Фен клуб - руска авиация

[Palio 560]

Тъй като не ми се иска да бъда краен и да кажа, че братушките "Всичко са изкопирали!" или "Всичко са измислили!", а и не съм чак такъв специалист в областта /колкото и да ми се иска/, тук ще пусна линк към една полемика, която е на подобна тема. Обърнете внимание на мненията на Скипаджията там - това е човекът-енциклопедия.

 

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=avi&Number=1941638608&page=17&view=expanded&sb=5∂=1&vc=1

 

Ако трябва да го цитирам, може би накратко най-подходящото по темата за задноразположените двигатели, би било следното:

 

"Първият тридвигателен Т-опашен самолет -- de Havilland (после Hawker-Siddeley) Trident e е замислен през 50-те г. г., когато още не са известни и утвърдени кампановачните схеми.

То всички минуси на схемата са си били ясни още с появата на Caravelle през 1955 г., но успехът на френския самолет запушва устите на критично настроените. Идва модата на задните двигатели. Модата е мощно нещо -- лишена е от всякаква логика и рационалност, а въпреки това владее света по-здраво от всякакви научни идеи."

 

Та така - всяко нещо с времето си. Методът "проба - грешка" явно е спомогнал за появата на доста конструкции, докато се стигне до най-разпространената днес и сочена като най-рентабилна схема на разположение на двигателите под крилото.

 

Първо са англичаните и руснаците с "прибраната" компоновка - двигатели в основата на полукрилата, американците ги окачват под крилото още от времето на В-47, изведнъж франсетата решават, че искат да им е по-тихо и ги бодват отзад, и всички смятат, че май са уцелили ваксата. В резултат по това време се появяват една камара задномоторни /включително и 727 - за мен е странно, че Боинг отстъпват от концепцията си - ама какво да се прави - мода/. 10 години по-късно същите тези от Боинг решават, че YC-14 би скъсил разбега и пробега, ако двигателите му са над атакуващия ръб, а някак едновременно с тях братушките правят същото с Ан-72...

 

А "Конкорд" и Ту-144 - те пък са съвсем отделна тема... Жалко, че американците не са реализирали Боинг-2707 - тогава щеше да е интересно!

 

Лично мен много ме кефят тези различни конструкторски решения и търсения - едно време беше доста интересно и шарено по летищата - всеки самолет си имаше индивидуалност. А сега - ако не бях от по-запознатите с материята, всичките съвременни хвърчила щяха да са ми еднакви...

 

Това го пиша като отговор на цитирания въпрос в по-долното ми мнение, защото нещо не мога да се справя с триенето на излишните ми писаници.

Редактирано 15 януари, 2014 от Palio

[Еминко 1296]

 

Мда – Ил-62. Леко необичайна по компоновка машина, затова ми е и доста интересна. Я да видим дали ще успея да се справя с представянето й…

 

И тъй – малко след като е готов Ту-114 и излиза на линиите, става ясно, че кусурите му са в повечко и ще остарее преждевременно. Затова братушките бързат да осигурят заместник. А бързането е доста условно в съветското самолетостроене – въпреки, че машините са граждански, се предвижда в случай на война да се ползват от армията. Затова трябва да минат и войскови изпитания /не се смейте, колкото и невероятно да звучи/. Всичките изпитания и подобрения проточват с години времето между първия полет на един самолет и началото на редовната му експлоатация. Нещо такова имаме и при Ил-62 – идеята за него назрява в началото на 60-те, през 1963-та вече прототипът е във въздуха. Доде туй-онуй… и чак 1967-ма се появява по линиите.

 

Понеже концепцията на Туполев за пътнически самолети не е от най-верните /Ту-104 и Ту-114 са фактически пътнически модификации на бомбардировачите Ту-16 и Ту-95/, решават проектът да бъде даден на бюрото на Илюшин, който вече се е доказал със много сполучливия и жилав Ил-18. Човекът си е проектирал чисто пътнически самолети, без военни аналози. Може би за това се считат като по-сполучливи от туполевските си съвременници. Туполев наваксва чак с Ту-154 /1968 година/, който е първата му пътническа машина, без военен аналог. Може да напиша някой ред и за него – той е достатъчно известен…

 

Та така – за началото на 60-те това си е една доста новаторска машина, но все пак не успяла да скъса с някои от закостенелите традиции, които са залегнали в тогавашните съветски конструкции – например управлението си остава безбустерно за сметка на увеличената площ на хоризонталния стабилизатор, а електрическата система - правотокова. Модерната по това време компоновка на задноразположените двигатели е в силата си – “Каравел”, ВАС-111, ДС-9, Ту-134… всичките са от едни години. Та затова може би Илюшин решава да закачи двигателите отзад – да е по-тихо в салона. Да, ама за хоризонталния стабилизатор единственото място остава на върха на кила. Обаче това разположение си има и кусури – при големи ъгли на атака е възможно хоризонталното кормило да попадне в смутения поток от крилото и двигателите и да доведе до срив в управлението и кофти финал… Отделно има много случаи на поглъщане на лед от двигателите, образуван по горните крилни повърхности, точно срещу тях – при излитане ледът се откъсва и влиза баш във въздухозаборниците… /справка – катастрофата на Ту-134А на летище Минск-2 през 1985 г./. Не на последно място Ил-ът има проблем с центровката – самолетът е тяснофюзелажен, съответно дълъг и основните стойки на колесника са пред центъра на тежестта, когато е празен, и може да си седне на опашката. Затова има още една стойка – отзад, която я вадят на стоянка и празна машина.

 

Напоследък не я ползват много тая компоновка – и с право, май.

 

За пръв път руснаците ползват и реверс – вярно, че само на външните двигатели, но все е нещо. Дотогава реактивните самолети на братушките спират само с парашути /неудобна работа е да скатаваш спирачен парашут, докато ти вървят летищните такси…/ - пак остатък от военното предназначение на туполевските тогавашни машини. Обаче се оказва, че двигателите НК-8-4 се оказват доста “лакоми” и самолетът с пълно натоварване не може да се добере до Япония, а трябва да каца нейде из Далечния изток за зареждане…

Та така – добър или лош, самолетът става водещ в превозите по дългите линии. За времето си е с най-голяма вместимост от реактивните соц. машини – 168 души в стандартно изпълнение, с възможност до 186 в туристически клас - без кухня, и гардероб. Даже някои братски авиокомпании се обзавеждат с него – “Интерфлуг”, “Кубана”, “Чосонмингхан”, ЧСА. Нас не ни е огряло…

 

През 1974 година излиза Ил-62М – с нови двигатели Д-30КУ, увеличен горивен запас с пет тона /за сметка на кухина във вертикалното оперение/, нова електрическа система, подобрено оборудване, възможност да вози 198 души… До появата на Ил-96/300 се счита за флагман по дългите линии /пропускам Ил-86, защото той лети само на 3500 км/. В правителствения авиоотряд на Русия още се числи един, ама дали го карат – не съм сигурен. Общо са произведени 289 самолета от всички модификации, което си е доста повече от 32 броя Ту-114.

 

Има дори проект Ил-62М-250 – удължена версия за 250 човека. Обаче времето на тяснофюзелажната компоновка вече е минало, и в конструкторското бюро залагат на новата концепция Ил-86.

 

И нещо интересно - самолетът поставя световен рекорд за далечина на полета на женски екипаж с командир И.Ф. Вертипрахова на 23.10.1977 г, от София до Владивосток -10 086,7 км за 13 часа и 1 минута със средна скорост 830 км/час. Ето, че и нас ни има отбелязани за историята на Ил-62.

 

След икономическите промени в началото на 90-те, източноевропейските авиокомпании “секвестираха” съветската техника, а многобройните руски оператори сметнаха, че им е по-изгодно да търкалят старите машини, вместо да инвестират в нови. Затова Ил-62 просъществува в редовна експлоатация до края на първото десетилетие на 21 век.

 

Малко по малко и тази машина си отива.. Няма как – остаряла концепция, нерентабилна в експлоатация, прекалено шумна за нормите на ИКАО. Севернокорейците са последните мохикани – доскоро летяха до Пекин и Владивосток на тях. Даже кубинците великодушно им подариха техните, за да си ги ползват за части. Братята китайци обаче забраниха достъпа на Ил-62 в тяхното пространство от началото на 2013 г.

 

Жалко, че вече го няма в небето – една по-различна, но все пак -  легендарна машина!

 

 

Я продължи темата с ТУ-154М,един доста добър за времето си самолет!!