дневник Лапландия - една различна дестинация

[Яничка]

Да кажа, че Лапландия ми беше мечта, звучи като клише, но беше така. Отдавна исках да отида там, а подходяща промоция все не излизаше. Полетите на EasyJet от Лондон до Rovaniemi, които пуснаха преди около година, се оказаха добра възможност. Една вечер поразцъках сейта им и се сдобихме с двупосочни билети London Gatwick - Rovaniemi за 74£, Sofia - London Gatwick за 49,50€ и London Gatwick - Sofia за 20£. Нощувки харесахме в AirBnB - къщурка в гората, на метри от пътя, а последната вечер спахме в иглу - нещо, което много исках и мечтаех.

 

Ден 1

По обяд излетяхме от София, стария терминал, с полета на EasyJet и с кацането в Лондон взехме автобусите на Metrobus, купихме един двоен билет за 24 часа за 7,80£ и се отправихме към Crawley, където имахме нощувка в Ramada Crawley-Gatwick - хотелчето се оказа много уютно и приятно, на ключово място. Оставихме багажа и се отдадохме на шшшшопинг 🙂 За вечеря си бях наумила да хапна пълнен картоф - още пазя един спомен от преди 10 години, когато в едно ресторантче в Стратфорд на Ейвън ядох най-вкусния пълнен картоф. Моят приятел пък искаше да хапне английски хамбургер. Оказа се, че в пъба, който ни бяха препоръчали, нямаше картоф. Кратка справка в TripAdvisor показа, че пълнен картоф има във вегански ресторант наблизо. Малко скептични влязохме в ресторантчето и...хапнахме най-вкусната веганска храна, която бях опитвала 🙂 На другата сутрин имахме ранен полет в 06:30 ч. сутринта, затова без да се мотаме излишно, се прибрахме в хотела, оставихме чантата с новите покупки на съхранение в хотела и се разбрахме да я вземем на връщане, когато имахме втора нощувка в Crawley.

 

Ден 2

Полетът London Gatwick - Rovaniemi излетя на време и след 3,30 часа бяхме на студено и бяло.

Взехме колата от летището и си показахме носа за първи път на студено. Още не знаех какво да очаквам от температурите тук и се чувствах малко странно. И двамата бяхме добре облечени, със зимни дрехи, dressed in layers, което по-късно разбрах, че достатъчно да стопи страха ми от студа и да се чувствам добре. Оказа се, че първите два дни от престоя ни в Лапландия са двата най-студени за тази зима там.

 

 

Първо напазарувахме храна за целия ни престой в Лапландия - хостът ни беше препоръчал да отидем в Lidl.

Къщата, която бяхме взели, беше само на 30 мин. от Рованиеми, но беше сгушена в гората, уютна и топла, със собствена сауна и камина. Още като я видях преди време в интернет, се влюбих в нея. Бяхме далече от тълпите и в същото време на удобно разстояние с кола.

 

 

 

Къщата на нашия хост беше на 30-40 метра, обадихме му се по телефона и той ни даде ключове. Комуникацията с него беше малко трудна, защото не говори английски и ползвахме телефона за превод. Накрая той се обърна към моя приятел и му направи знак да отидат заедно да вземат багажа ни от колата и добави: "But not the lady". Хубаво е да виждаш кавалери, независимо от възрастта му.

Още същият ден ни чакаше нощно приключение - имахме тур каране на сноумобил върху заледено езеро. Взехме го от Sunny Safari и останахме много доволни. Осигуряват pick-up & return, но ние се бяхме разбрали да отидем директно в офиса им с колата. На място ни посрещна гидът ни Niko, дадоха ни термо гащеризони, топли чорапи, дебели ботуши,  ръкавици и каски и Niko ни качи в колата си, за да отидем заедно до езерото. Стигнахме до дървена къщурка, където заедно с още 5-6 туриста ни инструктираха как се кара сноумобил и запалихме 🙂 И двамата не бяхме карали такова нещо и ни беше много интересно. Навсякъде беше снежно и нямаше път, но гидът знаеше посоката и карахме след него. След време спряхме, полюбувахме се на небето, цялото осеяно със звезди, имаше бледо Северно сияние, направихме снимки и продължихме нататък. Първо караше моят приятел, после се сменихме и аз се преместих отпред.

 

Направихме кратка почивка и се  върнахме на топло в дървената къща, където ни бяха приготвили топла напитка, бисквити и вурстчета, направо от огъня. Бяха много вкусни 🙂 После покарахме още 20-ина минути и Niko ни откара отново в Рованиеми. Турът приключи  малко преди 0 ч., а термометрите показваха -30 градуса 🙂 Дрехите, които ни дадоха за тура, бяха пригодени за ниските температури тук, и почти не усещахме студа.

В колата ни беше много топло, подгряването на седалките вършеше чудесна работа. Прибрахме се в нашата къщурка, малко уморени, но готови за още емоции. Затоплихме сауната и така приключи първият ни ден в Лапландия 🙂

 

Следва...

 

 

 

 

 

[Яничка]

Ден 3

 

Станахме сутринта, в къщурката ни беше топло и приятно. Закусихме и отново се отправихме към офиса на Sunny Safari, защото и вторият тур бяхме взели от тях. Днес трябваше да се возим в шейна,теглена от елени. С местата за паркиране в Рованиеми е малко сложно и не можахме да намерим място около офиса на тур. агенция. Един от гидовете ни помогна, говори с шефа си и оставихме колата на вътрешен паркинг, ползван от агенцията. Последва бързо обличане на дебелите дрехи върху нашите - вече си знаехме размера на гащеризоните и ботушите от вчера. Днес гидът ни беше друг - полякът Maciej. Вчерашният ни гид вече му беше казал за нас и той ни посрещна с думите: "Вие ли сте от България?" Оказа се много приятен, стараеше се и ни разказа интересни неща за елените по пътя за еленската ферма. Оказа се, че туровете с елените са различни видове - когато ги резервирахме, само видяхме, че са с различна продължителност и цена. Вече знаем, че на някои екскурзии туристите могат да държат повода на елените (тези турове са по-кратки), а на други - само да се возят (тези са няколко часа). Нашият елен се казваше Лари. Предупредиха ни, че повечето елени не са свикнали с хора и не бива да ги галим. Разбрахме, че отнема няколко години да обучат елен да дърпа шейна, а някои дори не свикват. В шейната бяхме двамата с моя приятел, седнали един до друг, завити с одеяло. Днес се оказа, че денят е още по-студен от вчера, но почти не го усещах, защото по себе си имах твърде много дрехи. От лицето ми едва се виждаше само един нос 🙂 Та дрехите много помагат. Студът се усеща обаче по пръстите на краката и ръцете - гледах да ги движа, за да има кръвообращение.

Турът завърши в дървена къщурка, където ни събраха пред огъня и ни почерпиха с бисквити и топла напитка. Накрая ни дадоха шофьорска книжка за дърпане на шейна от елени 😉

Днес обаче ни чакаше малко път - искахме да отидем до Lapland Hotels SnowVillage, където има леден хотел, бар и ледени фигури. Пътят с кола ни отне малко повече от 2 часа. Моят приятел бързо свикна с шофирането по снежни улици, даже се шегуваше, че за първи път вижда френска кола да пали на -30 🙂

Когато пристигнахме в комплекса, вече се беше стъмнило. Всъщност януари месец, за времето през което бяхме там, изгревът беше около 10 ч., а залезът около 15 ч. Тоест денят беше кратък, но все пак го имаше. Оставихме колата на голям паркинг пред хотела и влязохме. Мястото е доста отдалечено, намира се в Kittila, и по пътя почти не бяхме видели хора. Но когато влязохме вътре, беше пълно с туристи. Платихме 18 евро вход и веднага се потопихме в един леден свят на тунели, студени стаи за нощувка, заледен бар и какво ли още не:

 

 

 

Минавайки през различните тунели, случайно излязохме навън и видяхме паркинга. Оказа се, че ако знаеш този изход, може да влезеш без да плащаш входна такса. Разходката ни завърши в ресторанта, където изпихме топъл шоколад и се стоплихме. Чакаше ни монотонен двучасов път до Рованиеми, но имахме резервация в типичен лапландски ресторант и тръгнахме натам. Ресторант Nili се оказа много уютен, а цените в сравнение с останалите ресторанти, които гледахме преди да резервираме, бяха по-ниски. Предлагат меню с предястие, основно и десерт за 65 евро, но ние не си взехме готово меню, поръчахме супа от сьомга и еленско с пюре, кисели краставички и сладко. Беше пълно с клиенти, което беше доказателство, че не сме сбъркали.

 

 

 

Така се отпуснахме, че не забелязахме, че сме останали единствените клиенти. Последва бърза сауна в нашата къщурка и няколко часа сън, защото програмата утре също беше натоварена.

 

[Яничка]

Ден 4

 

За днес сутринта бяхме планирали да се качим на Syvasenvaara - хълм с гледка към Рованиеми. Вечер мястото е подходящо и за северно сияние, защото е далече от светлините на града. За съжаление имаше облаци, което правеше безсмислено ходенето до там - нямаше да видим никаква гледка. Вместо това отидохме до Santa Claus Village - най-най-най-туристическото място, което може да се види. Както бяхме свикнали да срещаме рядко хора, тук попаднахме на скупчване. Комплексът има хотелска част, магазини за сувенири, леден хотел и какво ли не. Тук е и мястото, където може да се снимате с белобрадия старец. Бях чела, че през декември стават големи опашки, но сега през януари пред нас имаше само няколко човека. Бързо ни дойде реда. Моят приятел нямаше никакво намерение да влиза, но Дядо Коледа ни привика да седнем всеки от едната му страна. Попита ни от къде сме и като разбра, че сме от България, попита "Sofia or Varna?" Сякаш други градове няма 🙂 Срещата със Santa Claus е безплатна, но снимката извън туристическия сезон струва 30 евро, а иначе е 40 евро. Мерси, спестихме си ги 🙂. Но пък си взех сертификат, че съм пресякла полярния кръг срещу 5 евро. Продават ги в Santa Claus Village Info Point.

Времето напредваше и се наложи да си тръгнем, за да отидем на тур с хъскита в 13 ч. Този път ползвахме услугите на тур. агенция https://beyondarctic.com, отидохме на място във фермата Shaman Huskies. Вчерашният ни гид, полякът Maciej ни каза, че фермата е една от най-добрите, защото е семейна, имат около 35 кучета, знаят ги по имена и преживяването е по-лично. Така се и оказа. Посрещна ни едно симпатично момиче, разведе ни и ни показа различни хъскита - от породата Аляска хъски, сибирско хъски, смеска между вълк и хъски и т.н.  Предупреди ни, че едни от кучатата крадат ръкавици и ако влизаме при тях, да оставим ръкавиците от вън 🙂 Щели после да ги сдъвчат, защото ги мислят за храна 🙂

 

 

Кучетата са много дружелюбни, пуснаха ни при тях и те взеха да скачат и да ни се радват. Казаха ни, че тази температура е идеална за тях. Когато стане по-топло, почват да стават по-бавни  и нямат желание за движение. Скоро приготвиха нашата шейна, а 10 нетърпеливи хъскита чакаха нетърпеливо.

 

 

 

Този тур повече ни хареса от шейната с елените - кучетата се движат по-бързо. На няколко пъти стана забавно, защото предните две хъскита се заиграха едно с друго и се отклониха от пътя, а другите ги последваха. Веднага беше въдворен ред и продължихме по пътя, който беше 5 км. Щом слязохме от шейната, отново ни сгряха с топла напитка и кукита в юрта до огъня. Всъщност не ни беше станало студено, но заваля сняг, който ни биеше в лицето и не беше приятно. Момичето, което ни развеждаше, ни остави да разглеждаме, каза ни, че може свободно да се разхождаме из фермата. А аз се сетих, че искам да си направя снимка как лежа в снега. Речено-сторено. Не знаех обаче, че снегът е толкова дълбок. Едвам излязох от мястото за фотосесия, а после няколко минути вадих сняг от изпод дрехите си 😉

Сега вече имахме повече свободно време и отново се върнахме в Santa Claus Village да разгледаме спокойно:

 

 

В един от сувенирните магазини намерихме и пощата - пуснах картичка, която се надявам до месец да стигне до вкъщи. Тук се намират и писмата до Дядо Коледа, изпратени от цял свят. Видяхме и тези, изпратени от България:

 

В селцето на Дядо Коледа също има леден хотел, ледени фигури и бар, като онези, които вече бяхме посетили - казва се Snowman World. Тук обаче входът е по-скъп - 28 евро. Не влизахме вътре, защото преживяването е сходно. Вътре имаше забавни активности, като тази тук, при който децата се спускат като по заледена пързалка:

 

 

Като цяло селцето макар и много туристическо, е приятно за прекарване на няколко часа. Вечер е осветено красиво от светлинки.

Вече се беше стъмнило, а нас ни чакаше 1 час път за най-очакваната от мен част от пътуването - нощувката в стъклено иглу 🙂

 

Следва...

 

 

[Яничка]

Привечер пристигнахме в Рануа - градче на час път с кола от Рованиеми, където имахме резервирана нощувка в стъклено иглу. Посрещна ни не особено любезен рецепционист, който се оказа турчин. Нямаше обичайната усмивка и "комшу-комшу", човекът явно чакаше да му приключи смяната. Аз обаче се вълнувах и нищо не можеше да ми помрачи настроението 🙂 . Показаха ни нашето иглу - оказа се много модерно отвътре.

Осветлението се регулира от панел, като светлината може да е с различни нюанси или пък да е приглушена. Отпадна ми и едно притеснение - подозирах, че в иглуто може да ни е студено. Точно обратното - умряхме от жега 🙂 Температурата се регулираше от друг панел и аз я сложих на 27 градуса. 

 

Самото иглу се намира върху замразено езеро - рецепционистът каза, че дебелината на ледът е 25 см. Макар и пространството вътре да не е широко, като в стандартна стая, леглото се оказа достатъчно голямо и ни беше комфортно като в хотел. "Стаята" имаше и мивка и печка. Всичко изглеждаше новичко и чисто. През деня беше валяло сняг и рецепционистът предложи да ни почисти покрива на иглуто, за да имаме видимост и от там.

 

Вратичката на шкафа до леглото е направена така, че да се превръща в маса. Направихме си по един чай и хапнахме юутно на топло. Навън беше тихо, бяхме сами. Северно сияние за съжаление тази нощ не видяхме.

 

Ден 5

 

Тази сутрин не бързахме. Наспахме се и отидохме в хотелската част да закусим. Вчерашният навъсен рецепционист го нямаше и персоналът беше местен. Хората не говореха английски, но бяха много friendly и усмихнати. Разпитах ги за иглуто - бях гледала снимки, на които се виждаше, че през лятото, когато езерото тук не е заледено, иглутата се носят по водата. Човекът ми показа брошура и ме изуми, като донесе дистанционно и обясни (с помощта на Google translate), че иглуто може да се управлява, докато си вътре и да се движи, като лодка!!! Знаех, че това нещо е водоустойчиво и няма  опасност да потънем, но управлението с дистанционно ме впечатли 🙂

Хапнахме набързо, закуската беше съвсем обикновена, но засищаща, и се поразходихме малко около заледеното езеро.

 

 

 

Останалата част от хотелския комплекс се състоеше от малки къщурки и основна сграда. Бях гледала стаите в Booking - доста са basic. Явно голямата инвестиция тук са били иглутата.

 

 

 

Следва...

[Яничка]

Сбогувахме се с иглуто в Рануа и отидохме до Ranua Zoo - намираше се съвсем наблизо с колата. По принцип не възлагах много надежди на зоологическата градина, предпочитам да гледам животните без решетки и в собствената им среда, когато има такава възможност. Но това посещение го бяхме планирали, защото е забележителност, много ни е близо до нощувката и най-вече, защото моят приятел се надяваше да види бяла полярна мечка, а аз много се надявах да го зарадвам. Оставихме колата пред големия паркинг  и влязохме да платим входната такса. Сложиха ни по една хартиена гривна на ръката вместо билет. Наоколо всичко беше заснежено и на туристите с деца им даваха по една шейна да ги дърпат по пътечките. За моя изненада останах много доволна от зоологическата градина - видяхме животни, които основно живеят на ниски температури и не може да се видят навсякъде. Имаше екземпляри, каквито не бях виждала на живо. Като например тези бухали:

 

 

 

Бялата полярна мечка беше в края на градината, на огромна площ. Тя явно беше решила, че днес не е работен ден за нея и се беше излегнала в дъното, с гръб към посетителите. За съжаление не можахме да я видим от по-близо и в цял ръст. Върнахме се дори втори път, когато служител на градината беше дошъл да донесе плодове на мечката, с надеждата тя да се размърда, но уви - намерихме я в същата поза, както преди:

 

За сметка на това имахме късмет с рисът и лисиците - първият позираше като по поръчка за снимка, а лисиците първо се бяха изпокрили, но когато дойдоха да им носят плодове, излязоха и се разходиха многократно пред всички. Много им се радвахме, красиви животни:

 

 

 

В съседство с лисиците бяха вълците - също красиви животни. Те обаче бяха на голяма площ и постоянно притичваха от единия до другия край и не можахме да ги снимаме.

Някъде по средата на зоологическата градина има леден бар. Отбихме се да го видим - цените бяха по-високи, а при тези температури всички влизаха само да снимат и никой не взимаше напитка. На мен щеше да ми е приятно да изпием по един топъл шоколад, но днес имахме още запланувани неща, а и бързахме за полета ни.

 

Видяхме също елен, лос и дългокосмест бизон, какъвто за първи път виждам:

 

 

При посещение на зоологическата градина е добре да се осведомите по кое време хранят животните или им носят плодове. Ние по случайност бяхме по обедно време и към края на посещението си хванахме времето, по което носеха плодове на някои животни - това увеличи шанса ни да ги видим в движение, вместо изпокрити в къщичките си. На излизане от градината усетихме аромат на храна. Оказа се, че на място има бюфет с готвена храна (салата, супа и основно). Цената беше доста ниска за стандарта там и беше вкусно.

Тръгнахме към Рованиеми и минавайки покрай църквата там, оставихме колата наблизо и отидохме да я разгледаме. В момента беше затворена и не пускаха посетители, но я разгледахме отвън:

 

После оставихме колата в центъра, платихме за 30 мин. паркинг на автомата и отидохме до река Кемийоки да видим една от популярните гледки на Рованиеми. Почти цялата река беше замръзнала, само областта под моста не беше:

 

Организационни неуредици:

 

Полетът ни от Рованиеми до Лондон Gatwick беше в 18:50 ч. и тръгнахме към летището да оставим колата. На Rovaniemi Airport няма lounge, затова се запътихме към гейта. Чакайки на опашката по едно време видяхме оживление и от други пътници разбрахме, че са им казали, че самолетът за нашия полет още го няма. След известно време на екраните излезе съобщение, че полетът е анулиран. Тъй като нямаше повече информация, отидох с още една пътничка до гишето на EasyJet. Тъй като вече бяхме на гейта и бяхме минали през Проверка Сигурност и нашите бордни карти са сканирани, помолихме служител на летището да потвърди, че може ли да се върнем до Check-in гишетата. Там от EasyJet ни казаха, че самолетът, който трябва да изпълни полета ни, е кацнал в Китила, заради лошо време и затова не е наличен. Предните дни, когато ходихме до Lapland Hotels SnowVillage, минахме през Китила и знаех, че това градче се намира на 2 часа път с кола от Рованиеми. Предположих, че единият вариант е да транспортират пътниците за нашия полет до Китила с автобус или да чакаме самолетът да кацне в Рованиеми. След около 30 мин. излезе официално съобщение, че полетът ни се отлага с 18 часа - тоест вместо да излетим вечерта в 18:50 ч., ще излетим чак на другия ден в 13 ч. Това беше доста неприятно, защото по план трябваше тази вечер да спим в Crawley, UK, в същия хотел, в който си бяхме оставили багажа и на другата сутрин рано имахме полет Лондон Gatwick - София, който след последните събития автоматично изпускаме. Проверихме онлайн и се убедихме, че няма друг полет за Лондон тази вечер и се оставихме на EasyJet. Заедно с останалите пътници се наредихме на дълга опашка на Check-in гише, където ни обясниха, че авиокомпанията осигурява нощувка в Santa Claus Sport Hotel и двупосочен трансфер. Въпреки неприятната ситуация, в която ни поставиха, трябва да призная, че организацията беше много бърза и на ниво. Транспортираха пътниците с 3 отделни автобуса и след минути всички бяхме в хотела. На нас двамата ни дадоха Superior Quadruple Room с кухненски бокс и собствена сауна (цената в Booking беше 171 Евро):

 

Обясниха ни, че авиокомпанията не поема разходи за храна, а и хотелският ресторант затваря в момента. Наблизо имало хранителен магазин. Оставихме багажа в стаята и отидохме пеша до магазина, защото от рецепция ни казаха, че супермаркетът затваря след половин час. Взехме си салатки и сокчета. По пътя към магазина попаднахме на поредните колоездачи в снега. Тук в Лапландия за хората е нормално да карат велосипеди, независимо от ниските температури и натрупания сняг. Предните дни все не смогвах да ги снимам, защото преминаваха бързо покрай нас, но сега успяхме 🙂

Прибрахме се в хотела и докато вечеряхме, съставихме план как да се приберем в България. Взехме единствения удобен за нас полет - трябваше ни от London Gatwick, но имаше само от London Luton на Wizz Air. Щеше да ни трябва и билет за влак, но него взехме на място на ж.п. гарата. Стоплихме се в сауната за последно на Лапландска земя и по леглата 🙂

 

Следва...

 

 

 

[Дани Магелани]

Чудесно приключение! Важно е, че е завършило добре! 

А снимки на "истинския" дядо Коледа нямаш ли?

[Яничка]

Ден 6 - голямата прибиране към България

 

Имахме включена закуска в нощувката. Хапнахме набързо, стегнахме багажа и в 10:30 ч. бяхме на рецепция, заедно с останалите пътници от нашия полет, за да се качим в организираните автобуси към летището. Направи ми впечатление доброто отношение на шофьорите - помагаха на хората с багажа, а в нашия автобус шофьорът преброи пасажерите, забеляза, че бройката е по-малка и разпита  хората дали знаят, ако някой от нас се е отказал от трансфера. Така се и оказа - няколко пътника незнайно защо бяха решили да си вземат такси и вече бяха тръгнали. Полетът ни Рованиеми - Лондон Gatwick излетя на време - в 13 ч. От EasyJet явно бяха гузни, заради огромното закъснение и изобщо не гледаха багажа така, както го проверяваха щателно на другите ни полети. Кацнахме с малко закъснение на Лондон Gatwick, а днес времето беше от значение за нас - имахме да хванем вечерен полет на Wizz. От летището в Лондон взехме познатият ни вече автобус на Metrobus до Crawley (2.50 паунда на човек) и се придвижихме до хотела, в който трябваше вчера да нощуваме. Там ни пазеха багажа, оставен на съхранение. Взехме го и отидохме до ж.п. гарата. За 32 паунда си взехме билет от Crawley до летище London Luton. Днес всичко закъсняваше и вече взе да ни става смешно. След малко излезе съобщение, че и влакът ще закъснее. След 20-ина минути той дойде и се качихме в чисти вагони на удобни седалки. За час и половина стигнахме до летище London Luton. Междувременно, докато пътувахме с влака, се качи една жена и седна срещу нас. Известно време си цъкаше нещо в телефона и в един момент слезе на спирката си. С изненада обаче установихме, че си беше забравила дамската чанта, дори я беше оставила отворена и вътре се виждаха лични вещи и вероятно протмоне. Не искахме дори да проверяваме какво има вътре, не е наша работа. Обиколихме близките вагони с надеждата да видим кондуктор и да съобщим за забравената дамска чанта, но никъде не намерихме такъв. На екрана пред нас от време на време изписваха номер за връзка, но не можахме да се свържем. Накрая слязохме на нашата спирка и предадохме чантата на двама ж.п. служителя в униформи с обяснения какво се е случило. Така, направили едно добро дело,  се насочихме към летище London Luton. Тук също не можахме да ползваме Lounge, защото бил в ремонт. Нищо учудващо, днес нещата вървяха все на  обратно. Но всичко беше част от приключението и на нас добро настроение не ни липсваше. Полетът за София излетя със закъснение (отново 🙂) и в 03:30 ч.  през нощта кацнахме на българска земя. 🙂

Беше едно чудесно пътуване, направихме неща, които не бяхме правили до сега и всичко ми беше интересно. Благодаря на @Лидия и @Росина, които помогнаха с ценни съвети за дестинацията 🙂

[patilana]

Много се радвам на сбъднатата ти мечта ! Чудесно сте го планували и прекрасно изживяли ! 

Ама какво му става на Северното сияние тази година ? Пак трябва да си ходи на север догодина !

[Plamsi]

Страхотно приключение. За мен Финландия е страхотна страна, която може да предложи много. Не знам защо не е така популярна за посещения.

[Hadzhitodorovi]

преди 22 часа, Яничка каза:

дългокосмест бизон

На български се нарича "овцебик".