв, вместо 70-90?

Не за съжаление. Не съм го написал ясно. За отстъпките става дума. Примерно за 20 гмуркания отстъпката се формира от броя на твоите и тези на жена ти. А не на всеки поотделно и така е по лесно да ги достигнете. 

Дал съм линк. Там има всичко подробно. 

 

[Oldkozel]

преди 7 минути , ivooo каза:

   Това разбира се не е вярно , но е много мило 😊 .

 

Снимахме с 2бр  Olympus TG4 . Казвам  снимахме защото предпоследния ден се обърнахме с едно кану  и единия апарат се загуби заедно с калъфа и  снимките от повече от месец.  Имах поне 10 резервни карти памет , но като си тъпо и мързеливо  парче това става  . Сега например не мога да намеря нито една читава подводна снимка от Факарава .

Апарата е един от най добрите за начинаещи фотографи . За професионалисти  трябва нещо по добро . Ето  един хубав сайт за това какъв подводен апарат да изберем . За съжаление важно е не  само купуването на апарат , но и техника и познания за снимане , които ние нямаме .

 

Оказва се че няма и курсове за това . Поне аз не знам да има у нас.  Примерно в Рангироа водата на пръв поглед е абсолютно прозрачна , а снимките не стават добри . Не само дълбочината , но и страхотно синия и цвят  предполагам изискват някакви специални филтри и настройка на апарата .  Другото с което се борим непрекъснато е постоянния конденз . По закона на Мърфи в най уникалните моменти подводния калъф на единия или 2-та апарата са кондензирали .   

 

 Все пак благодаря  отново 😊 !

Пак скромен 😀

 

Аз само се чудя как се прави дайвинг-полет до нов остров-дайвинг ...

[ivooo]

преди 10 минути , Oldkozel каза:

Аз само се чудя как се прави дайвинг-полет до нов остров-дайвинг ...

   С повече време на всеки от островите . С полети тип минута е много не става 😀 .

   Яваш ,  яваш  е смисъла  на такива дестинации    😀.  

[ivooo]

 

 Факарава

 

 

 

Втория по големина атол във Френска Полинезия след Рангироа  ( 60 на 20 км ). 

Красивата му лагуна е квалифицирана като биосферен резерват от  Юнеско . По слабо населен е  даже от Рангироа . Лагуната е заобиколена от множество моту . Казват че на някои от тях още не е стъпвал човешки крак . 

 

 

Два прохода го свързват с водите на Тихия окен . На север прохода Garuae , най големия във ФП с ширина 1600 м   на юг Tumakohua  който е едва 200 м широк . И двата прохода са известни по цял свят със забележителното си гмуркане , а южния  стана особено популярен с филма по дискавъри  за т.н. стена от акули  . Близо 700 сиви рифови акули се събират в този тесен канал с ширина 200 и дълбочина 20-на метра.

 

 

 

    Населението от около 1500 човека живее основно на север в селцето Ротоава  .Тук е и единственото училище в атола до 6 клас . След това изпращат децата обикновено при роднини в Рангироа или в Таити . В селцето има няколко центрове за гмуркане , няколко кафенца и бакалии , както и вечно затворен полицейски участък и това е всичко . Единствения няколко километров   път е познат като пътя на Жак Ширак . Един от бившите президенти на ФП построил път , за да посрещне другарчето си Жак и да го заведе до родния си дом . Посещението така и не се осъществило .  

 

 

 

 

 

Хотели на архипелага просто липсват . Единственото настаняване е в по уютни или по мизерни пансиони . Те се броят на пръсти , така че избора не е особено сложен , а предварителната резервация просто задължителна . Не знам дали е разрешено и колко разумно е да се спи под звездите .  Пансиона с най висок рейтинг и най много наподобяващ хотел  е Хаваики . Май Хаваики  е и другото име на острова . Пансион Хаваики освен че е по скъп и обикновено няма места е заобиколен и от някакви гьолчета , така че в дъждовния сезон имаше повече комари от останалите . 

 

 

Основните дейности естествено са свързани с водата . И тук има синя лагуна , понякога наричана зелена , розов плаж близо до южния проход , перли ( едната фабрика е в споменатия  горе хотел Хаваики )  както и разбра се  дайвинг .  

 

Южната част на атола е напълно откъсната от света . С лодка се отива за 1.5-2 часа , а настаняване има само в 3 пансиона . По „ луксозния „ Раймити  и  2 по мизерни до самия проход с общи тоалетни .

 

тоя е от бюджетните

 

общите

 

 Екскурзиите както и дайвинга до южния проход силно оскъпяват цената и се губи много време . Затова единодушно решавам  да разделим 5-те дни . 2 на юг и 3 на север . След няколко писма престоя в Раймити е организиран и платен както и двупосочния трансфер до там.

 

 

 

посрещане

 

а кученца

 

 

 Раймити е от в 2 вида бунгала . По „луксозни“ откъм океана и по обикновени откъм лагуната. По луксозните са  с баня и тоалетна в бунгалото и топла вода . Всъщност мястото е изолирано , бунгалата отдалечени едно от друго и в този смисъл доста романтично. 

 

 

 

Шнорхелинга в лагуната отпред също е добър ако някой не се гмурка . Организират и платени екскурзии за шнорхел вероятно до прохода .

 

 

 

 

И за да сме съвсем коректни .  Ток няма освен в общите части и ресторанта , което прави зареждането на апарати и телефони силно изнервящо . Осветлението е с газови лампи .

 

тук се зареждат

 

 

 

 

Собственика е африканер Ерик преселил се преди 30-на години във ФП и си изглежда точно така сякаш всеки момент ще извади пушката за лов на слонове . Той лично с гордост ни разхожда из владенията си .  Принцесата не е много наясно   къде съм я довел и когато ни показват бунгалото плахо пита . Ама тук откъде се пуска лампата . Последва оглушително мълчание и изсъскване . Така хубаво съм написал всичко в сайта . Ако търсите лукс нямате работа тук . Аз замазвам положението , че току виж  дивия дъртак ни изпратил  на някое пусто моту за размисъл .

 

  Така и не ми става ясно защо не пуска ток в бунгалата , като по алеите светят лампи през цялото време и даже през деня . Имаме пълен пансион и храната е много добра както и добре поднесена .

 

 

 

 

 

До розовия плаж е близо . Има безплатни каяци и с тях може да се стигне за около 40 мин. Ние си избираме да ни закарат с лодка  заедно с още 2 двойки - млади французи и италианци на нашите години . Цвета на пясъка не е толкова розов колкото съм си представял , но самия плаж е възхитителен .  

 

 

 

 

И като всяко нещо в живота не е нито само бяло т.е розово  нито само черно . На целия огромен плаж няма къде да се полегне. Има само един двоен хамак , който италианците веднага окупират и един единичен за нас . Добре че младите французи не са конкуренти и явно не са чували за рак на кожата . Прекарват часове под слънцето и във водата , за да си правят снимки и селфита .

 

някаква постройка

 

 

 

Няколкото кучета на плажа си ни поделят . Французите и италианците имат по едно  , а ние цели 3 бр .  Дребни и безобидни са .  Явно вече сме част от тяхната глутница защото ни следват навсякъде . Ние ставаме . Те стават . Сядаме . Тутакси и трите лягат в краката ни . 

 За цвят малко по нататък се разхожда огромен шопар и хрупа кокосови орехи . Мляскането и трясъка на чупещите се между зъбите му орехи се допълват от аромата на мокра кучешка козина. Пълна романтика.

 

 

 

 

 

 Сигурно на онези скъпите екскурзии от север някой им носи и готви храна . После … плетат кошници . После …пият бира . Или обратното беше …...  Както и да е . 2 часа в посока . Не . Не мисля че си струва . 

 

   На 2-я ден със същата лодка отпътуваме на север . Оставят ни с багажа на пристанището , а оттам ни взима един юнак с микробус до новия ни дом . 

 

   Пансиона се състои от 3 бунгала на първа линия . Ние сме в едно от тях . Има и  няколко отзад . Тези отзад изглеждат доста зле . Та ако някой ходи насам по-добре да не се стиска за няколко франка  като е дошъл чак до Факарава а да си вземе бунгало отпред . 

 

а каква изненада кученце

 

Има колела и каяци . Този път колелата са платени , а каяците безплатни .  Карането на каяк тук е много приятно .

 

 

 Собственичката се казва Рава , веднага прекръстена на Рада от Радка . Едра полинезийка с обратна талия , а брат и държи известното капанче Кори-кори в съседство.

Рада с тате и бате

 

Бунгалата са просторни и комфортни . Има топла вода и хладилник . Моя мобилен интернет на този архипелаг хич го няма , но този на пансиона си е с прилична скорост .  На обяд хапваме където падне . Закуската и вечерята са при Рада, която също много се старае . Може би тук трябва да спомена за хората , за които закуската е важна , че тя във ФП и особено в пансионите  обикновено е от хляб , масло и конфитюр  . Никакви лиготии . 

 

 

 

 

   Бунгалото само по себе си само чертае някакви граници иначе интимност напълно липсва . Вратата и прозорците денонощно са широко отворени и само веещите се от вятъра пердета създават някакво лично пространство . Никога не затваряме не само заради горещината ,а най вече заради местните . Предполагам че затворените врати и прозорци биха ги довели до истински шок  . Толкова по въпроса с  романтиката  . Не че има значение защото само първия ден на сме сами в курорта.

 

южния проход

 

 

     Няколко думи за дайвинга . Както споменах липсват ми хубави снимки от тук , но все пак. Както на Рангироа така и тук във Факарава и особено в северния проход течения не липсват .  Често се носим по тях в т.н. дрифт дайвинг. И на двете места обаче не са опасни , особено ако слушкаш и правиш същото ,  което прави местния водач.  Ф.П е място където може да се срещнат всякакви видове едри риби и хищници .  Няма никаква вероятност при всяко гмуркане да не се видят поне няколко вида акули . Както и баракуди , морени , наполеони , групери , риба тон . манти, делфини . Огромни пасажи от всякакви риби .  При повече късмет тигрова акула или акула чук . По никакъв начин не сме се чувствали застрашени .  

 

 

 

Стената от акули на юг . Според някои 300 според други даже 900 .  Да има страшно много сиви акули , ама чак стена не бих казал  .  Тук има и друго грандиозно събитие . Всяка  година през  юни или юли, няколко дни преди пълнолуние ,  близо 20 000 кафяви групера  напускат самотния си начин на живот в лагуната и се събират, за да хвърлят хайвера си в устието на прохода . Очакват ги огромно количество хищници .Зрелището започва в ранните часове  на новия ден .

 

   Центъра за гмуркане на Раймити е доста….. странен.  Води го Мишел …който всъщност не е жена , а  около 55-60 г кльощав и космат мъж . Оборудването не е особено ново . Не се подписват никакви документи  . Под водата не го е много грижа какво правите .  Мишел даже няма и печат , за да си украся книгата за гмуркания , която и без това не попълвам  а използвам само за събиране на готини печати. Въобще дали е много легален си мисля. От друга страна гмуркането в южния проход е лесно . Май само може да се позагуби човек . Както и ние почти успяхме . Нощни гмуркания няма . Мишел твърди че били много опасни с толкова акули , но аз не му вярвам . Нали съм гледал Дискавъри  .

 

 

 

 

  В края на прохода Tumakohua е селото Tetamanu .  Навремето столица на целия архипелаг Туамоту  както и дом на първата католическа църква във ФП . Сега  само 4-5 семейства го обитават . Странно е усещането  когато между гмурканията се разхождаш по някогашните оживени улици на тази столица .  

 

 

  На север бяхме  с Topdive , които и тук бяха безупречни .  Проходът е на около 30 минути от селото , но между гмурканията се стои на лодката , която е гумена , не много просторна и не много неподвижна .

 

 Гмуркане , шнорхелинг , кану , бира  и вкусна храна  . Какво повече му трябва на човек ? Полинезийка ?

 

 

 

Факарава . Няма лукс . Комфорта не е приоритет .  Малкото места за наставяне са с несъразмерно високи цени за това което предлагат  . Но в същото време е още по естествена и още по малко населена от Рангироа .

Хората са малко , туристите още по малко а красотата е много и  навсякъде.

 

 

 

 

[Crazy Horse]

Искам да поздравя първо @ivooo и после всички магеланци, които вече кроят планове за полинезийски приключения с химна на Френска Полинезия.

 

[ivooo]

 

преди 1 час, Crazy Horse каза:

Искам да поздравя  всички магеланци, които вече кроят планове за полинезийски приключения с химна на Френска Полинезия.

 

 

Готин химн , но някак не  е героичен . Не ти идва да се изправиш срещу тираните . Да грабнеш пушката и да громиш врага . По скоро  да си сипя едно и да се включа в хорчето 😀 . 

 

 Като така и така се заприказвахме ти сам ли ще си  в каютата 😀 . 

 

  Иначе според мен подводната фотография както @Lindt  предложи май си е за отделна тема  😀 .

[neuromancer]

За всички, които я пожелаха, но не смеят да си пуснат такава - темата за подводната фотография: 

 

 

[Crazy Horse]

На 12.01.2020 г. в 13:33, ivooo каза:

 Като така и така се заприказвахме ти сам ли ще си  в каютата 😀 .

Добър въпрос, да си дойдем на думата. Жена ми категорично отказва да лети толкова много, предпочита испанските плажове, така че пуснах мухата на един приятел, но той се колебае още заради цените на самолетните билети. Някъде март или най-късно началото на април месец, когато ме питат официално от Windstar дали ще съм сам или с комапния в каютата, ще трябва да ми отговори окончателно дали ще идва или не. Ако няма да идва, да те имам ли предвид?

[ivooo]

   Пошегувах се разбира се , имам други  билети за периода на круиза , но  да не губим  и капка време . 

  

Пускаме тема . Търся си спътник / чка за круиз до Френска Полинезия . Срещу скромно дарение по сметка ( тук е сметката ) може да  си осигурите  (тук описваме  круиза ) 😉 . Кастинга за участие ще е на ( датата )   , в хотел ( името и стаята на хотела ) 😉 . 

 

  За жена ти разбира се ще си с приятел в стаята 😉 . 

 

 П.п. Надявам се да оцениш ( парично ако може 😉 ) усилията ми или поне да участвам в комисията по избирането 😉 .

 

 

[Дани Магелани]

преди 8 часа, ivooo каза:

   Пошегувах се разбира се , имам други  билети за периода на круиза , но  да не губим  и капка време . 

  

Пускаме тема . Търся си спътник / чка за круиз до Френска Полинезия . Срещу скромно дарение по сметка ( тук е сметката ) може да  си осигурите  (тук описваме  круиза ) 😉 . Кастинга за участие ще е на ( датата )   , в хотел ( името и стаята на хотела ) 😉 . 

 

  За жена ти разбира се ще си с приятел в стаята 😉 . 

 

 П.п. Надявам се да оцениш ( парично ако може 😉 ) усилията ми или поне да участвам в комисията по избирането 😉 .

 

 

Ха ха! Недей така, че някой(я) може да се върже за кастинга!

Христо е младо момче, ама ние с теб вече сме на жизнен етап - "тези, които знаят".

А ако питаш мен, май вече е по-малко съмнително в каютата да си с дама. 😋

[Mary]

преди 9 часа, ivooo каза:

Надявам се да оцениш ( парично ако може 😉 ) усилията ми или поне да участвам в комисията по избирането 😉 .

Конкурса ще го пропусна, ама в журито мога да се включа, като имаща наблюдение върху доста от пишещите тук.

На добра воля ще участвам даже в комисията.

[Фил]

преди 10 часа, ivooo каза:

П.п. Надявам се да оцениш ( парично ако може 😉 )

 

Преди 1 час, Mary каза:

На добра воля ще участвам даже в комисията.

Аз за да ви надцакам, освен да предложа да си платя членството в журито  ... 
(пък после все ще си избия парите с подкупи от кандидат(к)ите) 

[Тони]

Иво, страхотна тема. Понеже вероятно ще ги обходим и ние тия всичките началото на 2021, темата ти ще е като наръчник къде какво има. 

Ти добре се справяш с твоята половина от заглавието, за другата доброволци бол. 🤣🤣🤣

[ivooo]

   Преди да продължа . По известното име на южният проход на Факарава е Тетаману , а пансиона ни на север  е Кори Кори лодж .

 

 

Хуахин

 

 

 

Типично по български отлагам всичко за последния момент . Имаме 6 нощувки до полета за Нова Зеландия ,а след това и до София  и никакви резервации . Нито хотели , нито самолетни билети .

 

  Факарава ни харесва и двамата се колебаем дали да не пробваме да удължим престоя си тук . Последната вечер ровя в сайта на ЕйрТаити за самолетни билети .  За Маупити няма . За Маркизите има 2 варианта до Hiva Oa и до Nuku Hiva . Бихме имали 4 нощувки в единия случай и 5 в другия с много драматична връзка от само  1.5 часа м/у полета от там и международния полет до Нова Зеландия . Отказваме се . Островите не са особено популярни с гмуркането си , а с неща като 4х4 , водопади , древни руйни и яздене на коне. Голяма част от плодовете във ФП се внасят именно от Маркизите. Всички тези неща  сами по себе са интересни , но по нашите критерии това би било само пчелно прелитане , бръснеш полет за отхвърляне на нова дестинация и то срещу 600 евро на човек  .

 

 Мисля си за Моореа . Това би било най изгодно . Ферибота от Таити до там е евтин  и на често , но след 3 дена изкарани в Моореа  ни липсва всякакъв ентусиазъм  .

Почвам да разпитвам местните за останалите от Дружествените острови . Между другото като чуят Бора Бора всички правят съвсем същите физиономии , които ние правим като стане дума за Слънчев бряг .

Спонтанната им класация е Маупити ( колко тъжно)  , следван от Тахаа и с равни точки Хуахин и Раятея . Опитвам се да намеря някакво добро настаняване на разумни цени на Тахаа , но опитите ми удрят на камък . Все пак въпреки бирата се усещам да резервирам единствения хотел до самото летище Таити Айропорт мотел . Лягаме си . Утрото е по мъдро от вечерта . Съдбата сама ще реши .

 

 

 На другия ден Радка ни кара до летището подарява ни герданчета от мидички и след няколко сърцераздирателни сценки се разделяме .  Хотела в Таити е близо до летището , но по стръмен наклон нагоре . Тегленето на багажа нагоре в жегата е силно неприятно занимание . Почивка и разходка в околностите последвана от вечеря с ……… много вкусни телешки пържолки ( няма алкохол 😥 ) .  

 

 

 

 

Може би тук трябва да спомена че телешките пържолки в повечето случаи са също толкова или по-вкусни от свинските . Май само тук в БГ ядем месо от породи , които не се отглеждат за месо , както и обикновено от говеда на преклонна възраст или може би току що приключили житейския си път .  

 

Същата нощ размекнат от добрата вечеря набързо взимам 2 билета до Хухин с отстъпка през gotogate  , както и хотел . Искам да видя змиорките със сини очи и древните  руйни . Може би още няколко гмуркания .

 

 Колебанията са ми за бунгало на сушата или водно  ( разликата е 100$/вечер ) , но алкохола и принцесата си казват думата и плащам водно бунгало . В цената влиза и трансфера от летището .

 

 Полета е през  Моореа , Хуахин , Бора Бора , а на самолета се засичаме с приятелчето Патрик . Патрик си е предплатил пакет гмуркания към Топдайв и му остават само още 2 . Тях ще направи именно тук .  

 

Разбира се навива ни и ние да се гмурнем с него .  А не направо ти даваме и 2-та апарата да си снимаш на воля се смеем ние .  Разбираме се ако гмуркането е супер да ни прати известие на WhatsApp . 

 

До хотела се стига с корабче . Комплекса е голям . Има бунгала и на сушата и във водата . Полупразен е и ни харесва от пръв поглед .  Добре подържани зелени площи . Огромни  бунгала на сушата с достатъчно място между тях  . Тук една тайна мисъл ми  минава на бързи обороти дали не трябваше да останем в сухоземните . Сладководен басейн . Безплатни каяци , както и съоръжения за шнорхел ,  ако на някой му трябва .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Корабчето ни е оставило багажа на терасата на едно от водните бунгала , така че след церемонията със сокчета и мокри кърпи се отправяме натам .

 

 

 

 И……тук думите са излишни . Бунгалото е убийствено . С бетонова плоча ( не се клати ). На голямо разстояние от останалите  . С размерите на средноголям апартамент . Висок таван . Много по добро от всички водни на които сме били.

Такова на пора-пората би било от 500-600 $ нагоре .

 

 

 

 

 

 

 

Имаме си цяла стая за багаж . Огромна баня с вана  , отделен душ и тоалетна . Имаме си ъгъл с мека мебел , кътче с хладилник и мивка , Картина на жени с големи стъпала и ....Най убийственото  също толкова голяма тераса с открита и закрита част , платформа за плуване със стълбички и дори с душ . Най страхотното е че има само още едно заето водно бунгало на няколкостотин метра от нас . След няколко седмици в Нова Зеландия и ФП  в интимна близост с домакини или други гости . Някъде без ток , някъде без врати и прозорци  може би сетивата ме подвеждат , но си мисля че сега сме в предверието на рая .   Лукса е размазващ  .  

 

 

 

 

 

 Заедно с това си отиват бързо и безвъзвратно всякакви намерения за руйни , изкачвания и слизания , дайвинг или пък змиорки със сини очи . 

 

Насила се замъкваме даже до ресторанта .

 

 

малко ценички

 

гадно патешко

poisson cru  ( местното задължително ястие ) 

 

ами..... пържолка

 

Аз първи излизам от унеса. 

 

 

 Нали знаем че екзотичните покриви всъщност са пласмасови :) .

 

 

 

На втория ден обикалям брега , за да изследвам околността , а след обяд вече разпитвам рецепциониста за хубаво място за шнорхелинг  . Тези около хотела не са лоши , но ми се иска нещо по добро . Обяснява ни за някакво островче на около час с каяк и даже ми показва на една карта къде точно е рифа  .

 

 

 

 

 

 

 

 

  На другата сутрин както се разхождам , взимам един каяк с две гребла и го паркирам на терасата на бунгалото .  Не след дълго греба към островчето . Не сме опитни и сигурно отстрани картинката е комична . Поради липса на шапка аз греба отзад с дамската  шапка на принцесата  и багажа между краката . Когато и тя гребе  , кануто се върти в кръг . Затова и е забранено да докосва греблото . Тя от своя страна си е опънала чадърчето отпред  и се опитва да ме командва , за да не се ударим в корал и да си пробием пластмасовото корито .

 

За лош късмет времето този ден е много променливо . От ярко слънце , през лек дъжд , до почти пълен мрак и светкавици и после пак обратно . Има и вятър и от време на време греба , но стоим на едно място .  Все пак след 2 часа вместо за час откриваме островчето . Намираме и скали на които да издърпаме каяка .

 

 

 

Рифа наистина е прекрасен . Пълен с живот и даже успяваме да намерим 2 вида нови риби .  

 

 

 

 Уморени и гладни се натоварваме и потегляме обратно . Провирам кануто между коралите  но на един завой удрям рязка контра с веслото и то се обръща . Досега не сме се обръщали с кану  и аз съм убеден че това е невъзможно . Принцесата се гмурка добре , но е слаб плувец . Успявам да хвана нейната маска , единия и плавник и 2-та апарата . Да се качиш на пластмасов каяк от водата е като  да се опитваш да се качиш на пластмасова бутилка . Затова я изчаквам да си сложи плавника  и я издърпвам с каяка до брега .  Оставям я там . Взимам нейната маска и почвам да търся останалите неща. Първо си намирам моята маска . После втория малък плавник . На няколко пъти  се отказвам , но  принцесата ме подкарва обратно .Най Накрая  виждам и плавниците си на 5-6 м дълбочина . Обувам ги и се връщам обратно.

 

 

 

  Кратка почивка и се покатерваме отново в легена. Този път съм много внимателен .  Движим се покрай брега на острова и достигаме канала широк няколкостотин метра , който го разделя от сушата .

Времето пак се е смрачило . Канала , е дълбок и при слънчево време е с наситен тъмно син цвят . Сега е сивкаво черен. Излязъл е и вятър .

Опитвам се да сека вълните по диагонал , но теченията са много странни тук и самите вълни са в различни посоки . Някъде точно по средата даже не разбирам как се обръщаме отново .

 

Сграбчвам плавниците и ги хвърлям отгоре върху дъното на каяка . После се гмурвам във водата . Гледам без маска и света е размазан . Нещо бяло ми се мярва на няколко метра надолу и  съм обзет от паника .  Реагирам напълно неадекватно . Вместо да продължа надолу  и да го извадя изскачам като тапа и почвам да викам принцесата . Неописуемо облекчение е да чуя гласа и от другата страна на кануто .

 

 В същото време течението ни носи с неумолима сила към прибоя и открития океан . Майната му на багажа . Изчаквам я да си сложи плавниците и да се хване  , хващам носа на лодката и почвам да ги тегля към брега  . С крайчеца на окото мярвам нещо червено което се носи на 20-на см под водата  също към океана  . Пускам за миг кануто и  го догонвам  . Единия апарат е спасен .

 

Издърпвам кануто и принцесата на плиткото . Обръщам каяка и гребейки се връщам пак в средата  . Адреналина така ме е ударил , че не усещам нито умора нито студ нито слънцето когато  се показва пак . Маските няма как да намерим . Единия от моите плавници също липсва , но апарата е с калъф и е с нулева плаваемост Мисля си че имаме някакъв шанс . На 2 пъти минават местни каякари и ме питат имам ли нужда от помощ . Да казвам им апарата . Червен е . Самия той не ме интересува , но за картата памет в него ще ви дам 200 $ . Ако го намерите после сме в Роял Хуахин . Момчетата прекарват известно време в търсене , но по някое време се отказват . Когато усещам че съм на ръба на пълното изтощение се отказвам и аз . Натоварвам принцесата и в пълно мълчание се прибираме .

 

 

 

  Сърцето ми не трепва за  апарата , но снимките ни от цял месец на приключения са в мемори картата му .  Имам поне 10 резервни карти памет  но картата е голяма , а аз като изключително тъпо и мързеливо парче не съм я сменил нито веднъж за толкова  време .  Питам на рецепцията за водолазен център наблизо . Имало , но никой не се гмуркал в канала . Било дълбоко и със силни течения .

 

 

 

 

   На място като това самосъжалението , гнева и лошото настроение нямат почва . Взимаме си маски от хотела , а аз и плавници и на другия ден сме пак с кану и пак на острова . Тайно се надяваме апарата да си дойде при нас . Аз съм убеден в късмета си и че ще го срещнем по пътя . Това разбира се на става .  

Търсим си рибата с коронка . На покойния апарат е останала фотосесията на чудна красавица с коронка на главата . Намираме я но този път царицата е много нервна и снимките са размазани . Ние все пак сме щастливи . Отново видяхме кралицата .

 

 

 

 

 Последната вечер нито едно от водните бунгала не е заето и от ресторанта идват да ни питат дали господата не биха искали да си поръчат храна в бунгалото . Егати кефа . Еми поръчваме си разбира се .  Пържолки естествено ……… С бутилка червено винце….. Има и комплимент . Крем брюле . 

 

 На другата сутрин лагуната е притихнала . Ние също .

Като природата и ние сме затаили дъх и се опитваме да запечатаме завинаги в умовете и сърцата си красотата на това благословено място .  

 

 

[Mary]

@Rainy, този хотел си го запиши. Кануто можеш предварително да го откажеш.

 

@ivooo, отново чуден разказ. Много съжалявам за загубата на снимките.

И ние сме търсили фотоапарата под вода в една мътилка, пясък и скали, но го намерихме. Все се заричам да си купя поплавък или както там се казва за фотоапарат, че ние не се гмуркаме и няма да ни пречи, но все още не съм купила.

Хотелът ви много ми хареса. Дано някога и аз ...

[Гост]

преди 10 минути , Mary каза:

@Rainy, този хотел си го запиши. Кануто можеш предварително да го откажеш. 

 

Хотелът го записах, кануто няма да го откажа - тъкмо ще си припомним Виетнам  (веднага се задавих като се сетих...)

 

@ivooo Благодаря за прекрасния разказ! Може би звучи някак твърде клиширано, но най-важното е, че вие сте живи и здрави. И какви емоции сте събрали, ех... Дано някога и аз, както казва моята аверка 🙂 

[Oldkozel]

Напрегнах се само докато чета за тези преобръщаници ... Важното е, че сте живи и здрави 

[liliya]

На 14.01.2020 г. в 21:44, ivooo каза:

   Преди да продължа . По известното име на южният проход на Факарава е Тетаману , а пансиона ни на север  е Кори Кори лодж .

 

 

Хуахин

 

 

 

Типично по български отлагам всичко за последния момент . Имаме 6 нощувки до полета за Нова Зеландия ,а след това и до София  и никакви резервации . Нито хотели , нито самолетни билети .

 

  Факарава ни харесва и двамата се колебаем дали да не пробваме да удължим престоя си тук . Последната вечер ровя в сайта на ЕйрТаити за самолетни билети .  За Маупити няма . За Маркизите има 2 варианта до Hiva Oa и до Nuku Hiva . Бихме имали 4 нощувки в единия случай и 5 в другия с много драматична връзка от само  1.5 часа м/у полета от там и международния полет до Нова Зеландия . Отказваме се . Островите не са особено популярни с гмуркането си , а с неща като 4х4 , водопади , древни руйни и яздене на коне. Голяма част от плодовете във ФП се внасят именно от Маркизите. Всички тези неща  сами по себе са интересни , но по нашите критерии това би било само пчелно прелитане , бръснеш полет за отхвърляне на нова дестинация и то срещу 600 евро на човек  .

 

 Мисля си за Моореа . Това би било най изгодно . Ферибота от Таити до там е евтин  и на често , но след 3 дена изкарани в Моореа  ни липсва всякакъв ентусиазъм  .

Почвам да разпитвам местните за останалите от Дружествените острови . Между другото като чуят Бора Бора всички правят съвсем същите физиономии , които ние правим като стане дума за Слънчев бряг .

Спонтанната им класация е Маупити ( колко тъжно)  , следван от Тахаа и с равни точки Хуахин и Раятея . Опитвам се да намеря някакво добро настаняване на разумни цени на Тахаа , но опитите ми удрят на камък . Все пак въпреки бирата се усещам да резервирам единствения хотел до самото летище Таити Айропорт мотел . Лягаме си . Утрото е по мъдро от вечерта . Съдбата сама ще реши .

 

 

 На другия ден Радка ни кара до летището подарява ни герданчета от мидички и след няколко сърцераздирателни сценки се разделяме .  Хотела в Таити е близо до летището , но по стръмен наклон нагоре . Тегленето на багажа нагоре в жегата е силно неприятно занимание . Почивка и разходка в околностите последвана от вечеря с ……… много вкусни телешки пържолки ( няма алкохол 😥 ) .  

 

 

 

 

Може би тук трябва да спомена че телешките пържолки в повечето случаи са също толкова или по-вкусни от свинските . Май само тук в БГ ядем месо от породи , които не се отглеждат за месо , както и обикновено от говеда на преклонна възраст или може би току що приключили житейския си път .  

 

Същата нощ размекнат от добрата вечеря набързо взимам 2 билета до Хухин с отстъпка през gotogate  , както и хотел . Искам да видя змиорките със сини очи и древните  руйни . Може би още няколко гмуркания .

 

 Колебанията са ми за бунгало на сушата или водно  ( разликата е 100$/вечер ) , но алкохола и принцесата си казват думата и плащам водно бунгало . В цената влиза и трансфера от летището .

 

 Полета е през  Моореа , Хуахин , Бора Бора , а на самолета се засичаме с приятелчето Патрик . Патрик си е предплатил пакет гмуркания към Топдайв и му остават само още 2 . Тях ще направи именно тук .  

 

Разбира се навива ни и ние да се гмурнем с него .  А не направо ти даваме и 2-та апарата да си снимаш на воля се смеем ние .  Разбираме се ако гмуркането е супер да ни прати известие на WhatsApp . 

 

До хотела се стига с корабче . Комплекса е голям . Има бунгала и на сушата и във водата . Полупразен е и ни харесва от пръв поглед .  Добре подържани зелени площи . Огромни  бунгала на сушата с достатъчно място между тях  . Тук една тайна мисъл ми  минава на бързи обороти дали не трябваше да останем в сухоземните . Сладководен басейн . Безплатни каяци , както и съоръжения за шнорхел ,  ако на някой му трябва .

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Корабчето ни е оставило багажа на терасата на едно от водните бунгала , така че след церемонията със сокчета и мокри кърпи се отправяме натам .

 

 

 

 И……тук думите са излишни . Бунгалото е убийствено . С бетонова плоча ( не се клати ). На голямо разстояние от останалите  . С размерите на средноголям апартамент . Висок таван . Много по добро от всички водни на които сме били.

Такова на пора-пората би било от 500-600 $ нагоре .

 

 

 

 

 

 

 

Имаме си цяла стая за багаж . Огромна баня с вана  , отделен душ и тоалетна . Имаме си ъгъл с мека мебел , кътче с хладилник и мивка , Картина на жени с големи стъпала и ....Най убийственото  също толкова голяма тераса с открита и закрита част , платформа за плуване със стълбички и дори с душ . Най страхотното е че има само още едно заето водно бунгало на няколкостотин метра от нас . След няколко седмици в Нова Зеландия и ФП  в интимна близост с домакини или други гости . Някъде без ток , някъде без врати и прозорци  може би сетивата ме подвеждат , но си мисля че сега сме в предверието на рая .   Лукса е размазващ  .  

 

 

 

 

 

 Заедно с това си отиват бързо и безвъзвратно всякакви намерения за руйни , изкачвания и слизания , дайвинг или пък змиорки със сини очи . 

 

Насила се замъкваме даже до ресторанта .

 

 

малко ценички

 

гадно патешко

poisson cru  ( местното задължително ястие ) 

 

ами..... пържолка

 

Аз първи излизам от унеса. 

 

 

 Нали знаем че екзотичните покриви всъщност са пласмасови 🙂 .

 

 

 

На втория ден обикалям брега , за да изследвам околността , а след обяд вече разпитвам рецепциониста за хубаво място за шнорхелинг  . Тези около хотела не са лоши , но ми се иска нещо по добро . Обяснява ни за някакво островче на около час с каяк и даже ми показва на една карта къде точно е рифа  .

 

 

 

 

 

 

 

 

  На другата сутрин както се разхождам , взимам един каяк с две гребла и го паркирам на терасата на бунгалото .  Не след дълго греба към островчето . Не сме опитни и сигурно отстрани картинката е комична . Поради липса на шапка аз греба отзад с дамската  шапка на принцесата  и багажа между краката . Когато и тя гребе  , кануто се върти в кръг . Затова и е забранено да докосва греблото . Тя от своя страна си е опънала чадърчето отпред  и се опитва да ме командва , за да не се ударим в корал и да си пробием пластмасовото корито .

 

За лош късмет времето този ден е много променливо . От ярко слънце , през лек дъжд , до почти пълен мрак и светкавици и после пак обратно . Има и вятър и от време на време греба , но стоим на едно място .  Все пак след 2 часа вместо за час откриваме островчето . Намираме и скали на които да издърпаме каяка .

 

 

 

Рифа наистина е прекрасен . Пълен с живот и даже успяваме да намерим 2 вида нови риби .  

 

 

 

 Уморени и гладни се натоварваме и потегляме обратно . Провирам кануто между коралите  но на един завой удрям рязка контра с веслото и то се обръща . Досега не сме се обръщали с кану  и аз съм убеден че това е невъзможно . Принцесата се гмурка добре , но е слаб плувец . Успявам да хвана нейната маска , единия и плавник и 2-та апарата . Да се качиш на пластмасов каяк от водата е като  да се опитваш да се качиш на пластмасова бутилка . Затова я изчаквам да си сложи плавника  и я издърпвам с каяка до брега .  Оставям я там . Взимам нейната маска и почвам да търся останалите неща. Първо си намирам моята маска . После втория малък плавник . На няколко пъти  се отказвам , но  принцесата ме подкарва обратно .Най Накрая  виждам и плавниците си на 5-6 м дълбочина . Обувам ги и се връщам обратно.

 

 

 

  Кратка почивка и се покатерваме отново в легена. Този път съм много внимателен .  Движим се покрай брега на острова и достигаме канала широк няколкостотин метра , който го разделя от сушата .

Времето пак се е смрачило . Канала , е дълбок и при слънчево време е с наситен тъмно син цвят . Сега е сивкаво черен. Излязъл е и вятър .

Опитвам се да сека вълните по диагонал , но теченията са много странни тук и самите вълни са в различни посоки . Някъде точно по средата даже не разбирам как се обръщаме отново .

 

Сграбчвам плавниците и ги хвърлям отгоре върху дъното на каяка . После се гмурвам във водата . Гледам без маска и света е размазан . Нещо бяло ми се мярва на няколко метра надолу и  съм обзет от паника .  Реагирам напълно неадекватно . Вместо да продължа надолу  и да го извадя изскачам като тапа и почвам да викам принцесата . Неописуемо облекчение е да чуя гласа и от другата страна на кануто .

 

 В същото време течението ни носи с неумолима сила към прибоя и открития океан . Майната му на багажа . Изчаквам я да си сложи плавниците и да се хване  , хващам носа на лодката и почвам да ги тегля към брега  . С крайчеца на окото мярвам нещо червено което се носи на 20-на см под водата  също към океана  . Пускам за миг кануто и  го догонвам  . Единия апарат е спасен .

 

Издърпвам кануто и принцесата на плиткото . Обръщам каяка и гребейки се връщам пак в средата  . Адреналина така ме е ударил , че не усещам нито умора нито студ нито слънцето когато  се показва пак . Маските няма как да намерим . Единия от моите плавници също липсва , но апарата е с калъф и е с нулева плаваемост Мисля си че имаме някакъв шанс . На 2 пъти минават местни каякари и ме питат имам ли нужда от помощ . Да казвам им апарата . Червен е . Самия той не ме интересува , но за картата памет в него ще ви дам 200 $ . Ако го намерите после сме в Роял Хуахин . Момчетата прекарват известно време в търсене , но по някое време се отказват . Когато усещам че съм на ръба на пълното изтощение се отказвам и аз . Натоварвам принцесата и в пълно мълчание се прибираме .

 

 

 

  Сърцето ми не трепва за  апарата , но снимките ни от цял месец на приключения са в мемори картата му .  Имам поне 10 резервни карти памет  но картата е голяма , а аз като изключително тъпо и мързеливо парче не съм я сменил нито веднъж за толкова  време .  Питам на рецепцията за водолазен център наблизо . Имало , но никой не се гмуркал в канала . Било дълбоко и със силни течения .

 

 

 

 

   На място като това самосъжалението , гнева и лошото настроение нямат почва . Взимаме си маски от хотела , а аз и плавници и на другия ден сме пак с кану и пак на острова . Тайно се надяваме апарата да си дойде при нас . Аз съм убеден в късмета си и че ще го срещнем по пътя . Това разбира се на става .  

Търсим си рибата с коронка . На покойния апарат е останала фотосесията на чудна красавица с коронка на главата . Намираме я но този път царицата е много нервна и снимките са размазани . Ние все пак сме щастливи . Отново видяхме кралицата .

 

 

 

 

 Последната вечер нито едно от водните бунгала не е заето и от ресторанта идват да ни питат дали господата не биха искали да си поръчат храна в бунгалото . Егати кефа . Еми поръчваме си разбира се .  Пържолки естествено ……… С бутилка червено винце….. Има и комплимент . Крем брюле . 

 

 На другата сутрин лагуната е притихнала . Ние също .

Като природата и ние сме затаили дъх и се опитваме да запечатаме завинаги в умовете и сърцата си красотата на това благословено място .  

 

 

@ivooo и сега хайде ми кажи как да работя.... 😂😂😂

Прекрасни снимки.  Е се ядосвай за изгубения фотоапарат, нали всичко е запечатано в главата и изживяно... това е важното. Наистина страхотно .... останах без думи. Благодаря то отново !

[Crazy Horse]

@ivooo, уж обеща глупости, а излезе майстор на късия разказ и въодушеви маса магеланци да те последват. Изключително пътешествие си направил, само и на мен ми стана жалко за фотоапарата ти, но нищо, успял си да съхраниш страхотни снимки, въпреки всичко, така че не съжалявай. 👏

Голяма схема си ми измислил с този конкурс. Имаш готино чувство за хумор, но ако трябва да съм сериозен, трябва да ти кажа, че ние с жена ми не си правим курвенски номера. Ако се наложи да си търся магелански спътник, просто ще пусна тема по въпроса и ще взема първия желаещ на принципа first come, first served или понеже си на франкофонска вълна - les premiers arrivés sont les premiers servis.

[ivooo]

   Край на глупостите .

 

Последната нощ във ФП. Долитаме за трети път в Таити .  Споменах ли че летището е съвсем малко . Терминала за вътрешни полети е много близко до международния. Когато няма полети пред този втория спускат тежка метална преграда .

Нямам никаква идея какво да правим . Картата за интернет ми свърши преди няколко дни , а на Хуахин интернет имаше само на рецепцията , но не и във водните бунгала , а и честно казано въобще не ме беше грижа за интернета .

 Опитвам се да си потърся хотел като ползвам този на летището , но  е трагичен . Изнервен се понасям до бензиностанцията наблизо . Купувам една карта за зареждане на Вини и с най милата усмивка моля работещата кака да ми я активира на моя номер  .  Ок пак сме в играта .  На летището освен Макдоналдс , 2-3 магазинчета и толкова заведения за хранене има и магазин за перли , както и салон за коли под наем . Не е никак нужно човек да е гении когато няма хотел ,  да му хрумне да си вземе кола под наем . Така и правя . За разнообразие от Херц . Херц са по скъпи , но не ми е удобно да отида до гишето на Авис защото са  в едно помещение . Мисля ,  че за ден беше 90$ .  Ако се наложи ще спим в колата .  После купувам и квартира . С кола сме , така че мястото няма значение . Квартала се води баровски .На високото е .Малката количка с мъка качва стръмните и тесни улички до нея .  

 

 

 

 

За Таити не мисля да пиша . Само  две думи . Доста по различен е от останалите острови до сега . Повечето плажове са черни . Има чудесни , гледки , водопади , места за сърфиране , екскурзии и водни атракции  . Както и скъпи хотели разбира се .  Времето на  Таити в никакъв случай не е изгубено и  също може да се изкара забавно .

 

 

 

 

 

 Може би тук е и мястото  да се купи нещо за спомен или някакъв сувенир  .   С учудване прочетох че най голямото приходно перо заемащо близо 70% от износа  в икономиката на страната е отглеждането и търговията с  черни перли .  Звучи много недостъпно нали . Също както и  Френска Полинезия нали . Но не е . Също като нея  .

 

 

 

Черните  перли са много видове , качества и цени . На цената на някой китайски боклук може спокойно да се купи съвсем истинска ,  но не напълно съвършена перла .  Ако не я подарявате на бижутер , а на скъп човек това  е един наистина автентичен и оригинален подарък . Е не пише Таити или пък  Бора Бора на него , но пък е …….истинска перла  .  Не съм сигурен  в думите си , но си мисля че цените на пазара в столицата са даже по-добри от тези в самите фабрики за перли .

  

 

 

 Докато обикаляме из острова срещаме много млади хора , а и не толкова млади , които тичат , играят  тенис на маса  или футбол  , спортуват . Вечерно време по градинките и плажовете малки и големи компании се събират да си общуват , да слушат музика . Както навремето в нашата далечна младост . Със сигурност всички имат смартфони , но продължават да се събират на живо . 

  Става ми някак носталгично , а и някак ми е криво , за нашите високотехнологични  наследници  ,  които даже не биха могли да ме разберат .  

 

 

  С колата толкова сме се зазяпали , че почти си изпускаме полета . Докато се сетим да се връщаме сме отишли чак на другия край на малкия остров близнак . Добре че не спукахме например гума .   После на летището има драми с таблета , та се налага да отида в салона на пристигащите и да си взема отново чекирания багаж , за да извадя от него тъпия таблет  . Металната завеса е наполовина затворена когато за втори път си предаваме   багажа . Не знам защо все така ни се получава , но винаги има някакъв глупав екшън .

 

 Това е .

 

Няма я драматичната раздяла , няма зяпане с просълзени очи през илюминатора  . По скоро едно голямо уффф и този път успяхме . Хванахме самолета . На косъм бяхме ……………

 

.........................................................................................................................................

 

  Благодаря на всички за проявения интерес . За мен той беше изненада , а скучното начало си стоеше в папката със съответно име глупости .

Винаги съм  мислил , че наистина по-малко популярни дестинации като Раджа Ампат, Бонайре ,Тоба , Уакатоби ,  Палау , Борнео са по екзотични и по забавни за четене  .

 

 Благодаря отново не само за хубавите думи . Пишейки съпреживях отново това приключение . 

 

Постарах се да съм максимални искрен , не за да ме последва някой , а  за да може всеки да вземе своето  собствено информирано  решение 😀  за Френска Полинезия . Не запленен от красива картичка  или хвалебствен псалм  . Това което за един е награда за друг е наказание.

 

Ето моето усещане накратко ако може да е от полза за някой .

 

Цените .

Една дестинация , която не е непостижимо скъпа  . Исландия например е значително  по скъпа .

 

 Причината за визитата т.е забавленията  .

 

-За посещенията в перлените ферми ако ви се струва интересно не би трябвало да плащате.

-Ванилови или ананасови  плантации . Има ги на по близки места , а и със сигурност не е нещо неземно .

-Исторически забележителности . Честно казано не бях никак впечатлен . В музея в Окланд има много повече и по разнообразни полинезийски  артефакти. По добре и по ясно обяснени .   Но това си е мое мнение .

-Плуване със скатове . Има го на много други по близки до България места , както и храненето на рифови акули .

-Плуване с шарени рибки . Червено море е буквално на една крачка .

-Карането на джет , каяк , 4х4 както и пясъчни плажове няма да коментирам дали си заслужава  да се отиде буквално от другата страна на земното кълбо за това .

- Хеликоптерни турове или скокове с парашут ….. Ама наистина трябва да ви е станало много скучно.

-Гмуркането . Това го пропускам защото съм много пристрастен и няма да е обективно .

-Водното бунгало и лежерната почивка . Тук бяхме изненадани от …. себе си . Смятахме че сме приключили с този етап от живота когато ни радваха 5 звездни хотели без нищо за правене .   Не знам дали ние бяхме изморени или е нещо от първичната красота на природата на това място , но въпреки не дотам луксозния хотел ……беше страхотно .   

 

 Дали бихме отишли ако не се гмуркахме , дали бихме повторили .  Несъмнено . Не сме приключили . Френска Полинезия е едно от 3-те места в света където може  в подходящите месеци да  се плува с шнорхел с китове . С акваланг не става . Мехурчетата обикновено ги плашат .

 

   За фотографите ,художниците , за хората на изкуството .

Едно от най красивите места на които сме били . Ако нямате финансовата  възможност  не се колебайте даже и секунда , а веднага си продайте единия бъбрек .