Фен клуб - руска авиация

[Duke 16834]

Бележка на Георги: Отделих темата, да си говорим само за руски самолети тук. Надявам се не ми се сърдите

 

Спомням си първият мой международен полет. Беше през 1985 г. по линията София - Алжир. Летяхме с Ту-154М на "БГА Балкан". Беше забавно и шумно, много шумно. На следващата година пак пътувах по същата дестинация, но този път с алжирските авиолинии. Самолетът беше B-727. Беше забавно и тихо, много тихо...

 

В Алжир баща ми караше едно "Рено 4", много забавен автомобил, а освен всичко друго и много надежден. Обратно в България. През 1989 г. изкарах шофьорска книжка. По онова време имахме "Лада 2107", а дядо ми полски "Фиат 125". Странна работа, уж еднакъв клас автомобили, ама не съвсем. През 1992 г. баща ми купи един VW, а след като се качих на него разбрах, че имало и леки автомобили със серво управление на волана, с които можеш да тръгнеш на дълъг път без да се притесняваш...

 

Спомени...

Редактирано 6 януари, 2014 от Георги

[FlyTraveler 38482]

Малко оф-топик, но в темата за авиация едва ли някой би възразил

 

За Аерофлот не мога да коментирам, защото нито съм летял с тях, нито съм се интересувал особено, но 154-ките си бяха хубави самолети, на мен поне много ми харесваха, вътре може би малко по-дървени бяха на Балкан (облегалките на седалките се сгъваха и падаха напред), но пък беше много бърз  (Мадрид-София в сравнение със 737 се печелеха около 30-40 мин.) Голяма разлика в шума със 727 не съм забелязал, има но не същественна (летял съм ги и един след друг на два последователни полета).

 

Руснаците имат най-много проблеми с двигателите, не са икономични и поради това не могат да летят надалеч, то още за Миг 15 през 50-те двигателите са били взети от Англия. По тази причина правят и бомбардировача Ту-95 с огромни турбо-витлови двигатели с по 2 витла на всеки и със стреловидни крила (такова чудо няма никъде другаде, за ниво на шум също няма равен - НАТО пилоти на изтребители, които са летяли до него пишат, че са чували шума в тяхната кабина), има и цивилен вариант - Ту-114. Ако някъде можеше да се лети на него, това е един, на който много бих искал да летя :)

 

Колкото и да не съм русофил от полит и гео-стратегическа гледна точка (даже може да се каже, че в това отношение съм русофоб), не е редно да сравняваме СССР продуктите за употреба - дървени автомобили и др. с авио и космическата им промишленост, където си имат постижения (в космическата даже и с двигателите).

 

Та да се върнем на гражданските самолети - сега и да искаме почти няма къде да летим на руски, те самите бичат най-вече със западани самолети. Последно летях на Як 42 на Кубана преди 3 години и се изкефих на огромните кръгли прозорци (земля в илюминаторе)

 

Някой летял ли е на "новите" руски - Ту-204 и Ил-96? Кубана ги имат и тях, видях ги на летището в Хавана, но са им за по-дълги полети.

Редактирано 5 януари, 2014 от FlyTraveler

[Еминко 1296]

Спомням си първият мой международен полет. Беше през 1985 г. по линията София - Алжир. Летяхме с Ту-154М на "БГА Балкан". Беше забавно и шумно, много шумно. На следващата година пак пътувах по същата дестинация, но този път с алжирските авиолинии. Самолетът беше B-727. Беше забавно и тихо, много тихо...

 

В Алжир баща ми караше едно "Рено 4", много забавен автомобил, а освен всичко друго и много надежден. Обратно в България. През 1989 г. изкарах шофьорска книжка. По онова време имахме "Лада 2107", а дядо ми полски "Фиат 125". Странна работа, уж еднакъв клас автомобили, ама не съвсем. През 1992 г. баща ми купи един VW, а след като се качих на него разбрах, че имало и леки автомобили със серво управление на волана, с които можеш да тръгнеш на дълъг път без да се притесняваш...

 

Спомени...

И аз да се намеса....барабар Петко с мъжете:-))От онова поколение съм което  поназнайва руски език.Та си чета разни работи от руски сайтове(те са доста добри)..и виж какво ми попадна преди 2 дена.

http://www.aex.ru/news/2013/12/30/115257/

М/у другото руснаците имат доста интересни сайтове за авиация ,проблеми с авиацията ,както и доста добри търсачки за авио билети.Но искам да поясна....и аз като теб си мисля"като знам какви коли правят,не знам как им летят самолетите:-)"..да,става дума за новият им Су-100 супер джет...

[Еминко 1296]

Малко оф-топик, но в темата за авиация едва ли някой би възразил

 

За Аерофлот не мога да коментирам, защото нито съм летял с тях, нито съм се интересувал особено, но 154-ките си бяха хубави самолети, на мен поне много ми харесваха, вътре може би малко по-дървени бяха на Балкан (облегалките на седалките се сгъваха и падаха напред), но пък беше много бърз  (Мадрид-София в сравнение със 737 се печелеха около 30-40 мин.) Голяма разлика в шума със 727 не съм забелязал, има но не същественна (летял съм ги и един след друг на два последователни полета).

 

Руснаците имат най-много проблеми с двигателите, не са икономични и поради това не могат да летят надалеч, то още за Миг 15 през 50-те двигателите са били взети от Англия. По тази причина правят и бомбардировача Ту-95 с огромни турбо-витлови двигатели с по 2 витла на всеки и със стреловидни крила (такова чудо няма никъде другаде, за ниво на шум също няма равен - НАТО пилоти на изтребители, които са летяли до него пишат, че са чували шума в тяхната кабина), има и цивилен вариант - Ту-114. Ако някъде можеше да се лети на него, това е един, на който много бих искал да летя :)

 

Колкото и да не съм русофил от полит и гео-стратегическа гледна точка (даже може да се каже, че в това отношение съм русофоб), не е редно да сравняваме СССР продуктите за употреба - дървени автомобили и др. с авио и космическата им промишленост, където си имат постижения (в космическата даже и с двигателите).

 

Та да се върнем на гражданските самолети - сега и да искаме почти няма къде да летим на руски, те самите бичат най-вече със западани самолети. Последно летях на Як 42 на Кубана преди 3 години и се изкефих на огромните кръгли прозорци (земля в илюминаторе)

 

Някой летял ли е на "новите" руски - Ту-204 и Ил-96? Кубана ги имат и тях, видях ги на летището в Хавана, но са им за по-дълги полети.

Хванал си последния влак с ЯК-42.От 2 години са ги заменили с руско-украинския АН-158(двумоторен самолет за близка дистанция,който поема 99 човека).Освен това са поръчали нови 3 ИЛ-96 от които единия във вариант 400,дълга база:-))Увеличават честотата на полетите до ЕС с новите ИЛ 96-300/400.

Което пък говори ,че им върви туризма.Що се отнася до ТУ 204,май руснаците са му спрели производството окончателно в края на 2013г.

[georgiev 3624]

Хареса ми този цитат от Уикипедия за ТУ-95:

Its blades, whose tips move faster than the speed of sound, according to one media source, make it arguably the noisiest military aircraft on earth.

 

Изглежда официално е най-шумният самолет в света. Имат руснаците с какво да се гордеят все пак.

Редактирано 6 януари, 2014 от georgiev

[FlyTraveler 38482]

Хванал си последния влак с ЯК-42.От 2 години са ги заменили с руско-украинския АН-158(двумоторен самолет за близка дистанция,който поема 99 човека).Освен това са поръчали нови 3 ИЛ-96 от които единия във вариант 400,дълга база:-))Увеличават честотата на полетите до ЕС с новите ИЛ 96-300/400.

Което пък говори ,че им върви туризма.Що се отнася до ТУ 204,май руснаците са му спрели производството окончателно в края на 2013г.

Мерси за ценният update, нямах и представа за тези промени. Намерих видео на Ан-158 на Кубана на youtube. Kакто някой е отбелязал в коментарите много прилича на британските BAe Avro (които и България Ер ги имаше), само дето е с 2 двигателя. Cubana са им първият клиент, не знам дали има и други

[neuromancer 25120]

(Относно Ту-95) На мен ми е интересно как самолет от 50те години се очаква да остане на въоръжение до 2040

[krasen_denev 16602]

Хареса ми този цитат от Уикипедия за ТУ-95:

 

Изглежда официално е най-шумният самолет в света. Имат руснаците с какво да се гордеят все пак.

Да може да е най-шумният но за гражданска авиация.А който не се е возил на военни самолети той не знае какво е шум.

 

Но по темата:возил съм се на Ан-26 и то доста.Малък,бавен,шумен и руски самолет.В доста дълъг период в миналото тези машини изпълняваха редовни полети до Сараево(с кацане в Прищина),Баня Лука и Неапол.Обслужваха натоските войски дислоцирани на балканите.Имам много забавна случка с колеги от армията на Сащ.Летим по маршрут Баня Лука-Неапол-София.Нашите пилоти си правят задължителния оглед на самолета преди полет,но от единият двигател нещо стърчи(кабел).Пилота взима един голям чук и започва да блъска по двигателя,след което отстранява някаква голяма част от него и с задоволство се качва в самолета.Американците гледат през кръглите илюминатори и не вярват на очите си.Вторият пилот ни каза,че е шега която правили специално за тях.И така ние си седим спокойно в самолета и се наслаждаваме на полета,а братята американци се кръстят и молят(буквално) да стигнат живи и здрави.Наближавайки Неапол имаше голяма турболенция(обичайна според пилотите за това летище)от която и на мен ми стана неприятно,а да не ви говоря какво им беше на коалиционните ни партньори.

Та моя опит с руските машини се свежда до полетите ми с Ан-чето(шегувахме се,че отиваме на среща с Анна-26 годишна)

 

Редактирано 14 януари, 2014 от krasen_denev

[Zaro 28623]

А който не се е возил на военни самолети той не знае какво е шум.

 

Може малко да се поспори, в духа на шегата разбира се. Който се е возил на руски военен самолет, чува само един. Обаче който е на рульожката на военно летище чува доста повече от един...., а по-късно спира да ги чува изобщо 

 

Година и половина казарма изкарах в компанията на 1- и 2-местни руски самолети и хеликоптери, Су-25, Ми-24 и МиГ-23, из половината летища на Южна България. 

 

До такава степен бях свикнал с бученето и трещенето, че веднъж бяхме заспали на една поляна до рульожката по време на подготовка за полет на 5-6 Миг-а. По едно време минаха едни от шапкарите и ни зададоха ребром сериозния въпрос как аджеба сме успели да заспим на тоя шум. Не можахме да дадем логичен отговор. 

[krasen_denev 16602]

До такава степен бях свикнал с бученето и трещенето, че веднъж бяхме заспали на една поляна до рульожката по време на подготовка за полет на 5-6 Миг-а. По едно време минаха едни от шапкарите и ни зададоха ребром сериозния въпрос как аджеба сме успели да заспим на тоя шум. Не можахме да дадем логичен отговор. 

И мене ме попитаха едни холандци как мога да заспя в Ан-26 на път от София за Прищина(въпроса ми го зададоха докато чакахме да излетим за Сараево.Как да им обясня,че за седемте дни в отпуск съм спал малко а съм изпил много      .Според техните думи такова чудо не били виждали(за не знаещите в товарния сектор седалки няма а местата за сядане са на нещо като плоскост по протежението на целият самолет) човек да спи без да е завързан и да не пада.Сигурно съм бил много....уморен,а алкохола в кръвта или по точно кръвта в алкохола ме е задържала на плоскостта без да падна.

[rainbou1 73]

Мерси за ценният update, нямах и представа за тези промени. Намерих видео на Ан-158 на Кубана на youtube. Kакто някой е отбелязал в коментарите много прилича на британските BAe Avro (които и България Ер ги имаше), само дето е с 2 двигателя. Cubana са им първият клиент, не знам дали има и други

Е как - другия бастион на комунизма - Еър Корйо.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10151929951368979&set=a.481471068978.265975.204108583978&type=1&relevant_count=1

По информация имат само един.

Всъщност в една тема тук доста хора коментираха, че им се ще да се поразходят до Северна Корея и една от целите им е да се повозят на old school самолетите.

[georgiev 3624]

Да може да е най-шумният но за гражданска авиация.А който не се е возил на военни самолети той не знае какво е шум.

 

Пише, че е най-шумният военен, още повече, че е стратегически бомбардировач.

Някак си не му отива да е граждански...

http://en.wikipedia.org/wiki/Tupolev_Tu-95

 

Its blades, whose tips move faster than the speed of sound, according to one media source, make it arguably the noisiest military aircraft on earth,^[2] with only the experimental 1950s era Republic XF-84H "Thunderscreech" turboprop powered American fighter design as a likely rival.^{[citation needed]} It was reportedly so loud that the underwater hydrophones of submerged submarines and SOSUS could detect it.^{[citation needed]}

Редактирано 14 януари, 2014 от georgiev

[krasen_denev 16602]

Пише, че е най-шумният военен, още повече, че е стратегически бомбардировач.

Някак си не му отива да е граждански...

http://en.wikipedia.org/wiki/Tupolev_Tu-95

Некомпетентността ми не ме извинява.Мислех,че темата е за гражданска авиация.За в бъдеще ще гледам да изчистя тези неточности от моя страна.Е поне знам,че няма човек във форума който да е летял на стратегически бомбардировач.Или има?

[Еминко 1296]

[krasen_denev 16602]

А просто е трябвало да прочета:

 

Its blades, whose tips move faster than the speed of sound, according to one media source, make it arguably the noisiest military aircraft on earth.

[FlyTraveler 38482]

Пише, че е най-шумният военен, още повече, че е стратегически бомбардировач.

Някак си не му отива да е граждански...

http://en.wikipedia.org/wiki/Tupolev_Tu-95

Точно си има граждански вариант - Ту-114. На снимката е даден като code share на Аерофлот с JAL за полети до Токио. Хрушчов е летял до Монтреал с него, предполагам и до други места. Приказките са, че е бил един от най-сигурните и стабилни самолети на времето си (не съм много сигурен дали е имало действащ по-голям пътнически самолет тогава).

Редактирано 15 януари, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler 38482]

Това е много яко (за който не го е виждал) - как се каца с Ил-62 на трева. Гедерейски самолет на Интерфлуг видео:

http://www.youtube.com/watch?v=tGsob55nLtw

[georgiev 3624]

Точно си има граждански вариант - Ту-114. На снимката е даден като code share на Аерофлот с JAL за полети до Токио. Хрушчов е летял до Монтреал с него, предполагам и до други места. Приказките са, че е бил един от най-сигурните и стабилни самолети на времето си (не съм много сигурен дали е имало действащ по-голям пътнически самолет тогава).

 

Действащ по-голям пътнически тогава е бил Боинг 707 по брой пътници, MTOW на 707-320В обаче е по-ниска.

По-голям витлови пътнически обаче нито тогава, нито сега има.

По същите причини този самолет все още държи някои рекорди - просто такива самолети вече не се конструират.

• най-големият пътнически турбовитлов самолет на света;
• най-бързият пътнически турбовитлов самолет на света;
• единственият пътнически турбовитлов самолет със стреловидно крило;
• турбовитлов пътнически самолет с най-мощните турбовитлови двигатели и най-голяма обща мощност на един самолет.

Последният военен турбовитлови самолет А400М е с по-слаби двигатели, проверих. Дали му трябват по-мощни е вече друга тема.

Редактирано 15 януари, 2014 от georgiev

[wilks 16147]

Малко извън темата, но много интересен самолет, за който поне аз разбрах вчера. Май трябва друга тема за необичайни и странни самолети, но форума ще стане с прекалено много теми за самолети, затова тук.

http://www.youtube.com/watch?v=JrGAaUqGbn0

 

За тримоторните класики MD-10 и MD-11, както и Ту-154 всеки е чувал, или повечето, но за четиримоторен нископлан (долно разположени крила), със задкрилни двигатели аз не бях.

Представям си какво може да предизвика този зад оградата на пистата за излитане на Махо Бийч. 

[Palio 560]

Та за Ту-114 ли - най-любимата ми животинка. Е и Ту-144 също. Имах късмета да ги видя на живо това лято - на 144 даже се и качих. Та 114-тият правилно е посочен като един от най-сигурните самолети за времето си - влиза в редовна експлоатация през април 1961 година, а е пенсиониран преждевременно през 1975. В армията остава да лети до 81-82 главно като транспортен за личен състав. Произведени са само 32 серийни екземпляра, загубен е само един при излитане, като причината е човешка грешка и лоши метеорологични условия – сблъсък с пряспа на кофти разчистена писта… На него е базиран и Ту-126 - първият руски АУАКС - просто за целта е бил необходим самолет с голям обем на фюзелажа /да побере радара, който да не забравяме, че е от ламповата ера и си е коджа голямшък/ и голям радиус на действие /дежурствата са били по 24 часа/. Предимствата на 114 - голяма пасажировместимост - от 180 /при трикласно изпълнение - ВИП-овете са в спални купета/ до 220 души /в един салон - за по-късите линии/; невиждан дотогава комфорт /на борда има кухня и готвач/; за пръв път се прилага двуетажна компоновка на фюзелажа, която дава възможност за разполагане на допълнителни горивни резервоари в подподовото пространство /модификация 114Д/; по-голяма икономия на гориво в сравнение с Ил-62 /по спомени на летците по направлението Москва – Хабаровск, са икономисвали по три цистерни гориво месечно в сравнение с Ил-а/. Е, не всичко е розово – има си и кусури, и то не малко – базираната на стратегически бомбардировач конструкция има много високо ниво на вибрации и изключително мощни и съответно шумни двигатели /за военен самолет е нормално, но за граждански – хич/ и комфортът при многочасовите полети доста е страдал от тези “болести”. Големият диаметър на витлата води до необходимост от висок /съответно и тежък/ колесник и произтичащите от това трудности при наземното обслужване и осигуряването на специални трапове /стандартните летищни стълби са къси за Ту-114/ . Отделно се оказва, че при пълно натоварване /излетна маса - 182 000 кг/ и висока околна температура, машината се нуждае от поне 3000 метра писта, като при отказ на един двигател при тези условия не може да бъде прекратено излитането /справка – книгата на Л. Селяков “Трънливият път за никъде”/. Е, все пак самолетът успява да прокара най-дългите линии на руснаците – до Африка, Южна Америка, САЩ, Куба, Канада и Япония. Както казахме, машините ги пенсионират още преди да са налетяли необходимият им ресурс, заради настъплението на по-комфортните Ил-62М /които са с по-икономични двигатели от Ил-62  и с далечина на полета, сравнима с тази на Ту-114/.

 

Ето малко снимки от салоните на тази уникална машина:

 

http://www.monino.ru/index.sema?a=pages&id=20

 

За пътуването на другаря Хрушчов разказвах на форумната сбирка, но мисля, че ще е интересно да драсна малко и тук. Но нека да вкарам малко предистория – през ноември 1954 година се споминал в Ню Йорк тогавашният председател на делегацията на СССР в ООН, Андрей Вишински. За да приберат тялото му, от Москва изпращат втория прототип на Ту-95 /както казахме, на негова база е Ту-114/. Пилотът отказал да зареди гориво, като споменал, че може да дойде още веднъж, без да зарежда в Москва… Е, не че е било точно така, но номерът е да шашнеш вечния враг!

 

Та на 15.09.1958 година другарят Хрушчов каца във Вашингтон на борда на СССР-Л5611 /прототипът на Ту-114/. Толкова е искал да удари в земята американците, че е решил да се повози на него до там още преди да са завършени полетните изпитания. Е, не е посмял да тръгне, без “старикът” /разбирай А. Н. Туполев/ лично да разпише, че самолетът може да стигне до Новия свят. Мда, това явно не е стигнало като аргумент на другаря Хрушчов и той е взел лично Туполев, заедно с всички главни конструктори по самолета със себе си… Както и части за още един самолет, в случай, че се наложи… На това отгоре скъпият живот на народния любимец се е гарантирал от разположени през триста мили в океана съветски кораби. А за да са нещата съвсем наред, Никита Сергеевич преминал през тренировъчен “сървайвър” в случай, че се наложи приводняване –  тренировките били с пълноразмерен макет на самолета, разположен до отопления басейн на вилата му /за радост на внуците, които с голям кеф се плацикали във водата/. Е, за съжаление нямало кой да стопли водата в океана, в случай че се наложи на Вожда да потопи свещеното си тяло в него… Добре, че не се наложило!

 

След кацането на американска земя се оказва, че рульожките в авиобаза “Андрюс” са прекалено тесни за огромната машина, че американците нямат толкова висока стълба, а и на това отгоре и летищните влекачи не могат да помръднат “желязото”! Дето се вика – американците сигурно са си сложили връзки на шапките, за да не хвръкнат… И повод за гордост у братушките – имаме най-големия самолет на света! /Тя и руската микросхема е най-голямата микросхема в света.../.

 

Вечерта на банкета, Туполев отишъл при американския министър на отбраната, бодро го тупнал по рамото и казал на преводачката:

 

 - Питай го сега – “Е, какво, проверихте ли?”.

 - Ама какво да са проверили?

 - Той знае какво…

 

И на така зададения въпрос отначало министърът гледал учудено, а изведнъж се усмихнал, върнал юнашкото потупване на другаря Туполев и казал:

 

-  Да, проверихме, всичко е “ол райт”!

 

Оказва се, че за да бъде триумфът пълен, руснаците заявяват, че в американското въздушно пространство ще поддържат 850 километра в час – нещо нечувано за турбовитлов самолет! Обаче янките нещо не им хванали вяра и изпратили ескортиращи изтребители. Та за тази проверка е питал Туполев – не им се вярвало на американците, че може да лети с такава скорост турбовитлова машина.

 

И тъй – може да е бил пълен с кусури, ама като го видя и не спирам да му се кефя – изключителен самолет за времето си!

 

Ако ви е интересно, мога да разкажа и за другите – поназнайвам туй-онуй…

Редактирано 15 януари, 2014 от Palio

[Oshko 5467]

Интересно ни е, как да не е, нали сме фенове!

[Palio 560]

Малко извън темата, но много интересен самолет, за който поне аз разбрах вчера. Май трябва друга тема за необичайни и странни самолети, но форума ще стане с прекалено много теми за самолети, затова тук.

http://www.youtube.com/watch?v=JrGAaUqGbn0

 

За тримоторните класики MD-10 и MD-11, както и Ту-154 всеки е чувал, или повечето, но за четиримоторен нископлан (долно разположени крила), със задкрилни двигатели аз не бях.

Представям си какво може да предизвика този зад оградата на пистата за излитане на Махо Бийч. 

Е, те са само два такива - VC 10 и Ил-62. Имах късмета да се кача и на двата, но не да се возя в тях - по разни музеи. Тъй като темата е за руски хвърчила, може да драсна някой ред и за Ил-а. Братята севернокорейци доскоро ги търкаляха, но китайчетата забраниха достъпа на този тип. Не знам дали не подхвръкват още до Владивосток и Москва на тях.

[Palio 560]

Мда – Ил-62. Леко необичайна по компоновка машина, затова ми е и доста интересна. Я да видим дали ще успея да се справя с представянето й…

 

И тъй – малко след като е готов Ту-114 и излиза на линиите, става ясно, че кусурите му са в повечко и ще остарее преждевременно. Затова братушките бързат да осигурят заместник. А бързането е доста условно в съветското самолетостроене – въпреки, че машините са граждански, се предвижда в случай на война да се ползват от армията. Затова трябва да минат и войскови изпитания /не се смейте, колкото и невероятно да звучи/. Всичките изпитания и подобрения проточват с години времето между първия полет на един самолет и началото на редовната му експлоатация. Нещо такова имаме и при Ил-62 – идеята за него назрява в началото на 60-те, през 1963-та вече прототипът е във въздуха. Доде туй-онуй… и чак 1967-ма се появява по линиите.

 

Понеже концепцията на Туполев за пътнически самолети не е от най-верните /Ту-104 и Ту-114 са фактически пътнически модификации на бомбардировачите Ту-16 и Ту-95/, решават проектът да бъде даден на бюрото на Илюшин, който вече се е доказал със много сполучливия и жилав Ил-18. Човекът си е проектирал чисто пътнически самолети, без военни аналози. Може би за това се считат като по-сполучливи от туполевските си съвременници. Туполев наваксва чак с Ту-154 /1968 година/, който е първата му пътническа машина, без военен аналог. Може да напиша някой ред и за него – той е достатъчно известен…

 

Та така – за началото на 60-те това си е една доста новаторска машина, но все пак не успяла да скъса с някои от закостенелите традиции, които са залегнали в тогавашните съветски конструкции – например управлението си остава безбустерно за сметка на увеличената площ на хоризонталния стабилизатор, а електрическата система - правотокова. Модерната по това време компоновка на задноразположените двигатели е в силата си – “Каравел”, ВАС-111, ДС-9, Ту-134… всичките са от едни години. Та затова може би Илюшин решава да закачи двигателите отзад – да е по-тихо в салона. Да, ама за хоризонталния стабилизатор единственото място остава на върха на кила. Обаче това разположение си има и кусури – при големи ъгли на атака е възможно хоризонталното кормило да попадне в смутения поток от крилото и двигателите и да доведе до срив в управлението и кофти финал… Отделно има много случаи на поглъщане на лед от двигателите, образуван по горните крилни повърхности, точно срещу тях – при излитане ледът се откъсва и влиза баш във въздухозаборниците… /справка – катастрофата на Ту-134А на летище Минск-2 през 1985 г./. Не на последно място Ил-ът има проблем с центровката – самолетът е тяснофюзелажен, съответно дълъг и основните стойки на колесника са пред центъра на тежестта, когато е празен, и може да си седне на опашката. Затова има още една стойка – отзад, която я вадят на стоянка и празна машина.

 

Напоследък не я ползват много тая компоновка – и с право, май.

 

За пръв път руснаците ползват и реверс – вярно, че само на външните двигатели, но все е нещо. Дотогава реактивните самолети на братушките спират само с парашути /неудобна работа е да скатаваш спирачен парашут, докато ти вървят летищните такси…/ - пак остатък от военното предназначение на туполевските тогавашни машини. Обаче се оказва, че двигателите НК-8-4 се оказват доста “лакоми” и самолетът с пълно натоварване не може да се добере до Япония, а трябва да каца нейде из Далечния изток за зареждане…

Та така – добър или лош, самолетът става водещ в превозите по дългите линии. За времето си е с най-голяма вместимост от реактивните соц. машини – 168 души в стандартно изпълнение, с възможност до 186 в туристически клас - без кухня, и гардероб. Даже някои братски авиокомпании се обзавеждат с него – “Интерфлуг”, “Кубана”, “Чосонмингхан”, ЧСА. Нас не ни е огряло…

 

През 1974 година излиза Ил-62М – с нови двигатели Д-30КУ, увеличен горивен запас с пет тона /за сметка на кухина във вертикалното оперение/, нова електрическа система, подобрено оборудване, възможност да вози 198 души… До появата на Ил-96/300 се счита за флагман по дългите линии /пропускам Ил-86, защото той лети само на 3500 км/. В правителствения авиоотряд на Русия още се числи един, ама дали го карат – не съм сигурен. Общо са произведени 289 самолета от всички модификации, което си е доста повече от 32 броя Ту-114.

 

Има дори проект Ил-62М-250 – удължена версия за 250 човека. Обаче времето на тяснофюзелажната компоновка вече е минало, и в конструкторското бюро залагат на новата концепция Ил-86.

 

И нещо интересно - самолетът поставя световен рекорд за далечина на полета на женски екипаж с командир И.Ф. Вертипрахова на 23.10.1977 г, от София до Владивосток -10 086,7 км за 13 часа и 1 минута със средна скорост 830 км/час. Ето, че и нас ни има отбелязани за историята на Ил-62.

 

След икономическите промени в началото на 90-те, източноевропейските авиокомпании “секвестираха” съветската техника, а многобройните руски оператори сметнаха, че им е по-изгодно да търкалят старите машини, вместо да инвестират в нови. Затова Ил-62 просъществува в редовна експлоатация до края на първото десетилетие на 21 век.

 

Малко по малко и тази машина си отива.. Няма как – остаряла концепция, нерентабилна в експлоатация, прекалено шумна за нормите на ИКАО. Севернокорейците са последните мохикани – доскоро летяха до Пекин и Владивосток на тях. Даже кубинците великодушно им подариха техните, за да си ги ползват за части. Братята китайци обаче забраниха достъпа на Ил-62 в тяхното пространство от началото на 2013 г.

 

Жалко, че вече го няма в небето – една по-различна, но все пак -  легендарна машина!

 

А, сетих се и още нещо - по повод на клипчето на предишната страница. Това е пребазирането на DDR-SEG около хълмовете, където Ото Лилиентал е изпълнявал полетите си. Самолетът е музей на Лилиентал. Кацането е на 868 метрова почвена писта с два работещи двигателя.

Редактирано 15 януари, 2014 от Palio

[FlyTraveler 38482]

До каква степен спред вас дизайна на Ил-62 е взаимстван от VC-10? Руснаците винаги са казвали, че машините им си "приличат" с някой американски или английски подобни просто защото "такава е била тенденцията" или пък "само така е можел да изглежда самолет с подобни цели".

 

При някои си е ясно, че е само концепция - DC-9==>Ту-134, Boeing 727 ==> Ту-154

 

При други приликата си е доста по-голяма - Конкорд ==> Ту-144, Lockheed L-188==> Ил-18, VC-10==> Ил-62

 

Андрей Николаевич (Туполев) не се е посвенил например да си сложи името под бомбардировача Ту-4, който е пълно копие на Б-29 (всеки чарк е "отлят" по калъп от трофеен Б-29) - този случай е напълно безпорен, давам го само за пример. Ли-2 също няма какво да се обсъжда, той си е легален лиценз на DC-3, произвеждан в Русия.

[Еминко 1296]

До каква степен спред вас дизайна на Ил-62 е взаимстван от VC-10? Руснаците винаги са казвали, че машините им си "приличат" с някой американски или английски подобни просто защото "такава е била тенденцията" или пък "само така е можел да изглежда самолет с подобни цели".

 

При някои си е ясно, че е само концепция - DC-9==>Ту-134, Boeing 727 ==> Ту-154

 

При други приликата си е доста по-голяма - Конкорд ==> Ту-144, Lockheed L-188==> Ил-18, VC-10==> Ил-62

 

Андрей Николаевич (Туполев) не се е посвенил например да си сложи името под бомбардировача Ту-4, който е пълно копие на Б-29 (всеки чарк е "отлят" по калъп от трофеен Б-29) - този случай е напълно безпорен, давам го само за пример. Ли-2 също няма какво да се обсъжда, той си е легален лиценз на DC-3, произвеждан в Русия.

:-)))Е има разлики.Не са могли да изкопират електрическата система на самолета,не са могли да произведат дори такъв тип кабели каквито има в оригинала.Не са могли въобще да произведат(имитират) приборите за прицел,автопилота и ред други дребни нещица.Да не говорим за двигателите!Поради тази причина Ту-то е имал доста по малък боен радиус и е носил по малък товар.Така ,че с пълно основание това си е ТУ-4