дневник Нова година в Ледената земя

[patilana]

За мен, празненствата по посрещането на 2020 година започнаха официално в сайта на Wizz air на 10.12. 2019 с купуването на последния необходим билет и свършиха официално на 15. 01. 2020 г в един корейско - японски ресторант в центъра на София, с възклицанието на една крехка като статуетка дама - Ама това е също като Дванадесетте апостола в Австралия , но те са по - импозантни ... Трите точки са за моята трета мечта, а не за да си представите изумлението на прекрасната дама, която ги изрече ... Еххх, не мога да не въздъхна за сетен път.

 Съдено било да празнувам сред Атлантика. Заради отвратителни връзки и цени не се получи африканския му край, но канадския се случи.

 

След като прекарах всички уикенди в доклади и представления на исландска тема из роднините, идва ред и на разказа пред Магеланската общност. Тренировките ми  бяха необходими, защото недомлъвките и недообяснените неща пред Вас са пагубни, понякога. 

 

Та , началото :

 

Помните какъв възторг предизвикват у @anita82  думите студ, сняг и ски. Пък и да не помните, сега е момента да видите какво е способна да преодолее тя, когато тези три думи се изпълнят със съдържание.

Някъде през октомври - ноември  ми писа с предложение да се метнем до Ледената страна, че прогнозите за Европа хич не й вдъхвали доверие. Разбирайте - топло й се виждало! Историята показа, че е била права. Аз , току - що бях отказала едно прекрасно предложение , заради отвратни връзки и цени, и след вглеждане в предлаганите връзки и цени, рекох - Отивамеее ! И ще сме самички !!! И ще си гледаме колкото си щем !!! Ама кой ще ни снима двете ???? 

 

Мдааа, глупави мисли. И самолетите бяха препълнени, и паркингите също, за хотелите ще пишем отделно. Те се оказаха най - препъни камъка в цялото пътуване. 

Аз дълго сглобявах моите полети , за да установя най - накрая , че съм се прецакала по всички цени. Реално за маршрута София - Лондон - Рейкявик - Лондон - София дадох 400 лева, а можеха да бъдат поне с 240 лв. по -малко. Как , обаче да допусна да купувам първите и последни билети 20 дни по - рано от полетите ? Ами  как, с мерак ! Е, и с достатъчно търпение. Ама аз не съм аз , когато става въпрос за пътувания. Всичките ми качества, тренирани в дългогодишния трудов стаж, се изпаряват и се превръщам в дете пред сладкарски щанд - купувам всичко на момента и искам всичко. Тук и сега. Запънах се само за един от билетите и накрая го купих на почти двойна цена.Да ми дойде ума в главата! Пък дотогава ще изповядвам религията - Пари се печелят!

 

Рано сутринта на 1.01. 2020 г се качихме в самолета на Easy  jet и бяхме затиснати от две млади, ефирно облечени китайки - аз , и от доайените на едно многолюдно  английско семейство - тя. Аз последвах примера на младежта и заспах. Събудих се по едно време от светлина - първото утро на 2020 година сияеше встрани от  мен :

 

Пак поспах и вече бях изумена - северната светлина и северните цветове нямат равни !

 

Толкова дълго рулира самолета преди да стигне до сградата на летището, та се зачудих на Барахас ли кацнахме или може би в Банкок ? Не, бяхме си на правилното място. На връщане пък толкова бързо излетяхме, че ми се стори от Бове да беше . Не, просто исках да съм там. 

 

Летище Keflavik ни изненада . Първо, с тоалетните дето се стига с асансьор до тях , пък после от посрещача  и размерите им. 

 

 

 

Украсата ни хареса.

 

Страната представена интересно .

 

 

 

 

И най - сетне това, за което бяхме дошли : 

 

Офисът на фирмата за коли под наем - съвсем в стила на летището.

 

 

И на исландците, впрочем. Ненатрапчиви, допускащи те, оставящи ти място да бъдеш такъв какъвто си, щом си в техните правила. Първите впечатления се запазиха до края.  

 

Желание - сбъднато :

 

 

 

[patilana]

Перата на кайрата са коприненомеки и изключително приятни на допир. Докато Анита подписваше документите за колата , аз се занимавах с галене на препарираните птици. Предвид сезона, а и програмата ни, нямаше никакви индикации, че това е възможно. Щом съдбата е на мястото си, обаче , всичко може .

След малко изскокнахме от офиса и се втурнахме да търсим "нашата кола " сред сигурно 100 на паркинга. Моята засилка приключи след първата крачка - колата беше паркирана точно пред входа ! Ей, и аз имам принос към вземането на кола под наем, не съм само "чувал с картофи". За каране и знания за колите не ме търсете, ама за цветове и номера съм номер 1 ! Нямам равна!!! Понеже до края открих само една полезност по отношения на нея, затова бързам да се похваля и млъквам. Докато Анита оглеждаше ламарините в графитеносив цвят, аз разсъждавах върху въпроса защо само задните врати са с наранявания. Орловият поглед на шофьорката откри едва видима вдлъбнатинка , която не успя да накара служителя да излезе от офиса, за да се убеди в способностите й. Безмълвно я отбелязал на цветния лист.

 

И пътуването ни започна.

Много често из трите исландски странички във форума се казва, че рядко някой ходи там веднъж. Ние си знаехме, че с малкото светли часове и зимното време, едва ли ще видим много неща. Кошницата ни беше пълна само до ръба . С ясното съзнание, че поне половината ще останат за друг път. Искам да кажа, че просто си пътувахме и преценявахме на момента, кое ще се получи и за кое няма да успеем. Използвахме светлата част от деня да се радваме на това, което времето ни позволяваше да видим. 

Това е Исландия. Остров , представляващ единственото място, където Средноатлантическия хребет излиза над морското равнище. Двете плочи - северноамериканската и евразийската се отдалечават една от друга с 2 см годишно. От хиляди години насам. Пък ние в България все още се чудим, кога ще ги стигнем американците. Според геологията, никога. 

Започнахме с полуостров Рейкянес. И по - точно с неговия югозападен океански край. Земята е на " кексчета " , понякога с жълта растителност, понякога без нея.

 

 

Първа спирка - Моста между два континента. Е, съвсем условен, разбира се. Надявам се, не си представяте двете тектонски плочи като една линия широка няколко метра. Просто исландските туристически босове са намерили, в близост до столицата, подходящо място за поставяне на мост. Сложили са табели, направили са отбивка от шосето и са асфалтирали паркинг. Всичко друго е в нашето въображение.

 

 

 

Студено е и ветровито. След двайсетина минути ще се окаже, че е било приемливо. Следващото място е с брулещ вятър, който разнася малки топчета лед. Към фара има табела, която според Анита означава, че е забранено минаването. Ами да го бяха написали на всеизвестен език ! 

 

Според мен, означава - Носенето на камъни в джобовете е задължително! 

И с триста кила на гърба, и без никакви забрани, не посмяхме да стигнем до него. Не ни стискаше. Океанът беше доволно бурен с извиващият се вятър.

В страни от ниското хълмче, напред в океана, се вижда една чертичка. Това е остров Eldey. Ще ви припомня за него.

Слязохме и аз се втурнах навън да видя вълните. Огромните океански вълни са един от най - лесните начини да се осъзнаеш малък и неважен в историята на Земята. Дали пък точно затова, човеците не сме развили способност да предизвикваме ? Времето никак не предразполагаше към философски мисли , а дори и правеше невъзможно спокойното наблюдение . Тук, на Valahnukur mountain могат да се наблюдават лавови туфи и лавово възглавници. Е, това няма как да стане в светлината на черните облаци над хълма. 

 

 

Тази статуя е на The Great Auk ( големи гагарки )

@Добри разказва за тази птица в една от темите, но ни спестява, че последните две са убити на остров Eldey в средата на 19 ти век. Яйцето, за което са се грижили, е смачкано ... Предполагам днешните исландци са поставили статуетката в естествен ръст, били са високи към 75см,  за да ни напомнят за този срамен акт . Някъде точно отпред е последният дом на тези нелетящи птици, намерили спасение там от лавата, заляла домовете им на големия остров. И тогава дошъл човекът...

 

Много други птици летяха над прибоя и високо над мен летяха ...пера! Да бе, пера, летяха парчета кристализирала океанска пяна . Оф, отдъхнах си . Нямаше самоунищожаващи се смелчаци. Обърнах се да догоня пяната и в лицето ми, единствено открито, сякаш някой хвърли огромна шепа пясък. Зарязах и "пера " ,и вълни, рушащи се скали и уроци по геология, и потърсих спасение в колата. 

Следваща спирка Brimketill - иначе казано, първа среща с троловете. По точно с един от тях - Oddny. Та, великанката Одней, се къпела и перяла дрехите си в един естествен басейн. Само дето океанът не ни позволи да го видим. Направил си беше подобни далече след прибоя за тези, които искат да изпитат удоволствието от тролската баня. Не, благодаря. От мръсотия са умряли по - малко хора, отколкото от простуда, казваше баба ми. Коя съм аз , да не се вслушам и да не оставя за друг път хигиената Е, вълните понамокриха някои от нас, преди те да вземат логичното решение.

  

 

 

Потеглихме нататък. И без да щем, следвайки инстинктите си , намерихме гледка към спокоен Атлантик. За пръв и последен път го видяхме да гали плажните ивици.

 

Продължихме към Krysuvik . Това е геотермална зона , която ясно показва, че процесите на натрупване на маса под повърхността си текaт и земята на Исландия ще продължи да увеличава площта си. Най - напред слизаме при Graеnavath ( Lake Green ). Този път намерих различни обяснения за специфичния му зелен цвят. Все пак, езерото е част от тази зона и запълва вулканичен кратер. 

 

Вълничките са от вятъра, който тук ни показа на какво е способен. Вкупом решихме, че новозеландските ветрове са малките сестрички на тукашните. Тогава още не знаехме какво ни чака. Само разбрахме , че отнасянето на врата на кола е сред най - малките му способности, та взехме мерки да не се случи. Виж, изтръгването на дреха от полузатворен куфар за части от секундата и мятането й на земята , просто ей така, от където тя не помръдва , е достойно за уважение дело. Не е в човешките възможности да следи без уреди коридорите му.

На километър след езерото няма и помен от вятър. До един момент , в който се появява, понесъл огромни парцали сняг и смразяващ дъха студ. 

 

 

 

 

 

 

 

Започна да се смрачава и решихме, че щом и така и така няма да има дневна светлина, ще се възползваме от гледки на осветено място - Raufarholshellir. Това е лавов тунел в района. Оборудваха ни с каски, крампони и една щека, и ни поведоха. Отново се сблъскахме с основните метали изграждащи земята. Обичам пещерите, но този тунел предложи съвсем друг вид преживяване - разходка по пътя на лавата.

 

 

 

 

 

 

 

След нея, щастливи и доволни, потеглихме към Spirit farm,  мястото на първите ни две нощувки. Каката се опита да ни вкара в реката, вероятно разбрала, че пропуснахме ледената океанска баня, но ние я игнорирахме с високомерие присъщо на човеците и свихме вляво към веселия надпис. Как оценяваме първия си ден на исландска земя ? Ето как : 

 

 

В ранната вечер @anita82 и patilana видяха плътни червени облаци над Селфос. Много им се искаше да са северно сияние . Уви , само някакви облаци. Ама много червени, сигурни сме, че не сте виждали такива. Та това е последната хвалба от този ден. 

 

 

 

[ZORI]

Много хубаво пишеш patilana, разчувстваме и с много носталгия изплуваха спомените за тази красива земя, където имаме още много  да видим, защото един ден пак ще се върна... и с малко блага завист Ви пожелавам нови емоции и приключение и поне една нощ от онези със неземното цудо "сиянието". Ние го видяхме за много малко, но все пак беше утешително ...пред нищото

[patilana]

Благодаря , Зори ! Ами тя тази земя има за всекиго по нещо, затова всеки , или почти всеки , мисли за връщане. Ще стигна и до сиянието, ама преди него е пълно с прекрасности и още размишления. И да, там си изцяло в ръцете на природата - ако те пусне, ако си на правилното място, ако останеш достатъчно дълго. В съвременния свят - колкото толкова . 

Аз съвсем умишлено протакам писането, за да си разглеждам снимките, да си спомням , да се връщам във вълненията ни. Мисля, че бях благословена да изживея едни пътувания по мярка в последно време - Ирландия, Нова Зеландия, Памир, Исландия. Толкова са отдалечени една от друга тези земи, а са толкова еднакви в своята първичност и правят света по - познат в своята непознатост. Щастлива съм. Даже да бяхме останали само с тези червени облаци.

[anita82]

Да се включа и аз, таман се върнах и съм първи ден на работа - трябва да се оползотворява работното време!

 

Малко детайли за шофирането със снимков материал от Патилана (аз бях заета с ... оцеляването ни) 🤣

 

Тук има и видеа: https://photos.app.goo.gl/MXbbYaq3W8SnHtyT6

 

 

Там където бяхме шосетата бяха сравнително чисти, но понякога времето се променяше на всеки 10 минути - ясно небе, дъжд, снежна буря, вятър който може да ти отнесе вратата или колата (буквално). Вятърът ми измъкна панталоните от колата и ме помести заедно с вратата на Патилана все едно бях на ски.

 

Бяхме наели Dacia Duster SUV и беше добро решение, видяхме една малка кола със замръзнала гума която отказваше да се върти. Дачията се усещаше стабилна (доколкото е възможно при 100+ км/ч вятър), имаше и електрониката дето поправя траекторията на клата при плъзгане по леда. Загубих леко контрол веднъж при преминаване през снежна преспа разсипана на пътя, иначе се усещаше все едно карам на чист асфалт.

 

Имаше камери на много места и такива дето мерят скоростта и показват усмихнато/намръщено човече. Досега нямам "честитки", но съм убедена че съм превишила скоростта поне няколко пъти, пътят е прав и празен и е лесно да се натисне малко повечко

 

Колата наехме от Гейзир, в началото мислехме за Блу, но Уиз дадоха код за 15% отстъпка и Блу не беше сред колите които можеше да се вземат с този код. Полетът ми беше в 4 сутринта и ги питах може ли да оставя колата през нощта, казаха че няма проблем и да пусна ключовете в една дупка. Там имах чуденка - беше 2 часа  сутринта и уж пишеше че рейсът до терминала е 24 часа, но не се виждаше никъде та реших да не рискувам да чакам и тръгнах пеша през паркинга. Валеше мокър сняг и паркингът беше покрит с 2 сантиметрова кална комбинация от сняг и вода, след 10-15мин влачене на куфара през това нещо стигнах до летището и видях рейса да пристига след мен. Значи все пак е бил 24 часов, а аз се уредих с мокър куфар и обувки...

 

Ето къде ходихме по дни:

 

1 януари

 

2 януари

 

3 януари

 

5 януари

 

4 януари го пропускам, Патилана ще разкаже като му дойде времето😑

 

Малко е разхвърляно, но за 1 ден след 5 седмична отпуска - толкоз 😂

[patilana]

Няма причина да пропускаме ден 4, защото той беше най - исландския ни зимен ден ! Не го пожелавам на никой, но с добра организация си и добре защитен, пък и ако си толкова добре организиран, че случиш на Happy hour , то всичко е Ок.

 

Втори ден - 02.01.2020. Много двойки, много нули - какво ли означават ?

 

За сега в 8 сутринта означаваха само черна тъмница зад прозореца и Добро утро ! Казваме си го след като съм прекарала половин час в банята сред горещата вода и изръшкани всички сайтове за време и пътища от Анита. Било ОК. Само да просветне малко, че не сме от хората дето не виждат нищо отстрани на пътя.  Към 9 сме изпили кафето , обсъдили сме снощните облаци с другите обитатели на къщата и аз съм повторила за хиляден път, че собствениците трябва да имат грижа да наблюдават небето и да будят желаещите да го гледат. Остане ли на тях - виждат цветни облаци, ако са настоятелни и късметлии. Нашите спътници и това не са видяли. В 10, на Анита й писва от мрънкането ми, в социалните мрежи няма нищо интересно , пък и изгрева в 11.20 наближава и решава, че ще чисти колата. Супер ! Това е момента , в който се сещаме, че не сме видяли в нея нищо, с което да вършим тази работа. Май снегът и ледът върху колата не са затрудняващи шофирането по тези места и никак не бяха отбелязани от фирмата за наем. За разлика от вятъра.

Към 10.30 се изнасяме в просветващия ден и се отправяме към Þingvellir .

Много странни букви има в исландската азбука. Тази първата как се произнася на исландски мога само да гадая. Едва стъпили на пътя към него и попадаме в гора. Ще опиша подробно как съвременните исландци създават горите, но тук явно е намесена държавата не от вчера, защото на места гората се самосъздава. Станала е устойчива . Наоколо има колкото щеш трекове, но не и през зимата. Отдалечавайки се от океана имаме вече и сняг по пътя. За дните ни там видяхме само една малка машина за чистене. С такава техника трудно ще насмогнат на снега, но май това изобщо не им е цел. 

 

И отново сме между Америка и Европа. Този път без мост, но пък с трол. Или по -точно със сага за това, че един много лош трол, който тормозел околността ,се оказал със забита в гърба брадва. Писнало им на хората от него. И тази брадва излязла на брега на река Оса тук и хората направили водопад. Друга история пък разказва, че в часовете преди настъпването на Нова година от водопада тече вино... Прочетох за него чак като се върнахме, иначе щяхме да направим усилие да сме тук по това време да проверим

Би трябвало това да е Америка :

 

А това Европа :

Едно е сигурно . Това е водопада ÖXARÁRFOSS 

 

И новият път на реката : 

 На това най - значимо историческо място в Исландия има няколко паркинга. Ние спряхме на първия, който е най - удобен за водопада. За гледки към мястото, където са се събирали народните представители, за да вземат решения от съдбовно значение е по - добре да се търсят следващите .

 Защитени от скалите, по време на заседанията на парламента, хората правели тук панаир :

 

Диваци и варвари по отношение на природата, първите заселници и техните наследници ясно са осъзнавали нуждата от правила и са ги спазвали безпрекословно. Като онзи закон за конете. Създаден по тези поляни на Парламента преди повече от 1000 г. и направил породата "Исландски кон " една от най - чистите в света. От тогава и до днес в страната не се внасят коне. Мине ли границата един кон, той никога не се връща в родината. Данните за броя им е различен, но можем да се обединим около цифрата 80 000. Това са 4 коня на човек. Не мисля, че има какво да добавя за любовта между исландец и кон, към това съотношение.

Срещахме ги край пътя. Към момента на нашето посещение те още бяха на открито. Много красиви животни, използвани днес повече за забавления на туристите, отколкото за работа. Голяма радост ни достави срещата с този добродушко !

  

 

 

Продължаваме по програмата си. Лесно е да се каже. Минали едва десетина километра внезапно попадаме в снежна буря. Вятърът се усеща в колата. Единственото, с което мога да помогна на шофьорката е да й кажа, че е прекрасна до тук и съм сигурна, че ще се справи и с това огромно предизвикателство , благодарение на спокойствието и уменията, които има. Важно е да стигнем. Кога ? Няма значение.

 

 

 

Някой не е внимавал. Или може би е бил изненадат от връхлитащия изневиделица вятър ?

 

В един момет , също така внезапно, излизаме от бурята и виждаме ясно дългата редичка, в която сме били до сега.

 

 

Скоро стигаме езерото Laugarvatn.  Тук има Спа край естествени минерални извори. Ако знаехме какво ни чака напред във времето сигурно щяхме да изберем него вместо Синята лагуна, но човек само предполага ...

Laugarvatn Fontana

На "онази " пейка в лагуната Гленорчи, много хора имат снимка . А колко имат на това кресло ?

 

По пътя спираме за някакъв трек, който се оказва неосъществим, но пък началото му предложи красиви гледки.

 

 

Стигаме местността Geysir.  Влизаме в паркинга до централния вход. Избирам си два магнита за 18. 40 лв. При плащане в евро щях да имам отсъпка от 0.34 евроцента. Избрах да платя в крони. Безплатна тоалетна и бегом в мястото за храна. Мирише приятно и без изобщо да го подлагаме на коментар си вземаме хапване. Много е вкусно.

 

 

 

Това е менюто, но ще помоля Анита, ако пази " онова " листче да пише колко платихме за нашия обяд.

 

Следващата част от разходката ни заслужава отделен пост. Никак не ми дава сърцето да претупам другите два обекта от Златния кръг . 

Преди някой да си е помислил, че не съм яздила кон в Исландия :

[patilana]

Подкрепени с прекрасна храна. влизаме в оградената геотермална зона. Тук не се плаща. Още от самото начало красотата и величието на природата е около теб.

 

 

Този мъник си има и име, явно има защо, но и той кротува в момента.

 

Не знам как се озовах с включен телефон в момента на изригването на Strokkur . 

Анита отиде да проверява истинския, оригинален Гейзер, този на който са кръстени всички гейзери в света. Не намира никакви признаци на живот и успокоени, се съсредоточаваме да видим изригването на този. 

 

 

Първо водата се събира в отвора. 

 

После се появява едно синьо балонче.

И ...слаба работа.

 

Даваме му шанс . Този път ясно виждаме кратерът

 

За тази снимка

в семейството ми са убедени, че трябва да продължа с опитите да снимам, че имало ефект от тях, ама още трябвало !!! Обидих им се ! Та изригването беше толкова високо, а аз така близко до него, че щанса да го хвана във височина беше нулев, ама да се разправяш с моето семейство е кауза пердута. 

 Водата се връща на повърхността и започва нов цикъл 

 

Помните ли тази пейка ? За мен бе много вдъхновяваща, благодаря на @Mary, че ни я показа.

 

Не се подлъгвайте по слънцето, далече му е още от залязване. 

Пристигаме при Gullfoss.  Никакви снимки не могат да предадат величието на този водопад.

 

Не можахме да се разходим покрай него, защото пътеката е затворена от съображения за сигурност. 

Разбират си от природа исландците и това си е. Златния кръг, наистина е златен ! Колкото и пари да ви поискат , за да го направите ще се изплатят до последното петаче, ако не сте с кола, разбира се. 

Докато се прибираме, облаците се поразчистват и ни дават възможност да се насладим на още един водопад - Faxi. Пристигнали сме след работното време на паркинга и няма кой да ни вземе пари за гледане. Оставяме колата встрани и влизаме. Отново красота неземна.

 

И Ви казваме Лека нощ, по исландски рано - рано 

 

Късно вечерта ще видим на телефона на Анита, че на 130км от нас, Аурора бореалис е в зашеметяваща форма. При нас си  остана скучна северна нощ.

[anita82]

14 hours ago, patilana said:

Анита отиде да проверява истинския, оригинален Гейзер

Ето го, там в тълпата някъде долу е Патилана:

 

Ето видео на част от изригването, докато натисна бутона и вече се беше вдигнал:

https://photos.app.goo.gl/aBDkUX9dk3ossU2S7

 

Междувременно Гугъл Асистент се проявява, намазва тази снимка с филтри и ми я предлага. Как да не си я запазиш!

 

За колата трябва да се предвидят 15тина минути за чистене. А ако се сетите да искате четка от рентакара най-добре! Ако не - и с ръкавици става, във вторият хотел направо исках четка от рецепция, но в първата къща за гости не видях никого на когото да се примоля. Тази снимка е след чистене малко преди изгрева в 10:30-11:

 

Мисля че този беше най-студения ден:

[patilana]

В третия си исландски ден излязохме на разсъмване.

Нямаше как да пропуснем Kerið. Единственото място, където не можеше да се плаща с карта. Кешът си е нужен дори тук. Представяме ви кратерното езеро в замръзнал вид.

Наоколо може да се правят трекове, но ние не пожелахме.

Следваше водопадът Urriðafoss на най - пълноводната река.

На своя отговорност можеш да си обикаляш колкото искаш. Има нещо мистично да наблюдаваш вода, която може би е на хиляди години, защото основната част идва от три ледника. Сигурно затова и носеше парчета лед. Много ми хареса това образувание - като куче, което се е навело да пие вода.

 

 

Стопените  ледници продължават пътя си към океана.

Намерихме си и най - фотогеничната църква в тази част на страната.

Странно, но исландците, които живеят щастливо далеч едни от други, след смъртта си са заедно. Не посмяхме да нарушим самотата им със стъпките си.

Gluggafoss -  Също е много красив през януари.

 

 

Продължихме напред.

И оттук, Каката реши, че най - прекия път към Seljalandfoss e през полето. Стори ми се ,че този път Тя трябва да бъде послушана. Кога пак ще ни се случи да се почувстваме като истински исландки - сами, на километри от всички?

Някъде по средата на 20 км, които минахме, ми стана малко страшно. Шофирането също не беше леко по типичния черен път. Но пък усетих какво им е на местните от нашествието от туристи. С облекчение се качихме на главния път.  

На паркинга пред водопада имаше много коли, но хората се бяха разпрострели наоколо и не се виждаха тълпи. 

 

 

Тръгнахме към следващия, но ето това поточе ме спря.

Не виждах сигурен начин да го прескоча и си останах на пейката

да гледам ето това водопадче.

Като ми омръзна,се върнах при потока да мисля дали съм само страхливка или съм особено страхлива. Ами почти всички цопваха във водата.

 

Идеята да изкарам остатъка от деня със замръзнали крака никак не ме вдъхнови да правя опити. 

Анита не е толкова страхлива и си направи километров трек до водопада между скалите. 

И отново излезе вятър. Този път не беше страшно, но нямаше и никой, та и редичка не се образува. 

Пристигнахме до лагуната. Право напред над отсрещния бряг летеше хеликоптер. За момента не му обърнахме много внимание, защото се оказа, че пътя е затворен. Според нас на тази табела пише - Премини с особено внимание ! 

Да, ама не - и с внимание и с невнимание преминаването беше невъзможно - част от пътя беше под дебел слой лед и вода.

Докато снимахме безстрашните лебеди в лагуната и красивата околност,

 

се зададе една странна машина - каросерия на джип върху колела от трактор. Направо - Кацнал на едно дърво. Нямам снимки. Полицаите вътре гледаха респектиращо ! Преминаването на тази амфибия показа, че водата е твърде дълбока и онзи надпис всъщност означава - Преминаването забранено !!! След малко, хеликоптера се премести към нашия полуостров и отлетя. Вероятно имаше някой неразумен човек, изпаднал в беда. Дано са го намерили навреме и са го стоплили. 

Следваше плажа с прословутите базалтови скали и пещерата .Тук, на Reynisfjara Beach, бях толкова запленена от бушуващия океан,

 

Таванът на пещерата

че се оказа, че нямам ни една снимка без мен на известните скали, та се налага да гледате муцуната ми.

Впрочем не точно нея, а всички средства за спиране на вятър в лицето, с които разполагах. Все пак тук просто си духаше предвидимо. 

На място, установихме, че всички народи по света идват тук, за да тичат пред вълните . С променлив успех. 

 Пазаруването във Вик, ще опиша следващия път.

Тръгнахме от там към следващото ни местообитание - хотел Foss. По път, за десетина секунди, попаднахме отново във вихрушка, която сериозно ни изплаши. Изчезна всякаква видимост и вятърът разклати колата. Нищо не предвещаваше случилото се, нито пък то се повтори след това. В момента , в който се обърнах към Анита да я попитам какво беше това, видях как той похваща сняг от полето и го носи под ъгъл над шосето. Добре, че беше за кратко. 

 

 

[anita82]

Въпросният черен път е този, нямах си идея че ще е черен и не мисля че беше отбелязан по никакъв начин (или не знам как ги отбелязват). На Мапс е бял, но пътят към първата ни къща за гости беше също бял на Мапс, но беше асфалтиран. В рентакар договора пишеше че нямаш право да караш по черни пътища, ако караш застраховката не важи. Аз се бях спекла леко, не само за този път, но и пътищата към паркинга на повечето атракции бяха черни. Не знам дали имат предвид такива пътища или онези дето са към центъра на острова и са непроходими зимата...

 

Видяхме такива облаци, много са яки! Това е около 11 сутринта:

 

 

Това се вижда от църквата - едно бяло нищо!

 

 

Ето ги скалите отблизо, и аз нямам снимка отблизо без физиономията ми 🤣

 

 

Happy hour в хотела 🙂 Тези двете излезоха около 12тина лв, иначе бяха на двойна цена

 

[patilana]

Даа, цветовете бяха много, много красиви ! 

 

Поемам щафетата за пост с цени. Много се пише за исландската скъпотия .

В момента на заминаването ми БНБ продаваше 100 исландски крони за 1.42 лева. Банките , в които имам карти,са  ми продали 100 крони за 1.4678. Рядко единодушие! Не съм купувала кеш в България.

Първия път заредихме бензин на тази цена.

Цените са различни в зависимост от фирмата. В района на Рейкявик бяха с 40 крони надолу от тази, която виждате. В района на летището е съвсем малко по - евтино от на снимката. Общото е, че навсякъде се плаща само с карта. Избираш за колко да заредиш. Блокират сума, която после отблокират. Блокираната сума по едната ми карта продължаваше да седи и след реално взетите пари. Това е коментирано ,много във форума и ние само си го отбелязахме, че сме като другите. 

Аз носех любимо хапване за Анита от България, а тя купи от Австрия любими мои храни. Бях взела от тук и едни "здравословни" бисквити, които тя одобри за закуска. Извън тях нямаше как да не си вземем плод и още хляб. За това пазаруване попаднахме на магазин Kronаn  във Вик. Направих справка и този магазин не беше от скъпите, макар и не най - евтиния - Bonus. Такъв във Вик няма. Преценете сами колко е скъпо. Махате( закръгляте то точна стотица ) последните две цифри и умножавате по 1.5. Така ще се наложи да смъкнете за точна цена и ще сте удовлетворени 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В търговски център във Вик има и магазин на Ice wear. Освен това, което виждате на снимките има и абсолютно всчкакви туристически боклучки на цени като при Гейзир, например. Прецаках се, че купих от там магнитите си. При пазаруване над 6 000 крони дават касов бон, който на летището предавате и ви връщат сумата написана на него. На мен за малко над 9 000кр ми върнаха малко над 1200 крони, т.е. ще ги върнат, все още не са. Заедно с бона, ви дават и упътване къде да намерите Tax Free бюрото - точно срещу входа на летището е. 

 

Плетивата в къщата за гости

 

 

 

Нощувките избрахме буквално по принуда. Първо, аз се мотах три дни за първите две, нещо абсолютно необичайно за мен, защото не успях да преглътна цените, които виждам и не схващах как така да се спи където и да е в нищото, може да ни е удобно. След като посвикнах, букнах Spirit Farm - къща за гости за 70 евро за две нощувки, тройна стая. Стаите бяха малки, но кухнята и стаята за разговори - огромни. Тук за пръв път в живота ми, не поискаха ни резервация, ни име, просто спряхме, казахме, че имаме резервация на едно девойче, което тъкмо пушеше и то метна цигарата в пепелника, усмихна се широко и ни заподканя да влизаме. Не пожела да чуе име, нито пък да види листове. Като се замисля, че кой ли ще иде точно на този баир срещу Селфос да мами с нощувка ? Парите бяха взети седмица по - рано.

Втората резервация беше за място съвършено в нищото - Fosshotel, но пък на 10 метра от път 1. Там беше достатъчно името ми , за да ни настанят. И О, Чудо на чудесата - след като задейства компютъра да си върши работата , младежът ни попита искаме ли да ни събудят , ако се появи сияние ? 

Как да не искаме !!! Попълнихме номера на стаята си на едно красиво оцветено листче и  зачакахме. Явно не съм толкова капризна , колкото си мислехме ! Имат си я тази услуга, но вероятно само за някои места. Тук се изръсихме със 180 евро за двойна стая за две нощувки в мига, в който разбрахме, че в района между Вик и Хофн има само две места със свободни стаи за нашите дати - 4, 5. 01. Изобщо не изчаках мейла на Анита дали е съгласна - палецът ми сам натисна бутона за резервация, когато мозъка осъзна случващото се. Май в този момент разбрахме , че е мит това, че през зимата няма туристи в Исландия. Тук парите бяха взети веднага.

Както е писала Анита тук имаше Happy hour. Възползвахме се от него, че цената на Лавата беше безобразна за нас. 

 

Това пък е менюто на бара.

 

 

Така този трети ден приключи и зачакахме сиянието. Между временно Анита се осведоми от сайта за прогнози( не знам дали е този, тя ще каже, но този го препоръчваха в офиса на фирмата под наем)

 

 

 че на следващия ден се предвиждат ураганни ветрове в южна Исландия. Май пак там, имаше съобщение за автобус с туристи, който се е обърнал в Тингвелир. За щастие без жертви. 

 

 

[pantarei]

4 hours ago, patilana said:

 

При пазаруване над 6 000 крони дават касов бон, който на летището предавате и ви връщат сумата написана на него.

Привет !

За еднократно пазаруване ли става въпрос ? Или може да представиш няколко касови бележки,които да правят 6000 крони ?

Quote

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[patilana]

Здравей @pantarei и добре дошъл !

В магазин " Ice wear" става въпрос за еднократно пазаруване. При плащането на каса, освен малката бележка за платена сума, веднага след нея от апарата излиза една дълга, която съдържа празни полета, които трябва да попълниш - имена, националност, номер на паспорт, номер на карта и не помня още какво. Сгъват бележката и я поставят в книжно джобче, което от вътрешна страна има карта къде на летище Кефлавик е бюрото , където да дадеш бележката. Там ти искат паспорта и вземат попълнената бележка. Отделно, служителката на касата, ми обясни какво ми се полага и какво трябва да направя , за да го получа. Понеже аз гледах в пълно недоумение , тя ми посочи табелка до самия касов апарат. Там пишеше какво получаваш, ако пазаруваш над 6 000 кр. Не бяхме забелязали преди това табелката.

В магазина при Geysеr получаваш отстъпката при самото плащане, ако избереш да платиш в евро. Там няма изискване за минимална сума. 

[pantarei]

Благодаря за изчерпателния отговор ! И......,

добре съм те заварил 😀

[patilana]

Продължение на ден 3 

 Сред тъмнината на деня,за три дни, успях да загубя представа колко е часът всъщност. И след "щастливия час " или Късметлийски, няма значение, похапнахме и ми се стори, че съседите от втория етаж местят мебелите. Огледах се наоколо и реших, че е много странен този шум, защото настилката в стаята е мека и каквото и да повлечеш по нея шум трудно ще произведеш. Не споделих с Анита, да не ме вземе за глупава, като съм само нетърпяща шум. Обсъдихме за последно утрешния ден , направихме разчет на действията си, та да сме навреме за ледника  и се унесохме. Ама аз хич не тръпнех да заспя и да пропусна повикването за сияние. Така се мъчих известно време и тъкмо, когато се предавах, на вратата се почука внимателно. 
Скокнах и рязко отворих . Това изплаши рецепциониста, който изпълняваше вестителската роля. След секунди се засмяхме и той ми посочи посоката, накъдето трябва да гледаме. Милото Ани, изморено от предизвикателното каране през деня, беше заспало дълбоко. Ама не я съжалих, че щеше да ми се кара, че не съм я събудила.

Сиянието беше слабичко. Все пак се засили достатъчно да разсее съмненията ни и дори придоби лек зелен цвят, по края с нежно синьо. Толкова. Доволни сме, защото нямахме друг шанс да го наблюдаваме. Като се прибрахме, се усетихме, че стаята ни е разположена така, че да си го гледаме от леглата, ама това за следващия път. Снимки на естественото сияние няма. Все пак не сме капо 

 

 

Ден 4

 

Това беше денят със специална подготовка. Обмисляхме го известно време, докато се спрем на комбинацията - разходка по ледник с посещение на ледена пещера. Купихме тура през Експидия и зачакахме с нетърпение. Включихме и посещение на Ледената лагуна като за край на деня.

Само дето не предвидихме, колко непредсказуемо е времето в тази част на света. Имахме напомняне за това три седмици преди пътуването с един циклон , който натрупа сняг до покривите на къщите и затвори всички пътища в страната за няколко дни. 

В този ред на мисли, ние случихме направо на прекрасен такъв - докара само ураганен вятър - 34 м/сек. 

 

Все пак в 8 сутринта навън имаше само тъмница и алармите просто ни накараха да пристъпим към плана си - аз в банята, като по - туткава, Анита на телефона, като по - съвременна. И ме посрещна с веста за канселиране на тура, поради вятър. Мдааааа. Нямате представа колко бях разочарована ... че го научих след като си бях измила вече очите. След подобна интервенция, заспиването ми отново е невъзможно. А беше толкова рано ...

Погледнах си и аз телефона, да не би пък моя тур да си стои и да се примоля да я вземат и нея, ама Не. То нямаше как да е друго, че се водехме заедно , ама знае ли човек ? Удавникът се хваща за сламка - и аз така. 

След първия мейл последва и втори, че след като не местим желанието си в друг ден ще ни върнат парите веднага, пък ако сме купували от Експидия да я търсим нея. Анита на часапробва да си вземе парите, ама й отвръщат безсърдечно да звъни, че такъв бил реда ! Аз, дето английския едва го говоря, пък за писане не отварям дума изобщо, решавам, че не мога да се занимавам с някакви си пари, когато мога да си прекарам по - добре времето , страдайки за несбъднатите мечти ! Нали това е черешката на тортата през зимата - Ледена пещера ! 

Накрая и на двете ни върнаха парите без бой и без звънене по телефона.

Три дни след като се прибрах, паркирах до мен сина ми да следи за английския на Гугъл и влязох в профила си в Експидия. Там си намерих възможност за чат. Поисках си свързване с оператор и О, чудо на чудеста , след няма и две минути се обади Ксения. Тя изрази огромно съчувствие за несбъднатата ми мечта и рече, че ще провери. След като се убеди, че не я лъжа, поиска скрийн шоти на мейлите с фирмата и попита с колко американски долара съм се разделила по случая. Признах си подробно - тяхна цена, код за намаление , платена цена - и девойката писа  - Great ! Ще ви върнем парите след седем дни на тази ... сметка. А, да не би да искате по друга сметка да преведем парите ? Не, не, тази си е добра. ОК. До няколко дни ще имате парите . Чао ! 

Последва мейл да си чакам парите до 15 дни. Реално пристигнаха след 2 ( два ) дни. 

Та да знаете - Експидия връща пари и след чат. Потърсете си в профила тази възможност. Не е задължително да се звъни нейде по света. Да уточня, че става въпрос за Expedia.com.

Нямайки какво друго да правим заразглеждахме разни сайтове. Аз открих, че летището вече е затворено и първите полети са преместени за 15.30, Анита намери затворени пътищата около столицата и евентуалната възможност да видим поне Ледената лагуна следобед. Отвърнах й , че ще се качим в колата само когато сме абсолютно убедени в спокойствието си на пътя. Хич не ми и трябват Лагуни, ако тя ще стиска волана и ще треперим и двете къде ще се озовем при някой порив на вятъра. Когато вятърът спря - дойде тъмнината. 

И ето днешния ден . Към 9.30 сме по леглата и ровим в телефоните.

Светлината на деня ни дава все още добра картина - около 11. 

Към 12 вече започна да става страшно. Съседите от втория етаж на едноетажния ни хотел пак заместиха мебелите. Преустойството продължи до към 15.30. 

 

Към 14 часа при нас бурята се изви до висота 34 м/сек. Затвориха пътя между Вик и Хофн. 

 

За пръв път видях такива снежинки - като иглички

 Към 15 часа, Анита открива двама ентусиасти за борба с вятъра . Познайте произхода им от един път ! Да обясня къде ги виждате -  в средата на снимката има черна издатина . Хората са двете чертички вляво и под нея.

 Бурята затихва малко преди 16. По черния ръб би трябвало да се вижда пътя, но не, все още няма коли - затворен е.

В края на светлия ден се поздравихме с късмета, че не сме около Селфос - там през целия ден пътя остана затворен.

Тераската пред стаята - в началото и след бурята.

 

 

 По път за София , на 6.01. следобед, имаше втори циклон с вятър 50 - 60 м / сек. Като ви казвам - късметлийки !

 

Как да се оплача, че  деня е изгубен? Преживяхме исландски ураган ! Пък и разбрахме защо местните вярват в тролове . Кой друг , според вас, ще мести мебели на несъществуващ втори етаж ?

[patilana]

Ден 5

Да не повярва човек, че днес не духа, не вали сняг и е толкова топло та шапката и ръкавиците са излишни, че и без друго единият чифт изчезна някъде. Вероятно някой трол ми е завидял .

 

Трябва да избираме - треперене за стигане навреме на летището и плицикане  в Ледената лагуна или отделяне на внимание на няколко от невидяните по път неща. Избираме второто. 

Съвсем близо до нашия хотел в нищото, се намира Laufskálavarða . Така както всичко е равно, така внезапно се появява този лава хребет, достъпа до който в момента е невъзможен, заради наводнен участък от пътя.

 

 

Следва Вик,най - южният исландски град, който не успяхме да видим преди два дни. Не че има нещо за гледане. Силно се съмнявам, че там живеят около 500 души, защото няма повече от 30 къщи. Едните на единия хълм, другите на другия. Църквата е на върха на по - далечния от океана такъв. Долу в равното са търговският център и три хотела. 

Световно известният и обявен за най - красив черен плаж. 

 

Не знам дали е така, но че е много, много дълъг е факт - докъдето стига погледът - все е плаж - Черните плажове на Вик. Със сигурност природата тук е много сурова и красива. В мъглата над океана все пак се виждат базалтовите скали, които според сагите са тролове, допуснали да ги огрее слънцето. 

 

 

Не ни се получи разходката по леда предния ден и сега с ужасна ревност наблюдаваме тези, които са имали още време  за тези места. Ние трябва просто да се разходим за кратко. Ледникът Sólheimajökull е единия от ледените езици на огромния ледник Mýrdalsjökull , захлупил още по - огромен вулкан. Той е толкова дълбок, че вулканът под него си изригва и не успява да го разтопи целия , а само пълни коритата на няколко реки и наводнява околността.

Видяхме какво не ни беше дадено да направим и красотата, която очите ни не попиха преди ден.

 

 

 

 

 Толкова беше топло, че даже съм се разхвърляла 

Водопадът Skogafoss.

 

Чудех се къде са ?

 

 

Drangurinn и Drangshlíð 2 - огромната туфа, под която и до днес стоят проходи и мястото се използва.

 

 

 

 

 

 Като прочетете - хотели насред нищото , си представяйте това. 

За втори път видяхме полиция. Даже се учудихме - те си имат камери за всичко. Първият път беше онзи тракторомобил, който разби дълбокия лед по пътя сякаш беше захарна коричка.

 

Нещо като магистрала ще ни отведе до столицата Рейкявик. След нея, към летището,  се строи истинска магистрала, която ще облекчи движението на самите исландци повече, отколкото ще помогне на туристите.

Тук вече с Анита си говорим за това, което преживяхме в тези 5 дни. По - скоро, тя говори, а аз подадаквам тихичко или кимвам мълчаливо, защото това е един от редките случаи, когато нямам какво да добавя - Ако имахме още пет дни... Ако нямаше  толкова много за гледане , щяхме да се поплицикаме в Синята лагуната ... Ако днес беше вчера, щяхме да походим по хилядолетен лед и да знаем що е то Ледена пещера ... Другия път... 

Другия път ще дойдем само за една единствена област и няма да се разпиляваме на 200 км. Другия път ...  

За Исландия ми се иска да има друг път. Дано ние имаме такъв.

 

Ако някой път ви се прииска да ме сготвите - не се хабете, вече го направиха.

 

@anita82 благодаря ти за това, че споделихме тази "сладкарница за природолюбители ".  Гордея се , че познавам човек, който се справя с предизвикателствата без излишни емоции. Надявам се животът да е благосклонен към нас и да се върнем отново в Ледената страна. 

Пък ако планираме правилно може и да вдигнем наздравица с вино от онзи водопад 

[anita82]

И аз благодаря за компанията и за търпението докато се учех как се кара в дясното платно, че скоростният лост не е в лявото ми стъкло колкото и да го търся там, и разбрах че като пусна чистачки на сухо стъкло вместо мигач така стърже че спътника подскача 🤣 И таман се научих и трябваше да си ходим...

 

 

Моят полет беше в 4 и нещо сутринта (Копенхаген). Аз оставих Патилана на летището в около 5 следобед и бях в чуденка - бях си резервирала хостел в Кефлавик, което беше на 5км. Не става пеша, няма маршрутки, последния рейс тръгва в полунощ, такси колко би струвало си нямам идея. Имаше ли смисъл да ползвам хостела или да си дремя на летището от 5 следобед до полета?

 

Та оставих Патилана и отидох до рентакара да ги питам мога ли да върна колата в 2:30 сутринта. Викат няма проблем, да пусна ключовете в една дупка и тъй като сме платили до 11 сутринта на другия ден няма нужда от доплащане. Показаха ми я дупката аз се отправих към хостела (Base Hostel Keflavik). Там ме изненадаха, че от легло в дорм ($40) са ме ъпгрейднали на самостоятелна стая! Почнах да размотавам багажа и да оглеждам какво има в хостела и в кухнята открих пералня и сушилня (200 и 300 крони) и така уплътних вечерта, изхарчих си малкото останали крони и бях готова с чисти дрехи за следващото пътуване до Турция

 

[patilana]

Не знам дали това ще е последният ми пост по тази тема, защото всеки ден се сещам за нещо, което ми се струва интересно . 

Ето няколко сайта, които ни бяха от огромна полза и специална благодарност към @DenitsaS за пътеводителя за Исландия.

Пътните условия - https://safetravel.is/

Прогноза за времето - https://en.vedur.is/

Любимият ми за новини - https://icelandmonitor.mbl.is/news/

Това пък е камера на остров Eldey - онзи с гагарките. Днес е дом на други птици, които само така могат да бъдат наблюдавани от нас, тъй като на острова не се допускат посетители - http://www.eldey.is/

Забележителности - https://www.icelandtravel.is/

 

Много ми беше интересно да видя горите в страната - има ли ги, няма ли ги ? И открих следното - проблемът е решаван и от държавата, и от отделните граждани. 
Има доста обширни територии с храсти, което означава , че все пак има някаква почва.

Днешните исландци садят дървета около домовете си така, както ние си правим цветни градини в дворовете. 

В близост до къщата засаждат , обиковено в кръг , широколистни дървета.

 

Щом те пораснат и укрепнат , вътре в кръга засаждат иглолисти такива.  Получава се ето това. 

 

А ето и резултата от усилията на държавата, или общината - покрай пътя, като у нас.

Или пък тук

 

Та , има дървета поне в Южна Исландия.