дневник " Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему "

[AlexandraKo]

Тези дни, видях две снимки и една картина. На които, лицата на хората, изглеждаха щастливи

 

 

 

 

 

.Но да започна отначало.

За зимното ни италианско пътуване през януари тази година, бях предвидила, да отидем в къщата-музей на Лучано Павароти. И както обикновено, изчетохме почти всичко за живота му, изгледахме оперите , концертите на тримата тенори, концертите с приятели, наградите му, пътуванията, клюките и пр.

Той е един от най-талантливите и прочути тенори на 20-ти век. И едва ли ще е пресилено, ако кажа - най-прочутият и най-добрият, станал символ на оперното изкуство във всичкия му блясък и  необхватни възможности.

Има една книга на Алберто Матиоли - " Големият Лучано", разказваща правдиво и незахаросано / според мен/, за живота на тенора.

 

 

Матиоли е журналист от Модена, пишещ за " Ла Стампа" и вървящ плътно до Павароти, в част от живота му.

Книгата започва така:

 

" На 23 юли 2006 година се обадих по телефона в дома на Павароти в Ню Йорк, Хемпшир Хаус, в Ъпър Ист Сайд. Правех го почти всеки ден от четвърти юли насам, тогава Големия Лучано бе опериран от рак на панкреаса и тази новина обиколи света. Досега отговаряше само телефонният секретар. Тази вечер чух гласа, който не можеше да се сбърка. Бе лично Големия Лучано, завърнал се току-що от болницата, в отлично настроение, доволен, че е отървал кожата и отново е у дома. Интервю? Верен на политиката си никога и никому да не отказва, която стана една от тайните на успеха му, той се съгласи. Това бе последното интервю, което даде. Говори подробно за здравето си, разказа за операцията, съобщи към каква линия на поведение ще се придържат той, съпругата му, неговият говорител и различните секретари що се отнася до темата „здраве“ (казано накратко, най-добрият тенор се чувства отлично, оздравява и ще продължи да пее). С една дума, от него лъхаше на оптимизъм.

След това обаче неочаквано каза нещо, от което се разбра, че е разсъждавал в края на надбягването, правил е равносметка, погледнал е назад, той, който седемдесет години гледаше винаги и само напред: „Чуйте, аз получих всичко от живота, наистина всичко. Ако сега загубя, с добрия Господ ще сме квит.“ Прав беше. Животът му бе необикновен и, разбира се, пълноценен. Заслужава си да бъде разказан.

„Имах много щастливо детство.“ Така започва една от двете автобиографични книги, написани от Павароти съвместно с Уилям Райт, по-точно, написани от Райт и подписани и от Павароти. Не се съмнявам в това твърдение. Да гледаш живота с оптимизъм е нещо, което идва от детството и навярно това е едно от най-важните качества, във всеки случай при Павароти е така. Да не забравяме и гласа му, разбира се."

 

Лучано Павароти се ражда на 12 октомври 1935 година в Модена. Според самия Лучано фамилията произлиза от „павера“, диалектна дума, означаваща събирач на слама. Името му е избрано, за да напомня за сестрата на майка му, Лучия, починала малко преди той да се роди.

Семейството е обикновено, не е богато, но не живее и в бедност. Бащата - Фернандо е хлебар, а майката работи в тютюнева фабрика. Когато се ражда Павароти, тя трябва или да напусне работа, защото, заради отровните изпарения в тютюневата фабрика, кърмата и била негодна, или да запази работата си и да се намери дойка за момченцето.

Тази същата дойка, вече кърмела още едно бебе - момиченце.

Биографите не престават да се чудят, с какво мляко е кърмела тази девоъка двете бебета, че са станали толкова талантливи и светомно известни.

Защото, момиченцето се казвало Мирела ФреГни, която, по-късно, махнала една буква от името си, за да я опознае светът, като Мирела Френи.

И така, млечните брат и сестра от Модена, цял живот продължили заедно, по световните сцени.

Случайност, съвпадение, закономерност - какво? Игра на Съдбата, според мен.

Мирела Френи пък, както знаем, е втората съпруга на великия наш бас- Николай Гяуров. И през 1972 година, под вещото ръководство на Караян, тримата записват " Бохеми" на Пучини. И според лютите критици, това е най-добрият запис на операта за всички времена, а Рудолфо на Павароти - най-доброто изпълнение и до днес.

 

следва...

 

 

[AlexandraKo]

За меломаните, това е Рудолфо от " Бохеми", под диригентството на Караян :

 

 

 

Лучано Павароти вече е покорил оперните сцени. С таланта си и естествено, с мъничка доза късмет. Която , в неговия случай, се явява, под формата на звезда.

Друга оперна звезда, от Австралия, наречена Джоан Съдърланд. Джоан била внушителна дама, на която и било  омръзнало, да дебютира по оперните сцени, с дребни и ниски партньори. Един ден, обаче, нейна приятелка се обадила по телефона, с чудесната новина: " че се е появил страхотен тенор, италианец, при това висок!". Лучано тогава още не бил се окръглил и веднага се харесал на примадоната и като глас, и като визия. Най-после, голямата жена, можела да застане спокойно до равностоен партньор на сцената.

 

 

Алберто Матиоли:

" Лучано няма музикално образование, но гласът му е божи дар, който може да развълнува слушателите като никой друг. Изпълненията на великия тенор са се превърнали в легенда. А негова запазена марка, е уникалната му способност да се държи като рок звезда, докато изпълнява класическите произведения на оперното изкуство.

Зад кулисите на „Тримата тенори” и „Павароти и приятели” ставаме свидетели на дръзките експерименти на Лучано с поп музиката, съперничеството с Пласидо Доминго и приятелството с Боно и лейди Даяна. А един деликатен поглед в личния живот на Павароти разкрива неговите слабости, навици и нестихваща страст към храната и конете. “Непринудената привлекателност” на бележития певец и нестихващата му любов към нежния пол са пътят към два брака и множество афери.

Живот, изживян на един дъх до последния миг тишина. Тишина, разкъсвана от спомена за мощен и красив глас. За един изключителен талант, който осмисля цяла епоха."

 

За следващата интересна история от живота на Павароти ще започна малко по-отдалеч.

Има една опера на Доницети, " Дъщерята на полка". От която тенорите бягали панически. Защото, тя се смятала за абсолютния връх , който може да постигне един тенор. В Уики-то пише - " Еверест за тенорите", защото, в края на арията, Доницети поставя 8 пъти / четири двойки/ горно до, като после, добавя още едно и те стават 9. Обикновено тенорите, вместо това, пеят " горно си" по няколко причини: арията е в началото и тенорът няма време да се разпее добре, освен това, нотите са следват бързо една след друга и изискват изключително пъргав глас.

Това е,  тази на Тонио, в първо действие:

„Ah! mes amis, quel jour de fête!...“ (“Ах! Приятели мои, какъв празник“).

Отново, най- впечатляващато, известното и брилянтно изпълнение е на Павароти.

Веднъж - с Джоан Съдърлан в Ковънт Гардън.

Втори път - с Мирела Френи, в Ла Скала.

Трети път - отново през 1972 година, отново с Джоан, в Метрополитън опера.

Екзалтираната публика го извиква 17 пъти на бис, а пресата обявя Лучано за " Царят на горното до".

 

Ето я прословутата ария:

Специално, за @Светославов🎧

 

 

Следва...

[AlexandraKo]

И следва един изумителен калейдоскоп от опери, пътувания, успехи, съперничества с други тенори, триумфи по световните сцени и както казва Матиоли: “Павароти се превръща в Павароти”:))))

Казват, че учел трудно текстовете и нотите, заради  липсата на музикално образование, че бил понякога капризен и егоцентричен, непредвидим и избухлив. Но какво значение имат тези подробности, които, с времето избледняват, остава само силата и обаянието на истинския талант. Който, на всичкото отгоре, според мен, е бил и достатъчно умен, за да направи още нещо, тогава, когато гласът започне да отслабва. 

Концертите на Тримата тенори, наричани от критиците “ Душата на Романтиката” - с първия, на  финала на Световното в Рим, през 1990 с   небивал успех и с най- продаваната плоча. 

 

 

С реализирането на тази си идея, Павароти показва способностите си на шоумен и успехът, мигновено го превръща в суперзвезда. 

Следват концертите “ Павароти и приятели”, отново, с голям успех.

Но какво става в личния живот на тенора?
Връщаме се доста назад в годините, когато успехът е бил още далеч напред.

Неизвестото тенорче е сгодено за Адуа Верони, мома от прилично семейство, видяли се, харесали се и се сгодили:)))) Без някаква особена страст и драматизъм. Когато кариерата на Павароти тръгва нагоре и напред, следва сватба, три дъщери и брак, продължил, повече от 30 години.

Докато съпругът обикалял световните сцени, сериозната съпруга живеела с родителите и сестра му в Модена, не обръщала внимание на забежките на съпруга си и се грижела и възпитавала трите им дъщери.

Докато, в един момент, на нейната 60 годишнина, пресата негръмнала с пикантни снимки от почивката на влюбените Лучано и Николета, на остров Барбадос. Тя - на 26, той - с 35 повече.

За любовта граници няма...

Следва развод и нова сватба.

Николета му ражда близнаци, но момченцето - Рикардо, умира скоро след раждането. Момиченцето наричат Аличе и двамата са нарисувани на картината, в първия пост.

Щастието е кратко. Детенцето е на 4 годинки, когато Павароти не успява да се пребори с рака на панкреаса. То, кой ли се е преборил:(((.

На погребението, Катедралата в Модена, не може да събере малка част от видните люде, дошли да се простят с великия тенор. Няколко оперни театъра по света, спускат черни знамена, а самолети на ИВВС, рисуват националния флаг в небето. Привилегия, оказвана, само, на най- достойните синове на Италия.

От едната страна са Николета и Аличе, от другата - Адуа и трите дъщери от първия брак.

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

[AlexandraKo]

За съвместния живот с новото си семейство, Павароти построява  къща, недалеч от Модена, в едно селце.

След смъртта му, Николета Мантовани я наследява и превръща в музей на Павароти. Годишно, там отиват по около 50 000 посетители от цял свят.

Намира се на отдалечено  и уединено място. Има организирани екскурзии от Болоня, но не знам подробности. Ние отидохме с колата, имахме късмета, да срещнем група, която, тъкмо  си тръгваше и да се насладим напълно, на цялата къща, съвсем сами.

Ето и как изглежда:

 

 

 

 

 

 

Влизаме на първия етаж и веднага се озоваваме пред пианото, а до него е сякаш, самият Павароти, със своя фрак....

 

 

 

 

 

Нормална къща, светла и просторна. На първия етаж са хол, дневна, кухня, кабинет. Човек има усещането, че Лучано, просто, е излязъл за малко. Там са вещите му, картините му, шапката, пурите...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Преди да преминем на следващия етаж, се щракваме  и ние за спомен:))))

 

 

Следва...

[AlexandraKo]

На втория етаж на къщата музей, са изложени всичките му награди, плочи, дискове. Навсякъде има монтори, показваше различни моменти от живота , концертите и срещите с различни хора - известни и неизвестни. В една зала са подредени сценични костюми, в друга - малка кинозаличка, върви филм за живота на Маестрото.

На този етаж са и спалнята и банята. Сър Антъни се загрижи, че на Павароти му е било тясно, в това джакузи, че било малко:))

 

 

 

 

 

 

Стените са оцветени така:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

[AlexandraKo]

На последния етаж, който е най- светъл, заради стъкления покрив, са подредени снимки, картини и писма от видни люде и приятели.

Много ми харесаха решетките и металните елементи, навсякъде в къщата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

[AlexandraKo]

Къщата е на три етажа, плюс, подземен. Има  си и асансьор.

Последно, разглеждаме най-долу.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отново, големи и красиви колажи на “ Павароти иприятели”.

 

 

 

Щракваме се за последно:

 

 

 

 

 

И отиваме да върнем аудио гидовете на рецепцията, която е тук - в ляво от къщата.

 

 

Забравих да кажа, че цената на билета е 10 евро, аудио гидът е включен.

 

Много ни хареса музеят, имахме страхотно, емоционално преживяване. Заедно с клиповете на опери и концерти, които , отново  изгледахме тези дни, с многото подробности, които чухме  и прочетохме.

За нас, чудесно време, прекарано в света на музиката и на Павароти.

 

 

 

[Romana]

Удивително скромен и семпъл интериор! 😮  

[AlexandraKo]

преди 39 минути , Romana каза:

Удивително скромен и семпъл интериор! 😮  

Точно! Светло, просторно и просто. Без никакви специалности:) Единствено, кухнята е обзаведена  с всичко на Miele, но там е имало непрекъснато много гости, та явно , е било необходимо.