дневник 2 седмици във Френска Полинезия

[Carrie]

Тази тема се ражда заради проявения интерес към дестинацията в другата тема за бюджетно пътуване до ФП. Пътуването беше проведено септември 2019, а започна с януарското промо на Катарските авиолинии и импулсивно купен билет София-Доха-Окланд-Папеете-Окланд-Доха-София за 1140Е (през "онези" сайтове можеше да се смъкне с около 50Е). Имаше и по-ниски цени, но за други дати, а аз исках да използвам и почивните дни по септемврийските празници. Така с 12 дни отпуска се получи пътуване от 20 дни. Разбира се, още на следващия ден съжалих за импулсивността на покупката, защото се оказа че има OJ билети с отиване до Френска Полинезия и връщане от Островите Кук за 940Е, а само двупосочните билети ФП-Острови Кук бяха 300Е и то веднъж в седмицата, което ме отказа от вариант на комбиниране на двете дестинации. Сгреших и с още нещо, а именно че взех билети с дълги престои в Доха и Окланд без да проверя какво ще е времето по това време на годината.

 

 

След първоначалното въодушевление, настъпи един период, в който едва ли не забравих за тези билети и един месец преди пътуването си дадох сметка, че нямам дори и идея къде точно искам да отида. Поразчетох се, разгледах пасовете на Air Tahiti https://www.airtahiti.com/multiisland-fares и голямата чуденка беше дали да включа освен Society Islands и архипелага Тиамоту. Остров Факарава го описваха като рай за дайвърите, по-непосещаван от известният Рангироа. Колебанието дали тези острови имат какво да предложат за не-дайвъри ме отказа в крайна сметка, но сега четейки темата на ivoo си давам сметка, че е можело и дотам да отскоча. За 2 седмици с Bora Borа Pass можех спокойно да посетя всички острови включени в паса, но ударих греда с билетите - тези до Маупити бяха продадени (полетите дотам са доста рядко, някъде 2 пъти в седмицата). Така пропадна възможността да плувам с манти, което по предварителна информация нямаше как да направя на другите отрови. Така, че препоръката ми е ако искате да включите Маупити, да си купите билети доста по-рано. На мен това все пак ми даде възможност да не си блъскам толкова главицата как да наредя полетите, че да имам достатъчно време на всеки остров. Предварително прегледах горе-долу активностите, за да имам някаква идея къде колко време да остана. За разлика от Маупити, до другите острови има поне по един полет дневно, а до някои - и по 3-4. Ето какво се получи в крайна сметка:

 

 

Слагам и 1-2 снимчици да не загубя аудиторията само със суха информация, преди да съм започнала по същество 😄

 

Bora Bora Pass взех направо от сайта на авиокомпанията, за нощувките също не ползвах агенция, но запазването им беше времеемко и комуникацията беше бавна по имейл. Мейл адресите на местните къщи за гости - т.нар. пансиони взех от 2 места. Едното от https://tahititourisme.com, като се проверява остров по остров, а другото място бяха гайдовете за Tahiti Island Guide и Islands travel Guide оттук - https://tahititourisme.com/en-us/travel-planner/vacation-guide/. Много полезно четиво освен за нощувки, така и за активности на острова, а и за култура и история на местните. По същество - няколко вечери след работа преглеждах тези пансиони къде се намират на всеки остров и пращах мейли на 4-5 за всеки остров, като в повечето случаи или бяха заети вече, някои не отговаряха, но като цяло отнемаше 1-2 дни да отговорят и имах избор от 1-2 места от избраните. Отново препоръчвам по-ранна подготовка, аз нямах много избор предвид колко напредна времето. На Хуахине и Бора Бора намерих пансиони с добра локация, на Раятеа basic хотел в центъра, на Моореа едно студийце с не много привлекателна локация, но и не толкова зле.

 

Окончателната програма:

 

06.09 22:30-03:20+1 SOF-DOH
07.09 Doha
08.09 03:15-04:45+1 DOH-AKL
09.09 09:10-16:05-1
08.09 16:05 Arrival in PPT/Tahiti, 1 night Sarah Nui
09.09 Mon Tahiti, Тahiti-Huahine 16:30-17:10
10.09 Tue Huahine
11.09 Wed Huahine, Huahine-Raiatea 18:15-18:35
12.09 Thu Raiatea
13.09 Fri Raiatea
14.09 Sat Raiatea, Raiatea-Bora Bora 17:35-17:55
15.09 Sun Bora Bora
16.09 Mon Bora Bora
17.09 Tue Bora Bora, Bora Bora-Moorea 13:40-14:55
18.09 Wed Moorea
19.09 Thu Moorea
20.09 Fri Moorea
21.09 Sat Moorea-Tahiti 07:20-07:35
22.09 Sun Tahiti, 17:35-21:30+1 PPT-AKL
23.09 21:30 arrival in Auckland
24.09 14:25-23:15 AKL-DOH
25.09 06:50-12:00 DOH-SOF

 

[ivooo]

    За Маупити е точно така . И в моя списък беше , но нямаше места . От Бора-Бора е много близко и навремето е имало някакъв ферибот , но сега вече не. За по-голяма група би било удачно с частно корабче . Разпитвахме по пристанището . Около 500 $ еднопосочно . 

  @Carrie манти има на много и то по лесни за достигане места . Нека те похваля и тук за уроците по плуване и за куража. Началото е поставено .

  

[Carrie]

Още малко практическа информация - запазването на нощувки е на честна дума, което ми беше малко странно, но нямаше никакви проблеми. Запазих и някои екскурзии предварително, отново по мейл, като адресите взех отново от туристическия сайт на Таити. Само от едно място изпратиха линк за предплащане на 30% депозит, другите плащах на място. Важно е да се уточни предварително дали приемат плащане с карти или само кеш. 2 от местата за нощувки искаха само кеш, а и не на всички екскурзии имаха портативен терминал за кредитни/дебитни карти. Опитите ми да сменя още в България някакви XPF не бяха увенчани с особен успех, успях да обменя точно 4000 от Никар на Гладстон, като ми казаха, че повече няма шанс да намерят.

 

Бях разцепила пътуването с нощувки в Доха на отиване и Окланд на връщане, защото не знаех как ще ми понесе дългият път. Без нощувки, вариантите бяха за някакви криви престои от 6-7-8 часа по никое време на летищата, което ме отказа. За Доха се възползвах от офертата на Катарските авиолинии за престой над 12ч и букнах Doha Intercontinental the City.

 

Минаването на паспортната проверка в Доха не отне много време, но даже посред нощ жегата беше голяма. През деня беше ужасно, като се събудих и видях на телефона си 43 градуса и ми се изпари желанието за каквато и да е разходка и проспах половината ден. Взе пак се разходих (да се разбира джитках насам-натам с Uber), но повече от 5 минути навън беше изпитание. Като цяло горе-долу ми се затвърди усещането, че тази част на света не е моето място. Гледка от хотела:

 

Гледка от Музея на Ислямското изкуство:

 

Няма да навлизам в подробности, писано е доста за Доха, сега и с метрото от летището е много по-лесно да се запълни някой дълъг престой, само да е в по-подходящ сезон. Септември не е за там категорично.

 

Последва над 15ч полет до Окланд, който мина изненадващо бързо, което може би се дължеше и на факта, че седалката до мен беше свободна и успях малко да се позиционирам в хоризонтална позиция и да поспя. Интересно стана на летището в Окланд. Имах бордна карта само до Окланд, но багажът ми беше чекиран до Таити уж. От София не можели да ми издадат бордна карта до Папеете, може би защото отсечката се изпълнява от друга авиокомпания - Air New Zealand. Попитах първата срещната служителка на летището в Окланд след кацане дали трябва да излизам и да се чекирам на гише, тя каза, че щом багажът ми е чекиран до крайната дестинация мога направо да продължа до трансферната зона и да отида на трансферното гише за бордна карта. Отне ми малко време да го намеря. Първо се минава проверка на багаж, после се излиза на нещо като кръгово (супер обяснения :D) с доста магазини, после по стълбите към gate-овете и въпросните гишета са в лявата част. Взеха ми билета до Окланд, където беше лепенката за багажа и нещо въведоха в системата им, явно за да свържат новата бордна карта с номера на багажа, но всичко беше точно в крайна сметка. Върнах се обратно и посетих бизнес салона с картата на Дайнърс, за да убия оставащото време и още един последен полет до мечтаната Френска Полинезия. Полетът беше с Dreamliner 787-9, много ме радват тези самолети, а персоналът на новозеландците е топ, супер ведри и с чувство за хумор дами.

 

 

преди 23 минути , ivooo каза:

    За Маупити е точно така . И в моя списък беше , но нямаше места . От Бора-Бора е много близко и навремето е имало някакъв ферибот , но сега вече не. За по-голяма група би било удачно с частно корабче . Разпитвахме по пристанището . Около 500 $ еднопосочно . 

  @Carrie манти има на много и то по лесни за достигане места . Нека те похваля и тук за уроците по плуване и за куража. Началото е поставено .

  

Предполагам, че е така с мантите, но специално във ФП на островите, които бях, видях само 2-3 от лодка на Хуахине и то като големи тъмни сенки във водата, докато в Маупити плуването с тях било едва ли не гарантирано, така че си ме е яд.

[Carrie]

Продължавам с пристигането в Папеете на международното летище Faaa. Самото летище е малко, с обособени 2 зони за международни и вътрешни полети. Работното време на някои магазини и изцяло съобразено с излитане/кацане на самолети. 

 

 

Транспортът до хотела (Sarah Nui, около 100Е без закуска) беше поделен с микробус, запазих по мейл с фирмата, която ползваха от хотела (Tahiti Transports Privés  resa.tahititransports@gmail.com), като цената на отиване беше 1300 XPF, а от хотел до летище 1800 XPF. Докато чаках всички хора да се съберат, дръпнах малко парички от банкомат, колкото да имам някакви за първоначални разходи (такса нещо от сорта на 8Е, не знам с револют дали може да се заобиколи), а на гишето за обмяна на пари се беше заформила опашка. Курсът беше малко над 119 XPF за 1 евро.

 

Както се вижда на снимката, има фиксирана такса за обмяна, каквато имаше и при обмяна в банка. Работното време също е интересно:

 

Придвижването си отне някакво време, едно заради трафика, и второ да се оставят всички хора по хотелите. Хотелът беше на около 10 мин от плoщадчето Vaiete до марината, където вечер има Food Trucks, местните им казваха "Roulettes" (а аз ги наричах рулетките 🙂 ), така че след душ се отправих натам за хапване. Имаше доста малко хора по улиците по тъмно, но площадчето беше пълно, предимно с местни, но имаше и туристи.

 

Опциите бяха бургери, пици, стекове, китайско на доста места (което се оказа доста популярно навсякъде), риба и т.н., цени около 15Е за основно ястие по спомен.

 

Гледката от хотела:

 

На следващия ден имах полет до Хуахине в 16:30, като от хотела щяха да ме вземат в 14:30. Използвах деня да свърша 2 полезни неща - да си купя SIM карта и да обменя пари. Точно на 1 мин от хотела имаше клон на банка, но се оказа че не навсякъде обменят валута и ме пратиха на друго място. Аз реших да отида първо да купя карта на Vini. Тук има адресите на местата, където продават SIM карти на Vini http://www.vini.pf/points-de-vente като в интернет препоръчваха да се вземе от специализиран магазин на оператора, вместо от пощенски офис, където не можели много да помогнат с активацията. Взех стандартния пакет за туристите Vini travel card, които е валиден 15 дни, 4GB мобилни данни и 60 мин разговори за 6000 XPF. Това се оказа добър избор, защото в някои от настаняванията wifi-то буквално беше неизползваемо, а и се наложи да звънна на едно-две места. Мисля, че искаха и паспорт при купуването на SIM картата.

 

След това по картата в MAPS.ME отидох до някакъв друг клон на Banque de Tahiti, оттам ме насочиха към друг на 5 минути (точно до пазара), където вече обменяха пари. Отново трябва паспорт.

 

Най-добре е човек да си пресметне колко горе-долу парички ще му трябват, за да си спести комисионната от честата смяна. Това беше единствения път, когато обменях, само накрая се наложи да изтегля още веднъж малко от банкомат.

 

Останалото време прекарах в разходка из Папеете.

 

Пазарът и околностите:

 

Катедралата:

 

Имаше си и типичните туристически магазини и кафенета.

 

На места красиви графити:

 

Pā'ōfa'i Gardens:

 

Марината:

 

А кокошките бяха толкова възпитани, че пресичаха на пешеходните пътеки 🙂

 

Жегата беше стабилна, както и влагата. Интересна ми беше разходката, но не бях дошла за градски туризъм и нямах търпение за другите острови. Преди прибирането към  Европа имах още малко време на Таити и всъщност се оказа, че островът има какво да предложи и има красива природа, но извън презастроените места.

[Carrie]

След разходката в Папеете, която не отнема толкова много време, защото градът е компактен, се върнах обратно в хотела и изчаках да ме вземат за летището. Полетът до Хуахине беше доста кратък, но все пак най-дългият ми в района и мисля, че единствения, на който сипаха по едно сокче 🙂 В самолета имаше предимно местни.

 

Летището беше мъничко и багажът го вкарваха с колички и го мятаха на "тезгяха", като цялия процес протичаше много кратко.

 

 

Още преди да докарат багажа, вече посрещачите се бяха насъбрали и видях името на пансиона, в който щях да отседна - Pension Meherio (meherio.huahine@mail.pf) - 8460 XPF на нощувка с включена закуска, като трансферът от летището беше безплатен. Взеха ме племенничките на собственика на пансиона (човекът явно беше претърпял някаква злополука, защото се предвижваше доста трудно). Сега си погледнах мейла от тях, и са ми писали, че предлагат ползване на колелета, каяци и шнорхели също безплатно. Местенцето беше приятно, стаите доста обикновени (с едни странни шарки на чаршафите, нещо като местния вариант на дантелените покривчици на телевизорите, които слагат бабите) и почти без мебели, но заради локацията си струваше. Трябва да не носят тоалетни принадлежности за пансионите, освен сапун друго не се предлага (и т.х. разбира се 😉) На 2 минути от плажа, вдясно беше Maitai Lapita Village, един от 3-те хотела на острова, на 5 минути по плажа от Huahine Yacht Club, и на 7-8 минути от супермаркета и банката.

 

Домашните любимци на хората (имаха и котка), първи сблъсък отблизо с местните породи кучета с доста странни муцуни. Тези приятелчета си играеха или спеха и не обръщаха внимание на посетителите на пансиона, че малко излезна, че едва ли не всичкото кучета във ФП са свирепи зверове. Доста кучета има и лаят като минаваш наблизо, но си пазят къщите по мои наблюдения. На една от екскурзиите ни казаха, че ако тръгне да ни налита някое куче, просто трябва да вземем нещо голямо в ръка (камък, кокосов орех, пръчка, каквото намерим) и кучетата бягали, защото местните не си поплювали и кучетата знаят, че ще ги замерят и/или ударят иначе.

 

Къщата на собственика и отзад частта за гости:

 

А тук сервираха закуската:

 

Собственикът на пансиона ми обясни набързо кое къде е и ме изстреля да гледам залеза на плажа, който се намираше по пътчето след къщата му и тази на брат му, като минавайки видях и каяците, които можеха да се ползват от гостите:

 

От лявата страна на кея беше свободната зона на плажа, а от дясната - малката зона на хотел Майтай Лапита:

 

Интересно беше колко е различен цветът на водата денем и привечер. Ето го същият плаж денем:

 

 

След залеза се върнах да се напръскам с репелент, имаше някакви летящи гадинки (това беше и единствената стая на островите, които посетих, където имаше мрежа на леглото). След това към единствения ресторант в тази част на острова извън хотел - Huahine Yacht Club, където хапвах основно риба - mahi mahi, wahoo и tuna, всичко много вкусно приготвено, на прилични цени (може би малко по-скъпо от roulette-ките в Папеете, но по спомен под 20Е). Коктейлите обаче бяха ужасни, с адски много алкохол, така че за такива като мен, които обичат нещо лекичко бяха голям минус. В последствие това се оказа, че е практика навсякъде за мое съжаление. Имам снимки само на цените на напитките:

 

Освен този ресторант имаше и 2-3 местенца малко по-далеч от типа Food Trucks.

 

Така приключи първият ден във ФП. Планът за Хуахине беше един ден тур около острова с лодка, и още един - тур на острова с джип.  Морската екскурзия си я бях запазила предварително с Huahine Nautique, собственикът на пансиона каза, че са добри, а него помолих да ми запази за последния ден сухоземната екскурзийка. Но повече в следващия пост.

 

 

[Carrie]

След кратка пауза, продължавам по същество. 🙂 Цените на активностите по острови (Society Islands) съм описала тук:

Първият цял ден в Хуахине беше запазен за обиколка на острова по вода, със спирки за шнорхелинг и обяд. Тук има повече информация за програмата, която се водеше Motu Picnic 3-in-1: https://www.huahinenautique.com/non-cruisepax

A ето и инфото, което получих по мейл:

Free pick up at 9.15 am at the pension
Departure at 9.30

 Stop at our natural aquarium
 (Feed the fish and sharks)
 Visit the black pearl farm and local pottery
 Snorkeling in a coral garden
 (mask and snorkle are provided)
 Picnic on the motu (small island)
 Food - water -juice - beer- are included

 Finish with a circle island of huahine iti

 4 pm  Back to our base
 It will be 9.000 Xpf/pers

 

На всички екскурзии, които включваха шнорхелинг, предоставяха маска и шнорхел, без плавници. Аз лично за първи път си носех и ползвах цяла маска, която е перфектен вариант за хора като мен, които много много не могат да плуват. Според мен, си струва да си носи човек и плавници (някакви по-кампактни все пак). Без плавници, водните обувки са задължителни, иначе издирането на корали е неминуемо.

 

Взеха ме около 9 сутринта и след кратък трансфер по суша до кея, ни натовариха на лодката (outrigger canoe), като разделиха условно хората на 2 групи - англо-говорящи с водач нахаканата Мехерио, в превод "Сирéна" (помня името, защото съвпадаше с това на пансиона) в задната част и френско-говорящите, за които се грижеше един младеж с изрусена коса. Това беше единствената екскурзия, на която имаше такова разделение, но все пак групата беше по равно и от едните, и от другите. На повечето места, англо-говорящите бяха доста по-малко, а някъде това бях само аз 🙂 Който поназнайва френски, определено ще извлече малко повече от цялото пътуване 😉

 

Лодката:

 

 

Оказа се, че Хуахине всъщност се състои от 2 острова, свързани с мост - Huahine Nui (nui - голям) и Huahine Iti (ити - малък). Според Мехерио, името на острова идвало от думите hua (полов орган) и vahine (жена), тоест - женски полов орган, но хората се срамували да го казват. Е, тя не беше от срамежливите... Самата форма на острова я опреличават на бременна жена. Много зелен и красив остров, наричан The Garden Island/Garden of Eden. С цели 3 хотела - Maitai Lapita Village, Relais Mahana и Royal Huahine Resort, като останалото настаняване е под формата на пансиони (къщи за гости, държани от местните).

 

 

Първата спирка беше за хранене на акули и шнорхелинг, като с нас имаше един възрастен фрацузин - Клод, който хранеше акулите, така че да се помоткват наоколо за кеф на туристите. Имаше нещо като понтон и въже във водата, за което да се държат хората. Течението обаче беше брутално, и дори с това въже си беше трудно задържането, така че аз не се отдалечих много.  Имаше и нещо като решетки във водата, където да може да се стъпва, но въпреки това коралите в близост до понтона си бяха доста изпочупени.

 

 

Първа среща с акулите! Много впечатляващи, гъвкави и бързи, и въпреки че знаеш, че този вид акули - black tip reef sharks не нападат хора, всеки път когато някоя заплува директно срещу теб и се приближи прекалено близо и нещо ти претръпва 🙂 Като цяло обаче не се приближаваха особено много, за разлика от скатовете, но за тях по-късно.

 

Клод - мастърът на акулките и другите рибоци (подхвърляше някаква захранка и шляпаше по повърхността на водата, за да привлече морските обитатели):

Снимането под вода беше доста по-трудно от очакваното, особено предвид течението, а и не бях разучила предварително фукциите на GoPro-то и си открих някои грешки в движение. Но определено беше запомнящо се събитие и първи досег с морския свят 🙂

 

Продължихме с разходката около острова. В далечината се виждаха съседните острови Раятеа и Тахаа...

 

Huahine Yacht Club, приятно местенце за хапване, вечер обаче явно трябва да се ходи по-рано, защото местата навън са ограничени. Там оставихме чат от хората, записали се само за храненето на акулите.

 

В зависимост от дълбочината на водата, както и наличието на облаци/слънце, цветовете на водата бяха всякакви възможни нюанси на синьото и зеленото...

 

 

С напредване на деня, цвета на водата ставаше все по-тюркоазенa.

 

На следващата спирка за шнорхелинг, предвид силното течение и моите дефицити откъм плуване, прецених че е по-добре просто да се наслаждавам на гледката. Оказа се, че са правили дрифт шнорхелинг, което тогава научих какво е - оставяш се водата да те носи, няма нужда да плуваш, само гледаш да си в правилната посока. Аз точно си мислех как тези хора ще преплуват това разстояние, защото ги оставихме с лодката и трябваше да ги вземем на друго място, но явно не е било проблем с помощта на течението. Хората казаха, че е било яко. Едно кратко видео за добиване на представа:

 

https://youtu.be/Gu9vHq62ucQ

 

Следващата спирка беше посещение на ферма за перли, като ни закараха на някакво моту (малко коралото островче) с друга лодка. Имаше и кратка презентация как се правят. Груби казано, поставят малко парченце от ципата на мидата, където се създава перличката с кръгло "парче" от някаква мида от Мисисипи (нея не я изхвърляла мидата майка), и около нея се образувал слой, който трябва да е с определена дебелина (няколко мм), за да бъде сертифицирана една перла.

 

Разбира се, продава всякакви перли по форма и цена, и различни бижута, като най-качествените бяха цифра.

 

Оттам вече стана време за обяд и заплавахме към мотуто, където щеше да се осъществи.

 

Малко се оливам със снимките, но наистина не мога да избера какво да сложа, буквално всяка снимка е кандидат. Пък като започнаха едни тюркоазени цветове, съвсем загубих ума и дума 🙂
 

 

Това е плажчето, където ще хапваме:

 

Храната беше на бюфет, като не пропуснаха да направят и презентация как се прави poisson cru - тичично местно ястие, което се приготвя от риба тон, която се маринова във лимонов сок, добавя се кокосово мляко и зеленчуци. Не е никак лошо. Наливаха хората доволно и с пунш с много ром и местната бира Hinano, та в комбинация с анимацията нямаше как да има недоволни. Определено най-добрата анимация от всички обяди из ФП.

 

Мехерио със синьото:

 

Освен всичко, показваха на дамите как се връзва парео, всякакви поли, рокли и какво ли не може да направи, ако знаеш как.

 

Имаше и урок по полинезийски танци 🙂

 

 

 

На връщане Мехерио показваше как се плетат кошнички и други неща от палмови листа, и продължаваше да налива хората с пиене 🙂

 

Само мога да си мечтая за такава къщичка:

 

 

Към 17:00 приключихме, като мен ме оставиха направо на кея на хотел Maitai Lapita, до пансиона, в който бях отседнала. Горещо препоръчвам този тур! 😉